№ 1087
гр. Варна, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500483 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 303609/09.12.2021г.
от П. Ж. ПР. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. К., ул. „С.“, № 6, офис 10, чрез адв.
П.К., против решение № 262777/08.11.2021г. по гр.д. № 556/2021г. на 16-ти състав на ВРС, с
което е уважен иска му, насочен срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано от управителя К.К.Д. за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания,
неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на претърпяна на
12.09.2018г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху сумата от датата на
увреждането - 12.09.2018 в занижен размер, като е отхвърлен иска му за разликата над
присъдената сума от 50000.00лв. до сумата от 90000.00лева, по частичен иск от
120000.00лв., целият в размер на 200000.00 лева, на осн. чл. 200 от КТ.
Съдът правилно е приел наличието на трудова злополука, правилно е приел, че няма
съпричиняване, но не е приложил правилно нормата на чл. 52 от ЗЗД, като не е взел предвид
вида и обхвата на вредите, някои от обстоятелствата въобще не е отчел.
Иска решението на ВРС да бъде отменено за разликата над присъдените 50000.00лв.,
като работодателят бъде осъден да заплати още 40000.00лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
12.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Моли се да бъде определено
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „К.“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. Д.С., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Не само, че
не е занижен размерът на обезщетението, а е несправедливо завишен. Моли се въззивната
жалба на П. да бъде отхвърлена Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски.
Постъпила е и въззивна жалба № 303046/29.11.2021г. от „К.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано от управителя
К.К.Д., чрез адв. Д.С., против решение № 262777/08.11.2021г. по гр.д. № 556/2021г. на 16-ти
1
състав на ВРС, в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на П. Ж. ПР. ЕГН
********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на
претърпяна на 12.09.2018г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на увреждането - 12.09.2018 в размер на сума от 50000.00лв., по предявения частичен
иск от 120000.00, целият в размер на 200000.00 лева, в частта в която дружеството е осъдено
да заплати на П. Ж. ПР. ЕГН ********** сумата от 2315.09лв., като част от присъдената
сума от 7797.83 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи, извършени за лечение и рехабилитация в гр. Павел баня и разходи за гориво,
наложили се поради претърпяната трудова злополука, както и поради затрудненията в
ежедневието, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
- 04.12.2020год. до окончателното изплащане, на основание чл.200, ал.1 от КТ, в частта в
която дружеството е осъдено да заплати на адв.П.К. от САК с адрес:град С., ул.Л. 1,ап.9,
адв.възнаграждение, съобразно минимума, установен в чл.7,ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2014год. за минималните размери на адв.възнаграждение, т.е. в размер от
2 264.00лв.,на основание чл.78,ал.1 от ГПК и чл.38,ал.2 от ЗАдв. и в частта в която
дружеството е осъдено да заплати по сметка на ВРС държавна такса и разноски върху
уважената част от иска в размер от 2303.00лв., от която 2132лв. за държавна такса и
171лв. разноски за ВЛ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК. Намира решението в обжалваните
части за постановено при нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Моли да бъде уважена въззивната жалба, да бъде отменено решението на ВРС в
обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно. Моли за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски на две инстанции.
В писмен отговор П. Ж. ПР. ЕГН **********, чрез адв. П.К. излага съображения за
неоснователност на въззивното жалба. Моли се да бъде оставена без уважение, но уважена
подадената от него такава. Отново моли за определяне на адвокатско възнаграждение.
При извършената служебна справка, въззивният състав е установил, че с решение №
134/07.04.2022г. по т.д. № 29/2022г. на ВОС-ТО е обявено в несъстоятелност ТД „К.“ ЕООД
и няма назначен синдик. По въззивното дело е взело участие като въззиваема страна „К.“
ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от управителя К.К.Д..
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В исковата си молба, насочена срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: град В., район М. ,ул.Ф. №49, представлявано от управителя К.К.Д., П.
Ж. ПР., ЕГН **********, чрез адв. П.К., претендират от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати следните суми, както следва:
- 50000 лева, частичен иск от 200 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно
необратимо увреждане, вследствие на претърпяна трудова злополука 12.09.2018г., ведно със
законна лихва върху главницанта, считано от датата на увреждането - 12.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението и
- 7797.83 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи,
извършени за лечение и рехабилитация, наложили се поради претърпяната трудова
злополука на 12.09.2018г. , както и поради затрудненията в ежедневието, ведно със законна
лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба- 04.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
Моли съда да му присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Излага, че работил в ответното дружество на длъжност „носач, товарач на стоки" при
работодателя „К." ЕООД. На 12.09.2018 г. му е била възложена за изпълнение заявка от
2
клиент и около 12.00 часа, при окомплектоване на заявката, се е наложило да се качи на
контейнерната площадка на втори етаж, откъдето е трябвало да вземе калъф за волан от
контейнер № 10. Контейнер № 10 е бил разположен върху контейнер № 9, като е трябвало
да стъпи върху метална платформа /площадка/ на височина 2.80м. и да отвори контейнер №
10. За целта е трябвало да освободи двете дръжки на отваряемите механизми на контейнера,
които се намират в долната част на контейнера, при което тялото му е било приведено в
нестабилна поза. При дръпването на дръжките, П.П. залитнал и поради липсата на парапет
паднал от височината на площадката - 2.80 м. върху асфалтова повърхност. Бил приет по
спешност в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, където са били установени следните травми: на
десен крак - многофрагментна фрактура на петната кост по цялото протежение с дислокация
на фрагментите, фрактура на proc. posterior tali, фрактура по дисталната медиална ставна
повърхност на кубоидната кост, без данни за дислокация, а на ляв крак: многофрагментна
фрактура на тибиалния малеол с ангажиране на ставната повърхност в предната и средна
трета. Дислокация на фрагменти. Стеснена тибио -фибуларна става. Зрънцевидни костни
фрагменти зад талуса, в тало - фибуларната и тало - круралната ставна междина. Много
дискретно фисуриране в горно - медиалната част на талуса. Оток на подкожието на двете
стъпала. Били извършени следните операции:
- На 18.09.2018 г. - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тарзални и
метатарзални кост. Поставени са били Киршнерови игли и заключваща плака с винтове.
- На 23.09.2018 г. - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибия и
фибула. Извършена е била максимално възможна репозиция на фрактурите, поради
наличието на силно раздробена и вбита фрактура на тибията. Поставена е била метална
остеосинтеза със заключваща плака и няколко Киршнерови игли.
- На 30.04.2019 г. - отстраняване на имплантирани уреди от тарзални и метатарзални
кости;
- На 26.09.2019 г. - отстраняване на имплантирани уреди от тибия и фибула.
При рентгеново изследване, извършено на 31.10.2019г. било установено, че по
отношение на левия крак има деформация и остатъчни дефекти в костта след отстраняване
на металната остеосинтеза и стеснена тало тибиална ставна междина. По отношение на
десния крак има дефект в костта след отстраняване на металната остеосинтеза и наличие на
остеопороза. Предстояла нова операция за коригиране на драстичната деформация на петата,
където тъканта хлътвала и това значително затруднявало ходенето.
Поради невъзможността да бъде възстановена функцията и на двата крайника и
невъзможността за пълно излекуване и до настоящия момент, ищецът не е имал възможност
да се върне на работа, продължавал да не работи и да е лишен от каквито и да било доходи.
С експертно решение на ТЕЛК, потвърдено с експертно решение на НЕЛК, е бил
освидетелстван и е била приета 40% трайно намалена работоспособност за период до
01.12.2022г.
И към настоящия момент продължавал да изпитва болки и в двата крака, ставите на
глезените са с ограничено движение, походката му била изменена поради изпитваната болка
и деформациите, което налагало извършването на нова операция за корекция. Нормалните и
свободни движения отпреди злополуката никога нямало да могат отново да се възстановят
поради невъзможността да бъдат възстановени раздробените счупвания. Това причинявало
постоянни неудобства на ищеца в ежедневието му, допълнително утежнявало усещането му
за непълноценност поради инвалидизацията му. Причинявао му дълбоки страдания, чувство
за срам, необходимост от чужда помощ при извършването на определени дейности, с които
не се справял сам. Нуждаел се от финансовата помощ на близките си, тъй като бил лишен от
възможността сам да се издържа. Той никога нямало да може да се възстанови в предишното
си здравословно състояние и никога нямало да може да има същия живот като преди със
същите дейности, които е извършвал, винаги щял да има ограничения в движенията си и
съответно ограничения във възможностите за полагане на труд и препитание. Това
причинявало дълбоки и необратими промени в характера, в поведението му, във
3
възможностите му за социално общуване и води до промени в психическото му състояние.
За настъпилата злополука е било издадено и влязло в сила Разпореждане № 5104-03-
11 от 25.01.2019 г. от ТП - НОИ, гр. Варна, с което злополуката, настъпила с П. Ж. ПР. била
приета за трудова, на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО, станала през време и във връзка с
извършваната работа.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря имуществено за претърпените от
работника вреди, които са в причинна връзка с настъпила трудова злополука, която е
правопораждащият юридически факт. Отговорността на работодателя е обективна,
безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за
настъпването на вредите. В случая е налице валидно трудово правоотношение към датата на
трудовата злополука, същата е причинена по време и при извършване на възложена от
работодателя работа, като има причинна връзка между трудовата злополука и телесните
увреждания. Ето защо, съгласно разпоредбите на КТ ответникът по делото следва да плати
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие претърпяната трудова злополука и за имуществените вреди,
представляващи извършени разходи във връзка с лечението и рехабилитацията.
Освен претърпените силни болки и много страдания, по време на целия процес на
лекуване и възстановяване, ищецът направил значителни разходи за медикаменти,
превързочни материали и лекарства, които са били нужни при заздравяването на раните,
както и за обезболяване, за импланти, които са му били поставени при извършените
операции, за рехабилитация, за помощни средства при прохождането, за гориво, тъй като е
било невъзможно придвижването му по болнични заведения по друг начин, освен с
автомобил поради двата счупени крака, за придружител -поради невъзможността да се
обслужва сам и др. Тези разходи представляващи имуществени вреди, също следвало да
бъдат възстановени от ответното дружество.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „К.“ ЕООД, ЕИК ********* е
представило отговор на исковата молба, в който е заявило, че счита исковете за
недопустими, тъй като злополуката била резултат от мотиви и действия на ищеца
несвързани с изпълнение на работните му задължения, във вреда на работодателя. В случай,
че съдът приеме предявените искове за допустими, е оспорил исковете по основание и
размер, както и акцесорните такива, предявени ведно с главните искове.
Моли съда да отхвърли исковете, като недопустими, в евентуалност неоснователни и
недоказани. Моли за присъждане на разноските, вкл. адвокатски хонорар.
В становището си по обстоятелствата на които се основава иска, работодателят е
оспорил описаната фактическа обстановка и всички наведени обстоятелства и твърдения
ползващи ищеца, включително, но не само: относно механизма на злополуката, твърденията
за справедливост на търсеното обезщетение, както и като неотносими част от представените
писмени доказателства, а именно: Фактура № **********/18.06.2019 г. от Про - ЕАД клон
Павел баня, ведно с фискален бон и процедурен картон за извършена рехабилитация на
стойност 325.00 лв; Вносна бележка № ТТ/19133/18627 от 13.05.2019 г. по резервации на
П.П. и придружител майка му - М.И., заедно с резервация на П.П. за ПРО - клон Павел баня
на стойност 465.00 лв; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 60.00 лв., 70.00 лв. и
50.00 лв.; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 80.00 лв., 80.00 лв. и 50.00 лв.;
Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 40.00 лв., 60.00 лв. и 50.00; Фискални
бонове - 3 броя за гориво на стойност 50.00 лв., 50.00 лв. и 40.00 лв.; Фискални бонове - 3
броя за гориво на стойност 50.00 лв., 100.00 лв. и 80.00 лв.; Фискални бонове - 3 броя за
гориво на стойност 40.01 лв., 100.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални бонове - 4 броя за гориво на
стойност 24.99 лв., 25.00 лв., 24.99 лв. и 20.01 лв.; Фискални бонове - 4 броя за гориво на
стойност 80.00 лв., 100.00 лв. и 80.09 лв. и 60.00 лв.; Фактура № *********/05.02.2019 г. за
закупено гориво, ведно с два фискални бона на стойност 60.00 лв. и 100.00 лв. - всички
описани в справка по чл.366 от ГПК, като приложени доказателства към ИМ от позиция
№22 - до позиция №32 вкл. - на обща стойност 2315.09 лв.
4
Възразил е, че не дължи претендираните суми. Възразил е срещу предявените
претенции за неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни, необосновани и
недоказани по размер. Оспорил ги е изцяло, както и акцесорните искове, предявени ведно с
тях.
Изложено е, че П. Ж. ПР. е бил назначен като работник на 03.05.2016 г. Същият е
бил пред уволнение, преди да се случи описаната в исковата молба злополука. Причините за
това били поведението му на работното място, изразяващо се в неправилно отношение към
работата и напрегнати взаимоотношения с колегите, включително конфликти.
По молба на П.П., входирана в дружеството на 03.12.2019г., трудовото му
правоотншение с „К." ЕООД е било прекратено по взаимно съгласие, като на работника е
било изплатено обезщетение по чл.224 от КТ, в размер на 712.73 лв.
В исковата молба се сочело, че тялото на пострадалия било приведено в нестабилна
поза, поради което при дръпване на дръжките на контейнера, П. залитнал и поради липса на
парапет е паднал от височината на площадката - 2.80 м., върху асфалтова повърхност.
Работодателят е оспорил сочената в исковата молба причина за инцидента. Не било
посочено от коя страна на площадката е паднал ищеца, обстоятелство от съществено
значение по делото, тъй като при отваряне на дясна врата на контейнера, наведеното напред
тяло на отварящия попадайки в инерционната сила на отворената надясно врата, би
следвало да бъде увлечено в същата посока. Ако инциденът е настъпил така ,би следвало
падането да се е осъществило в срещуположната посока. При хващане на дръжките, за
отваряне на дясната половина на контейнера не било възможно човек да залитне настрани и
да падне, тъй като се държи с две ръце към дръжките, освен ако: 1/ П.П. не е преценил
правилно действията си (в потвържд. констатираното в т. VIII на Протокол № 5101-03-
207U11 от 11.01.2019 г. на НОИ-ТП-Варна) и това е довело до въпросната трудова
злополука; или: 2/ П.П. изобщо не е извършвал сочените трудови действия, а действия,
които не са в интерес на работодателя по см. на чл.201, ал.1 от КТ, което обстоятелство е от
съществено значение, за изхода на делото. Не е било налице трудова злополука, когато
пострадалият умишлено е увредил здравето си (чл. 55, ал. 3 от КСО). В евентуалност е
направено възражение за това, че П.П. е проявил груба небрежност, като причината на
конкретната вреда, е била следствие от проявено грубо невнимание, което е изиграло
съществената роля, за настъпване на вредата. Тя не би настъпила, ако П. бе преценил
правилно действията си. Съгласно КТ, размерът на отговорността на работодателя се
намалява, ако поради грубата си небрежност, пострадалият е допринесъл за настъпването на
трудовата злополука, по см. на чл.201, ал.2 от КТ. Твърди, че е налице съпричиняване
/непреценяване на действия/.
През м. септември 2018 г., на работника е изплатено обезщетение за болничен в
размер на 61.64 лв. Малко след злополуката, работодателят е подпомогнал с 200 лв.
пострадалия П.П., чрез физическото им предаване от собственика и управляваща К.Д. на
работника, при свиждане в болницата, в присъствието на трето лице, придружаващо
управителя на дружеството.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че щял да остане инвалид за цял живот.
От представените по делото писмени доказателства е видна намалена работоспособност от
40 %, за период от 03.12.2019 г. до 01.12.2022 г., без нужда от чужда помощ. Лицето е
можело да работи при спазване на противопоказанията от т.15 /тежък физически труд,
височинна работа/. Не били налице доказателства, за пряка причинна връзка между
принудителната безработица на ищеца и последиците от трудовата злополука през целия
период от злополуката до подаване на исковата молба. Видно от Експертно решение
ТЕЛК№4113от 203/03.12.2019 г. при УМБАЛ „Св. Марина-Варна" ЕАД и последващо
Експертно решение № 0983 от 083 /05.05.20 г. МЗ - НЕЛК- ищецът е посочен от комисията
като работоспособен при определени ограничения.
По закон, работодателят дължи обезщетение, за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена и обезщетението и/или пенсията по общественото
5
осигуряване. Твърди, че такива са били изплащани на ищеца. В конкретният случай, дори
частичен - иск за 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е явно прекомерен по
размер и несправедлив, а твърдението, че размерът на иск е съобразен със съдебната
практика, е в противоречие със съдебната практика и закона. Случаят се отнася за искове за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са с правно основание по чл.
200, ал. 1, предложение първо от КТ, а не за вреди по второто предложение на чл. 200, ал. 1
КТ. Във всеки конкретен случай съдът би следвало да вземе предвид обстоятелствата, които
водят до увеличение или намаляване на размера на обезщетението, съпоставимо със
средния, обичаен размер, установен от съдебната практика." /Решение № 186/21.10.2019 г.,
по гр. д. № 246/2019 г. на ВКС, Трето ГО/.
В о.с.з. на 06.10.2021г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска за
неимуществени вреди, на осн. чл. 214 от ГПК, като същият се счита предявен за сумата от
120000лв., частичен иск от целия в размер на 200000.00лв.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и от представеното писмено доказателство-трудов
договор от № 14/28.04.2016г. се установява, че от 03.05.2016г. П. Ж. ПР. е назначен на
длъжност „носач, товарач на стоки“ в ответното предприятие, с място на работа: склад на
едро за железария и автоаксесоари в гр. В., ЗПЗ, ул. „А.М.“, № 25, Склад Бриз, със срок за
изпитване в полза на работодателя до 03.11.2016г. Приложена по първоинстанционното
дело е производствена характеристика и длъжностна характеристика на длъжността
„товарач-носач“.
От приетото по делото разпореждане № 5104-03-11 от 25.01.2019год. издадено от
НОИ, ТП-Варна се установява, че на основание чл.60,ал.1 от КСО, декларираната злополука
с вх.№ 5101-03-207 от 17.09.2018год. на ТП-Варна от осигурителя „К.“ ЕООД, станала с П.
Ж. ПР., ЕГН ********** на 12.09.2018г. се приема за трудова злополука по чл.55,ал.1 от
КСО. Внезапното увреждане на здравето на П. Ж. ПР. на 12.09.2018год. причинило
временната му неработоспособност е станало през време и във връзка, както и по повод на
извършената от него работа в полза на осигурителя. Видно от отбелязването върху
Разпореждането, същото е влязло в законна сила на 16.10.2019год.
Представен е протокол № 5101-03-207-11/11.01.2019г. за резултатите от извършеното
разследване по злополуката от 12.00.2018г. с П. Ж. ПР.. Установено е, че според графика за
м.септември 2018г. на 12.09.2018г. П. Ж. ПР. е бил на работа втора смяна-от 11.00ч. до
18.00ч. Малко преди обедната почивка, но в работно време, колегата му Й.Г. му дала за
изпълнение поръчка от „Г.“ ЕООД-Ш. и се наложило да се качи и отвори контейнер № 10,
поставен върху контейнер № 9. Отваряла се дясната му половина, което е в непосредствена
близост до металната стълба. Стълбата била свързана с метална платформа /площадка/ с
височина приблизително 2.80м., закрепена към контейнерите, която осигурявала достъп до
второ ниво. В деня на огледа-12.12.2018г. към платформата има прикрепен парапет от
метални винкели, към който са поставени метални вериги. Подът на платфорвмата от
просечена стомана пред контейнер № 10 бил леко податлив под тежестта на тялото при
стъпване. За да се отвори дясната врата на контейнер № 10, следвало да се освободят двете
дръжки на отваряемите механизми, които се намирали ниско, в долната част на вратата, като
за да бъдат освободини тялото на отварящия следвало да бъде приведено. В заключение е
посочено, че при тази обстановка, рискът от падане при отваряне на контейнер № 10
съществува. Пострадалият е обяснил, че при отваряне на контейнер № 10 на 12.09.2018г.,
изпуснал дръжките, залитнал и паднал на асфалта. Споделил е: „Много пъти, като се качвах
до контейнера съм залитал, тъй като няма парапет, но този път белята стана…“.
Разследващите злополуката са направили извод, че П. Ж. ПР. не е съобразил риска от
допускане на злополука, защото е знаел за съществуващия риск от падане, осланяйки се на
6
споделеното от него. Не са посочени лица, допуснали нарушения и лица, на които са
съставени актове.
Приобщена по първоинстанционното дело е многобройна медицинска документация:
Епикриза на П. Ж. ПР. постъпил за лечение на 12.09.2018год. изписан на 02.10.2018год., изд.
от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД град Варна,Клиника по ортопедия и травматология;
Епикриза на П. Ж. ПР. постъпил за лечение на 30.04.2019год. изписан на 03.05.2019год., изд.
от МБАЛ „Еврохоспитал“ООД, отделение по ортопедия и травматология; Епикзира на П.
Ж. ПР. постъпил за лечение на 25.09.2019год. изписан на 28.09.2019год., издадена от МБАЛ
П. ЕООД; рентгеново изследване, издадено от МЦ „Св.Анна“ ЕООД град Варна, както и
амбулаторни листи-13бр.; болнични листи-12бр.; експертни решения-2бр., рецептурни
бланки.
Представени по първоинстанционното дело са и следните писмени доказателствата:
Фактура № **********/17.09.2018 г. от МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД за медицински
изделия съгласно талон, ведно с 2бр. талони за медицинско изделие и два броя фискални
бона-остеосинтеза на стойност 3450.00 лв.; Фактура № **********/19.09.2018 г. от МБАЛ
„Св. Анна - Варна" АД за медицински изделия съгласно талон, ведно с талон за медицинско
изделие и фискален бон-остеосинтеза на стойност 600.00 лв; Фактура №
**********/14.12.2018 г. от „Експрес Медикъл" ЕООД за проходилка на стойност 80.00 лв;
Известие за доставяне с наложен платеж от Еконт - пратка № 5300037886369, приета на
25.09.2018 г. за санитарен стол на стойност 150.00 лв; Фактура № **********/22.11.2018 г.
от „Артлика" ЕООД за патерици подмишечни, ведно с фискален бон на стойност 34.00 лв;
Талон за платена такса към МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД за болничния престой в периода
от 12.09.2018 г. до 02.10.2018 г., ведно с фискален бон на стойност 58.00 лв; Фактура №
**********/30.09.2019 г. от „МБАЛ - П." ЕООД за пролежан леглоден за 3 дни, ведно с
фискален бон на стойност 17.40 лв; Фактура № **********/19.09.2018 г. от „Артлика"
ЕООД, ведно с фискален бон за инцизионно фолио на стойност 45.00 лв; Фактура №
**********/27.09.2019 г. от „Димка Владева" ЕООД за закупени лекарства 40.01 лв;
Фактура № **********/06.02.2019 г. от ЕТ „Феникс - Елена Иванова" за превързочни
материали и лекарствени средства на стойност 196.50 лв; Фактура № **********/19.09.2018
г. от „Лиафарм" ООД, ведно с фискален бон за лекарства на стойност 186.44 лв; Фактура №
**********/20.09.2018 „Лиафарм" ООД, ведно с фискален бон за лекарства на стойност
19.75 лв; Фактура№ **********/20.09.2018 „Лиафарм" ООД, ведно с фискален бон за
лекарства на стойност 24.29 лв; Фискални бонове - четири броя за закупени от „Лиафарм"
ООД лекарства на стойност 3.14 лв., 25.03 лв., 41.13 лв. и 24.91 лв.; Фискални бонове - шест
броя за закупени лекарства и превързочни материали на стойност 18.75 лв., 22.81 лв., 22.81
лв., 14.30 лв., 6.50 лв. и 19.37 лв.; Фискален бон за закупени лекарства, ведно с рецепта на
стойност 40.01 лв; Фискален бон за закупени лекарства и превързочни материали от дата
06.10.2018 г. на стойност 40.29 лв; Фактура № **********/27.09.2019 г. от МЦ „Солигена
2017" ООД, ведно с фискален бон за рентгенова снимка на стойност 25.00 лв; Касов ордер №
000638/03.05.2019 г., ведно с фискален бон за потребителска такса на стойност 17.40 лв;
Разписка № 001178/30.04.2019 г., ведно с фискален бон за избор на екип на стойност 50.00
лв.; Фискални бонове - два броя за извършени медицински прегледи в МБАЛ „Св. Анна
- Варна" АД на стойност 30.00 лв. и 30.00 лв.; Фактура № **********/18.06.2019 г. от Про -
ЕАД клон Павел баня, ведно с фискален бон и процедурен картон за извършена
рехабилитация на стойност 325.00 лв; Вносна бележка № ТТ/19133/18627 от 13.05.2019 г. по
резервации на П.П. и придружител майка му - М.И., заедно с резервация на П.П. за ПРО -
клон Павел баня на стойност 465.00 лв; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност
60.00 лв., 70.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 80.00 лв.,
80.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 40.00 лв., 60.00 лв. и
50.00лв.; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 50.00 лв., 50.00 лв. и 40.00 лв.;
Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 50.00 лв., 100.00 лв. и 80.00 лв.; Фискални
бонове - 3 броя за гориво на стойност 40.01 лв., 100.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални бонове - 4
броя за гориво на стойност 24.99 лв., 25.00 лв., 24.99 лв. и 20.01 лв.; Фискални бонове - 4
броя за гориво на стойност 80.00 лв., 100.00 лв. и 80.09 лв. и 60.00 лв.; Фактура №
7
*********/05.02.2019 г. за закупено гориво, ведно с два фискални бона на стойност 60.00 лв.
и 100.00 лв.
По искане на ответника към доказателствата по делото са приети следните
документи: разчетно-платежна ведомост,констативен протокол №КП-5-03-
00497618/618/04.12.2018год. за извършена проверка по разходите на държавно обществено
осигуряване на „К.“ЕООД; Заявление от П. Ж. ПР. за прекратяване на трудов договор
съгласно чл.328,ал.1,т.12 от КТ.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключението по допуснатата от съда
СМЕ, вещото лице по който, д-р В.С. е дал заключение, че на 12.09.2018г. П.П. е претърпял
трудова злополука, падайки от 2-3м. височина. Получил е многофрагментно счупване на
големия пищял на лявата подбедрица в долна трета с разместване на фрагментите и
многофрагментно счупване на петната кост на дясното ходило. Тези увреждания могат да
бъдат получени при падане от височина с изпънати крака и удари в областта на двете
ходила, насочени по дългата ос на крайниците.
Многофрагметното счупване на големия пищял на лявата подбедрица в долна трета с
разместване на фрагментите обуславят трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за период от около 6-7 месеца. В представените медицински документи и
проведения на 27.09.2021 г. преглед се установяват данни за частична контрактура на лявата
глезенна става, което ограничава движенията в ставата, без да засяга съществено основните
функции на крайника. Многофрагментното счупване на петната кост на дясното ходило
обуславя трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период от около 4-5
месеца. При проведения на 27.09.2021 г. и от медицинската документация се установява
частична контрактура и на дясната глезенна става с по-слабо изразено ограничение на
движенията в сравнение с лявата глезенна става, без съществено засягане на основните
функции на крайника.
Непосредствено след инцидента П. е приет за лечение в Клиника по Ортопедия и
травматология при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, където е пролежал от 12.09.2018год. до
02.10.2018год. В болницата са проведени хирургични операции за поставяне на метална
остеосинтеза на големия пищял на лявата подбедрица и на петната кост на дясното ходило,
назначена е терапия и е изписан за домашно лечение. На 30.04.2019год. е приет в Отделение
по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Еврохоспитал"ООД, гр. Варна, където на същата
дата е проведена операция за отстраняване на имплантираните уреди от дясното ходило.
Установено е добро срастване на костта, не са установени настъпили усложнения. Изписан
за домашно лечение на 03.05.2019год. На 25.09.2019год. е постъпил в „МБАЛ - П."ЕООД.
На 26.09.2019год. е проведено оперативно отстраняване на металния остеосинтезиращ
материал от големия пищял на лявата подбедрица. Изписан на 28.09.2021год. след гладко
протекъл и без усложнения постоперативен период.
П. е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност в периода от 12.09.2018год. до
06.11.2019год. С ЕР на ТЕЛК и НЕЛК е определена неработоспособност на пострадалия от
40%.
Непосредствени след претърпения инцидент, многофрагментното счупване на
дясната петна кост и левия голям пищял на подбедрицата, П. не е можел да се предвижва
самостоятелно, предписан му е постелен режим за 3 месеца, в този смисъл пострадалият се е
нуждаел от чужда помощ за всички ежедневни дейности свързани с предвижване в
пространството. След този период е започнал да се предвижва с помощни средства, което
също е ограничавало в голяма степен възможността му за самообслужване. Към момента на
проведения преглед на 27.09.2021год. оздравителния процес на фрактурите на долните
крайници е приключил, налице е частично ограничение на движенията на долните крайници
в глезенните стави, което не засяга съществено опорната и двигателната функция на
крайниците. Ограничението на движенията в глезенните стави, остеопоротичните промени
след фрактурите на костите на крайниците, ограничават възможността на пострадалия за
продължително стоене прав, вървене на големи разстояния, бягане.
8
В материалите по делото са представени рецептурни бланки за назначено
медикаментозно лечение, представените са фактури за престой в болнични заведения и
закупуване на медицински материали, помощни средства, рехабилитация, които са във
връзка с лечението и възстановяването от получените травми на долните крайници. Вещото
лице поддържа, че същите са били необходими за правилното протичане на лечението и
оздравителния процес на пострадалия.
Отново пред ВРС е изслушано заключение и по допуснатата СПЕ, вещото лице-
психолог, по която поддържа, че осв. П.П. е претърпял трудова злополука, вследствие на
която са настъпили редица промени в начина му на живот, емоционалното му състояние и
общото му функциониране. Осв. П. е затворен тип личност, насочен към своя вътрешен
свят, умерено комуникативен, без динамика в ежедневието си. Вследствие на преживяната
злополука се е затворил още повече, ограничил контактите си, изкарал месеци на легло с
преживени болки и страдания. Бил зависим от близките . Основното му настроение било
депресивно. Загубил интерес към обичайните радости. Станал гневен, раздразнителен. Имал
и днес усещането, че никога няма да се възстанови напълно. Налице са ниски адаптивни
ресурси, нисък праг на стресоустойчивост. Уменията му за работа в екип са ограничени.
Наблюдава се озлобление и гняв, вследствие на случилото се. Описаните състояние,
причинили на осв. силен емоционален и психологически стрес, болки, страдания,
неудобства, тревожност, някои от които продължават и днес, макар и вече не със същата
сила и интензитет. Няма данни осв. П.П. да е страдал от психично заболяване, както преди
датата на инцидента, така и към датата на самия инцидент. Осв. не е търсил психологична
и/или психиатрична помощ.
Първоинстанционният съд е събрал и изслушал показанията на две групи свидетели:
С.К.Д. и М.К.И., съответно майка и леля на ищеца, водени от него и Д. Т.Д. и В.К.В.,
служители на ответника, водени от него. Показанията на всички свидетили се ценят от съда
с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
От показанията на свидетелката С.К.Д. –леля на ищеца се установява, че в деня на
злополуката-12.09.2018г. дошла от С. във Варна и останала в жилището си във Варна, като
всеки ден била при племенника си да помага в болницата при обслужването му до датата на
изписването му на 02.10.2018г., когато дошли майка му и баща му от Т. да го вземат с
колата. Същият ден П. бил уплашен, стресиран, с два строшени крака. Бил отчаян,
депресиран. На втирия-третия ден дошла управителката на фирмата с едно момиче-Д..
Донесли фъстъци и бисквитки. Дала и 105.00лв.-надника му за понеделник, вторник и сряда
/12.09.2018г./ по 35.00лв. на ден. П. получавал възнаграждението си за седмицата към
16.00ч. в събота. Бригадирът ги викал и им давал парите без ведомости, Не получавал
парите си и месечно. Отрича да е предала управителката 200.00лв. на П.. Не получил и
плащане на болничния за първите три дни, които се плащат от работодателят. Казвали, че ги
е получил. Започнала полицейска проверка. Оказало се, че подписът на ведомостта не е
положен от П.. След изписване от болницата П. изкарал 6 или 8 месеца в Т., защото тук
нямало кой да се грижи за него. Първите три месеца докторът забранил да стъпва на двата
крака, само на легло трябвало да бъде. Изписали го седмица след втората операция,
бинтован, с рани, на инвалидна количка. Много трудно започнал да става от леглото.
Декември месец излязла едната игла. Тръгнал с проходилка към февруари месец 2019г. Май
месец извадили имплантите на единия крак. В дома им идвала фелдшерката да обработва
раните. Всеки ден правели вани с тетра, мажели с Браунол, пръскали Оксикорт,
превързвали, защото се получили дълбоки рани от гипса. Вземал болкоуспокояващи. Бил
неспокоен вечер, не можел да спи. Юни месец заминали на рехабилитация в Павел баня.
Септември месец извадили имплатна и от петата. Последвали отново същите манипулации
за заздравяване на раните след новото отваряне. По-късно правел рехабилитации в Т.-два
курса, във Варна, в Център Марешки няколко пъти. Имал болки докато се възстановявал.
Докато го гледала в болницата, П. бил уплашен, унил. И досега повтарял, че ще си остане
сакат цял живот. Преди злополуката бил здрав, прав, корав физически, канара. И тогава не
бил много контактен. След злополуката се променил много. Не работел. Лекарят, който поел
9
случая му казвал, че трябва да забрави, че това което е можел да прави, ще го прави.
Категорично с тези крака ще има проблеми занапред. Сега му предстои още една операция
за поставяне на имплант на петата, за да не се криви и десния му крак. Отрича П. да е имал
неприятности на работа. Сочи, че сам напуснал на 03.12.2018г.
Св. М.К.И., която е майка на ищеца, установява, че на 12.09.2018г. синът й П.
претърпял трудова злополука. С баща му живеели в Т., но тръгнали веднага щом узнали за
Варна. Като го видели стенел от болка, бил зле психически. Останал в отделението на
„Света Ана“ до 02.10.2018г. Тя го посещава по време на престоя му в болницата. Трябвало
да има при него придружител, понеже не можел да се обслужва сам. Сестра й била
придружител. На легло бил, нуждаел се от постоянна грижа. В болницата му направили две
операции. Първо на десния крак, в рамките на може би пет дни после и на левия крак. След
изписването от болницата дошли със съпруга й и другия й син да го вземат и го отвели в Т.,
за да се грижат за него. До април месец 2019г. останал в Т.. Шест месеца бил на легло. След
третия месец започнал по препоръките на лекаря да стъпва само на левия крак. На десния не
му разрешили да стъпва докато не минали пет месеца от операцията. После дошъл във
Варна, където понастоящем живее с брат си. Вече можел да се обслужва сам, но се движел
трудно. Не работел. Не можел да си намери подходяща работа. Бил регистриран в Бюрото
по труда. Заръките на лекаря били да забрави за работата, която е полагал до момента и да
си търси друга работа. Тя се грижела за него. Взела си 9 дни болнични, после в
продължение на шест месеца съвместявала грижите за сина си с работата си, разчитайки на
помощта на съпруга си. П. бил депресиран. Казвал: „Оставам за цял живот така“. Затворил
се в себе си. Контактувал само с нея и баща си. Отначало опитал да се движи с патерици.
Изпитвал панически страх. После взели проходилка. И с проходилката имал страхове дали
ще може да се движи. Направил няколко крачки, но само в апартамента. После започнал да
излиза по много малко навън, защото му се надували краката. Самостоятелно започнал да се
движи без чужда помощ през април 2019г. Преди това работил в една фирма, после от
шест-седем години в настоящата. Не еимал проблеми на работа. След като се прибрал в Т.,
никой от фирмата не се е интересувал от него. Претърпял четири операции и се налагало
още една, закото си кривял петата. Два пъти бил на физиотерапия в Т.. Баща му го водел и
връщал. Имал болки по време на възстановяването и сега при по-продължително ходене.
Краката му се подували. Преди инцидента не е имал оплаквания, свързани с краката и
никакви други заболявания.
Св. Д. Т.Д., която е първа братовчедка на управителя на дружеството-работодател
сочи, че познава П. Ж. ПР., тъй като работи в същата фирма, в която работи и той – „К.“.
Знае за инцидента, който се случил с него през септември 2018г.. Паднал от по-високо
място. В резултат на това получил наранявания в глезените на краката. П. бил влюбен,
според нея в една от колежките. Като я видел, че говори с някой друг мъж избухвал и става
нервен и непредсказуем. От това прави извод, че просто явно не е внимавал достатъчно.
Заедно с управителката на фирмата отишли на свиждане на П., докато бил в болницата. Той
бил на леглото. В стаята имало още една жена, за която впоследствие разбирала, че е
неговата леля. Г-жа Д. се приближила към него и питала как е. Предварително приготвила
200 лв. в колата и му ги дала. От там се започнал словесен двубой от присъстващата там
жена с г-жа Д.. Лелята на П. искала пари от управителката за операциите, за разходите.
Съответно тя казала, че не знае или няма възможност. След това лелята казала: „И вие имате
син, да не ви се случи…“ Не знае дали и друг път е ходила управителката. Не може да каже
дали е съдействано по някакъв начин на П. да си проведе лечението и да се възстанови. Не
знае защо управителката дала тези пари в размер от 200лв. на П.. Управителката й казала,
като спират с колата, че трябва да даде на П. тези пари. Не знаела защо точно 200 лв. му е
дала. В деня на инцидента била на работното си място в магазина. Магазинът се намирал на
стотина метра разстояние от контейнерите. Не видяла как е паднал П.. Другата колежка , в
която П. е бил влюбен също е била на работното си място в магазина и П. бил е при тях пет
минути преди злополуката. Той отишъл да вземе стоката и впоследствие разбрали, че е
паднал. Стоката трябвало да я занесе на тях.
10
От показанията на свидетеля В.К.В. се установява, че с П. били колеги, като той и
към момента работи там. През м.септември 2018г., на обяд, след като обядвал и стоял в
склада чул суматоха навън и излязал да види за какво става. Намерили колегата П. на
земята. Питал го какво е станало и той казва, че е паднал. Питал го откъде е паднал и какво
се е случило. Той казва, че е паднал от горе, от втория етаж, където е рампата. Качил се на
тази рампа и искал да отвори контейнера да вади нещо от там. Контейнерите се отваряли с
две ръце, две дръжки се отваряли противоположно. Дръжките трябвало да се хванат и се
отваряли навън. След като се отворели дръжките трябва да се хване вратата с ръка и да се
отвори. Не може да каже какво е станало в случая. П. седял на земята. Опитал се да го
вдигне и той казал, че го болят краката. Извикал Бърза помощ. Преди това П. бил доста
разсеян. Във фирмата не му давали да изпълнява заявки. На него му била възложена задача
да пакетира пратките, стоките, които се товарят, поради причина, че доста грешеше в
заявките. На тази рампа се качвали много рядко, поради причина, че там се слагат стоки,
които много рядко се изваждат. Качвали се всички, които работаят в склада. В деня на
инцидента тази рампа нямала парапет. После бил сложен парапет- след около месец, може и
малко повече. Дръжките на контейнера са на нивото на кръста.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Легалната дефиниция на понятието „Трудова злополука“ е дадено от законодателя в
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, съгласно която трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Основателността на иска по чл. 200 от КТ за обезщетяване на вреди, настъпили от
трудова злополука, предпоставя наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова
злополука и настъпили за пострадалия вреди вследствие на злополуката.ение
В конкретния казус следва да с има предвид, че не е спорно между страните наличието
на трудово правоотношение между П. Ж. ПР. и „К.“ ЕООД към деня на злополуката-
12.09.2018г., когато П. получил множество закрити счупвания на подбедрицата на левия крак
и счупване на петната кост, закрито в дясно, която злополука е призната за трудова, на осн.
чл. 55, ал. 1 от КСО.
П.П. е поискал обезщетение по реда на чл. 200 от КТ в размер на 120000.00лв., като
частичен иск, целият от 20000.00лв., след допуснатото от съда изменение на осн. чл. 214 от
ГПК, за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания и 7797.83лв. имуществени вреди, явяващи се направените от него разходи за
лечение и възстановяване.
След като злополуката от 12.09.2018г., на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО е призната за
11
трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят дължи обезщетение
за претърпените от П. болки и страдания и претърпени загуби, пряка и непосредствена
последица от претърпяната вреда.
Няма спор и се установява от заключението по допуснатата СМЕ и съвпадащите
показания на двете водени от ищеца свидетелки-С.Д. и М.И., които споделят преките си и
непосредствени впечатления, че П.П., като е пострадал на 12.09.2018г., същият ден е бил
опериран левия му крак, а след няколко дни и десния. Пролежал е в болницата до
02.10.2018г., когато е бил изписан и трънспортиран от родителите си в гр. Т.. В болницата
постразалият се е нуждаел от придружител за осъществяване на ежедневните грижи и
поддържане на хигиената. Грижите били полагани от леля му-св. С.Д.. След изписването е
следвало да разчитал на грижите и помощта на родителите си, бивайки в продължение на три
месеца на постелен режим. Не е могъл да стъпва на единия си крак в първите три месеца, а на
другия-още два месеца. Едва след това започнал да се изправя и опитва да стъпи на единия си
крак, по-късно и на другия, с помощта на патерици. Ползвал и проходилка. Изпитвал силни
болки. Понесъл още две оперативни интервенции за премахване на поставените в двата му
долни крайника импланти, свързани с болничен престой. След всяка операция имал болки, а
понеже получил и дълбоки рани от гипса, се налагало да бъдат обработвани раните му
ежедневно, като вземал вани с тетра и ги мажели с предписаните медикаменти, пръскали ги се
със спрей, способстващ зарастването им, превързвали ги. Вземал болкоуспокояващи. Бил
неспокоен вечер, не можел да спи. Не Сега се налагало още една операция, за поставяне на
постоянен имплант на петата на десния крак. Едва през м.април 2019г. е започнал да се
обслужва самостоятелно, но със съответните затруднения, предвид ползването на помощни
средства, според вещото лице д-р С. и се движи бавно и в ограничен обем. Краката го болели
при движение и се подували при по-голямо натоварване.
П.П. е провел два курса за рехабилитация в гр. Т. и в гр. Варна. Настоящият състав,
въпреки направеното оспорване, намира за доказано, че той, нуждаещ се от помощта на
придружител-неговата майка е провел рехабилитация и в гр. Павел баня, според показанията
на св. С.Д. и представените писмени доказателства за направени разходи.
След това, видно от ЕР на ТЕЛК № 4113 от 203/03.12.2019г., потвърдено от ЕР № 0983
от 083/05.05.2020г. на НЕЛК, П.П. е освидетелстван с 40% трайно намалена
работоспособност за срок от три години, считано от 01.12.2019г. Като противопоказания за
работа са посочени: статично и динамично пренатоварване на долни крайници.
И до момента П.П. не работи, т.к. не е в състояние да си намери съобразена с
предписанията на НЕЛК работа.
Видно от заключението на вещото лице-психолог М.Р. и от непосредствените и
непротиворечиви показанията на двете свидетелки-С.Д. и М.И., П.П. станал още по-затворен
след злополуката, контактувал само с най-близките си, разбира си и поради принудителната
изолация от света, по време на постелния режим в гр. Т., в продължение на около 6 месеца,
докато чак през м.април 2019г. е бил в състояние самостоятелно да се обслужва. Бил е
уплашен, но и отчаян, че ще остане инвалид за цял живот, че никага повече няма да бъде
12
същия, че не може да работи същата рабата и не може да си намери подходяща такава.
Според вещото лице П.П. е изпитал силен емоционален и психологически стрес, болки,
страдания, неудобства, тревожност, някои от които продължават и до днес, макар и не със
същата сила и интензитет. Същевременно вещото лице поддържа, че няма данни
освидетелстваният да е страдал от психични заболявания, както преди датата на инцидента,
така и към датата на самия инцидент и не е търсил психиатрична или психологична помощ
,каквито възражения се мъчи да прави работодателят. Така, доказателства в тази връзка не са
събрани.
Не следва да бъде прието за доказано и посоченото от работодателя, че при
посещението в болницата след инцидента, управителката е заплатила обезщетение в размер
на 200.00лв. Показанията на св. Д. Д. са неубедителни, докалкото сама не е броила парите, а
управителката, тя и нейна първа братовчедка й казала, че са 200.00лв. По-важното е, че
остават изолирани, неподкрепени от другите доказателства по делото, след като преценката
на показанията й съдът прави с приложение на разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Исковите претенции са установени по основанието си.
За да бъде определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, следствие
от претърпяната трудова злополука, съдът има предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която
повелява, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на справедлив размер ВОС взема предвид обстоятелствата при които е
настъпил инцидента, вида на увредата, продължителността на наложилия се болничен
престой и медицински интервенции, продължителността и интензитета на търпяните от
пострадалия болки.
С оглед така установеното от ищеца, настоящият състав споделя извода на ВРС, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 70000.00лв.
С оглед събраните по делото доказателства решаващият състав намира за недоказано,
че П.П. е действал при условията на умисъл. Не са ангажирани никакви такива доказателства
от страна на работодателя, а тежестта е била негова.
Намира за недоказано също така и направеното от работодателя възражение за
настъпване на злополуката, като следствие от проявената груба небрежност от работника.
От показанията на св. Д. Д. не следва да бъде прието, че предприемайки действия по
доставяне на възложената му авточаст от контейнер № 10, П.П. е станал избухлив, нервен и
непредсказуем, предизвикан от поведението на колежката си, в която бил влюбен, не е
внимавал достатъчно, е претърпял злополуката. Вярно, че свидетелката споменава за
любовни чувства които П. питаел и как той реагира, когато колежката му говори с друг мъж,
но не установява, че при изпълнение на възложената работа е имал точно такива ревностни
прояви, още повече, че изобщо няма наведени такива твърдения от ответното дружество, а и
да има, биха били преценени показанията като изолирани и неподкрепени от други събрани
доказателства по делото. Св. В.В. пък поддържа, че П.П. бил доста разсеян. Явно работното
място-платформата пред контейнер № 10 крие опасности, след като се намира на 2-3 метра
13
височина над земята и не е било обезопасено към момента на злопоруката, а скоро след
злополуката-месец-два, но във всички случаи преди посещението на разследващите трудовата
злополука да дойдат на мястото, е бил поставен парапет на платформата и метални вериги
,според св. В.В. и отразеното в Протокол № 5101-03-207-11/11.01.2019г. Настоящият състав
не споделя изводите на проверяващите в този протокол, че П.П. не е съобразил риска от
допускане на злополука, щом е знаел за съществуващия риск. Отговорността е на
работодателя. Той е допуснал работа върху необезопасена с парапет платформа, при податлив
на тежестта на тялото под от просечена ламарина и това, че при отваряне на вратите на
контейнера, дръжките се намират ниско долу и за да бъдат освободени, тялото на отварящия
следва да бъде приведено. Последното потвърждава твърденията на ищцовата страна за
механизма на настъпване на злополуката, което прави оспорванията на работодателя
неоснователни и противоречи на свидетелските показания на св. В.В., който сочи, че
дръжките на контейнера са разположени на нивото на кръста. Показанията му в този смисъл
са дадени явно с оглед осигуряване на блрагоприятен за работодателя изход от спора.
Съдът следва да мотивира своя извод, че не е налице съпричиняване, съобразявайки
трайно установената практика на ВКС, съпоставяйки поведението на П. Ж. ПР. с това на
добрия стопанин. „Грубата небрежност“, според решение № 348/11.10.2011г. на ВКС по гр.д.
№ 387/2010г. на IVг.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност
също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за
безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата
дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде
толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и
когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени (степен на съпричиняване). В този смисъл са още Решение № 135/08.05.2014г. на
ВКС по гр.д. № 4075/2013г. на IVг.о, Определение № 1285/18.11.2013г. по гр.д. № 3040/2013г.
на IVг.о., Решение от 19.10.2005г. на ВКС по гр.д. № 1202/2003г. на IIIг.о., Решение №
1884/14.12.2005г. на ВКС по гр.д. № 1404/2003г. на IIIг.о., Решение № 291/11.07.2012г. на
ВКС по гр.д. № 951/2011г. на IVг.о., Решение № 414/21.11.2013г. на ВКС по гр.д. №
1543/2011г. на IVг.о., Решение № 432/29.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 392/2009г. на IVг.о. и
Решение от 25.04.2006г. на ВКС по гр.д. № 2615/2003г. на IIIг.о.
В настоящия казус не може да бъде прието, че П.П. е действал при условията на „груба
небрежност“. След като не е допуснал такава, не са на лице условията по чл. 201, ал. 2 от КТ.
След като по-горе в изложението си ВОС прие, че претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди би била основателна в размер на 70000.00лв.,
първоинстанционното решение, в частта, в която е уважена исковата претенция до размера на
14
50000.00лв. следва да бъде потвърдено, а в частта в която е отхвърлен за разликата над
50000.00лв. до 70000.00лв. следва да бъде отменено и исковата претенция уважена и за тази
част, като бъде потвърдено и за горницата над 70000.00лв. до претендираните 90000.00лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-12.09.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
П.П. е поискал да му бъде присъдено и обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени вреди в размер на 7797.83 лв., изразяващи се в направени
разходи на лечение и възстановяване след претърпяната злополука.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за това ,че ВРС неправилно е уважил
исковата претенция за разходите за рехабилитация в Павел Баня и за направените разноски
за гориво в общ размер на 2315.09лв. Неоснователни са. Съдът намира за доказани
разходите за рехабилитация, видно от представените писмени доказателства- Фактура №
**********/18.06.2019 г. от Про - ЕАД клон Павел баня, ведно с фискален бон и процедурен
картон за извършена рехабилитация на стойност 325.00 лв; Вносна бележка №
ТТ/19133/18627 от 13.05.2019 г. по резервации на П.П. и придружител майка му - М.И.,
заедно с резервация на П.П. за ПРО - клон Павел баня на стойност 465.00 лв. Да, видно П.П.
е провел рехабилитацията, придружаван от майка си. През м.юни 2019г. не може да се
очаква сам да е в състояние, след счупване на двата крака да се предвижи до Балнеохотел гр.
Павел баня и проведе рехабилитацията. Следва да бъде прието, че той се е нуждаел от
придружител, като ценени тези доказателства. Правилно ВРС се е позовал на заключението
на вещото лице по допуснатата СМЕ, който е поддържал, че тези разходи е възможно да
бъдат направени, а от показанията на св. С.Д. се установява, че действително са
реализирани. Следва да бъдат ценени и разходите за гориво в исковия период- Фискални
бонове - 3 броя за гориво на стойност 60.00 лв., 70.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални бонове - 3
броя за гориво на стойност 80.00 лв., 80.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални бонове - 3 броя за
гориво на стойност 40.00 лв., 60.00 лв. и 50.00; Фискални бонове - 3 броя за гориво на
стойност 50.00 лв., 50.00 лв. и 40.00 лв.; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност
50.00 лв., 100.00 лв. и 80.00 лв.; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 40.01 лв.,
100.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални бонове - 4 броя за гориво на стойност 24.99 лв., 25.00 лв.,
24.99 лв. и 20.01 лв.; Фискални бонове - 4 броя за гориво на стойност 80.00 лв., 100.00 лв. и
80.09 лв. и 60.00 лв.; Фактура № *********/05.02.2019 г. за закупено гориво, ведно с два
фискални бона на стойност 60.00 лв. и 100.00 лв. Видно доказателствата за сторени разходи
говорят за зареждане с дизелово гориво за около 20-30 литра на вмесец и най-рано през
м.11.2018г., след като П. е започнал да се обслужва и предвижва сам, като само двукратно е
до 50 литра, което може да се приеме, за нормална консумация, предвид събраните
доказателства за извършваните прегледи, лечение и рехабилитация, налагащи снабдяване с
медикаменти, медицински и санитарни пособия, пътувания от/до Варна и П.. Ако
количествата гориво бяха в голям размер, може би следвало да се назначи експертиза, но
при тези количества, за които са представени фактурите не се налага ползването на
специални знания на вещо лице.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвъредно за обжалваната сума
от 2315.09лв. Като законна последица от уважаване на тази претенция следва да се
присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-
04.12.2020год. до окончателното изплащане на задължението.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която на осн.
чл. 38, ал.2 ЗА ответното дружество е осъдено да заплати на адв. П.К. адвокатско
възнаграждение в размер от 2 264лв., в частта в която на осн. чл.78,ал. 6 от ГПК ответното
дружество е осъдено да заплати по сметка на ВРС разноски в размер на 2303.00лв.
Върху допълнително уважената част, следва въззиваемото дружество да бъде осъдено
15
допълнително да заплати на адв. П.К. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА за първата инстанция сумата
от 905.60лв., в частта, в която е осъдено да заплати разноски на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
в размер на 921.20лв.
Възложената в тежест на П.П. сума, дължима на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде намалена от 747.00лв. на 533.57лв., в която част първоинстанционното решение
следва да бъде отменено.
За въззивната инстанция на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК П.П. следва да бъде осъден да
заплати на „К.“ ЕООД-в несъстоятелност разноски в размер на сумата от 577.98лв.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, „К.“ ЕООД –в несъстоятелрност следва да бъде осъдено да
заплати на адв. П.К. сумата от 2030.00лв., определени съобразно Наредба № 1/09.07.2004г. за
минамалните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262777/08.11.2021г. по гр.д. № 556/2021г. на 16-ти
състав на ВРС, в частта, в която „К.“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Ф.“ № 49, представлявано от управителя
К.К.Д., е осъдено да заплати на П. Ж. ПР. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. К., ул.
„С.“, № 6, офис 10, чрез адв. П.К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно
необратимо увреждане, вследствие на претърпяна на 12.09.2018г. трудова злополука, в
размер на сума от 50000.00лв., по предявения частичен иск от 120000.00, целият в размер
на 200000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
увредата-12.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, в частта, в която е
отхвърлен иска на П. Ж. ПР. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. К., ул. „С.“, № 6, офис
10, чрез адв. П.К. за осъждането на „К.“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано от управителя
К.К.Д., да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане,
вследствие на претърпяна на 12.09.2018г. трудова злополука, за разликата над сума от
70000.00лв. до обжалвания размер от 90000.00лв., по предявения частичен иск от
120000.00, целият в размер на 200000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от датата на увредата-12.09.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, в частта в която „К.“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано от управителя
К.К.Д. е осъдено да заплати на П. Ж. ПР. ЕГН ********** сумата от 2315.09лв., като част
от присъдената сума от 7797.83 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи, извършени за лечение и рехабилитация в гр. Павел баня и разходи
за гориво, наложили се поради претърпяната трудова злополука, както и поради
затрудненията в ежедневието, ведно със законна лихва върху тази главница, считано от
16
датата на подаване на исковата молба - 04.12.2020год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.200, ал.1 от КТ, в частта в която „К.“ ЕООД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град В., ул. „Ф.“ №
49, представлявано от управителя К.К.Д. е осъдено да заплати на адв.П.К. от САК с
адрес:град С., ул.Л. 1,ап.9, адв.възнаграждение, съобразно минимума, установен в чл.7,ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.07.2014год. за минималните размери на адв.възнаграждение, в размер
от 2264.00лв.,на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. и в частта в която „К.“ ЕООД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град В., ул. „Ф.“ №
49, представлявано от управителя К.К.Д. е осъдено да заплати по сметка на ВРС държавна
такса и разноски върху уважената част от иска в размер от 2303.00лв., на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 262777/08.11.2021г. по гр.д. № 556/2021г. на 16-ти състав на
ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска на П. Ж. ПР. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
К., ул. „С.“, № 6, офис 10, чрез адв. П.К. за осъждането на „К.“ ЕООД-в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано
от управителя К.К.Д., да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно
необратимо увреждане, вследствие на претърпяна на 12.09.2018г. трудова злополука, за
разликата над сума от 50000.00лв. до сумата от 70000.00лв., по предявения частичен иск
от 120000.00, целият в размер на 200000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от датата на увредата-12.09.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и в частта в която П. Ж. ПР. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. К., ул.
„С.“, № 6, офис 10, чрез адв. П.К. е осъден да заплати на „К.“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано от
управителя К.К.Д., разноски за първата инстанция за разликата над 533.57лв. до
присъдените 747.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано от управителя К.К.Д., е осъдено да
заплати на П. Ж. ПР. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. К., ул. „С.“, № 6, офис 10, чрез
адв. П.К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на
претърпяна на 12.09.2018г. трудова злополука, за разликата над 50000.00лв. до 70000.00лв.
или сумата от още 20000.00лв., по предявения частичен иск от 120000.00, целият в размер
на 200000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на
увредата-12.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението,.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано от управителя К.К.Д., да заплати на адв.
П.К. от САК с адрес гр. С., ул. „Л.“, № 1, ап. 9 допълнително адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер на още 905.60лв, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
17
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано от управителя К.К.Д., да заплати
допълнително по сметка на ВОС разноски за първата инстанция в размер на още 921.20лв.,
на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано от управителя К.К.Д., да заплати на адв.
П.К. от САК с адрес гр. С., ул. „Л.“, № 1, ап. 9 адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на сумата от 2030.00лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА П. Ж. ПР. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. К., ул. „С.“, № 6, офис 10,
чрез адв. П.К. да заплати на „К.“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано от управителя К.К.Д., разноски за
въззивната инстанция в размер на сумата от 577.98лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис, по реда на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18