Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп, 25.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание на двадесет
и осми март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 406 по описа
на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е е
образувано по
искова молба, подадена от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК: ********* чрез юрк. Л.С. срещу И.Н.И., ЕГН: **********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
10 216.17 лв. с включен ДДС,
представляваща вземане, произтичащо от фактури и сметки /подробно
цитирани/ по Договор за финансов лизинг №*********, сключен на
11.12.2007г. и Анекс към него, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.02.2018г. до изплащане на вземането, за която сума на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 125/2018г. на РС-Пирдоп.
Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че на 11.12.2007г. между И.Н.И. в качеството
на „лизингополучател“ и „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ЕООД, в качеството на
„лизингодател“, е сключен Договор за финансов лизинг №*********, като по силата на
т.2- „лизингов обект“, от страна на лизингодателя на лизингополучателя е
предоставено правото на ползване в съответствие с разпоредбата на чл.342, ал.2 ТЗ на 1 бр. лек автомобил „ХЮНДАЙ САНТА ФЕ“ СМ, шаси №KMHSH81WP8U285023, двигател №D4EB7408010, с описание съобразно
техническа спецификация, представляваща приложение №1 и неразделна част от Договора
за финансов лизинг. Сочи се, че срещу правото да ползва лизинговия обект
лизингополучателят се е задължил да заплаща лизингови вноски с падежи съгласно
актуалния погасителен план, неразделна част от договора. Сочи се още, че с
Анекс към Договора за финансов лизинг, подписан между същите страни, те са се
споразумели, че остатъчната стойност при лизингова схема 60 месеца и 10%
първоначална вноска е в размер на 12 800 лв. с включен ДДС, съответно –
10666.67 лв. без включен ДДС. Цитират се два броя уведомителни писма, с първото
от които /писмо с изх. №1087/16.05.2012г./ лизингополучателят е уведомен,
че има просрочени изискуеми задължения в размер на 5724.27 лв. към
15.05.2012г., които следва да заплати, а с второто /писмо изх. №729/17.04.2013г./ същият е
уведомен, че към датата на писмото има изискуеми и просрочени задължения от
1452.97 лв., както и остатъчна стойност в размер на 10666.67 лв. без ДДС, като
в писмата е указано, че при незаплащане на сумите лизингополучателят е длъжен
да върне лизинговия обект на лизингополучателя. Твърди се, че с нотариална
покана под рег. №1408/23.07.2014г., том 1, вписана в общия регистър
на нотариус Донка Апостолова, изпратена до И.Н.И. от страна на „Хипо
Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД /с настоящо наименование „Хета Асет Резолюшън Ауто
България“ ЕООД/, получена на 23.07.2014г. лизингополучателят е уведомен, че е в
забава за заплащането на лизингови вноски и други дължими плащания и че към
16.07.2014г. включително, просрочените и изискуеми задължения възлизат на 10 666.66
лв. без ДДС и му е предоставен допълнителен 14-дневен срок за заплащане на
всички изискуеми задължения или за връщане на лизинговия обект на
лизингодателя-собственик. Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба
лизинговият обект /лек автомобил „ХЮНДАЙ САНТА ФЕ“ СМ, шаси №KMHSH81WP8U285023, двигател №D4EB7408010/ не е върнат на
лизингодателя. Извършена била счетоводна справка по горепосочения договор за
финансов лизинг и е установено, че задълженията на лизингополучателя към
лизингодателя възлизат на 10 216.17 лв. с включен ДДС по издадени от „Хета
Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД фактури и сметки както следва: 1. фактура №86342/30.10.2014г. на стойност
10 666.67 лв. без ДДС, по която претендират заплащане на сума в размер на
8 439.64 лв., поради частично заплащане на сумата от 4 360.37 лв.; 2.
Сметка №**********/10.11.2014г.,
издадена за стойност от 501.85 лв. – префактурирани застраховки, от която
претендират 501.84 лв.; 3. Сметка №**********/14.08.2015г., издадена за стойност от
131.67 лв. – годишен данък за 6 месеца за 2015г. за лек автомобил с рег. № СА8698МВ, от която
претендират 109.72 лв.; 4. Сметка №**********/31.10.2015г., издадена за стойност от
399.09 лв. – застраховка КАСКО за лек автомобил с рег. № СА8698МВ, от която претендират
109.72 лв.; 5. фактура №86985/12.12.2015г., издадена за стойност 96.00 лв.
с ДДС- услуга регистрация; 6. сметка №**********/04.01.2016г., издадена за стойност
329.40 лв.- застрахователна премия по застраховка КАСКО на лекия автомобил; 7.
Сметка №**********/04.01.2016г.,
издадена за стойност от 340.48 лв.- застрахователна премия по застраховка
„Гражданска отговорност“ за лекия автомобил. Сочи се, че правния интерес от
предявяване на иска се поражда от обстоятелството, че на основание подаденото
от „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е образувано гр.д. №125/2018 г. по описа на
РС-Пирдоп, издадена е заповед за изпълнение №117/09.02.2018г. срещу която
длъжникът И.Н.И. е подал възражение по чл.414 ГПК.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК ответникът И.Н.И. не е депозирал отговор и не
е взел становище.
В съдебните
заседания по разглеждане на делото ищецът „Хета Асет Резолюшън
Ауто България“ ЕООД не изпраща представител, но депозира писмено становище чрез
пълномощника юрк. Ралица Райчева, с което заявява, че поддържа исковата молба,
моли за постановяване на неприсъствено решение и депозира списък на разноски.
Искането за постановяване на неприсъствено решение е отхвърлено от съда, доколкото
към момента, към който е наведено искането и предвид несъбирането на част от
доказателствата, искът не е могъл да бъде преценен като вероятно основателен,
поради което съдът е продължил разглеждането на делото по общия ред и след
приобщаване на допуснатите доказателства го е обявил за решаване.
Ответникът И.Н.И. не се явява в съдебните заседания пред
РС-Пирдоп и не взема становище по исковата молба и исковите претенции.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа страна:
По делото няма безспорно между страните факти.
От приложеното по делото ч.гр.д.
№ 125/2019 г. по описа на РС-Пирдоп се
установява, че в рамките на
същото е издадена заповед за
изпълнение №117/09.02.2018г.
за сумата от 10 216.17 лв., представляваща вземане на заявителя „Хета Асет
Резолюшън Ауто България“ ЕООД (с предишно наименование „Хипо
Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД) срещу И.Н.И., ЕГН: ********** ***, произтичащо от
Договор за финансов лизинг №*********/11.12.2007г. и законна лихва
от 08.02.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 354.32 лв.
разноски по делото. В законоустановения двуседмичен срок по чл.414 ГПК соченото
за длъжник лице е подало писмено възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което ищецът е инициирал настоящото производство.
От справка в Търговския регистър се
установява, че ищецът „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД е
пререгистрирано с това наименование на фирмата през 2015г., като до тогава
наименованието на дружеството е било „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД.
Видно от представения от ищеца и приет като доказателство
по делото договор за финансов лизинг №420102000/11.12.2007 г. същият е сключен между "ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ" ООД /предишно наименование на ищеца/, в качеството му на лизингодател и И.Н.И., ЕГН: **********,
с адрес ***, в качеството му на лизингополучател.
Лизинговият обект по Договора е лек автомобил „Хюндай Санта ФЕ СМ“, шаси №KMHSH81WP8U285023, двигател №D4EB7408010
при обща стойност на договора
от 37 801.56 лв. Договорът е
сключен за срок от 60 месеца, като уговорената месечна лизингова вноска е
488.57 лв., лихвеният процент е 8.85%, а остатъчната стойност: 5.453.78 лв.
Размерът на остатъчната стойност е изменен със сключен между страните Анекс към
договора, видно от който страните допълнително са се договорили остатъчната
стойност при лизинговата схема от 60 месеца и 10% първоначална вноска да е
12 800 лв. с ДДС. В анекса е посочено още, че след изтичане на лизинговия
период лизингополучателят има право: да придобие автомобила след заплащане на
остатъчната стойност, като уведоми лизингодателя в срок от 30 дни преди
изтичане на лизинговия период; да разсрочи остатъчната стойност за срок не
по-дълъг от 2 години; да върне автомобила на доставчика.
Страните по Договора за финансов лизинг са подписали
Погасителен план към Договора от дата 17.12.2007г., представен като доказателство към исковата молба, а първоначалната вноска е заплатена
на 14.12.2007г. от лизингодателя, видно от извлечение за транзакции.
Към договора за лизинг са приложени
„Общи условия“ /ОУ/ за финансовия лизинг. В т.2.3.1 от ОУ е посочено, че
лизингодателят е собственик на лизинговата вещ и той има право незабавно да си
я възвърне от лизингополучателя в случай, че последният не изпълни някое от
задълженията си по Договора за лизинг. Съобразно т.2.4.1. от ОУ след подписване
на приемо-предавателния протокол лизингополучателят има право да използва
лизинговата вещ по обичайното и предназначение. В т.4.2. от ОУ е записано, че
при разваляне на договора за лизинг лизингополучателят е длъжен незабавно да
върне лизинговата вещ, както и да заплати дължимите до момента на развалянето
на договора плащания. В т.4.1 от ОУ са изброени събитията на неизпълнение,
които могат до доведат до разваляне на договора от страна на лизингодателя,
сред които е забава в плащане повече от 15 дни или неизпълнение на задължение
по договора повече от 30 дни. В т.4.4 от ОУ е описано задължението за връщане на
лизинговата вещ в случай на прекратяване на договора за лизинг и възможността
на лизингодателя да предприеме процесуални действия за възвръщане на вещта. В
т.6.1. от ОУ е посочено, че лизинговата вещ остава собственост на лизингодателя
до пълното заплащане на покупната цена и всички неиздължени суми.
Лизинговият обект е предаден на лизингополучателя с
Приемо-предавателен протокол, подписан между лизингодателя, лизингополучателя и
доставчика „Индустриал
Комерс“ ЕООД на 18.12.2007г.
Представени са по делото 2 бр. уведомителни писма с изх. №1087/16.05.2012г. и изх. №729/17.04.2013г., адресирани
до лизингополучателя И.И., с които „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД го уведомява
за изискуемите и просрочени негови задължения и го приканва да ги заплати в
определен срок. Документи, доказващи че цитираните писма са достигнали до
адресата, не са приложени.
Видно от приложената като доказателство Нотариална
покана до И.Н.И., изпратена от „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД чрез нотариус
Донка Апостолова с рег. №275 в НК, същата касае процесния договор за лизинг
и според разписката към нея е получена лично от адресата на 23.07.2014г.
Според текста на цитираната нотариална покана, И.Н.И.
бива уведомен, че към 16.07.2014г. има просрочени и изискуеми задължения по
договор за финансов лизинг № *********, представляващи незаплатена остатъчна
стойност в размер на 10 666.66 лв. Посочено е, че „Хипо
Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД няма интерес от продължаващото неизпълнение, поради
което считано от 20.06.2014г. договорът за финансов лизинг е едностранно
развален поради неизпълнение на лизингополучателя. С нотариалната покана е
предоставен допълнителен срок на лицето да заплати всичките си изискуеми и
просрочени задължения по договора или да върне лизинговия обект на законния му
собственик - „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД. Изрично е упоменато в поканата,
че използването и държането на лизинговия обект от страна на лизингополучателя
след изтичане на предоставения му срок за заплащане или връщане на лизинговия
обект е без правно основание и против волята на лизингодателя.
Ищецът е представил като доказателства по делото 1
бр. фактура с №86342 с
данъчно събитие от дата 30.10.2014г., на стойност 10 666.67 лв. без ДДС
/12 800.01 лв. с ДДС/, която сума е описана като остатък на главница по
договор. Представил е и 5 бр. сметки /с №№**********, **********,
**********, ********** и **********/, с които са начислени претендираните от
него суми за „застраховки“ /501.85 лв./, „годишен данък за 6 месеца за 2015г.“
/131.67 лв./, „застраховка каско“ /399.09 лв./, „застрахователна премия каско“
/329.40 лв./, „застрахователна премия гражданска отговорност“ /340.48 лв./.
Представена е и 1 бр. фактура с №86985 на стойност 80 лв. за „услуга по регистрация“.
Всички фактури и сметки са с получател И.И. *** и не са двустранно подписани.
По делото е допуснато изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице да отговори на въпроса
какъв е размерът на непогасените задължения по Договор за финансов лизинг №*********, сключен между И.Н.И.
и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД и анекс към същия договор към дата
08.02.2018г., като се посочи общата незаплатена сума какви по-конкретни
лизингови задължения обединява и какви са размерите по всяко от тях. От заключението на вещо лице А.И. се установява, че същата е работила по материалите в делото и по
допълнително предоставена счетоводна справка, изготвена от счетоводството на
„Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД. Вещото лице е достигнало до извод, че
общият размер на задължението по процесния договор за лизинг е в размер на
10 216.67 лв., описвайки от какви съставни части е формирана тази сума,
като разбивката на сумите съвпада изцяло с претенцията на ищеца. Сумите са
отразени и в табличен вид, като първата и най-голяма от сумите е в размер на
8 439.64 лв. и представлява според вещото лице незаплатена част от остатък
по главница в размер на 10 666.67 лв. без ДДС по фактура №86342/30.10.2014г. Останалите
суми до пълния размер на претенцията вещото лице е посочило, че представляват:
префактурирани застраховки, годишен данък, застраховка каско, услуга
регистрация, застрахователни премии. Вещото лице е приложило и справка за
задълженията и плащанията по Договор за финансов лизинг №********* в счетоводните
регистри на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД към 08.02.2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявен
е установителен иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.342, ал.2 ТЗ за заплащане на произтичащи от договор за лизинг
задължения, като именно ищецът е този, който е очертал предмета на делото,
позовавайки се като основание на „договор за лизинг“ и претендирайки процесните
суми като произтичащи от фактури и сметки по договор за финансов лизинг №*********, сключен на
11.12.20107г. и анекс, неразделна част към него. Квалификацията на исковете и
разпределението на доказателствената тежест в доклада на съда, направени на
база твърденията в исковата молба, не са оспорени от ищеца в хода на процеса.
За
ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск,
тъй като същият се предшества от проведено заповедно производство, в което
заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК именно за процесната сума.
От събраните
доказателства /договор за лизинг и
анекс към него/ съдът достига
до несъмнен извод, че между страните е
било налице облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставил на
ответника вещ /в случая автомобил/
за ползване срещу задължение на ответника да заплаща уговорени лизингови вноски и при изтичане на лизинговия период алтернативно: да
върне вещта на собственика или да я придобие при заплащане на нейната остатъчна
стойност.
Лизингодателят "Хета Асет Резолюшън Ауто България"
ООД /с предишно наименование "Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг" ООД/ е
изпълнил точно задълженията си по процесния Договор за финансов лизинг в
съответствие с чл.342, ал.2, ТЗ, а именно: да придобие лизинговия обект от
трето лице и да го предостави за ползване на лизингополучателя срещу
възнаграждение, за което са представени
надлежни доказателства /приемо-предавателен протокол/.
По
договора за лизинг на задължението на лизингодателя да предостави вещта
съответства задължението на лизингополучателя да заплаща възнаграждение за
ползването на същата, поради което на лизингодателя се дължи възнаграждение за
ползването. Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232
ЗЗД, а именно -
да плаща наемната цена и разходите по ползването на вещта (чл. 345 ТЗ). Това задължение съществува в рамките на действащ договор
за лизинг, както и задължението за заплащане на „остатъчна стойност“ за придобиване
на лизинговата вещ в случай на изрично заявено такова искане от страна на
лизингополучателя и прехвърляне на собствеността от страна на лизингодателя,
доколкото сам по себе си договорът за финансов лизинг не
съставлява придобивен способ /Решение № 109 от 14.01.2016 г. по гр.д.№4981/2014 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение/.
В настоящия спор се установява от доказателствата, без
ищецът да го твърди, че процесният договор за лизинг е бил развален, като ищецът
надлежно /поради неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение/ е
упражнил правото си да развали договора с едностранно волеизявление,
обективирано в представената нотариална покана, със съдържанието, предвидено в
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД - с нея на ответника
е даден подходящ срок за изпълнение на задължението с предупреждение, че след
изтичането на този срок договорът ще се счита за прекратен. Поканата е доведена
до знанието на лизингополучателя, като няма ангажирани доказателства в предоставения
му срок той да е върнал лизинговата вещ, нито да е заплатил остатъчната
стойност, която е била неиздължена към момента на отправяне на поканата. С
изтичане на предоставения с нотариалната покана срок договорът за лизинг се
счита прекратен и от този момент за ответника е налице задължението, предвидено
в Общите условия - да върне на ищеца лизинговата вещ, но не и задължение да
заплати „остатъчната стойност“, каквото не е предвидено при разваляне на
договора. С развалянето на договора, макар и занапред, съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД, предвид характера му на договор с продължително изпълнение, правното
основание, на което единствено ответникът е могъл да придобие вещта, изплащайки
остатъчната стойност, е отпаднало. Макар ищецът да не го е
заявил изрично и да е формулирал претенцията си за част от сумата като „остатък
от главница по договор“, установява се, че фактурираната сума от 12 800.01 лв.
с ДДС, от които ищецът претендира 8 439.64 лв. представлява всъщност
„остатъчна стойност“ по договора за лизинг. Това е изрично признато от ищеца в
уведомителното писмо, адресирано до ответника от 2013 г. и в нотариалната
покана, която му е изпратена. Следователно, претенция за заплащане на остатъчна
стойност, при развален договор за лизинг и неупражнено от страна на
лизингополучателя право да заяви преди развалянето на договора желание да
придобие вещта, се явява неоснователна. Дори в ОУ на лизингополучателя е записано, че при разваляне на
договора за лизинг лизингополучателят е длъжен незабавно да върне лизинговата
вещ, както и да заплати дължимите до момента на развалянето на договора
плащания, но нито в ОУ, нито в индивидуалните клаузи на договора се предвижда
дължимост на „остатъчната стойност“ на лизинговата вещ в случай на разваляне на
договора и невръщане на вещта от страна на задълженото за това действие лице.
Това е така, тъй като при действието на лизинговия договор лизингодателят е бил
законен собственик на вещта, чиито права са могли да бъдат прехвърлени на
лизингополучателя в случай на изрично негово искане, при заплащане на
остатъчната стойност като насрещна престация. След разваляне на договора, тази
договорна възможност бива юридически изключена и ищецът продължава да е
единствен собственик на лизинговата вещ, като за него съществува безспорната
възможност да поиска връщане на вещта, което в случая не е сторено и не е
предмет на делото, но не и да претендира сумата по „остатъчната стойност“ във
вида на остатък от главница по лизинговия договор, тъй като тя не представлява
такава и не е част от погасителния план, по който длъжникът се е съгласил да
заплаща суми срещу ползване на вещта, а представлява задължение, което би било
дължимо само в хипотезата на действащ договор за лизинг и изрично волеизявление
на лизингополучателя да придобие собствеността върху вещта, за каквото липсват
доказателства в случая. В хипотезата на неупражнено
право за изкупуване на лизинговата вещ, лизингът ограничава предмета си до
възмездно ползване на вещта, аналогично на предмета на наемния договор - Определение № 42 от 13.01.2014 г. по ч.гр. д. № 3491/2013 г. на ВКС.
Обстоятелството, което съдът възприема
като истинно твърдение на ищеца, доколкото обратното не се доказва от
ответника: че лизинговата вещ не е върната от лизингополучателя, дори след
разваляне на договора, не може да се приравни на заявено негово искане за
придобиване на вещта, на което да съответства задължение за заплащане на
„остатъчната стойност“ като възнаграждение. В
настоящия процес освен това, не се твърди, нито доказва невъзможност
лизинговата вещ да бъде върната, с оглед на което евентуално да се разсъждава
над хипотеза, обуславяща задължение на лицето, което не може да върне вещта, да
я заплати по остатъчна стойност.
Доколкото съдържанието
на правоотношението по договор за лизинг
е сходно с това на наемното правоотношение,
то съгласно чл. 236, ал.
2 ЗЗД
вр. чл. 347, ал.
2 ТЗ
ако след изтичането на лизинговия срок
или след развалянето на лизинговия договор лизингополучателят
продължи ползването на вещта въпреки противопоставянето на лизингодателя, какъвто е настоящия случай,
той дължи обезщетение. Настоящата претенция
обаче не е за такова обезщетение и твърдения, които биха обосновали такава
правна квалификация, липсват, поради което съдът не може да се произнесе по
непредявен иск. В този смисъл, единственият законосъобразен подход е отхвърляне
на предявения иск в частта за сумата от 8439.64 лв. като неоснователен, предвид
претендирането и като остатък от главница по лизинговия договор, който договор
е развален, а задължението за заплащане на остатъчна стойност по него не е
възникнало. Открита остава възможността на ищеца да претендира връщане на
лизинговата вещ в качеството си на нейн собственик, да претендира обезщетение
за продължилото без основание ползване, а ако докаже, че лизинговата вещ изцяло
липсва, същият може да претендира и обезщетение за неоснователно обогатяване на
ответника, които обаче претенции биха могли да са предмет на друго исково
производство, тъй като настоящото произнасяне не би имало за тях сила на
присъдено нещо, поради различното правно основание.
Останалите, фактурирани и претендирани от ищеца суми
/извън сумата за „остатъчна стойност“, за неоснователност на която претенция
бяха изложени мотиви по-горе/, представляват разходи за застраховки и други
услуги, касаещи обслужването на процесния автомобил. За дължимостта на тези
суми са представени единствено фактури, които не са двустранно подписани, за да
представляват доказателство за изпълнение на услугите. Предвид характера на
услугите, които са фактурирани и предвид изрично разпределената с доклада на
съда тежест на ищеца да докаже възникнало задължение за заплащане на сумите, ищецът
следваше да докаже, че самият той, като собственик на лизинговата вещ, е
извършил съответните плащания към застрахователи или други организации, каквито
доказателства не са ангажирани и това само в случай, че сумите са заплатени в
рамките и преди прекратяване на лизинговия договор. В някои от фактурите е
посочено, че част от плащанията са за 2015г., към който момент се установи, че
вече действащ договор за лизинг не е съществувал поради разваляне и в този
смисъл задължения за ответника по него не могат да произтекат. Освен това, не
бе доказано по категоричен и несъмнен начин какви точно задължения и за кои
периоди ищецът е заплатил и желае да му бъдат възстановени.
Съдебно-счетоводната експертиза е работила по справки на
ищеца и обстоятелството, че е установила съществуване на вземания, съвпадащи с
претендираните от ищеца, се дължи на осчетоводяване на процесните суми като
задължения на ответника И. към „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД, което
осчетоводяване обаче не е достатъчно доказателство за съществуване на задълженията,
предвид обсъденото по-горе.
В гореизложения смисъл,
ищецът не е доказал основни факти, попадащи в негова доказателствена тежест, а
липсата на успешно доказване на всички факти, лежащи в доказателствена тежест
на страната-ищец, е предпоставка за отхвърляне на предявения иск.
Направените от ищеца
разноски, с оглед изхода на делото, следва да останат в негова тежест.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лисец“
№7
установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.342, ал.2 ТЗ за
признаване за установено
по отношение на И.Н.И., ЕГН:
**********,
с адрес: ***,
че последният дължи на ищеца сумата от 10 216.17 лв. /десет хиляди двеста и шестнадесет лева и седемнадесет
стотинки/ с ДДС, представляваща вземане, произтичащо от
фактури и сметки по Договор за финансов лизинг №*********, сключен на
11.12.2007г. между страните и Анекс към него, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 07.02.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от
354.32 лв. - разноски в заповедното производство,
за което вземане по
ч.гр.д.№125/2018г. по описа на РС-Пирдоп е била
издадена Заповед № 117 от 09.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в
2-седмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: