Р Е Ш Е Н И Е
№ 185/08.06.2021 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА и прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ разгледа докладваното от председателя адм. дело
№ 622/ 2020 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във
връзка с чл. 203 - чл. 207 от АПК.
Образувано е по искова
молба от „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: Добрич, ул.
„***“ № 4, представлявано от управителя, Р.С.Н., подадена чрез адв. Д.С., ВАК,
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 2А.
С исковата молба се сочи,
че с Наказателно постановление (НП) № 03 – 008055 от 29.06.2017 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева).
По подадена от дружеството
жалба е било образувано НАХД № 2093/ 2018 г. по описа на Районен съд – Варна,
приключило с Решение № 2133 от 14.12.2018 г., с което съдът е отменил НП.
Решението за отмяната на НП е влязло в сила след касационна проверка от
Административен съд – Варна по КАНД № 158/ 2019 г. на 15.04.2019 г.
Ищецът претендира
имуществени вреди от отмененото НП във вид на адвокатско възнаграждение -
заплатена сума за първоинстанционното производство в размер на 600 лв. и сумата
от 600 лв. за касационното производство.
Иска от съда, след като се
съберат доказателства в подкрепа на твърденията, да осъди ответника да му
заплати претендираната сума общо от 1200 лв., както и да му присъди сторените в
настоящото производство съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не се представлява. Представя списък на разноските в
два варианта и иска да бъде уважена исковата молба, както е предявена, ведно
със сторените в настоящото прозиводство разноски.
Ответникът – Инспекция по
труда – Варна, редовно призован, не се представлява. Представя Становища чрез
процесуалния си представител – Дарина Ошавкова - Кафалийска, Началник отдел
АИПО в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с които оспорва исковата молба и
моли да бъде оставена без уважение, като бъдат присъдени на ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение. (л. 45 – 46)
Представителят на Окръжна
прокуратура - Добрич дава заключение за основателност на иска, като по
отношение определянето размера на обезщетение заявява, че следва да бъде уважен
до размера на действително заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Разгледан по същество,
искът е неоснователен.
С НП № 03 - 008055 от 29.06.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна на „Земедлска компания“ ЕООД, ЕИК ***, седалище гр. Добрич, е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда.
По жалба на наказаното дружество срещу НП е образувано НАХД № 2093/ 2018 г. по описа на Районен съд - Варна, който с Решение № 2133/ 14.12.2018 г. е отменил Наказателното постановление изцяло.
Решението на РС - Варна е обжалвано от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна пред
Административен съд – Варна, като е образувано КАНД № 158/ 2019 г., по което с
Решение № 782/ 15.04.2019 г. е оставено в сила първоинстанционното решение.
По делото е прието като
доказателство НАХД № 2093/ 2018 г. на Районен съд – Варна. В образуваното
производство по същото дружеството е било представлявано първо от адв. Веселина
Георгиева, ДАК, а впоследствие е приложено пълномощно в полза на адв. Д.С.,
ВАК. (л. 23 от НАХД № 2093/ 2018 г.). С пълномощното са предоставени права на
адв. С. да представлява дружеството по конкретното дело до окончателното му
приключване. Не е приложен договор за правна защита и съдействие, в който да е
уговорено адвокатско възнаграждение.
Пред Административен съд –
Варна също няма приложени доказателства за договорено възнаграждение.
С подаване на исковата
молба по настоящото дело като приложения са описани договори за правна защита и
съдействие съответно от 21.03.2018 г., разписка за заплатено адвокатско
възнаграждение от 23.03.2018 г., договор за правна защита и съдействие от
15.01.2019 г. и разписка за плащане от 17.01.2019 г., но такива не са приложени
към исковата молба.
Съдът е указал на ищеца в
открито съдебно заседание липсата им, като е дал възможност в съответен срок да
ги представи. В предоставения срок са изпратени на съда договор за правна
защита и съдействие по настоящото прозиводство с договорено възнаграждение от
450 лв. и разписка за плащане (л. 24 - 25); договори за правна защита и
съдействие съответно от 21.03.2018 г., разписка за заплатено адвокатско
възнаграждение от 23.03.2018 г., договор за правна защита и съдействие от
15.01.2019 г. и разписка за плащане от 17.01.2019 г., списък на разноските до
РС – Варна, какъвто няма в НАХД № 2093/ 2018 г. (л. 26 – 31)
С вх. № 1216/ 16.04.2021
г. е представен нов списък на разноските за настоящото производство, включващ
25 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение, с подписани
към него разписка и договор за правна защита и съдействие (л. 41 – 43)
Предявеният пред съда иск
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
В Тълкувателно Решение
№ 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен
съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон.
В случая е безспорно
установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт -
наказателно постановление. Наказателното постановление, макар и да не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е
изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните
доказателства обаче не се установява, че дружеството е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй
като липсват доказателства за възмездност на сключената сделка за процесуално
представителство между ищеца и адвокат С.,***, така и пред Административен съд - Варна. По делото на РС - Варна има приложено само пълномощно от страна на дружеството спрямо адв. С. за процесуално
представителство, но няма посочване тази сделка да е възмездна - т.е. няма
посочване за договорено възнаграждение, съответно, за заплатено такова. Няма посочване за такова и пред касационната
инстанция. Доказателства за това са представени едва в настоящото производство, описани в исковата молба, съответно представени след изрични указания на съда, поради и което настоящият
състав счита, че не може да ги приеме за годни такова, защото договорът за правна защита и съдействие от 21.03.2018 г., в който е посочен размер на възнаграждението за адв. С. от 600 лв., не е бил представен и приложен по НАХД № 2093/ 2018 г. по описа на Районен съд - Варна.
Освен това никъде в приложеното
пълномощно по НАХД № 2093/ 2018 г. на РС - Варна не е посочено, че дружеството се задължава да плати (уговаря да плати) възнаграждение за процесуалното представителство на
адвоката. По същия начин стоят
нещата и за представителството пред касационната инстанция.
Следва да се отбележи т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г по ТД № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, където е прието, че вписаното в договора за правна помощ и
съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка, в случая е изготвена и изрична такава, удостоверяваща този факт,
но като доказателство не може да се възприемат представените едва с исковата молба договори за правна защита и съдействие и разписки към тях, защото тези доказателства не са били приложени към съответните
дела на РС – Варна и АдмС - Варна.
Касае се за изготвени
договори за правна защита и съдействие, но не от кочан на съответната
Адвокатска колегия, чрез който да бъде проследено кога са изготвени и че са
били налични към момента на провеждане на първоинстанционното и касационно
производство. С оглед на това настоящият състав
прави извод за неоснователност на исковата претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
за присъждане на по 600 лева за всяка една инстанция като причинена на ищеца имуществена вреда. Следва
да се посочи, че представените едва в настоящото производство договори за правна защита и съдействие и разписки към тях са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства
по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително
данните, че в рамките на съдебното административнонаказателно производство не
са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретните производства във връзка с обжалването на НП № 03 - 008055 от 29.06.2017 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. В процесния случай не е изпълнен
сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на заявената претенция за присъждане на
имуществени вреди, поради което искът за
обезщетение следва да бъде отхвърлен изцяло. При този извод неоснователна е претенцията и за разноски в настоящото
производство, за които съдът държи да отбележи, че също са неясни, договаряни в
различни размери, като управителят на дружеството е подписвал разписка и
договор за всеки един от различните размери.(л. 24 – 25; 42 – 43).
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ответникът има право на юрисконсулстско
възнаграждение, което на основание чл. 24 от НЗПП съдът определя на 100 лв.
Така мотивиран и на
основание чл. 203 и следващите от АПК, Административен съд – Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
имуществени вреди от отмененото Наказателно постановление № 03 - 008055 от 29.06.2017
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна във вид на адвокатско
възнаграждение - заплатена сума за първоинстанционното производство в размер на
600 лв. и сумата от 600 лв. за касационното производство.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: Добрич, ул. „***“ № 4, представлявано от
управителя, Р.С.Н., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна съдебно
– деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. (сто лева).
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, подадена чрез
Административен съд – Добрич, в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението.
СЪДИЯ: