№ 1682
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Д.а
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502190 по описа за 2021 година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАЛЕНА Д.А- мл.с.
Секретар : ГАЛИНА СЛАВОВА
Разгледа докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№ 2190 / 2021г.
Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. В. ИВ.- лично за себе си и като законен
представител на детето ИЛ. ИЛ. ИВ. , представлявани от адвокат СВ. С., срещу решение №
814/ 08.07.2021г. постановено по гр.№ 20213110103467 на . Варненски районен съд- 24-ти
състав, с което е отхвърлена молбата й за налагане мерки на защита по ЗЗДН срещу ИЛ. П.
ИВ. , присъдени са - държавна такса в размер на 25лв., на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН и
съдебни разноски в размер на 400лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Изложени са възражения за неправилност на решението, като постановено при
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, и необоснованост. Твърди се,
че спрямо молителите е упражнявано системно домашно насилие от ответника. За
предходни актове е издадена Заповед за незабавна защита по гр.д.№ 4308/ 2020г.ВРС и
решение № 3204/ 16.07.2020г., в законна сила от 08.08.2020г., с постановени мерки по чл. 5,
ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН. Повод за новото производство са осъществени актове на домашно
1
насилие спрямо молителката на 06.02.2021г., в присъствието на детето. Счита, че описаните
факти и обстоятелства в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН кореспондират изцяло с
показанията на разпитаните свидетели Д.Д. и К.М., и не са опровергани от свидетелите на
ответника, обсъдени в допълнението към въззивната жалба. събраните писмени и гласни
доказателства не са анализирани в цялост,което е довело до неправилен извод за посочените
в молбата актове на домашно насилие. Искането е за отмяна на решението и постановяване
на друго по същество, с което да се наложат мерки на защита по чл.5, ал.1, т.1 ,т.1 и т.3
ЗЗДН.
Въззиваемата страна- ИЛ. П. ИВ., чрез адвокат Н.Т., изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и законосъобразност на решението.
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, не изразява становище.
Съдът, предвид становищата на страните и доказателствата по делото, при
условията на чл. 269 ГПК и чл. 235 ГПК констатира:
Производството пред районен съд е образувано по реда на чл.8 и следващите от
ЗЗДН.
В молбата Ж. В. ИВ. се твърди, че на 06.02.2021г., по време на осъществяване на
личния контакт на ИЛ. П. ИВ. с детето ИЛ. ИЛ. ИВ. ответникът е осъществил психическо и
физическо насилие върху молителката и нейната майка, в присъствието на детето. От
11.04.2020г. страните са във фактическа раздяла, настъпила след побой, блъскане и душене в
присъствието на детето, за което на 16.07.2020г. е издадена заповед за незабавна защита и
съдебно решение. Срещата е проведена на детска площадка до блока, където живеят майката
и детето. Присъствали са бащата на ответника,неговия брат и семейството му- съпруга и две
деца. Заедно с молителката са били майка й, нейният приятел и друго, познато лице. Твърди
се, че ответникът и неговите роднини се държали невъзпитано и нагнетявали обстановката с
поведението си. Ответникът започнал да я обижда –„ Ти си много тъпа“.., „ Това момче да ти
набие акъл в простата глава“, „Трябва за ти свия сърмите.“, и да отправя заплахи –„Като ти
обърша два шамара, ще седнеш“, „Ще те спукам от дела“, „ Ще ти взема детето“.
Приближил се до нея и я блъснал силно с тялото си, в резултат на което изпитала силна
болка и едвам успяла да се хване за беседката,за да не падне.
Посочва прояви на вербална и физическа агресия на ответника към нейната майка.
Заедно с баща си отправяли обиди и заплахи към нея. При опит да избърше носа на детето,
И.И. хванал пръстите на лявата й ръка и започнал да ги извива нагоре и назад. Повикали
помощ на тел.112. Когато полицаите заминали последвал нов инцидент, в който ответникът
нанесъл силен удар в гърба на нейната майка, при който тя извикала от болка и паднала на
земята. Според молбата нападението било коварно и жестоко, но вместо това И. и брат му се
присмивали и подигравали. Детето се разплакало. Вечерта било изключително нервно, не
искало да се храни, нито да ляга, а през нощта се събуждало и започвало да плаче.
Представена е декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН за посочените прояви на психическо
насилие от ответника спрямо нея, в присъствието на детето. При условията на чл.129, ал. 4 и
ал.5 ГПК по делото е приет текст на декларацията, който конкретизира актовете на насилие
по време, място и начин на извършване, поради което се съобразява за целите на това
производство.
Ответникът И.И. оспорва като неверни всички твърдения за причинено насилие над
молителката на 06.02.2021г., а ситуацията прима като преднамерено създадена, без реална
заплаха и нужда от закрила. Според изложеното в писмения отговор, той и баща му са
отишли на адреса за среща с детето в изпълнение на привременния режим. По настояване на
Ж.И. срещата се провела на детската площадка, в непосредствена близост до жилището на
съпругата му на „Гладстон“ бл.4. Присъствали също нейната майка К.М. и приятелят й,
приятелят на Ж., по-късно се присъединили брат му, неговата съпруга и двете им деца. Не
успял да общува с детето спокойно, поради поведението на молителката и нейната майка,
която му забранила да го прегръща, постоянно го дърпала настрани, и от самото начало
двете проявявали вербална агресия към него и семейството му в присъствието на детето,
2
поставяйки под съмнение родителския му капацитет. В опит да изпревари И. и да достигне
първа до детето М. се спънала и паднала на земята. Ответникът не забелязал този момент, но
бил обвинен, че я спънал. По сигнал на М. на място пристигнал полицейски патрул, който
установил ситуацията ,запознал се с определението на съда , и после напуснал площадката
без да установи противоправно поведение от страна на молителя.Срещата продължила, но
бабата / К.М./ продължила да не се отдалечава от детето, постоянно говорела на ответника ,
че мястото му е в затвора, как цялото семейство се бият и ходят сини. След прекъсване
около час, през който майката и детето се качили в жилището, срещата продължила до
13.30ч.
С определение № 1825/ 25.05.2021г. искането по чл.18, ал.1 ЗЗДН , за издаване на
заповед за незабавна защита , е оставено без уважение.
Релевантни за спора факти и обстоятелства :
Страните са съпрузи в процес на развод по гр.д.№ 5457/ 2020г. на Районен съд-
Варна. С определение от 01.02.2021г. е допуснато изменение на първоначално
постановените привременни мерки, като упражняването на родителските права по
отношение на детето ИЛ. ИЛ. ИВ. е предоставено на майката Ж. В. ИВ., с местоживеене на
нейния адрес в гр.Варна, ул.“ Гладстон“ №4. Определен е режим на лични отношения на
бащата ИЛ. П. ИВ. с детето, който включва всяка първа и трета събота от месеца, от 9.00ч.
до 14.00ч., в които часове той ще взема и съответно връща детето в дома на майката, а при
съгласие на родителите срещата може да се осъществява на друго подходящо обществено
или частно място.
Проведената среща на 06.02.2021г./събота/ е в изпълнение на привременния режим
на лични отношения на бащата с детето. На срещата, продължила няколко часа от 9.00ч. до
13.30ч., са присъствали близки на двете страни, всеки от които е търсел контакт с детето.
За установяване и съответно опровергаване на твърдените актове на насилие, са
ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание на 29.06.2021г. са разпитани
свидетелите на молителя- Д.Д., без родство, и К.М.- майка на Ж.И. и баба на детето И.И., и
свидетелите на ответника- П.Г.- баща, и Оя И.- съпруга на брат му.
Свидетелят Д. е очевидец и описва поведението на ответника като агресивно и
арогантно. Спорен него още в началото на срещата е възникнало напрежение между
страните, които започнали разговор, в който Ж. го упрекнала, че не се интересува от детето,
от неговите потребности и лечение. Ответникът реагирал с обиди и заплахи : „ Ти си много
тъпа“, „ Ти си проста“ , „ Това момче .. да ти набие акъл в тъпата глава“ , „ Ще ти взема
детето“ , „ Ще те оставя без работа“, „Като ти ударя два шамара ще седнеш“, и всичко се
случило много бързо. Свидетелят възприел казаното, тъй като бил на другия край на
беседката , срещу тях. В един момент видял, че И. се приближава до Ж. в гръб и я удря с
дясната част на тялото си, при което тя залитнала, но успяла да се хване за беседката.
Свидетелката К.М.-майка на Ж.И., потвърждава присъствието си на срещата по
молба на дъщеря си. Срещата започнала с размяна на реплики- ответникът упрекнал
молителката, че не му дала детето толкова месеци, а тя него, че не го е потърсил десет
месеца. Във връзка с това той отправил обиди и заплахи : „Дано това момче ти набие акъл в
тъпата глава“, „ Ще те спукам от дела“ , „Ще взема детето“ , „ Млъквай , щото сега ще ти
ударя два шамара и ще те съборя на земята“. По време на срещата видяла, че той я блъснал
със страничната част на тялото си и тя залитнала. Тогава всички били около беседката и
детето било до тях. Свидетелката позвънила на тел.112 когато ответникът й извил пръстите
на ръцете. В описаните моменти детето било там. Свидетелката споделя за неговата
изключителна чувствителност след последния случай на агресивно поведение на бащата на
11.04.2020г. Оттогава спряло да говори и произнасяло само срички.
Свидетелят П.Г. е присъствал на срещата от самото начало. Твърди, че при слизането
на детето И. посегнал към него, но Ж. го дръпнала. Свидетелят ги последвал от блока до
детската площадка, имал възможност да ги чуе когато разговарят, но не чул „нищо
съществено“. И. бил съсредоточен изцяло върху сина си и гледал да бъде близо до него. Не е
3
чул синът му да казва на съпругата си :“Ти си много тъпа“, „Това момче дано ти набие акъл
в простата тиква“ , „ Трябва да ти свия сърмите“ , „Като ти обърша два шамара, ще седнеш“
, „ Ще те спукам от дела, ще ти взема детето“ , и не видял да блъска Ж.. Според него такава
реакция не можела да се случи, защото тя била през цялото време до приятеля си. Спомня
си, че в началото майката дала закуска на детето. По-късно започнало да си играе и да
обикаля детските уреди и съоръжения, а И. го следвал и се занимавал с него. Бил
възпрепятстван от тъщата / св.М./, която стояла през цялото време между бащата и детето- „
като влакче , И. – локомотива, И.- или втори вагон, или трети, бабата на И.- или втори вагон
или трети“. Ж. седяла на една пейка с приятеля си и не взела участие в свиждането. На
срещата присъствали брата на И., снаха му и другите внуци на свидетеля, които искали да
поиграят с И.. Според свидетеля , агресивно се е държала само майката на Ж., която просто
препречвала пътя на И., призовавала ги да си сложат маски, да не се доближават до детето,
заканвала се на И., че ще влезе в затвора, че там му е мястото. Детето не е ревало и не се е
разстройвало , било много усмихнато.
Свидетелката Оя М. И. е присъствала на срещата след 9.30ч.,заедно със съпруга и
двете им деца. Останали до 11.30ч. Когато пристигнали, майката хранела детето и
ответникът седял до нея. Не е чула да я обижда и бута. Твърди , че детето било спокойно и
много се радвало на баща си. К.М. постоянно им пречела на свиждането, ходела след тях и
дърпала детето. Многократно ответникът се обръщал към Ж. с молба да говори с майка си.
През това време Ж. била до приятеля си на пейката или обикаляла беседката. Заявява, че
през цялото време е била около И., И. и Ж., и наблюдавала всичко, което се случва. Имало
период, в който се отдалечавала, защото децата не спирали на тичат, ходели след И., но
свидетелката чувала какво си говорят, конкретно репликата „твоето място е в затвора“ от
майката на Ж. към И..
С оглед близката родствена връзка на Ж.И. с К.М., и на И. И. с П.Г. и Оя И., и
водените между тях съдебни дела, показанията им се преценяват при условията на чл. 172
ГПК, съпоставимо с други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост.
Съгласно решение № 3204/ 16.07.202 0г. по гр.д.№ 4308/ 2020г. на РС-Варна, е
издадена Заповед за защита с мерките по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН- задължение на ИЛ. П. ИВ.
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ж. В. ИВ. и детето ИЛ. ИЛ. ИВ.;
и по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН- забрана на ИЛ. П. ИВ. да приближава до молителката на
разстояние по-малко от 200м., за срок от 6 месеца. Срокът на действие на ограничителната
мярка е изтекъл към датата на образуваното ново производство по Закона за защита от
домашно насилие- 09.03.2021г.
Следва да се изключат като доказателства, относими към конкретния случай,
представените с молбата-протокол за преглед, заповед за защита, протокол за полицейско
предупреждение, медицинско удостоверение, които са част от приобщените в друго
производство между същите страни по ЗЗДН.
В спора относно твърдените актове на насилие спрямо Ж.И. на 06.02.2021г.,
съобразно изложените обстоятелства в декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН, съдът преценява
като убедителни, непротиворечиви и последователни за поведението на страните и проявите
на вербална агресия към Ж.И., показанията на св.Д. и св.М.. Всеки от тях има лични
възприятия от срещата и съдържанието на отправените обидни думи и заплахи, изречени
от И. в присъствието на други лица и детето.
Показанията на втората група свидетели не опровергават фактите, изложени от
декларатора, доколкото само отричат да са чули думи, с които е обиждана и заплашвана от
И.. Въпреки, че свидетелят Г. твърди да е следвал страните и това да му е позволявало да
възприеме разговора им, неговият отговор е пестелив-„не чух нещо съществено.“, и
описателен само за поведението на св.М..
Съдът не кредитира като последователни и обективни за спорните моменти от
срещата показанията на св. Оя И., която е пристигнала по-късно и през цялото време е била
4
близо до собствените си деца/ на 2 г.и 4г./, когато са играели с детето И.. Отрича да е видяла
страните един до друг и да е чула отправяни от И.И. обиди и заплахи към Ж.И..
Безспорен факт е, че по сигнал на тел.112 от К.М., на място е пристигнал полицейски
екип. По-късно М. е подала молба по чл.8 от ЗЗДН срещу И.И. и декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, представени в заверени копия, въз основа на които е образувано производство по
ЗЗДН за извършени актове на насилие на 06.02.2021г., под формата на отправени обиди и
физическо посегателство.
По основателността на искането:
След обсъждане на спорните обстоятелства и факти първоинстанционният съд е
приел, че поведението на К.М. и отправените забележки от Ж.И. към роднините на бащата
са създали предпоставки за напрежение между възрастните и конфликт в деня на срещата.
Изтъкнато е, че молбата за защита е подадена в последния ден на преклузивния едномесечен
срок, като индиция, че поведението на ответника не е предизвикало основателен страх за
живота и здравето на двамата молители, и целта на това производство е да препятства
контакта на бащата с детето, използвайки предвидените в ЗЗДН средства, за постигане на
една неправомерна цел.
Разглеждащият състав не споделя това заключение, защото се базира на
предположения за факти, формирани под условие, които противоречат на събраните по
случая данни. Не могат да се изключат показанията на свидетелите на молителите, като се
приеме, че ответникът е провел успешно насрещно оспорване на изложените в декларацията
обстоятелства. Показанията на неговите свидетели не са убедителни за поведението на
страните по време на срещата, проведените разговори и отношенията между тях, от които да
се градят изводи, че именно ответника е бил обект на вербална агресия, но въпреки това не е
влизал в словесни пререкания и не е реагирал с обиди и заплахи, каквато е поддържаната
защитна теза в отговора на исковата молба.
Установено е, че през часовете на срещата обстановката не е била спокойна, а
напрегната от самото начало и агресията е ескалирала от страна на ответника към
молителката и по-късно към св.М., поради което е подаден сигнал на тел.112. От една
страна са проявите на вербална агресия/ обиди и заплахи/, насочена към Ж.И. в началото на
срещата, а от друга реакцията на И. спрямо намесата на К.М. и размяната на реплики, на
която са станали свидетели всички присъстващи.
Поради изложеното приема, че по отношение на молителката ответникът е
осъществил актове на насилие, посочени в декларацията, които представляват форма на
емоционално и психическо насилие по смисъла на чл.2 ,ал.2 от ЗЗДН. Не са част от
декларацията действия на ответника, представляващи физическо посегателство.
Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗДН психическо и емоционално насилие над дете е всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие. Доколкото този факт не е оспорен от
насрещната страна, проявена агресия от бащата към майката ex lege го поставя в позицията
на нуждаещо се от защита лице.
Производството е на спорна администрация на гражданските правоотношения. При
определяне на защитната мярка по чл. 5, ал.1 ЗЗДН не е обвързан от искането в молбата , а
се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице –
ТР № 2 от 25.11.2020г. на ВКС по т.д.№ 2/ 2019г., ОСГК.
От значение за вида на мярката е обстоятелството, че страните не живеят заедно,
упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката като
привременна мярка в бракоразводен процес, поради което мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.4 от
ЗЗДН не са приложими. Бащата има право на лични контакти в определените по
привременната мярка граници, в отсъствието на майката, и изпълнението на този режим ще
запази връзката на детето с другия родител.
Според постановките на ТР № 2 от 25.11.2020г. на ВКС по т.д. №2/ 2019г., ОСГК,
всеки акт на домашно насилие следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от
мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, съответстваща на тежестта, продължителността и
5
последиците от извършения акт. Предвид, че това е второ дело по ЗЗДН между същите
страни, с предходна заповед за защита на Ж. В. ИВ. и детето ИЛ. ИЛ. ИВ. от ответника,
осъществените нови актове на насилие са показателни, че наложените мерки не са
постигнали целения резултат. Макар и в различна степен проявите на насилие продължават,
накърнявайки основно личността на майката.
По изложените съображения намира, че в защита на молителите следва да се
приложат останалите предвидени в закона мерки, съобразно вида и интензитета на
доказаните актове на насилие, пряко насочени към молителката, индиректно и към детето.
Раздялата и водените дела генерират конфликт между страните, който може да провокира
аналогични ситуации, преди да бъде преосмислено поведението им като отговорни родители
за детето, в контекста на по-висша ценност- неговото здраве, живот и личностно развитие.
Това обосновава нуждата да се приложи мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, - задължение да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майката и детето, като превенция
срещу евентуално нови насилнически прояви от извършителя, под угрозата да му бъде
наложена друга, по-тежка санкция.
В защита на молителката следва да се наложи ограничителната мярка по чл.5, ал.1,
т.3 от ЗЗДН- забрана на ответника да приближава на разстояние по-малко от 200м., от
нейното жилище, месторабота, местата за социални контакти и отдих, за срок от 3 месеца.
На основание чл.5, ал.1,т.5 от ЗЗДН ответникът следва да посещава специализирани
програми. Препис от решението следва да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“-
Варна, за сведение и при необходимост за оказване на съдействие.
Съдът определя глоба на извършителя в размер на 800лв., на основание чл.5,ал. 4 от
ЗЗДН, при повторното налагане на мерките по ЗЗДН.
На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН ответникът следва да заплати държавна такса в размер
на 25лв. по сметка на Окръжен съд-Варна
Искане за разноски не е направено и такива не се присъждат на жалбоподателя, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.17, ал. 5 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 814/ 08.07.2021г. постановено по гр.№ 20213110103467 на .
Варненски районен съд, е вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА ИЛ. П. ИВ., ЕГН- **********, с адрес .гр.Варна, ул.“Дебър“ № 31,
ап.7, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ж. В. ИВ., ЕГН-
**********, и детето ИЛ. ИЛ. ИВ., ЕГН- **********, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на ИЛ. П. ИВ., ЕГН- **********, да приближава Ж. В. ИВ., ЕГН-
**********, нейното жилище в гр.Варна, ул.“Гладстон“ бл.4, вх.В, ап.44, и месторабота-
Медицински университет, гр.Варна, места за социални контакти и отдих, на разстояние по-
малко от 200м., за срок от 3 месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
НА основание чл.5, ал.1, т. 5 от ЗЗДН задължава ИЛ. П. ИВ., ЕГН- **********, да
посещава специализирани програми.
ОСЪЖДА ИЛ. П. ИВ., ЕГН- **********, да заплати в полза на съдебната власт, по
сметка Окръжен съд-Варна, глоба в размер на 800лв./ осемстотин лева/, на основание чл.5,
ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА ИЛ. П. ИВ., ЕГН- **********, да заплати в полза на съдебната власт, по
сметка Окръжен съд-Варна, сумата 25 лв./ двадесет и пет лева/ - държавна такса, на
основание чл.11, ал.3 ЗЗДН.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН да се издаде Заповед за защита.
6
В заповедта следва да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
ПРЕПИС заповедта да се връчат на РПУ по настоящ административен адрес на
извършителя и на пострадалото лице, на основание чл.16, ал.3 ЗЗДН, за контрол по
изпълнението на издадената заповед съгласно чл. 21 от ЗЗДН.
Препис заповедта и решението да се връчи на страните.
Да се уведоми Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, с препис от решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7