Р Е Ш Е Н И Е № 222
гр. С., 30.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори
състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :МАРИНА ТРИФОНОВА
при участието на секретаря Параскева Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1182 по описа на съда за 2017
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
А.Й.Д. ,Д.С.Д. и И.С.Д. *** чрез
пълномощника си адв.Д.Д.,са предявили срещу „Б.” АД, к. к. „Б.”, Община С.
искове по чл.200,ал.1 от КТ –за заплащане на сумата от по 112 533,34 лева
за всеки от тяхq представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
,изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща С.Й.Д. причинена
от настъпила на 08.01.2016 год. трудова злополука ,ведно със законната лихва от
датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното й изплащане, иск
за заплащане на сумата от 1 690.00 лева ,представляваща обезщетение за
имуществени вреди /разходи за изработка на надгробна плоча и ограждане на
гробно място на С.Й.Д. ,претърпени от трудовата на причинената трудова злополука,ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба /08.09.2017год./ до окончателното й изплащане ,иск по
чл.200,ал.3 от КТ –за заплащане на сумата 7 310,10 лева обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, претендирани от Д.С.Д. от невъзможността
да получава месечна издръжка от баща си ,за периода от датата на смъртта на С.Й.Д.
/04.02.2016 год./ до датата на навършване на пълнолетие /09.08.2019
год./,претърпени в резултат от причинената трудова злополука, ведно със законната
лихва върху обезщетениетоq считано от датата на смъртта на починалия до
окончателното изплащане на обезщетението ,за заплащане на сумата от
19 145,50 лева обезщетение /пропуснати ползи/,претендирани от И.С.Д. чрез
неговата майка и законен представител А.Й.Д. , от невъзможността да получава
месечна издръжка от баща си ,за периода от датата на смъртта на С.Й.Д.
/04.02.2016 год./ до датата на навършване на пълнолетие /04.04.2025
год./,претърпени в резултат на причинената трудова злополука ,ведно със
законната лихва върху обезщетението ,считано от датата на смъртта на починалия
до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се направените по делото
разноски.
В исковата молба се сочи ,че С.Й.Д.
–съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищец ,е работил по трудово
правоотношение с ответното дружество „Б.“ АД на различни длъжности въз основа
на трудов договор от 16.08.2010 год.Към 08.01.2016 год. /датата на инцидента/
пострадалият С. Д. е заемал длъжност в звено „ски патрул“, с място на работа
:отдел –Ски училище ,гардероби и ски писти ,сектор :Ски писти.Служебните
задължения на С.Й.Д. са включвали извършването на сутрешни проверки на
състоянието на ски-пистите ,осъществявано чрез обхождане на пистите със ски.
Сочи се ,че съгласно одобрения
график за месец януари 2016 год., на 08.01.2016 год. пострадалият С.Й.Д. е бил
на работа ,с работно време от 08.00ч. до 17.00 часа .В съответствие със
трудовите си задължения ,в началото на работния ден ,С. Д. в патрулна двойка с К.Х.
са предприели действия за извършване на рутинна сутрешна проверка на ски
пистите.Около 09.00 часа при извършването на обхода със ски С. Д. е паднал на
пистата ,при което е получил множество счупвания на шийните прешлени.На същия е
била указана първа помощ от „Планинска С.ителна служа и е бил откаран в болница
С. , а от там е откаран в УМБАЛСМ „П.“ в
гр.С..Приет е в болница с прогрсираща отпадна неврологична симтпоматика, данни
за контузия на шийни прешлени и
компресия на миелона.Появили са се придружаващи заболявания :остър респираторен
дистрес синдром и сепсис.В деня на злополуката С. Д. е опериран по спешност
,като при операцията и след това са предприети всички необходими и възможни
действия за лечението му ,въпреки това състоянието му се е влошило и на
04.02.2016 год. пострадалият е починал в резултат на претърпяната злополука .
Сочи се ,че с разпореждане №
5104-22-20/11.03.2016 год. на ТП НОИ-С.
област ,влязло в законна сила на 05.04.2016 год. злополуката със С.Й.Д. е
приета за трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване.Изтъква се ,че съгласно посоченото разпореждане и констатациите на
Комисията по разследване на злополуката, отразени в Протокол №
5103-22-3/17.02.2016 год. ,трудовата злополука от 08.01.2016 год.
непосредствено е причинила смъртта на С. Д..
В исковата молба се излага ,че
ищците /съпруга и деца на починалия С. Д. /изключително тежко са понесли и
понасят смъртта му.Били са силно привързани към него.Отношенията са им били
топли и сърдечни, изпълнени с обич и загриженост.Ищцата изключително много е
разчитала на съпруга си при отглеждането и възпитанието на децата.Между бащата
и децата е имало силна връзка.След смъртта му ищците са били
съкрушени.Състоянието на ищцата А.Д. се е влошило след смъртта на съпруга
й.Същата е останала вдовица ,без опора в жИ.та си ,върху нея е паднала
отговорността за отглеждането и възпитанието на двете деца.Тежките преживявания
са се отразили особено негативно на психическото и физическо здраве на ищцата.
Поддържа се ,че децата също са
преживели и преживяват смъртта на баща им.Към момента на смъртта му децата са
били в крехка и трудна възраст/ на осем и четиринадесет години/.Внезапната
смърт на С. Д. завинаги е лишила децата от бащина обич ,грижи, закрила, опора и
издръжка.
Поддържа се ,че в резултат на
смъртта на С. Д. ,причинена от трудова злополука ,ищците са изпаднали в тежко
емоционално, психическо и материално състояние.Смъртта му им е причинила
огромна мъка и душевни страдания.
Ищците претендират и имуществени
вреди ,вследствие на претърпяната трудова злополука.Поддържа се ,че ищците Д.Д.
и И.Д. са претърпели имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
невъзможността на получават месечна издръжка от баща им до навършване на
пълнолетие.Излагат се твърдения ,че съобразно своите възможности и материално
състояние починалият С. Д. е могъл и е осигурявал месечна издръжка от по 300
лева на всяко от децата си ненавършили пълнолетие.Сочи се ,че ответното
дружество дължи на ищците И.Д. и Д.Д. за претърпените имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в резултата от невъзможността да получават месечна
издръжка от баща им за разликата между причинената вреда /300 лева месечно/ и
наследствената пенсия /125,95 лева месечно/,както следва:за ищеца Д.Д. 174,05
лева на месец /разликата между причинените имуществени вреди в размер на 300
лева на месец и отпуснатата наследствена пенсия в размер на 125,95 лева/,за
периода от 04.02.2016 год./датата на
смъртта на С. Д./до 09.08.2019 год. /до навършване на пълнолетие на Д.С.Д. или
за 42 месеца общо сумата в размер на 7 310 лева;за ищеца И.С.Д. 174,05
лева на месец//разликата между причинените имуществени вреди в размер на 300
лева на месец и отпуснатата наследствена пенсия в размер на 125,95 лева на
месец/,за периода от 04.02.2016 год. /датата на смъртта на С. Д./ до 04.04.2025
год. до навършване на пълнолетие на ищеца И.С.Д. или общо за 110 месеца сумата
19 145,50 лева.
Ищцата А.Й.Д. претендира имуществени
вреди в размер на 1 690.00 лева ,представляващи разходи за изработка на надгробна плоча и ограждане на гробното
място на С. Д..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
„Б.“ АД е представил писмен отговор ,в който е изразил становище за допустимост
,но за неоснователност на предявените искове и е изложил подробни
съображения.Оспорва исковете по основания и размер,като твърди ,че размерът им
е твърде завишен.Оспорва обстоятелствата ,на които се основава исковата
молба.Твърди ,че смъртта на наследодателя на ищците С. Д. не е настъпила вследствие на падането му по
време на обхода на ски –пистите на 08.01.2016 год. и не е вследствие от трудова
злополука.Поддържа се ,че смъртта на С. Д. не е настъпила вследствие на
инцидента ,а в болничните заведения ,където С. Д. е лекуван,същият е заболял от
„остър респираторен дистрес синдром“ и е развил „сепсис“.Твърди се ,че тези
допълнителни заболявания и състояния на Д. не са предизвикани от падането му на
пистата, вследствие загуба на контрол върху ските от пострадалия.Поддържа се
,че падането се дължи единствено и само
на действията на самия пострадал,който е създал повишен риск тази злополука да
се случи –пренебрегнал е изискванията за безопасно предвижване ,пързаляне със
ски със несъобразено скорост. Релевирал е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат ,вследствие от допуснатата от пострадалия груба
небрежност.
С писмена молба ищците чрез
пълномощника си адв.Д.Д. оспорват отговора на исковата молба и са изложили подробни
съображения .Твърди, че релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат,вследствие допусната от пострадалия С. Д. груба небрежност е
неоснователно и твърди ,че не е налице такова съпричиняване.Оспорва твърдението
на ответника ,че падането се дължи единствено и само на действията на
пострадалия.
При доклада на делото с оглед
изложеното от ответника с отговора на исковата молба ,съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:С.Й.Д. е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество от 2010 година до смъртта му и че
към 08.01.2016 год. /датата на злополуката/ е заемал длъжност в звено
„Ски-патрул“ при ответника „Б.“ АД,както и трудовите задължения на С. Д.
,включващи извършването на сутрешни проверки на състоянието на стопанисваните
от ответника ски-писти в „к.к.“Б.“,чрез обхождането им със ски.;в деня на
трудовата злополука С.Й.Д. е бил на работа ,с работно време от 08.00 часа до
17.00 часа и в съответствие с трудовите задължения ,в началото на работния ден С.
Д. в патрулна двойка с К.Х.А. са предприели действия в извършване на рутинна проверка
на ски –пистите ,като около 09.00 часа при извършване на обхода със ски е
станала злополуката със С. Д.-същият е паднал на пистата ,при което е получил
множество счупвания на шийни прешлени.На С. Д. е оказана първа помощ от
Български червен кръст –Б., Планинска С.ителна служба-Б. и е откаран в УМБАЛСМ-П.-С.
,където е починал на 04.02.2016год.;с разпореждане № 5104-22-20/11.03.2016 год.
на ТП на НОИ-С. област ,влязло в сила на 05.04.2016 год. ,злополуката е призната
за трудова по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО;Ищците А.Й.Д. ,Д.С.Д. и И.С.Д. са
законни наследници –съпруга и деца на
починалия С.Й.Д..
Прието е за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че от исковата претенция за неимуществени вреди в
размер на по 112,533,34 лева за всеки един от ищците ,са приспаднати
изплатените застрахователни обезщетения на ищците в размер на по 7 466,66
лева.
На основание чл.219 ,ал.1 от ГПК с
определение от 13.03.2018 год. в с.з. съдът е конституирал като трето лице
помагач на страната на ищците Университетска многопрофилна болница за активно лечение
и спешна помощ „Н.И.П.“-С..
В писмено становище по делото
пълномощникът на третото лице помагач УМБАЛСП „П.“-С. адв.И.К.е изразил
становище по предявените искове и отговора на исковата молба .Поддържа изцяло
исковете по основание и размер ,счита същите за основателни и е изложил
съображения.Оспорва отговора на исковата молба.Счита за неоснователно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.Оспорва твърденията да
проявена груба небрежност.Претендира направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Пред съда ищците се представляват от
пълномощника си адв.Д.Д., която в хода на устните състезания заявява, че
исковете са изцяло доказани и следва да бъдат уважени в предявения им размер.
Ответникът се представлява пред съда
от пълномощника си адв.И.Б., който изразява становище за неоснователност на
иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба, а при условията
на евентуалност счита, че размерът на исковете е твърде завишен.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се
установява от представеното към исковата молба удостоверение изх. № 374/26.11.2016
г., издадено от Община С. за наследници на С.Й.Д. ,че ищцата А.Й.Д. е съпруга на
С.Й.Д. ,а ищците Д.С.Д. и И.С.Д. са низходящи/деца/ на С.Й.Д.,починал на
04.02.2016 год.
На съда е служебно известно ,че във връзка със
смъртта на С. Д. е било образувано наказателно производство по следствено дело
№ 16/2016 г. по описа на ОСлО при Софийска окръжна прокуратура /СОП/ за
престъпление по чл.123, ал. 1 от НК, което с постановление на прокурор от СОП
от 27.12.2016 г. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК.
Страните не спорят и за
обстоятелството, установено от трудов договор от № 208/16.08.2010 г., сключен
между „Б.” АД и С.Й.Д. и допълнителни споразумения този договор, последното от
които с № 895/15.12.2014 г. /,че към 08.01.2016 г. между С. Д. и ответното
дружество е съществувало трудово правоотношение, по силата на което С. Д. е
изпълнявал трудовата функция на ски патрул в отдел „Ски-училище, гардероби и
ски писти”, сектор „Ски писти” на ответника.
За длъжността „охранител/ски патрул”
работодателят е утвърдил длъжностна характеристика, с която С. Д. е бил
запознат на 14.12.2013 г. /л. 374-376` от настоящото дело/.
В т. 3.1. от Инструкция за
безопасността на труда при работа на служител „ски патрул”, утвърдена на
29.11.2012 г. от изпълнителните директори на ответното дружество /л.384-385 от
делото/ е посочено, че всяка сутрин, преди започване на работа, служителят е
длъжен да проверява състоянието на оборудването, с което работи – ски екипировка,
ски имущество и лични предпазни средства.По делото не се установява на С. Д. да
са предоставяни от работодателя конкретни лични предпазни средства за
изпълнение на работата му.
Видно от представеното извлечение от
Книга за инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден
инструктаж /л.750 от делото/ на С.Й.Д. е проведен периодичен инструктаж на
21.12.2015 г.
Не е спорно и се установява от
работен график за периода 04.01-10.01.2016 г. /л.386 от делото/, че на
08.01.2016 г. С. Д. е бил на работа и е изпълнявал трудовите си задължения на
ски-писти „Я.” в к. к. „Б.”, Община С..
С декларация за трудова злополука,
подадена в ТП на НОИ – С. област с вх. № 5101-22-2/14.01.2016 г. ответното
дружество е декларирало, че на 08.01.2016 г. в 9,00 ч. в к. к. „Б.”, Община С.,
на писта „Я.
С разпореждане № 5104-22-20/11.03.2016
г. на длъжностно лице от Териториално
поделение на НОИ – С. област, злополуката, декларирана от ответника с вх. № 5101-22-2/14.01.2016
г., станала със С.Й.Д., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Не е спорно по делото, че разпореждането не е обжалвано по реда на чл. 60, ал.
4, вр. чл. 117 от КСО.
Установява се от показанията на
свидетеля Г.Я.Б., работил по време на инцидента в Планинска С.ителна служба при
Българския червен кръст /ПСС при БЧК/, че на 08.01.2016 г. той се отзовал на
получен в базата на службата в Б. сигнал за инцидент, при който е пострадал ски
патрул. Когато посетил мястото на инцидента, той заварил С. Д. да лежи, като
последният бил контактен, можел да говори, но не можел да се движи, не можел да
движи горни и долни крайници. Свидетелят Б. и други С.ители поставили на С. Д.
шийна яка, обездвижваща врата в положението, в което е – легнало и стабилно, и
го положили в т. нар. „вакуум-матрак” – съоръжение, което обездвижва цялото
тяло, заемайки неговата форма и позволява транспортирането му, без да се движи
тялото.Свидетелят сочи, че за да се постави шийната яка, е необходимо да се
свали каската от главата, ако такава е била поставена, както и че той не си
спомня да е свалял каска от главата на С. Д..Сочи ,че пострадалият е бил облечен
в екип ,на който пишело „Ски-патрул“Няма спомен дали е бил с ръкавици и с очила.
Свидетелят Б.Г., работещ като ски
патрул в „Б.” АД,към датата на инцидента 08.01.2016 год. сочи в показанията си,
че разбрал за инцидента от колегата на С. Д. , който работел в патрулна двойка
с него и когато пристигнал на място, той заварил Д. да лежи и да казва, че не
си чувства краката. Г. помогнал на С.ителите да качат Д. в линейката и слязъл с
тях до ПСС в к. к. „Б.”.Свидетелят сочи, че предпазните средства, с които
разполага като ски-патрул, са каска, ръкавици и ски-очила, както и че на
мястото на инцидента не видял каска, въпреки че прибрал ските и щеките на Д..Сочи
,че през 2016 година е имал задължението да провежда инструктажа на
ски-патрула.Първият инструктаж е проведен преди откриване на сезона.
Свидетелят К.Х.А. сочи през зимния
сезон 201/2016 год. е работел като ски- патрул в „Б.“ АД.Бил патрулна двойка
Със С. Д. .На 08.01.2016 год. били на работа .Сутринта в 08.00 часа се качили с
лифта на Я..Тръгнали по писта „Я.-3“.Свидетелят бил на 20-30 метра след него
.Видял как пада С. Д. на пистата.Сочи ,че не е карал бързо ,карал бавно ,тъй
като атмосферните условия били лоши и не позволявали да се кара бързо .Карал
изключително бавно и внимателно.На пистата имало и други хора ,които след
падането на С. Д. се обадили на ПСС-Б..Служители от службата дошли на място
сравнително бързо ,поставили му шийна яка .Свидетелят сочи ,че в деня на
злополуката не си спомня дали са били с предпазни каски със С. Д..Каските ги
взимали от скиорна и в края на работния ден ги връщали обратно.
Установява се от показанията на
свидетелката Н.И.Х., че към датата на инцидента 08.01.2016 год. е била дежурна
във филиал на спешна помощ в С. .След подаден сигнал за травма от Планинска С.ителна
служба –Б. е тръгнала с линейка към мястото.На място установила ,че
пострадалият е бил мобилизиран във вакуум-матрак с шийна яка.Същият бил
контактен.Пострадалият е транспортиран във филиала на спешна медицинска помощ в
гр.С..Пострадалият казал на свидетелката,че няма чувствителност в долни и горни
крайници ,нищо не усеща и тя разбрала ,че се касае за гръбначно-мозъчна
травма.Във филиала за спешна медицинска помощ бил консултиран от
травматолог.През цялото време е бил на носилка ,за да няма допълнителни
движения ,от които да се причинят допълнителни усложнения на травмата.След
прегледа от травматолог и поради това ,че не е имал чувствителност на горни и
долни крайници ,медицинският екип е преценил ,че пострадалият трябва да бъде
транспортиран в болница „П.“.Свидетелката придружила Д.. През цялото време
същият е бил контактен и поставен върху вакуум –матрака.
По делото е представено уведомително
писмо от МБАЛ-С.,от което е видно ,че С. Д. не е хоспитализиран на 08.01.2016
год. в МБАЛ-С..
Като доказателство по делото е
приета медицинска документация за лечението на С. Д. в УМБАЛСМ „Н. И. П.” – гр. С..
От нея,съдебно-медицинската експертиза ,извършена по образуваното и прекратено
досъдебно производство ,а и от препис-извлечение от акт за смърт, приложен по
делото, се установява, че С. Д. е починал на 04.02.2016 год.
От показанията си свидетелката И.П.Г.
–близка приятелка на ищцата А.Й.Д. ,с която се познават от ученическите им
години се установява,че С. Д. и ищцата са имали много добри отношения като
съпрузи .Обгрижвал ищцата и двете им деца и бил опора за тях.Д. и И. били много
привързани към него.По-големият син Д. бил запален по футбола от баща си ,който
навремето също тренирал футбол .Ходел на уроци по китара ,които заплащал баща
му.
Малкият син И. С.Д. бил увлечен от
ски спорта и непрекъснато искал да ходи да кара ски с баща си.
За инцидента на 08.01.2016 год.
свидетелката разбрала от ищцата А.Д. ,която плачейки й се обадила по
телефона.През това време свидетелката била с болното си дете в Александровска
болница.Сочи ,че докато С. Д. е бил в болницата в П. ищцата всеки ден е ходила
при него.Двете държали постоянен контакт по телефона.Сочи ,че докато С. е бил
жив А. е успявала да се държи физически и психически заради децата .Опитвала се
да прикрие пред децата действителното положение и състоянието на баща им.Децата
не знаели ,че баща им е зле.Свидетелката сочи ,че първоначално лекарите са
давали надежда на А. за неговото състояние ,но след това са й казали ,че е
парализиран и прешлените са му счупени ,настъпили усложнения.А. изпаднала в
паника ,не знаела какво да прави ,не знаела какво ще се случи .Единствено
децата й давали опора.
На погребението присъствал малкият
син И..След смъртта на баща си Д.С.Д. се затворил в себе си .Отказвал да ходи
на училище.Седял си вкъщи,пред компютъра.Станал необщителен ,не искал да говори
с никого и за нищо.Спрял да ходи на китара и баскетбол.
Свидетелката сочи ,че ищцата А.Д. й
разказвала ,че детето И. дълго време след смъртта на баща си ,дори и сега
говори на сън ,вика, крещи ,сънува кошмари ,изпадал в паника ако майка му
закъснее и не отиде да го вземе от тренировки ,страхувал се ,че и на нея може
да й се случи нещо и затова и звъни по телефона ,за да знае къде е тя.
Свидетелката
разказва случка ,при която докато тя и ищцата А.Д. са били на гости в тяхна
обща приятелка ,с тях е бил и И. ,той започнал да се смее истерично и
едновременно с това да плаче .Не знаели как да реагират.Впоследствие разбрала
от ищцата ,че тогава детето е чуло песен,която му напомнила за баща му и тя е
предизвикала тази реакция.
Свидетелката сочи ,че след смъртта
на С. Д. ищцата А.Д. се е затворила в себе си.Три ,четири месеца не се обаждала
,но свидетелката й звъняла всяка вечер около 22.00 часа за да я чуе как е ,как
се чувства, какво става с нея.Сочи ,че ищцата й споделила ,че взима
успокоителни ,не можела да спи ,лягала си в 02.00 часа и ставала в 04.00
часа.През времето след смъртта на С. Д. ищцата е продължила да ходи на работа в
„Б.“ АД.Отсъствала по здравословни причини. Започнала да боледува ,имала
проблеми с кръста.
Свидетелката сочи ,че до смъртта на С.
Д. ,ищцата А.Д. изцяло е разчитала на издръжката на съпруга й.Той е осигурявал
издръжката на семейството.Взимал доста добра заплата.Свидетелката сочи ,че С. Д.
е разполагал с добри финансови възможности.Заплащал изцяло частните уроци по
английски език на Д.Д. и уроците по китара.
А. и С. живеели при родителите на ищцата.Режийните
разходи се заплащали от него, дървата за огрев и въглища се купували от
него.Свидетелката сочи още,че С. и А. имали градина отзад в къщата на
родителите й и отглеждали цветя и зеленчуци ,които продавали.
От показанията на свидетелката П. Н.
К. се установява, че с ищцата А.Д. се познават отдавна.Близки семейни
приятели.Сочи ,че А. и С. Д. и техните деца са били едно здраво ,задружно и
сплотено семейство ,в което е имало обич и привързаност.Сочи ,че С. много е
помагал на А. и тя винаги е разчитала на него за всичко и за децата.Финансово е
издържал семейството.Разполагал е с добри доходи.Освен заплатата ,която е
получавал е осигурявал и допълнителен доход за семейството.Отглеждал е разсад
за зеленчуци и цветя, които е продавал.
Свидетелката сочи ,че С. Д.
изключително много се е грижел за децата Д. и И..Водел ,прибирал ги е от училище
,водел ги е на тренировки, частни уроци по английски език.Децата много
уважавали баща си.За тях той бил авторитет ,опора ,съветник.
Свидетелката сочи ,че след смъртта
на баща им децата се затворили в себе си .Преживели емоционален стрес .И. не
искал да ходи на училище или когато отивал на училище започвал да звъни на
майка си ,да се оплаква ,че го боли глава и корем и искал да се прибира
вкъщи.Не искал да говори ,не искал сам да заспива ,защото изпитвал страх.
Д.Д. също се затворил в себе
си.Престанал да контактува.През повечето време оставал сам ,затворен в стаята
си ,пред компютъра и телефона.Децата трудно разговаряли ,били унили.
Свидетелката сочи ,че след
злополуката и особено след смъртта на С. Д. ,ищцата А.Д. изпаднала в тежко
емоционално състояние.Много тежко и трудно приела смъртта на съпруга си.До този
момент са били непрекъснато заедно ,С. Д. е помагал и се е грижел за
семейството си.Заради децата се опитвала да се държи.След смъртта му ищцата е
изгубила неговата подкрепа и помощ.Изпитвала тревоги как децата психически и
емоционално ще приемат внезапната смърт на баща им.Тревожела се за тяхната
издръжка ,ще успее ли да им осигури нормален жИ.т и доходи.
Сочи ,че издръжката на двете деца е
около 300 лева за всяко едно от децата.В нея се включват джобни /7-8 лева на дете
за деня/,за извънкласни дейности –спорт /футбол ,баскетбол/,уроци по китара за Д.
, уроци по английски език.
По делото е извършена съдебно
–счетоводна експертиза ,от заключението на която се установява следното:след
проверка по разплащателните ведомости при ответника „Б.“ АД,за периода от
01.01.2014 год. до 31.01.2016 год. С.Й.Д. е получил нетен размер на трудовото
възнаграждение в общ размер на 26 323.62 лева.
Съгласно предоставено удостоверение
на вещото лице от „Захарно петле-Кибарови и сие“ СД-гр.С.,е начислено брутно
трудово възнаграждение и изплатено чисто възнаграждение на А.Д. за месец март
2013 год. до месец декември 2015 год. брутно трудово възнаграждение в общ
размер на 11 637,36 лева , чиста сума за получаване в общ размер на
9 122,53 лева.
Видно от заключението за периода от
01.12.2015 год. до 31.01.2016 год. начислените и изплатени трудови
възнаграждения и ваучери за храна за А.Й.Д. са както следва:за месец декември
2015 год. чиста сума за получаване -497,14 лева , 60 лева за ваучер за храна ,общо
получена сума-557,14 лева; за месец януари 2016 год. общо получената сума е в
размер на 1402,14 лева.
За периода от 01.01.2014 год. до
м.01.2016 год. А.Д. е получила нетен размер на трудовото възнаграждение от
двете дружества, където е работила в размер на 7 661,62 лева.
За периода м.01.2014 год.- м.02.2016
год. няма открити партиди за заплащани битови сметки за заплатена
електроенергия ,В и К услуги или друго заплащане на битови сметки на името на С.Й.Д.
или на А.Й.Д..Вещото лице е посочило ,че от ищците не са били представени
никакви документи за заплащане на битови сметки за горния период.
Според заключението на вещото лице
от получените извадки от партидата на С.Й.Д. е сключен договор за предоставяне
на банков кредит –овърдрафт по разплащателна /картова /сметка на физически лица
№ 211OD-R-000263/10.09.2015 год. при максимален размер 3000 лева с
кроен срок за погасяване 10.09.2016 год.При този банков кредит сумите се теглят
от банковата сметка и погасяват на вноски по нея.Част от кредита е погасяван с
вноски от получените заплати до м.01.2016 год. от С.Й.Д. , а остатъка по
сметката /заема по овърдрафт/ от 1720 лева е погасен от А.Й.Д. на 03.05.2016
год.
В с.з. вещото лице е уточнило ,че
заемът от 3000 лева е погасен от С. Д. с две месечни заплати –за м.12.2015 год.
и м.01.2016 год. в размер на 1 472,28 лева.Остатъкът от кредита в размер на
1720 лева е погасен от ищцата А.Д. на 03.05.2016 год.Сумите за погасяване са
теглени от сметката на С. Д. в „Първа инвестиционна банка“ АД,от която е теглен
заема.
По делото са представени :Договор за
предоставяне на банков кредит –овърдрафт по разплащателна сметка на физически
лица от 10.09.2015 год.,сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и С.Й.Д.
за сумата от 3000 лева ,със срок за погасяване до 10.09.2016 год.Удостоверение
от „Б.“АД изх.№ 154 от 18.05.2016 год. ,от което е видно ,че С.Й.Д. е работил в
ответното дружество и е получил БТВ за съответните периоди;Разпореждане № **********
за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополукаи
професионална болест пенсия от 04.02.2016 год. за наследниците на С.Й.Д. –Д.С.Д.
и И.С.Д. в размер на по 125.00 лева.
По делото е представена фактура от
12.09.2016 год. на стойност 1 690 лева за изработка на надгробна плоча и
ограждане на надгробно място,издадена от погребално бюро „НИК“ ООД на А.Й.Д. и
касов бон за същата сума.
Представени са платежни нареждания
от „Уникредит Булбанк“ АД от 12.04.2016 год. и от „Първа инвестиционна банка“за
сумата от по 7 466.66 лева ,представляващо обезщетение по трудова
злополука от „Дженерали застраховане“ АД на А.Й.Д. ,Д.С. Й. и И.С.Д.;Разходен
касов ордер № 102 от 01.02.2016 год. за сумата в размер на 1000 лева по договор
за дарение на А.Й. С.ова;Фактура от
11.01.2016 год. са сумата в общ размер на 7 300 лева,издадена от УМБАЛСМ „П.“
на С.Й.Д. за извършено лечение ,отделение по спинална неврохирургия; платежно
нареждане за кредитен превод от 11.01.2016 год., с наредител „Б.“ АД;Фактура №
1987/08.02.2016 год. са сумата на стойност 1 173.90 лева за траорни стоки
и услуги за починалия С.Й.Д.,издадена от погребално бюро „НИК“ ООД;Протокол за
извършена проверка на 04.02.2016 год. и 15.02.2016 год. на Б.“ АД от Дирекция
„Инспекция по труда “С.ска обл.във връзка със спазване на трудовото
законодателство.
По
делото е приета като доказателство съдебно-медицинска експертиза на труп
,извършена по образуваното и прекратено досъдебно производство,от заключението
на която се установява ,че на 08.01.2016 год. С.Й.Д. е получил следните
травматични увреждания:тежка шийна травма –кръвонасядане в тилната
област;компресивно многофрагментно счупване на тялото на петия шиен прешлен
;счупване на дъгата на петия шиен прешлен;счупване по ръба на тялото на шестия
шиен прешлен с навлизане на фрагмент от остеофит в гръбначния канал;притискане
на гръбначния мозък на нИ.то между петия и шестия шиен прешлен с контузия и
размачкване на мозъчното вещество.
Състояние след оперативно лечение на
шийната травма –декомпресия и стабилизация.
Контузия в тилната област на главата
Настъпили усложнения:аспирационен
синдром /по клинични данни/;двустранна абсцедираща пневмония ;сепсис;синдром на
системния възпалителен отговор /по клинични данни/;синдром на многоорганна
недостатъчност ;остра кървяща язва на дванадесетопръстника.
Причина за смъртта на С.Й.Д. е тежка
шийна травма и настъпилите от нея усложнения.
Установените травматични увреждания
се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по начин
,отразен в медицинската документация.
Между установените травматични
увреждания и настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно-следствена
връзка.
По делото е извършена съдебно
–медицинска експертиза ,от заключението на която се установява следното:
Според вещото лице анализът на
медицинската документация, съпоставена със свидетелските показания ,че след
получената тежка шийна травма пострадалият С. Д. на 08.01.2016 год. е
транспортиран от екип та Спешна медицинска помощ във филиала в С. ,където след
консултация с травматолог ,същият е бил насочен и закаран в УМБАЛСМ „П.“,където
е бил приет в секция за спешна неврохирургия за лечение, като при приемането му
е в ясно съзнание ,контактен и адекватен ,с оплаквания от болки в шията ,липса
на движения в долните и частични такива в горните крайници ,като усещал
изтръпване на пръстите на ръцете.Пострадалият Д. е транспортиран в болница „П.“
без промяна в състоянието си ,отчетено още след намирането му върху пистата.
Отчетено е наличие на долна параплегия /липса на движение на долните крайници/
и горна парапареза /частично движение на горните крайници/,придружени с
хипестезия в горната част на крайниците и гръдния кош и анестезия от долната
част на гръдния кош надолу.Контузия в тилната област на главата и по задната
повърхност на шията.Счупване на тялото на С5 и двустранно на дъгата му
,счупване на задния горен ръб на тялото на С6;наличие на задна листеза
С5-С6,липса на други травматични увреждания, разгънат бял дроб ,без плеврални
изливи.Дишането е нормално –спонтанно,двустранно
везикуларно,диафрагмално.Сърдечната дейност е в норма.
След получаване на травмата ,в
материалите по делото не се установяват сигурни данни за усложнение в
състоянието на пострадалия при процеса на транспорта му до УМБАЛСМ „П.“,както и
при манипулациите с тялото му по извършване на оперативната интервенция.
Вследствие на установената тежката
шийна травма ,технически правилно и своевременно в спешен порядък е проведено
високоспециализирано оперативно лечение при положение на пациента „по гръб“,със
страничен достъп,чрез което е направена корпоректомия на тялото на пети шиен
прешлен,отстраняване на счупения остеофит,причиняващ притискане върху
гръбначния мозък на това нИ., като е постигната добра предна декомпресия, под
рентгенов контрол е осъществена корпородезана пети шиен прешлен,брез титаниев
меш,изпълнен с костни фрагменти и е направена метална стабилизация чрез
титаниева плака ,фиксирана с четири титаниеви винта към телата на четвърти и
шести шийни прешлени ,като е постигната добра стабилност.Операцията е
приключила с щателна хемостаза ,поставен е дрен под мускулатурата ,наложени
послоен шев и мазева превръзка.
След приключване на оперативната
интервенция няма отчетена промяна в неврологичния статус на пострадалия до
27.01.2016 год.,когато е отчетена плегия за четирите крайника.Според вещото
лице това не може да се вземе за абсолютно меродавно, тъй като неврологичният
статус е снеман по време на аналгоседация и в последствие и релаксация.
От анализа на медицинската документация и СМЕ на труп № 9/2016 год.
ри С. Д. са констатирани следните травматични увреждания:контузия и
кръвонасядане на меките черепни покривки в тилната област и задната повърхност
на шията ,счупване на тялото на пети шиен прешлен,както и счупване на
остеофит/дегеративно изменение на костната повърхност,известно като „шип“/ от
шести шиен прешлен към миелона/гръбначния мозък/,причинило компресия /натиск/
върху гръбначния мозък ,респ.довело до отпадната неврологична симтоматика
–долна параплегия и горна парапареза.Други травматични увреждания при С. Д. не
са констатирани.
Установените травматични увреждания
в областта на главата и шията се дължат на комбинация от удар и хиперфлексия на
главата в областта на шията/надпределно огъване на главата в посока напред и
надолу към гърдите/,при който механизъм вследствие на това огъване ,се е
получило счупване на тялото на пети шиен прешлен и лекото му приплъзване в
посока назад /листеза/,както и отчупване на остеофитот шести шиен прешлен с
навлизане на същия в гръбначномозъчния канал,където е осъществил притискане на
гръбначния мозък на това нИ..Именно отчупването на този остеофит и навлизането
му в гръбначномозъчния канал е осъществило отпадната неврологична симтоматика
,отчетена при С. Д. –долна параплегия и горна парапареза.
Според вещото лице констатираните
при пострадалия травми в областта на главата и шията са получени едномоментно
при падането му върху терена с глава напред и надолу ,като първоначалният
контакт с терена е настъпил с тилната област на главата и задната повърхност на
шията ,докато тялото се е намирало във въздуха и чрез своята тежест и кинетична
моментна скорост е оказало силен натиск в областта на шията
,респ.контактуващата вече с терена глава ,при което се е реализирало
надпределното огъване /хиперфлексия/ и установената гръбначна травма в областта
на шийния отдел.
Според вещото лице наличието на
предпазна каска ,в зависимост от нейната обща форма и модел ,може частично или
значително да намали възможността за надпределно огъване на главата в различни
посоки –намалява риска от възникването на евентуална тежка шийна травма.
Единственото лечение при подобен вид
травма е високоспециализирана операция ,целяща стабилизация на счупения пети
прешлен ,както и осигуряване на декомпресия на гръбначния мозък.След подобна
оперативна интервенция следва възстановително лечение и рехабилитация.От
техническа гледна точка цялата оперативна намеса при Д. е направена
своевременно и в пълен обем,съгласно всички изисквания на подобно оперативно
лечение ,като е отстранена компресията върху гръбначния мозък и е стабилизиран
увредения на това нИ. гръбначен стълб.При изпълнението на оперативната
интервенция са спазени всички изисквания ,залегнали в стандарта по
неврохирургия ,както и съобразно изискванията на добрата медицинска практика.
Вещото лице посочва ,че
оздравителният период и регенериране на увредените нервни структури /и техните
връзки/изисква значително по-голям период от време за постигане на частичен или
пълен обем на възстановяване, отколкото при увреждането на други анатомични
структури и тъкани.
След успешно проведено оперативно
лечение на 08.01.2016 год. Д. е настанен в отделението по спинална
неврохирургия,без промяна в неврологичния статус и общото му състояние.Поради
проява на затруднена експекторация /отхрачване/ и задържане на секрети в
дихателните пътища на 10.01.2016 год. С. Д. е преведен в неврохирургична
реанимация.На 12.01.2016 год. е отчетен фебрилитет , а на рентгенографията на
бял дроб на 14.01.2016 год. не са отчетени патологични промени в паренхима на
белите дробове ,както следи от изливи в гръдната кухина.
По данни от медицинската документация
от 16.01.2016 год. до вечерта на 04.02.2016 год. /когато към 22.00 часа е
отчетен смъртен изход/ при Д. се е развила клинична „картина на тежка
белодробна травма/,съпроводена от белодробна инфекция ,която вероятно е вързана
с аспирационен синдром.
През този период на фона на тежък
фебрилитет ,се наблюдава развитието на различни усложнения ,като прогресивно
развиващи се ателектази на бял дроб, двустранна абцедираща пневмония ,кървяща
язва на дванадесетопръстника с масивен кръвоизлив в стомашно-чревния тракт с
развитие на анемичен синдром,сепсис с многоорганна недостатъчност.
Според вещото лице може да се
заключи ,че от момента на инцидента 08.01.2016 год. до 15.01.2016 год./период
от една седмица/при Д. не са налице развитие на усложнения.Въз основа на
анализа на медицинската документация може да се заключи ,че от 16.01.2016 год.
започва развитието на сериозни възпалителни промени на белите дробове.
Поради неблагоприятното развитие в
клиничните и параклиничните показатели в състоянието на Д. и въпреки
провежданата широкоспектърна антибиотична терапия ,интубацията с белодробна
вентилация и провежданите лаважи на дихателните пътища ,прогресивно/с
нормализиране и обостряния/симптоатиката се задълбочава и налага въвеждането в
медикаментозна кома на пострадалия Д..На 17.01.2016 г. и на 18.01.2016 год. се
отчитат аускултаторни и рентгенови данни за отслабено до липсващо дишане в ляво
върхово ,както и за ателектаза върхово в дясно ,на фона на висока фебрилност с
левкоцитоза от 21,8.Това неблагоприятно развитие в клиничните и паракриничните
показатели в състоянието на Д. ,въпреки прилаганата медикаментозна и
антибиотична терапия ,е наложило назначаването на хемокултура,като до
резултатите от нея, въпреки прилаганото лечение белодробното състояние на
пострадалия продължава прогресивно да се задълбочава и на 19.01.2016 год. под
обща анастезия му е направена трахеостомия и е отпочнато обдишване през
поставената канюла.Спряна е аналгоседацията и е отчетен неврологичен статус
,който е сходен с този при приемането на Д. в болницата за лечение , а именно
–горна парапареза и долна параплегия.На 25.01.2016 год. срещу 26.01.2016 год.
при С. Д. е отчетено наличието на дефекация на меленозни изпражнения и
хематемеза/данни за масово кръвотечение от стомашно –чревния тракт/, по повод
на което на 26.01.2016 год. му е проведена спешна фиброгастроскопия –поставена
диагноза:съмнение за язва на дванадесетопръстника .Направена е
хемотрансфузия.През следващите дни общото и белодробното състояние на С. Д.
продължава да се влошава ,като на 29.01.2016 год. от резултатите на
микробиологичното изследване е видно ,че са изолирани бактерии,характерни за
вътреболничните инфекции/стафилококус хемолитикус и ацинетобактер
баумани-бактерии, резистентни на антибиотици
Въпреки прилаганото адекватно
медикаментозно лечение и реанимационни процедури ,състоянието на пострадалия С.
Д. е продължило да се влошава на фона на висока фебрилност ,налице е проява на
нестабилна хемодинамика, стойностите на левкоцитите се понижават /срив на имунната
система ,образните изследвания на белите дробове показват масивни засенчвания с
изместване на средостението в ляво ,като на 04.02.2016 год. в 21.40 часа е
отчетена асистолия и въпреки проведената реанимация в 22.00 часа е отчетен
смъртен изход.
Според вещото лице може да се
заключи ,че между стабилизираната оперативно шийна и гръбначно-мозъчна травма
,изразяваща се в компресия върху гръбначния мозък на нИ.то на пети-шести шийни
прешлени и развилите се белодробни усложнения и сепсис няма пряка
причинно-следствена връзка ,а само опосредствена такава.Тази опосредственост се
изразява във факта ,че получената от Д. шийна травма е налагала спешно
оперативно лечение за отбременяване на компресията върху гръбначния мозък ,а то
е проведено в спешен порядък и е било успешно ,като за оздравяването му е било
необходимо време за възстановяване на засегнатите нервни структури и
рехабилитация.Вещото лице сочи ,че именно налагащата се оперативна интервенция
за лечението на този вид травми е била причината за хоспитализацията на
пострадалия Д. ,но или предизвикания аспирационен синдром или заразяването му с
вътреболнични инфекции е причината за развитие на абсцедиращата пневмония
,остър респираторен дистрес синдром и сепсис,довели до многоорганна
недостатъчност и смъртен изход.Причините за възникналите възпалителни
усложнения на белите дробове в конкретния случай според вещото лице не могат
еднозначно да се посочат.Д. умира от двустранна абсцедираща пневмония с развитие на сепсис ,респираторен
дистрес синдром и многоорганна недостатъчност,довели до неподлежащ на
реанимация, необратим хемодинамичен срив и летален изход.Приложеното хирургично
лечение е имало своя положителен ефект,като неврологичния статус е останал
непроменен до 27.01.2016 год., когато е отчетено наличието на
тетраплегия/невъзможност за движение на четирите крайника .
Според вещото лице не е налице пряка
причинно-следствена връзка между травматичният инцидент на 08.01.2016 год. и
причината за смъртта на С. Д..
Според вещото лице смъртта на
пострадалия С. Д. се дължи на сепсис ,развил се на базата на възпаление на
белите дробове ,причинено от бактерии,характерни за вътреболничните инфекции,
трудно повлияващи се от антибиотично лечение.Тези болнично обусловени
усложнения не са в пряка
причинно-следствена връзка с получената от пострадалия шийна травма и
представляват риск за всеки пациент ,приет в реанимационните отделения на
болниците.
В с.з. на 30.06.2020год. вещо лице
д-р А. е отговорил на въпросиq поставени от страните и дава разяснения в защита
на заключението си ,чието възпроизвеждане не е необходимо в настоящото решение.
Съдът кредитира частично
заключението по назначената в настоящото производство съдебно-медицинска експертиза.Макар
вещото лице да е отговорило на всички поставени на експертизата въпроси ,налице
са множество вътрешни протИ.речия и неясноти в заключението в кой момент са
появили конкретните усложнения и какво представляват.Тези протИ.речия и
неясноти не се отстраниха и при разпита на вещото лице в съдебно заседание.В
заключението си вещото лице приема ,че причините за възникналите възпалителни
усложнения на белите дробове в конкретния случай не могат еднозначно да се
посочат- или предизвикания аспирационен синдром или заразяването с
вътреболнични инфекции е причината за развитие на абсцедиращата пневмония
,остър респираторен дистрес синдром и сепсис,довели до многоорганна
недостатъчност и смъртен изход.Генералното заключение на вещото лице ,че не е
налице пряка-причинно следствена връзка между травматичните увреждания/тежка
шийна и гръбначно-мозъчна травма/и развилите се белодробни усложнения и сепсис
е в протИ.речие със самото изложение в експертизата,така и с разясненията му в
с.з. на 30.06.2020 год. Вещото лице поясни ,че именно от сринатия имунитет на
пострадалия започват усложненията в белите дробове и затова е отчетен и
клинично и морфологично ,че е налице сепсис –генерализирано възпаление на
организма.
Вследствие на травматичните
увреждания и последвалата своевременно след инцидента оперативна интервенция и
продължилото следоперативно лечение ,е настъпил срив в имунната система и
съпротивителните сили на пострадалия.Засегнатите нервни структури и частично
увредената нервна тъкан при травматичното увреждане на гръбначния стълб ,както
е посочило вещото лице в експертизата /с нарушено кръвообръщение ,
респ.структури с качествено променен метаболизъм и намалена възможност за
имунна защита/, са значително податливи на увреждания от бактериално естество.Изолираните
при извършеното микробиологично изследване бактерии са характерни за
вътреболничните инфекции и особено при пациенти със сринат имунитет /какъвто е
пострадалият /водят до тежки усложнения.
Съдът не кредитира заключението на
вещото лице в частта му ,че не е налице пряка причинно-следствена връзка между
установените травматични увреждания/тежка шийна травма/ от инцидента и
причината за смъртта на пострадалия С. Д./която според вещото лице се дължи на
възпаление на белите дробове ,причинено от бактерии, характерни за
вътреболничните инфекции, което впоследствие се генерализирало, разпространило
се е и в други органи ,тъкани и системи-сепсис /.Този извод е изведен след
анализ на справка от специализираната литература /без посочване на източника/съпоставен
с медицинските данни от конкретния случай ,при който анализ се съдържат и
посочените по-горе протИ.речия и неясноти.Този извод не кореспондира с
приложената по делото медицинска документация ,както и със съдебно-медицинската
експертиза на труп, извършена по досъдебното производство приложена и приета по
делото като доказателство ,и неоспорено от страните.
Следва да се посочи, че съдът не
отрича влиянието на вътреболнична инфекция върху здравословното състояние на
пострадалия, но следва да изясни
конкретния й принос в настъпването на смъртта му с оглед спецификите на
проявление на такива инфекции при травми като тази на пострадалия.Следва да се
отбележи също така, че съдебната медицина изследва не само медико-биологическите
характеристики на уврежданията на човешкия организъм, а и механизма на тяхното
причиняване, както и факторите, които влияят на тяхното настъпване, проявление
и конкретна тежест.
Бактериите, цитирани в изследваната от вещото
лице медицинска документация, са типични за вътреболнични инфекции, като такива
инфекции задължително се проявяват при пациенти, със сринат имунитет ,които са
тежко оперирани, особено ако са обездвижени на легло.Шийната травма на С. Д.
неминуемо е довела до обездвижването му на легло, до въвеждането на тръба в
дихателните му пътища, а впоследствие и до трахеостомия – дишане чрез отвор в
шията. При всички тези високоинвазивни манипулации развитието на вътреболнични
инфекции не може да бъде избегнато и статистически те сериозно застрашават
най-тежко болните дори при стриктно изпълнени хигиенни изисквания и независимо
от упражнявания от медицинския персонал строг контрол върху разпространението
на микроорганизмите, които ги причиняват.
Съгласно констатациите в
съдебно-медицинската експертиза на труп,постоперативно пациентът е бил настанен
в отделение по спинална хирургияq но поради влошаване на състоянието му-поява
на дихателна недостатъчност ,поради затруднена експекторация и задържане на
секрети в дихателните пътища ,С. Д. е преведен в неврохирургична реанимация на
10.01.2016 год..Дихателната недостатъчност е датирана от 10.01.2016 г.,
наложила е заместване на естественото дишане и прилагане на апаратна вентилация
два дни по-късно и отваряне на оперативен отвор на шията на 19.01.2016 г. .Развила
се е клинична картина на тежка белодробна травма ,съпроводена с белодробна
инфекция.Останалите усложнения са описани като възникващи в последващия период,
до дата 26.01.2016 г., когато се демонстрира изхождане на кръв, с произход от
язва на дванадесетопръстника.Спрямо възникналите усложнения е въздействано със
съответните лечебни методи – фиброгастроскопия, широскоспектърно антибиотично
лечение, апаратна вентилация с висок процент кислород. Смъртта на С. Д. се
дължи на тежката шийна травма и настъпилите от нея усложнения, които са
възникнали като пряка последица от травматичната увреда и са били непреодолими.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Ищците са предявили срещу ответника
иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ –за заплащане на сумата в размер на
по 112 533,34 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
техния съпруг и баща С.Й.Д., настъпила на 04.02.2016 г. вследствие на трудова
злополука, станала на 08.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от настъпване на злополуката до окончателното й изплащане.
Исковете са допустими, а по същество
– частично основателни.
Установява се по делото, че на
08.01.2016 г., около 09,00 ч., в к. к. „Б.“, Община С., на ски-писта „Я. 3“,през
време на работа и във връзка с изпълняваната като работник в „Б.“ АД трудова
функция на „ски патрул”,С.Й.Д. – съпруг на ищцата А.Й.Д. и баща на ищците Д.С.Д.
и И.С.Д. , е претърпял злополука, приета по реда на чл. 60 от КСО за трудова.
Налице е причинна връзка между
травматичните увреждания, които С. Д. е получил при злополуката и смъртта му,
настъпила на 04.02.2016 г. Според заключението по назначената в досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза на труп, шийната травма на
пострадалия е резултат от падането му на пистата, а естеството на травмата –
счупване на пети и шести шийни прешлени, довело до размачкване на гръбначния
мозък, е предизвикало усложненията в здравословното му състояние в хода на
лечението му в УМБАЛСМ „Н. И. П.”, гр. С.. Причина за смъртта на С. Д. са както
тежката шийна травма, така и настъпилите от нея усложнения, които са възникнали като пряка последица от травматичната увреда.
Следва да се отбележи, че
вътреболничната инфекция, засегнала здравословното състояние на С. Д. по време
на лечението му в УМБАЛСМ „Н. И. П.”, за която има данни по делото, не
представлява страничен за причинно-следствената връзка фактор, без чието
проявление не би настъпил смъртния изход при С. Д., а е обусловена от тежките
инвазивни мероприятия по лечението именно на шийната му травма и е тяхна
последица, която не може да бъде елиминирана като фактор от съвременната
медицинска практика дори при най-строго спазване на хигиенни правила и норми,
т. е. такива вътреболнични инфекции обичайно съпътстват лечение като това на
пострадалия.
По време на престоя и лечението му в
болничното заведение се установява постоянна линия на влошаване, изразяваща се
в поява на дихателна недостатъчност, наложила поставянето на пациента на апарат
за изкуствено дишане чрез интубиране с тръба в дихателните пътища, а
впоследствие и извършена оперативна трахеостомия – отвор на шията; множество
усложнения – травма на белите дробове на фона на аспирационен синдром и
развитие на белодробна инфекция, тежка анемия и образуване на кървяща язва на
дванадесетопръстника. Проведеното лечение на Д. отговаря на всички високи
съвременни стандарти за лечение на този вид травми,в деня на травмата е
проведено високоспециализирано неврохирургично лечение на травмата на шийния
гръбнак; проведено е комплексно реанимационно лечение, продължило до самия
смъртен изход на пострадалия.
От заключението на СМЕ на труп е
видно ,че данните за възникнали преки усложнения на първичната травма са за:
аспирационен синдром /по клинични данни/; дихателна недостатъчност; двустранна
абсцедираща пневмония, двустранни плеврални изливи; синдром на системния
възпалителен отговор /по клинични данни/; синдром на полиорганна
недостатъчност, излив в коремната кухина; остра кървяща рана на
дванадесетопръстника; анемичен синдром.Увреждането на гръбначния мозък при
пострадалия С. Д., представляващо неговото размачкване, се дължи на
гореописаното тежко счупване на шийни прешлени.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ
ответникът като работодател на С. Д. отговаря за неимуществените вреди от
трудовата злополука, която е причинила смъртта му, независимо от това дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпване на
вредите.Основанието на тази отговорност е изцяло обективно и се състои в протИ.правно
поведение на работодателя, но разбирано в най-широк смисъл – като неизпълнение
на задължението му по чл. 275, ал. 1 от КТ да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, така че опасностите на жИ.та и здравето на работника и
служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.В този смисъл
отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука може да се определи
като особена разновидност на деликтната отговорност, но по същество правната й
уредба е израз на възлагането на риска от възникване на трудови злополуки върху
работодателя.
Във връзка с конкретния случай от
значение в тази насока са единствено обстоятелствата, че по време на работа
като „ски патрул“ работникът е паднал на ски-пистата, вследствие на което е
претърпял травматични увреждания, които са му причинили смърт и злополуката е
приета за трудова по надлежния ред, установен в КСО.
В съдебната практика
(Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС) се приема, че при смърт на
пострадалия обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на
морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането като
право на такова обезщетение имат само най-близките му, т.е. неговите низходящи,
съпруг и възходящи и то след като се установи, че действително са претърпели
такава вреда.Основанието за присъждане на обезщетение тук е именно
разрушаването вследствие на настъпилата смърт на тази емоционална връзка между
пострадалия и неговите най-близки хора.И обратно, ако такава връзка не е
съществувала и отношенията помежду им са били силно влошени, то неимуществени
вреди няма да се търпят и обезщетение за тях няма да се следва.
В
задължителната съдебна практика е изяснено, че понятието справедлИ.ст по чл.52
от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обстоятелства.При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
от непозволено увреждане в резултат на трудова злополука при смърт на
пострадалия работник ,съдът следва да вземе предвид всички установени по делото
обстоятелства на конкретния случай, които са от значение за определяне
справедлив размер по смисъла на чл.52 от ЗЗД.Такъв
характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на
работника, стреса на близките му от внезапното настъпване на смъртта,
отношенията в семейството на пострадалия, грижите които той е полагал за
семейството си, страданията на неговите близки от загубата на близкия човек,
загубата на морална, емоционална и материална подкрепа в особено завишена
степен, когато ищци по делото са ненавършили пълнолетие деца на починалия и др.
(вж. напр. решение № 85 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7182/2013 г., III
г. о., ГК и мн. др.).
Ищците са претърпели подлежащи на обезщетяване
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на С. Д..От събраните по делото
гласни доказателства се установи ,че ищците са били в изключително близки
отношения с починалия и са били силно привързани към него.Отношенията са им
били топли и сърдечни ,изпълнени с обич и загриженост.С. Д. е бил най-близкият
им човек и са били неразделни.Живели са задружно, подкрепяли са се и са си
помагали.С. Д. е бил стожерът в семейството, негова морална и материална опора.Ищцата
А.Д. изключително много е разчитала на съпруга си при възпитанието и
отглеждането на децата .Децата са били изключително привързани към баща си и с ,чиито
авторитет те са се съобразявали.
Внезапната смърт на С. Д. ,причинена
от трудовата злополука е променила изцяло жИ.тът на ищците.Същите са загубили
опора в жИ.та си и са изпаднали в тежко емоционално състояние.Ищците
изключително трудно са понесли смъртта на С. Д. –загубата на съпруг и баща, млад
трудоспособен мъж в разцвета на силите си.Ищците се затворили в себе си ,децата
отказвали да разговарят, трудно общували.Отказвали да ходят на училище.Ищците
са изживели остър стрес и последица от това е продължена във времето тревожност,понижено
настроение ,след смъртта на баща си ищецът И.Д. се страхувал да не изгуби и
майка си ,имал неспокоен сън ,будел се ,плачел насън, а по отношение на ищцата
,като последица от изживения стрес е упорито безсъние, емоционална лабилност,
мисли за безперспективност,изпитвала тревоги ,свързани с бъдещото на децата,
тяхната издръжка ,тревожела се за тяхното емоционално състояние, свързано с
приемането на смъртта на баща им.
Наред с това загубата на съпруг и на
родител е най-тежкото житейско събитие от личен характер в жИ.та на съпруга и
деца.Внезапната смърт на С. Д. е потресла ищците и им и причинила огромна мъка
и душевни страдания.Към момента на смъртта му децата са били в крехка и трудна
възраст/ на осем и четиринадесет години/.Внезапната смърт на С. Д. завинаги е
лишила съпругата и децата от неговата обич ,грижи, закрила, морална и материална
подкрепа.Загубата на най-близкия им човек не може да бъде компенсирана, защото
човешкият жИ.т няма еквивалент.
При така изложените съображения за
обстоятелствата, които са релевантни за размера на обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо от ответника на ищците, съдът намира, че справедлИ.то
парично обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в тези болки и страдания,
е по 70000 лв., за всеки от тримата ищци –А. Й.Д. ,Д.С.Д. и И.С.Д.
Не са налице основания съдът да
приеме, че дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде намалено на основание чл. 201, ал. 2 от КТ поради това, че С. Д. поради
груба небрежност е допринесъл за настъпване на трудовата злополука.
Както се
приема в съдебната практика и в доктрината, за разлика от съпричиняването на
увреждането по гражданското право (чл.51, ал.2 от ЗЗД), което
е обективно по своя характер и не предпоставя вина на пострадалия (вж. т.7 от
Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС), съпричиняването на вредите в трудовото право
предполага виновното допринасяне на пострадалия за тяхното
настъпване.Правнорелевантна обаче е не всяка форма на вината, а само умисълът и
грубата небрежност (чл.201, ал.1 и ал.2 от КТ). Актуалната съдебна практика
определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато в
подобна обстановка би положил и най-небрежният човек (вж. постановените по
чл.290 от ГПК решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 548 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1490/2010 г., IV г. о., ГК, решение № 1033 от
21.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2007 г., III г. о. и мн.др.).
Преди всичко, не всяко нарушение на
правилата за безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за
намаляване на обезщетението, а само това, което съдържа признаците на грубата
небрежност.С груба небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи
или че ще успее да предотврати настъпването му.По делото не се установява пострадалият
да е имал поведение, довело до трудовата злополука, характеризиращо се с такова
субективно отношение, а установяването на такива обстоятелства е в тежест на
ответника съгласно разпоредбата на чл.154, ал. 1 от ГПК.
Карането на ски по принцип се практикува
като спорт или хоби, а в конкретния случай е било характерен способ за
изпълнение на трудовите задължения на пострадалия.Ноторно известно е, че тази
дейност носи висок риск от травматични увреждания, тъй като естеството й
предполага реални опасности от загуба на равновесие и свързаните с това падане,
усуквания на тялото, сблъсъци със стоящи предмети /камъни, дървета, машини и съоръжения
или части от тях, хора, жИ.тни/ и т. н., при това причинени от фактори, сред
които уменията за каране на ски далеч не са най-съществените.
Следователно доводите на ответника,
че пострадалият, към чийто скиорски умения били предявени по-високи изисквания
с оглед изпълняваната от него работа, е следвало да положи квалифицирана грижа
да избегне падане, са на първо място неотносими към понятието груба небрежност
по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Те касаят твърдения за неизпълнение на
задължението на пострадалия да полага грижата на добрия професионалист /в
случая – скиор/, покриващо обикновената небрежност, която не е основание за
намаляване на отговорността на работодателя.
На следващо място, ответникът не
изтъква, а и не доказва, никакви конкретни действия на пострадалия,
съставляващи неизпълнение на негови трудови задължения при необходимото за
груба небрежност негово субективно отношение към настъпването на
неблагоприятния резултат, а именно – да го е предвиждал, но лекомислено да се е
надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да предотврати неговото
настъпване.Не се установява пострадалият да не е изпълнил такива свои конкретни
задължения, установени в Инструкцията за безопасност на труда при работа на
служител „ски патрул”, утвърдена от изпълнителните директори на „Б.” АД и
длъжностната му характеристика, още по-малко да е осъществил такова неизпълнение
при посоченото по-горе субективно отношение, обосноваващо грубата му
небрежност.
Действително, по делото не се
установява при настъпване на трудовата злополука пострадалият да е бил с
поставена на главата скиорска каска. Преди всичко обаче следва да се отбележи,
че по делото не се установява работодателят да е предоставил на пострадалия
такава каска като част от лични предпазни средства, които последният да е бил
длъжен да носи при изпълнение на работата си.Освен това, в нито един от
горепосочените документи, установяващи начина на изпълнение на трудовите
задължения на работника и задълженията му по спазване на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, не е установено конкретно задължение
по време на работа ски-патрулът да носи скиорска каска на главата. В този
смисъл посочването в длъжностната
характеристика, че работникът на длъжност „ски патрул” ползва специализирано
облекло с надпис, служебен бадж и лични предпазни средства, не означава, че
скиорската каска е сред тези лични предпазни средства, които работникът е
длъжен да носи при изпълнение на работата си.Нормативно или установено от
работодателя задължение за носене на такава каска при изпълнение на работата на
ски патрула не е установено.
Наличието на предпазна каска ,в
зависимост от нейната обща форма и модел ,може частично да намали възможността
за надпределно огъване на главата в различни посоки ,може да намали ,но не и да
предотврати риска от възникването на евентуална тежка шийна травма.Следователно
обстоятелството дали пострадалият е бил поставена на главата скиорска каска при
настъпване на злополуката, е с неутрално значение за настъпване на
констатираните увреждания, поради което и евентуално неизпълнение на
задължението му за поставяне на такава не е в причинна връзка с резултата и не
може да доведе до намаляване на отговорността на работодателя в единствената
предвидена за това хипотеза на съпричиняване на резултата от поведение на
пострадалия, характеризиращо се с груба небрежност.
При доказаност на елементите на
фактическия състав на чл.200,ал.1 от КТ,съдът определя размера на обезщетението
за неимуществени вреди от трудовата злополука ,причинила смърт на работника
поотделно за всеки от ищците ,негови наследници ,от което следва да приспадне
платеното от застрахователя по застрахователното правоотношение обезщетение
Съгласно
чл.200, ал.4 от КТ определеният размер на обезщетенията за неимуществените
вреди за всеки от тримата ищци следва да бъде намален с получената от всеки един
от тях сума от 7 466,66 лева, или общо 22 399,98 лева за тримата,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
от „Дженерали застраховане“ При определяне окончателния
размер на иска по отношение на ищците следва да се приспадне сумата от 1000 лева, за която дружеството – ответник е
представило писмени доказателства, че е заплатил същата на А.Д. под формата на
дарение и с РКО или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 61 533,34 лева.
След това
намаление на ищците се дължат по 61 533,34 лева, за разликата над този
размер до пълния предявен размер исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Поради деликтния източник на
отговорността на работодателя и с оглед основанието на иска – неимуществени
вреди за ищците, претърпени от тях от смъртта на техния наследодател /съпруг и
баща/, ответникът дължи законна лихва за забава върху обезщетението от датата
на смъртта на С. Д. – 04.02.2016 г.
По претенцията на ищцата А.Й.Д. за
имуществени вреди в размер на 1 690.00 лева /разходи за изработка на
надгробна плоча и ограждане на гробно място на С.Й.Д..
Имуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване, са и разходи за надгробна плоча и ограждане
на гробно място,за които ищцата А.Д. е заплатила 1 690 лева съгласно фактура от
12.09.2016 г., издадена от „Погребално бюро- НИК“ ООД.Ответникът е заплатил
сумата от 1 173.90 лева за траурни стоки и услуги на починалия С. Д. ,съгласно
фактура от 08.02.2016 г., издадена от „Погребално бюро- НИК“ ООД, която сума следва да бъде приспадната от
посочения размер. По тези съображения искът за имуществените вреди следва да се
уважи до размер на 516.00 лева,ведно със законната лихва ,считано от 08.09.2017
год. /датата на депозиране на исковата молба, като бъде отхвърлен до пълния
размер от 1 690 лева.
По предявените искове за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди
Съгласно разпоредбата на чл.200,ал.3 от КТ-Работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване.Ищецът Д.Д. претендира заплащане
на сумата 7 310,10 лева обезщетение за имуществени вреди /пропуснати
ползи/ от невъзможността да получава месечна издръжка от баща си ,за периода от
датата на смъртта на С.Й.Д. /04.02.2016 год./ до датата на навършване на
пълнолетие /09.08.2019 год./,претърпени в резултат от причинената трудова
злополука, ведно със законната лихва върху обезщетението ,считано от датата на
смъртта на починалия до окончателното изплащане на обезщетението.Ищецът И.Д.
чрез неговата майка и законен представител А.Д. претендира заплащане на сумата
19 145,50 лева обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от
невъзможността да получава месечна издръжка от баща си ,за периода от датата на
смъртта на С.Й.Д. /04.02.2016 год./ до датата на навършване на пълнолетие
/04.04.2025 год./,претърпени в резултат на причинената трудова злополука ,ведно
със законната лихва върху обезщетението ,считано от датата на смъртта на
починалия до окончателното изплащане на обезщетението.Ищците претендират
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от невъзможността да
получаватиздръжка от наследодталя С. Д. размер от по 174,05 лева
/представляваща разликата между пичинените вреди в размер на 300.00 лева на
месец и отпунатата неследствена пенсия в размер на по 125.95 лева на месец/за
посочеите по-горе периоди.
Предвид чл.51 ЗЗД вр. чл.212 КТ съдът
приема, че няма пречка да се търси обезвреда и на бъдещи вреди /разходи или
пропуснати ползи/, които са в причинна връзка с увреждането, ако настъпването
им е сигурно и техният размер е установим и че такава е хипотезата при
претенцията за обезщетяване на вреди, изразяващи се в невъзможността на
наследник на починалия да получава издръжката, която наследодателят му дължи.С
оглед възрастта на децата Д.С.Д. и И.С.Д. към момента на смъртта на
наследодателя им - 14г. и 8г., съдът приема, че същите действително са
претърпели вреда, изразяваща се в невъзможността да получат издръжката, която
родителят им е давал и е длъжен да дава такава на своите ненавършили пълнолетие
деца.Поради това съдът приема ,че за периода от 04.02.2016г. - датата на
смъртта до навършването им на пълнолетие -09.08.2019 год. за Д.Д. и 04.04.2025г. за И.Д. е налице такава вреда.Ищците
Д. и И. Д. са претърпели имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
невъзможността да получават месечна издръжка от баща си до навършване на
пълнолетие.От издаденото от ответника удостоверение от 18.05.2016 год.,средният
месечен размер на получавания от С. Д. доход през последните две години преди
смъртта му/2014г и 2015 г./ е 1 293.00 лева.От заключението на вещото лице
е видно ,че чистата сума за получаване ,в която се включват и ваучери за храна
,за периода от 01.01.2014 год. до м.01.2016 год. е различна през различните
месеци –от 517.51 лева до 1 345.00 лева.
На обезвреда подлежи само тази вреда, която
е реално претърпяна и е в пряка причинна връзка с увреждането, за което
ответникът отговаря, като от същата следва да се приспадне получените от
наследниците пенсия по общественото осигуряване.
Съгласно разпоредбата на
чл.143,ал.2 от СК- родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си.Задължението за издръжка е безусловно.Съгласно разпоредбата на чл.142 СК издръжката,
която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие свои деца се определя в
зависимост от нуждата на децата и възможностите на родителя, като законодателят
е установил минимални прагове на това задължение. Според ал.2 на чл.142 от минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Размерът на вредата следва да бъде
определен на база даваната издръжка към момента на трудовата злополука, а
отговорността на работодателя определена съобразно чл.200 ал.3 КТ.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в съвкупност със заключението на вещото лице по назначената ССЕ съдът
приема, че към момента на трудовата злополука наследодателят С. Д. е реализирал
доход, даващ му възможност да осигурява издръжка на децата си в размери ,надвишаващи
минималната издръжка,която съгласно ал.2 на чл.142 от СК е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата.Минималният размер на
издръжка към момента на смъртта на Д. е 105 лева –една четвърт от минималната
работна заплата ,която към този период е 420 лева ,определен с Постановление на
МС ОТ 28.12.2015 год.Съобразно реализирания от него трудов доход наследодателят
е могъл да осигурява издръжка на двете си деца в размер на по 190 лева месечно.По
делото няма данни за други доходи на наследодателя ,извън този по трудово
правоотношение.Дори С. Д. да се е занимавал с градинарство ,както сочат
разпитаните по делото свидетели ,то по никакъв начин не се установява какви
доходи е реализирал от тази дейност.Съдът приема за установено от свидетелските
показания ,че получаваните от С. Д. доходи от трудовата му дейност са влагани в
издръжката на семейството .
Съдът, съобразявайки дохода, който би получил
наследодателят и след приспадане на отпуснатите наследствени пенсии в размер на
по 125.95 лв. месечно на всяко дете приема, че претендираните от ищците Д.С.Д.
и И.С.Д. чрез неговата майка и зоконен представител А.Д. суми за процесните
периоди са под размерите на издръжката, която наследодателят им е осигурявал от
получаваното от него трудово възнаграждение към датата на трудовата злополука,
съответно би осигурил, с оглед на което същите следва да бъдат уважени в
следните размери – сумата в общ размер на 2 769,00 лева, /по 65.95 лева
месечно/ за периода от 04.02.2016 год. /датата на смъртта на С. Д. / до
09.08.2019 год.-42 месеца/ до датата на навършване на пълнолетие на ищеца Д.С.Д./,ведно
със законната лихва ,считано от 04.02.2016 год. до изплащането на сумата ;
сумата в общ размер на 7 254.05 лева /по 65,96 лева месечно/ за периода от
04.02.2016 год. /датата на смъртта на С. Д. / до 04.04.2025 год.-110 месеца/ до
датата на навършване на пълнолетие на ищеца И.С.Д./,ведно със законна лихва от
04.02.2016 год., като следва да отхвъли като неоснователни предявените искове
за сумата над 2 796.00 до пълния предявен размер от 7 310.00 лева и
за сумата над 7 254.05 лева пълния предявен размер от 19 145,50 лева
,като неоснователни.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на РС – С. сумата 7 955.56 лева, от които 7 805.56 лева
представляват дължимата държавна такса върху уважения размер на иска, както и
сумата 150 лв. за възнаграждение на вещо лице по съдебно-медицинска експретиза,
както и на пълномощника на ищците адв. Д.Д. сумата в общ размер 7 060
лв. за адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.
38, ал. 2. ,вр. чл.7,
ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед отхвърлената част на исковете и на основание чл.78, ал.3
от ГПК, ответникът има право на разноски в общ размер на 2,212 лева,за
адвокатско възнаграждение,които слредва да бъдат заплатени от ищците.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, „Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление к. к. „Б.”, Община С., да заплати
на А.Й.Д., ЕГН ********** *** 533,34 лв., представляваща обезщетение за претърпените от А.Й.Д.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпруга й С.Й.Д.,
настъпила на 04.02.2016 г. в резултат на трудова злополука, станала на
08.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.02.2016
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ В ЧАСТТА МУ за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 112 533,34 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, „Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление к. к. „Б.”, Община С., да заплати
на Д.С.Д., ЕГН ********** *** 533,34 лв., представляваща обезщетение за претърпените от Д.С.Д.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му С.Й.Д.,
настъпила на 04.02.2016 г. в резултат на трудова злополука, станала на
08.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.02.2016
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ В ЧАСТТА МУ за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 112 533,34 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, „Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление к. к. „Б.”, Община С., да заплати
на И.С.Д. ,ЕГН: ********** чрез неговата
майка и законен представител А.Й.Д., ЕГН ********** *** 533,34 лв., представляваща обезщетение за претърпените от И.С.Д.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му С.Й.Д.,
настъпила на 04.02.2016 г. в резултат на трудова злополука, станала на
08.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.02.2016
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ В ЧАСТТА МУ за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 112 533,34 лева.
ОСЪЖДА „Б.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление к. к. „Б.”, Община С., да
заплати на А.Й.Д., ЕГН ********** ***,
сумата 516.00
лева,
обезщетение за имуществени вреди /разходи за изработка на надгробна плоча и
ограждане на гробно място на С.Й.Д./ в резултат на трудовата злополука, станала
на 04.02.2016 год. ,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба /08.09.2017год./ до окончателното й
изплащане,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 от КТ В ЧАСТТА МУ за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 1 690.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от
Кодекса на труда, „Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление к.
к. „Б.”, Община С., да заплати на Д.С.Д., ЕГН ********** ***, сумата 2 769.00 лева обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи –по 65.95 лева месечно/ за периода
от 04.02.2016 год. /датата на смъртта на С. Д. /до 09.08.2019 год. датата на
навършване на пълнолетие на Д.С.Д./,ведно със законната лихва ,считано от
04.02.2016 год. до изплащането на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му
за разликата над уважен.
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от
Кодекса на труда, „Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление к.
к. „Б.”, Община С., да заплати на И.С.Д., ЕГН ********** ***, чрез неговата майка и законен представител А.Й.Д.
сумата 7 254.05 лева
обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи –по 65.95
лева месечно/ за периода от 04.02.2016 год. /датата на смъртта на С. Д. / до
04.04.2025 год. датата на навършване на пълнолетие на И.С.Д./,ведно със
законната лихва ,считано от 04.02.2016 год. до изплащането на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за разликата над уважения размер по пълния предявен
размер от19 145,50 лева .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление к. к. „Б.”, Община С., да заплати в полза на С.ския районен съд сумата 7 955.56 лева, от които
7 805.56 лева представляват дължимата държавна такса върху уважения размер
на иска, както и сумата 150 лв. за възнаграждение на вещо лице по съдебно-медицинска
експретиза, както и на пълномощника на ищците адв. Д.Д. сумата в общ размер 7 060
лв. за адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.
38, ал. 2. ,вр. чл.7,
ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3
от ГПК А.Й.Д., ЕГН ********** ***, Д.С.Д., ЕГН ********** *** да заплатят в полза на Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление к. к. „Б.”,
Община С. разноски в общ размер на 2 212.00
лева,за адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок
от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: