Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНГЕЛ ТАШЕВ
при
участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 744 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод редовна и
допустима искова молба от „Е. юг" ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Х. Г. Д.“ № 37, чрез юрисконсулт К.А., с адрес ***,
против „М. – 2001“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Х. Б." № 37, бх. Б,ет. 3, ап.22.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 17.01.2020
г. „Е. Юг" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК пред Районен съд - Пазарджик за вземанията си към ответното
дружество. Било образувано ЧГД № 116/2020 г., по което в издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение, поради което ищцовото
дружество депозирало настоящата искова молба на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК
в срока по чл.415, ал.4.
Твърди се, че ищецът, в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа, съгласно разпоредбата на чл.88 от Закона за
енергетиката, осъществява разпределение на електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането на
електроразпределителната мрежа, за нейната поддръжка, както и за развитието й
на дадена територия като собственик на тази мрежа. В изпълнение на правомощията си по чл.83, ал.2 ЗЕ, вр.
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, КЕВР е приела нови ПИКЕЕ, които били обнародвани в ДВ, бр.
35 от 30.04.2019 г. и с тях се дала нова регламентация на обществените
отношения, свързани с реда и начините на преизчисление на количествата
електрическа енергия в случаите, когато СТИ не измерва точно или изобщо не
измерва доставените количества електрическа енергия. Съгласно разпоредбите на
действащите ПИКЕЕ, към настоящия момент, както преизчислението на количествата електрическа енергия, така и
фактурирането им се извършват от оператора на съответната електрическа мрежа, в
случая ищеца, към която е присъединен конкретният обект на клиент.
Сочи, че съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 35 от 2019 г.), на 28.08.2019
г. негови служители са извършили проверка на обект с ИТН 4120596, с адрес в гр.
Пазарджик, ул. *****, с титуляр партидата „М.-2001“ ООД с кл. № **********. В
хода на проверката установили, че към входящия предпазител на електромера е
присъединен кабел със сечение 4x10 мм2. По този начин посоченият кабел захранва
посочения обект без консумираната ел. енергия да се отчита от електромер и
вследствие на това използваната електрическа енергия до обекта не се отчита и
заплаща. За тези действия, извършилите проверката лица са съставили Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
568948/28.08.2019 г. (Констативния протокол). Посочва, че съгласно чл.49, ал.3
ПИКЕЕ, констативният протокол е съставен от техен представител, в присъствието
на свидетел, който не е техен служител. Излагат се твърдения, че Констативният
протокол е изпратен на ответника съгласно разпоредбата на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ.
Във връзка с горното сочи, че са били на лице
предпоставките, описани в чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната
мрежа е извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при
спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, като е
начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента. Спрямо
присъединения кабел - трижилен 10 мм2, е изготвена справка за коригиране на
сметката на електроенергия към Констативен протокол № 568948/28.08.2019г.
Допълнително начисленото количество електрическа енергия в случая била в размер
от 24815 kWh на стойност 4717,43 лева.
Стойността била изчислена по определената от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване
на технологичните разходи на ЕР Юг. за период от 37 дни. За горепосочената сума
е издадена фактура № **********/04.10.2019 г. на стойност 4717,43 лева, за
период 22.07.2019 г. - 28.08.2019 г., която е изпратена на ищеца с писмо с изх.
№ 8398587- 1/04.10.2019г. съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница
претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва в общ
размер от 123,18 лева за периода 15.10.2019 г. - 16.01.2020 г., което се дължи за
период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото
производство.
По наведените в
исковата молба доводи се иска от съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията на ищеца към ответното дружество, както следва: сумата в размер на
4717,43 лева - стойност на фактура №**********/04.10.2019, на основание
допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено пълно или
частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството
електроенергия, за период 22.07.2019 г. - 28.08.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на присъдената сума и сумата в
размер на 123,18 лева, представляваща стойност
на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
период 15.10.2019 г. - 16.01.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 116/2020 г. по описа на РС Пазарджик.
В проведеното съдебно заседание за ищецът,
чрез процесуалният си представител юрисконсулт А., моли съда да уважи исковата
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна
депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощник – адвокат Т.К. ***, в
който изразява становище по допустимост и неоснователност на исковата
претенция.
Твърди, че по силата на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот с рег. № 1251, на 02.06.2017 г. ответното
дружество е продало на „И.и с.” ЕООД имота, за който ищецът претендира да е
начислил исковата сума за изразходвана ел. енергия и съгласно чл.10 от същия, имотът е предаден във
владение на купувача в деня на подписване на предварителния договор. Посочва,
че с нотариален акт № 78/2019 г. на нотариус Т. Д., рег.№422 на НК, същият
имот, предмет на предварителния договор е продаден по надлежния ред.
Твърди, че оспорва приложения по делото Констативен
протокол №568948/28.08.2019 г. т.к. същият бил съставен в отсъствие на
представител на дружеството, нямало вписани в протокола поемни лица или
свидетели, имало само подпис на неизвестно лице за присъствали на проверката.
На следващо място, счита, че протоколът не е предявяван на ответното дружество,
не му е известен, т.к. видно от известие за доставяне, приложено към ИМ от
05.09.2019 г., е изпращан на адрес гр. Пазарджик, ул.”Петьр Бонев”№106, което
не е нито седалището и адреса на управление на дружеството, нито е адресът на управителя
на дружеството или на някой от съдружниците. Същите съображения навежда и по
отношение на приложената фактура към протокола №**********/04.10.2019 г. и
препис- извлечение от сметка. Във връзка с горното иска от съда да отхвърли
предявената искова претенция като неоснователна.
В проведеното съдебно заседание за ищецът, чрез процесуалният
си представител адвокат К., моли съда да отхвърли исковата претенция. Представя
писмени защита. Претендира разноски.
С определение от 23.07.2020 г., съдът е конституирал С.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и П.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: *** като трети
лица помагачи по делото. С протоколно определение от 13.10.2020 г. съдът е
конституирал търговското дружество „И.и с.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сърница, ул. „Боаза“ № 3, ЕИК
*********, представлявано от Д. Р. И. като трето лице -помагач по делото.
От третите лица помагачи - С.А.М., Н.Т.М. и П.Р.Г. не е постъпил
отговор. Не се явяват и в последното съдебното заседание.
Третото лице помагач „И.и с.“ ЕООД депозира становище,
чрез пълномощника си адвокат И.Ц., в което твърди, че предварителният договор е
бил нарушен от „М. 2001” ООД, тъй като през 2019 г. имотът е бил продаден не на
„И.и с.” ЕООД, а на три лица, които са привлечени вече като помагачи. Поради
невъзможността да бъде изпълнен, предварителният договор е развален по право -
чл.89 от ЗЗД. Следователно към процесния период предварителният договор не е
действал и ответникът не може да се позовава на него. На следващо място сочи,
че дружеството е придобило правото на собственост след процесния период и
своевременно е уведомило ЕВН за настъпилата промяна в собствеността като от
тогава е редовен платец. Оспорва представения с исковата молба констативен
протокол.
В последното съдебното заседание за третото лице
помагач „И.и с.“ ЕООД не се явява законен или процесуален представител.
Съдът, като
съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото констативен протокол №
568948/28.08.2019 г. се установява, че служители на ищцовото дружество при
извършена проверка на измервателна система на клиент „М. 2001“ ООД са констатирали,
че към входящия предпазител е
присъединен кабел, като три от жилата са свързани към фаза, а едно към нула
преди електромера като кабела е със сечение 4х10 кв.мм., който захранва обекта
и консумираната електроенергия, чрез този кабел не се отчита от електромера.
Отбелязано е, че тъй като клиентът, респективно негов представител не е открит,
същият е съставен в присъствието на свидетел. В протокола е посочено, че
електромерът е монтиран на имотна граница в електромерно табло.
По делото са приложено известие за доставяна на
Протокол за проверка СТИ № 568948/28.09.2019 г., адресирани до ответното
дружество, на адрес: гр. Пазарджик, ул. „П. Бонев“ № 106. Посочено е, че същото
не е получено, тъй като пратката не е потърсена.
От приложената по делото справка за коригиране на
сметка за електроенергия от 02.09.2019 г. се установява, че ответното дружество
има задължения за процесния обект в размер на 4717,43 лева, начислена съгласно
ПИКЕЕ чл.51, ал.1, във връзка с горепосочения констативен протокол. Горното се
потвърждава и от фактура „копие“ № **********/04.10.2019 г. и препис извлечение
по сметка с потребител „М.-2001“ ООД, за обект на потребление: ИТН 4120596, гр.
Пазарджик, ул. „*****“, местност Атчаир. Посочено е, че дължимата лихва е в
размер на 123,18 лева за периода от 15.10.2019 г. до 16.02.2020 г..
От писмо адресирано до ответното дружество се
установява, че е уведомено, че на основание чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, ще му бъде
коригирана сметката за ел. енергия за периода 22.07.2019 г. до 28.08.2019 г.,
т.е. за 37 дни, като дължимата сума вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия е на
стойност 4717,43 лева. От приложеното известие се установява, че писмото не е
получено от ответното дружество.
По делото е прието като доказателство нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 23.07.2019 г., с № 133- том I, рег. №
2206 дело № 118/2019 г., на нотариус Нели Ивчева-Петрова, с рег. № 679 по
регистъра на НК с район на действие- РС Пазарджик, от който се установява, че
ответното дружество „М. – 2001“ ООД представлявано от управителя си С.А.М. в
качеството си на продавач, продава при равни квоти на С.А.М., Н.Т.М. и П.Р.Г.
следния собствен на дружеството недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор 55155.52.43 /петдесет и пет хиляди сто петдесет и пет. точка,
петдесет и две, точка, четиридесет и три/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Пазарджик, община Пазарджик, област Пазарджик,
одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с
адрес на поземления имот, съгласно приложена кадастрална скица: град Пазарджик,
местност „АТЧАИР“. целият с площ от 1834 кв.м. /хиляда осемстотин тридесет и
четири квадратни метра!, трайно предназначение на територията- Урбанизирана,
начин на трайно ползване- За складова база, стар идентификатор- 55155.52.45.
номер по предходен план- няма.
От
предварителен договор от 02.06.2017 г., сключен между ответното дружество,
третото лице помагач - "И.и с."
ЕООД и Салих Аки И.се установява, че съгласно предварителен договор от
01.04.2014 г. "М. - 2001" ООД е поело задължението за прехвърли на
Салих Аки И.собствеността върху свой поземлен имот, т.е. за процесния до
20.12.2017 г.. Изрично е уговорено в чл.10, че владението е предадено на С. И.,
който се задължава да предаде владението му на "И.и с." ЕООД в деня
на подписването му. Предварителният договор е с нотариална заверка на
съдържанието и подписите.
По делото са приети като писмени
доказателства действащите към процесния период ОУ одобрени с решение на №
ОУ-014 от 10.05.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
и влезли в сила на 27.06.2008 г..
От приетото по делото писмо от
„Български пощи“ ЕАД, ведно с приложените към него системни бонове със следните
номера: № 00486090, № 00486091, № 00486092, № 00486093, № 00486094 се
установява, че няма регистрирано плащане по фактура за периода 22.07.2019 г. до
28.08.2019 г..
От заключението на СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи и неоспорена от
страните се установява, че Констативен протокол от техническа проверка на
средство за търговско измерване № 568948/28.08.2019 г. на „Е. ЮГ“ ЕАД на
средство за търговско измерване електромер фабр. № *********, монтиран в ИТН 4120596 отразява техническото
състояние на директно свързване на имота към разпределителната мрежа без да се
отчита потребенета електроенергия от монтирания електромер, не се предава в електронната
система на „Е. Юг” ЕАД, не се фактурира и не се заплаща от потребителя. Вещото
лице посочва, че допълнителния кабел със сечение 4 X 10 кв.мм. не е въздействал
на точността на измерването на електромер с фабр. № *********, но съща не се
отчита, а се консумира от потребителя, тъй като не минава през електромера.
Посочило
е, че методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия
и остойностеното това неизмерено количество са приложени правилно. Вещото лице
е посочило, че не може да се определи точната дата на неправомерното
присъединяване на обекта, а само месеца през който е извършено - м. юли 2019 г.. В проведеното съдебно заседание, вещото лице
поддържа депозираното заключение.
За изясняване на фактическата страна
на спора като свидетел е допуснат М.Д.Ч.От показанията му се изяснява, че е
един от служителите на ищеца, които са извършило проверката на електромера
обслужват процесния имот и са констатирали наличието на проводник, който води
до неотчитане на потребената електроенергия. Посочва, че при извършването на
проверката не е присъствал собственикът на имота, тъй като е нямало никой в
обекта. Поради тази причина проверката се е извършила в присъствието на свидетел,
който е подписал и констативния протокол. Съдът кредитира показанията на
свидетеля в цялост като логични, последователни и кореспондиращи със събраните
по делото доказателства.
Съдът намира, че не следва да обсъжда останалите
писмени доказателства приложени по делото, тъй като същите са неотносимо.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните,
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с установителни искове
с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
На 16.01.2020 г., ищцовото дружество е подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника,
в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 116/2020
г. по описа на РС Пазарджик. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед № 74
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.01.2020 г., с която
е разпоредил ответника-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните
суми: 4717,43 лева; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 15.10.2019 г. до 16.01.2020 г., в размер на 123,18
лева, ведно със законната лихва от 20.01.2020 г. до изплащане на вземането,
както и разноски по делото, включващи 96,81 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: стойност на допълнително начислена електрическа
енергия,вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно или
неточно измерване на количеството електроенергия, за периода от 22.07.2019 г.
до 28.08.2019 г. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и
чл. 49 и следващите от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия. Електрическата енергия е допълнително начислена на "М.
-2001" ООД, с клиентски номер № **********, за обект на потребление: гр.
Пазарджик, ул. „*****“ - местн. Атчаир, ИТН: 4120596. Заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника, който е депозирал
възражение, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване
на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен
срок, дружеството-ищец е предявило настоящата искова претенция. На следващо
място, с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че
исковете са недопустими, тъй като към момента на проверката, той не е
собственик на процесния обект. Съдът намира, възражението на ответника за
недопустимост, черпени от липса на пасивна легитимация за неоснователно.
Процесуалната легитимация зависи от правното твърдение на ищеца. Ако той
твърди, че е носител на спорното право, а ответникът е длъжник по него, какъвто
е разглеждания случай, налице е както активна, така и пасивна процесуална
легитимация. Процесуалната легитимация е обуславена от заявената от ищеца
принадлежност на претендираното от него право. /В този смисъл Решение №
5/06.06.2011 г., по гр. д. № 47/2010 г., на III г.о. на ВКС/.
Предвид горното съдът приема, че предявените искове са
процесуално допустими и подлежат на разглеждане. По съществото им, съдът счита
следното:
От изложената от съда фактическа обстановка по делото
се установява, че ищецът претендира от
ответника заплащане на допълнително начислена електрическа енергия за период
22.07.2019 г. - 28.08.2019 г., поради обстоятелството, че към входящия
предпазител на електромера на обект с клиентски номер № **********, находящ се
в гр. Пазарджик, ул. „*****“ - местн. Атчаир, ИТН: 4120596 е присъединен кабел
със сечение 4x10 кв.мм, който е захранвал посочения обект без консумираната ел.
енергия да се отчита от електромер. Също се твърди, че тази допълнителна
електрическа енергия е начислена съобразно чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, които били
обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и с тях се дала нова регламентация на
обществените отношения, свързани с реда и начините на преизчисление на
количествата електрическа енергия в случаите, когато СТИ не измерва точно или
изобщо не измерва доставените количества електрическа енергия.
Безспорно е
между страните, че в периода от 22.07.2019 г. до 28.08.2019 г. ищцовото
дружество е доставяло електрическа енергия до процесния обект. Същото се
установява и от заключението по приетата по делото СТЕ, т.е ищцовото дружество
действително е изпълнило задължението си да снабдява с електрическа енергия
този обект, за когото се твърди, че собственик е ответното дружество.
Първият спорен въпрос в настоящото производство се
концентрира върху обстоятелството дали през процесния период, ответникът е имал
вещно право на собственост, респективно ограничено вещно право върху процесния
обект.
От приложеното по делото доказателство - нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.07.2019 г., с № 133- том I, рег.
№ 2206 дело № 118/2019 г., на нотариус Нели Ивчева-Петрова, с рег. № 679 по
регистъра на НК с район на действие- РС Пазарджик, по категоричен начин се
доказва, че ответното дружество не е
собственик на процесния обект находящ се в гр. Пазарджик, ул. „*****“ - местн.
Атчаир, ИТН: 412059 за част от процесния период, а именно 23.07.2019 г. –
28.08.2019 г.. Оспорване касаещо извършената разпоредителна сделка не е
направено от ищеца. Единственото оспорване на ищеца е, че ответникът не е
уведомил за извършената промяна на собствеността ищцовото дружество. Позовава
се на разпоредбата на чл.8, т.9 от действащите между страните общи условия,
съгласно която „Клиентът се задължава да уведоми писмено „ЕВН ЕР“ в 30 дневен
срок за всяка настъпила промяна на подадените от него данни и обстяотелства
отнасящи се, но неизчерпващи се с име, адрес, собственост на обекта, промяна
предназначението на обекта (стопански/битов), наложени временни органичения
върху ползването на обекта, договори за отдаване под наем или учредени вещни
права на ползване“. Същевременно в действащите ОУ между страните в процесния
период, никъде не е уговорено, че при евентуална промяна на правото на
собственост, то първоначалният титуляр ще бъде задължен да заплати всички
дължими суми за потребена, респективно начислена електроенергия. В този смисъл
съдът намира, че бездействието на
ответника не може да влече след себе си заплащането на електрическа енергия, която
той въобще не е използвал.
Във връзка с горното, следва да бъде изследвано, дали
ответникът дължи заплащане на ищеца за останалата част от процесния период –
22.07.2019 г.. Съдът намира, че ищецът не доказа по категоричен начин, че
именно началният момент, от който следва да се начислява неотчетената
електрическа енергия е 22.07.2019 г.. В този смисъл кредитира заключението на
вещото лице по СТЕ, където е посочено, че
не може да се определи точната дата на неправомерното присъединяване на обекта,
а само месеца през който е извършено - м. юли 2019 г.. Т.е. началният момент
може да бъде както преди 22.07.2019 г., когато ответникът е бил собственик на
обекта, така и след тази дата, когато вече собственици на имота са третите лица-
помагачи - С.А.М., Н.Т.М. и П.Р.Г.. На следващо място от заключението на СТЕ,
се установява, че на 22.07.2019 г. и на 23.07.2019 г., е отчетено потребление
на електроенергия в обекта, съответно 55,122 kWh и 9,45 kWh. Горното не
кореспондира с твърденията на ищеца и установеното от свидетеля, че именно
поставеният проводник води до неотчитане на потребената електроенергия. Ако се
приеме, че началният момент е именно 22.07.2019 г., то и на тази дата е
следвало да не бъде отчетени никаква електроенергия.
Тук е моментът да се отбележи, че ищецът не е спазил и
изискванията на ПИКЕЕ /обнародвани в ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019 г./, касаещи правилното приложение на методиката за
начисляване на допълнителна сума за плащане по следните съображения.
В чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката е
предвидена възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия при
спазване на приети от ДКЕВР нарочни правила за това.
От констативния протокол за извършена проверка на измервателната
система за процесния обект се установява, че към входящия предпазител е присъединен кабел,
като три от жилата са свързани към фаза, а едно към нула преди електромера като
кабела е със сечение 4х10 кв.мм., който захранва обекта и консумираната
електроенергия, чрез този кабел не се отчита от електромера.
Ищецът твърди, че е извършил преизчисляване на
количеството електрическа енергия, при спазване на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. В този
смисъл следва да се изясни какво законодателят свързва с неправомерно
присъединяване по смисъла на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, за да е приложима методиката на
изчисляване на същата /приложена в процесния случай от ищцовото дружество/.
Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ПИКЕЕ "Неправомерно
присъединяване" е присъединяване на обект към електропреносната или
електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за
присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ.
В настоящия случай е безспорно между страните, че към
процесния период обектът находящ се в гр. Пазарджик, ул. „*****“ - местн.
Атчаир, е присъединен към мрежата на ищцовото дружество. Горното се потвърждава
и от заключението на СТЕ – от 21.10.2011 г.. Т.е., по делото се установи, че
не е налице неправомерно присъединяване към
мрежата на ищцовото дружество. Това обосновава приложението на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ за начина по който следва
да се начисли количеството електроенергия. В този смисъл неправилно ищцовото
дружество е приложило разпоредбата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, тъй като тя следва да
намира приложение в случаите, когато има неправомерно присъединяване без
потребителят да е абонат, което не се отразява на схемата на свързване и без да
е налично СТИ. При положение, че обектът е бил присъединен към ел. мрежа, то с
неправомерното поставяне на допълнителен кабел се променя първоначалната схема
на свързване, при което от наличното СТИ не се отчита консумираната ел. енергия.
На следващо място при приложения на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ,
ищцовото дружество неправилно е изчислило и количеството електрическа енергия,
която допълнително е начислил, тъй като методиките по чл.50, ал.2 и чл.51, ал.1
ПИКЕЕ предвиждат различен начин за нейното изчисляване. По чл.51, ал.1 ПИККЕ,
количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта
със съответната мрежа, при 24-часово натоварване, а по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ,
преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване.
Не на последно място съдът намира, че ищцовото
дружество е приложил неправилната разпоредба от ПИКЕЕ, касаеща периода, за
който следва да бъде начислено количеството електрическа енергия. В исковата
молба е посочил като основание чл.50, ал.3 ПИКЕЕ. Цитираната разпоредба гласи -
При установена липса на средството за търговско измерване в измервателната
система операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява по
реда на ал.2 количеството електрическа енергия за по-краткия период между
периода от датата на констатиране на липсата на средството за търговско
измерване до последния извършен негов отчет от оператора на съответната мрежа
или до датата на последната извършена проверка по чл. 42, ал. 5, предхождащи
датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване. От
всички събрани по делото доказателства се установи, че в процесния обект е
имало средство за търговско измерване, което следва премахването на поставения
проводник е започнало да отчита потребената електроенергия.
Предвид изложеното се налага изводът, че ищецът не доказа,
че лицето, което следва да заплати допълнително начислената електрическа
енергия е именно ответникът, както и началният момент на нейното начисляване и
законосъобразното приложение на ПИКЕЕ, поради което предявената претенция
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед неоснователността на главния иск, предявеният
акцесорен иск по чл.86 ЗЗД също се явява неоснвоателен.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат и разноските сторени от ответната страна
в размер на 650 лева - възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪЛРЯ предявените от „Е. юг" ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Х. Г. Д.“ № 37, чрез
юрисконсулт К.А., с адрес ***, против „М. – 2001“ ООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Х. Б." № 37, бх. Б,ет.З, ап.22,
искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
за приемане на установено, че съществуват вземания на ищеца към ответното
дружество, както следва: сумата в размер на 4717,43 лева - стойност на фактура
№**********/04.10.2019, на основание допълнително начислена електрическа
енергия, вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно
или неточно измерване на количеството електроенергия, за период 22.07.2019 г. -
28.08.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на присъдената сума и сумата в размер на 123,18 лева,
представляваща стойност на обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за период 15.10.2019 г. - 16.01.2020 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 116/2020 г. по
описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА „Е. юг" ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Х. Г. Д.“ № 37, ДА ЗАПЛАТИ на „М. –
2001“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Х.
Б." № 37, бх. Б,ет.З, ап.22, разноски в размер на 650 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица-помагачи: С.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Т.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, П.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и „И.и с.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Сърница, ул. „Боаза“ № 3, ЕИК *********,
представлявано от Д. Р. И..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: