Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Нови пазар, 02.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в съд в публичното си заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Николова
СЕКРЕТАР: Нела Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 43 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят В.В.В. ***, сочи че не е съгласен с издаденото от Началника на РУ-Нови пазар НП № 34/04.02.2020 г., с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 60 лв.
Жалбоподателката сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, т.к бил нарушен чл. 55, ал.1, т. 5 от ЗАНН, т.к нарушението не било описано къде е изгубила посочените документи. Жалбоподателката сочи, че на 25/26.01.2020 г. установила липсата на посочените документи – лична карта и СУМПС с контролен талон и през деня на 26.01.2020 г. подала сигнал за това в РУ Нови пазар. Жалбоподателката сочи, че не е сигурна дали ги е изгубила или е обект на престъпление. Жалбоподателката сочи, че не е извършила виновно нарушение, а за да бъде наказана е необходимо нарушението да е извършено виновно.
Предвид на горното жалбоподателят моли съда да отмени наложеното му наказание, или евентуално да приеме, че е налице маловажен случай и да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна, редовно пР.ана не изпраща представител в открито съдебно заседание.
В съпровождащото жалбата писмо се твърди, че НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя В.В.В. *** е ангажирана с акт за установяване на административно нарушение с № 34 от 27.01.2020 г., с който актосъставителят Г.Г.,***, в присъствието на свидетеля П.Ризов и нарушителя по акта е констатирал, че на 25.01.2020 г. в гр. Шумен, лицето В.В.В. е изгубила личната си карта с посочен номер и свидетелството за управление на МПС, също с посочен номер и контролен талон, при обстоятелства посочени в декларация по чл. 17, ал.1 от ЗБЛД.
Посочени са нарушените разпоредби - чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.
Актът е подписан от жалбоподателят с посочване, че няма възражения.
Въз основа на този акт е издадено от Началника на РУ- Нови пазар НП № 34/04.02.2020 г., с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД и на основание чл. 81, ал.2, т. 2 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 60 лв.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 04.02.2020 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Разгледано по същество се установи
следното:
На 27.01.2020 г. жалбоподателката посетила РУ Нови пазар, където заявила в нарочна декларация пред компетентните органи, че на 25.01.2020 г. е загубила личната си карта и свидетелство за управление на МПС в гр. Шумен. Подадената от нея декларация по чл. 17 от ПИБЛД е с вх. № 307000-612/27.01.2020 г.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел по акта.
От правна страна така описаното представлява нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД, вменяваща задължение на гражданите, притежатели на български лични документи да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.
Съгласно чл. 13, ал.1, т. 1 и т. 3 от ЗБЛД, посочените като изгубени от жалбоподателката документи, са документи за самоличност, поради което и задължението по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД се отнася до тях в пълна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да бъде едно деяние квалифицирано като административно нарушение, последното следва да осъществява всички признаци от обективна и субективна страна на конкретна норма, съдържаща се в специален материален закон, който регламентира съответния вид обществени отношения. Така нормата на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД предвижда, че гражданите, притежатели на български документи за самоличност, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. В конкретната хипотеза, жалбоподателката е посочила, че на 25.01.2020 г. в гр. Шумен установила, че е загубила личните си документи, за които според посоченото от нея в жалбата й, преди това били в дамската й чанта, в портфейл.
Така описаното от самата жалбоподателка и потвърдено от подписаната от нея декларация и от свидетелските показания, сочи че от субективна страна, деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост, тъй като жалбоподателката не е предвиждала последиците на своето деяние, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Извършеното нарушение е формално, такова на просто извършване, и за съставомерността му не се изисква настъпването на определен вредоносен резултат. То се осъществява чрез бездействие при установено в закона задължение за действие, тъй като всяко едно лице, което притежава документ за самоличност, има задължение да го пази и да разполага във всеки един момент в себе от със съответните документи, удостоверяващи самоличността му. За разлика от разпоредбите в наказателното право и конкретно на нормата на чл. 11, ал.4 от НК, че непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи, в административното право и конкретно, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Това означава, че на общо основание, непредпазливо извършените административни нарушения са наказуеми.
В този смисъл, съдът намира, че нарушението на нарушителя е правилно определено в НП.
За извършеното от жалбоподателката нарушение, законът предвижда административно наказание, съгласно чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД глоба от 30 до 200 лв. за лице, което: изгуби, повреди или унищожи български личен документ.
Наложеното на жалбоподателката наказание е глоба в размер на 60лв. Съгласно общите разпоредби на чл. 27, ал.1-2 от ЗАНН, относно определянето на наказанието, съдът намира, че са допуснати нарушения при неговото индивидуализиране. На първо място не са отчетени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът намира, че доколкото в НП липсват мотиви относно наложеното над минималния размер наказание, то определянето на такова се явява необосновано. По делото и от съдържанието на НП не се установява, жалбоподателката да е била санкционирана друг път за подобно нарушение, което означава, че то е първо за нея. Освен това от съдържанието на АУАН и НП се установява, че в първия работен ден (понеделник), след установяване на изгубването на личните документи (в събота), жалбоподателката е посетила РУ Нови пазар и е уведомила за изгубването им, което показва, че нейното поведение е било напълно в съответствие с изискуемото по чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД, съгласно който при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на МВР. От датата на подаване на декларацията се установява, че жалбоподателката е изпълнила своето задължение в указания от закона срок. Всичко това показва, че извършеното от жалбоподателката не е с висока степенна обществена опасност, а подбудите или по – скоро причините за извършването на нарушението, т.к то е извършено при проявена от жалбоподателката непредпазливост, са израз на занижени мерки за личната й сигурност и опазване на личните документи.
Относно размера на наложеното наказание, съдът намира, че същото е завишено и определено без да са посочени основания за неговата индивидуализация и размер (дали е защото са изгубени два лични документа или поради преценена по – висока обществена опасност на извършителя на нарушението или на самото нарушение, не става ясно), което го прави необосновано по отношение на размера. Съдът намира, че доколкото се касае за първо по рода си нарушение и с цел постигане на възпираща и превъзпитателна роля спрямо конкретния нарушител, справедливо административно наказание за извършеното от него е налагането на глоба в минимален размер от 30лв., съгласно чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не се касае за маловажно извършено нарушение, при което наказващият орган не е следвало да налага наказание. Действително, преценката за маловажност на нарушението подлежи на съдебен контрол, на основание ТР № 1/2007 год. на ВКС. Съдът намира, че макар да се касае за формално, безрезултатно нарушение, от извършването на което не са настъпили вредоносни последици, то доколкото съгласно посоченото в чл. 23 от ЗБЛД, личната карта е основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Република България или на територията на друга държава съгласно международни договори, поради което притежателят й е длъжен да я носи винаги в себе си и да я пази от повреждане, унищожаване или загубване. Същото се отнася и до СУМПС, което съгл. чл. 50 от ЗБЛД, освен че е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, служи и като идентификационен документ за самоличност на български граждани на територията на Република България.
Съдът намира, че по отношение на посочените в НП лични идентификационни документи – лична карта и СУМПС неспазването на разпоредбите на закона, относно тяхното опазване, изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид на горното, съдът намира, че наложеното с обжалваното НП административно наказание следва да бъде изменено, като вместо наложеното такова глоба от 60лв., бъде намалено на глоба от 30лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление НП № 34/04.02.2020 г. на Началника на РУ „Полиция“ Нови пазар, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД и на основание чл. 81, ал.2, т. 2 от ЗБЛД и чл. 53 от ЗАНН на В.В.В. с ЕГН ********** ***, като НАМАЛЯВА наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 60 лв., на глоба в размер на 30лв. (тридесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия: …………………..….......…
Галина Николова