№ 304
гр. Пазарджик, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20215200100668 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б,
чрез юрисконсулт В. Т., срещу Б. Н. Б., ЕГН **********, и К. Р. Б.а, ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, за признаване за установено, че дължат
следните суми: 111 131.42 лева – главница по сключен между страните договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 23.01.2018 г., от която: 3 052.91 лева представлява
падежирала главница, а 108 078.51 лева - предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва от 09.06.2021 г. до окончателното изплащане, 3 353.21 лева –
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.06.2020 г. до 06.06.2021 г., 105.63
лева – наказателна лихва (неустойка) за забава върху неплатената падежирала
главница от 3 052.91 лева за периода 20.06.2020 г. до 06.06.2021 г. на основание чл. 7
от договора, 25.13 лева - наказателна лихва (неустойка) за забава върху неплатената
предсрочно изискуема главница от 108 078.51 лева за 1 ден: 07.06.2021 - 07.06.2021 г.
на основание чл. 7 от договора, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 1072/11.06.2021 г. по ч. гр. дело № 1971/2021 г. на Районен съд –
Пазарджик, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На 23.01.2018 г. страните сключват договор за предоставяне на ипотечен
кредит, по силата на който ищецът предоставил на ответника Б. Б. сума в размер на 118
000 лева със срок на връщане 20.01.2045 г., на 324 месечни анюитетни погасителни
вноски, включващи главница, лихва, съответна част от годишната такса за управление
1
и обслужване и застрахователна премия. Договорът за кредит бил подписан и от К. Р.
Б.а, като съдлъжник при условията на солидарност, съгласно чл. 121 от ЗЗД.
Уговореният възнаградителен годишен лихвен процент е в размер на 3.15 %, формиран
на база референтен променлив лихвен процент и фиксирана надбавка. Твърди се, че
ответниците просрочили плащането на 4 месечни вноски в общ размер от 1 952.50
лева, поради което ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем в регистрите на
банката на 23.09.2020 г., а след това ответниците просрочили още 8 месечни вноски с
общ размер от 4 295.92 лева, поради което предсрочната изискуемост породила
действие от датата на връчване на уведомлението за обявяването ѝ на длъжниците на
13.05.2021 г., а с акт на банката бил обявен за такъв на 07.06.2021 г. Излага се, че след
издаване на изпълнителния лист длъжникът доброволно е погасил сумата от 1 074
лева, с която счита, че се погасяват таксата по ТТРЗЧСИ от 252 лева и 822 лева от
държавната такса за заповедното производство от 2 297.35 лева, или остават 1 475.35
лева. От тях длъжникът доброволно погасява 540 лева или остава остатък от 935.35
лева. Както и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Моли за уважаване на иска с присъждане на разноските.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата К. Р. Б.а, чрез адв. Л. К. от АК -
Пазарджик, е подала отговор на исковата молба. Оспорва иска. Излага, че в полза на
банката не е възникнало право на вземания на основание предсрочна изискуемост. Не
се спори, че между страните е сключен описания договор за ипотечен кредит, по който
К. Б.а е съдлъжник, както и че сумата от 118 000 лева е получена от
кредитополучателя. Сумата е ползвана за закупуване на апартамент в гр. П., ул. ***.
Признава се, че към 08.04.2021 г. е допуснато просрочие на дължими анюитетни
вноски - просрочена главница от 3 286.15 лева и лихва от 3 521.98 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на 119.03 лева. Твърди се, че ответницата е получила
покана за доброволно изпълнение от банката, с която я уведомяват, че в 14-дневен срок
следва да изплати просрочените задължения по договора, подробно описани в т. 2 от
поканата, в който случай предсрочната изискуемост няма да произведе действие. Сочи
се, че ответницата е изплатила на банката сумата от общо 7 474 лева с четири
плащания - на 31.03.2021 г., 05.04.2021 г., 22.04.2021 г. и 20.05.2021 г., с което са
погасени просрочените вноски и падежиралите такива за април и май 2021 г. Налице е
пълно изпълнение според поканата, поради което не е настъпила твърдяната
предсрочна изискуемост. Моли за отхвърляне на иска с присъждена на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Б. Н. Б., чрез адв. Л. К. от АК -
Пазарджик, е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска. Излага, че в полза на
банката не е възникнало право на вземания на основание предсрочна изискуемост. Не
се спори, че между страните е сключен описания договор за ипотечен кредит, по който
Б. е кредитополучател, както и че сумата от 118 000 лева е получена от него. Сумата е
ползвана за закупуване на апартамент в гр. П., ул. ***. Признава се, че към 08.04.2021
2
г. е допуснато просрочие на дължими анюитетни вноски - просрочена главница от
3 286.15 лева и лихва от 3 521.98 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на
119.03 лева. Твърди се, че ответникът е получил покана за даброволно изпълнение от
банката, с която го уведомяват, че в 14-дневен срок следва да изплати просрочените
задължения по договора, подробно описани в т. 2 от поканата, в който случай
предсрочната изискуемост няма да произведе действие. Сочи се, че ответникът е
изплатил на банката сумата от общо 7 474 лева с четири плащания - на 31.03.2021 г.,
05.04.2021 г., 22.04.2021 г. и 20.05.2021 г., с което са погасени просрочените вноски и
падежиралите такива за април и май 2021 г. Налице е пълно изпълнение според
поканата, поради което не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост. Моли за
отхвърляне на иска с присъждена на разноски.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В конкретния случай
правото на иск на кредитора е обвързано от депозирано от длъжника в заповедното
производство в срок надлежно възражение. При обусловеността на правото на иск на
ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната
проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на
възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 от ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство, като преценката на
съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по
чл. 415, ал. 1 от ГПК не обвързва съда, разглеждащ установителния иск (така т. 10а от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
От приложеното ч. гр. дело № 1971/2021 г. на Районен съд – Пазарджик по
образуваното заповедно производство се установява, че възраженията по чл. 414, ал. 2
от ГПК срещу Заповед за незабавно изпълнение № 1072/11.06.2021 г. са подадени на
06.07.2021 г., т. е. същите са в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Ищецът е
уведомен за депозираните възражения с указание да предяви иск на 14.09.2021 г., като
искът е предявен на 29.09.2021 г., т. е. същият е в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4
от ГПК и е допустим.
От фактическа страна съдът приема следното:
От приложеното като писмено доказателство заверено копие на ч. гр. дело №
1971/2021 г. на Районен съд – Пазарджик се установява, че е издадена Заповед за
незабавно изпълнение (ЗНИ) № 1072/11.06.2021 г., с която се разпорежда на
ответниците Б. Н. Б. и К. Р. Б.а да заплатят солидарно на ищеца: 111 131.42 лева –
главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 23.01.2018 г., ведно със
3
законната лихва от 09.06.2021 г. до окончателното плащане, 3 353.21 лева – договорна
лихва за периода от 20.06.2020 г. до 06.06.2021 г. вкл., 105.63 лева – обезщетение за
забава върху просрочени плащания за периода 20.06.2020 г. до 06.06.2021 г. вкл., 25.13
лева - обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница от 07.06.2021 -
07.06.2021 г. вкл., 252 лева - такси по ТТРЗЧСИ за връчване на уведомително писмо -
ПДИ на длъжника, чрез ЧСИ, 2 297.35 лева - държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел,
че са налице ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, а именно, че между
страните е сключен договор за предоставяне ипотечен кредит от 23.01.2018 г., по
силата на който на ответника Б. Б., като кредитополучател, са предоставени 118 000
лева, а ответницата К. Б.а е съдлъжник на кредитополучателя.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от процесния договор, при забава на плащането на
месечните анюитетни вноски от страна на кредитополучателя, банката олихвява
просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта годишно
над действащия лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер
на 3.15 % годишно. Същият размер на неустойката е предвиден и при друго
неизпълнение по договора от страна на кредитополучателя, включително при
предсрочна изискуемост на целия дълг - чл. 7, ал. 2. Видно от клаузата на чл. 11а,
ответницата К. Б.а се е задължила солидарно по смисъла на чл. 121 от ЗЗД да отговаря
за всички задължения, произтичащи от договора за кредит. Уговорено е кредитът да се
издължава на 324 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, а при
сключени застраховки, към дължимата месечна вноска по кредита се прибавя и
дължимата застрахователна премия, като всички се издължават заедно. Крайният срок
на договора е до 20.01.2045 г. Сумата по кредита се усвоява, респ. издължава по една и
съща сметка в „ОББ“ АД, с IBAN № * **, и титуляр кредитополучателят Б.. Съгласно
чл. 13, ал. 6 от договора, банката и кредитополучателят, респ. съдлъжникът безусловно
приемат погасяването на кредита да се извършва по предвидената в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД
поредност, а именно - разноски, лихви, главница. В случай, че кредитът е станал
предсрочно изискуем изцяло или отчасти поради каквато и да е причина, страните се
съгласяват, че банката има право по своя преценка и без да уведомява
кредитополучателя да променя поредността за погасяване на кредита, включително
при погасяване чрез служебно събиране и/или директен дебит от сметките на
кредитополучателя. В случай на неизпълнение на някоя от клаузите на договора от
кредитополучателя/съдлъжника, банката има правото да направи предсрочно изискуем
целия дълг по кредита - чл. 18, ал. 2, включително и в случаите на пълно или частично
неплащане на две погасителни вноски - чл. 19, ал. 1, т. 1. Страните изрично са се
съгласили при внасяне на сума от страна на кредитополучателя, която е недостатъчна
за издължаване на вноска по кредита и за заплащане на дължимите застрахователни
4
премии, предимство да има вноската по кредита, а в случай че кредитът е просрочен,
поради каквато и да е причина - предимство да има премията.
С уведомително писмо изх. № ИД-9520-2021/08.04.2021 г. (л. 44 от делото) до
ответника Б. Б., връчено на 13.05.2021 г., чрез ЧСИ Даскалов, рег. № 887 от КЧСИ, на
съпругата на Б. К. Б.а със задължение за предаване, ищецът го уведомява, че по
договора от 23.01.2018 г. за предоставяне на ипотечен кредит, към дата 08.04.2021 г.
ответникът дължи сума в общ размер от 115 688.83 лева, която включва: редовни
задължения в размер на 108 761.67 лева (т. 1) и просрочени задължения в размер на
3 286.15 лева за главница, 3 521.98 лева за лихва и 119.03 лева за обезщетение за забава
(т. 2). Уведомява го също така, че поради посоченото просрочие на дължими вноски,
кредитът е обявен от банката за предсрочно изискуем в пълен размер, кани го
доброволно да изплати описаните просрочени задължения по т. 2 в 14-дневен срок от
получаване на поканата, като поставя прекратително по своя характер условие по
смисъла на чл. 25 от ЗЗД, че ако общият размер на просрочените задължения, описани
в т. 2, ведно с междувременно падежиралите месечни погасителни вноски, начислени
лихви за забава и разноските за връчване на поканата бъдат погасени в посочения срок,
решението за обявяване на предсрочната изискуемост няма да произведе действие.
Със същото това писмо, ищецът уведомява длъжника Б., че по друг договор,
този от 23.03.2018 г. за предоставяне на потребителски кредит, дължи на банката към
08.04.2021 г. общо сумата от 15 516.69 лева, която включва редовни задължения в
размер на 15 379.64 лева (т. 1) и просрочени задължения в размер на 136.92 лева за
главница и 0.13 лева за обезщетение за забава (т. 2). Уведомява го, че поради
просрочие на дължимите вноски, и този кредит е обявен за предсрочно изискуем в
пълен размер, кани го доброволно да изплати описаните просрочени задължения по т.
2 в 14-дневен срок от получаване на поканата, като отново поставя прекратително
условие - че ако общият размер на просрочените задължения по т. 2, ведно с
междувременно падежиралите месечни погасителни вноски, начислени лихви за забава
и разноските за връчване на поканата бъдат погасени в посочения срок, решението за
обявяване на предсрочната изискуемост по договора за предоставяне на потребителски
кредит няма да произведе действие.
На ответницата К. Б.а, в качеството ѝ на съдлъжник, е връчено уведомително
писмо изх. № ИД-9523-2021/08.04.2021 г. с идентично съдържание и покана относно
същите дължими суми по договора от 23.01.2018 г. за ипотечен кредит като описаните
по-горе до длъжника Б. Б., като текстът относно договора за потребителския кредит от
23.03.2018 г. липсва. Писмото е получено от ответницата също на 13.05.2021 г. (л. 45).
По делото са приети: 1/ вносна бележка от 31.03.2021 г. за заплатена сума от
4 600 лева от вносителя Н. Б. Н. (баща на ответника) в полза на Б. Б. по обслужващата
всички негови кредити сметка, с посочено основание за плащането „вноска по
5
ипотечен кредит“; 2/ вносна бележка от 05.04.2021 г. за заплатена сума от 1 800 лева от
вносителя Н. Б. Н. в полза на ответника Б. Б. по обслужващата всички негови кредити
сметка, с посочено основание за плащането „погасяване на ипотечен кредит от
23.01.2018 г.“ 3/ вносна бележка от 22.04.2021 г. за заплатена сума от 537 лева от
вносителя Н. Б. Н. в полза на ответника Б. Б. по обслужващата всички негови кредити
сметка, с посочено основание за плащането „вноска по ипотечен кредит от 23.01.18“; и
4/ вносна бележка от 20.05.2021 г. за заплатена сума от 537 лева от вносителя М. Д. Н.
в полза на ответника Б. Б. по обслужващата всички негови кредити сметка, с посочено
основание за плащането „вноска по ипотечен кредит от 23.01.18“.
По делото са приети като писмени доказателства два договора за предоставяне
на потребителски кредит, сключени между ищеца и ответника Б. Б., първият от
01.02.2018 г. за сумата от 20 000 лева, а вторият от 23.03.2018 г. за сумата от 20 150
лева. Погасяването на кредитите по тези договори се извършва по същата
разплащателна сметка, по която се погасява и ипотечният дълг.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебносчетоводна
експертиза на в. л. Л. А., възприето от съда като пълно, компетентно изготвено и
обосновано, неоспорено от страните, се установява следното:
На 29.01.2018 г. сумата от 118 000 лева по договора за предоставяне на
ипотечен кредит от 23.01.2018 г. е усвоена от кредитополучателя Б. Б.. До 20.09.2019 г.
първите 20 месечни погасителни вноски са плащани относително в срок (налице са 5
просрочия по 1-2 дни). След 20-та вноска кредитът се погасява със значително
просрочие до последно платената на 20.05.2021 г. 28-ма вноска, с падеж на 20.05.2020
г., след което обслужването на кредита е преустановено напълно.
С оглед на горното е установено, че остава дължима главница в размер на
111 131.42 лева, от която: падежирала по погасителен план главница до 13.05.2021 г. в
размер на 2 776.36 лева, а до 06.06.2021 г. в размер на 3 032.75 лева, респ. остатъкът от
непадежиралата главница, изчислена към дата 13.05.2021 г. в размер на 108 355.06
лева, а до 06.06.2021 г. в размер на 108 098.67 лева. До датата на изготвяне на
заключението по ССчЕ (10.03.2022 г.), без да се отчита твърдението за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, падежиралата неплатена главница съгласно
погасителен план е в размер на 5 370.74 лева.
Дължимата договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020 г. до
13.05.2021 г. е в размер на 2 975.64 лева, а от 20.06.2020 г. до 06.06.2021 г. в размер на
3 260.47 лева.
Дължимата наказателна лихва (неустойка) за забава върху неплатените на
падеж вноски за главница за периода 20.06.2020 г. до 13.05.2021 г. е в размер на 109.61
лева, а от 20.06.2020 г. до 06.06.2021 г. в размер на 125.68 лева.
Наказателната лихва (неустойка) за забава върху остатъка от главницата,
6
изчислен към 13.05.2021 г. за периода от 14.05.2021 г. до 06.06.2021 г. е в размер на
606.53 лева, а за един ден (07.06.2021 г.) е в размер на 25.27 лева.
Наказателната лихва (неустойка) за забава върху остатъка от главницата,
изчислен към 06.06.2021 г. за един ден (07.06.2021 г.) е в размер на 25.16 лева.
Съгласно допълнително заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице А.,
прието от съда, неоспорено от страните, се установява следното:
Направената на 31.03.2021 г. вноска от 4 600 лева е отнесена от банката за
погасяване на задължения за главница и лихви по договора за потребителски кредит от
01.02.2018 г. за сумата от 3 253.40 лева и по договор за потребителски кредит от
23.03.2018 г. за сумата от 1 346.60 лева (3 253.40 + 1 346.60 = 4 600).
Направената на 05.04.2021 г. вноска от 1 800 лева е отнесена от банката за
погасяване на задължения за главница и лихви по договора за потребителски кредит от
23.03.2018 г.
Установява се, че на 22.04.2021 г. е направена погасителна вноска от 600 лева с
основание „вноска по потребителски кредити“, която е отнесена от банката за
погасяване на задължения за главница и лихви (възнаградителни и наказателни) по
двата договора за потребителски кредити, както и за погасяване на наказателна лихва
от 13.99 лева по процесния договор за ипотечен кредит.
Направената на 22.04.2021 г. вноска от 537 лева е отнесена от банката за
погасяване на задължения за главница и договорни (възнаградителни) лихви по
ипотечния кредит (по 26-та погасителна вноска с падеж 20.03.2020 г., а остатъкът до
общо платените на 22.04.2021 г. 550.99 лева (вж. първото заключение) се допълва от
отнесените от банката 13.99 лева от вноската от 600 лева (537 + 13.99 = 550.99 лв.).
Установява се, че на 20.05.2021 г. са направени две погасителни вноски -
едната за сумата от 537 лева (с основание вноска по ипотечен кредит от 23.01.18 г.),
втората за сумата от 600 лева (с основание „вноска по потребителски кредити“), като
общата сума от 1 137 лева (537 + 600 = 1 137) е отнесена от банката за погасяване на
задължения за главница и лихви (възнаградителни и наказателни) по договора за
ипотечен кредит (по 27-ма и 28-ма погасителни вноски с падежни дати 20.04.2020 г.,
съответно 20.05.2020 г.).
При условие, че всички четири вноски от 4 600 лева на 31.03.2021 г., от 1 800
лева на 05.04.2021 г., от 537 лева на 22.04.2021 г. и от 537 лева на 20.05.2021 г. в общ
размер от 7 474 лева са били отнесени от банката за погасяване на задълженията по
падежирали вноски по ипотечния кредит, би се погасила главница в размер на 3 269.26
лева, договорна лихва - 4 053.55 лева, наказателна лихва - 151.19 лева.
От това произтичат следните изводи:
Дължимата главница остава в размер на 108 610.78 лева, от която: падежирала
7
главница до 13.05.2021 г. в размер на 255.72 лева, а до 06.06.2021 г. в размер на 512.11
лева, респ. непадежирала главница до 13.05.2021 г. в размер на 108 355.06 лева, а до
06.06.2021 г. в размер на 108 098.67 лева. До датата на изготвяне на заключението по
ССчЕ (10.03.2022 г.), без да се отчита твърдението за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, падежиралата неплатена главница съгласно погасителен план
е в размер на 2 850.10 лева.
Дължимата договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020 г. до
13.05.2021 г. е в размер на 9.08 лева, а от 20.06.2020 г. до 06.06.2021 г. в размер на
293.91 лева.
Дължимата наказателна лихва (неустойка) за забава върху неплатените на
падеж вноски за главница за периода 20.06.2020 г. до 13.05.2021 г. е в размер на 1.61
лева, а от 20.06.2020 г. до 06.06.2021 г. в размер на 3.77 лева.
Наказателната лихва (неустойка) за забава върху остатъка от главницата,
изчислен към 13.05.2021 г. за периода от 14.05.2021 г. до 06.06.2021 г. е в размер на
590.12 лева, а за един ден (07.06.2021 г.) е в размер на 24.53 лева.
Наказателната лихва (неустойка) за забава върху остатъка от главницата,
изчислен към 06.06.2021 г. за един ден (07.06.2021 г.) е в размер на 24.47 лева.
От второто допълнително заключение по ССчЕ се установява, че ако с
платените четири вноски в общ размер от 7 474 лева са погасени задължения по
ипотечния кредит, от сумите които е следвало да се платят, за да не породи действие
предсрочната изискуемост на ипотечния кредит, подробно описани в т. 2 от
уведомителното писмо изх. № ИД-9520-2021/08.04.2021 г., отново би останала
дължима сума в размер на 854.02 лева, включваща: 806.02 лева (главница 512.11 лева
и договорни лихви 293.91 лева) и разноски за връчване на поканата в размер на 48
лева.
Правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с предмет
установяване съществуване на вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение.
В тежест на ищеца подлежи доказването на валиден договор за кредит, предоставяне
на сумите от кредитодателя на кредитополучателя и настъпила, съобразно
уговореното, изискуемост на отделните вземания.
По делото не е спорно, че договорът за предоставяне на ипотечен кредит от
23.01.2018 г. между „ОББ“ АД и ответника Б. Б. е действителен, както и че кредитът от
118 000 лева е усвоен от последния на 29.01.2018 г., като ответницата К. Б.а отговаря
солидарно с кредитополучателя за всички задължения, произтичащи от договора.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
8
настъпването ѝ, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост
и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на
вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният
договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която
имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено
вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на
задължението.
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: 1/ да са
настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на
потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление да достигне до
кредитополучателя.
Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на
която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател, респ. солидарен длъжник и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. Отнемането на преимуществото на срока по договора е
субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и
кога, принадлежи изцяло на титуляра на това право.
Съдебната практика приема, че съдът не е обвързан от твърденията на ищеца за
момента на настъпила предсрочна изискуемост и може да приеме различна от
посочената от него дата на нейното настъпване, с оглед въведените от ищеца твърдения
и ангажираните по спора доказателства (Решение № 64 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 3187/2013 г., I т. о.).
Видно от приетите заключения по ССчЕ, ответникът - кредитополучател е в
просрочие след изплащането на първите 20 броя месечни погасително вноски, респ.
считано от 21-ва вноска с падеж на 20.10.2019 г., като последно платената на
20.05.2021 г. е 28-ма вноска с падеж 20.05.2020 г.
След това обслужването на кредита е преустановено напълно.
Следователно, може да се направи извод, че още преди изпращане на
уведомителните писма - покани до ответниците, изчисляващи просрочените
задължения по ипотечния кредит към 08.04.2021 г., връчени им на 13.05.2021 г.,
обективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
/неизпълнение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от процесния договор/ е била налице.
9
Видно от уведомително писмо изх. № ИД-9520-2021/08.04.2021 г. до ответника
Б., респ. уведомително писмо изх. № ИД-9523-2021/08.04.2021 г. до ответницата Б.а,
налице е и субективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост, а
именно отправено от банката волеизявление до кредитополучателя, респ. солидарния
длъжник за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Относно прекратителното условие в уведомителните писма - покани:
По дефиниция прекратителното условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД
представлява бъдещо несигурно събитие, при сбъдването на което с обратно действие
се прекратяват правните последици, породени при сключване на сделката или
настъпили от едностранното волеизявление, приложимо и в настоящия случай,
съгласно чл. 44 от ЗЗД. Същото се нуждае от получаване, но не и от приемане.
Съдържащото се в поканите прекратително условие не е породило действие -
да заличи субективната предпоставка за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, тъй като не се е сбъднало условието длъжниците да изплатят просрочените
задължения по т. 2, ведно с междувременно падежиралите месечни погасителни
вноски, начислени лихви за забава и разноските за връчване на поканата. Това следва
от последното заключение по ССчЕ, което прие, че дори хипотетично и четирите
вноски в общ размер от 7 474 лева да се считат за платени по ипотечния кредит, от
сумите които е следвало да се платят, за да поради действие прекратителното условие и
да отпадне с обратна сила обявената предсрочна изискуемост на ипотечния кредит,
подробно описани в т. 2 от уведомителното писмо изх. № ИД-9520-2021/08.04.2021 г.,
отново остава дължима сумата от 854.02 лева, включваща: 806.02 лева (главница
512.11 лева и договорни лихви 293.91 лева) и разноски за връчване на поканата в
размер на 48 лева. Тоест, и в тази хипотеза, договорът за ипотечен кредит от 23.01.2018
г. следва да се приеме за обявен за предсрочно изискуем, считано от датата на
уведомяване на длъжниците - 13.05.2021 г.
По делото се установи, че с извършени в полза на длъжника Б. Б. парични
вноски банката е погасявала различни просрочени задължения по различни договори за
кредит, без да се съобразява с посоченото от платеца основание за плащането - напр.
парични вноски, които са предвидени да погасяват ипотечния кредит, са били отнасяни
от банката за погасяване на задължения по потребителските договори и обратно - с
вноски, предвидени да погасят задължения по потребителските договори, банката е
погасявала задължения по ипотечния договор.
Спорът между страните е, има ли право банката да избира кое плащане в полза
на длъжника по кой от многото договори да бъде отнесено като погасяващо.
При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и
ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото
еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е
10
направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр.
2 или изр. 3 от ЗЗД (така т. 1 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
На първо място следва да се посочи, че четирите вносни бележки за общата
сума от 7 474 лева, както и двете по 600 лева, или общо за сумата от 1 200 лева, са с
вносител не кредитополучателя/съдлъжника, а трети за договора лица /родителите на
ответника/. Съгласно разпоредбата на чл. 73 от ЗЗД, задължението може да бъде
изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес
то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая задължението е изпълнено от трети
лица, но има погасителен ефект, тъй като няма основание да се приеме, че кредиторът -
ищец има интерес изпълнението да е лично от длъжника.
Предвид, че платец на вноските не е длъжникът, а трето лице, следва да се
приеме, че липсва волеизявление на длъжника за избор кое от няколкото еднородни
задължения по различните договори за кредит погасява, поради което направеното от
третите лица в полза на длъжника погасяване задължително се извършва по реда на чл.
76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 76, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, погасява се най-обременителното за
длъжника задължение. Най-обременителното за длъжника задължение е това по
ипотечния кредит както с оглед на възникването (23.01.2018 г.) в сравнение с
останалите два договора за потребителски кредит (01.02.2018 г. и 23.03.2018 г.), така и
с оглед на по-големия размер на дължими суми, респ. по-дългия срок на издължаване
(до 2045 година).
С волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79, ал. 1
от ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за
забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното
задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до
плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По
правилото на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на
законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в
специален закон не е предвидено друго (т. 2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Или, до датата на обявяване на предсрочната изискуемост /13.05.2021 г./ се
дължат възнаградителни и наказателни лихви, а след това законна лихва върху
главницата или предвидено в договора мораторно обезщетение /наказателна лихва/,
което е допустимо и не противоречи на изискванията за добросъвестност, респ.
клаузата на чл. 7, ал. 2 от договора не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП - вж.
Решение № 92 от 9.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о.
С оглед изложеното, съдът приема, че направените от третите лица /родители
11
на ответника/ погасителни вноски за общата сума от 7 474 лева следва да се отнесат за
погасяване на договора за ипотечен кредит, така както е посочено в основанието за
плащане по тях. При това положение, искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК се явява
основателен за главница в размер на 108 610.78 лева, от която падежирала главница до
датата на предсрочната изискуемост - 13.05.2021 г. в размер на 255.72 лева и
предсрочно изискуема главница в размер на 108 355.06 лева, ведно със законната
лихва от 09.06.2021 г. (датата на заявлението за издаване на ЗНИ) до окончателното
изплащане; договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020 г. до 13.05.2021
г. в размер на 9.08 лева; наказателна лихва (неустойка) за забава върху неплатените на
падеж вноски за главница за периода 20.06.2020 г. до 13.05.2021 г. в размер на 1.61
лева и наказателна лихва (неустойка) за забава върху предсрочно изискуемата
главница, изчислена към 13.05.2021 г., за един ден (07.06.2021 г.) в размер на 24.53
лева.
По разноските:
Приетото разрешение по т.10в от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че
присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се
включват в предмета на установителния иск по чл. 415, ал. 1 или по чл. 422 от ГПК, а
представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на
иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели
отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Компетентността
на съда произтича и от разпореждането на законодателя в чл. 81 от ГПК за произнасяне
по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция.
На основание т. 12 от същото ТР, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът претендира разноски в заповедното производство в размер на 935.50
лева - остатък от държавната такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение
(съгласно уточнителна молба л. 58 от делото), респ. за исковото производство
претендира сумата от 3 177.70 лева (от които 2 329.20 лева - внесена държавна такса,
но при реално дължима 2 292.31 лева), 150 лева - юрисконсултско възнаграждение, 350
лв. и 348.50 лева - депозити.
Ответниците претендират също разноски в размер на 14 300 лева, от които Б.
Б.: 7 200 лева - адв. възнаграждение и 100 лева - депозит, а К. Б.а само 7 000 лева - адв.
възнаграждение.
Искането за разноски е основателно съразмерно на уважената/отхвърлената
част от исковете, съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК.
12
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Б. Н.
Б., ЕГН **********, и К. Р. Б.а, ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. П., ул.
***, дължат солидарно на основание договор от 23.01.2018 г. за предоставяне на
ипотечен кредит, на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б: 1/
главница в размер на 108 610.78 лева (сто и осем хиляди шестстотин и десет лева и 78
стотинки), от която падежирала до датата на предсрочната изискуемост в размер на
255.72 лева и предсрочно изискуема в размер на 108 355.06 лева, ведно със законната
лихва от 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, 2/ договорна
възнаградителна лихва в размер на 9.08 лева (девет лева и 8 стотинки), за периода от
20.06.2020 г. до 13.05.2021 г., 3/ наказателна лихва (неустойка) за забава върху
неплатените на падеж вноски за главница за периода 20.06.2020 г. до 13.05.2021 г. в
размер на 1.61 лева (един лев и 61 стотинки) и 4/ наказателна лихва (неустойка) за
забава върху предсрочно изискуемата главница, за един ден (07.06.2021 г.) в размер на
24.53 лева (двайсет и четири лева и 53 стотинки), за които суми е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 1072/11.06.2021 г. по ч. гр. дело № 1971/2021 г. на Районен
съд – Пазарджик, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважените 108 610.78 лева до
претендираните 111 131.42 лева (сто и единайсет хиляди сто трийсет и един лева и 42
стотинки) - главница по договор от 23.01.2018 г. за предоставяне на ипотечен кредит,
както и за разликата над уважените 9.08 лева до претендираните 3 353.21 лева (три
хиляди триста петдесет и три лева и 21 стотинки) - договорна възнаградителна лихва,
за периода от 20.06.2020 г. до 06.06.2021 г., за разликата над уважените 1.61 лева до
претендираните 105.63 лева (сто и пет лева и 63 стотинки) - наказателна лихва
(неустойка) за забава върху неплатените на падеж вноски за главница за периода
20.06.2020 г. до 06.06.2021 г., за разликата над уважените 24.53 лева до претендираните
25.13 лева (двайсет и пет лева и 13 стотинки) - наказателна лихва (неустойка) за забава
върху предсрочно изискуемата главница, за един ден (07.06.2021 г.), като
неоснователeн.
ОСЪЖДА Б. Н. Б., ЕГН **********, и К. Р. Б.а, ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. П., ул. ***, да заплатят разделно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“,
бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 934.16 лева (деветстотин трийсет и четири лева и 16
стотинки) – разноски в заповедното производство, а именно остатък от държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, на
13
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Н. Б., ЕГН **********, и К. Р. Б.а, ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. П., ул. ***, да заплатят разделно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“,
бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 2 977.23 лева (две хиляди деветстотин седемдесет и
седем лева и 23 стотинки) – разноски в настоящото исково производство, а именно
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещо лице, съразмерно
на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, да
заплати на Б. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, сумата от
380.20 лева (триста и осемдесет лева и 20 стотинки) – разноски в настоящото исково
производство за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, съразмерно на
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, да
заплати на К. Р. Б.а, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, сумата от
364.57 лева (триста шейсет и четири лева и 57 стотинки) – разноски в настоящото
исково производство за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
14