РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Благоевград, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20211210201713 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано с жалба на М. Г. ГР., ЕГН
**********, Б., ул. „Св. Св. К. и М. № , чрез адвокат С.Н. Г., АК – Б., против
Наказателно постановление № 21-1116-000859/20.10.2021 година на
Началник група към ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на
основание чл.174, ал.3, пр.3 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца и на осн. Наредба N Iз – 2539 на МВР са отнети 12 точки, и за
нарушение по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
С жалбата си Г. моли издаденото наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно, необосновано и несъответстващо на
фактическата обстановка, издадено при неспазване на материалноправните и
процесуалноправните норми на Закона за движение по пътищата и ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
адвокат Г., която поддържа жалбата по съображения изложени в нея,
представя писмени доказателства в тази насока.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград,
редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, от фактическа страна установи следното:
На 26.09.2021 г., в 16:41 часа, в гр. Б., по улица "Ч." в посока от ул. "Д. Б."
1
към ул. "О.", управлявал повереният му лек автомобил АУДИ А4 с
регистрационен номер , собственост на К. Ш. от Б. При покана по надлежния
ред, да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с
фабричен номер ARJM-0036, за употреба на наркотични вещества и техните
аналози, водачът отказал да му бъде направен тест. При проверката водачът
не е носил СРМПС част втора. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство 7510 null с фабричен номер 0185, като уреда отчита 0.21
промила алкохол. На водачът е издаден талон за медицинско изследване
номер 140744. На същият е съставен АУАН Серия GA АКТ №
521508/26.09.2021 година.
Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като същият го е получил
без възражения.
Издадена е и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 247/26.09.2021 година, като жалбоподателят М. Г. ГР. получил препис от
същата.
Въз основа на акта, на 20.10.2021 година, Началник група в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР-Благоевград, издал атакуваното НП № 21-1116-
000859/20.10.2021 година, с което на жалбоподателя за извършено нарушение
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.3 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца и на осн. Наредба N Iз – 2539 на МВР
са отнети 12 точки, и за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв.
Наказателното постановление е получено от процесуалния представител на
жалбоподателя адвокат С.Г. на 02.11.2021 година.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от разпитаните
по делото свидетели, приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни
и логични.
С разпита си полицейските служители Г. и М. потвърждават фактите
изложени в акта, обстоятелствата, при които е съставен и връчен на
жалбоподателя.
По отношение на основният факт по делото, кога Г. е бил в спешния център
показанията на Г. и М. си противоречат. М. твърди, че до изтичане срока по
талон жалбоподателя не бил в спешния център. Г. от своя страна заявява, че
Г. е посетил спешния център. По делото на страната на жалбоподателя са
разпитани свидетелите
Б. Ю. К. и К. Г. Ш., които са били с жалбоподателя по време на проверката и
след това. Твърдят, че са посетили спешния център, около 30 мин. След като
му връчили талона, но имало хора и се наложило да чакат. По делото е
разпитана и Д., която е извършила преглед на жалбоподателя в Спешен
2
център. В показанията си, свидетелката сочи, че когато в спешното отделение
пристигат пациенти, редът за тяхното приемане зависи от натовареността на
момента. Твърди, че има 1 дежурен екип и 3 сестри и различна бройка
санитари. Една от сестрите трябва да регистрира пациента в системата на
болницата в компютъра. След, което те определят реда кой пациент, според
състоянието му, първи се вкарва за преглед или за попълване на документи
или за каквото е дошъл. Възможно е отразеният час да не отговаря реално
кога е постъпил пациентът, ако има много болни и сестрата е преценила кой е
по-спешен. Важно е състоянието на болните, а не редът на постъпване, твърди
свидетелката. Възможно е пациент да чака и 15 минути, възможно е и да чака
30 минути, докато се отрази часът му на постъпване. Сестрата определя реда.
По делото е прите като писмено даказателство и копие от книга за алкохолни
проби и наркотични вещества ведно с лист за преглед на пациент, от които се
установява, че на 26.09.21г. от 18:04 часа, до 19:00часа, когато е взета пробата
на Г. в ЦПМС са обслужвани пациенти.Съдът като взе предвид показанията
на свидетелите Г., К., Ш., Ф. и събраните писмени доказателства отказва да
кредитира казаното от М., че до изтичане на часа по талон Г. не се явил в
ЦСНМП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество e
частично основателна по следните съображения:
В конкретния случай и АУАН и НП са издадени от компетентни органи, за
което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на МВР/.
За нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП.
Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, по която на Г. е наложено
наказание, регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на
административнонаказателна отговорност на водачите на МПС, а именно -
отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества, или неизпълнение на
предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта. След отказ за извършване на проверка с техническо средство, само
точното изпълнение на предписанието за лабораторно изследване може да
заличи общественоопасните последици на отказа и водачът не следва да бъде
наказван за отказ, а дали ще бъде ангажирана отговорността му за управление
на МПС след употреба на наркотични вещества зависи от валидността на
изследването и резултатите от него. В случая Г. е отказал да бъде тестван с
техническо средство, като му е бил издаден талон за медицинско изследване.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че Г. е
дал проба за установяване на наркотични вещества. В случая е налице
изпълнение на предписанието за лабораторно изследване. Безспорен факт е,
че по делото е представен лист за преглед на пациент, установяващ вземане
на проба за наркотици. Действително в листа е отразено, че това е извършено
3
в 19:00ч., т.е. след изтичане на времето по талон, но от събраните по делото
доказателства се установи, че това е станало по независещи от жалбоподателя
причини, поради което не се установи от обективна страна Г. да е извършил
вмененото му административно нарушение.
Отделно от това, за да може с издаването на едно наказателно постановление
да се реализира административно-наказателна отговорност на дадено лице,
следва наказателното постановление да съдържа законово регламентиран
минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата, които в
постановлението безусловно следва да са налице, са описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени).В случай, че така
установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт,
постановен в съществено нарушение на закона. Изискването за обоснованост
на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност
на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на
лицата - страни в административно-наказателното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до
знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият
орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това
подпомага лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата
си. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при
обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според
ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление
съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
В конкретния случай както в съставения АУАН, така и в издаденото въз
основа на него постановление се сочи, че на посочената дата е извършена
проверка на въпросния субект, но в двата документа е налице описание на
различни по фактически състав административни нарушения. От една страна
в АУАН е прието, че жалбоподателя е "управлявал лек автомобил, като при
проверката отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство, а в обжалваното наказателно постановление му е
наложено административно наказание за нарушение изразяващо се в "отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и не изпълнява предписание химико токсилогична лаборатория за
изследване, при приложение обаче на чл. 174, ал. 3, 1 от ЗДвП. Така
описаните, обстоятелствата не дават достатъчна степен на конкретика около
извършеното нарушение и създават неяснота относно възприетата от
наказващия орган фактическа обстановка, а от тук и направените въз основа
на нея правни изводи. Не е ясно, за да осъществи жалбоподателя вменените
му административни нарушения, какво именно действие, респ. задължение не
е осъществил. Правилото на закона е категорично: в наказателното
4
постановление трябва в пълнота да се опише фактическата обстановка.
Описанието трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Изпълнителното
деяние на нарушението не може да бъде извличано по пътя на логиката. Това
би имало за последица неопределеност при установяване на нарушението и в
сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице,
каквото безусловно в случая е накърнено. Правоприлагането и особено в
частта му на налагане на административни наказания не може да почива на
предположения, а само на конкретни данни и обстоятелства. Още при
съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво е обвинението, което се
отправя на административно привлечения. Това е така, защото съставеният
акт има и тази функция - официално обвинение в извършване на
правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на
съставяне на акта, и тази възможност трябва да му се осигури. В случая
вменения на жалбоподателя фактически състав на административно
нарушение с АУАН, не съответстват на това, описано в наказателното
постановление, с което е ангажирана административната отговорност на
същия за деяние, осъществено при друга, различна фактическа обстановка.
Именно изложеното формира извод за липса на единство между описаното в
АУАН и НП, което във всички случай представлява освен накърнено право на
защита на нарушителя, така и допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените, неотстранимо в настоящата съдебна фаза на
административно-наказателното производство и във всички случаи
обуславящо отмяна на обжалвания санкционен акт, като незаконосъобразен в
тази част. Както се посочи според съдържанието на издаденото НП въз основа
на този АУАН, на жалбоподателя са вменени няколко изпълнителни деяния и
алтернативни форми на извършено нарушение по, а именно: едновременно
отказ на жалбоподателя за проверка с техническо средство за установяване
употреба на наркотични вещества, наред с това и неизпълнение на
предписание за изследване с доказателствен анализатор, а така също и за
медицинско изследване и взимане на проби от химко токсикологична
лаборатория, като след това пък е санкциониран на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от НК, което представлява и вътрешно противоречие в самото НП,
доколкото приложената санкционна норма с посоченото предложение,
предвижда наказание за отказ за проба с техническо средство. От друга
страна обвинението в извършване на няколко деяния и налагането на една
санкция се явява и в нарушение на чл.18 от ЗАНН.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба, водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство срок от две години и глоба
от 2000 лева. В конкретния случай съдът е лишен от възможност да извърши
контрол за материална законосъобразност на атакуваното наказателно
5
постановление и в частност има ли извършено нарушение и извършено ли е
от жалбоподателят, предвид констатираната неяснота, относно
административнонаказателното обвинение в неговата обстоятелствена част и
какво точно е прието от наказващия орган,. Предвид приетото от съда, че
атакуваното наказателно постановление в тази част е незаконосъобразно,
същото следва да бъде отменено и в частта за отнетите 12 контролни точки,
доколкото приложението на цитираната Наредба е обусловено от
законосъобразното ангажиране на отговорност за конкретни нарушения по
ЗДвП, което в случая съдът прие, че не е така.
За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДП:
От обективна страна, на процесната дата и място Г. е управлявал лек
автомобил ауди, като при проверката не могъл да представи свидетлство за
регистрация на МПС, в каквато насока са показанията на разпитаните по
делото свидетели.
От субективна страна Г. е осъществил състава на административното
нарушение виновно, тъй като същият е знаел, че е управлява МПС без
свидетелство за регистрация на същото, съзнавал е, че с действията си
нарушава императивно установени в ЗДвП задължения, предвиждал е
обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното
настъпване.
Административнонаказващият орган е съобразил приложимата в случая
правна норма и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пред. 3 от ЗДвП е
санкционирал жалбоподателя с административно наказание “Глоба” в размер
на 10.00 лева.
Съгласно посочения законов текст, наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т.
1. не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен
талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство.
Административнонаказващият орган е съобразил приложимата в случая
правна норма и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е санкционирал
жалбоподателя с административно наказание “Глоба” в размер на 10.00 лева,
която е единствената предвидена за това нарушение санкция, поради което
НП в тази му част следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-1116-
000859/20.10.2021 година на Началник група към ОДМВР – Благоевград,
сектор „Пътна полиция“, в частта с което на М. Г. ГР., ЕГН **********, Б.,
ул. „Св. Св. К. и М.“ № , за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на
основание чл.174, ал.3, пр.3 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца и на осн. Наредба N Iз – 2539 на МВР са отнети 12 точки.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
6
постановление № 21-1116-000859/20.10.2021 година на Началник група към
ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“, в частта с което на М. Г. ГР.,
ЕГН **********, Б., ул. „Св. Св. К. и М.“ № , за извършено нарушение по
чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград в
14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7