№ 49127
гр. София, 03.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Частно гражданско
дело № 20221110126382 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на ЕЛ. ЕМ. АС. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника Г. Б. ГР. за
заплащане на сумата от 6000 лева по запис на заповед, издаден на 20.04.2019 г.
В заповедното производство дължимата от съда проверка за съществуването на
правото на незабавно / предварително / изпълнение на издадената заповед, е формална. Тя се
основава на представения към заявлението документ и по аргумент от чл.418 ГПК включва
преценка за това дали документът попада сред тези, изчерпателно изброени в чл. 417 ГПК;
редовен ли е от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.
В записът на заповед, въз основа на който се иска издаването на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК е посочено, че същият е платим на предявяване, в горния
десен ъгъл. В текстовата част на записа е отразено, че падежът е на 20.04.2022 г.
Падежът на записа на заповед би могъл да бъде: на предявяване, на определен
срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен ден.
Законодателят е прогласил за нищожна менителница, която е издадена с падежи, определени
по начин, различен от регламентирания в чл. 486, ал. 1 от ТЗ, както и на такава с
последователни падежи.
В случая, падежът на записа на заповед е отразен по два начина - на предявяване
(по чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ), което тълкуване се потвърждава и от текста от закона, посочен
в долната част на записа на заповед, и на определен ден (по чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ).
Нарушаването на императивните изисквания на чл. 486, ал. 1 от ТЗ за начините на
определяне на падежа на записа на заповед е основание за нищожност на ценната книга
съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ.
Правилото на чл. 487, ал. 2 от ТЗ допуска издателят да предпише, менителницата на
1
предявяване да не се предявява за плащане преди определен ден, като срокът за предявяване
тече от този ден. Ако се приеме, че това правило намира приложение и за записа на заповед,
то предписанието на издателя трябва да следва изрично от текста на документа и да се
изразява в забрана за предявяване преди определения ден. Само по себе отразяването на дата
в документа не представлява предписание по смисъла на чл. 487, ал. 2 от ТЗ. Датата в
ценната книга обуславя начина на определяне на падежа - деня по чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ,
посочен като календарна дата.
Следователно представеният към заявлението е нищожен и заявителят няма право на
предварително изпълнение и заявлението следва да бъде отхвърлено.
При тези мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЕЛ. ЕМ. АС. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника Г. Б. ГР. за
заплащане на сумата от 6000 лева по запис на заповед, издаден на 20.04.2019 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от
връчване на преписа на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2