Определение по дело №1823/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260000

 

19.08.2020 г., гр.Пловдив

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, въззивно гражданско отделение, VII-ми граждански състав, в закрито заседание на 19.08.2020г., в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                          МИРЕЛА ЧИПОВА              

като разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.д. № 1823 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и  сл. във връзка с чл.413, ал.2  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуален представител юрисконсулт  Т. , срещу разпореждане № 47335 от  06.07.2020г.  постановено   по ч.гр.д. № 4557/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,  IХ гр.с-в,  с което  е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника С.К.М., ЕГН **********, за сумата от 293, 04 лева  – изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 22.01.2020 г. вкл.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното  разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение  по отношение  на претендираното  вземане  в размер от сумата от 293, 04 лева  – изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 22.01.2020 г. вкл. по договор  за потребителски кредит № 1805032346928500/09.05.2018г.  , районният съд е приел, че неустойката има подчертано санкционен характер и присъждането й би довело до несправедлив краен резултат, несъвместим с добрите нрави. Същата излизала извън присъщите  по закон функции и се създавали предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. С оглед указанията в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, съдът е приел, че уговорената неустойка е нищожна,като  договорът за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което нормите на последния следва да бъдат съобразени служебно. Посочил е, че според чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал. 2- че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Приел е, че с процесната неустойка се цели преодоляване ограничението на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Частната жалба  срещу  така  постановеното  разпореждане  е  основателна.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за заем, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.

Заявителят основава вземането си на клаузата на  т.4.5 от сключения между страните договор за банков кредит на 09.05.2018г., според която при забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи обезщетение за забава- наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата. Към датата на сключване на договора лихвеният процент е в размер на 14,70 %.

Така уговорената наказателна лихва за забава е наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта. Тази лихва има неустоечен и наказателен характер.

Съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Клаузата не трябва да е индивидуално договорена.

Съгласно практиката на СЕС/решение от 14.03.2013 г. по дело с-415/2011-пар. 74/ при преценка на прекомерността съдът следва да изследва националните правни норми, които следва да се приложат за правоотношенията между страните при липса на уговорка в това отношение в съответния договор или в различните сключени с потребители договори от този вид, и от друга страна, размера на определената лихва за забава спрямо този на законната лихва, за да се провери дали с определената лихва за забава може да се гарантира осъществяването на целите, преследвани с нея в съответната държава-членка, и дали тя надхвърля необходимото за постигането на тези цели. На тази база уговорената наказателна лихва при забава на плащанията -10 пункта е съобразена с регламентираната в подзаконови нормативни актове законна лихва върху просрочени парични задължения по смисъла на чл. 86 от ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ, възлизаща на 10 пункта над основния лихвен процент. Следователно не е прекомерно уговорена. В съответствие е и с чл. 33, ал. 2 от ЗПК. В този смисъл е Решение № 226 от 10.07.2019 г. на ПАС по в. т. д. № 266/2019 г., недопуснато до касационно обжалване  с Определение № 385/ 03.06.2020 г. по т.дело № 2419/2019 г.  на ВКС , второ т. отд.

Ето защо, договорната клауза за  наказателна лихва не е неравноправна клауза по съображенията, изложени по-горе, респ. не е нищожна, като се имат предвид специалните закрилни норми в ЗЗП и ЗПК.

По горните мотиви настоящият въззивен състав намира обжалваният съдебен акт за неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд  с указания за издаване на заповед за изпълнение за процесното вземане съобразно  подаденото  заявление , както и за разноските направени от заявителя в настоящето едностранно производство. 

По изложените съображения,  съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  разпореждане № 47335 от  06.07.2020г.  постановено   по ч.гр.д. № 4557/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,  IХ гр.с-в,  с което  е отхвърлено заявлението на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника С.К.М., ЕГН **********, за сумата от 293, 04 лева  – изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 22.01.2020 г. вкл.

ВРЪЩА делото на РС - Пловдив за  издаване  на  заповед  за  изпълнение  съобразно  подаденото  заявление, в т.ч. и за направените пред настоящата инстанция разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                           2.