№ 2046
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110213535 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. ПЛ. Р., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление № СОА21-РД11-1456 от 04.06.2021 г., издадено
от заместник-кмета на Столична община, с което на основание чл. 178д от
Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалните правила.
Сочи се, че неправилно е санкциониран жалбоподателят, предвид
обстоятелството, че МПС е собственост на търговско дружество. Твърди се,
че липсва пълно и ясно описание на нарушението, като не е установен по
безспорен начин и нарушителят. Поддържа се, че е налице противоречие
между подзаконови и законови нормативни актове. Алтернативно се сочи, че
е налице маловажен случай.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Малоселски, който поддържа жалбата по изложените
съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се юрк. Пенева,
която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
На 29.04.2021 г., около 19:15 ч., жалбоподателят паркирал лек
автомобил, марка и *** в гр. София, бул. “Патриарх Емтимий“ № 11 към бул.
1
„Васил Левски“ на място, определено за хора с трайни увреждания,
обозначено с пътен знак Д21, табела с текст: 1 място и стрелка, указваща
началото на действието, а именно вдясно от неподвижния знак, разрешено
паркиране до 4 часа и допълнителна табела Т17, указваща, че нарушителите
се отстраняват принудително.
Свидетелят Валерия Венчова Н. издала разпореждане автомобилът да
бъде принудително преместен и в изпълнение на това превозното средство
било принудително преместено на специализиран паркинг. Едновременно с
това свидетелят съставил и докладна записка. Били направени и фотоснимки.
След личното явяване на жалбоподателя на специализирания паркинг,
автомобилът бил освободен от свидетеля КР. Д. ИВ., като едновременно с
това за констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на 29.04.2021 г. от свидетеля И. - „младши
инспектор“ в звено „Общинска полиция“, Столична дирекция на вътрешните
работи. Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 29.04.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното
наказателно постановление № СОА21-РД11-1456 от 04.06.2021 г. от
заместник-кмета на Столична община, с което на основание чл. 178д от
Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Препис от
същото бил връчен на жалбоподателя на 10.09.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите КР. Д. ИВ. и Валерия Венчова Н..
Свидетелят И. поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН,
като сочи, че лицето, което се е явило на паркинга е заявило, че е водач на
процесния автомобил.
Свидетелят Н. твърди, че е била на мястото на нарушението, като
автомобилът е репатриран от място определено за хора с трайни увреждания.
Сочи, че не е имало инвалиден стикер.
Съдът намира показанията на свидетелите за подробни, последователни
и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги
кредитира с доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите
КР. Д. ИВ. и Валерия Венчова Н., писмените доказателства по делото, приети
по надлежния процесуален ред - извлечение от смс-кореспонденция, докладна
записка, заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г., заповед № СОА19-РД09-
11/04.01.2019 г., както и веществените доказателства - снимков материал.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
2
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са
сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 29.04.2021 г., в деня, в който е
установено нарушението от контролния орган. АУАН е бил предявен за
запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал.
3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от КР. Д. ИВ. - „младши инспектор“ в звено
„Общинска полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със
заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019 г. на кмета на Столична община
служителите от звено „Общинска полиция“ са оправомощени да съставят
актове за установяване на административни нарушения. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Кристиан
Димитров Кръстев - заместник-кмет на Столична община, като със заповед №
СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на Столична община е оправомощен
да издава наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на
посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. Така направеното
описание съответства на законовото изискване за пълно описание на
нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава,
които са нарушени, както и на обстоятелствата, при което тези елементи са
осъществени. Пределно ясно, точно и конкретно е описано нарушението,
времето, мястото, където е извършено, обстоятелствата от фактическа страна,
поради което е спазено изискването по см. на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, съгласно
която освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено на места,
определени за хора с трайни увреждания.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че на посочените в наказателното постановление време и място
жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушение на
чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, като е паркирал управлявания от него лек автомобил,
марка и модел „Форд Фиеста“, рег. № Е 0013 МР, на място определено за
хора с трайни увреждания.
От приложените веществени доказателства е видно, че пътен знак Д21,
3
указващ в случая едно място, определено за паркиране на пътни превозни
средства, обслужващи хора с увреждания, е могъл своевременно да бъде
възприет от жалбоподателя или ако не го е възприел е имал възможност да
направи това. След като е паркирал процесния лек автомобил на място,
обозначено по съответния ред с пътен знак Д21 и указателна табела за броя
места, предназначени за паркиране на автомобили на лица с увреждания,
жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Липсата на
маркировка не може да изключи действието на поставения пътен знак Д21,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗДвП "когато има
несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в
движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци". Именно с пътния
знак Д21 в конкретния случай не се е съобразил водачът на моторното
превозно средство и липсата на изискуемото от подзаконов нормативен акт
допълнително обозначение на мястото с пътна маркировка с международен
символ за достъпност не може да обоснове извод, че не е осъществен
съставът на вмененото административно нарушение.
За неоснователно съдът намира и възражението на жалбоподателя, че не
е установено по несъмнен начин кое лице е паркирало процесния автомобил
на мястото, предназначено за хора с увреждания. От събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. се установи, че АУАН е
съставен срещу лицето, което се е явило на специализирания паркинг и е
заявило, че е управлявало автомобила, респ. паркирало на мястото
определено за хора с трайни увреждания. Още повече в съставения АУАН
нарушителят не е направил възражение в този смисъл, напротив, заявил е, че
не е забелязал наличието на такъв знак, а едва в жалбата до съда прави
подобно твърдение, което обаче не се подкрепя с никакви доказателства.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Това нормативно установено положение
има за последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при
което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва
да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с
нарушението. Имайки предвид факта, че жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, доказващи противното, настоящата инстанция счита, че
установената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведена в НП е
доказана. Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз
основа на него НП не са опровергани от доказателствата по делото, напротив,
потвърждават се от показанията на свидетеля Н..
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл, като
нарушителят е съзнавал факта, че като водач на МПС му е забранено да спира
на места, определени за хора с трайни увреждания, но въпреки това е
паркирал, като се е отнасял безразлично към последиците от това си
действие.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28
ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид.
Доколкото глобата, съобразно приложимата санкционна разпоредба на
4
чл. 178д ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на
съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна,
която претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СОА21-РД11-1456 от
04.06.2021 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на Р.
ПЛ. Р., ЕГН **********, на основание чл. 178д от Закона за движение по
пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по
пътищата.
ОСЪЖДА Р. ПЛ. Р., ЕГН **********, да заплати на Столична община,
на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5