№ 220
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20241100901660 по описа за 2024 година
Ищецът „Грийнбек К енд К“ ООД, ЕИК: ********* твърди, че е вписано в регистъра
дружество – кредитен посредник, а ответникът „КРЕДИТ ТРЪСТ“АД, ЕИК: ********* е
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, също вписано в съответния
регистър. Сочи, че във връзка с извършваната от страните дейност, същите са сключили
договор за посредничество от 07.05.2024 година, по който ответникът е възложител, а
ищецът изпълнител и с предмет извършване на сътрудничество за привличане на клиенти -
физически и юридически лица и насочването им за ползване услугите на възложителя като
финансова институция срещу уговорено възнаграждение. Сочи, че в изпълнение на поетите
задължения по договора е насочил към ответника три свързани дружества за отпускане на
кредити, на две от които са били отпуснати кредити и са сключили договор с ответника като
са представили и обезпечения под формата на договорна ипотека. Твърди, че ответникът не
е изпълнил насрещното си задължение по чл. 3 и чл. 4 от договора – за заплащане на
възнаграждение от 3% от стойността на усвоената сума по кредита в срок. Сочи и че е издал
фактури и начислил ДДС, като е поканил ответника да извърши плащане по тях, което той
не е сторил. Поддържа забава на ответника и претендира обезщетение за забавено плащане
по чл. 86 ЗЗД.
Във връзка с възраженията на ответника, уточнява, че с договора от 07.05.2024
година само са внесени изменения във вече съществуващи отношения между страните по
договор от 26.01.2022 година, който е уреждал същия размер на възнаграждение от общо
3%, от които 2% върху усвоената сума и 1% бонус при погасяване на кредита в срок от 6
месеца от усвояване. Издадените фактури за суми в размер на 1% от усвоените кредити
твърди да са поради участие на ищеца в предложена от ответника промоционална/бонусна
кампания за обем, валидна в периода 01.04.2024 година – 30.06.2024 година, който бонус
твърди да се дължи отделно от базовото възнаграждението от 3%. Сочи и че датите на
одобрение на сделките и сключване на договорите следват договора от 07.05.2024 година.
Твърди, че предхождаща датата на договора кореспонденция е с оглед проучване нагласите и
желанието на клиентите да се обвържат с конкретната финансова институция, както и
поддържа, че същите са новопривлечени по смисъла на договора.
Претендира законна лихва и разноски.
1
Ответникът оспорва исковете. Възразява да са му възложени дейности по привличане
или насочване на клиенти по представения с исковата молба договор от 07.05.2024 година,
като твърди преди сключване на цитирания договор ищецът и ответникът да са водили
преговори за привличане на посочените в исковата молба дружества като потенциални
клиенти на ответника. Поради това, намира за неприложим в процесните отношения между
страните представения от ищеца договор от 2024 година, както и предвид разпоредбата на
чл. 3.1 от същия, според която възнаграждение по договора е дължимо само за
новопривлечени клиенти, каквито двете дружества не са. Сочи и че в случаи като
процесния, когато липсва подписан договор, но са одобрени сделки с насочени от конкретен
посредник клиенти, обичайното възнаграждение е в размер на 1% от усвоения кредит, в
какъвто размер намира да е индивидуално уговорено и за конкретните сделки и в какъвто
размер поддържа да е изплатено възнаграждение на ищеца за осъщественото
посредничество. Отделно оспорва и по отношение на двата сключени договора за кредит в
отношенията между страните да е действал и договор от 26.01.2022 година, който намира да
е прекратен с изтичане на уговорения срок. В този смисъл оспорва с договора от 07.05.2024
година страните да са внесли изменение в съществуващо правоотношение, както и
отбелязва, че уговорките за дължимо възнаграждение по двата договора са предмет на
различна регламентация и не са идентични. Счита, че датата на сключване на договорите за
кредит не е относим само към заплащане на комисионна, като релевантен в случая е
моментът, в който ищецът е довел клиентите, който според ответника предхожда датата на
договора – 07.05.2024 година.
С оглед твърденията на страните съдът намира да е предявен е иск с правно
основание чл. 51, вр. чл. 49 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, както следва: за сумата от
8801,23 лева, дължимо възнаграждение по чл. 3 от Договор за посредничество от 07.05.2024
година - за осъществено посредничество и усвоен от „ВАЙСМАН ХАУСИНГ
ПРОПЪРТИС” ЕООД кредит в размер на 150 000 евро и за сумата от 23 469,96 лева,
дължимо възнаграждение по чл. 3 от Договор за посредничество от 07.05.2024 година за
осъществено посредничество и усвоен от ВЛА - ВАЙСМАН ЛУКСОЗНИ АПАРТАМЕНТИ
ЕООД кредит в размер на 400 000 евро, както и за сумата от 305, 45 лева – обезщетение за
забавено плащане, дължимо за периода 16.07.2024 година – 09.08.2024 година.
За основателността на главния иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационни отношения по договор за посредничество с ответника, с посоченото в
исковата молба съдържание, извършване от страна на ищеца-кредитен посредник на
възложените му от ответника действия по привличане на клиенти- физически и юридически
лица и насочването им за ползване услугите на възложителя като финансова институция;
сключени в резултат на изпълнение на задълженията на ответника договори за кредит с
посочените в исковата молба две дружества и размера на уговореното възнаграждение. По
иска по чл. 86 ЗЗД релевантен е началният момент на забавата.
При установяване на горните факти, ответникът носи тежест да докаже евентуално
погасяване на исковите суми и възраженията си.
Макар съдът погрешно да е включил в правната квалификация и нормата на чл. 280
ЗЗД, всички релевантни в конкретния спор и подлежащи на установяване факти, са указани
на страните, както и носената от тях доказателствена тежест, не се налага отмяна на хода по
същество, с оглед коригиране на посочената грешка.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства и безспорните между тях факти, приема следното от фактическа и правна
страна:
Страните не спорят и съответно съдът приема за установени в процеса следните
факти: че посочените в исковата молба две дружества са сключили договори за кредит с
ответника, след като са били насочени и в изпълнение на задълженията на ищеца, като
2
усвоените суми са в размерите, посочени в исковата молба. Установено като безспорно
между страните е и че ищецът и ответникът са сключили договор за посредничество на
посочената в документа дата – 07.05.2024 година и със съдържанието по представения по
делото документ.
Видно от представените писмени доказателства, страните са обвързани от договор от
07.05.2024 година - за посредничество, по силата на който ищецът е поел задължението да
сътрудничи на ответника- възложител за привличане на клиенти – физически и юридически
лица и насочване на същите към Възложителя, в качеството си на кредитен посредник.
Видно от договора, същият влиза в сила от датата на подписването му /тоест, 07.05.2024
година/, за срок от 12 месеца, като в случай, че преди изтичане на срока никоя от страните не
поиска прекратяването му, същият се трансформира автоматично в безсрочен. Срещу
задължението на ищеца ответникът дължи заплащане на възнаграждение за всеки усвоен
кредит на името на новопривлечен клиент, насочен към възложителя от ищеца, в размер на
3% от усвоената сума по кредита.
Видно от съдържанието на представения договор от 07.05.2024 година, в същия не е
отразено той да има характер на анекс или допълнително споразумение към предходно
сключен между страните договор за посредничество, в какъвто смисъл ищецът е изложил
твърдения в допълнителната искова молба. Обвързаност в този смисъл /изменение на
първоначалния договор досежно размера на дължимото възнаграждение/ между договора от
26.01.2022 година и този от 07.05.2024 година, предмет на настоящия спор, не се установява
и от другите доказателства по делото. Показанията на свидетеля С. в тази насока са
изолирани и противоречат на посоченото от свидетелката Х., както и не се подкрепят от кое
да е от останалите представени по делото доказателства, поради което съдът не ги
кредитира. Освен това, при съпоставяне на основните елементи от двата договора е видно,
че не само размерът на уговореното възнаграждение е различен, но и други съществени
клаузи, като например условията за превръщане на договора в безсрочен, също се отличават
в двата документа. Това обстоятелство опровергава посоченото от ищеца в допълнителната
искова молба за постигнато съгласие между страните за внасяне на изменение в
съществуващо правоотношение единствено досежно размера на възнаграждението.
На следващо място, при анализа за това кои са приложимите в процесните отношения
между страните договорни условия, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в
договора от 26.01.2022 година е уговорено само неговото еднократно, автоматично
продължаване - чл. 10.1.2. Този извод се налага при тълкуване на посочената норма от
договора относно действителната воля на страните - във връзка с останалите клаузи на
договора и неговата цялост, като следва да се отчете, че възможността за автоматично
подновяване на договора е предвидена единствено до изтичане на срока по т. 2 от договора,
който срок съобразно т. 2 - е 12-месечен от , настоящия договор. Следователно,
възможността е еднократна, а в договора не е налице и изрична уговорка за превръщането
му в безсрочен договор след изтичане на срока, в какъвто смисъл, например, страните са
постигнали нарочно съгласие по договора от 07.05.2024 година. В чл. 2 от последния ищецът
и ответникът са предвидили след изтичане срока на договора, той да се трансформира в
безсрочен. Следователно, срокът на договора от 26.01.2022 година е изтекъл на 26.01.2024
година и правоотношението е било прекратено към относимия към спора период /от м.
април 2024 година/, съответно облигационните отношения между двете дружества не са
регулирани от посочения договор.
Ето защо, съдът приема за установено обстоятелството, че в релевантния период от
време договорът от 26.01.2022 година не е имал правно действие между страните, тъй като е
прекратен на 26.01.2024 година.
На следващо място, следва да се отговори и на въпроса дали е действал и друг, устен
договор между страните в периода след прекратяване на договора от 26.01.2022 година,
3
каквито възражения е навел в отговора на исковата молба ответникът. Съдът намира за
недоказани и тези възражения, тъй като единствените събрани в тяхна подкрепа
доказателства са показанията на свидетелката Х., която от една страна сочи, че след
прекратяване на предходния действащ между страните писмен договор и до сключване на
договора от 07.05.2024 година, между страните не е имало конкретно установени рамкови
условия, а от друга страна – че съобразно търговската практика на ответника в тези случаи
са се договаряли точните параметри във връзка с всеки привлечен клиент поотделно, като
заявява, че са били приложими и вътрешни правила относно формиране на
възнаграждението в тези хипотези. В тази част показанията настоящият съдебен състав също
не кредитира, тъй като са изолирани и не се подкрепят от писмените доказателства, нито от
показанията на св. С., който няма лични впечатления и информация за постигнато общо
съгласие на страните за сключване на устен договор, нито относно съществените елементи
на такъв договор и напротив – в противоречие на изложеното от Х. - сочи да знае
търговските отношения през месец април да са били уредени от писмен договор между
страните. Ответникът е представил и заповед № 15 от 11.04.2022 година, с която цели да
установи размер на такова устно съглашение между страните. Посоченият документ е частен
свидетелстващ и няма обвързваща съда и противопоставима на другата страна
доказателствена сила, включително по правилото на чл. 181 ГПК - относно датата на
съставяне на документа спрямо ищеца /преди представянето му в настощото производство/
и доколкото липсват доказателства тази заповед въобще да е достигнала до знанието на
ищцовото дружество преди представянето й по делото. Ето защо, съдът е длъжен да приеме
за недоказано, че от този документ произтичат, каквито и да е правни последици за
посредника и в частност – да установява сключен устен договор и размер на дължимо
възнаграждение.
Други доказателства за наличието на устен договор и така постигнато съгласие по
съществените елементи на такова твърдяно правоотношение няма представени по делото и
събрани в процеса. Напротив, наличието на два броя писмени договори между страните,
които не са оспорени като документи и обхващат период за близо три години от техните
взаимоотношения обосновава категоричен извод за това, че именно този начин – чрез
писмени рамкови съглашения - възложителят и посредникът са наложили в търговските си
отношения за обективиране на постигнато съгласие във връзка с предоставяните услуги и
основните елементи на облигационната връзка.
Горните изводи не се опровергават и от представените от ответника електронни
писма от 19 и 20.06.2024 година и издадените фактури от ищеца на 26.06.2024 година и на
27.06.2024 година - за възнаграждения, съответстващи на 1% от усвоените кредити от двете
юридически лица. Електронната кореспонденция, представена по делото, не е оспорена от
никоя от страните и съответно - установява неизгодния за ответника факт, че за ищеца е
възникнало правото на възнаграждение по договора за посредничество във връзка с
изпълнение на задълженията по него и сключените два броя договора за кредит. В писмата
от 19 и 20.06.2024 година /л. 20-21/ именно ответникът е предоставил на ищеца
информацията, необходима за издаване на фактури за дължими възнаграждения по
усвоените на 14.06.2024 година за стойност от 150 000 евро и на 19.06.2024 година – на
стойност от 400 000 евро, суми по сключените договори за кредит. От друга страна, видно от
посоченото от доставчика на услугата основание по двете фактури – същите са за дължими
суми за комисионна „БКЗО“ по двата договора, което съкращение, предвид показанията на
свидетелите не е непознато за страните. В тази връзка съдът взима предвид показанията и на
двамата, разпитани в производството свидетели, които в тази част са логични и
непротиворечиви и заедно с представените писмени доказателства установяват, че
възложителят е имал честа практика да отправя към своите клиенти публични оферти, т.нар.
бонусни кампании, за заплащане на допълнително възнаграждение при изпълнение на
специално посочени в оферта условия. Установява се и че в периода 01 април 2024 година и
4
до 30 юни 2024 година е била активна такава кампания, отправена като оферта към
партньорите на дружество Кредит Тръст, съобразно условията на която, при достигане на
определен обем или размер на реферираните кредити и по-специално – при обем на кредити
в размер от 500 001 лева до 3 000 000 лева се получава допълнителен бонус, който се добавя
над базовата комисионна по партньорския договор - в размер на 1% от размера на усвоените
кредити. Видно от представените писмени доказателства /разменена кореспонденция/,
неоспорени от ответника, до ищеца е изпратен имейл с условията на кампанията, получен от
ищцовото дружество най-късно на 24.06.2024 година, тоест, преди изтичане на кампанията.
Настоящият съдебен състав приема, че в т.нар. бонусна кампания ответникът по
същество е отправил волеизявление за изменение на правоотношението, вкл. по
партньорския договор с ищеца, при предложените условия и в частта относно размера на
възнаграждението, като е определил срок на действие на предложението и изискванията за
дължимост на завишен размер на възнаграждение. Според общите правила на чл. 13 и чл. 14
ЗЗД, предложителят е обвързан от отправеното предложение до посочения в него срок. В
практика на ВКС и по- специално - решение № 190 от 18.11.2024 година, на Върховен
касационен съд, ТК, Първо търговско отделение, по т.д. № 1832/2023 година е прието, че
съобразно правилото на чл. 46, ал. 2 ЗНА за неуредените случаи в закона се прилагат
разпоредбите, които се отнасят за подобен род случаи, ако това отговаря на целта на закона.
В този смисъл следва да се приеме, че не само сключване на договора, но така и негово
изменение и прекратяване се осъществяват по волята на страните, основават се на едни и
същи общи правила и разкриват сходство в елементите от фактическите състави и
съответно- по отношение на тях нормите на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД също намират
приложение. Последните определят правното значение на волеизявленията на страните,
тяхната неотменимост и правни последици. Ето защо, настоящата хипотеза съдът намира
също да попада по аналогия в обхвата на действие на чл. 13, ал. 1 ЗЗД, която норма се
намира в общата част на ЗЗД и проявява своето субсидиарно действие по отношение на
неуредените въпроси от ТЗ по силата на чл. 288, вкл. при отправяне на изявление за
изменение на договорите, сключени между търговци. В случая, възложителят е отправил
едностранно предложение до своите партньори за изменение на размера на уговореното
рамково възнаграждение /съществена част от правоотношението/ по сключените договори,
чрез неговото увеличение за определен срок от време и при настъпване на описаните в
офертата условия. Предложението е достигнало до знанието на ищеца /който е сред
субектите в кръга адресати, с оглед наличието на писмен договор от 07.05.2024 година/,
преди изтичане срока на кампанията на 30.06.2024 година и съответно по силата на горното
и чл. 14 ЗЗД - е породило правно действие в отношенията между страните. Тоест, следва да
се приеме, че дължимият размер на възнаграждението, при изпълнение на условията в бонус
– кампанията и за посочения в нея срок, е увеличеното възнаграждание, съобразно бонус
офертата на възложителя. Видно от фактурите от месец юни 2024 година, ищецът е
начислил възнаграждение именно в определения в предложението размер от 1%, което е и
отразил като основание за дължимо плащане и с което всъщност е обективирал и приемане
на това предложение. Сума в общ размер по издадените фактури ответникът е заплатил на
27.06.2024 година/платежно на л. 40/.
Ето защо, съдът намира, че издадените от ищеца фактури от м. 06. 2024 година са
свързани с текущата 3-месечна кампания на ответника и не представляват извънсъдебно
признание относно размера на дължимото базово възнаграждение по договора от 07.05.2024
година /който е в размер на 3% от усвоените суми/.
От горното следва заключението, че в периода от прекратяване на договора от
26.01.2022 година и до 07.05.2024 година отношенията между страните не са подчинени на
писмен или устен договор, сключен в резултат на постигнато общо съгласие относно
насрещните съществени елементи от облигационната връзка по договор за търговско
посредничество. Както следва и че общо дължимото възнаграждение на ищеца, при
5
достигане на съответните параметри съобразно бонус офертата и в срока на действие на
същата, е базовото по договора от 07.05.2024 година плюс съответния процент, съобразно
възможностите и реализираните обороти по бонус предложението на ответника, валидно за
периода м.04.2024 година – м.06.2024 година.
Ето защо, следващият въпрос, на който следва да се отговори е дали именно
договорът от 07.05.2024 година е приложим в отношенията между страните и във връзка със
сключените в резултат на осъществените от ищеца действия договори за кредит № 444-
2024/23.05.2024 година и № 460-2024/12.06.2024 година, съответно с Вайсман Хаусинг
Пропъртис ЕООД и Вла – Вайсман Луксозни Апартаменти ЕООД и обезпечени по
нотариални актове за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 87, том 1,
рег. № 1804, дело № 79 от 2024 година от 10.06.2024 година и № 90, том 1, рег. № 1856, дело
№ 82 от 2024 година от 12.06.2024 година.
Договорът от 07.05.2024 година разкрива характеристиките на договор за търговско
посредничество, който вид търговска сделка е уредена в разпоредбите на чл. 49 и сл. ТЗ,
като приложими за всичко неуредено ще са общите положения на облигационното право и
по-специално Законът за задълженията и договорите, по силата на чл. 288 от Търговския
закон. В тежест на ищеца е възникнало задължение за извършване на фактически действия
по привличане на клиенти и промотиране на предоставяната от финансовата институция
услуга и съдействие за сключване на договори за финансиране с ответника.
Посочените действия, конкретизирани в чл. 1 и чл. 8 от договора, по своя характер са
фактически, какъвто вид престация е характерна за договора за посредничесво,
регламентиран в Търговския закон. Според чл. 49 ТЗ, тази дейност се упражнява по занятие
от търговец, който е специализиран в нейното осъществяване, каквото изискване е заложено
и в чл. 1.1. от процесния договор. Видно от съдържанието на представения писмен договор
и систематичното тълкуване на нормите на чл. 1, чл. 8 и чл. 3, основното задължение на
ищеца се изразява във фактическото намиране на клиенти и осъществяване на връзка на
потенциалните клиенти с ответника, с които, от своя страна, последният може да сключи
определен вид търговска сделка – договор за кредит. Участието в подписването на договора,
при липсата на изрично пълномощно за това, не е сред предвидените за ищеца задължения.
На следващо място, спорно е по делото дали предвид обстоятелството, че
тристранната комуникация между представители на възложител, посредник и дружества –
потенциални потребители - е започнала през м. април 2024 година /което се установява от
непротиворечивите гласни доказателства, събрани чрез разпита на двамата свидетели/,
писменият договор е приложим в отношенията между страните по повод сключените два
договора за кредит. Съдът намира отговорът на този въпрос да е положителен по следните
причини. Макар да са налице данни през м. 04.2024 година да са се провеждали разговори и
предварителни проучвания във връзка и с конкретните клиенти, от неоспорените от
възложителя писмени доказателства /искане за предоставяне на кредит и приложения на л.
84 и сл. и л. 44 сл. по делото/ е видно, че потенциалните клиенти са обективирали воля за
сключване на договор за кредит с ответника с отправените искания на датата на сключване
на договора за посредничество и след това. Видно е от електронните писма от 08.05.2024
година на л. 44 и от 23.05.2024 година на л. 100 от делото, че в срока на действие на
договора, страните по него са водили комуникация във връзка с оказваното от ищеца
съдействие за евентуално сключване на договори за кредит с насочени от него клиенти.
Последното обстоятелство е безспорно. Отделно от това, от предхождащата кореспонденция
на л. 41- 43 от делото се установява, че същата е водена с цел установяване на евентуални
параметри по бъдещи сделки за финансиране при условията на предоставено обезпечение
чрез учредяване на ипотека върху недвижим имот, като в тази насока съдът споделя
аргументите на страната, изложени в писмената защита. Естеството на поетите от ищеца
задължения и вида на договорите, за чието сключване съдейства, изискват предхождаща
6
насочването на даден клиент към определена финансова институция дейност по уточняване
на евентуалните съществени елементи от бъдещото правоотношение, които биха били
определящи за потребителя на услугата при осъществяване на избора с коя кредитор да
сключи договор. Съответно, тази комуникация е съществена и за посредника /при насочване
на потребителя към определена финансова институция/ и му предоставя възможност при
анализ и съпоставяне на нуждите, изискванията и условията и на двете страни, на които
сътрудничи с цел сключване на договор, да изпълни ефективно и по най-добрия начин
своите задължения по договора за посредничество. Ето защо, проведените преди подаване
на исканията за отпускане на кредит проучвателни действия, не изключват приложимостта
на договора от 07.05.2024 година по отношение на процесните усвоени кредити, а
способстват за точното изпълнение на задълженията по него. Още повече в договора не е
налице и ограничение в предметния обхват в посочения смисъл.
Напротив, разпоредбата на чл. 3 от договора свързва момента на увояване на кредита
с настъпване на предпоставките за плащане и изискуемостта на вземането за
възнаграждение по договора. Според чл. 3.1., възложителят заплаща възнаграждения само за
новопривлечени клиенти и по изключение и допълнително одобрение – за осъществени
продажби и на съществуващи в системата на възложителя клиенти. Тоест, договорът
обвързва изпълнение на задължението на посредника и с регистриране на клиента в
системата на възложителя /за да се констатира дали същият е новопривлечен по смисъла на
чл. 5.1./, при условията на чл. 5. Доколкото клаузите по т. 3.1 и т. 5.1. от договора следва да
се тълкуват в съответствие една с друга, то от съдържанието на същите следва постигнатото
съгласие между страните – възнаграждение да е дължимо единствено за привлечени
клиенти, които не фигурират в системата на възложителя като такива /и по изключение – за
съществуващи/. Това, обаче, е само едно от условията по договора за пораждане правото на
възнаграждение за ищеца. Според чл. 3 от договора, възнаграждение е дължимо само при
усвоен кредит от клиент /в случай, че той е насочен от посредника/. Или, следва да се
приеме, че постигнатото между страните съгласие е в смисъл, че потестативното право на
възнаграждение по договора възниква след извършване на действия по осъществяване на
контакт между клиента и възложителя, но при настъпил вследствие оказаното съдействие
резултат – сключен договор и усвоен кредит /за възложителя не съществува задължение за
предоставяне на кредит на всеки клиент, насочен от посредника, съобразно установеното в
чл. 7 от договора/. На следващо място, страните не спорят и че договорът е рамков и касае
условията, при които е дължимо възнаграждение на ищеца по отношение на всички
клиенти, насочени от него към възложителя и усвоените от тях кредити в срока на действие
на договора от 07.05.2024 година. Свидетелите дават еднозначни показания за това, че
между страните не са сключвани нарочни договори или анекси по отношение на всеки
отделен клиент, за който възложителят е ползвал предоставената от посредника услуга по
съдействие.
В обобщение се доказва в процеса, че след сключване на договора на 07.05.2024
година, ищецът е изпълнявал различни действия във връзка с поетите задължения по
оказване на съдействие за сключване на договора, като естеството на действията,
осъществявани преди сключване на договора от 07.05.2024 година са от проучвателен
характер, с оглед насочване на потребителите към конкретната институция и предлаганите
от нея условия. Или, ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като в срока на
същия, клиентите са отправили искане за отпускане на кредит, в резултат от действията по
насочване и подпомагане на избора, извършени от посредника. В резултат от тези действия
са сключени и посочените в исковата молба два броя договора за кредит.
Ето защо и доколкото по делото няма спор, че дружествата „ВАЙСМАН ХАУСИНГ
ПРОПЪРТИС” ЕООД и ВЛА - ВАЙСМАН ЛУКСОЗНИ АПАРТАМЕНТИ ЕООД са
насочени от ищеца, както и че същите имат качеството на новопривлечени клиенти по
смисъла на чл. 3.1 от договора, за ответника е възникнало насрещното задължение за
7
заплащане на базисно възнаграждение по чл. 3 от договора от 3% от усвоената сума по
кредита и доколкото двата усвоени кредита надхвърлят сумата от 500 001 лева /съобразно
предложените бонус условия/ - и допълнително още 1% от усвоените суми, или – общо 4%.
Последното, предвид общата стойност на кредитите от 550 000 евро, с левова равностойност
от 1 075 706,50 лева, възлиза на 43 028, 26 лева. От тях ответникът доказа да са заплатени 10
757,07 лева по платежното нареждане от 27.06.2024 година /л. 40 от делото/ и по издадените
от ищеца фактури с № 288 и 289, в които пък е отразено като основание за начисляване –
комисионна за Бонус кампания за обем. Следователно, останали дължими от ответника по
двата договора са 32 271,19 лева /8801,23 лева за усвоения кредит с „ВАЙСМАН ХАУСИНГ
ПРОПЪРТИС” ЕООД и 23 469,96 лева – за усвоения кредит с „ВЛА - ВАЙСМАН
ЛУКСОЗНИ АПАРТАМЕНТИ“/.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Посочените суми, според чл. 4 от договора, са дължими в срок от 3 дни от усвояване
на кредитите.
Видно от неоспорените писмени документи, представляващи електронна
кореспонденция между страните, в същите се съдържа извънсъдебно признание на
ответника за неизгоден за него факт /поради което и посочените доказателства са му
противопоставими/, а именно – че първият кредит е усвоен на 17.06.2024 година от
насочения от ищеца клиент, а вторият кредит – на 19.06.2024 година. Срокът по чл. 4,
съответно е изтекъл на 20.06.2024 година и на 22.06.2024 година. Тоест, към 16.07.2024
година, от която начална дата ищецът претендира обезщетение за забавено плащане,
ответникът е бил в забава. Извън плащането от 27.06.2024 година, по делото не са
представени доказателства за изпълнение на възникналото за ответното дружество
задължение.
Дължимата лихва за забава за периода 16.07.2024 година – 09.08.2024 година върху
сумата от 8801,23 лева е 83,31 лева, а върху сумата от 23 469,96 лева – 222,15 лева, чийто
общ сбор е именно предявеният в исковата молба размер на иска. Тези размери съдът
определя с помощта на компютърна програма за изчисление на законната лихва.
Изложените мотиви налагат извод за основателност на осъдителните искови
претенции, както по главния иск, така и за акцесорните вземания.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и заявено своевременно искане, на ищеца са дължими
разноски 4840,85 лева /за държавна такса и адвокат в настоящото производство/. Това, че
разноските за адвокат са реално извършени, се установява от договора за правна защита и
съдействие на л. 115 от делото, видно от който адвокатското възнаграждение е заплатено в
брой при подписване на договора, който в случай служи за разписка за извършеното
плащане.
Неоснователно е възражението за прекомерност на ответника, който е сторил
разноски за адвокат, надхвърлящи претендирания от ищеца размер.
Според чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата и съответно – установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия
адвокатски съвет. Същевременно, обаче, в Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
8
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член
101, параграф 1 ДФЕС. Това означава, че посочената разпоредба противоречи на правото на
европейския съюз и по силата на принципа на примата /изведен от практиката на СЕС по
делата Van Gend en Loos срещу Nederlandse Administratie der Belastingen (дело 26/62) и Costa
срещу ENEL (дело 6/64)/, националният съд е длъжен да остави неприложена вътрешната
правна норма, която е в противоречие. Поради това съдът не може да приложи, като
противоречаща на забраната за ограничаване на конкуренцията Наредба, така и нормата на
чл. 78, ал. 5 ГПК, която предвижда долна граница за определяне на размерите на
възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г. Тези размери, обаче, служат за
ориентир на съда при определяне на справедливото и достойно възнаграждение на адвоката
в конкретния случай, доколкото Наредбата е приета именно от съсловната организация.
Такъв ориентир също така е и Наредбата за правната помощ, която определя размери на
възнаграждения в аналогични хипотези, както и също така видът на спора, количеството,
обемът на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл
Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС,
I т.о. и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/2023 г. по описа на
ВКС, II т.о./ са от значение за определяне на съответното на положения от адвоката труд
възнаграждение.
При съобразяване на горното, съдът намира, че няма причина за намаляване на
възнаграждението на ищеца поради прекомерност, тъй като същото е в минималните
граници на посочената по-горе НМРАВ, съответства на правната и фактическа сложност на
делото и действията, извършени от процесуалния представител. Делото се характеризира с
лека степен на усложненост от фактическа и правна страна, с оглед наличието на спорни
факти, касаещи възникването и съдържанието на облигационна връзка, както и относно
правната интерпретация на установените по делото факти.
Воден от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТРЪСТ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на „Грийнбек К енд
К“ ООД, ЕИК: *********, на основание чл. 51, вр. чл. 49 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, сумите, както следва:
32 271, 19 лева, представляваща общо дължимо и незаплатено възнаграждение по
Договор за посредничество от дата 07.05.2024 г., от които сумата от 8801,23 лева - за
усвоен кредит вследствие осъществено съдействието на ищеца по привличане на
клиент – кредитополучател по договор за кредит № 444-2024/23.05.2024 година,
обезпечен с ипотека по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 87, том 1, рег. № 1804, дело № 79 от 2024 година от 10.06.2024
година с кредитополучател „Вайсман Хаусинг Пропъртис“ ЕООД и сумата от 23
469,96 лева - за усвоен кредит вследствие осъществено съдействието на ищеца по
привличане на клиент – кредитополучател по договор за кредит № 460-2024/12.06.2024
година, обезпечен с ипотека по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 90, том 1, рег. № 1856, дело № 82 от 2024 година от
12.06.2024 година с клиент „Вла – Вайсман Луксозни Апартаменти“ ЕООД, заедно със
законната лихва върху сумата от 32 271, 19 лева, считано от 09.08.2024 година и до
окончателното изплащане на сумата, както и
305.45 лева, представляваща общо дължимото на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
обезщетение за забавено плащане за периода 16.07.2024 г. – 09.08.2024 година.
9
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТРЪСТ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на „Грийнбек К енд
К“ ООД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4840,85 лева - съдебни
разноски, сторени в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10