Решение по дело №2787/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Лимит-АХ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], представлявано от управителя Ж. А. Й., чрез пълномощник – адв.Н.Д., против Решение № 1512/26.10.2023г. по АНД № 1967 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия Г, № 0014163 на ОД на МВР-Варна, с който за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., на основание чл.638 ал.4, вр. ал.1 т.1, вр. чл.461 т.1 от КЗ.

Касаторът твърди незаконосъобразност на постановеното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа възражение за липса на мотиви във въззивното решение. Оспорва изводите на ВРС за издаване на процесния ЕФ в съответствие с процесуалните норми, като конкретно твърди неяснота относно субектът, който е наказан – физическото лице Ж. А. или юридическото лице „Лимит-АХ“ ЕООД. Сочи, че в ЕФ липсва дата на издаване, което лишава от възможността да се провери дали са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН. Поддържа и възражение за изтекла погасителна давност за преследване, съответно за налагане на наказание. На изложените основания моли за отмяна на въззивното решение и на ЕФ. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В депозирана чрез пълномощника адв.Н.Д. писмената молба жалбата се поддържа на изложените основания и се моли нейното уважаване.

Ответникът - Областна дирекция на МВР - Варна, в подадени чрез процесуален представител - гл.ю.к. К.Л.-А. писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, доколкото е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като са обсъдени и всички събрани по делото доказателства, както и наведените от въззивника възражения. Счита за правилни изводите на съда за отсъствие на допуснати при издаване на процесния ЕФ процесуални нарушения; за съответствие на същия с изискванията на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП; за подробно описание на нарушение и съответствието между правното и фактическото описание на същото; както и за доказаност на повдигнатото обвинение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и няма основание за неговата отмяна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. По нейната основателност, съдът съобрази следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „Лимит-АХ“ ЕООД срещу ЕФ на ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ от ЗДвП, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., на основание чл.638 ал.4, вр.чл.638 ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ

За да се произнесе по спора въззивният съд е приел от фактическа страна, че ЕФ Серия Г, № 0014163 бил съставен от ОД на МВР-Варна за това, че на 04.11.2019г. в 9.21ч. в гр.Варна, по [улица], чрез автоматизирано техническо средство № SD2D0014, е установено управление на МПС „Рено Клио“ с рег.№ [рег. номер], за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „гражданска отговорност“. При допълнителна справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на „Лимит-АХ“ ЕООД, поради което и на същия бил съставен процесния ЕФ, с който на дружеството, на основание чл.638 ал.4, вр. ал.1 т.1, вр. чл.461 т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. За да потвърди ЕФ, е приел следното:

При издаване на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна, като същият съдържа всички реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна, словесното описание съответства на цифровото описание на нарушението, правилно е определена датата на извършване на нарушението. Съдът е приел, че правилно са определени и приложени нарушената, респ. и санкционната норма. Приел е за неоснователни аргументите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, като е отчел характера на електронния фиш и поставените спрямо него изисквания на закона, разписани в чл.189 от ЗДвП. Съдът не е споделил и възраженията относно субекта и вида на наказанието, като е отчел разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ. Изложил е мотиви, поради които е счел вмененото нарушение за безспорно установено.

Настоящият състав намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Възприема изцяло констатациите на първостепенния съд от фактическа страна, както и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл.221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Допълнително, във връзка с наведените в касационната жалба твърдения, намира за необходимо да посочи следното:

-Съвсем недвусмислено от процесния ЕФ става ясно, че имуществената санкция е наложена на юридическото лице /дружеството/, като собственик на автомобила и в съответствие с разпоредбите на чл.638 ал.4, вр. чл.ал.1 т.2 от КЗ. Неоснователно по тези съображения се явява и съждението на жалбоподателя, че след като фишът е връчен на физическото лице Х. Ж. А., то той следва да е издаден на същия, още повече, че към датата на връчване представляващ юридическото лице е бил Ж. А. Й.. При извършена справка в Търговския регистър се установява, че както към датата на заснемане на нарушението, така и към датата на установяването му, чрез издаването на ЕФ, представляващ дружеството е бил именно Х. А., поради което и правилно същият е търсен в това му качество за връчване. Настъпили последващи промени в управлението на дружеството, не се отразяват на законосъобразността на ЕФ.

-Както обосновано е изложил мотиви и въззивният съд, датата на издаване на ЕФ не един от задължителните му реквизити, с оглед характера на същия и изискванията на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП. Поради това отсъствието й не съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на оспорения ЕФ. Освен това следва да се посочи, че по делото е налице справка от автоматизираната система на ОД на МВР-Варна, от която се установява точната дата на издаване на фиша, а именно – 19.02.2020г.

-Във връзка с последното, неоснователно се явява и възражението на касатора за изтекла давност за преследване. Няма спор, че нарушението е извършено на 04.11.2019г. В административнонаказателната преписка се съдържа Докладна записка, от която се установява, че информацията от автоматизирано техническо средство № SD2D0014, с което е заснето нарушението, е смъкната на 04.01.2020г., а ЕФ е издаден на 19.02.2020г., т.е. в законоустановените срокове. Обстоятелството кога е връчен същият на наказаното дружество има значение за общата погасителна давност. Доколкото в ЗАНН липсва уредба и по препращане от чл.11 от ЗАНН, приложение следва да намери намерят разпоредбите на от общата част на НК и по-конкретно чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно четири години и шест месеца от момента на извършване или довършване на нарушението по аналогия от чл. 80, ал. 3 от НК, който срок и към момента не е изтекъл.

Правилни са изводите на ВРС, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че са налице всички елементи на извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ - установено с АТСС управление на МПС, за което е задължително сключването на застраховка „ГО“, и липса на валидно сключен и действащ договор за застраховка „ГО“ за това МПС към този момент. Следователно законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице - собственик, съгласно разпоредбата на чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 от КЗ. Нито във въззивното, нито в касационното производство са представени доказателства, които да опровергават фактическите констатации в ЕФ, поради което правилно и обосновано районният съд го е потвърдил.

По горните съображения съдът намира, че не са налице касационни отменителни основания по смисъла на НПК. Като е потвърдил издадения ЕФ, РС – Варна е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно заявеното пред съда искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв. за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

На основание чл.221, ал.2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1512/26.10.2023г. по АНД № 1967 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия Г, № 0014163 на ОД на МВР-Варна, с който на „Лимит-АХ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], представлявано от управителя Ж. А. Й., за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., на основание чл.638 ал.4, вр. ал.1 т.1, вр. чл.461 т.1 от КЗ

ОСЪЖДА „Лимит-АХ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], представлявано от управителя Ж. А. Й., да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.