Протокол по дело №154/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 123
Дата: 23 август 2021 г. (в сила от 23 август 2021 г.)
Съдия: Светла Миткова Цолова
Дело: 20212000600154
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 123
гр. Бургас , 23.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Благой Г. Потеров

Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600154 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 11.45 часа, поради закъснение на член
от състава на съда - съдия Мая Величкова.
Апелативна прокуратура се представлява от прокурор К..
Осъденият З.Ю., редовно призован се явява лично, конвоиран от
органите на ОЗ „Охрана“-Бургас и със служебния си защитник адв. В.А. от
Адвокатска колегия-Бургас.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните намира, че са налице изискванията на процесуалния
закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. А.: Няма да соча доказателства.
Съдът по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 283 от НПК ПРОЧИТА приложените по делото като
писмени доказателства документи.
Счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, постановеното
Определение № 260 от 25.06.2021 г. по ЧНД № 595/2021 г. по описа на ОС-
Бургас се оспорва като неправилно от процесуалния представител на
осъденото лице З. Ю. Ю.. в частта, в която определеното по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25 от НК общо наказание в размер на една година
лишаване от свобода е увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца и е
определено за изтърпяване общо наказание в размер на една година и шест
месеца.
Жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е
неоснователна, поради което моля да бъде оставена без уважение.
На първо място следва да се посочи, че неоснователно е позоваването
на принципа за най-благоприятно групиране на наказанието на осъденото
лице, който в случая е неприложим. Посоченият принцип се прилага при три
или повече осъждания единствено в случаите, в които някои от
престъпленията са едновременно в отношение на съвкупност и рецидив,
когато са налице различни варианти по отношение на размера на наложените
2
наказания. С проверяваното от Вас определение не е извършено групиране на
наказанията в различни съвкупности, а определяне на общо наказание по
четири отделни съдебни акта в една съвкупност. Последните не се намират
едновременно в отношение на съвкупност и рецидив, поради което не са
налице предпоставките за прилагане на принципа за благоприятност.
На следващо място, доводите на защитата за липса на висока степен на
обществена опасност на отделните деяния, включени в оспорваната пред Вас
съвкупност, както и за съдействие на осъденото лице за разкриване на
обективната истина по делата и за връщане на откраднатите вещи, са взети
предвид при индивидуализация на отделните наказания, поради което не
касаят настоящето производство.
За прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК за увеличаване на
определеното по правилата на чл. 25 от НК общо наказание, законът поставя
няколко кумулативни изисквания, които в случая са налице. Основната
предпоставка за това е да бъде направен извод, че определеното общо
наказание не може да постигне целите по чл. 36 от НК.
Съгласно трайно установената съдебна практика (Постановления №
4/1965 г. и № 1/1978 г. на Пленума на ВС, които не са отменени, Решение №
429/1993 г. на Първо н.о. на ВКС, Решение № 192/17.04.2013 г. по н.д. №
592/201 3г. Първо н.о. и др.), посочената оценка за приложимост на правната
норма на чл. 24 от НК е задължителна, като съдилищата са длъжни да
преценят в контекста на установените факти, дали определеното във всеки
конкретен случай най-тежко общо наказание е достатъчно да поправи и
превъзпита дееца, т.е. да се постигне целите на наказанието, посочени в чл.
36 от НК.
За приложение на правната норма на чл. 24 от НК съдебната практика
изисква да се прецени цялостната престъпна дейност на дееца и спецификата
на осъденото лице, т.е. обстоятелствата относно броя, вида и обществената
опасност на извършените престъпления и тяхната специфика,
продължителността на периода, през който са осъществени, подбудите и
мотивите за извършването им, проявената престъпна упоритост, както и
личната обществена опасност на самия деец, поради което неговите
3
предходни престъпни прояви не следва да бъдат игнорирани (Решение №
1/05.02.2021 г. по н.д. № 951/2020 г. Трето н.о., Решение № 207/03.01.2018 г.
по н.д. № 1094/2017 г., Решение № 192/17.04.2013 г. по н.д. № 592 Първо н.о.
и др.).
Предвид гореизложеното, възраженията на защитата в настоящото
производство са неоснователни.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, понастоящем З.
Ю. Ю.. е осъден с 16 броя отделни влезли в сила съдебни актове, които са
групирани в различни съвкупности. Факт е, че след всяко изтърпяно
наказание същият е продължил престъпната си дейност, която е преустановил
само през периода от 15.12.2017 г. до 21.02.2020 г., когато е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в местата за лишаване от свобода. Справката
за съдимост установява и факта, че след излизането си от затвора, само за
период от около 3 месеца-от 15.10.2020 г. до 10.01.2021 г. е извършил нови
четири престъпните деяния, които по своя характер съставляват тежки
умишлени престъпления и са с висока степен на обществена опасност.
Преценени в тяхната цялост и последователност същите водят до извод, че се
касае за лице с трайно установени престъпни навици, чиято дейност е
преустановена единствено по време на реалното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, което с поведението си демонстрира липса на каквото и
да е желание да се поправи и превъзпита, което налага засилване на
наказателната репресия.
Вторият налагащ се извод е, че няма никакви доказателства за
настъпил поправителен и превъзпитателен процес и постигане на целите на
наказанието, поради което определеното общо наказание, при което се
поглъщат по леките наказания, е явно несправедливо и правилно е увеличено
с шест месеца.
Поради това, моля да оставите жалбата без уважение, като потвърдите
атакуваното определение в посочената част.

АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че в случая не следва да
4
намери приложение разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение на общото
наказание. Съгласно Решение № 192 по н.д. № 85/2009 г. на ВКС,
приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК поначало се предвижда като
изключение и само за случаите, когато с оглед определените наказания за
отделните извършвани от един подсъдим престъпления, не могат да
постигнат целите на чл. 36 от НК, като е необходимо да има и съответствие
на наказанието с извършеното престъпление.
Въпросните осъждания, за които е осъден Ю. са извършени в един
кратък период от време, като почти при всички производства същият е
възстановил изцяло стойността на вещите, които са били отнети и е подписал
споразумение с прокурора, които са били одобрени от съдилищата. Само при
едно от тях не е имал възможност поради финансово затруднение да
възстанови изцяло стойността на отнетите вещи. Аз считам, че това са все
обстоятелства, които сочат една по-ниска степен на обществена опасност,
имам предвид и не на последно място неговата млада възраст.
Ние молим съда само за едно снизхождение при постановяването на
съдебния акт, като измените определението на първоинстанционния съд в
частта, в която е приложен чл. 24 от НК.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Ю.: Изтърпял съм досега
девет месеца.
Присъединявам се към казаното от моя защитник.
Моля, ако може да остане едната година.
Съдът приключва изслушването на съдебните прения.
Дава последна дума на осъдения.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Ю.: Моля съдът да отмени
увеличението на наказанието с шест месеца лишаване от свобода.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решението си в законоустановения срок.
5
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6