Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, 02.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на четвърти
октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
при участието на секретаря М.П., като
разгледа докладваното от съдията т.дело
№ 1938 по описа на ВОС за 2015 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е
по предявен от РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, ЕИК ********* срещу В.В.В.,
ЕГН: ********** и В.Т.В., ЕГН: **********, иск
за приемане на установено, че ответниците дължат на ищеца, в условията на
солидарност, вземане в общ размер на 42174,55 евро, от които 36740,73
евро - неиздължена главница по Договор за б. кредит от 17.10.2007 год., изменен
и допълнен с Анекс от 18.01.2011 г., 4536,89 евро - изискуема редовна лихва за
периода от 05.07.2013год. до 02.07.2015год., 719,45 евро - изискуема
наказателна лихва за периода от 05.08.2013год. до 23.07.2015год., 177,48 евро -
изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл.3.6 вр.чл.3 от договора
за периода от 05.11.2012год. до 04.11.2014год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
24.07.2015год. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по ч.
гр. д. № 9006 по описа на ВРС, XVI състав, е издадена Заповед № 4520/
27.07.2015 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 2 ГПК.
Твърди се от ищеца в исковата му
молба, че между ищеца и В.В.В.
/”Кредитополучател”/ и В.Т.В. /”Съдлъжник”/ е сключен Договор б. кредит на
17.10.2007г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя б.
кредит в размер на 150 000 евро, който договор съдържа всички уговорки
между страните относно срок, начин на усвояване и погасяване, дължими лихви и
др., като за обезпечаването му е учредена договорна ипотека върху имоти,
собственост на В.В.В. и В.Т.В... Сочи се, че част от условията по кредита са
предоговорени с Анекс №1/18.01.2011г., с който страните се споразумяват за
частично погасяване в размер на 99 000 евро, като Банката се съгласява да
заличи ипотеката върху един от ипотекираните недвижими имоти. Всички останали
клаузи по Договора остават непромемени и запазват действието си между страните.
Твърди, че от месец май 2009г. до месец август 2013г. кредитополучателят/съдлъжникът
заплащат дължимите вноски по кредита със закъснение. За периода от
05.08.2013год. до 05.06.2015год. задължените лица не заплащат дължимите към
Банката месечни вноски, на което основание, съгласно чл.9.3 от Договора,
вземането на банката е станало предсрочно изискуемо. Поради горното, с
нотариални покани per.№1351, т.1, акт:45, и
per.№1352, т.1, акт:46, изготвени и връчени чрез нотариус Елена
Дионисова, с per.№190 на НК в съдебен район Варна, ищецът е уведомил длъжниците
за предсрочната изискуемост на кредита. Излага също така, че поради неплащане
от страна на длъжниците, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение, възлиза в общ размер на 42174,55
евро, от които 36740,73 евро - неиздължена главница по Договор за б. кредит от
17.10.2007 год., изменен и допълнен с Анекс от 18.01.2011 г., 4536,89 евро -
изискуема редовна лихва за периода от 05.07.2013год. до 02.07.2015год., 719,45
евро - изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2013год. до
23.07.2015год., 177,48 евро - изискуема комисионна за управление, дължима
съгласно чл.3.6 вр.чл.3 от договора за периода от 05.11.2012год. до
04.11.2014год. Предвид постъпилите от ответниците възражения, обосновава
правния си интерес от установяване на вземането по издадената по ч.гр.д. №
9006/2015 год. заповед за изпълнение.
В
срока по чл.367 ГПК,
ответникът В.Т.В. депозира писмен отговор, с който
изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Доводите си за неоснователност на
предявения иск черпи от липсата на предявен иск в шестмесечния преклузивен срок
по чл.147 от ЗЗД срещу кредитополучателя, поради което счита, че искът спрямо
него е погасен по давност. Навежда твърдения за ненадлежно уведомяване за
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, за което е узнал едва с
уведомлението за настъпилата предсрочната изискуемост. Оспорва предпоставките
за ангажиране на солидарната отговорност с кредитополучателя, с твърдения за
липса на подобна уговорка в договора за б. кредит. Навежда доводи за нищожност
на договора за кредит. Конкретно акцентира, че нарушаване на императивна правна
норма – чл.58 ЗКИ, поради непредставяне на договора в писмена форма, съдържаща
указаните в разпоредбата обстоятелства. Излага съображения за едностранно
изменяне и определяне на договорения лихвен процент, който според ответника
достига до 45%. Твърди, че критериите за начина и методиката при изчисляване на
лихвения процент, не се съдържат в уговорените между страните условия на
договора. Позовава се на Директива 93/13г. на Съвета, обосновавайки
незаконосъобразност на извършената от банката едностранна промяна в ОУ и
договора за кредит, предвид неуведомяване от страна на банката на
кредитополучателя за промяната и достатъчен срок за приемането й от страната.
Счита, че е налице противоречие с добрите нрави, по-конкретно наличие на
неравноправни клаузи в договора, в частност анатоцизъм, с твърдения за
недопустимо олихвяване от страна на банката на лихви в просрочие, добавяне на
наказателна добавка към лихвата, с която се олихвява цялата неиздължена част от
кредита с ненастъпил падеж. Оспорва начина на начисляване и основанието на
заемна такса. Конкретно сочи неравноправност на клаузите на чл.3.3 и чл.3.11 на
основание чл. 143 от ЗЗП.
В
срока по чл.367 ГПК,
ответникът В. В.В. депозира писмен
отговор, в който изразява доводи за неоснователност на предявения иск – по
същество идентични с тези релевирани от ответника В.Т.В.. В допълнение сочи,
наличието на нелоялна търговска практика с оглед несъответствие между публично
предлаганите условия на кредита с действително уговорените между страните в
договора условия. Излага подробни съображения за наличието на неравноправни
клаузи. Сочи, че поради невъзможността да релевира възраженията си по договора
при неговото сключване, респективно наличието на неравноправни клаузи по
договора иска прогласяване на всички клаузи от ОУ и на Договора за кредит от
17.10.2007г. въз основа на чл. 3 от Директива №93/13г. Оспорва основанието на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, с доводи за липса на подобна
уговорка в договора за кредит. Твърди, че към исковата молба не са представени
доказателства за установяване на подлежащо на изпълнение вземане, както и
начина на формиране на претендираната сума.
Твърди също така липса на материалноправните предпоставки за
предсрочната изискуемост на кредита, включително оспорва, че в качеството си на
кредитополучател, е уведомена, че банката счита кредита за предсрочно изискуем
съгласно чл.60 от ЗКИ.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД депозира допълнителна искова молба, с
която изразява становище по наведените от ответниците доводи за
неоснователност. Излага, че липсва твърдяното от ответниците нарушение на
ЗКИ, като Банката е предоставила на кредитополучателя необходимата информация
за разходите по кредита, лихвения процент, начина на изчисляване на лихвата,
условията за нейната промяна, както и условията за предсрочно погасяване на кредита,
както и че всички тези данни са инкорпорирани в самия договор. Обосновава
неотносимост на възраженията на ответника, основаващи се на чл.298, ал.1 и ал.2
от ТЗ, поради това, че процесният договор не е сключван при „Общи условия”,
няма „визирани” клаузи от Общите условия в отговора на исковата молба, на които
да се основават възраженията на ответника. Сочи, че не е налице анатоцизъм при
начисляване на лихвата от страна на банката. Излага, че не е имало и преструктуриране на кредита,
което да е довело до капитализиране на лихви към главница. Противопоставя се на
възражението на ответната страна във връзка с разпоредбата на чл.3.11 от
Договора, с аргумент, че банката не е извършвала промяна в лихвения процент на
ответника на база посоченото основание. Оспорва твърденията на ответниците за
наличие на неравноправни клаузи, като конкретно сочи, че разпоредбата на чл.
3.3 от договора не може да се чете изолирано от другите разпоредби на договора.
Излага подробни съображения по всяко от наведените от ответника основания за
недействителност на отделни клаузи от договора. Несъстоятелно е твърдението на
ответника В.В., че същият не е страна по договора в качеството си на съдлъжник,
задължил се да отговаря солидарно с кредитополучателя, а в качеството си на
поръчител, поради което за Банката е преклудирана възможността да насочи
претенцията си към него на основание чл.147, ал.1 ЗЗД. Позовава се на Договора
за б. кредит, съгласно който ответникът В.В. се е задължил да отговаря
солидарно със кредитополучателя В.В. при условията на чл.121 и следващите от ЗЗД, а не на друго основание (чл. 138 и сл ЗЗД). Оспорва твърденията за
несвоевременно уведомяване на ответниците за настъпилата предсрочна
изискуемост, с твърдения, че банката е предприела необходимите действия за това
и е представила доказателства в тази насока.
В
срока по чл.373 ГПК, ответниците В.В.В.
и В.Т.В.,
не депозират допълнителен писмен отговор.
В о.с.з., ищецът, чрез пълномощника
си, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен в размерите съобразно
заключението на вещото лице. Моли за присъждане на разноски.
В о.с.з.,
ответниците, не се явяват и не се представляват.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1798/20.05.2016 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира
следните фактически изводи:
Не е спорно между
страните по делото, че същите са и такива по договор
за б. кредит от
17 октомври 2007 год. и анекс № 1/18.01.2011 год. към него /л.8-11/, по силата
на който ищецът е предоставил на ответницата В., в качеството й на
кредитополучател, сума в общ размер на 150 000 евро, с краен срок на
погасяване 05.10.2027 год.
Относно изпълнението на задължението на Банката не е налице срок между
страните, като предвидено в разпоредбата на чл. 3.1 от договора, че ползваният
кредит е дължима годишна лихва в размер на 6.35 % за целия срок на кредита,
изчислима на база 360 дни, за реалния брой дни на използване на всяка сума от
кредита. Посочено е също така, че лихвата представлява СБР за евро + 2.35
пункта надбавка годишно, като при промяна на пазарните условия Банката има
право едностранно да променя лихвата в частта СБР.
Предвидено е също така в договора, новият /променен/ лихвен процент да
влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя, като
Банката изготвя нов погасителен план за дължимите по кредита анюитетни вноски.
Последният се изпраща на кредитополучателя в 7-мо дневен срок от влизане в сила
на променената лихва.
Чл.3.11 предвижда също така възможност за Банката едностранно да промени
размера на лихвата и чрез увеличения на надбавката към СБР съгласно чл.3.1 от
договора, в случай на промяна на работодателя на кредитополучателя и при
условие, че същият ползва преференции по кредита, предоставени от Банката на
работодателя.
Предвидено е също така, че при забава в плащанията се дължи наказателна
лихва за забава в размер на договорената лихва, увеличена с 8 пункта надбавка
годишно върху незаплатената част от главницата за времето на забавата до
окончателното погасяване на забавените вноски, както и са разписани дължими за
Банката комисионни.
Чл.8 от договора разписва случаите на неизпълнение на договора от страна
на кредитополучателя/съдлъжника, а чл.9 – правата в случай на неизпълнение на
задълженията по договора. Чл.10 от договора урежда хипотезата на автоматична
предсрочна изискуемост, която настъпва при неплащане от страна на
кредитополучателя изцяло или части„но на което и да е парично задължение по
договора в продължение на 150 дни от падежа, считано от 151 –вия ден.
Договорът е подписан /включително е налице положен подпис на всяка една
от страните на договора/ от ответника В., в качеството му на съдлъжник, като
чл.10.3 предвижда нарочното му уведомяване за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.
Представени по делото са и заверени копия от погасителния план към
договора за кредит /л.34-38 от делото/, подписан от кредитополучателя и
съдлъжника, както и погасителен план към анекс № 1/18.01.2011 год., подписан от
кредитополучателя /л.39-41/.
Във връзка с предвидената възможност за промяна на лихвения процент, представени
от ищеца с допълнителната искова молба са два броя уведомителни писма от
18.03.2008 год. и 04.12.2008 год., ведно с погасителен план към тях, с който
кредитополучателят бива уведомен за промяната в лихвения процент посредством
изменение на СБР на 5.4 % годишно, който влиза в сила на 05.04.2008 год.
/л.46-49/ и на на 6.4 % годишно, който
влиза в сила на 05.01.2009 год. /л.42-45/. По делото не са представени
доказателства за тяхното получаване, но този факт не е оспорен от ответницата В..
С нотариална
покана ищецът е обективирал изявление към кредитополучателя В.В., че към
09.06.2015 год. е в просрочие на дължими месечни вноски за периода от
05.08.2013 год. до 08.06.2015 год., поради което и кредитът се обявява за предсрочно изискуем.
Посочени в коментираната покана са и дължимите към 09.06.2015 год. суми, както
и е даден седмодневен срок за плащането им. Видно от извършеното нотариално
удостоверяване, поканата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК чрез залепване на
уведомление на входната врата и пуснато такова в пощенската кутия на адрес гр.Варна,
ул.“Антон Неделчев“ № 2 ет.5 ап.18. Този адрес е посочен от ответницата при
подписване на договора през 2007 год. и съвпада с регистрирания постоянен адрес,
но видно от представената пред заповедния съд справка НБД, считано от
28.01.2013 год. ответницата има регистриран различен настоящ адрес *** /л.19/.
Уведомление за
настъпилата предсрочна изискуемост е изпратено и до съдлъжника на неговия
постоянен и настоящ адрес ***, която покана отново е връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК.
Със заповед за изпълнение
на парично задължение с № 4520/27.07.2015 год., Варненски районен съд, 16-ти състав по ч.гр.д. № 9006/15 год. по описа на ВРС, е осъдил
длъжниците В.В.В. и В.Т.В. солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк /България“ ЕАД
сума в общ размер на 42 174,55 евро, от които 36 740,73 евро - неиздължена
главница по Договор за б. кредит от 17.10.2007 год., изменен и допълнен с Анекс
от 18.01.2011 г., 4 536,89
евро - изискуема редовна лихва за периода от 05.07.2013год. до 02.07.2015год.,
719,45 евро - изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2013год. до
23.07.2015год., 177,48 евро - изискуема комисионна за управление, дължима
съгласно чл.3.6 вр.чл.3 от договора за периода от 05.11.2012год. до
04.11.2014год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 24.07.2015год. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноски по заповедното производство. Постановено е незабавно изпълнение и е
разпоредено издаването на изпълнителен лист.
Видно е от
представеното по делото ч.гр.д. № 9006/2015 год., че длъжниците са подали
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С разпореждане № 40843/24.09.2015
год., получено от заявителя на 07.10.2015г., съдът е указал на кредитора, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението следва да предяви иск относно
вземането си като довнесе държавната такса.
За доказване размера
на претендираното вземане по договора за кредит, освен извлечение от сметки и
справка по чл.366 ГПК, са ползвани и познанията на вещо лице – счетоводител,
чието заключение, като компетентно дадено, съдът кредитира изцяло. Сочи се от
вещото лице в депозираното от него заключение, че съгласно извлечение от
личната сметка на ответницата В. в ищцовото дружество същата е била захранена
на 22.10.2007 год. със сумата от 150 000 евро с основание договор за б.
кредит от 17.10.2017 год., като на 22.10.2007 год. въз основа на нареждане за
валутен превод е преведена сума в размер на 75 000 евро за покупка на
недвижим имот, а остатъкът е бил изтеглен от ответницата на 22.10.2007 год.
/сума в размер на 40 000 евро/ и на 24.10.2007 год. /сума в размер на 33 096
евро/. Излага се също така, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по договора за б. кредит и анекса
към него са били налице просрочени дължими 23 бр. месечни вноски /главница и
лихви/ за периода 05.08.2013 – 03.07.2015 год. в общ размер на 41 285.20
евро, от които главница в размер на 36 740.73 евро /формирана от сбора на
главниците по вноски с настъпил падеж в размер на 3 207.43 евро и
предсрочно изискуемата главница от 33 740.73 лева/ и лихва 4 536.89
евро, просрочена наказателна лихва по чл.3.10 от договора в размер на 719.45
евро /за същия период/ и комисионна за управление на кредита с падежни дати
05.11.2013 год. и 05.11.2014 год. в общ размер на 177.48 евро. Установява се
също така от вещото лице, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано от банката изп.дело № 20157120401235, по което е извършено
разпределение от 18.08.2016 год. и на взискателя – ищец е изплатена сума в
размер на 81 024.11 лева, в еврова равностойност 41 426.97, като
задължението по изпълнителното дело към настоящия момент е 11 868.46 лева
или 6 068.25 евро.
По отношение
използвания от банката лихвен процент, вещото лице в табличен вид излага
неговото движение, включително разбивайки го по компоненти, като видно от
същата към датата на сключване на договора същият е бил в размер на 6.35 %
/4.00 евро СБР + 2.35 % надбавка/ като за периода 05.04.2008-05.01.2009 год.
същият е бил увеличен на 7.75 % /при увеличение на СБР и при непроменена
надбавка/, за периода 05.01.2009-05.01.2011 год. – на 8.75 % /при увеличение на СБР и при непроменена
надбавка/, за периода 05.01.2011-04.10.2012 год. – на 8.25 % /при намаление на СБР и при непроменена
надбавка/, за периода 05.10.2012-04.11.2013 год. – 7.55 % /при намаление на СБР и при непроменена
надбавка/, за периода 05.11.2013-04.12.2014 год. – на 6.65 % /при намалениена СБР и при непроменена
надбавка/ и за периода 05.12.2014 – 24.07.2015 год. – 5.45 % /при намаление на СБР и при непроменена
надбавка/. Начинът на изчисляване, използвания лихвен процент, плащането на
лихвите и дължимите наказателни лихви към 24.07.2015 год. вещото лице показва
детайлно в приложение № 3 към експертизата /л.124-125/.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните
правни изводи:
Предявеният иск черпи правно си
основание в чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК. Същият е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 6006/2015
год. на ВРС – 16-ти състав.
Предмет на предявения иск е
установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение, респективно удостоверено в документа по
чл.417, т.2 от ГПК. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и
пълно доказване да установи вземането си срещу длъжника /ответник/. Или, в
контекста на повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело е доказване на
факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по
делото с характера на договор за кредит и договор за поръчителство, изпълнение
на поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора,
въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на
претендираното вземане по отделни пера.
В конкретния случай, обосновавайки
претенцията си за дължимост на сумите /главница и лихви/, за които е издадена
заповед по чл.417 ГПК, на основание предсрочна изискуемост по договор за
кредит, ищецът представя писмени доказателства, обосноваващи положителния извод
на съда за наличието на формално валидна облигационна връзка между страните по
делото. Горното не се оспорва от страните, както и това, че сумата по договора
е изцяло усвоена от кредитополучателя В.В., поради което с определение № 1798/20.05.2016
год., съдът ги е приел за безспорни
и ненуждаещи се от доказване.
Не се оспорва от
страна на ответниците и допуснатото просрочие в плащането на усвоените суми,
като по отношение на дните забава съдът съобразява както представеното
извлечение от сметки, така и заключението на вещото лице по проведената в хода
на производството ССЕ. Допуснатото от страна на кредитополучателя просрочие
осъществява и предпоставката на чл.10.1. от договора, даваща право на кредитора
да превърне кредитът в предсрочно изискуем.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 на ТР № 4/2013 год. в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за б. кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Или, предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай, видно от
приложеното ч.гр.д.
№ 6006/2015 год. на ВРС – 16-ти състав, моментът
на настъпване на предсрочната изискуемост се свързва от банката с упражненото
правомощие да направи кредита предсрочно изискуем с отправената до кредитополучателя
нотариална
покана за
доброволно изпълнение на 10.06.2015 год. Поканата съдържа изрично волеизявление, че банката счита
кредита за предсрочно изискуем, като е посочен и размерът на неплатените задължения. Същата е изпратена на
кредитополучателя /ответницата В./ на посочения в договора адрес гр.Варна,
ул.Антон Неделчев № 2 ет.5 ап.18 като удостовереното от нотариуса връчване е по реда на
чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК. Липсват доказателства за изпращане на поканата на
регистрирания настоящ адрес на ответницата – кредитополучател в гр.София, както и липсва
каквото и да е удостоверяване от нотариуса по отношение на него /включително
дали е извършена справка за наличието на друг адрес/.
Според
Решение по дело С-327/10 от 17.11.11 год., при
прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да
изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани
от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. За надлежното
уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да
направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от
обстоятелствата при всеки конкретен случай /изрично - решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева/. В контекста на настоящия спор, при липса на осъществено
фактическо връчване на постоянния адрес на длъжника – кредитополучател и при
липса на опит същият да бъде уведомен чрез изпращане на волеизявлението на
кредитора на вписания негов настоящ адрес, следва да се приеме, че кредиторът не е положил усилия
за откриване на длъжника и че уведомлението за упражняването на
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем не е достигнало
до длъжника.
А както е посочено и в постановеното
също по реда на чл.290 ГПК решение № 64/09.02.2015 год. по гр.д. № 5796/2014
год. на ВКС, IV г.о., ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост не се осъществили преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Така формираният извод за
неоснователност, поради горното, на предявения иск не се променя от
последващото връчване на ПДИ и заповед по образуваното въз основа на издадения
изпълнителен лист изпълнително производство. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена
предсрочна изискуемост, доколкото волеизявление на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем не се съдържа в заповедта. От друга страна, както бе
посочено по-горе, това обстоятелство е от значение за настъпване на
изискуемостта на задължението, но същото не е било удостоверено съгласно
чл.418, ал.3 ГПК преди издаване на заповедта. А след като уведомлението на
длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й, последващото такова
не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на
задължението. Тук следва само да се посочи, че фактическо
връчване на ПДИ и заповедта действително е осъществено в хода на изпълнителното
производство, но видно същото е предприето именно на настоящия адрес на
ответницата в гр.София. Последното е в подкрепа на извода за неположени от
кредитора усилия по уведомяване на длъжника.
Изложените по-горе доводи са
релевантни и относно уведомяването на
длъжника, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК. Както изрично е прието с решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д.№
362/2015г., II
т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, това уведомяване не може да
бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
Съвкупно, установи се по
делото, че преди подаване
на заявлението по чл.
417, т. 2 ГПК банката - кредитор не е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост и поради това, предявеният установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК се явява неоснователен. А след като банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем без да са налице основания за това и ответникът В.,
като съдлъжник, не дължи сумата по издадената на това основание заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Изводът за неоснователност
на предявения иск прави ненужно произнасянето по евентуално наведените
възражения за неравноправност на договорните клаузи.
С оглед изхода от спора и
направеното искане, в полза на ответниците се следват сторените разноски.
Същите обаче не са представили доказателства за действително реализирани
такива, поради което такива не следва да им се присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Средец, ул.“Николай В.Гогол“ 18-20 срещу В.В.В., ЕГН: ********** и В.Т.В., ЕГН: ********** – двамата с
постоянен адрес ***,
иск за приемане на установено, че
ответниците дължат на ищеца, в условията на солидарност, вземане в общ
размер на 42174,55 евро, от които 36740,73 евро - неиздължена главница по
Договор за б. кредит от 17.10.2007 год., изменен и допълнен с Анекс от
18.01.2011 г., 4536,89 евро - изискуема редовна лихва за периода от
05.07.2013год. до 02.07.2015год., 719,45 евро - изискуема наказателна лихва за
периода от 05.08.2013год. до 23.07.2015год., 177,48 евро - изискуема комисионна
за управление, дължима съгласно чл.3.6 вр.чл.3 от договора за периода от
05.11.2012год. до 04.11.2014год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2015год. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 9006 по описа на ВРС,
XVI състав, е издадена Заповед № 4520/ 27.07.2015 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, като неоснователен.
.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: