№ 72
гр. гр.Несебър, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101035 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „******” ЕАД срещу Л. Б. Б. и Я. З. С. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за присъждане на сумата от 323,60 лв. (по 161,80 лв. за всеки ответник съобразно квотата му в
собствеността) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
както и на сумата от 73,90 лв. (по 36,95 лв. за всеки ответник) – лихва върху главницата за периода
28.11.2019г. – 28.09.2022г. Главницата се претендира за потребени *** услуги – доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 01.06.2018г. – 19.10.2021г. до имот, находящ се в
гр. *********, с идентификатор *******, аб. № ******. Изложено е, че ищецът и ответниците са
страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен
период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на
323,60 лв., като от ищеца са издадени фактура № ********** от 28.10.2019г. за сумата от 229,38
лв. и фактура № ********** от 25.10.2021г. за сумата от 94,22 лв. Наведено е, че дължимата по
фактурите сума не е заплатена в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане
да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Акцентира се върху нарушения на ОУ на
оператора при начисляване на количествата потребена вода. Отправя се възражение за погасителна
давност и се обръща внимание, че ищецът не може да черпи благоприятни последици от
собствената си неизправност. Твърди се нарушение на чл. 23, ал. 7 от ОУ. От съда се иска да
отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
1
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответниците имот (при
посочените в исковата молба квоти), е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 73 – л. 74 от делото) се
установява, че ответниците Л. Б. Б. и Я. З. С. придобили на 16.06.2008г., при равни квоти,
собствеността върху имот, находящ се в гр. *********, с идентификатор *******.
Видно от заявление от 01.06.2010г. за откриване на партида, подадено от Я. З. С. (на л. 75
от делото) за апартамента била открита партида с абонатен номер ****** на името на С., като на
13.01.2012г. от техник било констатирано, че в обекта е монтиран водомер съгласно изискванията
на Наредба № 4 от 14.09.2004г., при показание от 91 куб. м. От 5 бр. протоколи (на л. 76 – л. 81 от
делото) се установява, че на 30.10.2018г., 28.06.2019г., 24.02.2020г., 17.03.2021г., 02.04.2020г.,
15.07.2022г., обектът бил посещаван от инкасатор, като в присъствието на свидетел било
констатирано, че не се осигурява достъп до водомерите за извършване на отчет. От фактура №
********** от 28.10.2019г. и фактура № ********** от 25.10.2021г. (на л. 21 – л. 22 от делото) се
потвърждава, че за посочения апартамент била открита партида с аб. № ****** към „******” ЕАД.
От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 от делото) е видно,
че на монтирания в имота водомер (1599/115) са правени отчитания на 01.06.2018г., 17.10.2019г. и
19.10.2021г. На 17.10.2019г. било отчетено потребление от 74 куб. м. (старо показание – 191 куб. м.
и ново – 265 куб. м.), както и 5,57 куб. м. „от разпределение“. На 19.10.2021г. било отчетено
потребление от 32 куб. м. (ново показание 297 куб. м.). От справка-извлечение от централния
водомер в сградата (1599/97) – на л. 8 от делото, се установява и отчетеното потребление,
разпределено впоследствие между собствениците на обекти.
От фактура № ********** от 28.10.2019г. и фактура № ********** от 25.10.2021г. се
установява, че посочените количества били остойностени. Видно от Решение № Ц-20 от
28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2019г. била без
ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за
пречистване – 0,619 лв. на куб. м. От Решение Ж-34 от 15.12.2017г. се установява, че тези цени за
2018г. били, както следва: за доставяне - 1,335 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,380 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,559 лв. на куб. м. За 2020г. цените били: за доставяне -
1,415 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,503 лв. на куб. м., а за пречистване –
0,652 лв. на куб.м (Решение Ц-37 от 23.12.2019г.). Според решение Ц-46 от 30.12.2020г. за 2021г.
посочените цени били, както следва: за доставяне - 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Във фактурите,
касаещи периодите 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. били начислени суми според посочените цени,
като същите били разпределени според различните периоди.
Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. *********, с идентификатор *******, аб. №
******, за процесния период (01.06.2018г. - 19.10.2021г.), е доставено фактурираното количество
вода. Съдът констатира, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на
който на ответниците е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за
доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която
2
ответниците са потребител на вода. Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото, поради
което съдът приема за доказано, че ответниците са били потребители за процесния период за
доставената до цитирания адрес вода. Наред с това облигационното отношение е възникнало при
действието на общите условия, поради което същите са обвързали (по силата на облигационна
връзка) ищеца и ответниците. Установена е и собствеността на ответниците, при равни квоти,
върху процесния имот, поради което безспорно се установява, че те са потребители на доставената
до него вода. Налице е и изрично заявление за откриване на партида, направено от ответниците
(собственици на имота), поради което са налице достатъчно доказателства за недвусмислените
намерения на новия потребител да се обвърже от действието на общите условия.
В случая отчитането на процесния водомер е станало на 01.06.2018г., 17.10.2019г. и
19.10.2021г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи
сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Следва да се обърне
внимание, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в
рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до процесните
обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е
напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 4 от
Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителите, тъй като след
като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително
потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали
на реалното потребление. В настоящия случай се доказа (с цитираните 5 бр. протоколите) и
липсата на осигурен от ответниците достъп до имота в рамките на посочените периоди. Налага се
извод, че процесното отчитане е извършени при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и
в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ, като са избегнати по-неблагоприятни последици за
ответниците (отчитане по чл. 49 от ОУ), а е отчетено действително потребеното количество вода,
поради което не се установяват сочените в отговора на исковата молба нарушения на ОУ. Както се
посочи причината за изминалите периоди от време между отчетите е поведението на ответниците,
които не са осигурили достъп до имота, но след като на 19.10.2021г. водомерът е видян, то
отчитането е извършено по най-благоприятния за тях начин. Непосредствено след извършване на
отчетите са издадени и съответните фактури – на 28.10.2019г. и 25.10.2021г. (в рамките на до един
месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите са станали изискуеми на
28.11.2019г. и 25.11.2021г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е
започнала да тече именно от 28.11.2019г. за първата фактура и от 25.11.2021г. – за втората, поради
което към датата на изпращане на исковата молба – 29.09.2022г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК), не е
била изтекла.
Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което
подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените
данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „***” ЕАД,
който лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално
3
потребени.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответниците. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в карнета, че
водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като размерът на
задълженията възлиза общо на 323,60 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния
регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от по 161,80 лв.
(дължими от всеки ответник съобразно квотата му в съсобствеността) се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 28.11.2019г. – 28.09.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадената
фактура са с краен срок за плащане до 27.11.2019г., поради което ответниците действително са
изпаднали в забава още към 28.11.2019г. За посочения в исковата молба период размерът на
дължимата лихва е 73,90 лв. (по 36,95 лв. за всеки от ответниците), със съобразяване на периода
13.03.2020г. – 08.04.2020г., за който не е начислявана лихва, поради което и този иск следва бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 400 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 600 лв.
Съобразно квотите в съсобствеността всеки от ответниците следва да заплати по 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. З. С., роден на **********г., гражданин на П., с постоянен адрес в
4
гр.Несебър, к.к.******* к-с *****, бл. 2******, БУЛСТАТ: ********, да заплати на „******” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 161,80 лв.,
съотвестваща на коватата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума - 323,60 лв.,
представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 28.10.2019г. и
фактура № ********** от 25.10.2021г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ
се в гр. *********, с идентификатор *******, аб. № ******, с отчетен период 01.06.2018г. –
19.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 29.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 36,95 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на квотата му в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 73,90 лв. за периода 28.11.2019г. – 28.09.2022г.,
а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв., съответстваща на квотата му в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 600 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 400 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. Б. Б., родена на **********г., гражданка на П., с постоянен адрес в
гр.Несебър, к.к.******* к-с *****, бл. 2******, БУЛСТАТ: ******, да заплати на „******” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 161,80 лв.,
съотвестваща на коватата й в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума - 323,60 лв.,
представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 28.10.2019г. и
фактура № ********** от 25.10.2021г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ
се в гр. *********, с идентификатор *******, аб. № ******, с отчетен период 01.06.2018г. –
19.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 29.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 36,95 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на квотата й в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 73,90 лв. за периода 28.11.2019г. – 28.09.2022г.,
а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв., съответстваща на квотата й в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 600 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 400 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
*** – клона Бургас, IBAN: **** **** **** 1006 *****, BIC: ********
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5