№ 63
гр. Харманли, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря И.А.И
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20235630200641 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба от Д. Г. Ж., с ЕГН
**********, с адрес гр.Гълъбово, ул... против НП № № 23-0271-
000525/03.07.2023 г на Началник група в ОДМВР Хасково, ,РУ- Харманли, с
което за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 53 ЗАНН и
чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В нея жалбоподателят твърди, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че водачът
на автомобила и собственика не са надлежно уведомени за настъпилата
дерегистрация на автомобила, като в тази насока липсват доказателства, че
Административно-наказващият орган е изпратил съобщение, респективно по
надлежния ред е уведомил собственика за настъпилото обстоятелство, което
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е довело до
постановяване на незаконосъобразен акт, който жалбоподателят обжалва.
Направени са доказателствени искания: да се задължи ответника по жалбата
да представи цялата административно-наказателна преписка, както и да бъде
представена по делото справка за надлежно връчено уведомление за
дерегистрация на автомобила. Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Н. Г. А. АК Стара Загора,
с пълномощно по делото.
1
Административно – наказващият орган, редовно призован не
изпращат представител и не се представлява. В изразено писмено становище
представено по делото моли в случай на отмяна на наказателното
постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на
възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар и при възможност
същият бъде определен в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 19.04.2023г. в 12,56 часа в изпълнение на служебните си
задължения по пътен контрол, свид. С. М. К. и свидетеля В. Г. Г., полицейски
служители от РУ - Харманли спрели за проверка на пътя Симеоновград -
Гълъбово лек автомобил „ХСФ“ с рег.№ ..... Водач на автомобила бил
жалбоподателя Д. Г. Ж. с ЕГН ********** с адресна регистрация в
гр.Гълъбово. След като извършили проверка в база данни на МВР,
полицейските служители установили, че процесния рек автомобил е с
прекратена регистрация от същата дата, а именно 19.04.2023г. в 05.02 на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, а собственик на автомобила била Наталия
Д.ова Г.а - дъщеря на Ж.. На водача бил съставен АУАН по реда на чл.140,
ал.1 от ЗДвП. По случая била образувана проверка. Снети са били обяснения
от водача на автомобила Ж. и собственичката, Наталия Г.а. От същите се
установило, че тя придобила автомобила от дядо си около месец преди
случилото се, но била ангажирана с други дейности и не обърнала внимание,
че била изтекла застраховката „Гражданска отговорност“, като на
инкриминираната дата Д. Г. Ж. му се наложило да пътува и затова взел за
ползване автомобила на дъщеря си без да знае, че му е изтекла застраховката
и, че същият е със служебно прекратена регистрация.
За това деяние и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3,
предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя Д. Г. Ж., с ЕГН **********, точен адрес
гр./с. Гълъбово, ул... бил издаден АУАН серия GA №898531/22.05.2023 г. и
въз основа на него НП№23-0271-000525/03.07.2023 г на Началник група в
ОДМВР Хасково, РУ- Харманли.
С издаденото НП била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това,
че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП, за
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в
размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
както и отнемане на 10 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539. В
диспозитивната част, че е издаден на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във
връзка с постановление на РП - Хасково.
Срещу Акта в законно установения срок не е постъпило писмено
възражение.
2
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
06.11.2023г., видно от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият
документ.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
27.06.2023г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че в настоящия
случай липсва умисъл в действията на жалбоподателя Д. Г. Ж., за да бъде
прието, че е осъществено от субективна страна престъпно деяние. Наред с
това счита, че дори и да приемем, че извършеното деяние формално
осъществява признаците на престъпление по смисъла на чл.345, ал.2 вр. с ал.1
от НК, то може да бъде определено, като деяние с явно незначителна
обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, а виновното лице да
бъде административно санкционирано по реда на ЗДвП и отказал да образува
досъдебно производство и прекратил образуваната пр. пр. №2402/2023г. по
описа на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с акта
за установяване на административно нарушение да се изпратят на Началника
на РУ – Харманли при ОД на МВР - Хасково.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
наложил процесните санкции за това деяние, вписвайки че издава
наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и
реализиране на административно – наказателна отговорност от 27.06.2023 г.,
представляващо пр. пр. №2402/2023г г. по описа на РП – Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена
от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля С. М. К. и свидетеля В.
Г. Г., относно фактите, които са възприети от тях при извършването на
процесната проверка – пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи
процедурата по съставяне на акта за установяване на административно
нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви,
включително относно факта на управлението на МПС от страна именно на Д.
Г. Ж.. Всъщност, относно качеството на жалбоподателя "водач" на спряното
за проверка МПС не се и възразява от него по делото. Гласните доказателства
в тази насока са убедителни и логически последователни, като показанията на
изброените свидетели в тази част се кредитират с доверие. За другата група
факти, отнасяща се до субективния момент, съдът ще анализира гласните
доказателствени източници в изложението по същество.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията,
относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
3
1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя
е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно
необходимото съдържание, като визираното нарушение, макар и лаконично, е
описано в достатъчна степен ясно откъм характеризиращите го от обективна
страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на
жалбоподателя в аспекта да разбере всички факти от състава на нарушението,
за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да
може да организира защитата си. Още повече, предвид хипотезата на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно
нарушение не е било и необходимо за едно от нарушенията, но все пак това
изисква известни уточнения от процесуално естество, които ще бъдат
направени по – долу при необходимост.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при
преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да
бъде отбелязано, че наказващият орган не е прекратил
административнонаказателното производство, отпочнато на 22.05.2023г. със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя Д. Г. Ж. за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че деянието съставлява
престъпление. Въпреки това, материалите са били изпратени на РП –
Хасково, ТО - Ивайловград по компетентност. Такова прекратяване на
административнонаказателното производство по отношение на описаното в
процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на
основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и
административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на
принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната
4
отговорност, но липсват доказателства да е сторено, с което е допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на този принцип.
Впрочем, тъкмо това отново е приел и наказващият орган и пристъпвайки
към издаване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН въз основа на постановление за отказ да се образува ДП и поради
липсата на конкуренция с висящо наказателно производство, горното
процесуално нарушение е санирано и административнонаказателното в
крайна сметка е реализирано без колизия с принципа non bis in idem. Не е
изтекла и абсолютната давност за привличане и реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отделно, от
отпочване първоначално на административнонаказателното производство,
станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение
до прекратяване и изпращане на преписката от прокурора не е изминал срок,
надхвърлящ преклузивния 6 – месечен срок за издаване на наказателното
постановление и реализиране по този начин на
административнонаказателната отговорност. По този начин, от последващото
успешно реализиране на механизма за избягване нарушението на принципна
non bis in idem за деянието по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт за деянието, квалифицирано по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, е необходимо да бъде отбелязано и следното:
Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 27.06.2023 г., прокурор в РП – Хасково,
след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има
признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че деянието,
макар и установено от обективна страна, не е осъществено от субективна. И
тук следва да бъде напомнено, че преценката на прокурора за доказаност от
обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на
деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, а всеки от
решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган е
преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на
деяние.
По делото е безспорно установено, че въззивникът Д. Г. Ж. е
управлявал посочения лек автомобил, поради което е имал качеството водач
на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено
ползване в община Симеоновград на път трети клас 7604, разклон за с Троян
и към датата 19.04.2023г. е бил с прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП регистрация.
Макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то по делото не се доказва състава на нарушението
да е осъществен и от субективна страна.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва
да се отбележи, че самият факт за липса на сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите към даден момент не обуславя
автоматично прекратяване на регистрацията. Видно и от разпоредбата на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, тези действия се предприемат след получаване на
съответното уведомление от Гаранционния фонд и след уведомяването на
собственика на превозното средство за прекратената регистрация. По делото
са приети доказателства от Гаранционен фонд гр. София, за изготвено
уведомление № 015625 от 19.03.2023г. до Н.Д.Г, собственик на лекия
автомобил марка ХСФ с регистрационен номер ...., но в писмото на
гаранционният фонд се сочи, че на 24.03.2023 г. до собственика на МПС
„ХСФ" с per. № СТ3552РС е изпратено Уведомление № 015625/ 19.03.2023 г.,
съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Изпращаните от
Гаранционният фонд Уведомления до собствениците на МПС по чл. 574, ал.
10 от КЗ са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите
на Закона за пощенските услуги (Обн., ДВ, бр. 64/04.08.2000 г.). и
Гаранционният фонд няма задължение за изпращане на Уведомленията като
препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл. 34, ал. 4 от ЗПУ,
Процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на
органите на МВР по чл. 574, ал. 11, изр. второ от КЗ, не е обвързана с
получаването на уведомителното писмо.
От писмо на ОД на МВР- Стара Загора се установява, към което е
приложено уведомление №1228р-6953/24.04.2023г. с адресат Н.Д.Г,
собственик на лекия автомобил марка ХСФ с регистрационен номер ...., и се
съобщава, че на основание чл.18б,ал.1,т.8 от Наредба I-45/24.03.2000г.,
служебно е прекратено регистрацията на МПС с рег. № ....,във връзка с
получено уведомление от Гаранционен фонд от 18.04.2023г.,но липсват
доказателства тези уведомления да са получени от адресата, Н.Д.Г,
собственик на лекия автомобил марка ХСФ с регистрационен номер .....
Именно предвид факта, че се извършва служебно прекратяване на
регистрацията и тези данни не са налични в общодостъпен източник на
информация, законодателят е указал на съответните органи да уведомят
собственика. В противен случай, при наличие на външни белези, сочещи на
редовно регистриран автомобил (поставени регистрационни табели и наличие
на свидетелство за регистрация), липсва основание да се твърди наличието на
6
вина и в двете й форми – умисъл и непредпазливост. Водачът би могъл да
осъществи състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ако е уведомен, че
МПС е с прекратена регистрация и предприеме управление след узнаване на
този факт. В подкрепа на възприетото от съда тълкуване на закона е и
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на ОСС
от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което се приема, че не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач,
който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство. В случаите, когато няма доказателства, че
прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно
превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин
узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Незнанието се явява резултат от
неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10, изр. първо,
предл. последно от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и
небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на
небрежност. Под уведомяване в случая следва да се има предвид узнаване по
какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени
средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и
доказани всички елементи от състава на административното нарушение,
включително вината, която в административнонаказателния процес не се
предполага.
В конкретният случай неспазването на изрично записаното в закона
задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за
служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако
собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е
предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3,
4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.
Гореизложеното обосновава заключение, след проведено
процесуално законосъобразно съдебно производство, мотивират настоящият
състав за отмяната на процесния санкционен акт.
При този изход на спора заявената от пълномощника на въззивника
претенция за присъждане на направените по делото разноски се явява
основателна, с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1
от АПК. Съгласно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 07.11.2023г., тези разноски, представляващи договорено и
заплатено за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение, са в размер на
300 лв., при което ОД на МВР – Хасково следва да бъде осъдена да заплати
същите на въззивника.
7
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2,т. 1, вр. ал.3, т.2, вр.
ал.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0271-000525 от
03.07.2023г. на Началник група в ОДМВР Хасково, РУ- Харманли, с което на
Д. Г. Ж., с ЕГН **********, с адрес гр. Гълъбово, ... за нарушение на чл. 140
ал.1 от ЗДвП на основание чл. 53 ЗАНН и чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП е
наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” от 6 месеца и на основание Наредба N Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР се отнети общо 10 точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на Д. Г. Ж., с ЕГН
**********, с адрес гр. Гълъбово, ..... сумата от 300,00 лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Административен съд-гр.Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8