РЕШЕНИЕ
№ 559
гр. Благоевград, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя СукА.нска
при участието на секретаря Лозена Д.а
като разгледа докладваното от Катя СукА.нска Гражданско дело №
20211200100748 по описа за 2021 година
Производството по настоящото гр.д.№748/2021г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград е образувано по искова молба, предявена от ищците А. М. И.,
ЕГН **********, А. М. И., ЕГН **********, К. М. И., ЕГН ********** и К.
А. И., ЕГН **********, четиримата с постоянен адрес в с.Б, общ.Г.Д, чрез
адв.Н. Д., против ответника "ЗК", с ЕИК, със седА.ще и адрес на управление
гр.С., бул. С.№ представлявано от М.С.М. и П.В. Д. – изпълнителни
директори.
В исковата молба се твърди, че ищците А. М. И., А. М. И., К. М. И. и К. А.
И. са наследници на М. А. И., починал на 08.04.2019г. в гр.С. при тт, при
която, докато М. А. И. изпълнявал служебните си задължения на строителен
обект, върху него паднала кофражна стена, вследствие на което той получил
тежка съчетана черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна травма, довели до
неговата смърт. Сочи се, че работодателят "Б" декларирал пред ТП на НОИ -
София град настъпилата тт, която с Разпореждане №23424 от 03.10.2019г.
била приета за такава по чл.55, ал.1 от КСО. Твърди се, че М. А. И. е бил
застрахован по сключена между работодателя "Б" и „ЗК Л.И задължителна
застраховка Трудова № от 17.03.2018г., съгласно която договорената
застрахователна сума за рисковете „смърт“ и „трайно намалена
работоспособност“ за едно лице се равнявала на 1 654 023.00 лв.
Посочва се, че на 17.10.2019г. ищците са предявили към ответното
дружество извънсъдебни претенции за причинените им от процесната тт
неимуществени вреди, в резултат на което била образувана и застрахователна
щета №19-7354 по описа на „ЗК Л.И. Твърди се, че към предявените
извънсъдебни застрахователни претенции били представени всички
необходими документи. В резултат на проведената процедура, ответното
1
дружество изплатило на всеки от ищците обезщетения за причинените им
неимуществени вреди в размер на по 11 760 лв. без дължимата законна лихва.
Според ищците справедливият размер на обезщетенията възлизал на по
150 000 лв. за първите трима ищци - А. М. И., А. М. И., К. М. И., и 200 000
лв. за четвъртата ищца - К. А. И..
В исковата молба се твърди, че ищците търпят изключително тежко
загубата на своя баща за първите трима ищци и съпруг за последната ищца.
Не можели да се примирят с факта, че моралната родителска и съпружеска
опора, която починА.ят им е давал, никога повече няма да се върне, както и че
завинаги ще търпят болки и страдания от загубата на толкова близък човек.
Твърди се, че ищците и до настоящия момент страдат от депресия и
посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие
и тревожност.
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество „ЗК Л.И да заплати на: всеки
от ищците А. М. И. и А. М. И. сумата от 138 240 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
застрахователно събитие – тт с М. А. И. от 08.04.2019г., ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 08.04.2019г. /датата на
настъпване на трудовата злополука/ до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1309.93 лв., представляваща законна лихва върху изплатената от
ответника сума от 11 760 лв., считано от 08.04.2019г. /датата на настъпване на
трудовата злополука/ до 12.05.2020г. /датата на която е извършено
плащането/; на ищцата К. М. И. - сумата от 138 240 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
застрахователно събитие – тт с М. А. И. от 08.04.2019г., ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 08.04.2019г. /датата на
настъпване на трудовата злополука/ до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1 946.93 лв., представляваща законна лихва върху изплатената от
ответника сума от 11 760 лв., считано от 08.04.2019г. /датата на настъпване на
трудовата злополука/ до 23.11.2020г. /датата на която е извършено
плащането/; на ищцата К. А. И. - сумата от 188 240 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
застрахователно събитие – тт с М. А. И. от 08.04.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.04.2019г. /датата на настъпване на
трудовата злополука/ до окончателното й изплащане; както и сумата от 1 078
лв., представляваща законна лихва върху изплатената от ответника сума от
11 760 лв., считано от 08.04.2019г. /датата на настъпване на трудовата
злополука/ до 02.03.2020г. /датата на която е извършено плащането/.
В отговора на исковата молба ответното дружество „ЗК Л.И оспорва
претенциите за главница по основание и размер. Сочи, че на 07.10.2019г. е
получена претенция от ищците, по която е образувана ликвидационна
преписка по щета №0000-9109-01-19-7354, като след като се е уверил, че е
настъпило застрахователно събитие, е изпълнил задължението си чрез
плащане – на 12.05.2020г. е изплатил обезщетения в размер на 11 760 лв. на
всеки от ищците. Посочено е, че в раздел V, т.5.1 и т.5.2. от Специалните
условия за задължителна застраховка „Тт“, нераздела част от
застрахователния договор между "Б" и „ЗК Л.И подробно е описан методът на
изчисляване на горната граница на застрахователната сума, която граница се
2
определяла на база брутното трудово възнаграждение на лицето, което видно
от трудовия договор и от списъка към сключената застрахователна полица
било в размер на 560 лв. По утвърдена формула обезщетението за смърт се
изчислявало на 560*7*12 и се равнявало на общо на 47 040 лв., която сума
разделена на 4 възлизала на 11 760 лв. за всеки от четиримата наследници.
Ответното дружество оспорва твърдението, че ищците са живеели в едно
домакинство в с.Буково с техния наследодател, т.к. наследодателят е починал
в гр.С., а първите двама ищци са учили и работили извън дома. Оспорва
твърдението за силна емоционална връзка на привързаност между ищците и
починА.я, както и за загуба на морална, физическа и финансова подкрепа.
Оспорва твърдението на ищците, че тяхното здравословно и емоционално
състояние се е променило вследствие на претърпения инцидент. Според
ответника физически и материално М. И. не е можел да се грижи и да
издържа с работна заплата от 560 лв. всеки от ищците. Ответното дружество
оспорва твърденията, записани в исковата молба, че четиримата ищци и до
настоящия момент страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи
се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, че са станА.
затворени и отчуждени, че изключително много са се гордеели с
постиженията на баща си, който издържал цялото семейство, осигурявал им
всичко необходимо, че съпреживявА. постоянно трагичния инцидент и т.н.
Оспорва да има причинно-следствена връзка между събитието от 08.04.2019г.
и всички описани негативни изживявания.
Навеждат се доводи за виновно и противоправно поведение от страна на
пострадА.я М. И., който проявил груба небрежност и не спазил правилата за
техническа безопасност на строежа, като не използвал зачислената му
обезопасителна каска към момента на инцидента, което имало изключителен
принос за настъпването на травматични увреждания, несъвместими с живота.
В такъв случай и съгласно III. Изключени рискове, точка 3.1.1. от цитираните
Специални условия на задължителна застраховка „Тт” застрахователят не
дължал плащане. Сочи се, че при отчитане на принос от 70% от пострадА.я,
на основание чл.493А, ал.2 от КЗ и Проект на Методика за определяне
размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди
вследствие телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице
вследствие смъртта на пострадало лице /публикувана в сайта на Гаранционен
фонд/, съобразно наведените с исковата молба твърдения, обезщетението
възлизало на 40 000 лв., или по 12 000 лв. за всеки от ищците, което
кореспондирало на вече заплатената сума.
Ответното дружество оспорва исковете за неимуществени вреди като
завишени. Оспорена е и претенцията за лихви – поради неоснователност на
главните искове, неоснователна се явявала и акцесорната претенция за лихви.
Оспорен е и началният момент, от който същата се претендира.
По делото е конституиран като трето лице помагач работодателят "В"
/предишно наименование "Б"/, който не е взел становище по съществото на
спора.
Ищците А. М. И. и А. М. И. се явяват лично в съдебно заседание. Всички
ищци се представляват от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа
предявената искова молба и пледира за уважаването й по подробно изложени
в хода на устните състезания съображения.
3
Ответното дружество "Д" в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител, който оспорва предявените искове по основание и
размер и моли за отхвърлянето им.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 18.03.2019г. бил сключен Трудов договор №35 между "Б", ЕИК като
работодател и М. А. И. като работник, по силата на който последният бил
назначен на длъжността „работник строителство“, с място на работа обект
Офис С "И"
На 08.04.2019г. около 10.30 часа М. А. И. изпълнявал трудовите си
задължения на строителния обект – офис сграда "Б" включващ паркинги и
помещения за трафопост в УПИ 1 – 582.423, кв.7с, намиращ се в гр.С.,
местност "И" ул. "М". На посочените по-горе време и място М. А. И.
претърпял тт, вследствие на която била причинена смъртта му.
По повод на настъпилата тт от страна на "Б" в качеството на работодател и
осигурител на М. А. И., бил изготвен Протокол №1 от 08.04.2019г. за
разследване, отчитане и регистрация на тт, като е депозирана и Декларация за
тт, администрирана с вх.№496/06.06.2019г. по описа на ТП на НОИ-София
град. В хода на извършеното разследване бил изготвен Протокол №53 от
02.09.2019г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от ТП
на НОИ-София град. Видно от протокола трудовата злополука е настъпила
при следните обстоятелства: на горепосочените време и място М. А. И.,
заедно с колегите си М.Д.Б. и М.А К. декофрирА. метален стенен кофраж от
външна вертикална стоманобетонна стена, изградена в югоизточния край на
сграда на ниво + 4.10 м. М. Д.Б. се е намирал в горния край на стената, за да
закачва кофражните елементи - кофражните форми на синджирите на сапана
на кулокрана. М. А. К. и М. А. И. са се намирА. в долната част на стената и
сваляли кламерите и шпилките от кофражните платна, като М. А. И. бил в
крайната част на стената, когато краят на стената - кофража паднал върху
него. В резултат от трудовата злополука, М. А. И. претърпял тежка съчетана
черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна травма, довели до неговата смърт,
настъпила на 08.04.2019г., по повод на което било издадено съобщение за
смърт от „УМБАЛ Александровска“ АД №274/09.04.2019г., а въз основа на
него и Акт за смърт №0577/09.04.2019г. От работодателя били представени
служебна бележка №035/18.03.2019г. и копие от книга за проведен на М. А.
И. начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. По писмено
сведение на И. И., на 08.04.2019г. бил проведен и ежедневен инструктаж на
работниците на обекта. Като причина за станалата злополука комисията е
приела падането на кофраж върху пострадА.я от височина 4.10 м., дължащо
се на: - не му е проведен инструктаж на работното място по безопасност и
здраве при работа; - работното място не е осигурено срещу падане от
височина на хора /и/или предмети/; - разработената оценка на риска за
здравето и безопасността на работниците и служителите не обхваща работа с
кофражна система PERI TRIO; - изготвената фирмена писмена „Инструкция
№3 за безопасна работа при извършване на кофражни и армировъчни работи“
от 15.03.2018г. не е актуА.зирана съобразно конкретните условия на
строителната площадка, вкл. и за работа с кофражна система PERI TRIO; - не
е осигурен ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето
4
и по безопасен начин. Според комисията работодателят "Б" е нарушил чл.275,
ал.1 от КТ, чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, чл.13, ал.1 от Наредба №РД-07-2 за
УРППОИРСОЗЗБУТ, чл.3, т.1, 2, 4, 5, и 7 и чл.4, ал.1 от Наредба №5 за
РНПИОР, чл.16, т.1, б.“в“ и чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба №2 за
МИЗБУТИСМР, а работникът М. А. И. е нарушил 126, т.6 от КТ, чл.33 от
ЗЗБУТ. Ищецът А. М. И. подал възражение до ТП на НОИ-София град срещу
Протокол №53 от 02.09.2019г. в частта, в която е прието, че М. А. И. е
допуснал нарушения на нормативните изисквания.
С Разпореждане №23424 от 03.10.2019г. на ТП на НОИ - София град, на
основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука вх.№496/06.06.2019г.,
станала с М. А. И. на 08.04.2019г., е приета за тт по чл.55, ал.1 от КСО.
Установява се, че на 17.03.2019г. между "Б" в качеството на застраховащ и
„ЗК Л.И в качеството на застраховател била сключена застрахователна
полица по задължителна застраховка Трудова №, с начална дата на
застрахователното покритие 18.03.2019г. и край на застрахователното
събитие 17.06.2019г., осигуряваща застрахователно покритие по рисковете по
чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска тт - смърт, вследствие на тт, трайно
намалена работоспособност, вследствие на тт, както и временна
неработоспособност, вследствие на тт, по отношение на работниците и
служителите, посочени в поименен списък на застрахованите лица от фирма
"Б" по полица №21229600/91091910000177. В посочения списък А. М. И.
фигурира под номер 23, с отразен размер на брутна заплата 560 лв. В
застрахователния договор е посочено, че договорената застрахователна сума
за рисковете „смърт“ и „трайно намалена работоспособност“ за едно лице се
равнява на 1 654 023.00 лв. Застраховащият е декларирал, че е запознат със
Специалните условия по застраховката на „ЗК Л.И, че ги приема и е получил
екземпляр от тях при връчване на застрахователната полица.
В Раздел V Застрахователна сума от Специалните условия за задължителна
застраховка „Тт“ е предвидено следното: т.5.1. застрахователната сума е
договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена
в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования или третото ползващо се
лице; 5.2. застрахователната сума се определя на база месечната брутна
работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на
сключване на застраховката и не може да бъде по-малка от 7-кратния размер
на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител;
5.2.1. застрахователната сума за рисковете смърт и трайно намалена
работоспособност не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на
годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител за
12-те месеца, предхождащи момента на сключване на застраховката. В Раздел
III Изключени рискове, т.3.1.1 е предвидено, че застрахователят не дължи
плащания за събития, настъпили при или по повод умишлени действия на
застрахования с цел самонаранявания и причиняване на неработоспособност,
както и при груба небрежност на застрахования, причинила увреждане на
здравето му.
Съгласно чл.7.2 от Специалните условия при смърт на застраховано лице,
вследствие на тт, застрахователят изплаща обезщетение в размер на
застрахователната сума за съответния работник или служител, определена
5
при сключване на застрахователния договор съгласно чл.5.1, раздел V от
Специалните условия. Дължимото застрахователно обезщетение или сума се
изплаща на застрахованото лице, а в случаите на смърт на законните му
наследници.
На 17.10.2019г. ищците А. М. И., А. М. И., К. М. И. и К. А. И. предявили
към ответното дружество извънсъдебни претенции по повод процесната тт, в
резултат на което била образувана и застрахователна щета №0000-9109-01-19-
7354 по описа на „ЗК Л.И. Видно от приложените банкови извлечения и
платежни нареждания, на 12.05.2020г. застрахователят изплатил на А. М. И. и
на А. М. И. обезщетения в размер на 11 760 лв. за всеки; на 23.11.2020г. – на
К. М. И. – 11 760 лв.; и на 02.03.2020г. - на К. А. И. – 11 760 лв.
За обстоятелствата около настъпилата тт по делото са приобщени
показанията на св.М. и св.М. К., които са работили на обекта заедно с М. И. в
деня на инцидента. Същите потвърждават описания по-горе механизъм на
настъпване на злополуката. Свидетелите твърдят, че при започване на работа
на обекта им бил проведен инструктаж за безопасност, а св.К. сочи, че такъв
им бил провеждан всяка сутрин, за което се подписвА. в книга за инструктаж.
Твърдят, че към момента на събитието М. е бил с каска, която била счупена от
самия удар.
По делото са събрани гласни доказателствени средства и е изслушано
заключение на съдебно-психологична експертиза.
Всички събрани доказателства са еднопосочни и установяват
безпротиворечиво релевантните факти от предмета на доказване в
производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Правното основание на предявените искови претенции е чл.463 от КЗ във
вр. с чл.459 от КЗ във вр. с чл.441 от КЗ вр. с чл.9 и чл.10 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „тт“
/НЗЗРСРТЗ/, а искове за заплащане на лихва за забава са с правно основание
чл.86 от ЗЗД.
Предмет на делото са преки искове срещу застраховател, предявени от
наследници на застрахован работник, за заплащане на застрахователно
обезщетение /застрахователна сума/ за покрит риск – смърт на застрахованото
лице при тт, на основание сключен между застраховащ- работодател и
застраховател договор за задължителна застраховка тт на работниците и
служителите.
За уважаване на предявените искове следва да се докажат следните 3
предпоставки: нА.чието на вА.дно сключен застрахователен договор,
настъпване на покрития застрахователен риск и размер на дължимата
застрахователна сума.
По делото се установи, че между „ЗК Л.И в качеството на застраховател и
"Б" в качеството на застраховащ-работодател бил сключен договор за
задължителна застраховка „Тт“ по чл.463 от КЗ във вр. с Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „тт“
/НЗЗРСРТЗ/, по която М. А. И. е бил застрахован в качеството на работник.
Видно от процесния застрахователен договор и Специалните условия за
застраховка тт, покритите рискове по застраховката: са смърт, трайно
намалена работоспособност и временна неработоспособност на работници и
6
служители, които извършват работа, при която съществува опасност за
живота и здравето им, наети от работодател, които рискове са в съответствие
с чл.7 от НЗЗРСРТЗ.
От доказателствата по делото се установи настъпване на покрит от
договора застрахователен риск, а именно – смърт на застрахованото лице М.
А. И. в качеството на работник, настъпила при тт по смисъла на чл.55, ал.1 от
КСО и чл.2.3. от Договора - внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Спорният въпрос по настоящото дело е в какъв размер на ищците в
качеството им на наследници на застрахованото лице М. А. И. се дължат
застрахователни обезщетения от застрахователя.
Според застрахователя в конкретния случай размерът на дължимото
обезщетение за смърт се изчислява на база 7-кратния размер на годишната
брутна заплата на застрахования работник /560 лв. месечно/, поради което
дължимият общ размер възлиза на 560*7*12 или 47 040 лв., която сума
следвало да се раздели по равно между 4-мата наследници /или по 11 760 лв.
на всеки/. Настоява, че 7-кратният размер на годишната брутна заплата на
застрахования била горната граница на застрахователната сума, съгласно
раздел V, т.5.1 и т.5.2. от Специалните условия за задължителна застраховка
„Тт“, и този максимален размер на отговорността на застрахователя вече бил
доброволно заплатен на наследниците.
Според ищците съгласно клаузите на Договора договорената
застрахователна сума за рисковете „смърт“ и „трайно намалена
работоспособност“ за едно лице се равнявала на 1 654 023.00 лв. и в рамките
на тази сума следвало да се определи размера на дължимите застрахователни
обезщетения на всеки от тях.
По спорния въпрос относно размера на дължимите плащания по договора,
съдът съобрази следното:
Сключеният на 17.03.2019г. между "Б", в качеството на застраховащ, и „ЗК
Л.И, в качеството на застраховател, договор за застраховка, представлява
такъв по чл.441 от КЗ.
Съгласно посочената разпоредба с един договор за застраховка „Живот“
/групова застраховка/ застраховащият може да застрахова две или повече
лица, чийто брой е определен или определяем, и които са включени в списък
по определени критерии. В случаите, когато работодател сключва групова
застраховка, застраховани лица са неговите служители и/или работници,
чийто живот, здраве, телесна цялост и работоспособност са предмет на
застраховката. Следователно договорът принадлежи към личните
застраховки и носи белезите на застраховка в полза на трето лице по смисъла
на чл.398 от КЗ.
В настоящия случай се касае за групов договор за застраховка, сключен от
работодател срещу рискове, свързани с живота, здравето и телесната цялост
на неговите работници и служители, включени в поименен списък към
договора и имащи качеството на застраховани лица, които рискове са
настъпили в резултат на тт по смисъла на чл.55 от КСО
Предвид горното, приложима към процесния договор е разпоредбата на
чл.459 от КЗ, регламентираща договора за застраховка злополука. Съгласно
7
чл.459, ал.1 от КЗ договорът за застраховка злополука може да се сключи за
изплащане на фиксирани парични суми, на обезщетения на размера на
причинените вреди или за комбинация от двата вида плащане. По силата на
препращащата норма на чл.459, ал.3 от КЗ за застраховка злополука с
изплащане на фиксирани парични суми се прилага съответно разпоредбата на
чл.448 от КЗ.
Видно от разпоредбата на чл.448 от КЗ при личните застраховки, при които
се застрахова живота на застрахованите лица, е нА.це особеност в характера
на застрахователната сума. Последната няма обезщетителен характер, което
следва пряко от нормите на чл.438, ал.3 от КЗ и чл.448, ал.1 и ал.2 от КЗ,
които гласят, че при настъпване на застрахователното събитие или на
определените в договора условия по застраховка живот, застрахователят е
длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в
застрахователния договор, включително в случаите, когато този, който е
причинил вредата, е длъжен да обезщети застрахования или вече го е
обезщетил, както и когато застрахованият е получил плащане по друг
застрахователен договор.
В този смисъл застрахователната сума не служи за поправяне на вредите,
претърпени от застрахования или неговите наследници в резултат на
настъпване на застрахователното събитие смърт, поради което размерът й не
зависи от размера на настъпилите вреди. При настъпване на покрития от
застраховката риск, за застрахователя се поражда задължение за плащане на
застрахователната сума в уговорените размери, независимо от размера на
претърпените вреди. В своята практика ВКС също приема, че при личните
застраховки живот и злополука застрахователната сума няма обезщетителен
характер /Определение №135/16.03.2021г. по т.д.№1322/2020г. на ВКС/.
Поради това и дължимото при настъпване на риска плащане не е
„застрахователно обезщетение”, а „застрахователна сума” - чл.448, ал.5 от КЗ.
Със застрахователния договор застрахователят поема да заплати
определената застрахователна сума при настъпване на риска /Решение
№154/1.12.2014г. по т.д.№3050/2013г. на ВКС, I т.о.; Решение
№196/17.02.2016 г. по т.д.№ 3034/2014г. на ВКС, I т.о.; Решение
№116/3.07.2017г. по т.д.№1921/2016г. на ВКС, I т. о./.
В съответствие с горепосочената законовата уредба е и подзаконовата
регламентация на чл.9 от НЗЗРСРТЗ, който гласи, че при смърт на
застраховано лице застрахователят изплаща обезщетение в размер на
застрахователната сума за съответния работник или служител, определена
съгласно чл.8, ал.2 при сключване на застрахователния договор. В чл.8, ал.1 и
ал.2 от НЗЗРСРТЗ е посочен начина за определяне на застрахователната сума
по застраховка „тт“ - на базата на месечната брутна работна заплата на
застрахованите работници и служители към момента на сключване на
застраховката и не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната
брутна работна заплата на съответния работник или служител. Нормите на
чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредбата имат императивен характер и установяват
задължителни минимални изисквания за размера на застрахователната сума.
Тези норми са възпроизведени и в чл.5.2. и чл.5.3 от процесния договор и
предвиждат, че застрахователната сума при смърт не може да бъде по-малка
от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния
работник или служител за 12-те месеца, предхождащи момента на сключване
8
на застраховката. Съгласно чл.5.1 от Договора застрахователната сума е
договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена
в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността към застрахования или третото ползващо се лице.
В чл.7.2. от Специалните условия, неразделна част от договора, е
предвидено, че при смърт на застраховано лице вследствие на тт
застрахователят изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума за
съответния работник или служител, определена при сключване на
застрахователния договор съгласно т.5.1., раздел V от Специалните условия.
Това означава, че страните са постигнА. съгласие при настъпване на покрит
риск смърт, на правоимащите лица да се изплати договорената между
страните и посочена в застрахователния договор застрахователна сума.
Последното е в пълно съответствие с изяснената по-горе специфика на
застрахователната сума при този тип застраховки и нормативната
регламентация по чл.459, ал.3 във вр. с чл.448, ал.5, чл.438, ал.3 и чл.9 от
НЗЗРСРТЗ.
В настоящия случай, в застрахователната полица, в графата
„застрахователна сума за рисковете смърт и трайно намалена
работоспособност за едно лице в лв.“ – е отразена сумата 1 654 023.00 лв.;
посочен е броят лица – 37, но не е попълнена графата Обща застрахователна
сума по договора; посочен е размерът на застрахователната премия, която
застраховащият дължи - 297.73 лв. без данък или 303.68 лв. с вкл. данък.
Доколкото в застрахователната полица не е посочена изрично горната
граница на отговорността на застрахователя по целия договор, съдът счита, че
не може да се приеме, че същата е в размер на сумата от 1 654 023.00 лв.
/посочена като сума за един човек/, умножена по броя на застрахованите лица
– 37, т.е. общото покритие по полицата да е 61 198 851 лв. при дължима
застрахователна премия от 297.73 лв., т.е. при премия от 8 лв. на човек.
Съответно не може да се приеме, че действителната воля на страните е била
при смърт на едно лице застрахователят да дължи застрахователна сума от 1
654 023.00 лв. срещу платена застрахователна премия от 8 лв. на човек.
Съобразявайки размерите на брутните трудови възнаграждения на
включените в списъка към полицата работници и изчислявайки 7-кратния им
размер за една година, се вижда, че сборът им се равнява на сумата от
1 653 981 лв., което е приблизително колкото сумата от 1 654 023.00 лв.,
посочена в договора като застрахователна сума за едно лице, вместо за всички
лица.
Съдът счита, че подобна договореност, при която срещу застрахователна
премия от 8 лв. на човек, при настъпване на застрахователен риск смърт се
дължи застрахователна сума от 1 654 023.00 лв. на човек, респ. при общ
размер на застрахователната премия от 297.73 лв. за 37 души, максималното
покрие по застраховката възлиза на 61 198 851 лв., противоречи на добрите
нрави поради нееквивалентност на престациите. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД
определя свободата на договарянето, позволяваща на двете страни да
направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации
и тяхната взаимна еквивалентност. Добрите нрави са регламентирани като
един от ограничителите на свободата на договаряне на страните. Добрите
нрави предполагат известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
9
нищожност на сделката. В съдебната практика се приема, че преценката дА.
нееквивалентността е значителна следва да се извършва при съобразяване на
преследваната от страните цел, т.е. удовлетворяване на значим допустим от
закона интерес, при преценка на действителната обща воля на страните,
формирана от всичките им уговорки, като се отчита взаимната им връзка и
целта на договора. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй
като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. В горната
хипотеза обаче очевидно се касае за такава степен на нееквивалентност на
престациите, при която съотношението им е такова, че едната от тях е
незначителна и практически нулева.
Съобразно разясненията по Тълкувателно решение №1/27.04.2022г. по
тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Предвид гореизложеното, съобразявайки интереса и целта на всяка страна
при сключване на договора, тълкувайки и клаузите на договора в тяхната
взаимовръзка, съдът счита, че клаузата, според която договорената
застрахователна сума при смърт и трайно намалена работоспособност за едно
лице в лв. е 1 654 023 лв., противоречи на добрите нрави. На осн. чл.26, ал.4
от ЗЗД недействителната уговорка следва да се замести от повелителната
норма на чл.8, ал.2 от НЗЗРСРТЗ, която въвежда минималното по закон
дължимо застрахователно обезщетение /сума/. Според съда посоченият в
разпоредбата начин на определяне на дължимото по договора плащане
съответства и на действителната обща воля на страните, която както вече
беше посочено по-горе, може да бъде изведена по тълкувателен път, вкл. при
съотнасяне на брутните възнаграждения на служителите в списъка,
посочената в договора сума от 1 654 023 лв., размера на застрахователната
премия и правилата на специалните условия.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
размерът на брутното трудово възнаграждение на застрахованото лице М. А.
И. е 560 лв., което съответства и на отразения размер в списъка на
застрахованите лица към застрахователната полица. При това положение, 7-
кратният размер на годишната брутна работна заплата на пострадА.я възлиза
на 47 040 лв., който е дължимият размер на застрахователната сума.
По отношение на доводите на ответната страна, че нА.це изключен риск по
чл.3.1.1 от Специалните условия:
Всичко гореизложено налага извода, че при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят изплаща застрахователната сума,
без да може да релевира възражение за съпричиняване, освен ако последното
не е предвидено в договора като основание за изключване на отговорността.
Съгласно чл. 460, ал.1 от КЗ доколкото не е уговорено друго,
застрахователят се освобождава от задълженията си по застрахователния
договор, ако нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на
работоспособността или смъртта са настъпили: 1. ако застрахованият
съзнателно причини собствената си смърт; 2. в резултат на извършване от
застрахования на престъпление от общ характер; 3. при война, военни
10
действия или вследствие на терористичен акт. Според разпоредбата на ал.2
страните могат да договорят и други изключени рискове. Такива клаузи,
относими към процесния случай, са предвидени в Специалните условия към
застрахователния договор, а именно в т.3.1 и т.3.2, раздел III „Изключени
рискове“. В настоящия случай ответното застрахователно дружество се
позовава на груба небрежност на застрахования, причинила увреждане на
здравето му, като основание за изключване на отговорността, предвидено в
т.3.1.1. от Специалните условия. Грубата небрежност се определя като
неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежния човек
при подобни условия. В настоящото производство не се доказа пострадА.ят
да е проявил груба небрежност да извърши съзнателно и внимателно
възложената му работа. Установява се, че докато същият е изпълнявал
задълженията си, върху него паднал кофраж, като не се знае кой точно е
разкачил шпилките на кофража от едната страна, за да се стигне до
инцидента. Поради това съдът приема, че не е доказано нА.чието на изключен
застрахователен риск.
Предвид необезщетителния характер на застрахователната сума по
процесната застраховка тт, обемът на претърпените от наследниците на
починА.я неимуществени вреди от неговата смърт, е ирелевантен в
настоящото производство.
Следователно ответното дружество дължи застрахователно обезщетение в
размер на застрахователната сума от 47 040 лв.
В случай на смърт на застрахованото лице, застрахователната сума се
изплаща на наследниците на застрахованото лице, които имат право на пряк
иск към застрахователя /чл.448, ал.5 и ал.7 от КЗ и чл.10, ал.1 от НЗЗРСРТЗ/.
В т.7.10 от Специалните условия също е предвидено, че дължимото
застрахователно обезщетение или сума се изплаща на застрахованото лице, а
в случай на смърт – на законните му наследници.
Тъй като ищците са наследници по закон на застрахования М. И., в
качеството си на негови преживяла съпруга и деца, те съгласно правилата на
наследяването наследяват по равни части, т.е. имат право да получат всеки от
тях при условията на разделност по ¼ от дължимото застрахователно
обезщетение, равняващо се на застрахователната сума, или всеки има право
на 11 760 лв. По делото не се спори, че на всеки от ищците вече е изплатено
застрахователно обезщетение в посочения размер, поради което предявените
искове за заплащане на главница в размер на по 138 240 лв. за ищците А. М.
И., А. М. И. и К. М. И., и 188 240 лв. за ищцата К. А. И. следва да се
отхвърлят като неоснователни, ведно със законната лихва върху
претендираните главници за периода от 08.04.2019г. /датата на настъпване на
трудовата злополука/ до окончателното им изплащане.
По исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
законна лихва върху изплатените обезщетения:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да
се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването
на същия за претендирания период. В съдебната практика се приема, че
въпреки акцесорния характер на задължението за законна лихва и
функционалната й обусловеност от главния дълг, вземането за лихва има
самостоятелност, позволяваща защитата му чрез отделен самостоятелен иск
/Решение №50/12.03.2010г. по т.д.№485/2009г. на ВКС, II т.о./.
11
По делото се установи, че ищците са отправили писмени застрахователни
претенции към ответника на 17.10.2019г. Съгласно чл.448, ал.3 от КЗ, чл.12
от НЗЗРСРТЗ и чл.8.4.3 от Специалните условия застрахователят извършва
плащане в 15-дневен срок след представянето на всички поискани
доказателства. Доколкото по делото няма данни застрахователят да е изискал
допълнителни доказателства, същият е следвало да изпълни в срок до
01.11.2019г. вкл., поради което е изпаднал в забава на 02.11.2019г. /чл.84, ал.1
от ЗЗД/. Потвърждение за този извод са и приложените по делото 4 бр.
Доклади по щета, издадени на 14.11.2019г., в които е направено предложение
на ищците да се изплатят застрахователи обезщетения по посочена от всеки
банкова сметка.
Поради това ще следва да се уважи искането за заплащане на законна лихва
върху платените главниците, считано от 02.11.2019г. до извършването на
доброволните плащания, както следва: Размерът на дължимата законна лихва
върху доброволно платените на ищците А. М. И. и А. М. И. застрахователни
обезщетения в размер на по 11 760 лв. за всеки, за периода от 02.11.2019г. до
датата на плащането – 12.05.2020г., възлиза на 630.47 лв. /изчислени
служебно от съда/. Размерът на дължимата законна лихва върху доброволно
платеното на ищцата К. М. И. застрахователно обезщетение в размер на
11 760 лв., за периода от 02.11.2019г. до датата на плащането – 23.11.2020г.,
възлиза на 1 267.46 лв. /изчислени служебно от съда/. Размерът на дължимата
законна лихва върху доброволно платеното на ищцата К. А. И.
застрахователно обезщетение в размер на 11 760 лв., за периода от
02.11.2019г. до датата на плащането – 02.03.2020г., възлиза на 398.53 лв.
/изчислени служебно от съда/. В посочените по-горе размери и за посочените
периоди исковете за заплащане на законна лихва върху изплатените
застрахователи обезщетения следва да се уважават, като се отхвърлят за
разликата над същите до пълните претендирани размери и периоди.
По разноските:
Ищците претендират адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата. В посочената разпоредба е предвидено право на
адвоката да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че ако в
съответното производство насрещната страна бъде осъдена за разноски,
адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая видно от
представения договор за правна защита и съдействие №047823 ищците са
договорили с адв.АкА.ев да ги представлява безплатно по чл.38, ал.2 във вр. с
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Процесуалният представител на ищците
има право на възнаграждение съобразно уважените размери на предявените
искове по чл.86 от ЗЗД. По аргумент от чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата
минималният размер на възнаграждението по предявените искове от А. и А.
М. И. възлиза на по 321.69 лв., на предявения иск от К. М. И. - 366.28 лв., а на
предявения иск от К. А. И. – на 305.46 лв. Съобразно уважената част от
исковете, дължими от насрещната страна се явяват: по 154.82 лв. за исковете
на А. и А. М. И.; 238.44 за иска на К. М. И. и 112.92 лв. за иска на К. А. И.,
или общо 661 лв.
Ответната страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от
12
иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. По списък, процесуалният
представител на ответника юрк.Златка Томова, претендира сумата от 40 лв. –
внесен депозит за свидетели, 450 лв. за процесуално представителство, 140
лв. за гориво и командировъчни. Съдът е разпоредил внесеният депозит от 40
лв. за свидетели да бъде върнат на ответната страна, поради което същият не
следва да се възлага с тежест на ищците. Не са представени доказателства за
сторени разноски в размер на 140 лв. за гориво и командировъчни.
Претендираното от юриконсулт Томова възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 450 лв., чийто размер е в съответствие с чл.25,
ал.2 във вр. с ал.1 от Наредбата за правната помощ. Съобразно отхвърлената
част от исковете, на ответната страна се следват 447.83 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
ОС-Благоевград: сумата от 200.69 лв. държавна такса, представляваща сбор
на дължимата държавна такса по всеки от уважените искове по чл.86 от ЗЗД,
определена по чл.1 от ТДТССГПК /за 3 иска по 50 лв. и за 1 иск – 50.69 лв./ и
сумата от 3.96 лв. за експертиза, съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците А. М. И., ЕГН **********, А. М. И.,
ЕГН **********, К. М. И., ЕГН ********** и К. А. И., ЕГН **********,
четиримата с постоянен адрес в с.Б, общ.Г.Д, против ответника "ЗК", с ЕИК,
със седА.ще и адрес на управление гр.С., бул. С.№ представлявано от М.С.М.
и П.В. Д. – изпълнителни директори, искове за осъждане на ответното
дружество „ЗК Л.И да заплати на: всеки от ищците А. М. И., А. М. И. и К. М.
И. сумата от по 138 240 лв. на всеки, и на ищцата К. А. И. - сумата от 188 240
лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение вследствие на
застрахователно събитие – тт с М. А. И. от 08.04.2019г., ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 08.04.2019г. /датата на
настъпване на трудовата злополука/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "ЗК", с ЕИК, със седА.ще и адрес на управление гр.С., бул. С.№
представлявано от М.С.М. и П.В. Д. – изпълнителни директори, да заплати на
А. М. И., ЕГН ********** и на А. М. И., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес в с.Б, общ.Г.Д, сумата от по 630.47 лв. /шестстотин и
тридесет лева и четиридесет и седем стотинки/ на всеки от тях,
представляваща законна лихва върху вече изплатената застрахователна сума
от 11 760 лв. за настъпило застрахователно събитие – тт с М. А. И. от
08.04.2019г., дължима за периода от 02.11.2019г. до 12.05.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията над присъдения размер до пълния предявен размер
от 1 309.93 лв. и за периода от 08.04.2019г. /датата на трудовата злополука/ до
01.11.2019г.
ОСЪЖДА "ЗК", с ЕИК, със седА.ще и адрес на управление гр.С., бул. С.№
представлявано от М.С.М. и П.В. Д. – изпълнителни директори, да заплати на
К. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в с.Б, общ.Г.Д, сумата от 1
267.46 лв. /хиляда двеста шестдесет и седем лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща законна лихва върху вече изплатената
13
застрахователна сума от 11 760 лв. за настъпило застрахователно събитие – тт
с М. А. И. от 08.04.2019г., дължима за периода от 02.11.2019г. до 23.11.2020г.,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията над присъдения размер до пълния предявен
размер от 1 946.93 лв. и за периода от 08.04.2019г. /датата на трудовата
злополука/ до 01.11.2019г.
ОСЪЖДА "ЗК", с ЕИК, със седА.ще и адрес на управление гр.С., бул. С.№
представлявано от М.С.М. и П.В. Д. – изпълнителни директори, да заплати на
К. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в с.Б, общ.Г.Д, сумата от 398.53
лв. /триста деветдесет и осем лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща законна лихва върху вече изплатената застрахователна сума
от 11 760 лв. за настъпило застрахователно събитие – тт с М. А. И. от
08.04.2019г., дължима за периода от 02.11.2019г. до 02.03.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията над присъдения размер до пълния предявен размер
от 1 1078 лв. и за периода от 08.04.2019г. /датата на трудовата злополука/ до
01.11.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата "ЗК", с ЕИК,
със седА.ще и адрес на управление гр.С., бул. С.№ представлявано от М.С.М.
и П.В. Д. да заплати на адвокат Б.А АкА.ев, ЕГН **********, гр.С., ул. Х.Б.
№, сумата от 661 лв. /шестстотин шестдесет и един лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съобразно
уважения размер на предявените искове.
ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН **********, А. М. И., ЕГН **********, К. М. И.,
ЕГН ********** и К. А. И., ЕГН **********, четиримата с постоянен адрес в
с.Б, общ.Г.Д, да заплатят на "ЗК", с ЕИК, със седА.ще и адрес на управление
гр.С., бул. С.№ представлявано от М.С.М. и П.В. Д. – изпълнителни
директори, сумата от 447.83 лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и
осемдесет и три стотинки/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА "ЗК", с ЕИК, със седА.ще и адрес на управление гр.С., бул. С.№
представлявано от М.С.М. и П.В. Д. – изпълнителни директори да заплати по
сметка на Окръжен съд-Благоевград сумата от 204.65 лв. /двеста и четири
лева и шестдесет и пет стотинки/ за държавна такса и направени от съда
разноски за експертиза.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач "В"
/предишно наименование "Б"/, ЕИК , седА.ще и адрес на управление гр.С., р-
н В, бул.“Св.Св. К №, представлявано от А и Г, на страната на ответника "Д".
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14