№ 3976
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. В.А
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110151762 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Е, чрез юрисконсулт Ант,ов твърди, че исковата молба се
предявява на основание чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 ГПК за установяване
дължимостта на сумата 18 994,53 лв., представляваща неплатени задължения
за потребена електрическа енергия и мрежови услуги - достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа в периода м.08.2023 г. до м.04.2024 г., за
които са издадени 16 бр. данъчни фактури (приложени към заповедното
производство л.14 до л.36), както и законната лихва за забава за периода от
26.09.2023 г. - датата следваща падежа на първата неплатена фактура, до
27.05.2024 г. - датата на изготвяне на счетоводната справка на задължението, в
размер на 543,88 лв. за обект на потребление на електрическа енергия - сграда
с клиентски номер /счетоводна партида/ № 210021054093, находяща се в гр.
Банско, ул. Солун 23 А, е точка за доставка № 32Z103001584487Z.
Сочи, че „А,И" ЕАД като небитов клиент на електрическа енергия с
клиентски номер № 210021054093. На 12.08.2010 г. бил подписан и
индивидуален договор между страните, приложен към ЗИПЗ (л.12) за
снабдяване с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
(ДПИ) 210021054093/ 12.08.2010 г., към който е сключено Споразумение №
1
**********/01.09.2010 г. (също приложeно към ЗИП3, л.13), сключени след
подаване на искане в заявление **********/12.08.2010 г. (приложено към
ЗИПЗ, л.11). До 30 септември 2020 г. договорните взаимоотношения между
страните произтичали и се регулирали от Общите условия „Е," ЕАД и
сключения договор № 210021054093/12.08.2010 г, към който било сключено
Споразумение № **********/01.09.2010 г.
Излага се, че считано от 01.10.2020 г. (до 31.06.2021 т., на която дата
клиентът при липса на подписан договор с избран от него търговец,
автоматично преминава към доставчик от последна инстанция) дружеството -
ответник било потребител на ел. енергия по силата на § 15, ал. 2 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката (обн. - ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от
26.06.2020 г.) и в процесния период „Е," ЕАД доставяло на „А,Д до
гореописаната партида за доставка електрическа енергия по лицензия ДПИ.
Аргументира се, че съгласно посочената разпоредба, доставката
продължава автоматично за всички клиенти, присъединени на ниво НН, в
случай че не са избрали търговец на свободния пазар: „В случай че до 30
септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с
търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката
на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в
качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5."
Аргументира се, че съгласно § 15, ал. 5 от Преходните и заключителните
разпоредби към ЗИД на Закона за енергетиката (обн. - ДВ, бр. 57 от 2020 г., в
сила от 26.06.2020 г.) от 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали
доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а от
3Е.
Твърди, че „А,Д ползвал доставена от „Е," ЕАД ел. енергия и мрежова
услуга достъп до електроразпределителната мрежа за период от м.08.2023 г.
до м.04.2024 г. За адрес на потребление - гр. ,А, с точка за доставка №
32Z103001584487Z, като периодите на консумация са посочени във всяка една
от фактурите (приложени).
Стойността на неплатените задължения за доставена електрическа
енергия за период от м.08.2023 г. до м.04.2024 г. била 18 994.53 лв. - главница
и сумата от 543.88 лв. - лихва за забавено плащане за период от 26.09.2023 г.
2
(датата следваща датата на падежа на най-старата фактура) до
27.05.2024 г.
Ищецът твърди, че по клиентски № 210021054093 били издадени
следните 16 бр. фактури, подробно описани в исковата молба, както следва:
1. **********/12.09.2023г.,
2. **********/12.10.2023г.,
3. **********/12.11.2023г.,
4. **********/17.12.2023г.,
5. **********/25.12.2023г.,
6. **********/17.01.2024r.,
7. **********/25.01.2024г.,
8. **********/12.02.2024г.,
9. **********/17.02.2024г.,
10. **********/25.02.2024г.,
11. **********/12.03.2024г.,
12. **********/17.03.2024г.,
13. **********/25.03.2024г.,
14. **********/12.04.2024г.,
15. **********/17.04.2024г.,
16. **********/25.04.2024г.
Ответникът „А,6 оспорва исковете. Твърди, че всички задължения,
които има спрямо ищеца били платени, като предоставя справка за плащане от
„Изи пей “. Навежда твърдения, че при направена справка в интернет
страницата на ищеца, не били налице данни за задължения по посочените
фактури. Моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове като
неоснователни.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД:
По отношение на допустимостта на иска:
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за
установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес
3
от предявяването му, което се доказа и от приложеното ч.гр.д. №36409/2024 г.
по описа на СРС, 78 състав, по което има издадена срещу
ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
процесните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е обусловило предявяването на
настоящия иск по чл.422 от ГПК в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК.
Доказателствена тежест:
По това дело доказателствената тежест се разпределя по реда на чл. 154,
ал. 1 от ГПК. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, фактът, че е
доставена електрическа енергия в твърдените количества, както и че за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер и неговата изискуемост. В тежест на ответника е, при
установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже извършено
плащане.
По делото не се спори (а това се установява и от доказателствата), че
между ищеца и ответника е сключен договор за продажба на електрическа
енергия. Предвид липсата на ангажирани доказателства, както и липсата на
твърденията на ищеца и ответника в противен смисъл, съдът приема, че е
налице валидно облигационно отношение между ищеца и ответника, като
последният има качеството ползвател на електрическа енергия.
По отношение на искането на ответника за спиране на делото:
За пълнота на анализа, независимо, че в открито съдебно заседание,
проведено на 11.02.2025г. съдът е оставил без уважение наведеното от страна
на ответника възражение, то съдът счита, че следва да се обоснове.
Възражението е за спиране на настоящото дело, поради наличие на
преюдициалност на последното с висящо гр.д. 54014/2023 г., образувано по
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1. Съдът
намери последното за неоснователно, поради доводът, че търсената защита
посредством двата отделни иска – този с основание чл. 422 от ГПК, както и
този с основание чл. 124, ал.1 от ГПК, е различна. В този смисъл е практиката
на ВКС и по-конкретно Определение № 384 от 14.08.2019 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 217/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова, в което се
4
разглеждат аналогично предявени искове, като там съдът стига до извода, че
предявеният отрицателен установителен иск от длъжника не съставлява
пречка за кредитора да предяви осъдителен иск за същото вземане. Това е
така, тъй като между двете производства няма пълна идентичност, доколкото е
различен видът на търсената с иска защита – допускане на принудително
удовлетворяване срещу ответника. Защитата, която се търси с осъдителния
иск, включва в себе си защитата, която се твърди с установителния иск.
Поради това предявеният от длъжника отрицателен установителен иск не
съставлява пречка за кредитора да търси принудително изпълнение на
претендираното от него право, чрез предявяването на осъдителен иск или по
реда на заповедното производство.
По съществото на спора:
Между ищецът „Е," ЕАД и ответника „А, е сключен договор за
продажба на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция (ДПИ)
210021054093/ 12.08.2010 г. (приложен към ЗИПЗ (л.12). По силата на този
договор, ищецът се задължил да снабдява с електрическа енергия ответника, а
последния - да заплаща такса за достъп и потребление на същата.
По делото е поискана и приета съдебно-техническа експертиза, от която
се установи, че средството за търговско измерване, което е монтирано за
периода от м.08.2023 г. до м.04.2024 г. е електромер за активна и реактивна
енергия, който е бил изправен и отговарящ на изискванията на Закона за
измерванията и Наредбата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Установи се и, че за периода на отчитане от м.08.2023 г. до м.04.2024
съгласно заключението на вещото лице, предоставената и потребена мощност
е в размер на 180 кВт.
За процесната продадена енергия през периода м.08.2023 г. до м.04.2024
г. ищецът е издал 16 бр. данъчни фактури (приложени към заповедното
производство л.14 до л.36) за неплатените от страна на ответника такси, като
начислил и законна лихва за забава за периода 26.09.2023 г. – датата следваща
падежа на първата неплатена фактура, до 27.05.2024 г. – датата на изготвяне
на счетоводната справка на задълженията. От назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че общият размер на начислените
неплатени задължения по издадените 16 бр. данъчни фактури за периода
м.08.2023 г. до м.04.2024 г. е в общ размер от 18 994,53 лв., а законната лихва
5
за периода 26.09.2023 г. до 27.05.2024 г. е в общ размер от 543,88 лв.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че
електромерът е бил изправен и че фактически продадената електрическа
енергия е в размер на 180 КвТ за процесния период, ерго ищецът е изпълнил
своето задължение. Въз основа на процесния договор, ищецът е издал 16
фактури, приложени към ЗИПЗ, за продадената електрическа енергия. От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общият размер на главницата по процесните фактури е 18
994,53 лв. с ДДС. Установи се и, че размерът на лихвата за забава,
начислявана съгласно чл. 35 от Общите условия, приложени към договора за
продажба на електрическа енергия за периода от 26.09.2023 г. до 27.05.2024 г. е
в общ размер от 543,88 лв.
Ответникът е предоставил извлечение от „Изи пей“(л.18), с което да
докаже плащане на продадената нему електрическа енергия. При изслушване
на ССЕ обаче вещото лице аргументира, че не е приело наличието на плащане
от ответника по представената справка от „Изи пей“, тъй като е работила по
документите от счетоводството на ищеца, а там не са отразени такива
плащания. Следователно от извършената проверка на счетоводството на
ищеца, както и от предоставените по делото документи, вещото лице е
направило извод, че в счетоводството на „Е,“ ЕАД са отразени като
задължения за плащането от „А, процесните фактури, но че няма отразено
плащане по тях.
Съдът, след като извърши преценка на заключенията, изготвени по
съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертиза, на
основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените
изводи, тъй като заключенията са изготвени обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещите лица са отговорили на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, те да са действали недобросъвестно или да са
били заинтересовани от изхода на делото.
Ответникът не доказа възражението си, че е заплатил процесната сума.
В обобщение, съдът намира следното: настоящата съдебна инстанция
счита за установено, че е възникнало валидно облигационно отношение, по
силата на което ищецът е изпълнил своето задължение за продажба на
електрическа енергия, издал е съответните фактури, чиято изискуемостта е
6
настъпила, както и че ответникът не е платил главницата в общ размер от 18
994,53 лв. с ДДС, както и лихвата за забава, начислена за всяко едно дължимо
плащане по всяка приложена фактура в общ размер от 544,88 лв. за периода от
26.09.2023 г. до 27.05.2024 г.
Мотивиран от горното, съдът намира иска по чл.422 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан по размер и като такъв същият следва да
бъде уважен в горепосочените размери.
По иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на търсената главница, както и
началния момент на забавата.
Съгласно чл. 35 от Общите условия, приложени към договора за
доставка на електрическа енергия, ответникът дължи „обезщетение за забава
в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден“. Както се
посочи по-горе, налице е валидно възникнал главен дълг по процесния
договор за продажба на електрическа енергия. Въз основа на предоставената
справка от счетоводството на ищеца се установява падежът на всяко
задължение за плащане по съответната фактура, както и началният период на
забавата (деня следващ падежа). От заключението на вещото лице по
поисканата и назначена ССЕ се установява размерът на лихвата за забава за
главницата по всяка една фактура, който е в общ размер от 543,88 лв. за
периода от 26.09.2023 г. до 27.05.2024 г. Следователно искът с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото с правна възможност да претендира разноски
разполага ищецът.
Ищецът е сторил разноски от общо 1 579,78 лв. - 390,77 лв. в
заповедното дело и следните разноски в исковото дело: деловодни разноски за
депозит по съдебно-техническа експертиза в размер на 420 лв. и депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350 лв., както и платена държавна
такса от 419,01 лв.
7
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „А,, ЕИ, № 25, вх. Б дължи
на „Е,“ ЕАД, ЕИК 17,,, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цари,“ № 1,енчМарк Б,ър, регистрирано в ТР към АВ сума в размер на 18
994,53 лв. главница за периода от м.08.2023 г. до м.04.2024 г.,
представляваща незаплатена потребена електрическа енергия по следните
фактури: **********/12.09.2023г., **********/12.10.2023г.,
**********/12.11.2023г., **********/17.12.2023г., **********/25.12.2023г.,
**********/17.01.2024г., **********/25.01.2024г., **********/12.02.2024г.,
**********/17.02.2024г., **********/25.02.2024г., **********/12.03.2024г.,
**********/17.03.2024г., **********/25.03.2024г., **********/12.04.2024г.,
**********/17.04.2024г., **********/25.04.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба 17.06.2024г. до
окончателното плащане, както и сумата от 543,88 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата, начислена за всяка една отделна фактура за
периода от 26.09.2023 г. до 27.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №36409/2024 г. по описа на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА „А,, ЕИ, № 25, вх. Б на основание чл. 78, ал.1 ГПК да
заплати на „Е,“ ЕАД, ЕИК 17,, сумата от общо 1579,78 лв. - 390,77 лв. за
разноски, сторени по ч.гр.д. № 36409/2024 г., по описа на СРС, 78 с-в.; сумата
от 1189,01 лв. – разноски, сторени в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8