Р Е Ш Е Н И Е № 108
гр. Пловдив, 27.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на петнадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ
като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
НД/В/ № 222 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ
от НПК – чл. 420, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 419 ал.1, изр.2
от НПК.
Образувано е по искане на Главния
прокурор на РБ за възобновяване на н.о.х.д. № 7690/2019 г. по описа на РС-*и за
отмяна на произнесени по него две влезли в сила определения:
(1)
протоколно определение № 1079/06.12.2019 г., с което е одобрено споразумение по
реда на глава 29-та НПК. Според споразумението осъденият А.Н.К. се е признал за
виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 и се е
съгласил да му бъде наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, което
да бъде изтърпяно при „общ“ първоначален режим, глоба от 250 лева и лишаване от
право на управление на МПС за срок от една година и два месеца;
(2) протоколно определение от същата дата,
постановено по реда на чл. 383, ал. 3 вр. чл. 306, ал.1, т. 3 НПК, с което е
постановено осъденият да изтърпи и наложеното му по н.о.х.д. № 8432/17г. по
описа на *РС наказание десет месеца лишаване от свобода при „общ“ първоначален
режим.
Главният
прокурор счита, че е допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 НПК,
доколкото не бил приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Това се е
случило, доколкото деянието е квалифицирано по по-леко наказуемия състав (чл.
343б, ал.3 НК) вместо по квалифициращия (чл. 343б, ал.4 НК) при положение
че е
извършено повторно по смисъла на чл. 28 НК. Според искането твърдяното
нарушение на закона е довело до явна несправедливост на наказанието, тъй като
деецът е понесъл по-леко от предвиденото за престъпление по чл. 343б, ал. 4 НК
наказание. Твърди се и нарушение по чл. 348, ал.1, т.1 НПК, изразяващо се н нарушаване на
изискванията за одобряване на споразумението. Според искателя съдът е следвало
да върне делото на прокурора – на
основание чл. 382, ал. 8 НПК.
Формулираното
искане е ПАС да възобнови делото, да отмени горепосочените две определения и да
върне делото на прокурора.
В съдебно заседание представителят на Апелативна
прокуратура - Пловдив поддържа искането по изложените в него съображения и моли
да се уважи.
Осъденият К. и упълномощената от него адв. З.
оспорват искането и молят да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери
данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на
правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в
законния шестмесечен срок, от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420
ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл.424 от НПК,
в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422 ал. 1 т.
5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е.
акт от кръга на визираните в чл.419 ал.1 изр. 2 – ро от НПК, поради което същото
е допустимо, а разгледано по същество не е основателно.
Районният съд не е допуснал визираното в
искането за възобновяване нарушение на процесуалните правила. Това е така,
доколкото не е имал законова възможност да подходи по претендирания от Главния
прокурор начин.
Според изведената на досъдебното
производство и фиксирана в предложението за одобряване на споразумение по реда
на глава 29-та НПК обвинителна теза осъщественото от обвиняемия К. деяние
представлява престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Формулирането и излагането на
тази теза е изпълнение на правомощието на прокуратурата (регламентирано в чл. 127
от Конституцията на РБългария и чл. 46 НПК) да прецени дали, по отношение на кого и за какво престъпление да повдигне
обвинение. С подобна компетентност съдът не разполага. Включително относно
правната квалификация съдът е лишен от процесуална възможност да се намесва във
вътрешното убеждение на прокурора в
ущърб на обвинаемия. Както преди измененията в НПК с ДВ бр.63/2017г.,
така и след тях, делото може да бъде върнато от съда в предходната процесуална
фаза само поради нарушени права на обвиняемия/пострадалия, но не и поради нарушено
„право“ на прокуратурата да повдигне обвинение за по-тежко квалифицирано деяние
и указания в тази насока е недопустимо да се дават.
В настоящия случай съдебното производство пред
първоинстанционния съд е било образувано по внесено предложение за одобряване
на споразумение по реда на глава 29-та НПК, постигнато между обвинението и
защитата. Иначе казано се касае за иницииране и провеждане на диференцирана процедура.
Тази процедура не предоставя на съда
правомощие (да съдейства за утежняване правната квалификация на
обвинението), с каквото той не разполага в производството, протичащо по общите
правила. Главният прокурор явно вижда различие между общата и специалната
процедури в обсъждания аспект. Според ПАС разпоредбите на чл. 381, ал.5-8 НПК
не дават основание да се твърди подобно различие. Специалната процедурата по
глава 29-та НПК също се явява съдебно производство, при провеждане на което съдът
също е обвързан и ограничен от обвинението. Това означава, че в неговите рамки
и параметри дължи проверката по чл. 382, ал. 7 НПК за съответствие на договореното
между страните със закона и морала. Когато фактическите положения по
предложеното споразумение не съответстват на предложената квалификация съдът
може (и е длъжен) да предложи промени, а при отхвърляне на предложението за
промени – да откаже да одобри споразумението; това е длъжен да направи и когато
открие между кориците на делото данни за
приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление. В никакъв случай обаче не
може да упражни правомощията си по чл. 381, ал. 5-8 НПК във вреда на
обвиняемия, като организира споразумяване или бъдещо осъждане по по-тежко от
предявеното обвинение. Съотнесено към настоящия казус, споменатото принципно
положение, заложено в общите правила на наказателния процес, означава, че дори
да е съзрял пропуска на прокурора да окачестви поведението на г-н К. като специален
рецидив на престъплението по чл. 343б НК, районният съд не е можел да излезе от
ролята си на арбитър и да проконтролира отстраняването на допуснатата грешка. Така
както при провеждане на съдебен процес по общия ред не би могъл, ако
констатира, че квалификацията на престъплението следва да се утежни, да напъти
прокурорът да използва института по чл. 287 НПК, а при отказ – да му върне
делото.
Грешката относно
правното квалифициране е можело да се отстрани преди внасяне на предложението
за одобряване на споразумението, а именно посредством изменение на обвинението.
Воля за такова изменение може да прояви единствено обвинителя. Следователно евентуалният
отказ да се одобри споразумение за престъпление с по-лека квалификация,
последван от връщане на делото на досъдебвното производство, не би довел
автоматично до приложение на по-тежка квалификация. Наблюдаващият прокурор не
може да бъде заставен да възприеме по-тежката квалификация. Напротив, той не би
бил блокиран да внесе делото с обвинителен акт, в който (отново) визира
по-леката правна квалификация, а в хода на бъдещото съдебно производство по
общия ред да не я утежни (по реда на чл. 287 НПК). Тогава крайният изход от делото би бил идентичен –
пак би се стигнало до осъдителен диспозитив за деяние по чл. 343б, ал. 3 НК,
т.е. до неприложение на коректната материалноправна разпоредба. И не е законово
оправдано решение да се отрече стабилитета на влязъл в сила съдебен акт заради
порок, отстраняването на който е извън контрола на съда.
В обобщение: като
не е упражнил правомощия (по чл. 382, ал. 7 от НПК), с каквито в конкретния случай не е разполагал, *РС
не е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, а невъзможността да съдейства
за утежняване на обвинението по въпросния ред го е лишил от възможността да приложи
материалния закон, който с искането за възобновяване се претендира да е бил
приложим – по-тежко наказуемият състав на престъплението по чл. 343б, ал. 4 НК.
Що се отнася до твърдяната явна
несправедливост на наказанието, тя е мотивирана с един-единствен аргумент: че
не е приложена правилната материалноправна квалификация, която е свързана с
по-висока наказуемост. Този аргумент не е основателен при положение че
решаващата инстанция не е допуснала нарушение, като е одобрила споразумение по
предложената от наблюдаващия прокурор квалификация за по-леко наказуемо
престъпление. Отделно от това ПАС констатира, че одобреното наказание осем месеца
е резултат от законосъобразно отчитане на съотношението и взаимодействието на
отегчаващите и смекчаващите обстоятелства.
Мотивиран от
всичко изложено по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без
уважение искането на Главния прокурор на РБългария за възобновяване на НОХД № 7690/19г. по описа на РС – *.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :