Решение по дело №2097/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260123
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20201100902097
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 22.01.2021 г.

 

      СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                          

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

      При участието на секретар Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2097/2020 г., взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. СГС е сезиран с молба от длъжника „В.2.“ ООД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност, защото по твърдения молителят длъжник се намира в състояние на неплатежеспособност. Сочи се в молбата, че молителят не разполага с достатъчно краткотрайни активи, поради което не е в състояние да изпълнява задълженията си към контрахенти, както и публичните си задължения. Иска се от молителя да се обяви неплатежеспособността му и да се открие производство по несъстоятелност.

   Представен е счетоводен баланс на молителя към 31.12.2019 г., както и и отчет за приходите и разходите към 31.12.2019 г., счетоводен баланс към 30.09.2020 г. и отчет за приходи и разходи към 30.09.2020 г.

    Представен е опис на активите и пасивите към 30.09.2020 г., както и списък на кредиторите.

    Установява се от заключението на ССЕ, че към 31.12.2016 г. коефицентът за обща ликвидност е 0,7828; коефицентът за бърза ликвидност 0,3504; коефицентът за незабавна ликвидност 0,3102; коефицентът за абсолютна ликвидност 0,3102;  към 31.12.2017 г. коефицентът за обща ликвидност е 0,8297; коефицентът за бърза ликвидност 0,4973; коефицентът за незабавна ликвидност 0,1538; коефицентът за абсолютна ликвидност 0,1538; към 31.12.2018 г. коефицентът за обща ликвидност е 0,9357; коефицентът за бърза ликвидност 0,5497; коефицентът за незабавна ликвидност 0,2042; коефицентът за абсолютна ликвидност 0,2042; към 31.12.2019 г. коефицентът за обща ликвидност е 0,9910; коефицентът за бърза ликвидност 0,6968; коефицентът за незабавна ликвидност 0,4299; коефицентът за абсолютна ликвидност 0,4299; към 30.09.2020 г. коефицентът за обща ликвидност е 1,0755; коефицентът за бърза ликвидност 1,0755; коефицентът за незабавна ликвидност 0,1840; коефицентът за абсолютна ликвидност 0,1840. Вещото лице е констатирало, че молителят има вземане към „Лафка маркет“ АД в размер на 7000 лв., към „Национална лотария“ в размер на 966 лв., към Л.С.К.вземане от 170 000 лв. за злоупотреби от 2015 г. и към НАП 11 000 лв. – за надвнесени данъци и осигурителни вноски.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

    Предмет на производството пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ на длъжника.

 

     От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установяват факти, които сочат, че длъжникът е в продължително обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От неоспореното заключение на ССЕ се установява, че  краткосрочните задължения на молителя надвишават значително по стойност неговите краткотрайните активи. Коефицентите за обща и бърза ликвидност към 31.12.2016 г. са под единица –  0,7928 и 0,3504, а коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да посреща задълженията. Неговото ниско ниво /под единица/ е основание за фактическия извод за недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.

    Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи.  Нивото на този коефицент /под единица/ към 31.12.2016 г. показва по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързоликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.

    При тези факти съдът приема за установено, че длъжникът се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения. 

    В подкрепа този извод са показателите на коефицента за обща ликвидност, които и за следващите години също са под референтната стойност. Това се отнася и за показателите на коефицента за бърза ликвидност.

    Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни, а техните стойности през изследвания от в.лице период потвърждават извода за лошото финансово състояние на търговското предприятие на молителя. Лошият показател на коефицента за финансова автономост /с норматив 0,33/ при ниски показатели на коефицентите за обща и бърза ликвидност сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца. Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради което техните лоши показатели в конкретния случай /при ниски показатели на общата и бързата ликвидност/ също са в подкрепа на фактическия извод за състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи текущите си задължения.

    От събраните по делото доказателства не се установяват факти,  които да сочат, че към настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово състояние, в което се намира през последните няколко години. Напротив – данните по делото сочат, че финансовото състояние и към настоящия момент е влошено.  Важно е да се отбележи, че към 30.09.2020 г. показателите на коефицента за обща ликвидност и на коефицента за бърза ликвидност са над 1-ца – 1,0755, но видно е от заключението на ССЕ, че тези показатели се получават при включване в стойността на актива на вземане към „Лафка маркет“ АД в размер на 7000 лв., вземане към „Национална лотария“ в размер на 966 лв. и вземане към Л.С.К.в размер на 170 000 лв. за злоупотреби от 2015 г. Според съда вземането към Л.С.К.в размер на 170 000 лв. – за злоупотреби не следва да се включи в стойността на актива, защото няма данни това вземане да е установено по съдебен ред, а и няма сигурни данни доколко длъжникът К. е в състояние да изпълни своето задължение към молителя в размер на 170 000 лв. Съдът намира, че това вземане в размер на 170 000 лв. не е бързоликвидно и че за молителя не съществува възможност да осъществи неговото бързо събиране и превръщане в пари, с които да може да погаси своите задължения. При изваждане на сумата в размер на 170 000 лв. от стойността на актива показателите на коефицентите за ликвидност към 30.09.2020 г. ще са под единица. Без посоченото по-горе вземане стойността на актива ще възлиза на 58 /228 минус 170/, поради което водещият коефицент за обща ликвидност ще възлиза на 0,2735, на колкото ще възлиза коефицентът за бърза ликвидност / съотношението между актив от 58 : срещу пасив от 212/.

     При установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ и неговия начален момент, се преценя не от кога длъжникът е спрял да плаща към посочения в молбата кредитор, а от кога неговото предприятие не разполага с достатъчно налични краткотрайни активи, с които да е в състояние да покрива задълженията си.   Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност от обективна страна длъжникът да погасява своите изискуеми парични задължения с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите на коефицентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост / решение № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., ІІ т.о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., І т.о. и решение № 13 от 23.06.2015 г. по т.д. № 2435/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.

    За начална дата на неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2016 г., защото от заключението на ССЕ се установява, че още към 31.12.2016 г. е налице обективно състояние на невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори. Най-ранната дата, към която със сигурност длъжникът се е намирал в обективна невъзможност да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, е 31.12.2016 г., доколкото към тази дата в.лице е констатирало, че краткосрочните задължения значително превишават по стойност краткотрайните активи и показателите на коефицентите за ликвидност са под приетите нормативи. Налице е неплатежеспособност на длъжника още към 31.12.2016 г., а това, че към определени кредитори длъжникът е извършвал и след тази дата плащания, не е основание за извод, че обективното състояние на невъзможност да се покриват задълженията е настъпило в по-късен момент.

     С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се обяви неплатежеспособността на длъжника, да се определи 31.12.2016 г. за начална дата на това състояние и да се открие производство  по несъстоятелност.

     Доколкото длъжникът преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност  е заявил за обявяване годишните си финансови отчети в търговския регистър за последните три години, случаят не попада в хипотезата на чл.669 ал.3, т.1 ТЗ, поради което Първо Събрание на кредиторите може да се проведе и да се свика.

      От заключението на ССЕ, а и от представения с молбата опис на активите, се установява, че длъжникът разполага на каса със сума в размер на 36 926,74 лв., с която може да се покрият началните разноски в производството по несъстоятелност, поради което не следва да се постановява решение по чл.632 ТЗ - наличното имущество е достатъчно за покриване на началните разноски.

      За временен синдик следва да се назначи Г.Г.М..

      Мотивиран съдът

                                                                    РЕШИ:

 

      ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „В.2.“ ООД, ***.

       ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2016 г.

       ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ  по отношение на „В.2.“ ООД, ***.

       НАЗНАЧАВА   Г.Г.М.,***,  офис 1, моб. тел. ******, за временен синдик на „В.2.“ ООД, ***, при месечно възнаграждение в размер на 700 лева, като определя срок за встъпване - 3-ри дни от съобщението.

      СВИКВА Първо Събрание на кредиторите на длъжника „В.2.“ ООД, ***, за 18.02.2021 г., 12,00 часа, Съдебната палата, гр. София, бул. “Витоша №2, в съдебната зала, в която се провежда съдебни заседания на СГС, VI-4 с-в, при дневен ред:

 

      1. изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2;

      2. избор на постоянен синдик и определяне размер на възнаграждението му;

      3. избор на комитет на кредиторите.

 

      ОСЪЖДА „В.2.“ ООД, ***, на основание чл.620 ал.1 ТЗ да заплати по сметка на СГС държавната такса в размер на 250 лв.

 

      Препис от решението да се изпрати на АВ за вписване.

      Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.

      Да се уведоми временният синдик.

 

    

       Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: