№ 219
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500419 по описа за 2022 година
Производство по чл.267 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№266982/11.07.2022 г. от „М.К.“
ЕООД, Е ИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.Ш.“ № 1А,
представлявано от управителя Б.В.К. против Решение № 260246 от
24.06.2022г., постановено по г.д. 50/2021г, по описа на Окръжен съд Пловдив,
в частта му, с която се осъжда „М.К." ЕООД, С ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление на дейността : гр.П., ул. „Г.Ш." № 1А, представлявано от
управителя Б.В.К. да заплати на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД на С.А.Д. с ЕГН
**********, в качеството му на Едноличен търговец ЕТ „С.-С.А.", с ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление на дейността :гр. К., ж.к. „В." бл. 61, вх.
„Б", ет. 2, an. 28, сумата в размер на 28 885,00 /двадесет и осем хиляди
осемстотин осемдесет и пет / лева за обогатяването му от увеличението на
стойността на недвижим имот-предмет на договор за наем от 05.12.2016г.,
вследствие на извършване на строително-монтажни работи, ведно със
законната лихва, считано от 04.12.2020г. - датата на предявяване на исковата
претенция, до окончателното изплащане. Жалбоподателят излага
1
съображения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в посочената част, като моли съда да го
отмени в същата и да отхвърли предявения иск.
Решението не се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд
е отхвърли иска за разликата над сумата от 28 885 лв, до пълния предявен
размер от 38 596,97 лева, в която първоинстанционното решение е влязло в
законна сила.
От въззиваемата страна С.А.Д. с ЕГН **********, в качеството му
на Едноличен търговец ЕТ „С.-С.А.", с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление на дейността гр. К., ж.к. „В." бл. 61, вх. „Б", ет. 2, aп. 28, в срок е
подаден писмен отговор на жалбата, с който се оспорват изцяло наведените в
същата доводи и възражения, за което са изложени подробни съображения.
Иска се въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
След преценка на материалите по делото, направените от
страните твърдения и искания, както и развитите в жалбата срещу
първоинстанционното решение възражения в аспекта на чл.269 ГПК,
Пловдивският апелативен съд намира следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.59, ал.1 ЗЗД от С.А.Д. с
ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец ЕТ„С.-С.А.", с ЕИК
....., за осъждане на ответника да му заплати паричната стойност на вложените
за сметка на ищеца труд и материали в имота на ответника, с които са
направени подобрения в същия, с която стойност ответника неоснователно се
е обогатил за сметка на ищеца, ведно с присъждане на законната лихва,
считано от предявяване на исковата претенция. Искът е предявен за сумата от
общо 38596,97 лв, формирана от стойността на вложените материали в
извършените подобрения на наетия имот от 20 046.97 лева и от стойността на
разходите за труд, заплатени от ищеца на трети лица, които да осъществят
строително-монтажните работи, в размер на 18 550 лева.
Тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано от страните
в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 28885 лв, до
пълния предявен размер от 38596,97 лв, то е влязло в сила в тази част, поради
което и претенцията на ищеца за посочената разлика не е предмет на
2
разглеждане в настоящото производство.
По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства,
че на 05.12.2016г., между ищеца, като наемател и ответното дружество, като
наемодател, е сключен договор за наем на недвижим имот, собственост на
ответника, находящ се на адрес гр.П., ул.“Г.Б.“№41 – магазин за хранителни
стоки в секция №2 А и Б. Не е спорно и че ищецът е ползвал имота като
наемател от сключването на договора през м.12.2016г., до началото на 2020г.
С оглед основанието, на което ищецът е упражнявал фактическа
власт върху посочения имот, следва да се приеме, че през този период, той се
явява негов държател. Този извод следва както от доказателствата по делото,
така и от твърденията на самия ищец, които изключват хипотезата на
упражнявано владение върху имота. Съгласно постановките на Тълкувателно
решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, „Държателят на
недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползува
от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Неговите отношения със собственика за
добивите, получени от имота, и извършените подобрения се уреждат в
съответствие с договора между тях, а при липса на договор - съобразно
правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без
пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията“.
В настоящия случай е безспорно, че отношенията между страните по
повод ползването на имота на ответника са били уредени с договор за наем от
05.12.2016г. Доколкото обаче ищецът твърди, че уговорката за извършването
на процесните СМР не е обективирана в писмена форма, т.е. че отношенията
между страните в тази връзка не са уредени от сключения между тях договор
за наем, това обуславя правната квалификация на иска по чл.59 ЗЗД, а не на
договорно основание.
Ищецът твърди също, че ответникът бил наясно с това какви СМР
ще се извършат и кога са извършени, тъй като е знаел, че имотът ще се ползва
за фитнес зала, още повече, че самият той подал молба за смяна на
предназначението на имота. Твърди и че ответникът неведнъж е посещавал
имота и е виждал, че са извършени множество подобрения в него, като не се е
противопоставил на това.
Според твърденията в ИМ, макар според чл.1 от договора, наетото
помещение да съставлявало магазин за хранителни стоки в секция № 2 А и Б,
3
то в действителност щяло да се ползва от наемателя като фитнес. За тази цел
обаче, било необходимо извършването на редица строително-монтажни
работи (СМР), за да може наетият обект да бъде пригоден за нуждите на
наемателя. С течение на ползването на обекта, от наемателя се извършвали
различни подобрения. На 07.03.2018г., ответното дружество, като собственик
на имота, подало в кметството на р-н Ю. молба за смяна на статута му от
„магазин“ на „фитнес-зала“, а ищецът подал до РЗИ-П. уведомление за
откриване на обект с обществено предназначение.
Според ищеца, общата стойност на вложените материали в
извършените подобрения на наетия имот била 20 046.97 лева, закупени, както
следва: конвектори (10.2017г.), гардероби (11.2018г.), включително заплатени
доставки и монтажи за тях, контакти, смесителни батерии, розетки
(03.2020г.); тоалетни принадлежности (01.2019г.); подова настилка
(05.2017г.); подложки за под (05.2017); лепила, циментна подова замазка
(05.2017г.) монтаж на климатик (12.2017г.); лепило церезит (05.2017г.);
поцинкована мрежа и тел (01.2017г); плочки и лепила (05.2017г.), ламинат
200 кв.м. и мокет 100 кв. м.(03.2017г.); подложки за ламинат (05.2017г.);
подова настилка „флоркфикс“ (04.2017г.); подложки за под специализирани
за спортна дейност (05.2017); латекс- цветен, грунд, гипсокартон: ,подложки,
ламинат (03.2017г/; гранитогрес (11.2019г.), за което са издадени следните
документи: Фактура № **********/ 06.10.2017г. - 278.90 лв.; Фактура
№**********/12.11.2018г.- 255 лв.; Фактура № **********/06.03.2020г. - 96.
28 лв.; Фактура № **********/04.03.2020г.-111.60 лв.; Фактура
№**********/04.01.2019г. - 84. 80 лв.; Фактура № **********/30.04.2017г. -
266. 52 лв.; Фактура № **********/03.05.2017г.- 748.51 лв.; Фактура
№**********/24.05.2017г.- 124.61 лв.; Фактура № **********/24.05.2017г. -
19.88 лв.; Фактура № **********/12.12.2017г.- 2 849 лв.; Фактура №
**********/28.05.2017г. - 10.99 лв.; Фактура № **********/16.01.2017г. - 183.
80 лв.; Фактура №14400201738/26.05.2017г.-31.70лв.; Фактура №
**********/31.03.2017г..- 2 974.15 лв.; Фактура № **********/03.07.2017г. -
71. 99 лв.; Фактура № **********/24.05.2017г.-140.76 лв.; Фактура №
**********/24.04.2017г. - 133.26 лв.; Фактура № **********/11.05.2017г.-
202.30 лв.; Фактура №**********/18.02.2019г.- 50.75 лв.; Фактура
№**********/15.03.2017г.- 4950 лв.; Стокова разписка №
**********/25.11.2019г.- 2400 лв.; Стокова разписка №**********/
4
31.03.2017г.- 2 974.16 лв.
Ищецът твърди също, че освен стойността на закупените от него
материали, е направил разходи и за труд, тъй като е наемал трети лица, които
да осъществят строително-монтажните работи. Съответно, твърди, че за труд
е заплатил общо 18 550 лева, а поотделно, както следва:
-поставяне на грунд, лак и латекс върху стените и тавана на
помещението - 1500 кв.м.- 4,5 лв./кв.м.- 6350 лв., от които плащане в размер
на 3900 лв. за грунд и лак и 2450 за латекс;
-полагане на подложка на пода, ламинат и трева 560 кв.м.- заплатен
труд 3500 лв общо;
-поставяне на ел. табла, прекарване на ел. инсталация /кабели, ключове,
лампи, контакти/- 4900 лв.;
ВиК оборудване, сервизни помещения, бани, тоалетни и санитарно
оборудване- заплатен труд 1500 лв., както и полагане на фаянс и теракота-
заплатен труд- 1500 лв.
-облицовка на колони и трегери, полагане на итонг, гипсокартон, вар,
бетон, лепила- 800 лв.
Ответникът, от своя страна, оспорва твърденията в ИМ, че по
инициатива и за сметка на ищеца, в процесния имот, са извършени
посочените в ИМ СМР, съответно, че са вложени посочените материали.
Уточнява, че всъщност предмет на договора са били два имота, негова
собственост – СИС с ид.56784.530.17.3.8, с площ 421,23 кв.м и
предназначение – за търговска дейност и СИС с ид.56784.530.17.3.9, с площ
160 кв.м, с предназначение – гараж в сграда. Твърди, че ищецът не е
разполагал със средствата, които твърди, че са вложени в заплатен труд и
материали за извършване на подобрения, общо в размер на 38596,97 лв.
Поддържа, че въпросните подобрения били извършени от наемодателя и
имотът бил предаден на наемателя в деня на подписване на договора във
функционално отношение спрямо изискванията му. Посочва, че по искане на
наемателя, била подадена молба за промяна на предназначението на имота.
Оспорва твърдението на ищеца, че описаните в ИМ материали, за които са
представени касови бележки и фактури, са вложени в наетия имот.
В жалбата си, ответникът поддържа изложените в отговора възражения
относно недоказност на извършването на посочените от ищеца СМР в имота
5
му, както и на закупуването от ищеца и влагането на материали в същия.
Възразява също така, че ищецът няма как да е обеднял с твърдяните парични
суми, тъй като не е разполагал в патримониума си със същите, поради което и
ответното дружество няма как да се е обогатило за негова сметка със същите.
Поддържа и че всички подобрения в имота са извършени от ответното
дружество, като имотът е бил предаден на наемателя в надлежно състояние
съобразно изискванията му.
Видно от съдържанието на процесния договор, в чл.1 е уговорено, че
наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване свой
собствен недвижим имот - магазин за хранителни стоки в секция №2 А и Б,
намиращ се в сграда на адрес гр.П., ул.“Г.Б.“№41.
Съгласно чл.2, наемателят има право да ползва наетата вещ по
предназначение и няма право да я пренаема.
В чл.3 е уговорено, че наемодателят предоставя наетата вещ на
наемателя срещу заплащане на месечен наем от 1000 лв, който е определен в
съответствие с техническото състояние на вещта към датата на сключване на
договора, което наемателят подробно познава.
Според чл.6, ал.1 от договора, наемателят е длъжен да върне наетата
вещ след изтичане на срока на договора, а съгласно ал.2 от същия, разходите
за вода, ток, парно, обикновен текущ ремонт, както и всякакви други
консумативи, свързани с ползването на наетите вещи, са за сметка на
наемателя.
Според чл.6, ал.3, наемателят може да извършва подобрения и
преустройства на наетите вещи само с изричното писмено съгласие на
наемодателя, дадено предварително.
Анализът на цитираното по-горе съдържание на договора сочи, че
между страните е уговорено, че наетият имот ще се ползва от наемателя по
предназначението му, което е посочено в чл.1 – като хранителен магазин.
Писмена уговорка в самия договор или в анекс към него, според която имотът
ще се ползва от наемателя с предназначение, различно от това по чл.1, в това
число като фитнес, липсва. Следователно, между страните не е било
постигнато съгласие наетия имот да се ползва от наемателя като фитнес, тъй
като, ако действително волята им е била такава, то това щеше да бъде
посочено в договора. Ето защо, съдът приема за недоказано твърдението на
6
ищеца, че наемодателят е знаел, че помещението му ще се ползва за фитнес,
респ. че между страните е имало такава уговорка.
От клаузите в процесния договор е видно, че наемателят няма право
да извършва подобрения и преустройства в имота, без предварително изрично
писмено съгласие на наемодателя (чл.6, ал.3). По делото не е представено от
ищеца доказателство, че към момента на започване на СМР в началото на
2017г., е имал дадено такова изрично писмено съгласие от наемодателя, както
и че последният е знаел за извършваните СМР. Следователно, дори в
процесния имот да са извършени определени СМР от или по възлагане на
ищеца, като наемател, те са извършени без знанието и съгласието на
наемодателя. За дадено изрично предварително съгласие не може да се счита
представената по делото молба вх.№48-ф-377/07.03.2018г. от наемодателя до
Община П., р-н Ю., с която е поискана промяна на статута на наемния имот
от „Магазин за хранителни стоки №2 в секция А и Б“, защото в същата не се
съдържа подобно изявление на наемодателя. Молбата е адресирана от
ответника до трето за правоотношението му с ищеца лице, не съдържа
никакви изявления относно разрешение или съгласие за извършване на
преустройства в имота, а освен това е подадена повече от 1 година след
началото на 2017г., в т. число след периода февруари – май 2017г., когато
ищецът твърди (в ут. молба от 04.03.2021г.), че са извършени основните СМР
в обекта на ответника.
Освен горното, доколкото не се установява от договора за наем, че
страните са постигнали съгласие процесният имот да се ползва от наемателя
за фитнес, то евентуалното извършване на СМР и влагане на материали за
приспособяването му за ползване като такъв противоречи на сключения
между страните договор (чл.1 и чл.2), както и на закона (Чл. 232 ЗЗД, който
предвижда че наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в
договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението и.
Следователно, дори да се приеме, че описаните в Им СМР са извършени, то
тези действия на ищеца не могат да бъдат считани за такива по привеждане на
наетата вещ в надлежно състояние по см. на чл.230, ал.2 ЗЗД, съответно не
обуславят възникване на правото на ищеца, в качеството му на наемател, да
получи обезщетение за това.
От съдържанието на чл.3 от договора може да се направи извод, че
7
страните са постигнали съгласие относно размера на месечния наем, както и
че същият е определен в съответствие с техническото състояние на имота към
датата на сключване на договора, което наемателя подробно познава. В
договорът не е описано фактическото състояние на имота, нито са посочени
недостатъци на същия, които не позволяват да се ползва по предназначение,
както и че наемателят ще извърши определени СМР, за да го приведе в
необходимото за ползването му по предназначение състояние. Ето защо и
доколкото в договора е посочено, че наемателят е запознат със състоянието
му, следва да се приеме, че имотът му е бил предаден в състояние,
позволяващо същият да се ползва по предназначение, съответно че при
сключване на договора, наемателят не е имал възражения относно
състоянието му.
В тази връзка, съдът счита за недоказани твърденията на ищеца, че
имотът му е предоставен от наемодателя в състояние на „груб строеж“, с
поставени само прозорци и входни врати, както и че в същия са извършени
описаните в ИМ СМР.
На първо място, съдът намира, че показанията на разпитаните по
делото свидетели на ответника – Н.Ш. и М.С. относно действителното
състоянието на имота в началото на 2017г. не следва да се обсъждат, защото
ответникът не е дал съгласие за разпита им относно тези факти. Показанията
им в тази част се явяват дадени в нарушение на чл.164, ал.1, т.6, вр. ал.2 ГПК,
тъй като със същите от ищеца на практика се опровергава съдържанието на
подписания от него договор за наем, в който е посочено, че наемателят
подробно познава техническото състоянието на имота, с което е съобразена и
наемната цена. С подписването на договора, без да са посочени недостатъци
на имота, със състоянието на който е бил запознат, наемателят очевидно е
потвърдил, че състоянието му позволява ползването му по предназначение.
Показанията на горепосочените свидетели са недопустими съгласно
чл.164, ал.1, т.3 ГПК и в частта относно извършвани от въпросните лица СМР
в наетия от ищеца имот и заплатените от ищеца за това суми, тъй като, както
според твърденията на ищеца, така и по данните на самите свидетели, се касае
за възложени на всеки от тях работи на стойност над 5000 лв, т.е. за доказване
на сключени неформални договори с тези лица над посочената стойност,
което е недопустимо с гласни доказателства, освен ако другата страна не е
8
съгласна. В отговора на ИМ обаче, ответникът изрично е възразил да се
допускат поисканите от ищеца за доказване на извършени в имота СМР
свидетели. Ето защо, съдът намира, че показанията на посочените свидетели
не следва да се обсъждат.
Според настоящата инстанция, представените от ищеца в
първоинстанционното производство 12 бр. снимки на наетото помещение,
отразяващи според ищеца състоянието му „преди“ и „след“ извършване на
процесните подобрения, не са годен доказателствен източник за установяване
на твърдяните факти, тъй като не притежават достоверна дата и не е ясно към
кой момент отразяват състоянието на имота. В тази връзка, напълно е
възможно, част от снимките да отразяват състоянието на имота след
прекратяването на ползването му от ищеца и изнасяне на нетрайно
прикрепеното оборудване и други движими вещи. Освен това, същите не са
надлежно приети като доказателства по делото, с оглед изложените от
първоинстанционния съд, макар и неверни от процесуална гледна точка,
мотиви, че снимките не представляват доказателства по ГПК, но ще се
приложат по делото, само доколкото е необходимо да се ползват от вещото
лице по допусната експертиза.
В теорията и съдебната практика се приема, че при хипотезата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД, неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е.
дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и
обогатяването. Това означава, че ищецът по предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД
следва да докаже, че имуществения му патримониум е намалял за сметка на
обогатяването на насрещната страна, като не е задължително тези стойности
да са еквивалентни. В конкретния случай, ищецът следваше да докаже, че е
заплатил със свои средства описаните в ИМ материали и СМР, с които
твърди, че са извършени подобрения в имота на ответника, т.е. размера на
обедняването си. Извършването на описаните в ИМ СМР, заплащането на
същите от ищеца и закупуването от него, съответно влагането на описаните
материали в имота на ответника обаче не се доказва от представените от
ищеца писмени доказателства – ф-ри и стокови разписки, посочени по-горе в
мотивната част.
Фактурата /данъчна или обикновена/ е стоково – разчетен документ,
9
съдържащ определени реквизити, който се издава от доставчика /продавача/
на купувача за продажба на стоково-материални ценности или от изпълнителя
на възложителя за изпълнение на работи и услуги. Съгласно Закона за
счетоводството, тя представлява първичен счетоводен документ, носител на
информация за регистрирана за първи път стопанска операция, въз основа на
който се извършват счетоводните записвания от страните по сделките и в
хронологичен ред се изготвя систематизирана информация за стопанските
операции. Няма колебания в съдебната практика, че фактурата може да се
приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на
стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане,
имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място
на съставянето й.
В случая обаче, релевантните по делото факти, наведени в ИМ,
които се оспорват от ответника, са дали ищецът е извършил плащания по тези
фактури в полза на издателите им, доставчици на различните стоки и услуги,
а не дали между ищеца и въпросните доставчици е имало продажбени
правоотношения. Когато се касае за парично задължение, изпълнението му
обикновено се извършва чрез плащане. Основно задължение на купувача по
договор за търговска продажба е плащането на цената на стоката – предмет на
договора. Съществуват различни начини на плащане – плащане в брой /напр.
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка или плащане в брой
срещу издаване на касов бон/, безкасово плащане чрез платежни операции,
чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка /напр. с
платежно нареждане или директен дебит/. Плащането на паричното
задължение по който и да е от посочените начини погасява вземането на
кредитора. Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, същото се смята за извършено с постъпване на сумата по
сметката на кредитора, което практически се извършва чрез заверяване на
сметката. При изпълнението на търговска сделка, от която произтича
задължение за безкасово плащане, съгласно разпоредбата на чл. 305 ТЗ,
плащането се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора, т. е.
от момента на преминаването на сумата в патримониума на кредитора.
В настоящия случай, от ищеца са представени множество фактури,
които не са придружени с касови/фискални бонове или други документи,
10
доказващи извършени по тях плащания. Налице са единствено касов бон на
стойност 278,90 лв с ДДС за закупен конвектор на 06.10.2017г., касов бон от
03.05.2017г., ведно с фактура от Sport depot за закупени подложки Ева – общо
27 бр, на стойност 748,51 лв с ДДС, касов бон от 24.05.2017г., ведно с фактура
от Sport depot за закупени подложки Ева – 3 бр, медицинска топка – 1бр и
комплект бърза стълбица, на обща стойност 124,61 лв с ДДС, фактура и
фискален бон от 12.12.2017г., издадени от Т., за сумата от 2849 лв за закупен
климатик HAIER, тип „колона“. Всички тези плащания обаче очевидно касаят
движими вещи, които могат да бъдат премахнати/отделени без съществено
увреждане на имота, поради което не представляват подобрения и не
подлежат на заплащане. В този смисъл, съдът съобрази разясненията, дадени
с Постановление №6/27.12.1974г. по гр. дело №9/74г. на Пленума на ВС, т.8,
че движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено
увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не
представляват подобрение.
Съгласно т.6 от същото постановление на ВС, подобрение на един
имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото
съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.
В тази връзка, съдът взе предвид заключението на приетата пред
първата инстанция съдебно-техническа експертиза, според което, към
момента на огледа от вещото лице, процесното помещение е с
предназначение и функционира като „Магазин за хранителни стоки в секция
2 А и Б“. Вещото лице е констатирало, че в сервизните помещения са
вложени материали, както следва – гранитогрес 15/15 – 3,04 кв.м, гранитогрес
30/30 – 7,20 кв.м, плочи фаянсови – 10,30 кв.м, гипсокартон за направа на
куфари – 30 кв.м, латексова боя – 15 л, ламиниран паркет – 6 кв.м, на обща
стойност 680,38 лв, а като цена на труд за извършването им – 1076,05 лв.
Съгласно заключението обаче, така вложените материали и труд в имота на
ответника в сервизните помещения – Баня с тоалетна и сервизно помещения,
обособено като кухненски бокс, запазват имота, но не носят увеличена
стойност на същия, т.е нямат характер на подобрения. В тази връзка, съдът
намира, че доколкото по делото не се установява въпросните материали и
СМР да са заплатени от ищеца, дори да се приеме, че същите са направени по
време на срока на договора за наем, нито ищецът е обеднял със стойността
11
им, нито същите са довели до увеличаване стойността на имота.
Според заключението, вероятно са извършвани и подобрения за
функционираните на имота като фитнес зала, но поради факта, че към
настоящия момент, предназначението и използването му е като магазин за
хранителни стоки, като са извършвани последващи видове строително-
монтажни работи, експертизата не може да установи какви точно подобрения
са били направени преди това (напр. латексово покритие, ламиниран паркет,
осветителни тела, изкуствена трева и др., които към момента на огледа не са
налични в обекта и най-вероятно са подменени/заменени с подобни настилки
и латексово покритие на стени и тавани).
Съдът кредитира основното заключение на СТЕ като компетентно и
обосновано. Съдът не кредитира представеното от вещото лице допълнително
заключение, тъй като не е основано на констатирани на място в обекта СМР, а
на показанията на разпитаните свидетели, събрани в нарушение на чл.164,
ал.1, т.3 и т.6 ГПК, както и на неприетите надлежно като доказателства 12 бр.
снимки. Освен това, вещото лице е изчислявало увеличена стойност на имота
вследствие извършени в същия (по данни на свидетелите и по снимките)
подобрения към 2017г., която, освен че не релевантна по делото, не е
изчислена на база реално извършени от ищеца разходи за материали и труд, а
въз основа на ползвано от експерта периодично издание „Строителен обзор“
за 2021г., касаещо СМР на 5-етажна административна сграда, данните от
което няма как да са относими нито по въпроса за реалните разходи на ищеца,
нито за цени на труд и материали към 2017г., когато се твърди, че са
извършени разходите за същите от ищеца. При определянето на увеличената
стойност на имота вследствие „извършените“ подобрения към 2022г.,
независимо че в основното заключение е посочено, че към момента на
проверката не може да се констатират извършени СМР, освен в санитарните
възли, вещото лице крайно хипотетично и необосновано е определило
увеличена стойност на имота с подобренията от 36795 лв, при цена за СМР от
63,33 лв/кв.м за площ от 581 кв.м, въпреки че реално тези подобрения не са
констатирани на място, т.е. те не съществуват в момента, както и че няма
доказателства да са извършени на цялата посочена площ от 581 кв.м. А след
като към настоящия момент твърдяните подобрения не съществуват, съгласно
т.6 горецитираното постановление на ВС, те не биха могли да допринесат за
12
увеличаване стойността на имота.
В заключение, съдът намира, че при лежаща върху ищеца
доказателствена тежест, същият не установи твърденията си, че за негова
сметка са извършени описаните в ИМ СМР в имота на ответника и че са
закупени за негова сметка и вложени при същите описаните в ИМ материали,
както и че със стойността им, ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на обедняването на ищеца. Ето защо, предявеният от С.А.Д. с ЕГН
**********, в качеството му на Едноличен търговец ЕТ„С.-С.А.", с ЕИК .....
иск с правна квалификация по чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на „М.К." ЕООД, С
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление на дейността : гр.П., ул. „Г.Ш."
№ 1А, -представлявано от управителя Б.В.К. да му заплати сумата от 28885
лв, съставляваща паричната стойност на вложените за сметка на ищеца труд и
материали в имота на ответника, находящ се на адрес гр.П., ул.“Г.Б.“№41 –
магазин за хранителни стоки в секция №2 А и Б, с които са направени
подобрения в същия, с която стойност ответника неоснователно се е обогатил
за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата претенция, до окончателното изплащане, се явява неоснователен и
ще се отхвърли.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до противоположен
извод, решението му ще се отмени в обжалваната част, с което се осъжда
„М.К." ЕООД, С ЕИК ...., със седалище и адрес на управление на дейността :
гр.П., ул. „Г.Ш." № 1А, представлявано от управителя Б.В.К. да заплати на
основание чл.59,ал.1 от ЗЗД на С.А.Д. с ЕГН **********, в качеството му на
Едноличен търговец ЕТ „С.-С.А.", с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление на дейността :гр. К., ж.к. „В." бл. 61, вх. „Б", ет. 2, an. 28, сумата в
размер на 28 885 /двадесет и осем хиляди осемстотин осемдесет и пет / лева за
обогатяването му от увеличението на стойността на недвижим имот-предмет
на договор за наем от 05.12.2016г., вследствие на извършване на строително-
монтажни работи, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2020г. - датата
на предявяване на исковата претенция, до окончателното изплащане, както и
в частта, с която се осъжда ответното дружество да заплати на ищеца сумата
в размер на 2053/ две хиляди петдесет и три/ лева - представляваща сторените
в производството съдебно-деловодни разноски, вместо което искът ще се
отхвърли.
13
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ответника ще се присъдят още 1122,52
лв разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, както и
разноските пред настоящата инстанция от 577,70 лв за държавна такса и 1500
лв за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260246 от 24.06.2022г., постановено по г.д.
50/2021г, по описа на Окръжен съд Пловдив, в частта му, с която се осъжда
„М.К." ЕООД, С ЕИК ...., със седалище и адрес на управление на дейността :
гр.П., ул. „Г.Ш." № 1А, представлявано от управителя Б.В.К. да заплати на
основание чл.59,ал.1 от ЗЗД на С.А.Д. с ЕГН **********, в качеството му на
Едноличен търговец ЕТ „С.-С.А.", с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление на дейността :гр. К., ж.к. „В." бл. 61, вх. „Б", ет. 2, an. 28, сумата в
размер на 28 885,00 /двадесет и осем хиляди осемстотин осемдесет и пет /
лева за обогатяването му от увеличението на стойността на недвижим имот-
предмет на договор за наем от 05.12.2016г., вследствие на извършване на
строително-монтажни работи, ведно със законната лихва, считано от
04.12.2020г. - датата на предявяване на исковата претенция, до окончателното
изплащане, както в частта му за разноските, с която се осъжда „М.К."
ЕООД, С ЕИК ...., със седалище и адрес на управление на дейността : гр.П.,
ул. „Г.Ш." № 1А, -представлявано от управителя Б.В.К. да заплати на С.А.Д. с
ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец ЕТ „С.-С.А.", с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление на дейността :гр. К., ж.к.„В." бл. 61,
вх. „Б", ет. 2, an. 28, сумата в размер на 2053,00 / две хиляди петдесет и три/
лева - представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА::
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.А.Д. с ЕГН **********, в качеството
му на Едноличен търговец ЕТ„С.-С.А.", с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. К., ж.к.„В." бл. 61, вх. „Б", ет. 2, an. 28 иск с правна
14
квалификация по чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на „М.К." ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление на дейността : гр.П., ул. „Г.Ш." № 1А,
представлявано от управителя Б.В.К. да му заплати сумата от 28885 лв,
съставляваща паричната стойност на вложените за сметка на ищеца, като
наемател в имота на ответника, находящ се на адрес гр.П., ул.“Г.Б.“№41 –
магазин за хранителни стоки в секция №2 А и Б, по време на действието на
договор от 05.12.2016г. за наем на същия, сключен помежду им, труд -
поставяне на грунд, лак и латекс върху стените и тавана на помещението -
1500 кв.мм полагане на подложка на пода, ламинат и трева 560 кв.м;
поставяне на ел. табла, прекарване на ел. инсталация /кабели, ключове,
лампи, контакти/; ВиК оборудване, сервизни помещения, бани, тоалетни и
санитарно оборудване, полагане на фаянс и теракота; облицовка на колони и
трегери, полагане на итонг, гипсокартон, вар, бетон, лепила, както и
материали по следните фактури и стокови разписки – Фактура № **********/
06.10.2017г. - 278.90 лв.; Фактура №**********/12.11.2018г.- 255 лв.;
Фактура № **********/06.03.2020г. - 96. 28 лв.; Фактура №
**********/04.03.2020г.-111.60 лв.; Фактура №**********/04.01.2019г. - 84.
80 лв.; Фактура № **********/30.04.2017г. - 266. 52 лв.; Фактура №
**********/03.05.2017г.- 748.51 лв.; Фактура №**********/24.05.2017г.-
124.61 лв.; Фактура № **********/24.05.2017г. - 19.88 лв.; Фактура №
**********/12.12.2017г.- 2 849 лв.; Фактура № **********/28.05.2017г. -
10.99 лв.; Фактура № **********/16.01.2017г. - 183.80 лв.; Фактура
№14400201738/26.05.2017г.-31.70лв.; Фактура № **********/31.03.2017г..- 2
974.15 лв.; Фактура № **********/03.07.2017г. - 71. 99 лв.; Фактура №
**********/24.05.2017г.-140.76 лв.; Фактура № **********/24.04.2017г. -
133.26 лв.; Фактура № **********/11.05.2017г.- 202.30 лв.; Фактура
№**********/18.02.2019г.- 50.75 лв.; Фактура №**********/15.03.2017г.-
4950 лв.; Стокова разписка № **********/25.11.2019г.- 2400 лв.; Стокова
разписка №**********/ 31.03.2017г.- 2 974.16 лв., с които са направени
подобрения в имота, с която стойност ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на исковата претенция, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.А.Д. с ЕГН **********, в качеството му на Едноличен
търговец ЕТ„С.-С.А.", с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. К.,
ж.к.„В." бл. 61, вх. „Б", ет. 2, an. 28 да заплати на „М.К." ЕООД, ЕИК ...., със
15
седалище и адрес на управление на дейността : гр.П., ул. „Г.Ш." № 1А,
представлявано от управителя Б.В.К. още 1122,52 лв разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция, както и разноските пред настоящата
инстанция от 577,70 лв за държавна такса и 1500 лв за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16