Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр. Видин, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Видин, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори
декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.М.
ЧЛЕНОВЕ:
1. Г.Й. 2. Д.В.
след като изслуша докладваното от мл. съдията
Д.В.
въззивно частно
гражданско дело № 459 по описа за 2020 на ОС – В., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Д.И.Г. и
А.А.Г., в качеството им на длъжници, против действията на ДСИ И.С. по Изпълнително
дело № 20201320401027/2020 г.,
изразяващи се в отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в отказ за
спиране на същото поради оспорен подпис на взискателя и в отказ да се вдигне
запора върху пенсиите на длъжниците.
Излагат се аргументи за изтекла погасителна давност по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и общата погасителна давност от 5 календарни години, считано
съобразно правилата за изчисляване на давностни срокове в изпълнителния процес.
Цитира се и съдебна практика, досежно тези обстоятелства.
На следващо място се твърди, че молбата, инициирала образуване на
изпълнителното производство е нередовна, а делото от своя страна, е образувано
в нарушение на императивните разпоредби на чл. 127, ал. 1 във вр. с чл. 128 ГПК.
На последно място се посочва, че е недопустимо използването на документи и
такси по вече прекратено изпълнително дело в новообразувано.
Иска се от съда да отмени като незаконосъобразно атакуваното разпореждане.
На 16.10.2020 г. е депозирано и
уточнение на жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано възражение срещу подадената
жалба от И.К.Г. , като пълномощник на С.Г.. В него се твърди, че
изпълнителеното производство по Изпълнително дело № 20201320401027 не следва да бъде прекратявано.
На 04.11.2020 г. е подадено възражение от С.Г., чрез И.К.Г. . Посочва се,
че уточнението към жалбата е недопустимо.
ДСИ И.С. депозира пред Окръжен съд – В. мотиви на
основание чл.436 ал.3 ГПК, в които посочва, че жалбата по същество е
неоснователна, тъй като в настоящия случай не е налице предпоставка за
прекратяване на изпълнителното производство.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и изтъкнатите във
възражението аргументи, провери законосъобразността на обжалваното действие,
намери за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20201320401027 е образувано, след
като първото е такова било перимирано, въз основа на представен изпълнителен
лист, издаден от ВРС, на 19.02.2014 г., по гр. д. № 317/2000г., по описа на
ВРС, съгласно Решение 176/24.10.2013 г. по гр. д. № 550/2012 г., по описа на
ВКС.
Изпълнителеното дело е образувано с разпореждане на
ДСИ от 02.03.2020 г. по молба с вх. номер 245/21.02.2020 г. от С.Г., подадена
чрез И.Г. – неин син. Молбата е
подписана от С.Г., но е представена и входена от И.Г.
Предвид приетото за установено и изложеното в жалбата и възражението,
настоящият съдебен състав намира на първо място, че молбата, с която е инициирано
настоящото изпълнително производство не е нередовна, както твърди
жалбоподателят. След самостоятелна проверка установи, че молбата на взискателя С.Г.
е подписана лично от нея, а не от пълномощника И.Г. Действително във ВРС е било образувано изпълнително
дело между същите страни и на същото основание, което е било перимирано. По
него обаче е било приложено пълномощно, с което взискателят упълномощава И.Г. да
я представлява. Въпросното пълномощно не е приобщено в изпълнителното дело предмет
на разглеждане. Държавният съдебен изпълнител правилно е приел, че е налице
активна легитимация при образуване на изпълнителното производство, тъй като
молбата е подписана именно от правоимащата С.Г., което впоследствие се
потвърждава при сравнение на подписите в новото пълномощно, приложено на стр.
50 по делото, което е включително и за гр. д. 1027/2020 г. по описа на СИС на
ВРС.
На следващо място, относно наведените аргументи за изтекла погасителна
давност, настоящата инстанция, счита, че същите следва да бъдат предявени по
исков ред пред съответния родово и местно компетентен съд.
Съставът на ОС – В. намира за необходимо да направи кратко разграничение
между давностния срок и процесуалния срок за перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Перемпцията настъпва по право, като не е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Фактът, че е налице бездействие от взискателя в рамките на едно
изпълнително производство не го лишава от възможността да предприеме отново
изпълнителни действия в друго изпълнително производство.
По отношение на изводите, че не е допустимо използването на такси по вече
прекратено изпълнително дело, настоящият съдебен състав се солидализира с
изложеното от ДСИ С., а именно, че неизразходваните такси по перимираното изпълнително
дело подлежат на връщане на взискателя като неусвоени - внесени за изпълнителни
действия, които не са се състояли. Тъй като взискателят по перимираното
изпълнително дело е инициирал образуване на ново въз основа на същия
изпълнителен титул - той е поискал да му бъде върнат изпълнителния лист и с
нова молба и такса за образуване е сезирал, като е поискал внесените такси по
перимираното дело, които подлежат на връщане, като неусвоени, да бъдат приети
по новообразуваното изпълнително дело за осъществяване на същия изпълнителен
способ.
В обобщение,
съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на
основание чл.437 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 03.08.2020 г. по Изпълнително дело № 20201320401027/2020 г. на ДСИ при ВРС – И.С.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.