№ 13680
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110167048 по описа за 2023 година
Предявени установителни искове с правно основание с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 от ГПК и чл. 411, ал.1 от КЗ за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 53394/2023 г. по описа на СРС, а именно сумата 115,61 лева,
представляваща за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1
**********/13.10.2021 г. по застраховка „Товари по време на превоз “, за причинени щети
по транспортирани 2 кашона о т Сантияго, Доминиканска Република до София, България,
ведно със законна лихва за период от 28.09.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и „..............“ ООД е сключена открита застраховка
„Товари по време на превоз“, обективиран в застрахователна полица № 30700100003347 от
28.06.2021 г., със срок на застрахователно покритие от 04.07.2021 г. до 03.07.2022 г. Сочи, че
застрахованото дружество е предявило претенция за изплащане на обезщетение на повреден
товар, превозван по маршрута от Сантияго, Доминиканска Република до София, България, а
именно за повредени 2 кашона, по които е установено разкъсване, смачкване и кражба на
пури. Обезщетението за същите е определено в размер на 115,61 лв., което е изплатено на
застрахованото лице на 28.10.2021 г. Ищецът поддържа становище, че с изплащане на
обезщетението, той се е суброгирал в правата на увредения срещу застрахователя на
превозвача, който е ответното дружество. Твърди, че е изпратил регресна покана до
ответника за плащане, която е получена от него на 25.01.2022 г. , но такова не е постъпило.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който
оспорва иска единствено по основание. Навежда твърдения, че дружеството не е било
надлежно поканено да изпълни претендираното от ищеца задължение и с поведението си не
е дало повод за завеждане на делото. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. По разпределяне на
доказателствената тежест между страните:
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
между ищеца и „..............“ ООД е сключена открита застраховка „Товари по време на
1
превоз“, обективиран в застрахователна полица № 30700100003347 от 28.06.2021 г., със срок
на застрахователно покритие от 04.07.2021 г. до 03.07.2022 г.
Застрахованото дружество е предявило претенция за изплащане на обезщетение на
повреден товар, превозван по маршрута от Сантияго, Доминиканска Република до София,
България, а именно за повредени 2 кашона, по които е установено разкъсване, смачкване и
кражба на пури. Обезщетението за същите е определено в размер на 115,61 лв., което е
изплатено на застрахованото лице на 28.10.2021 г.
Отговорност носи превозвача, както и неговия застрахователен, който е ответното
дружество, установено по безспорен начин по делото. Видно от доказателства по делото е,
че ищецът че е изпратил регресна покана до ответника за плащане, която е получена от него
на 25.01.2022 г.
Следователно единственото възражение на ответника неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска по чл. 410, ал. 1 във вр. с чл. 411 КЗ .
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които обуславят
възникване на главното вземане на ищеца, са: 1) наличие на валиден договор за
имуществено застраховане; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3) причинени
щети на застрахования автомобил; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и щетите; 5)
изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в
размер на 115,61 лв..; 6) ответникът е застраховател на делинквента по задължителната
застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, като договорът трябва да е
валиден към момента на застрахователното събитие. Тези факти са безспорно установени в
хода на делото.
Установява се по безспорен начин от доказателствата, че застрахования при
ответника е причина за настъпилото птп и вреди от него.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ ............ с ЕИК ............. дължи на ............ с ЕИК
.......... сумата 115,61 лева, представляваща за регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 1 **********/13.10.2021 г. по застраховка „Товари по време на
превоз “, за причинени щети по транспортирани 2 кашона о т Сантияго, Доминиканска
Република до София, България, ведно със законна лихва за период от 28.09.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 300 лв., разноски по исковото и заповедното.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3