Решение по дело №1193/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260404
Дата: 12 октомври 2022 г. (в сила от 8 ноември 2022 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20213110101193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№…............./……….10.2022 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                           

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1193 по описа на съда за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н Приморски, ***“, представлявано от изпълнителния директор В.М.Р.срещу В.М.Р., гражданин на Руската федерация, роден на *** г. в гр. Москва, с адрес: гр. Варна, р-н Приморски, ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 61, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 3144,76 лв., представляваща главница за стойността на потребени ВиК услуги за периода от 21.05.2018 г. до 25.09.2018 г. в собствените на ответника апартаменти № А3.1 и № А3.6, находящи се ***“, гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, от които 2893,61 лв. за апартамент № А3.1 и 251,15 лв. за апартамент № А3.6, сумата от 251,25 лв., представляваща главница за стойността на потребена електроенергия за периода от 21.05.2018 г. до 25.09.2018 г. в същите апартаменти, от които 225,87 лв. за апартамент № А3.1 и 25,38 лв. за апартамент № А3.6, които суми са заплатени от ищеца за сметка на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 29.01.2021 г., до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 795,23 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 09.10.2018 г. до 28.01.2021 г., от което 736,40 лв. върху главницата от 3144,76 лв. и 58,83 лв. върху главницата от 251,25 лв.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът В.Р. е собственик на апартамент № А-3.1 и апартамент № А-З.б, находящи се ***“ в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, който хотел е стопанисван от него. Твърди, че за отделните обекти в хотела не са разкрити самостоятелни партиди за електрическа енергия и водоснабдяване, а единствените такива за цялата сграда се водят на негово име, като собственик на хотелската част от сградата и фирма, осъществяваща поддръжката й. Излага, че затова е възприета практика той да заплаща на дружествата за комунални услуги стойността на цялото потребление, като отчита и фактурира на собствениците на самостоятелни обекти в апарт-хотела потреблението в техните обекти на база монтирани за всеки обект контролни измервателни уреди. Твърди, че между него и собствениците няма сключени договори във връзка с тези плащания, поради което намира, че отношенията им се уреждат по реда на чл. 60 от ЗЗД. Поддържа, че в началото на туристическия сезон на 2018 г. - на 21.05.2018 г. е извършена проверка на място на показанията на индивидуалните измервателни уреди на самостоятелните обекти в хотела, резултатите от които са обективирани в съставени за целта протоколи. Твърди, че по отношение на собствените на ответника обекти са констатирани следните показания, а именно: за апартамент № А-3.1: показания на водомер № 0023880 за студена вода - 105,09 куб.м, на водомер № 0005828 за топла вода - 32,36 куб.м и на електромер № 08-262-29-15 - дневна тарифа Т2 - 863,07 кВтч и нощна тарифа Т1 - 286,87 кВтч, както и за апартамент № А-3.6: показания на водомер № 0028768 за студена вода - 146,46 куб.м, на водомер № 0001151 за топла вода - 61,60 куб.м и на електромер № 9-193-275 - дневна тарифа Т2 -2117 кВтч и нощна тарифа Т1 - 753,80 кВтч. Сочи, че в края на сезона на 25.09.2018 г. отново са извършени проверки на измервателните уреди, при които са отчетени следните показания за апартамент № А-3.1: на водомер № 0023880 за студена вода - 927,02 куб.м, на водомер № 0005828 за топла вода - 32,36 куб.м и на електромер № 08-262-29-15 - дневна енергия - 1811,07 кВтч и нощна енергия - 446,09 кВтч. Поддържа, че по време на проверката е констатирано още, че водомер № 0005828 за топла вода не отчита потребление и е налице теч от канализационната тръба на обекта, както и силен теч на вода от казанчето на тоалетната чиния. Твърди, че при проверката на същата дата за апартамент № А-3.6 са отчетени следните стойности: на водомер № 0028768 за студена вода -153,30 куб.м, на водомер № 0001151 за топла вода - 74,34 куб.м и на електромер № 9-193-275 – дневна тарифа - 2207,40 кВтч и нощна тарифа - 787,80 кВтч. Твърди, че в резултат от констатираните показания на СТИ при двете проверки от негова страна са издадени две фактури за задълженията на ответника за отчетния период на потребление от 21.05.2018 г. до 25.09.2018 г. за всеки притежаван от него обект, а именно: за апартамент № А-3.1 - фактура № **********/25.09.2018 г. на обща стойност 3119,48 лв. с вкл. ДДС, от която 2893,61 лв. за потребени ВиК услуги и 225,87 лв. за ел.енергия, и за апартамент № А-3.6 - фактура № **********/25.09.2018 г. на обща стойност 276,53 лв. с вкл. ДДС, от която 251,15 лв. за потребени ВиК услуги и 25,38 лв. за ел.енергия. Твърди, че на 08.10.2018 г. е изпратил електронно писмо до ответника, ведно с издадените фактури и покани за плащане по тях, като на същата дата ответникът е потвърдил получаването им, но плащане не е постъпило, дори след изпратените му последващи напомнителни писма. Поддържа, че той е заплатил на доставчиците дължимите за цялата сграда стойности на потребени комунални услуги по издадените от тях фактури, а именно: от „ВиК Златни пясъци" ООД - фактура № **********/31.05.2018 г., фактура № **********/29.06.2018 г., фактура № **********/31.07.2018 г., фактура № **********/31.08.2018 г. и фактура № **********/27.09.2018 г., както и от „СЕ“ ЕООД - фактура № 72049/31.05.2018 г., фактура № 73607/30.06.2018 г., фактура № 81116/31.07.2018 г., фактура № 81149/31.08.2018 г., фактура № 88703/30.09.2018 г. Твърди, че сред заплатените от него суми са и дължимите такива за потреблението в притежаваните от ответника апартаменти, префактурирани на негово име с посочените две фактури на обща стойност 3396,01 лв. с ДДС, поради което намира, че ответникът следва да му възстанови направените разходи. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава и е задължен към него още за законна лихва върху просрочените главници по фактурите, възлизаща в общ размер на 793,14 лв. за периода от 09.10.2018 г. до 28.01.2021 г.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния му представител адв. Б.Г., като поддържа исковата молба и направеното искане по същество.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Възразява, че  дори работата по плащането на потребените в обектите на ответника ВиК услуги и ел. енергия да е била предприета уместно от ищеца до поемането й от ответника чрез разкриване на самостоятелни партиди на негово име, то тази работа не е управлявана добре в интерес на ответника. В тази връзка оспорва доказателствената стойност на едностранно съставените от ищеца протоколи и поддържа, че служителите от рецепцията на хотела, заети при ищеца, е трябвало да съставят отделни протоколи за показанията на измервателните уреди при настаняването, респ. напускането на гостите на апартаментите, които протоколи да са подписани от тях. Отделно изтъква, че ако работата беше водена добре, то нямаше да се допусне продължителният теч в апартамент № А-3.1., в резултат от който в тежест на ответника са начислени 927 куб.м вода на стойност 2186,34 лв., включени в издадената фактура № **********/25.09.2018 г. Изрично оспорва и дължимостта на тази сума. В условията на евентуалност поддържа, че отговорността на ответника следва да бъде реализирана по правилата на неоснователното обогатяване, като се позовава на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.

В открито съдебно заседание особеният представител на ответника адв. М.В. поддържа отговора и моли да й бъде изплатено възнаграждение.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а се установява и от приложения нотариален акт за продажба на недвижими имоти № ***от 2012 на нотариус Д.С.с рег. № *** на НК, че ищецът „К.“ АД е собственик на хотелски комплекс ***в к.к. Златни пясъци, а ответникът В.Р. е закупил от него хотелски апартаменти № А 3.1. и № А 3.6, намиращи се в комплекса.

От приложените протоколи относно показанията на водомер и електромер на собствените на ответника апартаменти се изяснява, че при извършени на място проверки на дати 21.05.2018 г. и 25.09.2018 г. са констатирани следните показания на измервателните увреди на всеки апартамент, а именно:

1.) за ап. № А 3.1:

- водомер № 0023880 (студена вода) – 105,09 куб.м на 21.05.2018 г. и 927,02 куб.м на 25.09.2018 г.;

- водомер № 0005828 (топла вода) – 32,36 куб.м на 21.05.2018 г. и 32,36 куб.м на 25.09.2018 г.;

- електромер № 08-262-29-15 – дневна тарифа 862,07 кВтч и нощна тарифа 286,87 кВтч на 21.05.2018 г., съответно 1811,07 кВтч и 446,09 кВтч на 25.09.2018 г.;

2.) за ап. № А 3.6:

- водомер № 0028768 (студена вода) – 146,46 куб.м на 21.05.2018 г. и 153,30 куб.м на 25.09.2018 г.;

- водомер № 0001151 (топла вода) – 61,60 куб.м на 21.05.2018 г. и 74,34 куб.м на 25.09.2018 г.;

- електромер № 9193275 – дневна тарифа 2117 кВтч и нощна тарифа 753,80 кВтч, съответно 2207,40 кВтч и 787,80 кВтч на 25.09.2018 г.

Протоколите с така констатираните показания на измервателните увреди са подписани от представител на „К.“ АД, както и от двама свидетели (при отсъствие на собственика или негов представител).

В протокола от 25.09.2018 г. за извършено посещение в ап. А3.1 се съдържат констатации за следните технически неизправности в апартамента: силен теч на вода в тоалетната чиния от казанчето, теч от канализационната тръба (Ф110) от същия моноблок, както и неработещ (неотчитащ консумация) водомер № 0005828 (за топла вода).

От представените покани за плащане е видно, че ищецът е начислил в тежест на ответника следните режийни разходи за вода и ел.енергия за периода 21.05.2018 г. – 25.09.2018 г., изчислени като стойност на разликите между отчетените количества при нов и стар отчет на измервателните уреди за всеки апартамент, както следва: 1.) за ап. № А3.1 – общо 2893,61 лв. с вкл. ДДС за ВиК услуги, от които: 2186,34 лв. без вкл. ДДС за студена вода (821,93 куб.м при цена от 2,66 лв./1 куб.м) и 225 лв. без вкл. ДДС за топла вода (служебно начислени поради неизправност на измервателния уред 15 куб.м при цена от 15 лв./1 куб.м), както и общо 225,87 лв. с вкл. ДДС за ел.енергия, от които: 161,16 лв. без вкл. ДДС за дневна тарифа (948 кВтч при цена от 0,17 лв./1кВтч) и 27,07 лв. без ДДС за нощна тарифа (159,22 кВтч при цена от 0,17 лв./1кВтч) и 2.) за ап. № А3.6 - общо 251,15 лв. с вкл. ДДС за ВиК услуги, от които: 18,19 лв. без вкл. ДДС за студена вода (6,84 куб.м при цена от 2,66 лв./1 куб.м) и 191,10 лв. без вкл. ДДС за топла вода (12,74 куб.м при цена от 15 лв./1 куб.м), както и общо 25,38 лв. с вкл. ДДС за ел.енергия, от които: 15,37 лв. без вкл. ДДС за дневна тарифа (90,40 кВтч при цена от 0,17 лв./1кВтч) и 5,78 лв. без ДДС за нощна тарифа (34 кВтч при цена от 0,17 лв./1кВтч).

Така общо дължимите разходи за ап. № А3.1 възлизат на 3119,48 лв. с вкл. ДДС, за която сума ищецът е издал фактура № **********/25.09.2018 г. с получател ответника, а за ап. № А3.6 – на 276,53 лв. с вкл. ДДС, за която сума е издал фактура № **********/25.09.2018 г. със същия получател.

От приложената електронна кореспонденция, водена между страните чрез ел. поща, се изяснява, че на 08.10.2018 г. представител на ищцовото дружество е изпратил на ответника ел. писмо с искане за плащане по издадените фактури, ведно прикачени към писмото документи - протоколи за показанията на измервателните увреди, покани за плащане и фактури. В писмото се съдържа още оплакване, че упълномощеният представител на ответника господин Пламен Георгиев не е подписал протоколите и не се е интересувал какво се случва в апартаментите след настаняването на наематели в тях, нито се е явил на място да приеме апартаментите след напускането им, за което е бил изрично уведомен и повикан. Така служители на ищцовото дружество се принудили да влязат в ап. А3.1 на 25.09.2018 г. и констатирали, че има теч от казанчето в тоалетната, неизвестно от кога.

На същата дата е изпратен отговор на писмото от ответника, според който той ще бъде във Варна следващата седмица и ще обсъдят всичко, като се срещнат.

Последващи ел. писма с нови покани за плащане на сумите по издадените фактури са изпратени до ответника на дати 19.11.2018 г., 30.01.2019 г., 01.04.2019 г., 13.05.2019 г., 07.08.2019 г. и 18.09.2019 г. Няма данни за отговор на тези писма и/или плащане по фактурите.

От страна на ищеца са ангажирани и следните фактури, издадени от съответните доставчици на ВиК услуги („Водоснабдяване и канализация - Златни пясъци“ ООД) и ел.енергия („СЕ“ ЕООД) за обект – хотел ***в к.к. Златни пясъци, по които фактури получател е „К.“ АД, както и платежни нареждания, установяващи плащане по фактурите от страна на ищеца на следните дати, а именно:

- фактура № **********/31.05.2018 г. на стойност 3318,43 лв. с вкл. ДДС за ВиК услуги за отчетен период 26.04.2018 г. – 31.05.2018 г., платена с платежно нареждане от 05.06.2018 г.;

- фактура № **********/29.06.2018 г. на стойност 5647,72 лв. с вкл. ДДС за ВиК услуги за отчетен период 31.05.2018 г. – 28.06.2018 г., платена с платежно нареждане от 09.07.2018 г.;

- фактура № **********/31.07.2018 г. на стойност 7785,55 лв. с вкл. ДДС за ВиК услуги за отчетен период 28.06.2018 г. – 30.07.2018 г., платена с платежно нареждане от 10.08.2018 г.;

- фактура № **********/31.08.2018 г. на стойност 10417,97 лв. с вкл. ДДС за ВиК услуги за отчетен период 30.07.2018 г. – 30.08.2018 г., платена с платежни нареждания от 12.09.2018 г. и от 13.09.2018 г.;

- фактура № **********/27.09.2018 г. на стойност 7897.24 лв. с вкл. ДДС за ВиК услуги за отчетен период 30.08.2018 г. – 26.09.2018 г., платена с платежно нареждане от 15.10.2018 г.;

- фактура № 72049/31.05.2018 г. на стойност 12052,58 лв. с вкл. ДДС за ел.енергия за отчетен период 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., платена с платежни нареждания от 11.06.2018 г. и от 15.06.2018 г.;

- фактура № 73607/30.06.2018 г. на стойност 21666,43 лв. с вкл. ДДС за ел.енергия за отчетен период 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г., платена с платежно нареждане от 13.07.2018 г.;

- фактура № 81116/31.07.2018 г. на стойност 26725,99 лв. с вкл. ДДС за ел.енергия за отчетен период 01.07.2018 г. – 31.07.2018 г., платена с платежно нареждане от 10.08.2018 г.;

- фактура № 81149/31.08.2018 г. на стойност 28953,26 лв. с вкл. ДДС за ел.енергия за отчетен период 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г., платена с платежно нареждане от 13.09.2018 г., както и

- фактура № 88703/30.09.2018 г. на стойност 19959,02 лв. с вкл. ДДС за ел.енергия за отчетен период 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г., платена с платежни нареждания от 11.10.2018 г., 19.10.2018 г., 05.11.2018 г. и 27.11.2018 г.

Видно от съдържанието на фактурите, издадени от „Водоснабдяване и канализация - Златни пясъци“ ООД, за целия период на потребление, вкл. процесния период от 21.05.2018 г. до 25.09.2018 г., фактурираните количества ВиК услуги са остойностени при ед. цена от 1,2080 лв. с вкл. ДДС/1 куб.м за консумирана питейна вода и 1,4510 лв. с вкл. ДДС/1 куб.м за отвеждане на отпадни води, или общо 2,659 лв. с вкл. ДДС/1 куб.м.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че ВиК и ел. инсталациите за апартамент А-3.1 и апартамент А-3.6 са част от общата за цялата сграда съответна инсталация, като отчитането на разходваните количества вода и ел. енергия се осъществява единствено от общите измервателни уреди на сградата и тези апартаменти, както и всички останали в сградата, нямат отделни партиди към съответните доставчици на ВиК услуги и ел.енергия. Установява се, че за всеки от апартаментите има монтирани индивидуални средства за търговско измерване -  водомери за топла и студена вода, монтирани в ниша на стената в банята на съответния апартамент, и електромер от одобрен тип EJS212D2AMX, монтиран извън апартаментите, в сервизно помещение на трети етаж в сградата. Според заключението така монтираните СТИ служат за контролни и не са пломбирани, но от техническа гледна точка е възможно чрез тях да се отчитат индивидуално разходените количества ел.енергия и вода. При извършения на място оглед на дата 18.08.2022 г. вещото лице е констатирало, че електромерът на апартамент А-3.1 е бил с тъмен дисплей, респ. не е отчитал в този момент, а електромерът на апартамент А-3.6 е бил със следните показания: 6888 kw/h - нощна ел. енергия и 2573 kw/h - дневна ел. енергия. Съгласно експертизата цялото потребено в комплекса количество питейна вода и ел.енергия за процесния период 21.05.2018 г. – 25.09.2018 г., вкл. изразходеното в ап. А-3.1 и А-3.6, е включено в издадените фактури от съответните доставчици и заплатено от техния получател - „К.“АД.

При изслушване на вещите лица в открито съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК инж. К.М. пояснява, че монтираните средства за търговско измерване са преминали отдавна метрологична годност и трябва да бъдат подменени, преди да се ползват от съответните дружества – доставчици за реално отчитане на показанията, но са годни за контролен отчет.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложените в исковата молба твърдения ищецът да е  заплащал стойността на ВиК услуги и ел. енергия, потребени в собствените на ответника два апартамента, находящи се в апарт – хотел, разполагащ с общи партиди при съответните доставчици на съответни услуги, разкрити на името на ищеца, за която работа ищецът не е бил изрично натоварен или овластен, отношенията между страните по повод това плащане се уреждат по правилата на водене чужда работа без пълномощие - чл. 60 и сл. ЗЗД.

Според чл. 61, ал. 1 ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им. Ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.

В случая ищецът е единствен формален абонат на съответните дружества – доставчици на ВиК и ел. услуги, респ. техен длъжник, поради което плащането на разходените количества е предприето и в собствен интерес, съответно главният иск е с правно основание чл. 61, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва върху разходените средства е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете с посочената квалификация е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: : 1.) че ответникът е собственик на посочените два апартамента с № А-3.1 и А-З.6, находящи се ***“ в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, 2.) че ищецът е предприел управлението на работата на ответника по заплащане на комуналните услуги, потребени в неговите апартаменти; 3.) че за периода на потребление от 21.05.2018 г. до 25.09.2018 г. в апартаментите на ответника са потребени количествата ВиК услуги и ел. енергия, за чиято стойност са издадените от ищеца 2 бр. фактури; 4.) че същата стойност на тези количества е включена в издадените от доставчиците „ВиК Златни пясъци“ ООД и „СЕ“ ЕООД фактури за потреблението в цялата сграда за периода от 21.05.2018 г. до 25.09.2018 г. и заплатена от ищеца в полза на съответния доставчик; 5.) че работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в интерес на ответника, 6.) че последният е изпаднал в забава, както и 7.) размера на претенциите за главница и лихва.

Първите две предпоставки не са спорни между страните, а се установяват от обсъдените по-горе писмени доказателства.

За установяване на потреблението в апартаментите ищецът е представил протоколи от дати 21.05.2018 г. и 25.09.2018 г., съответстващи на началния и крайния момент от процесния период на потребление, като фактурираните количества за студена вода и ел. енергия за ап. А 3.1 и студена вода, топла вода и ел. енергия за ап. А 3.6 напълно съответстват на разликите между показанията от нов и стар отчет, посочени в протоколите.

Отклонение в тази насока е налице по отношение на фактурираната стойност от 225 лв. без ДДС за топла вода за ап. А 3.1, доколкото и в двата протокола показанията на водомера са идентични – 32,36 куб.м, респ. разликата между тях възлиза на нула. В тази връзка в протокола от 25.09.2018 г. е констатирано, че е налице силен теч на вода в тоалетната чиния от казанчето и теч от канализационна тръба от същия моноблок, както и че водомерът за топла вода (№ 0005828) не работи (не отчита консумация). Затова и за процесния период между двата отчета ищецът е „начислил служебно“ 15 куб.м топла вода поради неизправен уред и е остойностил същите в посочения размер от 225 лв. без ДДС. Отделно за същия период е начислена и сумата от 2186,34 лв. без ДДС за студена вода, съобразно отчетеното от водомера за студена вода потребление (разлика) от 821,93 куб.м.

Обсъдените протоколи представляват частни свидетелстващи документи и не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, като съдържанието им е изрично оспорено от особения представител. Същото обаче е потвърдено от други доказателствени източници, а именно от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано. От заключението се доказва, че за всеки апартамент действително има монтирани индивидуални водомери и електромери, които не отчитат реалното потребление, но фактически служат за контролен отчет и такъв е напълно възможен от техническа гледна точка. Обстоятелството, че протоколите са съставени в отсъствие на ответника или негов представител, съответно носят подписи само на служители при ищцовото дружество, не изключва автоматично верността на съдържанието им и възраженията на ответника в обратна насока са неоснователни. Ищецът не е доставчик на комунални услуги и отделно няма данни да е имал задължение да съставя протоколи с определено съдържание и/или в присъствие на трети лица – наематели на апартаментите. Освен това от обсъдената ел. кореспонденция е видно, че ищецът не е получил необходимото съдействие от упълномощения представител на ищеца, нито е имал възможност да получи такова от наемателите при тяхното напускане. Затова и съдът приема, че обсъдените протоколи, съставени от служител при ищцовото дружество и подписани от двама свидетели, чието съдържание е потвърдено от експертното заключение, удостоверяват надлежно показанията на измервателните уреди към посочените дати на съставянето им, съответно изразходените количества вода и ел.енергия в рамките на периода между двата отчета.

Изключение от този извод е консумацията на топла вода в ап. А 3.1., тъй като липсва основание за служебно начисляване на разходени количества от страна на ищцовото дружество, което не е ВиК оператор, и освен това не е ясно по какъв точно начин са определени тези 15 куб.м вода като потребление в отчетния период, в който водомерът за топла вода не е отчел никаква разлика.

От представените фактури и платежни нареждания, както и от експертното заключение се доказва, че така отчетените и фактурирани от ищеца количества вода и ел.енергия са включени в издадените от доставчиците „ВиК Златни пясъци“ ООД и „СЕ“ ЕООД фактури за потреблението в цялата сграда за периода от 21.05.2018 г. до 25.09.2018 г. и същите са заплатени от ищеца в полза на съответния доставчик.

Следователно ищецът съзнателно е предприел извършването на чужда работа по отчет на потребените количества вода и ел.енергия в собствените на ответника апартаменти и заплащането на техните стойности към съответния оператор. Така между страните е възникнало законово облигационно правоотношение, по силата на което ищецът, като гестор, е бил длъжен да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, които работата налага, а ответникът, като заинтересованото лице (доминус) - да заплати направените разноски за тази работа, когато е била предприета уместно и е била добре управлявана в негов интерес – арг. от чл. 61, ал. 1 ЗЗД.

Несъмнено в случая работата по покриването на режийните разходи за собствените на ответника апартаменти е била уместна и в негов интерес. Спорно е обаче дали същата е била добре управлявана, предвид констатирания теч в ап. А 3.1 и натрупаните в резултат от него количества вода, отчетени от контролния водомер за студена вода - 821,93 куб.м за отчетния период от 21.05.2018 г. до 25.09.2018 г.

Съдът намира, че следва да бъде даден положителен отговор на този въпрос, доколкото от доказателствата по делото се установява, че в сочения период апартаментът е бил зает от наематели и ищецът е извършил контролен отчет на измервателните уреди в първия възможен момент след напускането им, когато е констатиран и въпросният теч, като междувременно е заплащал ежемесечно фактурираните от ВиК оператора количества вода за цялата сграда. При така установените факти следва, че ищецът е положил дължимата грижа за управлението на предприетата работа и в негова полза е възникнало вземане срещу ответника за заплатените разходи. Следователно предявеният главен иск е доказан по основание.

По отношение на неговия размер, съдът съобрази следното:

Доколкото работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, тоест за по-малката сума между направените разходи и обогатяването – арг. от чл. 61, ал. 2 ЗЗД. В случая обогатяването се измерва в спестените разноски, които пък се равняват на сторените от ищеца разходи.

От представените писмени доказателства (фактури, платежни нареждания и покани за плащане) и експертното заключение се доказва, че тези разходи възлизат на следните суми:

- 2186,34 лв. без ДДС или 2623,61 лв. с ДДС за студена вода за ап. № А3.1;

- 225 лв. без ДДС или 270 лв. с ДДС за „служебно начислена“ топла вода за ап. № А3.1;

- 18,19 лв. без ДДС или 21,83 лв. с ДДС за студена вода за ап. № А3.6;

- 191,10 лв. без ДДС или 229,32 лв. с ДДС за топла вода за ап. № А3.6;

- 225,87 лв. с ДДС за ел.енергия за ап. № А3.1, както и

- 25,38 лв. с ДДС за ел.енергия за ап. № А3.6.

По изложените по-горе съображения следва да бъде приспадната от процесното вземане сумата от 270 лв. с ДДС за „служебно начислена“ топла вода за апартамент № А3.1, при което дължимите вземания са следните: 2874,76 лв. с ДДС за платени ВиК услуги, от които 2623,61 лв. за апартамент № А3.1 и 251,15 лв. за апартамент № А3.6, както и 251,25 лв. с ДДС за платена електроенергия, от които 225,87 лв. за апартамент № А3.1 и 25,38 лв. за апартамент № А3.6. За тези суми предявените главни искове са доказани и по размер, респ. следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от датата на датата на исковата молба – 29.01.2021 г., до окончателното изплащане на задълженията. За разликата над сумата от 2874,76 лв. до пълния предявен размер на вземането за заплатени ВиК услуги от 3144,76 лв. искът подлежи на отхвърляне.

От приложените писмени доказателства, вкл. ел. кореспонденция се доказва, че ответникът е поканен да възстанови на ищеца заплатени суми и поканата е получена от него на 08.10.2018 г. Няма данни да е извършено плащане, поради което ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за забава върху просрочените главници.

Изчислена посредством общодостъпния калкулатор на ел. адрес https://www.calculator.bg/, съдът определя дължимата законна лихва за процесния период от 09.10.2018 г. до 28.01.2021 г. в размер на 732,00 лв.,  от което 673,18 лв. върху главницата за ВиК услуги от 2874,76 лв. и 58,82 лв. върху главницата за ел.енергия от 251,25 лв.

Следователно до посочения размер и акцесорният иск е доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 795,23 лв. – отхвърлен.

 

По искането на особения представител за присъждане на възнаграждение:

Съдът намира, че на назначения особен представител адв. М.И.С.-В. следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на 300 лв. за осъщественото процесуално представителство на ответника по делото, изразяващо се в депозиране на писмен отговор на исковата молба и явяване в проведените открити съдебни заседания. Възнаграждението е платимо от предварително внесения за целта депозит от ищеца и за същото следва да бъде издаден разходен касов ордер в полза на особения представител.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното в исковата молба искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 714,48 лв., съразмерно с уважената част от исковете, при общо сторени разноски от 775,80 лв., от които: 225,80 лв. за държавна такса (л. 56 и л. 70), 300 лв. за депозит за особен представител (л. 91) и 250 лв. за депозит за вещи лица (л. 139).

Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани на ищеца, доколкото до приключване на съдебното дирене по делото не са представени доказателства за реалното заплащане на възнаграждението, като условие за възлагането му в тежест на насрещната страна по реда на чл. 78 ГПК – т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА В.М.Р., гражданин на Руската федерация, роден на *** г. в гр. Москва, с адрес: гр. Варна, р-н Приморски, ***, да заплати на „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н Приморски, ***“, представлявано от изпълнителния директор В.М.Р.следните суми: сумата от 2874,76 лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща главница за стойността на потребени ВиК услуги за периода от 21.05.2018 г. до 25.09.2018 г. в собствените на ответника апартаменти № А3.1 и № А3.6, находящи се ***“, гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, от които 2623,61 лв. за апартамент № А3.1 и 251,15 лв. за апартамент № А3.6, сумата от 251,25 лв. (двеста петдесет и един лева и двадесет и пет стотинки), представляваща главница за стойността на потребена електроенергия за периода от 21.05.2018 г. до 25.09.2018 г. в същите апартаменти, от които 225,87 лв. за апартамент № А3.1 и 25,38 лв. за апартамент № А3.6, които суми са заплатени от ищеца за сметка на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 29.01.2021 г., до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 732 лв. (седемстотин тридесет и два лева), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 09.10.2018 г. до 28.01.2021 г., на основание чл. 61, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за стойността на заплатени ВиК услуги в частта за разликата над присъдената сума от 2874,76 лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки) до пълния предявен размер от 3144,76 лв. (три хиляди сто четиридесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки), както и иска за обезщетение за забава в частта за разликата над присъдената сума от 732 лв. (седемстотин тридесет и два лева) до пълния предявен размер от 795,23 лв. (седемстотин деветдесет и пет лева и двадесет и три стотинки).

 

ОСЪЖДА В.М.Р., гражданин на Руската федерация, роден на *** г. в гр. Москва, с адрес: гр. Варна, р-н Приморски, ***, да заплати на „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н Приморски, ***“, представлявано от изпълнителния директор В.М.Р.сумата от 714,48 лв. (седемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и осем стотинки) за сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Присъдените в полза на ищеца „К.“ АД суми може да бъдат заплатени по посочена от него банкова сметка ***: ***.

 

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв. М.И.С.-В.,***, възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева) за осъщественото процесуално представителство на ответника В.М.Р. в настоящото производство от внесения за целта депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: