№ 258
гр. София , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000504128 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260275 от 30.09.2020г., постановено по гр.д.№10481/2019г., СГС е :
ОСТАВИЛ без разглеждане предявените от Р. Д. Д., ЕГН **********, Н. Н. А.,
ЕГН********** и „Никол Лекс“ООД, дружество учредено и регистрирано в ТР при АВ-
София с ЕИК175243162 против „ЕОС Матрикс“ЕООД, дружество учредено и регистрирано
в ТР при АВ-София с ЕИК131001375, активно субективно съединение искове с правно
основание чл. 439, ал. 2 от ГПК с искане да бъде установено между страните, че ищците не
дължат на ответника сумата от 1220, 29 лв. -разноски за държавна такса и 1060 лв. разноски
за процесуално представителство, дължими по изпълнителен лист от 01.11.2011 г., издаден
по ч.гр.д.№ 45125/2011 г. по описа на СРС, 51 състав и прекратява производството по гр. д.
№ 10481/2019 г. по описа на СГС, І-6 състав в тази част ;
ПРИЗНАЛ за установено в отношенията между страните и по исковете с правно
основание чл. 439, ал. 2 от ГПК предявени от Р. Д. Д., ЕГН **********, Н. Н. А.,
ЕГН********** и „Никол Лекс“ООД, дружество учредено и регистрирано в ТР при АВ-
София с ЕИК175243162 против „ЕОС Матрикс“ЕООД, дружество учредено и регистрирано
в ТР при АВ-София с ЕИК131001375, че ищците не дължат солидарно на ответника в
1
качеството му на частен правоприемник на "Райфайзенбанк (България) ЕАД въз основа на
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.11.2011 г. сумите по
изпълнителния лист от 01.11.2011 г., издаден по гр. д. № 45125/2011 г. по описа на СРС, 51
състав, както следва : сума в размер на 7 708.18 лв. /седем хиляди седемстотин и осем и 0,
18 лв. / - изискуема редовна лихва за периода от 05.07.2010 г. -12.10.2011 г., сума в размер на
3 963.25 лв./три хиляди деветстотин шестдесет и три и 0,25 лв./-изискуема наказателна
лихва за периода от 05.08.2010 г. -20.10.2011 г., като погасени по давност.
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените искове за установяване
недължимост на сума в размер на 49 362, 89 лв. /четиридесет и девет хиляди триста
шестдесет и два и 0, 89 лв. /-главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2011 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Срещу решението в частта, в която предявения иск е бил отхвърлен за сумата от
49 362.89лв., е постъпила жалба от ищците, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Съдът е приел, че в процесния случай намират приложение задължителните
указания на ППВС№3/1980г., без да съобрази, че това тълкувателно решение е изгубило
своето действие през 2008г., когато е приет сега действащия ГПК, а в условията на
евентуалност от 26.06.2015г., когато е прието ТР№2 по т.д.№2/2013г., с което е постановено
неговата изрична отмяна.Именно поради това погасителната давност за вземанията по
процесния изпълнителен лист е започнала да тече от датата на последното изпълнително
действие – 07.12.2012г., а не от датата на прекратяване на изп.д.№20118560401166, което е
станало на 07.12.2014г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.Ето защо следва да се приеме,
че погасителната давност е изтекла на 07.12.2017г. за вземането за главница по договора за
кредит, поради което е преклудирана възможността да се образува ново изпълнително
производство от взискателя за вече погасените вземания.Моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи иска и по отношение
на главницата по сключения между страните договор за кредит.
В срок е постъпил отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД, в който се изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищците е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е
допустимо по исков ред в следните хипотезите по чл. 424 ГПК : при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не
са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението
2
по чл. 414 ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок.Това не изключва
възможността длъжника да предяви по общия исков ред иск по чл.439 от ГПК, тъй като се
касае за различни фактически състави.В иска по чл.424 от ГПК съществуването на
вземането се оспорва въз основа на факти или доказателства, които са новооткрити, докато в
иска по чл.439 от ГПК фактите са новонастъпили.
В процесния случай се твърди, че в полза на кредитора не съществуват вземания по
изпълнителен лист от 01.11.2011г., издаден по ч.гр.д.№45125/2011 г. по описа на СРС, 51-ви
с-в, тъй като след образуване на изпълнително производство срещу длъжниците не са били
предприети действия по изпълнение, поради което претенцията е била погасена по давност.
От представеното копие от изп.д.№1166/2011г. по описа на ЧСИ Б.Б. се установява,
че на 21.06.2011г. е подадена молба от „Райфайзенбанк/България/“ЕАД за образуване на
изпълнително дело срещу ищците „Никол Лекс“ООД, Р.Д. и Н.А., която е била с предмет
принудително изпълнение на вземания, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№45125/2011г. по описа на СРС, 51-ви състав.В молбата взискателят е посочил изрично, че
на основание чл.18 от ЗЧСИ възлага на съдебния изпълнител да извърши цялостна справка
за имущественото състояние на длъжниците по делото.
В периода от 10.01.2012г. до 07.12.2012г. са предприети действия по запор на
вземания на длъжниците от трети задължени лица, запори на дружествени дялове и на лек
автомобил, който е притежаван от длъжника Р.Д..Между страните не е спорно, че
последното изпълнително действие по делото е било извършено на 07.12.2012г.
На 22.03.2013г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ЕООД, в която е направено
искане за конституирането му като взискател по делото, тъй като е придобил вземанията на
„Райфайзенбанк/България/“ЕАД въз основа на договор за цесия, което искане е било
уважено с разпореждане на съдебния изпълнител.Дружеството е направило искане за
извършване на нови изпълнителни действия на 11.05.2015г.
Тъй като след 07.12.2012г. взискателят не е поискал да бъде извършено ново
изпълнително действие в продължение на повече от две години, то следва, че на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство е било прекратено по силата на
закона, считано от 07.12.2014г.Давността за вземанията е започнала да тече не от този
момент, а от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие/т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК/.Независимо от обстоятелството, че към момента на образуване
изпълнителното производство е действало ППВС 3/80, според което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на
същото, и по време на производството давност не тече, то следва да се приеме, че ТР
2/26.06.15 на ОСГТК на ВКС следва да намери приложение, тъй като е било постановено по
време на висящото изпълнително производство и с него се отменя предходния тълкувателен
акт.От изложеното следва, че давността върху вземания, предмет на изпълнително дело,
3
образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително
действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече.
Както бе посочено по-горе последното изпълнително действие по изп.д.№1166/2011г.
по описа на ЧСИ Б.Б. е било извършено на 07.12.2012г., а първото действие, което би могло
да прекъсне давността, е било извършено на 27.06.2019г., когато са изпратени запорни
съобщение до трети задължени лица, което е било предприето по новообразуваното изп.д.
№844/2019г. по описа на ЧСИ Б.Б..Между двете действия е изминал период, който е по-
голям от 5г, поради което следва да се приеме, че и вземането за главница по договор за
кредит от 29.01.2008г. е било погасено по давност.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната му част като неправилно следва да бъде отменено и
постановено друго по същество, с което предявеният иск се уважи.
В полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените по делото разноски,
които са в общ размер на 5 910.66лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260275 от 30.09.2020г., постановено по гр.д.№10481/2019г.
на СГС в частта, в която са отхвърлени предявените искове от Р. Д. Д., ЕГН **********, Н.
Н. А., ЕГН********** и „Никол Лекс“ООД, ЕИК175243162 против „ЕОС Матрикс“ЕООД,
ЕИК131001375, за приемане на установено в отношенията между страните, че ищците не
дължат солидарно на ответника в качеството му на частен правоприемник на
"Райфайзенбанк (България) ЕАД, сумата от 49 362.89/четиридесет и девет хиляди триста
шестдесет и две цяло и осемдесет и девет/лв., представляващ главница по договор за банков
кредит от 29.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2011
г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта на присъдените в полза на
ответника разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“ЕООД,
ЕИК131001375, че Р. Д. Д., ЕГН **********, Н. Н. А., ЕГН********** и „Никол Лекс“ООД,
ЕИК175243162 не дължат солидарно на ответника в качеството му на частен правоприемник
на "Райфайзенбанк (България) ЕАД, сумата от 49 362.89/четиридесет и девет хиляди триста
шестдесет и две цяло и осемдесет и девет/лв., представляващ главница по договор за банков
кредит от 29.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2011
г. до окончателното изплащане на задължението.
4
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК131001375 да заплати на Р. Д. Д., ЕГН
**********, Н. Н. А., ЕГН********** и „Никол Лекс“ООД, ЕИК175243162, сумата от
5 910.66/пет хиляди деветстотин и десет цяло и шестдесет и шест/лв., представляваща
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5