№ 568
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501491 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивната жалба от ЯС. ИВ. Б., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Бургас, ул. „И.“ **, подадена чрез упълномощения му по делото процесуален
представител адв. Петя Шивачева- БАК против решение № 260930 от 30.06.2021 г.,
постановено по гр. дело № 7761/2020 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която са
отхвърлени исковете му по чл. 79 от ЗЗД и ЗПУ, с които се претендира осъждане на
ответника “СПИДИ“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, бул. „Самоковско шосе“ №2Л, представляван от Валери Харутун
Мекпупчиян да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди за неизпълнение
на сключен помежду им договор за куриерски услуги от 05.10.2020 г., поради изгубване на
пратката и основателност на рекламацията в частта за размера от 1425.54 лв., явяващ се
разликата между присъдената на това основание сума от 100 лв. до пълния й предявен
размер от 1 525.54лв. и изцяло иска му за присъждане сумата 100лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради изгубване на пратката, както и
претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В жалбата си въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение в
отхвърлителните му части, като се твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че е доказал
исковите си претенции съобразно възложената му от съда доказателствена тежест, като
сочи, че счита за неправилно решението и в частта, с която съдът е приел, че в случая е
1
неприложим ЗЗП. Излага съображения, че неправилно съдът е възложил в тежест на ищеца
да докаже дали в процесния офис на ответника има постановено табло с ОУ, като наред с
това съдът е приел, че страните не спорят по този акт. Наведени са и доводи, че изводите на
съда, че непредставянето на ищеца на препис от общите си условия не съставлявало
нарушение, са в противоречие с цитираната в жалбата съдебна практика и клаузите на чл.
147а и чл. 147б от ЗЗП. Досежно претенцията за неимуществени вреди въззивникът счита,
че те се доказват от приложената кореспонденция от „Ибей“, от която е видно, че лицето
Перез, което е следвало да получи пратката, а не я е получило е поставило отрицателен
коментар за ищеца, което се е отразило пряко на продажбите му е „Ибей“. По подробно
изложените във въззивната жалба доводи въззивникът моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни части и постановяване на
ново, с което исковете да бъдат уважени. Не са направени доказателствени искания. В
съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител
поддържа въззивната си жалба и моли за отмяната на обжалваното решение като
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на
разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „СПИДИ“ АД, чрез упълномощения си
процесуален представител е депозирал писмен отговор, в които е оспорил изцяло
изложените във въззивната жалба съображения. Посочил е, че счита за правилни изводите на
съда, че разпоредбите на ЗПУ, регламентиращи сключване неформален договор за
куриерска услуга при приложение на изготвените от оператора ОУ са специални по
отношение на нормата на чл. 147а от ЗЗП, поради което по аргумент на чл. 11, ал.2 от ЗНА в
случая наличието на специална норма изключва приложение на общата. На следващо място
въззиваемото дружество се позовава на приложение на чл. 21, ал. 1 от ЗПУ, като по
отношение на задължението си по чл. 21, ал. 8 от ЗПУ за довеждане до знанието на клиента
на съдържанието на ОУ излага подробни аргументи за спазване на това законово изискване ,
в т.ч. и в процесния случай досежно ищеца, като сочи, че ОУ са залепени на видно място
във всеки офис за куриерски услуги. Излага доводи, че съгласно чл. 48 от ОУ общите
условия се предоставят на подателя само при поискване, както и, че служителите в офисите
на дружеството нямат задължение да запознават клиентите с общите условия. Счита, че с
подписа си при подаване на пратката ищецът е декларирал, че е запознат със съдържанието
им съгласно чл. 5 от ОУ. Досежно претенцията за неимуществените вреди въззиваемият
сочи, че счита за правилни изложените от районния съд съображения в тази връзка предвид
специалната нормативна уредба на Всемирната пощенска конвенция по този въпрос. Наред с
това излага доводи за недоказаност на този иск поради липса на неоспорими данни, че
получения отрицателен коментар от лицето, което е следвало да получи, а не е получило
пратката е рефлектирало по неблагоприятен начин на неговата лична емоционална и
духовна сфера. По подробно изложените в писмения отговор съображения въззиваемият
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, като
правилно и постановено при съблюдаване на процесуалния и материалния закон. Моли за
присъждане на разноските във въззивната инстанция. Не са направени доказателствени
искания. В съдебно заседание въззиваемото дружество не изпраща представител. Депозира
писмено становище, че поддържа писмения отговор на въззивната жалба, като моли съдът да
потвърди първоинстанционното решение и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Пред районния съд ищецът е предявил обективно съединени искове за осъждане на
2
ответното дружество да му заплати по силата на сключен помежду им неформален договор
за куриерски услуги от 05.10.2020 г. и приета рекламация обезщетение за претърпени
имуществени вреди поради изгубване на пратката му и недоставянето й на адресата в
Испания, която пратка представлява оптика марка „Leica Elmani TL 11089/18mm ASPH
chrome“ /подробно описана в исковата молба/ в размера на стойността й от 1525.54 лв.,
както и сумата от 100лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени поради изгубване на пратката, изразяващи се в отрицателен коментар от
адресата на пратката в сайта на ибей, поради неполучаването на последната от него. В
исковата молба ищецът признава, че ответникът му е предложил обезщетение в размер на
100 лв. съгласно т. 72.2 от ОУ, но счита, че предложения размер на обезщетението е
неадекватен на вредата, която е претърпял, още повече, че при сключване на договора
заявява, не е бил запознат с общите условия на дружеството, нито му било обяснено от
негов служител, че поради високата стойност на пратката може да обяви нейната стойност,
респ. да се заплати допълнителна услуга – застраховка на международна пратка.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответното дружество е
заявило, че не оспорва възникналото с ищеца правоотношение и загубване на пратката.
Оспорило е исковете, в т.ч. и претенцията за обезщетение за имуществени вреди до размера
от 157.71 лв., представляващ предложеното на ищеца обезщетение в размер на 100 лв. и
57.71 лв., представляваща стойността на заплатената от последния такса за куриерската
услуга - съгласно т.72.2 от ОУ на дружеството вр. с чл. 84, ал. 4 от ЗПУ. Излага
съображения, че заявената от ищеца услугата е за неуниверсална пощенска пратка
„международна куриерска пратка“, по която ищецът не е заявил услуга „обявена стойност“,
в който случай би има право да претендира вреди размера на действителната стойност на
преките загуби или вреди към деня на тяхното възникване, но не повече от размера на
обявената стойност. Що се касае до претендираните от ищеца имуществени и
неимуществени вреди с оглед заявената от ищеца услуга ответникът, позовавайки се на
чл.22, т.1.6 от Всемирната пощенска конвенция е заявил, че при определяне на размера на
обезщетението не се вземат предвид непреките загуби, пропуснати ползи и морални щети.
Посочил е, че в ЗПУ не е предвидено задължение за оператора да разяснява на клиентите
възможността да поискат допълнителна услуга, като достатъчно е ОУ да бъдат обявени на
сайта на дружеството и да бъдат поставени на видно място в офиса, а ищецът е декларирал с
подписа си, че е съгласен с тях.
С постановеното по делото съдебно решение, първоинстанционният съд е уважил
частично иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до признатия от
ответника размер от 100лв., дължим на основание чл. 72.2 от ОУ, като в останалата част за
разликата над този уважения размер до претендирания от 1 525.54лв., искът е отхвърлен.
Изцяло е отхвърлен и искът за присъждане на сумата от 100 лв. за неимуществени вреди.,
като в тежест на ищеца са възложени направените по делото разноски от ответника.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение, в отхвърлителните
му части, както и в частта, с която в тежест на ищеца са присъдени разноските по делото.
При служебната проверка на обжалваното решение, в атакуваните му с въззивната
жалба части, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е
валидно и допустимо. По същество след съвкупна и самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства, от фактическа страна съдът намира за установено следното:
По делото е безспорно между страните, а и от данните се установява, че помежду
им е сключен неформален договор за куриерски услуги от 05.10.2020 г., по силата на който
3
по възлагане на ищеца, за което последният е заплатил такса от 57.51 лв. ответното
дружество се е задължило да достави до адресата, посочен от ищеца в Испания пратка,
представляваща оптика марка „Leica Elmani TL 11089/18mm ASPH chrome“. Не се спори
също, а и от доказателствата е видно, че сключения между страните договор е за
неуниверсална пощенска пратка „международна куриерска пратка“, по която ищецът не е
заявил услуга „обявена стойност“, че пратката е загубена от ответника и не е доставена на
получателя й. От ангажираните свидетелски показания става ясно, че стойността на пратката
възлиза около 780 евро, т.е. в размера, посочен в исковата молба. Установява се също, че
ответния оператор е обявил общите си условия на сайта си, като същите са разпечатани и
поставени на видно място в процесния офис, в който ищецът е сключил договора.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото,
както и релевантните въз основа на нея факти и обстоятелства. Въз основа на тях е направил
правилни фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна
инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тях. В
допълнение с оглед наведените в жалбата доводи, като прецени всички относими
доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения и при служебна
проверка за спазване на императивните норми, настоящата инстанция намира следното:
В жалбата се твърди, че ищецът не бил запознат с ОУ на ответника, тъй като същите
не са му били връчени, нито са били разяснени правата му по тях. По тези съображения
сочи, че не е бил наясно за възможността да обяви стойността на пратката или да я
застрахова поради високата й стойност. Затова счита, че не е обвързан от ОУ на ответника и
по-специално досежно ограничената имуществена отговорност за пратки без „обявена
стойност“, като твърди, че като потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ЗЗП в
отношенията му с ответника следва да намери приложение чл. 147а от ЗЗП.
По делото страните не спорят, че пратката на ищеца е била без включена
допълнителна услуга „обявена стойност“ по смисъла на пар. 1, т. 11 от ДР на ЗПУ, а
съгласно т. 72. 2 от ОУ на ответника отговорността му за загубване на такава пратка е в
размер до 100 лв. при представяне на доказателства за стойността й и за увреждането. Не се
спори също и, че рекламацията на ищеца е уважена в максималния размер по т. 72.2 от 100
лв., като ответникът е изразил готовност на изплащане на обезщетение в посочения размер
и възстановяване на стойността на пощенските разходи.
Спорът между страните е досежно приложимия материален закон и обема на
отговорността на ответника за вредите, причинени на ищеца от загубване на пратката, в
каквато насока са и оплакванията в жалбата.
Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД
вр. с ЗПУ.
Претенцията на ищеца се основава на договорната отговорност на ответника за
обезщетяването на вредите му от загубване на пратката и недоставянето й на адресата.
Тъй като възникналото между страните облигационно правоотношение е свързано с
предоставяне на пощенска услуга, като за регулацията на обществените отношения,
свързани извършване на пощенски услуги в Р. България се урежда от ЗПУ, а от за тези за
пощенски услуги с международен елемент- Всемирната пощенска конвенция, настоящата
инстанция споделя изводите на първоинстанционният съд, че приложимият в отношенията
между страните материално-правна уредба е тази, регламентирана ЗПУ и Всемирната
4
пощенска конвенция, като същата е специална по отношение на ЗЗП съгласно нормата на
чл. 11, ал. 2 от ЗНА. Действително чл. 21, ал. 1 от ЗПУ изисква от пощенският оператор да
изготви общи условия на договора с потребителите, уреждащи всички въпроси по ал. 2 на
същия чл. 21 от ЗПУ, като ОУ следва да бъдат обявени в сайта му, както и да бъдат
поставени на видно място във всеки от офисите му. В ЗПУ /за разлика от ЗПК, в каквато
насока е и цитираната в жалбата съдебна практика, която в случая е неприложима/ обаче
липсват норми, които да задължават пощенският оператор да връчва или разяснява правата
и задълженията на всеки клиент по тези общи условия срещу подпис, в какъвто смисъл е
изискването на чл. 147а от ЗЗП. Това законодателно разрешение е прието с оглед
спецификите и бързината на оборота, свързан с извършване на пощенските услуги и това
проявление на намира отражение в нормите на чл.21, ал. 3 вр. ал. 1, изр. второ от ЗПУ, в
които е установено, че договорът за пощенска услуга се смята за сключен единствено с
приемането на пощенската пратка или пощенския паричен превод от пощенския оператор в
точките за достъп и заплащане цената на услугата, както, че подписване на индивидуални
договори с потребителите не е необходимо. В случая, горепосочените изисквания на закона
– изготвяне на ОУ и поставянето им на видно място в процесния офис /каквито са данните
по делото/ са изпълнени, поради което следва извода, че ищецът е обвързан от тях. Затова,
поради обстоятелството, че загубената пратка е била без обявена стойност, правилно
районният съд е приел, че на основание т. 72.2 отговорността на ответника е ограничена до
сумата от 100 лв., която е призната на ищеца по рекламацията и която му е присъдена като
обезщетение за имуществени вреди от загуба на пратката. Досежно останалата част от
претенцията, явяваща се разликата между присъдената сума от 100 лв. до пълния й предявен
размер от 1 525.54лв. липсва основание за уважаване на иска, поради което районният съд
правилно го е отхвърлил като неоснователен.
Що се касае до иска за присъждане сумата 100лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени поради изгубване на пратката, настоящата инстанция
споделя извода на районният съд, че тази претенция е неоснователна /независимо от
наличието на твърдените вреди/, тъй като съгласно чл. 22, т.1. 6 от Всемирната пощенска
конвенция по правоотношенията, свързани с пощенските услуги, такива морални вреди не
подлежат на обезщетяване.
Досежно разноските, въззивният съд намира, че правилно с оглед изхода на делото,
независимо от частичното уважаване на иска, разноските са възложени изцяло в тежест на
ищеца, тъй като досежно уважената част основателно е позоваването на ответника на
правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с извънсъдебното си поведение, признавайки
рекламацията в максималния размер по т.72.2 от ОУ и изразявайки готовност за плащане на
процесната сума от 100 лв., същият не е дал повод за завеждане на делото, а в съдебното
производство е признал иска в уважената част.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в
претендирания размер от 408 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260930 от 30.06.2021 г., постановено по гр. дело №
7761/2020 г. по описа на РС-Бургас, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЯС. ИВ. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „И.“ **, ДА
5
ЗАПЛАТИ на “СПИДИ“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, бул. „Самоковско шосе“ №2Л, представляван от Валери Харутун
Мекпупчиян , направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 408 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6