Р Е Ш Е Н И Е
№ 486 / 27.2.2020г.
гр. Перник, 27.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 3559 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу М.Ж.И., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от общо 1134.06 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 38, находящ се в ***,
от които главница в размер на 1033.36 лева за периода от 01.11.2017 г. до
31.03.2018 г. вкл,, и 100.70 лева – лихва за периода от 08.01.2018 г. до 18.03.2019
г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се
иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В хода на делото ищцовото дружество представя копие от
декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, заповед №
991/02.05.2006 г., схема на плащания и справка на изплатени суми към договор за
покупко-продажба на общинско жилище и заверено копие на договор за покупко-продажба
на общинско жилище от 04.04.2001 г.
В срока по
чл. 131 от ГПК от страна на процесуалния представител на ответницата – адв. В.
е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
исковите претенции се оспорват по основание. Счита, че страните по делото не се
намират в облигационни отношения. Поддържа, че по делото липсват доказателства
ответницата да е собственик на топлоснабдения имот. Прави се възражение, че
ответницата е заплатила сумата от 600 лева – след образуване на заповедното производство,
но преди образуването на исковото такова, с която сума са погасени 600 лева от
стойността на главницата, поради направено изрично волеизявление от длъжника в
този смисъл. Твърди се, че искът за сумата от 600 лева бил недопустим поради
признанието на дълга с извършеното плащане. Иска се в тази част претенцията да
бъде прекратена като недопустима, евентуално отхвърлена като неоснователна.
В съдебно
заседание, проведено на 17.02.2020 г., процесуалният представител на ответника
адв. В. поддържа, че от ответницата е заплатена сумата от 600 лева, което
следва да бъде съобразено правилно от съда при спазване разпоредбата на чл. 76
от ЗЗД.
Процесуалният
представител на ищеца изразява становище за основателност на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1683/04.04.2019
г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Перник /заповедно производство/. Срещу
посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК и
възражение по чл. 414а от ГПК за частично плащане.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представеното по делото извлечение от сметка е
видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на
топлинна енергия – главница в размер на 1033.36 лева за периода от 01.11.2017
г. до 31.03.2018 г. вкл, и 100.70 лева – лихва за периода от 08.01.2018 г. до
18.03.2019 г.
Не се спори между страните, а и видно от платежно
нареждане в кориците на ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник, от страна на
ответницата на 22.04.2019 г. е заплатена сумата от 600 лева – след образуване
на заповедното производство на 04.04.2019 г.
От представено по делото заверено копие на договор за
покупко-продажба на общинско жилище от 04.04.2001 г., а и от представени към
него заповед № 991/02.05.2006 г., схема на плащания и справка на изплатени суми
към договор за покупко-продажба на общинско жилище, се установява, че на
04.04.2001 г. ответницата М.Ж.И. е придобила в качеството си на купувач по
договор за покупко продажба собствеността върху процесния имот – апартамент №
38, находящ се в ***, за който е доставяна топлинна енергия. От процесуалния
представител на ответницата не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във
вещноправния му статут, след извършване на посочената сделка и в частност
такива промени, касаещи процесния период.
От представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че имотът е деклариран като съсобствен между ответницата и
лицето Ивайло Златанов Идакиев.
На последно
място от заключението по извършената основна и допълнителна съдебно
икономическа експертиза са установява, че за процесния период от 01.11.2017 г.
до 31.03.2018 г. вкл. доставената до процесния имот топлинна енергия като
главница е на стойност 931.19 лева, а размерът на лихвата върху тази главница
за периода от 08.01.2018 г. до 18.03.2019 г. възлиза на 91.87 лева или общо
вземанията на ищеца са на стойност 1023.06 лева. Установява се също, че чрез
платената от ответницата сума се погасяват вземания за 25 лева разноски, цялата
лихва от 91.87 лева и част от вземането за главница в размер на 483.13 лева.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа
на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка със заплащането
на топлинна енергия. Съдът счита, че не следва да бъде кредитирана експертизата
единствено в частта относно погасените чрез плащане суми, доколкото приложението
на чл. 76 от ЗЗД е правен въпрос, който следва да бъде преценен от решаващия
състав
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1683/04.04.2019 г. по ч.гр.д. № ***г.. на ПРС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е
депозирал възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск
в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска за сумата
до 600 лева за главница, доколкото с възражението по чл. 414 а от ГПК длъжникът
е заявил плащане на сумата от 600 лева, а не е направил изявление, че признава
исковите претенции в пълен или частичен размер. Предвид противоречивите
твърдения на ответника дали оспорва или не наличието на облигационна връзка
между него и ищеца, което е наложило събиране на доказателства в тази връзка,
такъв извод дори за частична недопустимост на претенцията не може да бъде
направен и в хода на делото.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства / заверено копие на договор за покупко-продажба на
общинско жилище от 04.04.2001 г., заповед № 991/02.05.2006 г., схема на
плащания и справка на изплатени суми към договор за покупко-продажба на
общинско жилище/ следва извод, че ответницата има
качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на
процесния имот.
Посочената констатация следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез
покупко-продажба лично от страна на ответницата. Действително в декларацията по
чл. 14 от ЗМДТ се съдържат данни и за друг собственик на имота. Посочената
декларация обаче сама по себе си не доказва собственост /съгласно трайната
съдебна практика/, а е и налице обоснована вероятност вписаният като втори
собственик да е съпруг на ответницата, в който случай последната би отговаряла
кат солидарен длъжник за пълния размер на дължимите за топлинна енергия суми на
основание чл. 32, ал. 2 от СК. Доколкото обаче твърдения и доказателства в тази
посока не са ангажирани, то съдът приема, че ответницата е изключителен
собственик на процесния имот. В тази връзка между ответницата и „Топлофикация-Перник“
АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
се установи, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот през процесния
период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в
тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението за извършено
частично плащане. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с
Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17
във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна
енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент, не противоречи на общностното право.
От извършената съдебно икономическа експертиза /СИЕ/
се установи, че размерът на дължимите от ответницата суми за топлинна енергия
за периода от 01.11.2017 г. до 31.03.2018 г. вкл. като главница е на стойност 931.19
лева.
Разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец следващ отчетния, което в настоящия случай обуславя дължимост на вземането
за обезщетение за забава. Съгласно СИЕ размерът на лихвата върху
главница от 931.19 лева за периода от 08.01.2018 г. до 18.03.2019 г. възлиза на
91.87 лева.
В тази
връзка общо вземанията на ищеца са на стойност 1023.06 лева.
На следващо място обаче съдът следва да съобрази
направеното по делото възражение за частично плащане и представеното в тази
връзка платежно нареждане.
Предвид изричната разпоредба на чл. 76 от Закона за
задълженията и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в т.
1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС вкл. дадените разяснения, съдът приема, че след
като се касае за плащане, което е достатъчно да погаси
изцяло някои от задълженията и след като длъжникът не е заявил кое задължение
погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр. 2 и изр. 3 от ЗЗД и на чл. 76, ал. 2
от ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76,
ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал. 2
от ЗЗД. Освен това следва да се отбележи и че за погасяването на паричните
задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД,
според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най –напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне
два от посочените елемента, или в случая от главница и лихви.
В
тази връзка и оглед конкретната хипотеза предвид направеното от длъжника
ответник отбелязване в платежното нареждане, че иска да погаси вземания за
главница, съдът намира за нужно да разясни, че съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД
длъжникът не може да избира дали да погаси първо лихви или първо главница.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и в контекста на естеството на вземанията по
настоящото дело ответникът е можел да упражни възможността по посочения законов
текст като посочи кое от периодичните вземания погасява – по месеци главница
със съответната лихва.
С
оглед гореизложеното неправилно е и заключението на вещото лице по СИЕ, което е
погасило чрез посочената сума пълния размер на дължимите вземания за
обезщетение за забава /за всички месеци/. Такова погасяване не съответства на
разрешенията, дадени в цитираното ТР, където е прието, че при задълженията,
които са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – в случая
задълженията по месеци /главница + лихва/.
Предвид
така дадени разяснения, съдът намира, че със сумата от 600 лева следва да се
погаси първо вземането за разноски по заповедното производство, а с остатъка
вземанията за лихви съответно за главници по месеци от най-старите към най-новите.
С
оглед СИЕ дължимите от ответницата суми са на обща стойност 1023.06 лева.
Претендират се обаче в заповедното производство суми на обща стойност 1134.06
лева съответно разноски в размер на общо 75 лева. Предвид обстоятелството, че
към момента на издаване на заповедта дължимите суми са били на стойност 1023.06
лева, то от ответницата се дължат разноски по заповедното производство в размер
на 67.66 лева. В тази връзка сумата от 600 лева погасява изцяло това вземане.
На следващо място след погасяване на разноските остатъкът от 532.34 лева
/600лева -67.66 лева/ е достатъчен и погасява изцяло вземанията за лихви и за
главници за м. 11.2017 г., м. 12. 2017 г. и м. 1.2018 г. или общо 468.96 лева
/15.26 + 126.56 + 14.04 + 125.38 + 17.62 + 170.10 лв/. Остатъкът от 63.38 лева
/532.34-468.96 лв/ е достатъчен и погасява изцяло лихвата за м. 02.2018 г. в
размер на 10.99 лева. С остатъка от 52.39 лева /63.38-10.99 лв/ се погасява
част от главницата за м. 2.2018 г. в размер на 52.39 лева. В тази връзка при
съобразяване на плащането по делото остават дължими: сумата от 63.63 лева –
главница за м. 02.2018 г., сумата от 393.13 лева – главница за м. 03.2018 г.
/съгласно СИЕ/ и сумата от 33.96 лева /по СИЕ/ – лихва върху главницата за м.
03.2018 г. или общо 456.76 лева – главница за периода от 01.02.2018 г. до
31.03.2018 г. и 33.96 лева лихва за периода от 01.05.2018 г. до 18.03.2019 г.,
до които размери исковите претенции са основателни. За разликата до пълния
претендиран размер на главница съответно лихва вземанията следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни – поради неправилно изчисление и поради извършено
плащане.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник /заповедно
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед обстоятелството, че по настоящото дело се установи от СИЕ, че вземанията
за процесния период са на обща стойност 1023.06 лева, а не общо 1134.06 лева,
колкото са по заповедта, то от тези разноски ищецът има право на 67.66 лева.
Ответникът обаче не следва да бъде осъден да заплати тази сума, тъй като, както
се отбеляза и по-горе същата се явява погасена с плащането от 600 лева.
Длъжникът не претендира разноски в заповедното
производство и не представя доказателства да е извършил такива.
По
разноските в производството по гр.д. № 3559/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 205 лева,
от които 75 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 30
лева такси за съдебни удостоверения, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи от претендираните разноски
са действително извършени такива на стойност 155 лева, доколкото внесената
държавна такса е 25 лева.
Ответницата
обаче не е дала повод за завеждане на делото за сумата от общо 532.34 лева,
доколкото същата е заплатена от нея преди образуване на делото. В тази връзка
на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 67.07 лева.
По отношение
на разноските за извършване на експертиза в размер на 150 лева същите са
дължими от ищеца, но липсват доказателства да са заплатени, което
обстоятелството не е било установено. По тези съображения ищецът следва да бъде
осъден да заплати на вещото лице В.В. сумата от 150 лева – разноски за
извършена експертиза и да представи доказателства за това в едноседмичен срок
от връчване на решението. В тази връзка на ищеца следва да бъде присъдена и
сумата от 64.91 лева – съответна на уважения размер на претенциите – разноски
за експертиза при условие, че същият представи доказателства да е заплатил
сумата от 150 лева на вещото лице. Едва след представяне на доказателства за изплатено
възнаграждение за част от посочената сума съответна на уважения размер на
претенциите т.е. сума в размер на 64.91
лева ще му бъде издаден изпълнителен лист срещу ответницата.
Ответната
страна претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар, които са
действително извършени видно от договор за правна защита и съдействие по
заповедното производство. С оглед изхода на делото предвид отхвърлената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 170.19 лева.
Претендираните
разноски за адвокатски хонорар от страна длъжника/ответника са в минималния
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради
прекомерност.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.Ж.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 490.72 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия,
за имот – апартамент № 38, находящ се в ***, от които главница в размер на 456.76 лева за периода от 01.02.2018 г.
до 31.03.2018 г. вкл. /частично за м. 02.2018 г. до 63.63 лева/ и 33.96 лева – обезщетение за забава на
месечните плащания за м. 03.2018 г. за периода от 01.05.2018 г. до 18.03.2019
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа
на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за сумата от общо 643.34 лева,
представляващи разликата до пълния претендиран размер от 1134.06 лева, от които
576.60 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 1033.36
лева относим към периода от 01.11.2017 г. до 28.02.2018 г. /частично за м.
02.2018 г. до 52.39 лева/ вкл, и 66.74 лева - разликата до пълния претендиран
размер на обезщетението за забава от 100.70 лева относимо за периода от
08.01.2018 г. до 18.03.2019 г. съответно сумите лихви за м. 11.2017 г., м. 12.
2017 г., м. 01.2018 г. и м. 02.2018 г. вкл., поради неоснователност на
претенциите и заради извършено плащане преди образуване на исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на вещото лице В.В.
сумата от 150 лева – възнаграждение
за извършена експертиза в производството по гр.д. № 3559/2019 г. по описа на
Пернишкия РС.
УКАЗВА на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, че следва да заплати така определеното възнаграждение на вещото лице
В. в едноседмичен срок от връчване на решението и да представи доказателства за
това, като само при това условие за посочената сума ще бъде издаден
изпълнителен лист срещу ответницата по делото в част съответна на размера на
уважените искови претенции. В случай на неизпълнение на така дадените указания
обръща внимание на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, че в полза на
вещото лице ще бъде издаден изпълнителен лист за посочената сума.
ОСЪЖДА М.Ж.И., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 67.07 лева, представляваща разноски
в настоящото исково производство предвид уважената част от исковите претенции,
както и сумата от 64.91 лева –
разноски за експертиза в исковото производство съответна на уважените претенции
ПРИ УСЛОВИЕ, че същата бъде
заплатена от ищеца „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* вещото лице В.В.
и бъдат представени доказателства за това.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на М.Ж.И., с ЕГН: **********
сумата от общо 170.19 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство предвид отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 2413 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА