ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 710
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Частно
наказателно дело № 20215330206197 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба на Г. Х. – управител и съдружник на търговско
дружество „СИУС“ ООД, действащ чрез пълномощника си адв. С.В.П. срещу
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.06.2021
г., постановено по сл. дело № 40/ 2018 г. по описа на Отдел „Следствен“ при
Окръжна прокуратура – Пловдив.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания
прокурорски акт. Аргументира се тезата, че в случая представителят на
Районна прокуратура Пловдив неправилно е приложил принципа „non bis in
idem“. Акцентира се, че макар и двете производства – това, образувано и
наблюдавано от РП – Пловдив и това на Централна прокуратура за
преследване на икономически престъпления и корупция във Виена – Австрия
да касаят идентични събития, то в България били налице допълнителни
фактически обстоятелства, изразили се в продължавано престъпление по чл.
212, ал. 1 НК. В тази връзка се посочва, че тези допълнителни фактически
обстоятелства не са били предмет на обсъждане от австрийските власти,
поради което и неправилно производството в България било прекратено.
Касаело се за деяние от което са причинени значителни материални щети,
изразяващи се в придобиване на чуждо имущество – движимо и недвижимо, и
то в условията на продължавано престъпление. Формулирано е искане
обжалваното постановление да бъде отменено и делото върнато на Районна
1
прокуратура Пловдив за допълнително разследване.
Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима,
доколкото е подадена в преклузивния седемдневен срок /товарителница л. 11
– ЧНД 4231/21г. /, от лигитимирана страна, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съображенията в тази насока са следните:
С постановление от 28.11.2013 г. на прокурор при Районна прокуратура –
Пловдив на основание чл. 212, ал. 1 НПК било образувано ДП № 505/ 2013 г.
по описа на Сектор „Икономическа полиция“ към ОД на МВР – Пловдив
срещу неизвестен извършител за това, че:
През периода 30.01.2013г. -14.02.2013г., в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като пълномощник на “СИУС“ ООД гр.
Пловдив по пълномощно, издадено на 30.01.2013г. от Х.К.П. в качеството му
на представляващ и управляващ “СИУС“ ООД гр. Пловдив и нотариално
заверено с peг. № 92/2013-F от д-р Р.А.р - публичен нотариус, Горна Австрия,
Санкт Панталеон, и пълномощно от Х.К.П. в качеството му на представляващ
и управляващ “СИУС“ ООД гр. Пловдив, нотариално заверено с peг. №
827/13.02.2013г. по описа на нотариус С.З. с peг. № *** на Нотариалната
камара, с район па действие PC-Пловдив, съзнателно е действал против
законните интереси на представлявания с издаването на 30.01.2013г. в гр.
Пловдив на запис на заповед, с която “СИУС“ ООД гр. Пловдив безусловно и
“без протест“ се задължава да заплати сумата от 2 000 000 лева с падеж
31.01.2013г. в гр. Пловдив, на поемателя “Сън Велю“ ООД Австрия,
представлявано от Х.К.П., и с издаването на 14.02.2013г. в гр.Пловдив на
запис на заповед, с която “СИУС“ ООД гр.Пловдив безусловно и “без
протест“ се задължава да заплати сумата от 2 000 000 лева с падеж
18.02.2013г., в гр. Пловдив, на поемателя "Сън Велю“ ООД Австрия,
представлявано от Х.К.П., като от деянието са последвали значителни щети -
престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от ПК;
През периода 30.01.2013г. -14.02.2013г., в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като пълномощник на “Солар Инвест Трейдинг
2010“ ООД - Пловдив по пълномощно, издадено на 30.01.2013г. от Х.К.П. в
качеството му на представляващ и управляващ “Солар Инвест Трейдинг
2010“ ООД гр. Пловдив и нотариално- заверено с peг. № 93/2013-F от д-р Р.А.
- публичен нотариус, Горна Австрия, Санкт Панталеон, и пълномощно от
2
Х.К.П. в качеството му на представляващ и управляващ “Солар Инвест
Трейдинг 2010“ ООД гр. Пловдив, с нотариална заверка с peг. № 828 от
13.02.2013г. по описа па нотариус С.З. с peг. № 179 на Нотариалната камара, с
район на действие PC-Пловдив, съзнателно е действал против законните
интереси на представлявания с издаването на 30.01.2013г. в гр.Пловдив на
запис на заповед, с която “Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД гр.Пловдив
безусловно и “без протест“ се задължава да заплати сумата от 500 000 лева с
падеж 31.01.2013г., в гр.Пловдив, на поемателя “Сън Велю“ ООД Австрия,
представлявано от Х.К.П., и с издаването на 14.02.2013г. в гр. Пловдив на
запис на заповед, с която “Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД гр. Пловдив
безусловно и “без протест“ се задължава да заплати сумата от 500 000 лева с
падеж 19.02.2013г., в гр.Пловдив, на поемателя “Сън Велю“ ООД Австрия,
представлявано от Х.К.П., като от деянието са последвали значителни щети -
престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство няма лице привлечено в качеството на
обвиняем.
Представителят на Районна прокуратура Пловдив прекратил наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. За да
достигне до този извод, представителят на РП – Пловдив пунктуално и в
пълнота е пресъздал, жалбата инициирала образуваното наказателно
производство, адресирана до Главния прокурор на Република България и до
Окръжна прокуратура Пловдив, входирана във Върховна касационна
прокуратура на 16.10.2013 г. Същата е подадена от Г.Д. от ... - пълномощник
на Г. Х., гражданин на *** - в качеството му на законен представител на
китайското дружество “КИНВЕ СОЛАР ПАУЪР“, както и в качеството му на
съсобственик и съдружник с Х.К.П. в българските дружества “СИУС“ ООД и
“Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД.
Доколкото съдържателната част на подадената жалба и извършените в хода
на досъдебното производство действия по разследването свързани със
събирането на гласни и писмени доказателства са пресъздадени подробно и в
пълнота, съдът не намира за необходимо да ги преповтаря отново. По
идентични съображения съдът не намира за необходимо и да пресъздава
подадения от адв. С.П. сигнал до ВКП на 19.12.2017г. и извършените въз
основа на него допълнителни действия по разследването, включително
изготвена молба за правна помощ.
3
С постановление от 05.02.2018 г. административният ръководител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив на основание чл. 194, ал. 1, т. 4 и чл. 52,
ал. 2, вр. чл. 46, ал. 2, т. 2 от НПК е възложил разследването по досъдебното
производство на следовател при ОСО-ОП- Пловдив, като по случая е
образувано следствено дело № 40/2018 г. по описа на ОСООП- Пловдив.
В хода на разследването по следственото дело е извършено следното:
От Агенция по вписванията са изискани и по делото са предоставени
справки за актуалното състояние с история, както и надлежно заверени копия
на съдебните решения, свързани с образуването, а също така и надлежно
заверени копия на всички последвали ги съдебни решения и актове, свързани
с настъпилите последващи промени в статуса на дружествата: „Солар Инвест
Трейдинг 2010“ ООД, „СИУС“ ООД, „Солар Инвест Трейдинг 2000“ ЕООД,
„Сиджи Пауър“ ЕООД , „Глюк Ауф“ ООД.
Разпитана е като свидетел С.В.П. - адвокат от ***, упълномощен
представител на китайския гражданин Г. Х. в качеството му на управител и
съдружник на „СИУС“ ООД.
Отделно от това била изпълнена и Европейска заповед за разследване,
изпратена до компетентния орган в Република Австрия, в резултат на която
било установено следното:
На 30.06.2016 г. Г. Х. в качеството му на акционер в дружество „КИНВЕ
СОЛАР ПАУЪР“ чрез пълномощника си КРАФТ ЕНД ПИТКОВИЦ - Виена,
Австрия, е сезирал Централна прокуратура за преследване на икономически
престъпления и корупция / WKStA / - Виена, Австрия, с жалба срещу Х.К.П. и
съпругата му Б.П.. Жалбата срещу Х.К.П. е в качеството му на основател,
мажоритарен акционер и единствен управляващ директор на дружество „СЪН
ВЕЛЮ“ ООД-Австрия, което дружество към момента на подаването на
жалбата вече е било с променено наименование - в SV Modulproduktion
GmbH, а срещу съпругата му Б.П. - в качеството й на единствен акционер и
управляващ директор на дружеството ,,SV Power Energy“. Предмет на
жалбата е и дейността на самото дружество „СЪН ВЕЛЮ“ ООД-Австрия,
както и действията на Х.А., гражданин на Федерална Република Германия,
роден на 23.08.1973 г. - в качеството му на пълномощник на Х.К.П. за
дружествата „СИУС“ ООД и „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД, а също и в
качеството му на собственик на дружество „Финикал“ ЕООД .
В жалбата си до Централна прокуратура за преследване на икономически
4
престъпления и корупция - Виена, Австрия, Г. Х. в няколко специални
раздела посочва отношенията си с Х.К.П. във връзка с различни съвместни
бизнес проекти в Германия и България - от момента на запознанството им
през 2011/2012 г. до момента на подаването на жалбата на 30.06.2016 година.
В жалбата се твърди, че от страна на посочените като заподозрени лица са
извършени престъпления измама, присвояване и измамен банкрут, като по
този начин са причинили на Г. Х. и представляваното от него дружество
„КИНВЕ СОЛАР ПАУЪР“ вреди в размер на 11 767 140.63 евро.
От предоставените от Централна прокуратура за преследване на
икономически престъпления и корупция - Виена, Австрия, в изпълнение на
ЕЗР материали, правилно прокурорът е посочил, че е видно, че в жалбата на
Г. Х. са обхванати всички въпроси, поставени от него чрез адвокат Г.Д. в
съобщението-жалба от 16.10.2013г. до Главния прокурор на Република
България, по повод на което е образувано настоящото досъдебно
производство, както са обхванати и всички въпроси, поставени от Г. Х. чрез
адвокат С.П. на 19.12.2017 г. в сигнала й до Върховна касационна
прокуратура, който сигнал е повод за възобновяване на 02.02.2018 г. на
спряното наказателното производство по ДП № 505/2013 г. по описа на сектор
„Икономическа полиция“ при ОД MBP-Пловдив, пр.преписка № 10740/2013
г. на РП-Пловдив, и който сигнал е предмет на разследване по следственото
дело.
Именно тези въпроси са предмет на жалбата на Г. Х. – конкретно раздел,
озаглавен „Български слънчеви проекти“. В този раздел от жалбата Г. Х.
обхваща бизнес взаимоотношенията си с Х.К.П. - като управляващ „Сън
Велю“ ООД-Австрия, по повод и във връзка с техния съвместен проект за
изграждането на соларен парк в България и създадените за тази цел от
двамата две проектни дружества „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД и
„СИУС“ ООД. В жалбата си Г. Х. сочи, че в периода от 29.02.2012 г. до
29.06.2012 г. двамата с Х.П., като представители на „Кинве Солар Паъур Ко.“
ООД, Китай, и „Сън Велю” ООД, Австрия, са сключили различни договори за
реализация на съвместния си проект за соларен парк в България. Посочено е,
че основната идея на съвместния проект е изграждането па две
фотоволтаични електроцентрали в България, които впоследствие да бъдат
продадени, като постъпленията от продажбата трябва да бъдат разпределени
60 процента за „Кинве Солар Паъур Ко.“ ООД, Китай, и 40 процента за „Сън
5
Велю” ООД, Австрия. В жалбата си Г. Х. сочи, че страните са се договорили
да обединят усилията си за изграждане на две фотоволтаични
електроцентрали в България, като за целта те са учредили две български
дружества „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД и „СИУС“ ООД. По силата на
постигнато споразумение „Кинве Солар Паъур Ко.“ ООД, Китай,
представлявано от Г. Х., притежава 90% от капитала на новите дружества, а
„Сън Велю” ООД, Австрия, представлявано от Х.К.П., притежава 10% от
капитала им, като и двамата партньори са управляващи директори,
упълномощени да представляват дружествата. Съгласно постигнатите
договорености, „Кинве Солар Паъур Ко.“ ООД, Китай, се е задължило да
осигури 90% от финансирането, необходимо за изграждане на
фотоволтаичните електроцентрали, а „Сън Велю” ООД, Австрия - останалите
10%. Сочи се, че доставката на фотоволтаичните панели, необходими за
изграждането на електроцентралите, се е извършила от „Кинве Солар Паъур
Ко.” ООД, Китай. Панелите са били доставяни на „Сън Велю” ООД в
Австрия, и е следвало след това да бъдат транспортирани в България до
дружествата „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД и „СИУС“ ООД без
допълнително заплащане. В жалбата си Г. Х. сочи, че според договореностите
„Кинве Солар Паъур Ко.” ООД, Китай, предоставя на „Сън Велю” ООД
средства и модули от една страна, а от друга - „Сън Велю” ООД трябва да
построи двете електроцентрали, да ги въведе в експлоатация и да ги продаде.
Вследствие на предоставеното финансиране по посочения начин - 90% от
„Кинве Солар Паъур Ко.“ ООД, Китай, и 10% от „Сън Велю” ООД, Австрия,
фотоволтаичните електроцентрали са изградени и са свързани към
електрическата мрежа на България, като едната е и въведена в експлоатация.
В жалбата си Г. Х. поддържа тезата, че Хелмут Паниц с измамливи действия е
поискал да се възползва от инвестициите на „Кинве Солар Паъур Ко.”ООД,
Китай, в соларния проект в България, по който проект дружество „Сън Велю”
ООД, Австрия, е получило фиксирана такса от 5 500 000 евро от „Кинве
Солар Пауър Ко.“ за услугите си по договорите за съвместно предприятие,
както следва - 4 400 000 евро за проекта „СИУС“ и 1 100 000 евро за проекта
„Солар Инвест Трейдинг 2010“. Г. Х. сочи, че за осъществяването на целта си
Х.П. невярно е създал искове на „Сън Велю” ООД, Австрия, към проектните
дружества „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД и „СИУС“ ООД, като е
сключил от името на „Сън Велю” ООД, Австрия, договори за продажба с тях
6
за доставените му от Китай соларни модули и в допълнение към това е издал
и фактури на обща стойност 8 175 161,60 евро - в полза на „Сън Велю“ ООД -
Австрия за сметка на двете проектни дружества, както следва - за проекта
„СИУС“ ООД - в размер на 6 175 161,60 евро; и за проекта „Солар Инвест
Трейдинг 2010“ - в размер на 2 000 000 евро. В жалбата си Г. Х. сочи, че
създаването и фактурирането на тези конструктивни искове са послужили на
Х.П. впоследствие да използва тези конструирани изисквания, за да
предостави достъп на „Сън Велю“- Австрия до собствеността на компаниите
на проекта - т.е. до изградените в България две фотоволтаични централи. За
осъществяване на посочената цел Х.П. като управляващ директор на „Солар
Инвест Трейдинг 2010“ ООД и „СИУС“ ООД е упълномощил българския си
партньор Х.А. от името на компаниите по проекта да издаде собствени
менителници /запис на заповеди/ в полза на „Сън Велю” ООД, Австрия, за
общата сума от 5 000 000 лева, от които - 4 000 000 лева за проекта „СИУС“; и
1 000 000 лева за проекта „Солар Инвест Трейдинг 2010“. В жалбата си Г. Х.
сочи, че „Сън Велю” ООД, Австрия, представляван от Х.П., е завел дело
срещу фирмите-проекти „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД и „СИУС“ ООД
пред българските съдилища, знаейки, че тези фирми няма да могат да уредят
претенциите на „Сън Велю“-Австрия, основаващи се на посочените издадени
менителници /запис на заповеди/, и че ще трябва да използват слънчевите си
централи за удоволетворяване на тези претенции. Допълва се, че соларната
централа на „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД е принудително продадена
на търг на българска компания, собственост единствено на Панитц, наречена
„Solar Invest Trading 2000“, след което е била предадена на компания на Х.А.,
като по този начин Панитц косвено е отстранил 90 процента имущество на Г.
Х.. В жалбата си Г. Х. визира и съдебните производства в България, водени от
Панитц срещу „СИУС“ ООД. Г. Х. твърди, че Панитц е лишил „СИУС“ ООД
от използването на слънчевата й електроцентрала, като е сключил енергиен
договор с българската енергийна компания EVN и веднага е дал под наем
соларната централа на компанията па Х.А. FINICAL.
Като обобщение в жалбата си Г. Х. изразява твърдението, че в резултат на
посоченото в нея Х.К.П. е успял да генерира високи печалби от изграждането
и експлоатацията на двете слънчеви централи, докато „Кинве Солар Паъур
Ко.”ООД, Китай, губи всичките си инвестиции в размер на 9 169 000 евро.
От предоставените в изпълнение на ЕЗР материали е видно, че въз основа
7
на посочената жалба па Г. Х. от 30.06.2016 г. - на дата 12.07.2016 г. Централна
прокуратура за преследване на икономически престъпления и корупция
/WKStA/ - Виена, Австрия, инициира и разпорежда провеждането на
разследване от Държавна служба Наказателна полиция в Горна Австрия,
Федерална криминална служба. Отдел 07, Компетентен център икономическа
престъпност, което разследване е с № В5 / 82288/2016. В разпореждането за
образуване на разследването с № 4 St 9/16t от 12.07.2016 г. е посочено, че
разследващото производство е срещу Х.К.П. и посочените в жалбата лица,
относно подозрения за извършени престъпления „измама“ по параграф 146 и
параграф 147, ал.3; „злоупотреба с доверие“ по параграф 153, ал.1 и ал. 3 и
„измамен банкрут“ по параграф 156, ал.1 и ал. 2 от Наказателния кодекс на
Република Австрия. В акта на прокуратурата /WKStA/ с № 4 St 9/16t от
12.07.2016 г. за образуване на разследването е посочено, че разследването е с
предмет и твърдението в жалбата на Г. Х., че през 2012 г. Х.К.П. като
управляващ директор на SV Modulproduktion GmbH /„Сън Велю ООД-
Австрия/ при изграждането на соларните централи в България чрез измама е
причинил на „Кинве Солар Паъур Ко“ ООД, Китай, загуби на инвестиции в
размер на 9 169 000 евро.
Наред с това в акта на WKStA за образуване на разследващото
производство е посочено, че разследването е с предмет и останалите
твърдения в жалбата на Г. Х. - изрично формулирани в акта, относно
подозрения за извършени престъпления в бизнес взаимоотношенията между
Х.К.П. и „Сън Велю“ ООД-Австрия/, и „Кинве Солар Паъур Ко“ ООД, Китай,
и Г. Х..
От предоставените в изпълнение на ЕЗР материали се установява, че
разследването срещу Х.К.П. и другите заподозрени е прекратено от
Централна прокуратура за преследване на икономически престъпления и
корупция – Виена на 2 февруари 2018 г., съгласно параграф 190, ал.2 от
Наказателно-процесуалния кодекс на Република Австрия, съгласно която
разпоредба: „Няма действителна причина да се преследва по-нататък
обвиняемият.“
В диспозитива па акта на Централна прокуратура за преследване на
икономически престъпления и корупция – Виена от 2 февруари 2018 г. за
прекратяване на разследването, който акт е с № St3/17i, както и в основанията
за прекратяване на разследването на WKStA от 23.02.2018г. и в отхвърлящото
8
становище на WKStA от 16.03.2018 г., е посочено, че разследването се
прекратява, съгласно параграф 190, ал.2 от НПК на Република Австрия
срещу:
1/Х.К.П., роден на 27 септември 1958 г., относно параграф 133, ал.1 и ал.2,
параграф 146, параграф 147, ал.3, параграф 153, ал.1 и ал.3, параграф 156, ал.1
и ал.2 от Наказателния кодекс;
2/Б.П., родена на 11 декември 1974 г., относно параграф 146, параграф 147,
ал.3, параграф 153,ал.1 и ал.3, параграф 156, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния
кодекс;
3/SV Modulproduktion GmbH/,,Сън Велю“ ООД-Австрия/, относно параграф
146, параграф 147, ал.3, параграф 153,ал.1 и ал.3, параграф 156, ал.1 и ал.2 от
Наказателния кодекс;
4/Х.А., роден на 23 август 1976 г., относно параграф 153,ал.1 и ал.3 от
Наказателния кодекс.
Във връзка с проведеното разследване по образуваното наказателно
производство по повод на жалбата на Г. Х. от 30.06.2016 г., и прекратяването
на разследването - в акта на WKStA с № St3/17i от 2 февруари 2018 г. за
прекратяване на разследването са изброени конкретните деяния на Х.К.П.,
Б.П. и Х.А., визирани в жалбата на Г. Х. и свързани със съвместния проект за
изграждането на соларен парк в България, по отношение на които деяния
наказателното разследване е прекратено на основание параграф 190, ал.2 от
НПК, а именно:
- Измамливи действия и действия на подвеждане от страна на Х.К.П. по
отношение на Г. Х. с намерение за незаконно обогатяване на Х.П. - ивършени
през 2012 г. от Панитц като управляващ директор на SV Modulproduktion
GmbH /„Сън Велю“ ООД-Австрия/ във връзка с проекта за изграждането на
соларен парк в България и за последваща продажба на двете соларни
електроцентрали, в резултат на които действия на „Кинве Солар Паъур
Ко."ООД, Китай, или на неговия упълномощен представител Г. Х. за
причинени загуби па инвестиции в размер на 9 169 000 евро;
- Действия на съзнателна злоупотреба с чужди активи посредством
неправомерни упълномощавания за разпореждане с тези активи, при което
щетите са надхвърлили 300 000 евро - като са посочени действията на Х.А.,
издал като упълномощен представител на Х.К.П. процесиите записи па
заповед /менителници/, с които неправомерно е направил замяна в размер на 5
9
000 000 лева през пролетта на 2013 г. в полза на SV Modulproduktion GmbH
/„Сън Велю“ ООД-Австрия/ от името на компаниите-проекти „Солар Инвест
Трейдинг 2010“ ООД и „СИУС“ ООД /4 000 000 лева за проекта „СИУС“
ООД и 1 000 000 лева за проекта „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД/.
Визирано е твърдението на Г. Х., че Х.А. въз основа на предоставените му от
Хелмут Папиц правомощия през пролетта на 2013 г. неправилно и
неправомерно е издал посочените записи на заповед /менителници/, с което
двамата с Панитц съзнателно са злоупотребили с правомощията си да се
разпореждат с активи на трети страни и по този начин са нанесли щети на
фирмите-проекти, както следва - на „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД - в
размер на 1 000 000 лева; и на „СИУС“ ООД - в размер на 4 000 000 лева
/общо около 2 500 000 евро/;
- Действия на Х.К.П. - в качеството му на управляващ директор на
компаниите на проекта в България „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД и
„СИУС“ ООД - по издаване па фактури в полза на „Сън Велю“ ООД-Австрия
на обща стойност 8 175 161,60 евро за сметка и от името па компаниите
„Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД и „СИУС“ ООД, както следва - 6 175
161,60 евро за сметка на „СИУС“ ООД; и 2 000 000 евро за сметка на „Солар
Инвест Трейдинг 2010“ ООД, с което па двете компании са причинени щети в
размер на посочените суми;
- През 2012 г. за изпълнение на споразумението за съвместния проект от
страна на „Кинве Солар Паъур КоТООД, Китай, по бизнес сметка на „Сън
Велю“ ООД-Австрия са били преведни общо 4 850 000 евро, които са
използвани от Х.П. по начин, за да се обогати неоснователно /нелегално/;
- Във връзка с активите на компаниите по проекта „СИУС“ ООД и „Солар
Инвест Трейдинг 2010“ ООД в периода 2012/2013 г. Х.П. чрез псевдо искове
срещу двете проектни компании в своя полза е извадил от собствеността на
тези компании изградените в България две фотоволтаични електроцентрали и
техните приходи, като така е причинил щети над 300 000 евро на „Кинве
Солар Паъур Ko.“ООД, Китай, респективно на Г. Х..
Видно от предоставените от Централна прокуратура за преследване на
икономически престъпления и корупция - Виена, Австрия, материали, в хода
на извършеното разследване по наказателното производство са били събрани
и са били изследвани всички относими към казуса доказателства - и писмени,
и гласни/показания/, свързани с установяването на изразените в жалбата на Г.
10
Х. твърдения относно извършени престъпления от визираните в жалбата лица
в хода на бизнес отношенията между Х.К.П. и SV Modulproduktion
GmbH/,,Сън Велю“ ООД-Австрия/ - от една страна, и от друга - „Кинве Солар
Паъур КоТООД, Китай, и Г. Х. - от момента на запознанството им през
2011/2012 г. до момента на подаването на жалбата на Х. на 30 юни 2016
година.
В обема на посочения доказателствен материал са включени и са
изследвани във взаимната им връзка и отношение с останалите събрани
доказателства всички сключени в периода от 29.02.2012 г. до 29.06.2012 г.
между Х.К.П. и „Сън Велю“ ООД- Австрия, и „Кинве Солар Паъур КоТООД,
Китай, и Г. Х. договори и споразумения за реализация на съвместния им
проект за изграждането на соларен парк в България и за дейностите по
създадените за тази цел от двамата две проектни дружества „Солар Инвест
Трейдинг 2010“ ООД и „СИУС“ ООД, включително и: Меморандуми за
разбирателство от 29.02.2012 г. и 5.03.2012 г.; Споразумение за покупка
проформа от 26.03.2012г. за доставка на слънчеви модули; Споразумение за
съвместно предприятие от 27.03.2012 г. за изграждането на IMW слънчева
централа SIT 2010 /“Споразумение SIT-2010“/; Съвместно споразумение за
рисков капитал от 27.03.2012 г. за слънчевата електроцентрала СИУС
/“Споразумение за JV - СИУС“/; Споразумение за генерален изпълнител на
ЕРС от 30.03.2012 г. - 1 MW слънчева електроцентрала от SIT 2010
/“Споразумение EPC - STT-2010“/; Споразумение за генерален изпълнител на
ЕРС от 30.03.2012 г. - 4 MW слънчева електроцентрала от СИУС /“ЕРС -
СИУС“/.
В обема на доказателствения материал са включени и са изследвани във
взаимната им връзка и отношение с всички други събрани доказателства
процесните записи на заповед, издадени на 31.01.2013 г. и на 14.02.2013 г. от
Х.А. в качеството му на пълномощник на „СИУС“ ООД - упълномощен за
целта от Х.К.П., с които „СИУС“ ООД безусловно и „без протест“ се
задължава да заплати сумата от 2 000 000 лева с падеж 31.01.2013 г., в
гр.Пловдив, на поемателя „Сън Велю“ ООД-Австрия, представлявано от
Х.К.П., както и да заплати сумата от 2 000 000 лева с падеж 18.02.2013 г., в
гр.Пловдив, на поемателя „Сън Велю“ ООД-Австрия, представлявано от
Х.К.П..
В обема на доказателствения материал са включени и са изследвани във
11
взаимната им връзка и отношение с всички други събрани доказателства
процесните записи на заповед, издадени на 30.01.2013 г. и на 14.02.2013 г. от
Х.А. в качеството му на пълномощник на „Солар Инвест Трейдинг 2010“
ООД - упълномощен за целта от Х.К.П., с които „Солар Инвест Трейдинг
2010“ ООД безусловно и „без протест“ се задължава да заплати сумата от 500
000 лева е падеж 31.01.2013 г., в гр.Пловдив, на поемателя „Сън Велю“ ООД-
Австрия, представлявано от Х.К.П., както и да заплати сумата от 500 000 лева
с падеж 19.02.2013 г., в гр.Пловдив, на поемателя „Сън Велю“ ООД- Австрия,
представлявано от Хслмут Клаус Панитц.
В обема на доказателствения материал са включени и са изследвани и
всички документи - търговски фактури, товарителници, опаковъчни листове,
превозни документи, банкови извлечения, преводни нареждания, счетоводни
документи - като всички посочени документи са свързани непосредствено с
дейностите по изграждането на двете фотоволтаични електроцентрали в
България, както и финансовите взаимоотношения в тази насока между
дружествата „КИНВЕ СОЛАР ПАУЪР“-Китай, „Сън Велю“ ООД-Австрия,
„СИУС“ ООД и „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД. В тази връзка е
изследвано и анализирано и експертното становище на магистрат Мартин
Зехентмайер - бизнес одитор, данъчен съветник и заклет съдебен експерт -
което експертно становище е озаглавено „Доклад за SV Modulproduktion
GmbH / „Сън Велю“ ООД-Австрия/,FN 310914 В и „СИУС“ ООД“.
Посоченият доклад е изготвен на 15.10.2015 г. от експерт Зехентмайер въз
основа на възложена му на 03.06.2015 г. задача от Окръжния съд в
Матигхофен - Горна Австрия, във връзка с постъпила молба за правна помощ
от Окръжен съд -гр. Пловдив по делото „Сън Велю“ ООД-Австрия - като
ищец, и „СИУС“ ООД - като ответник. Съдебното производство е по повод
предявен иск от „Сън Велю“ ООД-Австрия срещу „СИУС“ ООД за
установяване на паричното вземане на „Сън Велю“ ООД-Австрия в размер на
2 000 000 лева, което произтича от издадената на 30.01.2013 г. в гр. Пловдив
запис на заповед, с която „СИУС“ ООД безусловно и „без протест“ се
задължава да заплати сумата от 2 000 000 лева с падеж 31.01.2013 г., в
гр.Пловдив, на поемателя „Сън Велю“ ООД-Австрия, представлявано от
Х.К.П.. Окръжният съд в Матигхофен е задал следните въпроси към вещото
лице:
1. Фактурата RE 080871/02.07.2012 г., издадена от Sun Value GmbH, с
12
получател на доставката SIUS OOD, България, осчетоводена ли е изцяло и в
съответствие с приложимите счетоводни стандарти?
2. Показани ли са задълженията на СИУС ООД към Sun Value GmbH във
финансовите отчети на Sun Value GmbH? Ако са идентифицирани, оценителят
/одиторът/ трябва да посочи тяхната причина, основните документи, според
които е направено осчетоводяването, техния размер и дата па падеж.
Експертното становище на Зехентмайер е изготвено след одит в счетоводния
отдел на „Сън Велю“ ООД - Австрия и преглед на годишните финансови
отчети за 2012 г. и 2013 г., включително и аналитичните отчети на „Сън
Велю“ ООД - Австрия, както и след изследване на всички други относими
документи - включително фактури за продажби, договори, доказателства за
доставка на слънчеви модули и други материали от склад за внос във Виена и
от производството на Остермитинг - Австрия в България/Оризари, както и
доказателства за доставка на AEG инвертори в България/Оризари. В
изготвеното във връзка с акта за прекратяване на наказателното производство
отхвърлящо становище от 16.03.2018 г. Централна прокуратура за
преследване на икономически престъпления и корупция сочи категорично, че
нищо в доклада на Зехентмайер, както и в досието за разследване, не показва,
че Х.П. е използвал незаконно анализираните парични средства, предмет на
експертизата, както е подозирал Г. Х., респ. „КИНВЕ СОЛАР ПАУЪР“-
Китай.
В резултат на проведеното разследване Централна прокуратура за
преследване на икономически престъпления и корупция - Виена, Австрия, на
2 февруари 2018 г. постановява акт за прекратяване на разследването №
St3/17i. В този акт, както и в основанията за прекратяване на разследването от
23.02.2018 г., е посочено, че, съгласно параграф 190, ал.2 от НПК: „Няма
действителна причина да се преследва по - нататък обвиняемият“ -
разследването се прекратява срещу:
1/Х.К.П., роден на 27 септември 1958 г., относно параграф 133, ал.1 и ал.2,
параграф 146, параграф 147, ал.3, параграф 153, ал.1 и ал.3, параграф 156, ал.1
и ал.2 от Наказателния кодекс;
2/Б.П., родена па 11 декември 1974 г., относно параграф 146, параграф 147,
ал.3, параграф 153,ал.1 и ал.3, параграф 156, ал.1 и ал.2 от Наказателния
кодекс;
З/“ Сън Велю“ ООД-Австрия/, относно параграф 146, параграф 147,ал.З,
13
параграф 153,ал.1 и ал.3 , параграф 156,ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс;
4/Х.А., роден на 23 август 1976 г., относно параграф 153,ал.1 и ал.3 от
Наказателния кодекс.
Посочените текстове от Наказателния кодекс на Австрия, по които е водено
разследването и по отношение па които наказателното производство е
прекратено, са със следното съдържание:
- “Присвояване“
Параграф 133, ал.1 „Всеки, който присвои стоки, които са му били поверени,
с цел незаконно обогатяване за себе си или за трето лице, подлежи на
лишаване от свобода до шест месеца или глоба до 360 дневни ставки.“
ал.2 „Всеки, който присвои стока на стойност над 5000 евро, се наказва с
лишаване от свобода да три години; всеки който присвои стока на стойност
над 300 000 евро, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.“
- “Измама“
Параграф 146 „Всеки, който възнамерява да обогати неправомерно себе си
или трето лице чрез поведението на заблуда, чрез измама относно факти,
подвежда някого в действие, толерантност или бездействие, което уврежда
неговото или чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода за шест
месеца или с глоба до 360 дневни ставки.“
- “Сериозна измама“
Параграф 147, ал. 1 „Всеки, който извърши измама като:
т.1 използва фалшив или фалшифициран документ, фалшиво,
фалшифицирано или отчуждено безкасово платежно средство, шпионира
данни за безкасово платежно средство, фалшиви или фалшифицирани данни,
други такива доказателства или използва неправилно измервателно
устройство или
т. 2 отменен
т. 3 фалшиво се представи за длъжностно лице, се наказва с лишаване от
свобода до три години.
Параграф 147, ал.1а „Всеки, който извърши измама с повече от незначителни
щети, като използва забранено вещество или забранен метод съгласно
приложението на антидопинговата конвенция, Федерален вестник №
451/1991, също ще бъде наказан за допинг в спорта.“
Параграф 147, ал.2 „Всеки, който извърши измама с щети над 5000 евро, също
трябва да бъде наказан.“
14
Параграф 147, ал.3 „Всеки, който причини вреда над 300 000 евро в резултат
на деянието, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.“
- “Злоупотреба с доверие“
Параграф 153, ал. 1 „Всеки, който съзнателно злоупотреби с властта си да се
разпорежда с чуждо имущество или да задължи друго лице и по този начин да
навреди на имуществото на другото лице, се наказва с лишаване от свобода
до шест месеца или глоба до 360 дневни ставки.“
Параграф 153 ,ал.2 „Всеки, който нарушава авторитета си по неоправдан
начин, нарушава правила, които служат за защита на активите на
бенифициента.
Параграф 153, ал.3 „Който причини злоупотреба с повече от 5000 евро, се
наказва с лишаване от свобода до три години; който причини вреда над 300
000 евро, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.“
- “Измамен банкрут“
Параграф 156, ал.1 „Всеки, който укрива, премахва, продава или уврежда част
от имуществото си, признава или прекратява несъществуваща отговорност
или намалява по друг начин имуществото си, в действителност или привидно,
и по този начин осуетява или намалява удовлетворението на своите кредитори
или поне на един от тях, се наказва с лишаване от свобода от шест месеца до
пет години.“
Параграф 156, ал.2 „Всеки, който причини вреда над 300 000 евро в резултат
на деянието, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.“
Правилно в атакуваното постановление, представителят на Районна
прокуратура Пловдив е аргументирал, че основният извод на прокуратурата,
изложен в основанията за прекратяване на разследването, е, че не може да
бъде доказано наказуемо поведение на лицата - събраните доказателства не
разкриват престъпление относно изграждането на двете фотоволтаични
електроцентрали в България. Прокуратурата е категорична, че причината за
възникналите спорове между Г. Х. и Х.П. се крие в договорите за съвместно
предприятие - за 1 MW KW „Solar Invest Trading“, както и за 4 MW KW
„SIUS“. Процесът на изграждането на двете електроцентрали е изследван и в
пряка и непосредствена връзка с издадените от Х.А. четири броя процесни
записи на заповед /менителници/. Прокуратурата е категорична в
заключението си, че записите на заповед основателно осигуряват обезщетение
за разходи на „Сън Велю“ ООД-Австрия. В акта за прекратяване на
15
разследването - в изложените основания, въз основа на събраните
доказателства прокуратурата категорично доказва неоснователността на
твърденията на Г. Х. за престъпно поведение на заподозрените лица.
Прокуратурата е категорична, че „Сън Велю“ ООД-Австрия правомерно
фактурира компаниите на проекта - „СИУС“ ООД и „Солар Инвест Трейдинг
2010“ ООД, на обща стойност 8 117 161,60 евро, като в тази връзка е
посочено, че „Х.А. не е с доказуемо престъпно поведение“ по отношение
издаването на записите на заповед /менителниците/ и че „обвиненията срещу
Х.А. на жалбоподателя са само предположения.“ Формулираният правен
извод е, че „обективният факт на параграф 153 от Наказателния кодекс“
/Злоупотреба с доверие/ по отношение действията па Х.П. и Х.А. „не е
изпълнен“. В основанията за прекратяване на разследването е посочено, че:
„Доколкото действията на Х.П. са обхванати от договори, които също са
подписани от Г. Х., не може да се докаже предумишленост.“ В контекста на
горното са разгледани и изследвани и отношенията между „СИУС“ ООД и
дружество „Финикал“ ЕООД във връзка със сключения на 03.06.2013 г.
договор за наем от страна на Х.К.П. - от името на „СИУС“ ООД, с дружество
„Финикал“ ЕООД с ЕИК-*********, чийто едноличен собственик и
управляващ е Х.А.. Както е посочено и в сигнала на Г. Х., подаден на
19.12.2017 г. до Върховна касационна прокуратура-София от адвокат С.П., с
този договор Х.П. отдава под наем за срок от 3 години процесната
фотоволтаична електроцентрала в село Оризари, собственост на „СИУС“
ООД.
Твърденията на Г. Х. са, че по наемния договор представляваното по това
време от Х.А. дружество не е заплащало дължимите наеми и въпреки това е
получавало от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумите за пренос на
електроенергия. Прави се изводът, че тези суми са получавани неправомерно
от дружество „Финикал“ ЕООД, тъй като дружеството не е собственик на
електроцентралата и няма валидно правоотношение, по силата на което да
ползва чуждата собственост и да се обогатява за сметка на „СИУС“ ООД. В
акта за прекратяване на разследването прокуратурата е обсъдила отношенията
между „СИУС“ ООД и дружество „Финикал“ ЕООД, като приема за
установено, че те са резултат и последица на установеното в хода на
наказателното разследване правомерно фактуриране от страна на „Сън Велю“
ООД-Австрия на компаниите на проекта - „СИУС“ ООД и „Солар Инвест
16
Трейдинг 2010“ ООД, на обща стойност 8 117 161,60 евро, както и това, че
процесните записи на заповед /менителници/ основателно осигуряват
обезщетение за разходи на „Сън Велю“ ООД-Австрия. В тази връзка в
основанията за прекратяване на разследването изрично е посочено, че в
случая „обективният факт на член 156 /Измамен банкрут/ от Наказателния
кодекс не може да бъде доказан.“
Прекратяването на разследването е оспорено от Г. Х., който на 09.03.2018 г.
сезира компетентния Окръжен съд по наказателни дела - Виена, Австрия, със
заявление за продължаване на разследването, в което излага подробно своите
възражения. С Решение от 10.09.2018 г., което решение е окончателно, съдът
се произнася, като след анализ на доказателствата по наказателното
производство и обсъждането им в аспекта на изразените в заявлението на Х.
аргументи, отхвърля искането на Г. Х. за продължаване на разследването
срещу Х.К.П., Б.П., „Сън Велю“ ООД-Австрия и Х.А. по отношение на
всички обвинения срещу лицата, свързани с двете български компании по
проекта - „СИУС“ ООД и „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД, както и е
изграждането па двете фотоволтаични електроцентрали в България. В
решението си съдът е приел, че „молбата за продължаване на производството
е неправомерна“, като основният мотив на съда е, че не може да бъде
доказано наказуемо поведение на лицата, посочени в жалбата на Г. Х.. С
посоченото Решение от 10.09.2018 г. Окръжен съд по наказателни дела-
Виена, Австрия, потвърждава и оставя в сила акт № 18 St 3/17 i, от 02.02.2018
г., на Централна прокуратура за преследване на икономически престъпления и
корупция - Виена, Австрия - за прекратяване на наказателно производство №
В5 / 82288/2016, образувано и водено срещу Х.К.П., Барбара Панитц, „Сън
Велю“ ООД- Австрия и Х.А. за деяния по посочените параграфи от
Наказателния кодекс па Република Австрия, както следва:
1/Х.К.П., роден на 27 септември 1958 г., относно параграф 133, ал.1 и ал.2,
параграф 146, параграф 147, ал. 3, параграф 153, ал.1 и ал.3, параграф 156,
ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс;
2/Б.П., родена на 11 декември 1974 г., относно параграф 146, параграф
147,ал.З, параграф 153,ал.1 и ал.3, параграф 156,ал.1 и ал.2 от Наказателния
кодекс;
З/“Сън Велю“ ООД-Австрия, относно параграф 146, параграф 147, ал.3,
параграф 153, ал.1 и ал.3, параграф 156, ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс;
17
4/Х.А., роден па 23 август 1976 г., относно параграф 153,ал.1 и ал.3 от
Наказателния кодекс.
Въз основа на горното представителят на РП – Пловдив е приел, че
досъдебното производство, образувано за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр.
ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено в периода 30.01.2013г. -
14.02.2013г. и за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от ПК, извършено в периода 30.01.2013г. - 14.02.2013г., следва да бъде
прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.6 от НПК,
доколкото спрямо същите лица за същите престъпления има влязъл в сила акт
№ 18 St 3/17 i, от дата 02.02.2018г. на Централна прокуратура за преследване
па икономически престъпления и корупция AVKStA/ - Виена, Австрия - за
прекратяване на наказателното производство, потвърден с Решение на
Окръжен съд по наказателни дела-Виена, Австрия, от 10.09.2018г.
Изводът на представителя на РП се споделя изцяло от настоящата съдебна
инстанция, като възраженията релевирани с жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление се явяват неоснователни. Съображенията в тази
насока са следните:
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за
същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в
сила присъда, постановление или влязло в сила определение или
разпореждане за прекратяване на делото.
Съгласно принципа не бис ин идем, прогласен в чл. 4 на Протокол 7 към
ЕКЗПЧОС никой не може да бъде съден или наказан в процес с наказателен
характер за същото деяние, за което вече е бил оправдан или окончателно
осъден в друг процес с наказателен характер. В същия смисъл е и чл. 24, ал.1,
т.6 НПК.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР 3/2015 ОСНК на ВКС, за
да се ползва дееца от защитата на принципа не бис ин идем следва да се
констатират кумулативно следните елементи от фактическия състав.
- спрямо дееца да са проведени два процеса с наказателен характер по
смисъла на автономното значение, което ЕКЗПЧОС влага в това понятие
/бис/;
- по единия процес производството да е приключило с окончателен съдебен
акт.;
18
- предмет на изследване в двата процеса да е едно и също деяние /идем/.
По мнение на настоящия състав и трите визирани по-горе предпоставки в
настоящия случай са налице.
Съгласно задължителните указания на ТР 3/2015 ОСНК едно производство
е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол №
7, ако отговаря на поне един от следните три алтернативни критерия,
известни като критериите Енгел:
1) квалификация на деянието по националното право. Щом съгласно
националното право обвинението е наказателно, случаят всякога попада в
сферата на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Производството обаче може да се класифицира
като наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като такова по
вътрешното право, ако изследването на останалите критерии доведе до извод
за наказателен характер на обвинението и/или на предвидената санкция.
2) характер и естество на нарушението. Този критерий изследва вида на
защитените обществени отношения, обект на нарушението. При определянето
на същността на нарушението се разглежда кръгът от адресати на съответната
разпоредба, тъй като характерна черта на наказателното обвинение е
насочеността на правната норма към неограничен кръг адресати, а не към
група със специален статут.
3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното
наказание”).
Вторият и третият критерий се разглеждат алтернативно, но могат да бъдат
преценени и кумулативно, ако анализът им поотделно не е достатъчен за
убедително заключение.
Доколкото деянията, предмет на изследване по настоящото наказателно
производство, както и деянията, предмет на изследване от Централна
прокуратура за преследване на икономически престъпления и корупция –
Виена - Австрия са квалифицирани като престъпление, то следва че и двата
процеса несъмнено имат наказателен характер по смисъла на конвенцията,
доколкото отговарят още на първия от критериите Енгел.
В същото време практиката на Европейския съд по правата на човека е
категорична, че национални процедури, които преследват цели сходни с
целите на наказателния процес имат наказателен характер по смисъла на
ЕКЗПЧОС и за тях следва да намери пълно проявление принципа за ne bis in
idem, въплътен в чл.4 от Протокол 7 към ЕСПЧ. Така изрично - Решение по
19
делото „Цоньо Цонев срещу България“, Решение от 02.09.1998 г. на ЕСПЧ по
делото Лауко срещу Словакия, (Lauko v. Slovakia), Решение от 21.02.1984 г.
на ЕСПЧ по дело Йозтюрк срещу Федерална Република Германия (Ozturk v.
Federal Republic of Germany), дело Сергей Золотухин срещу Русия.
От гореизложеното е видно, че първата предпоставка /бис/ е налице,
доколкото отговорността на посочените от жалбоподателя лица е изследвана
в два самостоятелни процеса с наказателен характер по смисъла на
конвенцията.
Налице е и втората предпоставка, доколкото производството образувано от
Централна прокуратура за преследване на престъпления и корупция – Виена е
приключило с окончателен акт- влязло в сила Решение на Окръжен съд по
наказателни дела - Виена, Австрия, от 10.09.2018г.
Налице е и третата предпоставка /идем/, доколкото и по двата процеса
обект на разследване са били едни и същи деяния – обстоятелство, което
впрочем не се оспорва от страна на жалбоподателя.
В този смисъл и предвид възраженията на жалбоподателя следва да се
съобрази трайната съдебна практика, разглеждаща деянието като съвкупност
от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на
дадено място при единство на обстановката и в резултат на единно или
подновяващо се решение.
От това следва, че две различни деяния ще са налице, само ако са
извършени две различни системи от телодвижения при промяна във времето,
мястото или обстановката и в резултат от две самостоятелни решения.Така
изрично Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о. на ВС,
Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о., на ВКС,
Решение № 20 от 01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение на ВКС, Решение № 202/ 04 юни 2015 год., трето
наказателно отделение наказателно дело № 290/2015 год. на ВКС.
В конкретния случай е видно, че фактите, деянията, които са били обект на
разследване от страна на Централна прокуратура за преследване на
икономически престъпления и корупция – Виена и Окръжен съд по
наказателни дела – Виена /подробно изложени по – горе, както и в
атакуваното наказателно постановление/ са изцяло идентични на тези, които
са изследвани и разследвани от Районна прокуратура Пловдив, поради което
подвеждането им под състава на чл. 212, ал. 1 е неправилно и в абсолютно
20
противоречие с принципа не бис ин идем.
Отделно от това, в хода на извършената от настоящата съдебна инстанция
проверка на формираната по делото доказателствена съвкупност, не се
установиха други, различни допълнителни фактически обстоятелства /каквото
възражение е релевирано с жалбата/, които да са резултат от действията на
сочените от жалбоподателя Х. лица. Но дори и такива да бяха установени,
така щото да се аргументира тезата за наличие на продължавано
престъпление измама по чл. 212, ал. 1 НК, то следва да се посочи, че в случая
би се касаело до усложнение в резултата, а не до множественост,
разнородност на деянията.
В тази връзка следва да се съблюдават задължителните указания, дадени с
ТР 3/2015 ОСНК на ВКС, в което се сочи, че в трайната практика на ЕСПЧ
престъплението (нарушението) се разглежда като съвкупност от конкретни
фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са
неразделно свързани помежду си във времето и в пространството.
Според Европейския съд отправната точка за преценка на понятието
„същото деяние” е „конкретното незаконно поведение”, „идентичността на
фактическите актове”.
С основополагащо в този смисъл значение е решението по дело Сергей
Золотухин срещу Русия, в което е въведен хармонизиран подход при
преценка дали се касае за същото деяние, като е прието, че принципа ne bis in
idem въвежда забрана за провеждане на втори процес с наказателен характер
срещу едно и също лице въз основа на идентични факти или факти, които по
същностните си елементи са едни и същи, като от значение за извода дали се
касае за идентични факти е съпоставката на конкретните условия на време,
място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на
решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.
В този изричен смисъл са задължителните указания на ТР 3/2015 ОСНК на
ВКС, в което изрично е посочено, че при осъждане на едно и също лице, в два
отделни процеса с наказателен характер за едно и също деяние е налице
нарушение на принципа ne bis in idem, като без значение е обстоятелството,
че в отделните процеси деянието е получило различна правна квалификация.
В идентичен смисъл е и трайната практика на ЕСПЧ, която приема, че
принципа ne bis in idem се прилага при тъждество на деянието
(„историческият акт”), разбирано като съвкупност от неразривно свързани
21
помежду си факти, независимо от правната му квалификация или от
защитавания правен интерес.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се отбележи,
че в Решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото А и Б срещу Норвегия
е прието, че по изключение отговорността на дееца за два различни аспекта
на извършеното от него деяние може да се разглежда в два различни процеса,
но само и единствено, ако процесите не са дублиращи се, а комбинирани,
представляващи по същество „единен комплект от процедури”, осигуряващи
„цялостен подход” към инкриминираното деяние, какъвто очевидно
настоящият случай не е.
Така мотивиран Пловдивският районен съд, V наказателен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 10.06.2021 г., постановено по сл. дело № 40/ 2018 г. по описа
на Отдел „Следствен“ при Окръжна прокуратура – Пловдив, образувано за
престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
извършено в периода 30.01.2013 г. – 14.02.2013 г. и за престъпление по чл.
217, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода
30.01.2013 г. – 14.02.2013 г.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд
Пловдив в седемдневен срок от съобщаването му на Районна прокуратура –
Пловдив и жалбоподателя.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
22