№ 2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 6.08.2020 г., в
състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: Гергана
Стоянова
Стоян
Колев
при секретаря Галина Владимирова
с участието на прокурора Нина Величкова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно
дело № 1339 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във
вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на „А.1Х.” ЕООД,представлявано от Т.Г.,против решение № 511/ 9.04.2020 г. по НАХД № 766/2020 г. по описа на ВРС, с което
е потвърдено
издаденото от директора на дирекция „Инспекция по
труда”-Варна НП № 03-011128/ 20.03.2019 год. С изложени в жалбата доводи за допуснати от въззивния съд
съществени процесуални нарушения при установяване на фактите по делото и такива
за неправилно прилагане на материалния
закон във връзка с разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго такова за отмяна
на НП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат
С. с претенция за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда”-Варна,чрез
упълномощения юрисконсулт Н. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и
извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна, против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното
НП е наложена на касатора на
основание чл.415в,ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 300лв. за
нарушение на чл.128,т.2 във вр. с чл.270,ал.2 и ал.3 от КТ,а именно : затова,че
на 28.01.2019 г. в гр.Варна,в качеството си на работодател не е изплатил в
уговорения срок договореното трудово възнаграждение на лицето Х.А.на длъжност
„търговски представител” в размер на 283,27 лв.
За да потвърди наказателното постановление, ВРС е приел липсата на
допуснати от наказващия орган съществени нарушения на процесуалните
правила,приел е за установен факта за неизплащане на трудово възнаграждение в
размер на 1650 лв. ,а по отношение на възражението на наказаното лице във вр. с
чл.28 от ЗАНН е приел,че не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства,които да отличават нарушението по степен на обществена опасност
от обикновените случаи на нарушения от този род.
Касационният съд намира,че
въззивното решение е постановено при
липсата на заявените с жалбата касационни
основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК.
В хода на въззивното производство
наказаното дружество не е оспорвало факта за наличието на неизплатено трудово
възнаграждение в посоченият в НП размер – тезата е била,че наличието на този
факт поражда единствено право на иск за засегнатото лице,но не и
административно-наказателна отговорност за работодателя. При тази липса на спор
относно фактите,констатацията на въззивния съд за неизплатен размер на
трудовото възнаграждение от 1650 лв. не представлява израз на допуснато от него
съществено нарушение на процесуалните правила,тъй като тя не води до различно
приложение на материалния закон,по причина,че
по-голямата сума включва посочената в НП по-малка сума в размер на
283,27 лв. – различно би било правното положение,ако съдът е установил сума по-малка от посочената в НП и въпреки
това потвърди НП.
Неправилна е тезата на касатора и
по отношение приложението на материалния закон – разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
представлява обща разпоредба,която е неприложима в случаи като процесния
,когато е приложената специалната разпоредба на чл.415в от КТ за
маловажните нарушения на трудовото
законодателство. Въпреки,че не е обосновал правните си изводи със съотношението
между общ и специален закон,крайния правен извод на ВРС за неприложимост на чл.28
от ЗАНН съответства на правилното приложение на материалния закон.
Липсата на други повдигнати от
касатора възражения не предполага повторно обсъждане от касационният съд на разрешените от въззивния съд въпроси,поради
което относно приложението на материалния закон се препраща към мотивите на
първоинстанционния съд по смисъла на чл.221,ал.2,изр.2 от АПК.
Същевременно, при извършената от
касационния съд служебна проверка относно валидността и
допустимостта на обжалваното решение такива
пороци не се установиха,поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход от делото
сторените от касатора разноски следва да останат за негова сметка ,а съгласно
чл.63,ал.5 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение,като
на основание чл.27е от Наредбата за заплащането правната помощ се присъдят
такива в размер на 80 лв.
Предвид изложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 511/9.04.2020
г. по НАХД № 766/2020 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „А.1Х.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Т.К.Г.
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”- Варна за разноски по делото сумата
от 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :