Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
гр. Русе, 13.12.2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, II състав, в
публичното заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия:
Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМТРОВА
като разгледа докладваното
от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
административно дело № 571 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.
Постъпила е жалба от „РИБОВЪДСТВО
ОСТРИЦА“ ЕООД, със седалище с.Острица, обл.Русе, представлявано от В. Р. Р. -
управител, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000320004061-091-001 от 09.06.2021
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №
167/24.08.2021 г . на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна. С оспорения
ревизионен акт (РА) са установени задължения за дружеството за данък върху дивидентите
и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2018 г. и
2019 г. и на основание чл. 38 ал. 3 ЗДДФЛ, във вр. с § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на
същия закон са установени допълнителни задължения за данък върху дивидентите за
2018 г. в размер на 7 400.00 лева, ведно с дължимата лихва в размер на 1 979.90
лева и за 2019 г. - данък за внасяне в размер на 1460.00 лева, ведно с
дължимата лихва в размер на 368.48 лева.
В
жалбата на първо място се сочи, че обжалвания РА е издаден след като с Решение
№ 149/03.07.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна е отменен предходен
РА № Р-03001819006191-091-001/13.04.2020 г., но въпреки това никаква част от
съображенията на решаващия орган не са взети предвид в новия РА. На следващо
място жалбоподателят счита извода на ревизиращия екип относно недоказаността на
факта на връщането на парични средства в дружеството от страна на управителя В. Р., макар и внесени по банкова
сметка, ***азателствата в ревизионното производство. Твърди, че няма никакво
правно значение обстоятелството дали В. Р. е имал доходи и възможност да внесе
посочените суми, тъй като тези суми не са възстановени от неговите доходи, а
тъй като не са изразходвани. Освен това обстоятелството, че сумите са постъпили
по банкова сметка ***оречиво. Посочва, че голяма част от тези възстановени
средства били разпределени като дивидент през 2019 г., като дружеството е
подало декларация с деклариран окончателен данък за доходи от дивиденти и
ликвидационни дялове по чл. 38 ал. 3 ЗДДФЛ и данъкът е внесен, поради което
нелогично и незаконосъобразно е начислен данък за суми, които вече са
разпределени и върху тях е начислен и внесен дължимия данък. Счита, че ако НАП
прецени, може да се обложи само разликата между сумата, която счита за скрито
разпределение на печалбата и вече разпределената такава. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени оспорения ревизионен акт.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателят поддържа жалбата
като акцентира на обстоятелството, че по-голямата част от взетите служебни
аванси (148 000 лв.) са върнати от В.Р. и са разпределение като дивиденти
през 2019 г., съответно са обложени с данък, като единствената възможност за
НАП е да обложи с данък само разликата между 177 000 лв. (общата сума на
взетите служебни аванси през 2018 г.и 2019 г.) и 148 000 лв. Направена е
претенция за разноски само в размер на заплатената държавна такса.
Ответникът – директорът на
дирекция "ОДОП"-Варна, чрез упълномощения гл.юрисконсулт З.Е.,
оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
Съдът,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното :
Предмет на оспорване в настоящото
производство е РА № Р-03000320004061-091-001 от 09.06.2021 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП – Варна – С. Й. Г. на длъжност началник на
сектор и А. В. Д. на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден с
Решение № 167/24.08.2021 г . на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес, след като
е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред,
поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
В настоящото производство, съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността
и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът констатира, че ревизията е
повторна, възложена след Решение № 149/03.07.2020 г. на директора на дирекция
ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с което е отменен РА №
Р-03001819006191-091-001/13.04.2020 г.
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000320004061-020-001/08.007.2020
г. (л.5 от преписката), последвана от заповед за изменение № Р-03000320004061-020-002/13.10.2020
г. (л.8 от преписката), заповед за спиране № Р-03000320004061-023-001/09.11.2020
г. (л.10 от преписката) и заповед за възобновяване № Р-03000320004061-143-001/12.04.2021
г. (л.12 от преписката), издадени от С. Й. Г. - началник сектор при ТД на НАП –
гр. Варна, с обхват задължения за данък върху диведентите и ликнидационните
дялове на местни и чуждестранни физически лица по чл. 38 ЗДДФЛ за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. С последната заповед за възибновяване е
определен краен срок за приключване на ревизията 17.05.2021 г. Всички изброени
заповеди са връчени електронно на ревизираното лице, видно от приложените към
всяка заповед разписки.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад №
Р-03000320004061-092-001/28.05.2021 от проверяващите органи по приходите – А. В.
Д. – главен инспектор по приходите и М. Д. М. – старши инспектор по приходите,
връчен на ревизираното лице по електронен път на 28.05.2021 г. (л. 123-132, том
1 от преписката).
Срещу така изготвения РД е
депозирано възражение от страна на жалбоподателя вх. № Р-03000320004061-ПРД-003-И/08.06.2021
г. (л.133, том 1 от преписката). Възраженията са обсъдени, намерени са за
неоснователни и въз основа на констатациите в РД е издаден процесният РА № Р-03000320004061-091-001
от 09.06.2021 г., връчен електронно на ревизираното лице на 09.06.2021 г.
(л.134-138 от преписката).
Ревизионният акт е обжалван
пред директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна, който постановил
Решение № 167/24.08.2021г., с което е приел възраженията на жалбоподателя за
неоснователни и е потвърдил РА (л.1-5 от преписката) Решението е връчено на
ревизираното лице на 24.08.2021 г. (л.6 от преписката).
Видно от приложените по преписката
разпечатки от ИС "Контрол", заповедите за възлагане на ревизия,
ревизионния доклад, и ревизионния акт са издадени като електронни документи,
подписани с електронен подпис. В с.з. проведено на 11.11.2021 г. електронните
документи, представени на оптичен носител – 1бр. СD, са приети като
доказателства по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя изрично е
заявил, че няма възражения по отношение на подписаните с електронни подписи
документи. В изпълнение на задължението на съда да извърши проверката по чл. 160, ал.2 от ДОПК – дали РА е издаден от компетентен
орган и в предвидената от закона форма, при проверка на електронните документи
чрез извършена визиуализация съдът установи, че ЗВР, РД и РА са подписани от
посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен
подпис по чл. 13, ал.3 от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен съгласно изричното
указание на чл. 13, ал.4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на
действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП, т.е. ревизията е редовно
възложена, а РА отговарят на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК.
Решението, с което РА е потвърден, е
издадено също от компетентен орган в рамките на нормативно установения срок.
По
тези съображения съдът намира, че ревизионният акт, както и останалите актове в
хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи по
приходите и в кръга на техните правомощия. Ревизионният акт е издаден в писмена
форма и има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОПК. Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби.
В хода на ревизионното производство органите
по приходите са установили, че дружеството – жалбоподател е основано на
26.08.2009 г., като с името „Рибовъдство Острица“ ООД е регистрирано на
01.06.2012 г., когато е променен и предмета на дейност. Собственици и
съдружници към ревизирания период са Т. Р. с дял 4500 лв. (90%) и П. Я. с дял
500 лв. (10%). Първоначално дружеството се е управлявало от двамата съдружници,
като в последствие, от 12.10.2016 г. до 21.02.2017 г. управител е бил В. Р. Р..
От 21.02.2017 г. и към момента на ревизията управител на дружеството е П. Я..
Основната
дейност на ревизираното лице е отглеждане на риба и изграждане (строителство)
на промишлени съоръжения, като за ревизирания период e осъществявало дейността
си в с. Острица, общ. Две могили. Рибарникът е нает с договор за отдаване под
наем на недвижим имот от Община Две могили. През ревизирания период е
извършвало строителство на промишлени съоръжения в с.Сяново, обл.Силистра. Към
31.12.2019 г. дружеството е вписано в Регистъра на рибовъдните стопанства към
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), видно от представено удостоверение
№ 1040/16.10.2015 г.
По
отношение на кадровата обезпеченост е установено, че през периода на ревизията
в дружеството има назначени 4 лица по трудови договори, като В. Р.Р. е бил
назначен на длъжността „ръководител рибовъдство“. Същият е упълномощен от
управителя на дружеството да оперира с банковата му сметка без ограничения (л.
16-17, том 1 от преписката)
В
хода на ревизионното производство на дружеството са връчени 2 бр. искане за
представяне па документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ). С
Протоколи за приемане с вх. №№ ППДОП вх. № 7762 от 04.08.2020 г. (л.46,
том 1) са представени - Писмени обяснения; Аналитичен регистър на сч. сметка
503/5 за 2018 г., Аналитичен регистър на сч. сметка 503/5 за 2019 г.; ППДОП вх.№8109 от 13.08.2020 г. (л.32, том 1) - Справки, декларация и пълномощно;
ППДОП вх.№8851 от 03.09.2020 г. (л. 14, том 1) – банкови извелечия; ППДОП вх.№9889 от 05.10.2020
г. - Декларация за разкриване на банкова тайна; ППДОП вх.№10547 от 20.10.2020
г. (л.59, том 1) - Писмени обяснения, ПКО.
С Протокол № Р-
03000320004061-П73-0О2/20.05.2021 г. (л. 100-101, том 1 от преписката) са
приобщени към настоящото ревизионно производство документи, събрани в хода на
извършена ревизия, приключила с РА № Р-030001819006191-091-001/13.04.2020 г.
По
реда на ДОПК е изискана информация от трети лица - УниКредит Булбанк АД, Банка
ДСК ЕАД, ПИБ АД.
Органите по приходите са установили всички активни банкови сметки
през ревизирания период, както и лицата, които са упълномощени да се
разпореждат с банковите сметки и да ползват банковите карти на дружеството, а
именно: П. Я. и В. Р..
Извършен
е анализ на движението на паричните средства по банковите сметки и касата на
дружеството, систематизирани от ревизиращия екип в таблици, приложени на л.
102-122, том 1 от преписката. Установено е че тегленията и внасянията на каса
през ревизирания период са правени единствено от В. Р..
Органите
по приходите са констатирали, че внесените и изтеглените суми по банков път и
на каса отговарят на счетоводните записвания на дружеството.
Въз
основа на извършения анализ на счетоводна сметка 501 „Каса" е установено,
че дебитният оборот е формиран от постъпили парични средства в касата от
клиенти и изтеглени суми от банковите сметки, а кредитният оборот по сметката е
формиран от плащания към доставчици и вноски по банковата сметка на
дружеството.
Констатирано
е, че през ревизирания период с разходни касови ордери (РКО) В. Р. е получил
следните парични средства от „Рибовъдство Острица" ЕООД:
1.
През 2018 г. - в общ размер на 148000.00 лв., както следва: с РКО №1/19.01.2018
г. за 9520.00 лв., №2/08.02.2018 г. за 8760.00 лв., №3 20.04.2018 г. за 9180.00
лв., №4 07.05.2018 г. за 9630.00 лв., №5/29.06.2018 г. за 9220.00 лв., №6
03.07.2018 г. за 8850.00 лв., №7/21.07.2018 г. за 9870.00 лв., №8 02.08.2018 г.
за 8290.00 лв., №9/17.08.2018 г. за 9660.00 лв., №10/29.08.2018 г. за 8970.00
лв., №11 26.09.2018 г. за 9340.00 лв., №12/02.10.2018 г. за 9770.00 лв.,
№13/19.10.2018 г. за 9160.00 лв., №14/ 30.10.2018 г. за 8690.00 лв.,
№15/06.11.2018 г. за 9440.00 лв. и № 16/04.12.2018 г. за 9650.00 лв. (л. 83 гръб-
87 гръб от преписката).
2.
През 2019 г. – в общ размер на 29200.00 лв., както следва: с РКО №1/07.01.2019
г. - 9700.00 лв., №7/07.03.2019 г. - 9600.00 лв., №11/12.03.2019 г. - 9900.00
лв. (л. 77-82 от преписката).
Констатирано
е, че във всички РКО е посочен В. Р. като лице броило сумата и лице получило
парични средства, т.е. същият си е изплатил сам на себе си суми в брой от
касата на дружеството.
Изплатените
с РКО суми са осчетоводени с Мемориален ордер МО по дебита на сметка 422
„Подотчетни лица" с основание „Служебен аванс" по кредита на сметка
501 "каса" (л. 88 гръб, том 1 от преписката).
Констатирано
е, че счетоводна сметка 422 – „Подотчетни лица" към 31.12.2018 г. е с
дебитно салдо 215290.21 лв., в т.ч. осчетоводените в края на периода 148000.00
лв.
От
ревизираното дружество са изискани писмени обяснения и документи (авансови
отчети и разходно-оправдателни документи), изясняващи причините и целите, за
които са предоставени паричните средства на В. Р. (л. 13-49, том 1 от
преписката).
С
писмено обяснение с вх.№7762/ 04.08.2020 г. (л.44-45, том 1 от преписката),
дадено от В. Р. в качеството на упълномощено лице от управител на „Рибовъдство
Острица" ООД същият пояснява, че предоставените му, служебни аванси са за
закупуване на фуражи и други разходи за рибовъдното стопанство, както и за
съхраняване на паричните средства на дружеството, които не могат да се
съхраняват в рибовъдното стопанство, което е насред полето и неохраняемо.
От
физическото лице В. Р., е изискано представяне на документи и изясняване на
взаимоотношенията на лицето с „Рибовъдство Острица" ООД относно това в
качеството на какъв е получил сумите от касата на дружеството: каква е
целта/предназначението на получените парични средства; как се е разпоредил с
паричните средства (л.63-64, том 1).
В
писмено обяснение с вх. №11053/30.10.2020 г. В. Р. посочва, че в „Рибовъдство
Острица" ООД е назначен по трудов договор на длъжност „ръководител
рибопроизводство" и пълномощник на управителя. Пояснява, че парите са
получени в качеството на ръководител на рибопроизводство, договаряне и
евентуална покупка на специализирано транспортно средство от страната и
чужбина. Поради неуспешни разговори за закупуване на горепосоченото транспортно
средство, парите са върнати по банковата сметка на фирмата и на каса. Паричните
средства не са били предавани на никого (л.62, том 1 от преписката).
Органите
по приходите са констатирали, че са налице несъответствия в дадените писмени обяснения
на В. Р. в качеството му на упълномощено лице на жалбоподателя от 04.08.2020 г.
и от физическото лице В. Р. от 30.10.2020 г.
При
анализа на дадените средства от касата па дружеството, осчетоводени по сметка
422 „Подотчетни лица“ е констатирано, че са предоставени суми и на
съдружниците, както следва:
Т.
Р. - №2/15.01.2019 г. - 9200.00 лв. /л.82 гръб/, №4/22.01.2019 г. - 9500.00лв.
/л.81 гръб/, №5/30.01.2019 г. - 9800.00лв. /л. 81/, №6/05.03.2019 г. - 9800.00лв. /л.79/, №8/07.03.2019 г. - 9500.00 лв.
/л.79 гръб/, №10/11.03.2019 г. 9500.00 лв. /л.78/ в общ размер на 57 300.00
лв.; /л. 56-59 oт отм. РА/;
П.
Я. - №9/08.03.2019 г. - 9700.00 лв. /л.79 гръб/;
М.
Я. -№3/17.01.2019 г. - 8800.00 лв. /л. 81/;
Констатирано
е, че във всички РКО не е посочено основание за изплатените суми.
През
2019 г. са възстановени суми по служебни аванси с приходни касови ордери oт лицата, съответно: М. Я. с ПКО №1/03.06.2019 г. в р-р на
8800.00 лв. /стр.77 гръб/, П. Я. с ПKO №2/11.06.2019 г. в
р-р на 9700.00 лв. /стр.77/ и В. Р. с ПКО №3/22.07.2019 г. в р-р на 9800.00 лв.
/77 гръб/.
Констатирано
е, че в предходното ревизионно производство от ревизираното дружество са
представени Протоколи от Общо събрание на дружеството, с които е взето решение
за разпределение на дивиденти, както и РКО за платени суми с основание
изплатени дивиденти през 2019 г. на Т. Р. в общ р-р на 36750.00 лв. РКО
№20/28.06.2019 г., РКО №13/03.06.2019 г., РКО №15/11.06.2019 г. и РКО №17/20.06.2019
г. и на П. Я. в общ размер на 10450.00 лв., РКО №19/25.06.2019 г., РКО
№16/20.06.2019 г., РКО №14/11.06.2019 г. и РКО № 12/20.06.2019 г.,
№21/28.06.2019 г. /л. 68-76/.
Съгласно
предоставено обяснение от В. Р., в качеството му на упълномощено лице на
„Рибовъдство Острица" ООД е пояснено, че физическото лице В. Р. през 2019
г., чрез вноски на каса в „УниКредит Булбанк" АД е възстановил в касата на
дружеството, следните суми: - на 28.03.2019г. - 35 000.00лв.; - на 16.04.2019г.
- 5 000.00лв.; - на 29.07.2019г. - 50 000.00лв.; на 30.07.2019г. - 50 000,00
лв. /л. 34-38,58/. С РКО са внесени в брой в касата на дружеството 9800.00 лв.
през 2019 г. и 27400.00 лв. през 2020 г. / л. 54-56/.
Извършен
е анализ на счетоводна сметка 501 „Каса" и е установено, че дебитния
оборот е формиран от постъпили парични средства в касата от клиенти и изтеглени
суми от банковите сметки, а кредитния оборот по сметката е формиран от плащания
към доставчици и вноски по банковата сметка на дружеството.
Установено
е, че наличностите на паричните средства в брой по касата на дружеството
нарастват: към 01.01.2018 г. са в размер на 5 810.78 лв., а към 31.12.2018 г. в
размер на 2910.45 лв. и към 31.12.2019 г. в размер на 94402.39лв.
В
тази връзка е проследен размера на паричните средства по сметка 501
„Каса", към датата, предхождаща внасянето в касата на дружеството на
изтеглените суми от банковата му сметка /виж. л. 8 и 9 от РД/, при който е
констатирано, че дружеството е разполагало с пари в брой, преди съставените счетоводни
операции за внасяне на средства. Не са установени извършени разходи за
дейността на предприятието.
Въз
основа на събраните доказателства е прието, че В. Р., действащ като управител
упълномощено лице и лице, свързано със съдружниците по см. на § 1, т.З, б.
„а" от ДР на ДОПК - /В. Р. е баща на Т. Р. - съдружник в ревизираното
дружество/, се е разпоредил с паричните средства в своя полза - т.е. налице е
„разпределение под каквато и да е форма" на суми от патримониума на задълженото
лице в патримониума на свързано с дружеството лице.
Прието
е, че безспорно е налице липсата на доказателства за връщането в дружеството на
изплатените с РКО суми от касата общо в размер на 177 200.00 лв., в т. ч. за
2018 г. в размер на 148000.00 лв. и за 2019 г. в размер на 29200.00 лв. Въз
основа на събраните доказателства, органите по приходите са достигнали до
извода, че получените от В. Р. парични средства общо в размер на 177 200.00 лв.
не касаят дейността на дружеството.
При
така установената фактическа обстановка ревизиращия екип е приел, че платените
суми на лицето В. Р. в общ размер на 148000.00 лв. за 2018 г. и 29200.00 лв. за
2019 г., представляват скрито разпределение на печалбата, позовавайки се на
легалното определение за „дивидент", регламентирано в § 1, т. 4, буква
„в" от ДР на ЗКПО и чл. 38, aл. 1 и ал. З от ЗДДФЛ във връзка с чл. 46, ал. З от ЗДДФЛ,
съгласно които разпоредби, скритото разпределение на печалба, извършено в полза
на акционери и съдружници или свързани с тях лица е дивидент и се облага като
такъв с 5 % данък при източника.
На
основание чл. 38, ал. 1 и ал. З
от ЗДДФЛ във връзка с чл. 46, ал. З от ЗДДФЛ е начислен данък върху дивидентите
за 2018 г. в общ размер 7400.00 лв., при данъчна основа 148000.00 лв. и е
начислена лихва в размер на 1979.90 лв. лв. за просрочие. За 2019 г. - в общ
размер 1460.00 лв., при данъчна основа 29200.00 лв. и е начислена лихва в
размер на 312.71 лв. за просрочие.
За
2019 г. е начислена и лихва в размер на 55.77 лв. за внесения със забава данък
по подадена декларация по чл. 55, ат. 1 от ЗДДФЛ с № 1800И0274967/12.07.2019 г.
/за 2-ро тримесечие/, с която е деклариран окончателен данък за доходи от
дивиденти по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ от източници в страната в размер на 5500.00
лв.
По
направеното оспорване на изводите в РА, директорът на дирекция ОДОП Варна при
НАП се е произнесъл с Решение № 167/24.08.2021г., с което е приел, че жалбата е
неоснователна, като е потвърдил ревизионния акт.
При така
посочените факти и като съобрази приобщените доказателства за тяхното
проявление, по отношение на материалната законосъобразност на установените
задължения, съдът приема следното:
Не е налице спор по
отношение на фактическите установявания, направени в хода на ревизията. Основния
спорен въпрос в настоящото производство е дали суми в общ размер на
177 200.00 лв., изплатени през 2018 г. и 2019 г. от касата на дружеството
– жалбоподател на В. Р., представляват скрито разпределение на печалбата и
съответно дължи ли се върху тях данък на основание чл. 38 ал. 3 ЗДДФЛ, във вр.
с § 1 т. 5, б.“в“ от ДР на ЗДДФЛ.
Легалното определение
на „скрито разпределение на печалба" е дадено в § 1. т. 5. б. „а" и
б. ,,б" от допълнителните разпоредби към ЗКПО, към който препраща § 1, т.
8 от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно б. „а", сумите, несвързани с осъществяваната от
данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива.
начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на
акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите
по т. 4. букви „а" и „б" представляват скрито разпределение на
печалба.
Според разпоредбата на
§ 1., т.5 от ДР на ЗДДФЛ, „Дивидент" е: а).доход от акции; б).доход от
дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права,
третирани като доходи от акции; в).скрито разпределение на печалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, aл. 3 от ЗДДФЛ, окончателният данък за доходите от дивиденти
под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер
на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата. Ставката на данъка
е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ. А в разпоредбата на чл. 65,
ал. 3 от ЗДДФЛ в редакция към ревизирания период/, се регламентира, че данъка
по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието -
платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през кост е
извършено скрито разпределение на печалбата.
Предвид цитираните
правни норми и като съобрази събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, съдът счита, че правилно органите по приходите са преценили, че
изплатените на В. Р. суми от касата на дружеството през 2018 г. и 2019 г. в общ
размер на 177 200.00 лв. представляват скрито разпределение на печалбата
по смисъла на §1 т. 5 б.“а“ от ДР ЗКПО, тъй като не са свързани с
осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, начислени са и за
изплатени под каквато и да е форма (в случая под формата на „служебен аванс“) в
полза на свързано със съдружника Т. Р. лице. По делото не са представени
никакви доказателства от ревизираното лице за какво са разходвани
предоставените на Р. служебни аванси. Налични са само писмени обяснения на Р. –
веднъж дадени в качеството му на упълномощено лице на ревизираното дружество и
втори път като физическо лице, дадени в период от три месеца (първото е на
3.08.2020 г., а второто на 28.10.2020 г.) при това обясненията са
противоречиви. В първото обяснение се твърди, че сумите са за закупуване на
фуражи и други разходи за рибовъдното стопанство, както и за съхраняване на
парични средства на дружеството, тъй като в стопанството нямало условия за
това. А във второто обяснение се посочва, че парите са предоставяне за
договаряне на евентуална покупка на специализирано транспортно средство от
страната или чужбина. И в двете обяснения се посочва, че в последствие сумите
били върнати по банкова сметка ***.
Това противоречие е
отчетено от ревизиращите и съответно обясненията на Р. правилно не са приети
като доказателство за основание за предоставяне на служебните аванси. Още
повече, че в хода на ревизията са събрани безспорни доказателства, че Р. е
лицето, което оперира с банковите сметки на дружеството, същият е подписвал и
съставените фактури за продажби и др. документи от името на дружеството, той е
подписвал всички процесни РКО за броил и получил сумите, изплащането на
трудовите възнаграждения се е осъществявало от В. Р., който се е подписвал като
касиер на дружеството. Т.е. В. Р. е имал пълен контрол както по отношение на
банковите сметки на дружеството, така и по отношение на паричните средства,
налични в касата. Неговите обяснения за изразходването на предоставените му
служебни аванси във връзка с дейността на дружеството не се подкрепят от
каквито и да било писмени доказателства в тази насока. Напротив, видно е от
процесните РКО, че в полза на В.Р. в продължение на една година (2018г.) и още
три месеца от следващата 2019 г. са изплащани регулярно – веднъж или два пъти в
месеца, суми под 10 000 лв., без за тях да са представени
разходнооправдателни документи.
Всъщност дружеството –
жалбоподател не отрича този факт, като основният аргумент в жалбата е, че в
крайна сметка по голямата част от тази сума – 148 000.00 лв. била
възстановена от В.Р. през 2019 г. по банков път и в касата. Настоящата съдебна
инстанция не споделя това възражение на жалбоподателя поради следните
съображения: Видно е от приложеното по преписката извлечение от банковата
сметка на дружеството, че действително за периода м. март - юли 2019 г. Р. е
внесъл по банковата сметка суми в брой на каса, за които е посочено следното
основание: 28.03.2019 г. - 35 000.00 лв., с основание касова наличност;
16.04.2019 г. - 5 000.00 лв., с основание вноска; 30.07.2019 г. - 50 000.00 лв.
с основание вноска; 31.07.2019 г. - 50 000.00 лв. с основание вноска (л.66-68,
том 1 от преписката). Видно от основанията за внасянето на сумите, липсва изрично волеизявление на В.
Р-, че суми по вноските са за възстановен служебен аванс.
В
тази връзка органите по приходите са направили анализ и на предоставените в
хода на ревизията хронологични и аналитични регистри. По хронологичните
регистри е видно, че с контировка дебит 503/5 кредит сметка 422 „Подотчетни
лица" са осчетоводени следните операции: № 0..191/28.03.2019 г. - 35 000.00 лв.; 0...377/16.04.2019 г.
- 5 000.00 лв.; 0..790/30.07.2019 г. - 50 000.00 лв.; 0..792/31.07.2019 г. - 50
000.00 лв. като основание възст. сума В. Р. (л.34-38,
том 1 от преписката). Същевременно в
хода на административното обжалване са присъединени доказателства по извършена
ПУФО, приключила с протокол № П-03001819095172-073-001/ 19.08.2019 г. (л.133-135,
том 2 от преписката), по която са представени Аналитични регистри на сметка 503
„Банка" и сметка 501 „Каса" за периоди до 31.05.2019 г., т.е.
регистрите не включват целия ревизиран период. Видно е oт Аналитични
peгистри на сметка 503 „Банка" на л. 122, том 2 от
преписката, че на 28.03.2019 г. сумата в размер на 35000.00 лв. е осчетоводена
с контировка дебит сметка 503 „Банка/кредит сметка каса", т.e. сумата е изтеглена от касата на дружеството и внесена в
банковата сметка на същата дата. Същото се установява и за сумата в размер на
5000.00 лв. На 16.04.2019 г. сумата oт 5000.00
лв. е осчетоводена с контировка дебит сметка 503 „Банка/ кредит сметка 501
„каса", т.е. сумата е изтеглена от касата на дружеството и внесена в
банковата сметка на същата дата. В аналитичния регистър на сметка 501
„Каса" се установява, че са осчетоводени изплатени парични средства от
каса на дружеството, които в съшия или по-малък размер са внесени в банковата
сметка на дружеството (л.109, том 2 от преписката).
От
друга страна е направен и анализ на дебитните салда по сметка 501 „Каса“,
изложен в табличен вид на стр.9 от РД (л.128, том 1 от преписката), от който е установено, че към дата на връщане
на дадените аванси, салдата на касата са били в размер по-голям от направената
вноска на каса по банковата сметка.
В
резултат на цялостният анализ на счетоводните записвания и на банковите
извлечения правилен е извода на органите по приходите, че на цитираните дати
(28.03.2019 г., 16.04.2019 г., 30.07.2019 г., 31.07.2019 г.) В. Р. е внасял по
банковата сметка на дружеството суми, които преди това е теглил от касата на
дружеството. Т.е. той като упълномощено лице е разполагал с наличностите по
касата и е имал възможност да внася суми в брой на каса по банковата сметка,
без за това да са взети съответните счетоводни операции. Допълнително
доказателство в тази насока е констатираното от ревизиращия екип обстоятелство,
че от банковата сметка на дружеството – жалбоподател регулярно са теглени суми
в голям размер, които формират и големи наличности в сметка 501 „Каса",
като този факт се установява от приложения аналитечен регистър на сметка 503/5
УниКредит Булбанк (л. 35-43, том 1 от преписката). А същевременно в
първоначалното обяснение на дружеството е посочено, че сумите са давани на В.Р.
като служебен аванс, тъй като паричните средства на дружеството не можело да се
съхраняват в рибовъдното стопанство, което било насред полето. Това обяснение
от една страна противоречи на действията на дружеството – хем не могат да се
съхраняват паричните средства в рибовъдното стопанство, но същевременно се
теглят големи суми от банковата сметка и се захранва касата с тях. От друга
страна противоречи и на даденото от самия В.Р. обяснение относно
предназначението на служебните аванси.
В заключение съдът
намира за напълно обоснован и подкрепен със събраните в хода на ревизията
писмени доказателства извод на органите по приходите, че не са налице
достоверни доказателства за връщането на паричните средства на дружеството,
дадени като служебен аванс на В.Р. , въпреки че са налице данни за внесени от
него суми по банковата сметка. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че няма икономическо и правно основание, с което
ревизиращият екип мотивира отказа си да признае внесените по банковата сметка
парични суми. Видно е от съдържанието на РА, че органите по приходите не
отричат факта, че В.Р. е внесъл по банковата сметка на дружеството сума в общ
размер на 140 000 лв. през 2019 г. Същевременно техният извод е, че не са
налице безспорни доказателства, че В.Р. е върнал на „Рибовъдство Острица“ ООД
именно предоставените му през 2018 г. и 2019 г. парични средства под формата на
служебен аванс в общ размер на 177 200.00 лв. Настоящият съдебен състав
споделя този извод, тъй като самият факт на внасяне на определени суми по
банковата сметка на дружеството от В.Р. сам по себе си не означава връщане на
служебните аванси. Видно е както от банковото извлечение, така и от
аналитичните регистри на сметка 503 „Банка“ и сметка 501 „Каса“, че всъщност
четирите вноски са осчетоводени именно
като касова наличност, която се внася в банковата сметка на дружеството. Т.е.
В.Р., за който категорично се доказа по делото, че е единственото лице, което
има достъп до касата и банковата сметка и съответно оперира с паричните суми в
тях, с процесните четири вноски в общ размер на 140 000 лв. всъщност е
внесъл по банковата сметка на дружеството именно касовата наличност, а не
предоставените му служебни аванси. Обстоятелството, че в последствие тези вноски
са осчетоводени с контировка дебит 503/5 кредит сметка 422 „Подотчетни лица“ не
променя факта на първоначалното осчетоводяване. Всъщност единственото
доказателство в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че тези четири вноски
са именно възстановени служебни аванси, е аналитичния регистър на сметка 503/5,
представен на л.34-38, том 1 от преписката, но записванията в него по отношение
на четирите осчетоводени операции се опровергават както от представени в
предходна проверка аналитични регистри по сметка „Банка“ и сметка „Каса“, така
и от останалите коментирани доказателства.
По
изложените съображения съдът намира, че с оспорения ревизионен акт са направени
обосновани фактически констатации, въз основа на които материалният закон е
приложен правилно като е прието, че предоставените на В.Р. под формата на
служебни аванси суми в общ размер на 177 200 лв. през 2018 г. и 2019 г.,
представляват скрито разпределение на печалбата и попадат в понятието
„дивидент“ по смисъла на § 1 т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ и на основание чл.38,
ал. 1 и ал.З от ЗДДФЛ във връзка с чл.46, ал.З от ЗДДФЛ е
начислен данък върху дивидентите за 2018 г. в общ размер на 7400.00 лв. и за
2019 г. - в общ размер на 1460.00 лв. със съответните лихви за закъснение.
С
оглед изхода на спора, претенцията на ответната страна за присъждане на
разноски по делото е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК
на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка
инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение
за един адвокат. Съдът като съобрази, че делото е с определен материален
интерес счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за
юрисконсултско възнаграждение е 866.25 лв. и именно до така посочения размер
следва да се присъдят разноски на страната-ответник.
Мотивиран
така и на основание чл. 161 ДОПК, във вр. с чл. 226 ал. 3 АПК, във вр. с § 2 ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РИБОВЪДСТВО ОСТРИЦА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище с.Острица, обл.Русе, представлявано от В. Р. Р. -
управител, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000320004061-091-001 от 09.06.2021
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №
167/24.08.2021 г . на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна.
ОСЪЖДА „РИБОВЪДСТВО ОСТРИЦА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище с.Острица, обл.Русе, представлявано от В. Р. Р. -
управител, да заплати на Дирекция "ОДОП"
гр.Варна при ЦУ на НАП за разноски по делото сумата 866.25(осемстотин шестдесет и шест лв. и 25 ст.) лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: