№ 118
гр. Свиленград, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200432 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш / ЕФ/ №********** за налагане на глоба
за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който
на Ж. М. А. с ЕГН ********** с адрес село ************, с който за
извършеното нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а вр с чл.187а,ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 1 800 лв., както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от
Закона за пътищата,съобразно категорията на притежаваното от дружеството
пътно превозно средство в размер на 167лева.
Жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Й. Й., моли за отмяна на
обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен –издаден в
противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения.Твърди се в жалбата,че неправилно за твърдяното адм.нарушение
бил издаден обжалвания ЕФ,а следвало да се приложи общата уредба
предвидена в ЗАНН,като се излагат подробни съображения в тази насока.
Поради гореизложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. От
пълномощника му е постъпило писмено становище,в което излага подробни
съображения в подкрепа на изложените в жалбата доводи.
Претендира присъждане на разноски по делото.
1
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, редовно призовани, изпращат
представител, който оспорва жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
По същество моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно,като излага доводи в тази насока в представеното пред съда
писмено становище. Претендира присъждане на разноски по делото,а именно-
юр.възнаграждение.Отправя възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Атакуван е Електронен Фиш / ЕФ/ №********** за налагане на глоба за
нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, издаден
за това, че на 03.07.2021г. в 09:18 часа е установено нарушение №
С700D44012AD114EE053021F160A4577 с ППС - товарен автомобил влекач
"ИВЕКО ТРАКЕР ", регистрационен номер Х 5668 КР, с технически
допустима максимална маса 40 000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО
4, без ремарке ,което се е движело в община Любимец по път А-4 км 83+554,
с посока нарастващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС , изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването му.
Нарушението е установено с устройство № 20351, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-4 км 83+554.
По АНПр са приложени доказателства от които се установява,че
собственик на когото е регистрирано ППС е дружеството „АБ“ АД , а водач
на МПС е жалбоподателя.
Създаден е доклад за пътно нарушение по Закон за движение по
пътищата от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата.
Към доклада са приложени статични изображения във вид на снимков
материал,от които се установява,че е заснето процесното МПС,
представляващо влекач/товарен автомобил/без ремарке с общ брой на оси-4.
2
Въз основа на констатираното нарушение първоначално е бил издаден ЕФ
№********** с нарушител- собственика на МПС - дружеството „АБ“ АД
,което подало Декларация за предоставяне на информация по чл.187а,ал.4 от
ЗДвП,входирана в регистратурата на АНО на 22.03.2024г.,в която собственика
на МПС посочило,че водач на последното към датата и часа на нарушението
бил настоящият жалбоподател, поради което с Решение за анулиране на
електронен фиш №**********/25.03.2024г.,първоначално издадения бил
анулиран, зо което било изпратено съобщение на дружеството,което било
връчено 28.03.2024г.,видно от известие за доставяне.
След анулирането на първоначално издадения ЕФ и посочване на лицето
управлявало МПС,ведно с ангажирани доказателства за това-пътен
лист/,срещу жалбоподателя бил издаден процесния ЕФ.
В процесния е прието,че водача –жалбоподател на 03.07.2021г. в 09:18
часа с ППС - товарен автомобил влекач "ИВЕКО ТРАКЕР ", регистрационен
номер Х 5668 КР, с технически допустима максимална маса 40 000, брой оси
4, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке ,което се е движело в община
Любимец по път А-4 км 83+554, с посока нарастващ километър,включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС , изцяло не е
била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването му,като нарушението било уставено
въз основа на констатирано нарушение №
С700D44012AD114EE053021F160A457.
За извършеното нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по
пътищата на основание чл.187а,ал.5 във връзка с чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата на водача –жалбоподател е наложена ГЛОБА в
размер на 1800,00 лв. както и дължимостта на съответна ТАКСА по
чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на управляваното от
него пътно превозно средство в размер на 167лева.
Електронният фиш е връчен на 13.05.2024 г. и е обжалван пред АНО с
жалба от 17.05.2024г.
Налично по делото е и становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ Национално тол управление .
Прието като доказателство по делото е и писмо от Интелигентни трафик
системи с изх.№ ISD-299306/16.06.2024г., с което е уведомяват,че за
процесното нарушение ,след проверка в тяхната система се установило,че
бордовото устройство е било изключено или неправилно включено в
ел.захранването и с изчерпана батерия и поради тази причина не било
осъществено връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват, което
станало причина да не се генерират данни за геолокация на бордовото
устройство,съответно няма създадени тол декларации към момента на
регистриране на нарушението, като това била причината за регистрирано
неправомерно ползване на пътната мрежа.Посочено е още,че съгласно
3
инструкцията за употреба на бордовото устройство и Общите условия на
договорите, отговорността била на потребителите/водачи на превозното
средство да осигури постоянно захранване на бордовото устройство и т.н.
От публично достъпното Решение № 959 на Министерския съвет от 2018
г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за
което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 –
автомагистрала, е част от този списък.
Служебно известно е публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.-
Разрешение за строеж № РС-32 от 15.05.2015 година, издадено от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, относно
внедряване на система за автоматизирано събиране и анализ на данни за
пътния трафик по АМ и първокласни пътища на територията на Република
България, т.е. за извършване на строително-монтажни работи – автоматичните
устройства, записващи пътния трафик се разполагат върху типови стоманени
рамки,като копие от същото е представено в настоящото производство.
По АНПр са приложени Протокол№28765/21 на УС на А“ПИ“ и Заповед
№РД-11-983/13.09.2021г. на И.Д. Председател на управителния съвет на
А“ПИ“,съгласно която се утвърждават образци на електронни фишове,ведно с
четири приложения на същите.
Видно от писмо с изх.№11- 00- 7898/06.06.2024г. на АНО се
установява,че липсва плащане на компенсаторната такса от страна на
нарушителя и респективно процесния ЕФ не е анулиран.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по
категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от
представените в съдебно заседание писмени такива.
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежното
лице.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
На първо място, настоящата съдебна инстанция намира, че е нарушена
процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя въззивник, към датата на извършване на
4
твърдяното адм.нарушение-03.07.2021г. съгласно действащата към онзи
момент законодателна уредба.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП (каквото е и
процесното), преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване
на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които
управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения.
Съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. (нова - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
16.08.2019 г.) водач, който управлява пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в
размер 1 800 лв.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 ЗДвП "при изпълнение на функциите си
по този закон определените от председателя на управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица проверяват създадените
записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на
административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл.
189ж, както съставят и връчват актове за установяване на административни
нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 ЗДвП "Агенция "Пътна инфраструктура" създава
и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват
докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.
Правилата за изграждане и функциониране на информационната система
се приемат с решение на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура".
В информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите
отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис".
Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изр. Първо ЗДвП "при установяване
на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в
които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
5
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство.
В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения акт за
установяване на административно нарушение не се издава наказателно
постановление и административнонаказателното производство се прекратява,
а първоначално издаденият електронен фиш се анулира".
Съгласно чл. 189е, ал. 1-5, ал. 12 и ал. 13 ЗДвП "актовете за установяване
на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл.
167а съобразно тяхната компетентност.
При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на
акт за установяване на административно нарушение, контролните органи
уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата.
Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на
нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с
връчването на акта.
Таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата може да бъде заплатена по
банков път или чрез картово плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 - 3б - и
в брой, като плащането може да бъде осъществено при извършване на
проверката или в срок от 14 дни от връчване на акта за установяване на
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б.
В случаите, при които таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се
заплаща след връчване на акта за установяване на административно
нарушение, нарушителят следва в платежното нареждане да посочи номера на
акта за установяване на административното нарушение.
При заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и при условията
на ал. 3 и 4 и след постъпване на сумата по сметката на Агенция "Пътна
инфраструктура", нарушителят се освобождава от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б, установено в акта за установяване на административно
нарушение.
В тези случаи се освобождават от административнонаказателна
отговорност собственикът, вписаният ползвател и водачът за извършеното
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б във връзка с конкретното
6
пътно превозно средство за съответния случай на движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа.
Наказателните постановления за административни нарушения по чл. 179,
ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица.
За съставените актове за установяване на административни нарушения и
издадените наказателни постановления по този член се прилагат разпоредбите
на чл. 189, ал. 1 - 3 и ал. 13 – 16".
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. Първо и ал. 7 ЗДвП "при нарушение по чл.
179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение.
По отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10".
В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания
чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна
отговорност се реализира с издаването на наказателно постановление въз
основа на акт за установяване на административно нарушение.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя
извод, че неправилно на водача жалбоподател е ангажирана отговорност по чл.
179, ал. 3а ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл. 189ж
ЗДвП.
Съгласно ал. 1 на чл. 189ж ЗДвП електронен фиш може да се издаде
/правна възможност за наказващия орган/, когато се установи нарушение на
чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, ЕФ не се издава.
Необходимо е да се посочи и, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3а ЗДвП
имат различно съдържание.
С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима,
но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП , а с втората – наказание за
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона
за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство.
Въпреки че се касае за еднакви субекти/водачи/, на които може да бъдат
наложени и предвидените със закона еднакви по вид , но различни по размер
наказания, но съдът намира че са касае за различни нарушения, за
7
осъществяването на които се налагат различни по размер наказания –
незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ ,а за
второто-не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство/ чл.179,ал.3а от
ЗДвП/.
Предвид това се формира извод, че за извършеното от жалбоподателя по
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ.
Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт
при установено административно нарушение и издаването на наказателно
постановление при наличието на предпоставките за това. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на
лицето, сочено за нарушител, вкл. да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл.
44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Установената непълнота и неяснота на правната уредба относно
издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3а ЗДвП не могат да бъдат
санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове. /в
тази насока и Решение № 687 от 19.10.2022 година, постановено по КАНД №
758/2022 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Биляна Икономова./
Ето защо настоящият състав намира, че административнонаказващият
орган не е провел производството законосъобразно срещу водача –
жалбоподател по повод така констатираното нарушение,поради което
обжалвания ЕФ следва да бъде отменен.
Дори и хипотетично да се приеме, че тезата на наказващия орган за
допуснато от водача –жалбоподател нарушение на чл.139,ал. 7, вр. чл. 179, ал.
3а от ЗДвП, е правилна, според настоящия съдебен състав се разкриват
основания за третиране на конкретния случай като маловажен, което обуславя
приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Безспорно визираният нормативен
регламент е относим към неизпълнението на всяко правно задължение, но
преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за
неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е
намерило проявление в обективната действителност – време, място,
обстановка, механизъм и т. н. С оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". В конкретиката на настоящия случай липсата на
8
декларирани данни за предприетото придвижване през един от сегментите на
платената пътна мрежа, довело до незаплащане на дължимите за този участък
пътни такси не е застрашило в значителна степен обществените отношения,
свързани с финансирането на поддръжката на пътищата. По делото не е
ангажирана информация за значителен период, в рамките на който бордовото
устройство на процесното ППС не е предавало данни по време на движение.
Няма събрани доказателства , жалбоподателя - въззивник да е санкциониран
до датата на вмененото му бездействие, както и в по-късен етап, с влязло в
сила наказателно постановление за друго подобно нарушение. В този смисъл
и следва да се приеме, че се касае за първо нарушение на съответните
административни правила. Не на последно място, съобразно Тарифата за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа, дължимата тол – такса е била в размер в десетки пъти по ниска
от наложеното адм.наказание. Дори и да се приеме, че в случая приложение
следва да намери нормата на чл. 10б, ал. 5 от ЗП, при която не е възможно да
се установи действително изминатото разстояние, задължението е в размер на
167, 00 лева. С нито една от двете суми държавният бюджет не би бил ощетен
значително. От друга страна, при констатирано първо нарушение, дори и
незаплатената такса да възлиза на 167, 00 лева, спрямо този размер глоба от
1800, 00 лева противоречи на принципа за пропорционалност, заложен в чл. 5
от ДФЕС. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз,
административните или репресивните мерки не трябва да превишават това,
което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да
бъде съразмерна на тежестта на нарушението. С тези аргументи следва да се
приеме, че охраняваните с нормите на Закона за движението по пътищата
обществени отношения не са засегнати в степен, оправдаваща приложението
на административнонаказателната принуда спрямо въззивника. Тъй като
деянието е предприето по време, когато нормата на чл. 189з от ЗДвП не е била
част от позитивното право, не се разкрива и пречка пред приложението на чл.
28 от ЗАНН, а доколкото то е съвпадало с действието на старата редакция на
чл. 28 от ЗАНН (преди измененията в сила от 23.12.2021 г.), се обуславя
отново цялостна отмяна на издадения електронен фиш.
Отделен е въпросът дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на
националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална
правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за
нарушенията на правилата относно задължението за предварително
установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е
предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна
9
отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“,по който въпрос
има образувано производство пред СЕС /дело 61/23/,на който въпрос
настоящият съдия докладчик намира,че отговора следва да е положителен,
респ. липсва съразмерност.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
С оглед изхода на делото, искането на АНО следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено в
претендирания от него размер,а именно 400 лв. за адвокатски хонорар, но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 2 при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв.; или в случая 580,00лева. Не е налице правна и фактическа сложност
на делото, работата на адвоката по това дело се състои, написване на Жалба и
пледиране, т.е. не е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012
година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да
намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради
10
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира дори
под минималния такъв/ 400лева/, поради което не е непропорционален на
целта на закона.
Същевременно с Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския
съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и настоящия Съд не е
обвързан с прилагането на тази Наредба и може да присъди възнаграждение и
под определените там размери. По мнение на настоящия състав въпреки това
този минимум следва да се приеме като един от ориентирите
(незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но и вземане на становище по делото, съдът намира, че
заплатения размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и обоснован
поради което не следва да бъде редуциран в по-нисък размер.Т.е. не намира, че
този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е
посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира,
че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно в тежест на АПИ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3,т.1 и т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен Фиш / ЕФ/
№********** за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция
„Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, с който на Ж. М. А. с ЕГН ********** с
адрес село ************, с който за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 7
от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а вр с
чл.187а,ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800 лв., както и
съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно
категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в
размер на 167лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: град София, бул.
11
„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. М. А. с ЕГН ********** с адрес
село ************, сумата от 400 лв., представляваща направените разноски
за адвокат по АНД № 432/2024 година по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12