№ 4329
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110153730 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на ЕВГ. Н. Н., действаща лично и като законен представител
на Т. М. П. срещу М. ПЛ. П.. Излагат се доводи, че ответникът и молителката са живели във
фактическо съжителство, като от връзката им е родено детето Т. М. П.. Посочва, че страда
от множествена склероза. Оставяна била сама дълго време в родната му къща без да може да
се обслужва. На 20.08.2021г. заминали от гр. София. По време на пътуването имало
непрекъснати скандали. Посочва, че на 24.08.2021г. в гр. Китен докато били на почивка
около 23:30 часа, била оставена сама с детето в колата без вода и храна. Било студено и
молителката се разболяла от пневмония. Към 00.00 часа баща ѝ , е открил. М. крещял
неконтролируемо. М. ограничавал достъпа на молителката до одеяла и дрехи.
На 27.08.2021г. около 9.00 часа докато М. бутал инвалидната количка, в която се возило и
детето в скута на своята майка, молителката паднала от количката. Твърди, че е паднала два
пъти поради несъобразително и грубо бутане на количката от страна на М.. Иска от съда да
издаде заповед за защита в полза на молителите. Претендира разноски.
Ответникът оспорва молба. Твърди, че на 20.08.2021г. не са заминали, а са били в гр. София.
Имали резервация за почивка от 24.08.2021г. до 27.08.2021г. На 21.08.2021г. тръгнали към с.
Батошево. Не е имало проблеми по време на пътуването. В къщата в с. Батошево се е
грижил за Е.. Когато пристигнали в Китен, баща й вече бил там и ги чакал. Ответникът
очаквал да прекарат почивката тримата, не знаел, че бащата на молителката ще присъства.
Оспорва, че бащата на Е. е открила нея и детето към 00.00 часа, тъй като той ги е
1
посрещнал. При пристигането им, М. свалил детето и започнал да сваля багажа. Оправял
стаята в бунгалото. Не оспорва, че Е. е останала в колата за известно време докато сваля
багажа, но в колата имало вода и храна. Не е ограничавал достъпа до отопление и дрехи.
Посочва, че на 27.08.2021г. на път за плажа действително молителката се е изхлузила от
количката, но това не е поради умишлени действия от страна на М.. Предната вечер е
валяло дъжд и е било трудно придвижването с количка. Колелата потъвали в пясъка.
Веднага след падането е вдигнал Е. и са продължили към плажа. Възразява да е извършил
действия на домашно насилие.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
ЕВГ. Н. Н. и М. ПЛ. П. са родители на детето Т. М. П./л.6 от делото/.
Е.Н. е диагностицирана с множествена склероза.
Детето се отглежда от бабата и дядото по майчина линия в дома на майката. Те полагат
грижи и за Е., тъй като тя не може да се обслужва без чужда помощ. Бащата не е вижда
детето от месец септември 2021г. Детето посещава детска градина.
От показанията на св. Н.Н., които съдът кредитира, като кореспондиращи с останалите
доказателства, се установява, че на 24.08.2021г. Е.Н. и М.П. пристигнали в Китен. При
пристигането си към 23:30 часа, М.П. започнал да сваля багаж от колата и да оправя стаята
за семейството. Е. е била в колата докато М. оправя стаята, а детето e било заедно със
свидетеля. Детето е било травмирано, повръщало е в колата и е било нахапано от насекоми.
Установява се, че стандартният начин на придвижване на Е., е в инвалидна количка, като в
скута й е поставено детето и М. бута количката. В останалата част съдът не обсъжда
показанията, тъй като пресъздават чужди впечатления.
От показанията на свидетеля С. се установява, че след почивката в Китен, Е. е била
разстроена. Е. е споделила на свидетеля, че усеща психическа злоба и натиск от М., а М. е
споделил, че Е. случайно е паднала. Установява се, че след прибирането им Е. е била болна
и е ходила в болница.
От показанията на св. К. се установява, че Е., Т. и М. са били в Китен. Ходили са на плаж.
Детето се е возило в количката при своята майка, като на плажа М. първо свалял детето, след
което и Е.. Детето и майката са били усмихнати и щастливи.
От показанията на св. П.а се установява, че на 21.08.2021г. Е. и М. са отишли в Батошево. М.
се е грижил за детето и за Е., като в грижите е помагала и свидетелката. На 24.08.2021г. са
тръгнали към Китен. М. се е обадил на свидетелката и й е казал, че Е. е паднала от
количката. Установява се, че семейството се придвижва по този начин, с количка и детето в
2
скута на майка си. След почивката М. е завел Е. в болница, тъй като е била болна. На
14.09.2021г. М. е казал на майка си, че са го изгонили от жилището и си търси квартира. На
16.09.2021г. при опит да си вземе вещите, е извикана полиция.
Други релевантни към спора доказателства не са представени по делото.
Ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т.2 и т.4 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, изразяващо се във физическо и вербално домашно насилие.
Настоящият състав приема, че между Е.Н. и М.П. съществува конфликт по отношение това
кой да упражнява родителските права върху детето.
На 24.08.2021г., ответникът при пристигането е започнал да разтоварва багаж и оправя
стаята в бунгалото. Дори молителката да е стояла в колата, това не представлява действия
на домашно насилие. Обстоятелството, че същата е със заболяване множествена склероза не
е основание да се приеме, че непредприемане на действия по преместването й от колата до
помещение докато се разтоварва багажа, представлява насилие.
Наистина заболяването на молителката е сериозно и следва да се полагат грижи за нея, но не
следва и да се използва за решаване на съдебни спорове.
Не се установи и ответникът умишлено да е бутнал Е. от количката. Установи се, че тя и
детето са паднали, но не са представени доказателства, че М.П. е целял именно да бутне Е. и
детето. След дата 27.08.2021г., семейството продължава да е заедно, ходи на плаж. М. води
и Е. в болница за направата на изследвания, тъй като е болна. До издаването на заповед за
защита, М. се е грижил за Е. и детето.
Поведението на молителката също показва, че не са били налице данни за умишлено бутане
от количката.
Влошените отношение и караниците не представляват домашно насилие.
Състоянието на Е. изисква сериозна грижа и не е изключено при полагането на грижи към
нея, М. да я е изпуснал от количката. Това обаче не означава, че той е извършил домашно
насилие.
Не на последно място между страните има висящ спор за родителски права. Производството
по Закона от защита срещу домашното насилие не следва да се използва за решаване на
родителски конфликти.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, а именно показанията на
свидетелите и представените писмени доказателства, съдът намира молбата за
неоснователна.
Не се представиха доказателства, които да убедят съда в основателността на молбата. Макар
да е представена декларация по чл. 9 ЗЗДН, то тя губи своята доказателствена стойност, ако
бъде опровергана от събраните по делото доказателства.
3
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителите с тежестта на
доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото:
При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Право на разноски възниква за ответника, който претендира сторени такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв. за двама адвокати.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е
основателно. Следва да се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв,
съгласно представения договор за правна помощ./л/26 от делото/.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 149ти състав,
,Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕВГ. Н. Н., ЕГН:********** действаща лично и
като законен представител на Т. М. П.,ЕГН:********** за издаване на заповед за налагане
на мярка за закрила от домашно насилие по ЗЗДН срещу М. ПЛ. П., ЕГН:********** и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на М.
ПЛ. П., ЕГН:********** да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, ЕВГ. Н. Н., ЕГН:********** да заплати М. ПЛ.
П., ЕГН:********** сумата от 600 лв., представляващи разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, ЕВГ. Н. Н., ЕГН:********** да заплати по
сметка на Софийски районен съд държавна такса за производството в размер на 25.00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5