РЕШЕНИЕ
№ 1274
гр. Варна, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110203570 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Н.
М. П., против заповед за задържане на лице рег. № 433зз-469/11.09.2024г.
издадена на осн. чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР от мл. инсп. Т*** С*** М*** на
длъжност старши полицай при 1 РУ при ОД МВР –Варна.
В жалбата се излага, че заповедта е издадена при съществени
процесуални нарушения, поради което се моли да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателя моли за отмяна на заповедта, поради
нейната незаконосъобразност и необоснованост.
Ответната страна се явява лично мл. инсп. Т*** С*** М*** на длъжност
старши полицай при 1 РУ при ОД МВР –Варна в първото съдебно заседание и
оспорва жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна
проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, въз основа на събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства, намира следното от фактическа страна:
С процесната Заповед за задържане на лице лице рег. № 433зз-469/
11.09.2024г. издадена на осн. чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР от мл. инсп. Т*** С***
М*** на длъжност старши полицай при 1 РУ при ОД МВР –Варна се нарежда
задържането на лицето Н. М. П. за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на І РУ ОД МВР-Варна, издадена в 10и40ч. на 11.09.2024 г.
На задържания са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73
ЗМВР, същият е подписал и декларация приложение № 1 към чл. 15, ал. 2
ЗМВР.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 11.09.2024г.
жалбоподателя бил задържан на осн. чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР във връзка с
чл.393 ал.1 и чл.391 ал.3 от Закона за съдебната власт. Предвид това
обстоятелство жалбоподателя бил отведен и задържан в І РУ ОД МВР-Варна.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган по
смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в пределите на материалната му
компетентност по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото е приложено удостоверение
от ОД МВР –Варна, видно от което мл. инсп.Т*** С*** М*** е бил назначен
на длъжност старши полицай при 1 РУ ОД МВР-Варна към дата 11.09.2024г.
Заповедта съдържа и предвидените задължителни реквизити: името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основание за
задържане, данни, идентифициращи данни за задържаното лице, дата и час на
задържането. Изрично е посочено в заповедта, че същата се издава на
основание чл. 72, ал. 1, т.7 от ЗМВР. Неоснователни поради това са доводите
на жалбоподателя за обратното.
В закона е предоставена възможност на полицейския орган да действа
при условията на оперативна самостоятелност, при наличието на законовите
предпоставки за това. Процесната заповед е издадена на основание чл. 72, ал.
1, т. 7 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице в
2
други случаи определени със закон. Конкретно са били посочени разпоредби
от Закона за съдебната власт, а именно чл.393 ал.1 вр.чл.391 ал.3 от ЗСВ.
Действително, описанието на фактическото основание е доста лаконично, но
от съпътстващата преписка се установяват релевантните за случая
обстоятелства.
Основно право и задължение на органите в структурата на МВР и
конкретно на полицейските органи е разследването на престъпления,
съобразно чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.393 ал.1 от
ЗСВ -Личният състав на Главна дирекция "Охрана" при осъществяване на
функциите по чл. 391, ал. 3 има правата и задълженията по чл. 64, ал. 1, 2, 4 и
5, чл. 65, 66, 70, чл. 72 - 74, чл. 76, 80, 91 и чл. 81 - в случаите по чл. 70, ал. 1,
т. 1, 4 и 5, чл. 85, 86, чл. 87, ал. 1, 2, 5 - 7 и чл. 100 от Закона за
Министерството на вътрешните работи и по Указ № 904 за борба с дребното
хулиганство. Главна дирекция "Охрана" организира и осъществява охраната
на съдебните сгради и на сградите на Министерството на правосъдието,
предназначени за централната администрация, както и на сградата на
Агенцията по вписванията - Централно управление; осигурява реда в
съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при
осъществяване на техните правомощия, както и реда и сигурността в сградите
на Министерството на правосъдието, предназначени за централната
администрация, и в сградата на Агенцията по вписванията - Централно
управление; организира и осъществява охраната на съдии, прокурори и
следователи - при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на
правосъдието, съгласувана с пленума на Висшия съдебен съвет.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР в случая обвързана с посочените
разпоредби на Закона за съдебната враст изисква да са налице данни, че
лицето е извършило нарушение, а не да му е повдигнато обвинение или да са
налице достатъчно данни за образуването на наказателно производство. За да
кореспондира правното с фактическото основание за издаване на заповедта не
е необхоД. лицето към този момент да е било привлечено като обвиняем, а е
достатъчно да са налице данни за извършено нарушение, каквито данни са
събрани от полицейските органи при задържането на лицето. Въпросите дали
конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда
3
на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, не са
задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване.
В случая от приобщените по делото писмени доказателства и от
показанията на разпитаните свидетели, безспорно се установява, че са били
налице данни за провеждане на протестни действия от страна на
жалбоподателя пред сградата на Районен съд Варна и по точно пред
Държавното съдебно изпълнение. Видно от събраните гласни доказателства в
конкретния случай жалбоподателя е говорил по мегафон, като е изричал
многократно името на държавен съдебен изпълнител М*** Ж****.
Свидетелите заявяват, че не помнят точните реплики на жалбоподателя, но
споделят, че са ги приели като обидни, а поведението на жалбоподателя
възприели като заплашително към съдебния изпълнител. В тази връзка и тъй
като сградата на Районен съд гр.Варна има периметър за сигурност
служителите на ГД“Охрана“ гр. Варна ограничили движенията на жалб. Н. П.,
съпроводили го до Районния съд и там го предали на служителите на 1 РУ ОД
МВР гр. Варна, чийто служител в последствие издал процесната заповед за
задържане.
Жалбоподателят прави възражения и излага твърдения, че към дата
11.09.2024г. бил имал разрешение от О*** В*** да извършва протестни
действия пред Районен съд Варна за което разрешение уведомил служителите
на ГД „Охрана“ гр. Варна, като им показал това разрешение на телефона си.
След внимателно запознаване с приложените по делото доказателства
съдът намира следното -О*** гр. Варна е изпратила уведомление до
ГД“Охрана“Варна, че на жалб. П. е разрешено да провежда протестни
действия на 30 метра от сградите Районен и Окръжен съд гр.Варна в период от
11.09.2024 до 11.10.2024г., като това уведомление е получено на дата
12.09.2024г. В тази връзка съдът приема, че към дата 11.09.2024г.
служителите ГД „Охрана“ гр. Варна не са били запознати с цитираното
разрешение дадено от Община Варна на жалбоподателя. Жалбоподателят не е
представил на служителите на ГД Охрана Варна и на служителите на 1 РУ ОД
МВР Варна разрешение оформено като официален документ. Съдът намира,
че в конкретния случай не е достатъчно горепосочените държавни служители
да бъдат уведомявани по избрания от жалбоподателя начин.
4
Съдът намира, че правото на протест, когато за това е дадено необхоД.то
разрешение принадлежи на всеки български гражданин, но не следва
протестните действия да излизат извън рамките на закона и с тях да бъде
уронван авторитета на органите на съдебната власт.
Тези данни според съда са напълно достатъчни, за да се направи
предположение, че жалбоподателят има съпричастност към описаното в
процесната заповед. Както бе изложено по-горе, нормата на чл. 72, ал. 1, т. 7
от ЗМВР изисква да са налице данни, че лицето е извършило нарушение или
престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да са налице достатъчно
данни за образуването на наказателно производство.
Въз основа на изложеното съдът обуславя крайния си извод, че
задържането на жалбоподателя е извършено на предвидено в закона
основание. Съществувала е необхоД.ст от задържането на жалбоподателя в
името на обществения интерес, който е следвало да бъде предпочетен над
правото на зачитане на личната му свобода.
Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата от
значение за правния спор се установяват чрез обяснения, декларации на
страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени
доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които
не са забранени със закон и които са редовно събрани по реда на АПК или
специални закони (аргумент от чл. 39, ал. 2 от АПК).
При горния анализ се налага извод за доказан фактически състав по чл.
72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Заповедта съответства на материалния закон и на
неговата цел, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н. М. П., против заповед за задържане на лице рег.
№ 433зз-469/11.09.2024г. издадена на осн. чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР от мл. инсп.
Т*** С*** М*** на длъжност старши полицай при 1 РУ при ОД МВР –Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Варна в 14 - дневен срок от днес.
5
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6