Решение по дело №436/2025 на Административен съд - Пловдив

А. Х. П. – с. Бяла река, ул.***, община Първомай, с пълномощник адв. Св. С., обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 4/31.01.2025г., издадена от полицай ОП в РУ - Първомай към ОД МВР - Пловдив, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна с искане за отмяната й. Оспорена е фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на административния акт с твърдение, че не отговаря на действителността – в заповедта е посочено, че на 31.01.2025г. около 23ч. в с. Бяла река П. управлява лек автомобил; в АУАН серия GA № 1385383/31.01.2025г. е вписано, че управлява лек автомобил на 31.01.2025г. в 19,18ч.; със заповед за задържане оспорващото лице е задържано на 31.01.2025г. в 19,20ч. и освободено в 11,30ч. на 01.02.2025г. Предвид описаните данни се поддържа, че поради задържането П. е лишена от право на предвижване и не може да управлява МПС, респект. да има качеството на водач на МПС, за да й бъде наложена оспорената ПАМ. Проверката за употребя на алкохол не е извършена след спиране от страна на полицейски орган на управлявано от лицето МПС, а след извеждането й от дома, в който пребивава.

С позоваване на приетите по делото доказателства адв. С. твърди за доказано твърдението – в посочения в заповедта час, оспорващото лице не е управлявало МПС под въздействие на алкохол. Поддържа се искането за отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски – 10лв. държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение, за което бе пояснено, че размерът от 800лв. в договора за правна помощ касае съдебно обжалване на две заповеди, по отношение на които образуваното първоначално дело е разделено.

- Ответникът в производството – полицай ОП в РУ - Първомай към ОД МВР – Пловдив, С. Х. М., счита жалбата за неоснователна. При представяне на преписката е изразено писмено становище по същество от Началник РУ – Първомай, който не е страна по делото. Възразено е за прекомерност на адвокатското възнаграждение при уважаване на жалбата.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена на 07.02.2025г., в 14 дн.срок от връчването й – 31.05.2025г. /л.5 гръб/ от адресат на ограничителен акт, поради което при наличие на правен интерес – оспорването е допустимо.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.50/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.32, 33 – т.9/; АУАН серия GA № 1385383/31.01.2025г. /л.15/ – в същия е вписано, че на 31.01.2025г., около 19:18ч., в с. Бяла река, [улица]та, без отразена посока на движение, А. П. управлява лек автомобил Фолксваген пасат с рег. № [рег. номер], собственост на водача, с концентрация на алкохол 1,34, измерено в издишания въздух, при изпробване за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM-0722 с номер на проба – 02335, при което е издаден талон за медицинско изследване с номер 0034875 ; талон за медицинско изследване /л.16/ в нечетлив вид, без ясно разбираеми часове на извършване на пробата и на връчването му; мотивирана резолюция № 25-0325-[рег. номер] от 10.02.2025г. /л.19/ за прекратяване на административно-наказателното производство по АУАН серия GA № 1385383/31.01.2025г., на основание чл.33 ал.2 ЗАНН, поради образуван ЗМ № 30/25г. по описа на РУ – Първомай по чл.343Б ал.1 НК; възражение против АУАН /л.22, 23/, в което П. е отрекла достоверност на вписаните в АУАН факти и е твърдяла, че не е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, вкл. е посочено, че проверката е извършена много време след като е шофирала и след извеждането от дома й на [улица]та № 25; уведомление до П. – във вр. с възражението й е образувана проверка и изложените от нея факти са предмет на разследване по ДП № 30/2025г. по описа на РУ – Първомай /л.20/; докладна записка /л.23 гръб и сл./, според данни от която контролните органи са изпратени на проверка в с.Бяла река на 31.01.2025г. около 19ч., поради сигнал на тел. 112.

С жалбата е представена Заповед за задържане на лице /л.7/, видно от която П. е задържана на 31.01.2025г. в 19.20ч. и освободена в 11.30ч. на 01.02.2025г.

Обстоятелствената част на оспорената заповед е идентична с данните от АУАН по отношение дата и място на извършване на нарушението, но е посочено, че управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда е осъществено в 23.00ч.

1.2. В хода на съдебното производство е прието Постановление за прекратяване на наказателно производство № 1383/25.02.2025г., издадено от прокурор при РП – Пловдив, ТО – Първомай /л.61 и сл./, с което е прекратено наказателно производство по ДП № 30/25г., РУ – Първомай срещу А. П. за престъпление по чл.343б ал.1 НК. Постановлението съдържа информация, според която П. и Д. И. живеят на съпружески начала и на 31.01.2025г. – след като двамата употребили значително количество алкохол, между тях възникнал семеен скандал. Около 18ч. И. отишъл пеша до магазин в с. Бяла река за цигари, като по пътя залитнал и паднал. Бил много ядосан на П. и тъй като при падането се наранил, се обадил на сина си – П. И. и му казал, че П. го блъснала с автомобила си. Синът от своя страна подал сигнал до 112 и съобщил за блъснат човек и нужда от помощ. В хода на разследването П. заявила, че е консумирала алкохол около 18ч. на 31.01.2025г., но след като вече е била паркирала автомобила си и отрекла да е блъснала И.. Д. И. потвърдил описаните факти от П. и заявил, че е излъгал и подвел полицаите, защото бил много ядосан на П. при скандала и е бил под въздействие на алкохол.

2. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР - Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П, изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

В допълнение се отбелязва, че в ТР № 4 / 2004г. са разграничени хипотезите на оправомощаване или делегиране на правомощия и заместване, като вложеният смисъл в термина „титуляра” касае длъжността, а не личността на съответния административен орган. Съобрази се, че и специалният закон /ЗДв.П/ не изисква оправомощаване на поименно посочени длъжностни лица.

Адресатът на заповедта е определен от закона – водачът по см. на чл.171 т.1 б.“б“ ЗДв.П /в случая собственик/, като в хода на делото се установи, че П. не е била водач на МПС на 31.01.2025г. в 23ч. под въздействие на алкохол над 1,2 на хиляда, нито на същата дата в 19.18ч.

Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма - не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения /органът не би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона/. Именно поради непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, следва, че е настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието на ПАМ /в тази насока Решение № 4450/2019г., ВАС/.

Правно основание за прилагане на принудителната административна мярка е нормата на чл.171 т.1 б.“Б“ ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.

3. Заповедта за налагане на ПАМ е самостоятелен административен акт, различен от АУАН и фактическият състав на чл.171 т.1 б.“б“ ЗДв.П не изисква наличие на влязло в сила НП за конкретното нарушение, като предпоставка за издаване на заповедта.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение и не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.

Съгласно чл.170 ал.1 АПК : „Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.”. При съдебно оспорване на индивидуален административен акт – органът издател е равнопоставена страна в процеса и дължи доказване на приетите от него за установени факти, въз основа на които е приложил съответното правно основание.

По отношение несъответствието в данните за час на управление на МПС в оспорената заповед и в АУАН, вкл. при съобразяване часовия порядък на задържане на оспорващото лице, се съобрази, че очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Тоест, очевидна фактическа грешка е налице винаги, когато между формираната истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване в писмения текст на административни акт има несъответствие. Прието е, че смисълът, който законодателят влага в правната норма на чл. 62 ал. 2 АПК, определя очевидната фактическа грешка като техническа грешка, като пропуск, който може да бъде установен от всички останали доказателства в преписката и по отношение на който органът е формирал действителна воля.

В конкретния случай не би могло да бъде прието, че е допусната очевидна техническа грешка в оспорената заповед по отношение часа на управление на МПС под въздействие на алкохол над 1,2 на хиляда във вр. с данните от АУАН и административния акт за задържане на лицето, която може да бъде отстранена по реда на чл.62 ал.2 АПК. Това е така, защото от влязлото в сила на 07.03.2025г. прокурорско постановление, следва, че на 31.01.2025г., в 23.00ч. , както и в 19.18ч., с. Бяла река – А. П. не е управлявала МПС, поради което отсъства предпоставка от фактическия състав на приложената правна норма.

Ведно с посоченото е приложима и нормата на 142 ал.2 АПК : „Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.“. В тази насока е фактическата установеност във влязлото в сила на 10.03.2025г. прокурорско постановление.

Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и фактически основания с приоритет на второпосочените. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на заповедта. Данните по делото водят до извод в тази насока. При тези обстоятелства следва извод за основателност на жалбата с присъждане на претендираните съдебни разноски.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно – размерът от 800лв. според договор за правна защита и съдействие /л. 12/ е минимален в съответствие с чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и не са налице основания за коригирането му, тъй като процесуалната дейност на адв. С. е качествена и цялостна с оглед предмета на спора. Съобрази се изявлението на пълномощника за претендиран размер от 400лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК и чл. 172 ал.5 пр. 2-ро ЗДв.П, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 4/31.01.2025г., издадена от полицай ОП в РУ - Първомай към ОД МВР - Пловдив.

Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на А. Х. П. – с. Бяла река, *****, [ЕГН] – съдебни разноски в размер на общо 410лв.

Решението не подлежи на обжалване.