Решение по дело №1586/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 118
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20225510101586
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. К., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510101586
по описа за 2022 година

В исковата молба ищците, чрез пълномощника си адв. М. Д. заявяват,
че от *** год. техният праводател Р. Т. М., роден на *** г., починал на *** г.
е обработвал зеленчукова градина с площ от 130 кв.м., представляваща имот
планоснимачен номер 269 по плана на гр. М. от *** г., при съседи - имот
планоснимачен номер 257, река С., имот планоснимачен номер 268 и от запад
- улица по плана на гр. М. от *** г., одобрен със Заповед № ***.*** г., което
по сега действащия кадастрален план на град М. представлява: част от
Поземлен имот с идентификатор 49494.658.177 /четиридесет и девет хиляди
четиристотин деветдесет и четири точка шестстотин петдесет и осем точка
сто седемдесет и седем/, находящо се в землището на гр. М., по силата на
одобрения кадастрален план на гр. М. със Заповед № *** г. на изпълнителния
директор на АГКК и Заповед № *** г. на началник СГКК – С., с площ на
целия имот от 779 /седемстотин седемдесет и девет/ кв.м., вид територия –
земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя и стар номер ***
/сто седемдесет и четири/, при съседи: 49494.658.324, 49494.658.176,
49494.658.177593, 49494.658.592, 49494.658.338, 49494.658.200,
49494.658.2895, 49494.658.212, 49494.658.208, 49494.558.207, 49494.658.206,
49494.658.204, 49494.658.203, 49494.401.821, 49494.658.170 и 49494.658.169.
Твърди, че за зеленчуковата градина не притежават документ за
собственост, но вече повече от 50 години я обработват необезпокоявани от
никого, първоначално от техния праводател и след смъртта му от последната
от тях с ищците. Работели я, като своя.
Сочи, че когато решили да се снабдят с нотариален акт по
обстоятелствена проверка по реда на 587 и сл. от ГПК, с изненада открили, че
независимо от записванията по разписните книги, че същият се води на
1
наследници на Р. Т. М., общинската администрация им отказала да им издаде
необходимите документа, в това число и скица/схема под предлог, че същият
е общинска собственост. И до сега никой не го е потърсил, не го е
притеснявал с претенции за собственост.
Заявява, че имотът го владеят непрекъснато повече 50 години.
Обработват го необезпокоявани от никого. Никой не е предявявал претенции
към имота. Ето защо, считат, че са го придобили по давност и наследство.
Твърди, че независимо, че по силата на Застроителния и регулационен
план на М. от 1987 г. наследственият им имот не съществува като имот с
граници и площ, този план не е приложен на място. Никога не е влизал а
ТКЗС. Винаги е съществувал в реални граници, както и останалите имоти по
течение на реката хората са си ги обработвали като зеленчукови градини. Част
от тези имоти са индивидуализирани. Независимо, че техният имот не е
индивидуализиран, то винаги са го владели, първо чрез техния праводател, а
след това от последната от тях ищците.
Сочи, че поземлен имот 269 по плана от *** г. на М. е идентичен с част
от поземлен имот № *** по плана М. от 1987 г., идентичен с част от имот с
идентификатор 49494.1158.177 /четиридесет и девет хиляди четиристотин
деветдесет и четири точка шестстотин петдесет и осем точка сто седемдесет и
седем/ по КККР на гр. М..
Ето защо, за тях е налице правен интерес от водене на настоящия
процес, в който да се легитимират като собственици на имота, придобит по
давност и наследство по отношение на ответника.
На основание всичко изложено, молят съда да постанови решение, по
силата на което да бъде признато по отношение на община М., че К. П. М.,
ЕГН **********, М. Т. Г., ЕГН **********, Р. Т.о М., ЕГН ********** и Р.
Ж. А., ЕГН ********** са собственици поради изтекла придобивна давност и
наследство на:
част от Поземлен имот с идентификатор 49494.658.177 /четиридесет и
девет хиляди четиристотин деветдесет и четири точка шестстотин петдесет и
осем точка сто седемдесет и седем/, находяща се в землището на гр. М.. по
силата на одобрения кадастрален план на гр. М. със Заповед № *** г. на
изпълнителния директор на АГКК и Заповед № *** г. на началник СГКК – С.,
с площ на целия имот от 779 /седемстотин седемдесет и девет/ кв. м., вид
територия - земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя и
стар номер *** /сто седемдесет и четири/, при съседи: 49494.658.324,
49494.658.176, 49494.658.177593, 49494.658.592, 49494.658.338,
49494.658.200, 49494.658.2895, 49494.658.212, 49494.658.208, 49494.658.207,
49494.658.206, 49494.658.204, 49494.658.203, 49494.401.821, 49494.6.58.170 и
49494.658.169, която съвпада с бивш имот планоснимачен номер 269 по плана
на гр. М. от *** г. с площ от 130 кв.м., представляващ зеленчукова градина,
при съседи - имот планоснимачен номер 257, река С., имот планоснимачен
номер 268 и от запад - улица по плана на гр. М. от *** г., одобрен със Заповед
№***.*** г., с произтичащите от това законни последици.
С допълнителна молба вх. № 7921/18.07.2022 г. по описа на съда
пълномощникът на ищците адв. Д. заявява, че цената на иска е 6,10 лева.
Описват имота по действащия кадастрален план на град М. както следва:
2
130/779 /сто и тридесет седемстотин седемдесет и девети/ идеални части
от Поземлен имот с идентификатор 49494.658.177 /четиридесет и девет
хиляди четиристотин деветдесет и четири точка шестстотин петдесет и осем
точка сто седемдесет и седем/, находяща се в землището на гр. М., по силата
на одобрения кадастрален план на гр. М. със Заповед № *** г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ на целия имот от 779 /седемстотин
седемдесет и девет/ кв. м., вид територия – земеделска, начин на трайно
ползване: изоставена орна земя, категория на земята 8, предишен
идентификатор 49494.658.174 и номер по предходен план ***, съседи:
49494.701.204, 49494.701.206, 49494.701.207, 49494.701.208, 49494.701.212,
49494.701.2895, 49494.658.200, 49494.658.338, 49494.658.592, 49494.658.324,
49494.658.593, 49494.658.2731, 49494.658.176, 49494.658.169, 49494.658.170 и
49494.658.203, която съвпада с бивш имот планоснимачен номер 269 по плана
на гр. М. от *** г. с площ от 130 кв.м., представляващ зеленчукова градина,
при съседи - имот планоснимачен номер 257, река С., имот планоснимачен
номер 268 и от запад - улица по плана на гр. М. от *** г., одобрен със Заповед
№***.*** г. Посочват периода, за който ищците са владели имота както
следва: от *** г. до настоящия момент - 18.07.2022 г. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат М. Д., която моли съда да уважи
предявеният иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага
в писмено становище по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Д.Г., в
качеството му на кмет на община М., с който заявява, че оспорва претенцията
на ищеца по основание и размер.
Оспорва предявеният иск по основание като излага следните
съображения:
За поземлен имот с идентификатор 49494.658.177 по КККР на гр. М. е
съставен Акт № *** за частна общинска собственост от *** г., вписан в СВ -
К. с вх. рег. № 2138, Акт 41, том 7, н. дело 1295 от 28.03.2022 г., с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. З от ЗОС, чл. 45г, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, Протоколно решение от 15.10.2008 г., одобрено със Заповед № *** г.
на Директора на Областна дирекция „Земеделие“, гр. С. и Протоколно
решение от 07.10.2009 г., одобрено със заповед № *** г. на Директора на ОД
„Земеделие“, гр. С. и Заповед № ***/ *** г. на Кмета на Община М..
Сочи, че по силата на чл. 19 ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява
земеделски земи, които не са били заявени за възстановяване при предвидени
в разпоредбата предпоставки - да е налице влязъл в сила план за
земеразделяне и одобрена карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници. Разпоредбата е императивна. По силата на чл.2 т. 1 ЗОС
общината придобива имотите и вещите, определени със закон.
Последователно и непротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че
в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за
възстановяване в предвидения от закона срок и в този смисъл са останали
след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са
били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ,
3
за което не са налице доказателства относими към ищците.
Могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено
владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на
ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е
установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. А щом не подлежат на
възстановяване, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ - в
него влизат само незаявените в срок земи. Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови
правото на собственост, което юридически не е отнемано, но фактически
владението върху имотите е отнето; следователю) законът не може да отнема
собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията.
Имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото
собствениците им не са станали членове на ТКЗС или ако са били членове на
ТКСЗ са залазили собствеността в реални граници до размера и при
условията, определение с Примерния устав на ТКЗС и тези имоти не са били
отнети фактически, те са залазили характера си на частна собственост и
реалните си граници и не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Посоченото тълкуване е приложимо в случаите, в които към момента на
обобществяване на земята (образуване на ТКЗС) имотът е имал селищен
характер или земеделски характер и собственикът, респ. владелецът му не са
станали членове на ТКЗС, залазили са владението в реални граници и
владение в реални граници е осъществявано и към момента на влизане в сила
на ЗСПЗЗ без междувременно имотът фактически да е отнет от държавата.
При конкуренция на правата между общината и гражданина, на
практика общината не може да извърши заверка на молба - декларация със
съдържание, което да удовлетвори заявителите, освен да постанови отказ.
При земеделските земи собствеността върху имотите се придобива по реда,
предвиден в чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Когато реституция на земя не е извършена или правата на бившите
ползватели да придобият собственост по административен ред не са
упражнени, земеделската земя остава в собственост на общината.
Стопанисването, управлението и разпореждането с имоти – общинска
собственост е регламентирано в разпоредбите на чл. 19 и чл. 25 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а
след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават
общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя,
останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за
възстановяване.
Разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ урежда правния статут на земите, за
които не са подадени заявления за възстановяване. Само тези земи
представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на
чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях. Съгласно
§ 14, ал.1, от ЗСПЗЗ, публикувано в бр.79 от 2020 г. на ДВ, срок 5 години от
влизането в сила на закона земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ се предоставят от
общинските съвети само при условията на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ
4
(ДВ, бр. 62 от 2010 г.), както и за изпълнение на обекти от техническата
инфраструктура за изпълнение на дейности по предоставени права по Закона
за подземните богатства и на други проекта, за конто съгласно закон се
допуска принудително отчуждаване. Съобразно разпоредбата на ал. 2 от § 14,
в срок 5 години от влизането в сила на закона земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ
не могат да бъдат предмет на други разпоредителни сделки, извън посочените
в ал.1.
В производството по определяне на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ не може да
се прекроява влязлата в сила карта на възстановената собственост (КВС) - не
могат да се разместват граничите на имотите, нито да се извършват поправки
на явни фактически грешки, допусната в КВС, тъй като е налице друг ред, по
който те могат да се поправят.
За земеделските земи, включени в общинския поземлен фонд, има
издадени решения на ОСЗ, в които съответната община се сочи за собственик.
Земите от общинския поземлен фонд са различни от земите по чл. 19 от
ЗСПЗЗ. Земите по чл. 19 са тези, които са останали след възстановяването на
собствеността, но за тях не са се явили заявители, на които да им бъде
възстановена собствеността или са свободни, поради което се стопанисват от
общината.
Според чл. 19, ал. 15 ППЗСПЗЗ земите по чл. 19 ЗСПЗЗ не могат да се
използват за обезщетяване, освен за изпълнение на съдебни решения. Докато
земите от общинския поземлен фонд служат, каквито са тези по чл. 25 от
ЗСПЗЗ, за обезщетяване със земя на собственици, на които е признато правото
на собственост върху земеделски земи, но то не може да бъде възстановено по
причини, посочени в чл. 106, ал. 1, чл. 10в ЗСПЗЗ и в други изброени от
закона хипотези.
Въпросът за приложимостта на придобивната давност по отношение на
имоти, попадащи в плана за земеразделяне на землището, за които общината е
съставила актове за общинска собственост като земи от остатъчния фонд по
чл. 19 ЗСПЗЗ, е предпоставен от обсъждане на този за статута на тези имоти
към момента на кооперирането им в ТКЗС.
За да се възстанови собствеността на наследниците на имотите в реални
граници първо следва да се осъществи производство за установяване на
границите им. Върховният касационен съд споделя решението на
контролираната инстанция, че приложимата процедура за установяване на
старите реални или възстановими граници на процесните имоти е тази по чл.
45д-ж от ППЗСПЗЗ. Тези норми регламентират реда за възстановяване
правото на собственост в случаите по чл. 19 ал.4 т. 1-3 от ЗСПЗЗ и за начина,
по който се установяват границите на земеделските имоти- чрез геодезически
измервания от правоспособно лице по кадастъра и изработването на скица-
проект. Действително, процедурата изисква решението на Общинска служба
„Земеделие" за възстановяване на собствеността да се вземе след издаване на
заповед от кмета на общината, която се връчва по реда на АПК и след това
изпращане на решението за нанасяне на имота в кадастралната карта и за
издаване на скица по ЗКИР /, но евентуалните нарушения при
възстановяването на собствеността на имотите са ирелевантни за
отговорността при нанасянето, защото така би се стигнало до недопустимо
5
разширяване на предмета на доказване. Решение № 73 от 19.03.2015 г. по нак.
д. № 2026/2014 г. на Върховен касационен съд.
Оспорва предявеният иск по размер, тъй като не става ясно по
категоричен начин как е формиран размера на исковата претенция на ищците.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли иска като неоснователен,
като им присъди направените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото е представена извадка от разписна книга към плана от *** г.
на град М., в която е записано имот № 267, вид и назначение на имота: зел.
гр.; собственост на Р. И.П.М..
От представените по делото удостоверение за наследници № *** г.,
издадено от община М. се установява, че след смъртта си Р. Т. М., починал на
*** г. е оставил за свои наследници по закон М. Ж. М. (съпруга, починала на
*** г.), Т.Р. М. (син, починал на *** г.), К. П. М. (съпруга) и М. Т. Г. (дъщеря).
Представени са скици на поземлен имот № *** г. и № *** г., издадени
от АГКК, СГКК – С., за поземлен имот с идентификатор 49494.658.177 с
площ от 779 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: изоставена орна земя, със собственици по КРНИ: община
М. , ид. част 1/1 от правото на собственост, Акт за частна общинска
собственост № *** г., издадено от Служба по вписванията – К..
По делото е представено удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2
от Приложение № 2 към ЗМДТ на Р. Ж. А. в уверение на това, че съгласно
нормите за оценка от Приложение № 2 към ЗМДТ за имот находящ се в 6180
град М., описание на земята: изоставена орна земя и представляващ
земеделска земя, данъчната оценка на имота е 6,10 лева.
По делото е представен акт за частна общинска собственост № ***/***
г., с който на основание чл. 2, ал. 1, т. 3от ЗОС и чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, чл.
19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, Протоколно решение от 15.10.2008 г., одобрено със
заповед № *** г. на директора на ОД „Земеделие“ – С. и Протоколно решение
от 07.10.2009 г., одобрено със заповед № *** г. на директора на ОД
„Земеделие“ – С. и заповед № ***/*** г. на кмета на община М. е актуван като
общинска собственост: поземлен имот с идентификатор 49494.658.177 с площ
779 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
тройно ползване: изоставена орна нива; категория VIII, стар идентификатор
49494.658.174 по кадастралната карта на град М..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Т. И. Б. и Р. З. Д., за да се установи обстоятелството, че повече от 50 г.
ищците владеят и обработват недвижимия имот.
Свидетелят Д. заявява, че откакто се помни са комшии с ищците.
Помни процесната нива от 4-годишен. „Там съм бягал, там съм тичал“.
Твърди, че нивата не е била в ТКЗС и не знае някой да я оспорва. Сочи, че
нивата първо е обработвана от бабата на Р. и дядо й Р.. Сега нивата се
обработва от Р. Ж.. Заявява, че в момента няма посято, но иначе си сеят
домати, чушки, пипер, „откакто се помня сеят картофи“ каквото е
6
необходимо за една къща. Мястото било заградено с мрежа, с тел. Сочи, че
там няма път и нивата се намира покрай самата река на М.. Къщата отдолу
също е купена от една-две години и там обработват мястото.
Свидетелката Б. заявява, че познава Р. и имота, за който се води делото.
Сочи, че „познава това местенце от 10-годишна“. Заявява, че бабата и дядото
на Р. са обработвали нивата докато са били живи, след това родителите й,
сега го работят Р. и мъжа й Д.. „Сеят домати, краставици, пипер 2-3 редчета“.
Мисли, че мястото не е влизало в ТКЗС.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено.
От заключението се установява, че процесният имот в кадастралния и
регулационен план на град М. одобрен със зап. № ***.*** г. е с пл.сн. № 269
извън регулация и записан в разписната книга към плана на Т. Д. Г. и Р. Т. М.
с начин на трайно ползване зеленчукова градина. В следващия кадастрален и
регулационен план на града одобрен със заповед № *** г.,процесният имот не
е отразен, отразени са подпорните стени от запад и изток на
местоположението където се намира имота. В кадастралната карта на гр. М.
одобрена със заповед № *** г. и изменена със заповед № *** г. на началника
на СГКК - С., процесният имот попада в ПИ-49494.658.177, собственост
общинска частна, територия земеделска, начин на трайно ползване -
изоставена орна земя. В КВС на землище М. процесния имот е част от ПИ
***. При проверка в Областна администрация С. е установено, че имотът не е
актуван като държавен. При проверка в ОбС „Земеделие” гр. М. не са открити
данни за реституционни претенции към процесния имот от други
собственици. В Общинска служба „Земеделие” К. не са открити данни за
процесния имот да е внасян в ТКЗС. Имот с пл.сн. № 269 по кадастрален план
на гр. М. от *** г. представлява част от ПИ-*** по КВС, който е идентичен с
ПИ-49494.658.177 по КККР. В следващия кадастрален и регулационен план
на гр. М. одобрен със заповед № *** г. процесният имот не е отразен. Вещото
лице сочи, че в момента на огледа имота видимо се обработва и поддържа. В
КВС на землище М., както и в КККР одобрена със заповед № *** г. на изп.
директор на АГКК, процесният имот с пл.сн. № 269 по плана от *** г.не е
отразен. В кадастралния и регулационен план на гр. М., одобрен със зап. №
***г. /а не 1987 г./ процесният имот не е отразен. През 2004 г. е извършено
оцифряване на плана от 1985 г., в който процесният имот също не е отразен.
Вещото лице сочи, че процесния имот е част от ПИ 49494.658.177 с площ от
125 кв.м. измерен на място.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на
7
иска е налице при оспорване на ответника на претендираното от ищеца право.
По настоящото дело ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е
собственик, заявявайки собственически права по отношение на процесното
лозе. С оглед на изложеното съдът преценя предявения установителен иск за
допустим, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността /ЗС/ правото на собственост
се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени от закона. Общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират
давностно владение като основание за придобиване на правото на
собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична законова
разпоредба не изключва този придобивен способ. От събраните по делото
доказателства писмени и гласни се установи, че наследодателят на ищците е
владял процесния имот от *** г., а след неговата смърт ищците са
продължили да владеят процесния недвижим имот, като владението
продължава и до днес.
Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези
земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца. Той трябва
да държи вещта “като своя”. Намерението е факт от душевния мир на човека,
който трудно се доказва. Ето защо в чл. 69 ЗС е въведена презумпцията:
”предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго”. Презумпцията не е оборена. От данните по делото е
видно, че владението е постоянно, т. е. наследодателят на ищците и самите
ищци, през цялото време са изразявали трайна воля да държат имота за себе
си. Владението е явно и несъмнено, т.е. К. П. М., М. Т. Г., Р. Т. М. и Р. Ж. А.
са манифестирали поведение, което не е оставяло никакво съмнение, че
упражняват фактическата власт за себе си. Владението е непрекъснато.
От събраните по делото гласни и писмени доказателствата по делото
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено, че
към *** г. и през следващите годините наследодателят на ищците – Р. Т. М. е
притежавал недвижим имот – зеленчукова градина, която по кадастралния и
регулационен план на гр. М. одобрен със зап. № ***.*** г. е с пл.сн. № 269
извън регулация и записан в разписната книга към плана на Т. Д. Г. и Р. Т. М.
с начин на трайно ползване - зеленчукова градина. В следващия кадастрален и
регулационен план на града одобрен със заповед № *** г., процесният имот
не е отразен, отразени са подпорните стени от запад и изток на
местоположението където се намира имота. В кадастралната карта на гр. М.
одобрена със зап. № *** г. и изменена със зап. № *** г. на началника на
СГКК гр.С., процесният имот попада в ПИ-49494.658.177, собственост
общинска частна, територия земеделска, начин на трайно ползване-
изостовена орна земя. В КВС на землище М. процесния имот е част от ПИ
***. От заключението и свидетелските показания се установява, че имотът е
облагороден. Установи се, че през годините Р. Т. М. и семейството му не са
губили владението върху имота, а впоследствие и наследниците не са губили
владението върху него, тъй като не се установи процесната зеленчукова
градина да е била стопанисвана или завладяна от другиго. По делото няма
доказателства процесният имот да е бил внасян в ТКЗС, като няма и
доказателства /влязло в сила решение на комисия на общината за
8
отчуждаване на имота след провеждане на административна процедура за
оценка и заплащане/ имотът да е бил отнет от владението на наследодателя
или от ищците чрез отчуждаване или одържавяване. Следва да се приеме, че
имотът не е бил включен в ДПФ и съответно не е бил държавна респ.
общинска собственост и по отношение на същия не се прилага забраната за
придобиване по давност, визирана в чл.86 от ЗС.
Процесният имот е със статут на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от
ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят е определил приложното поле на
ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към настоящия момент.
Съгласно чл.10, ал.1- ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или
юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по
приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено
в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична
/частна/ собственост по отношение на определена категория имоти –
земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е
отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в
реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение №79/10.04.2013 г. по гр.д.№
612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение № 197/10.05. 2011 г. по гр.д.№ 430/2010 г.
на ВКС; Решение № 765/28.10.2010 г. по гр.д № 1987/2009 г. на ВКС, г.о.,
Решение № 798/16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и др.,
постановени по чл. 290 от ГПК/. Тъй като процесният имот не попада в
хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване
или отчуждаване, а е запазил статута си на частна собственост и е владян от
наследодателите на ищеца и от последните в реални граници, то не се
прилагат нито разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на
чл. 19 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за възстановяване
земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на
10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл. 19 от
ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В
този фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС
или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие по реда
на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните
срокове /Решение № 427/21.07.2009 г. по гр.д.№ 3255/2008 г. на ВКС, II г.о.;
Решение № 21/04.02.2011 г. по гр.д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение №
249/04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 от ГПК/. Предвид
гореизложеното съдът намира, че по отношение на процесната земеделска
земя разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй като няма данни имотът да
е бил включен в ТКЗС или фактически да е отнет от собственика и
наследниците му, поради което и не попада в обхвата на чл. 19 от ЗСПЗЗ и
общината не е станала негов собственик след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост за
землището на гр. М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, във вр. с чл. 19 от
9
ЗСПЗЗ. В тази връзка ответникът не е навел твърдения и не е представил и
доказателства, че е придобил имота на друго правно основание. Актът за
общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностното лице
по ред и форма, определен в закона, с който общината удостоверява
възникване на право на собственост, без актът за общинска собственост да
има правопораждащо действие - чл.5, ал.3 от ЗОС. С оглед гореизложеното и
предвид доказателства по делото съдът приема за опровергана констатацията
в акт за частна общинска собственост № ***/*** г., че процесният имот: Пи
49394.658.177, с площ 779 кв.м., трайно предназначение на територията :
земеделска, категория на земята VIII, стар идентификатор 49494.658.174 по
кадастралната карта на град М. е частна общинска собственост, тъй като към
момента на съставянето му ищците като наследници на общия наследодател
Р. Тодорв М. са придобили собствеността върху него по наследство и
давностно владение продължило повече от 60 години. Посоченото в акта
основание не е вярно, поради което е оборена неговата доказателствена сила.
Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че до смъртта
си Р. Т. М. не е губил това право на собственост, т.к. не са налице
ангажирани по делото доказателства, че имотът е бил включван в ТКЗС или е
бил масовизиран по някой друг от предвидените в закони или подзаконови
актове, действали след приемането на Конституцията от 1947 г. начини, или
да е бил фактически отнет, поради което със смъртта наследодателя правото
на собственост върху имота е преминало в патримониумите на наследниците
му по закон.
Не се е налагало собствеността върху имота да бъде придобивана от
наследниците по силата на давностно владение, т.к. е била придобита на
основание наследствено правоприемство, което представлява едно от
придобивните основания, на които те са се позовали в исковата си молба.
Тъй като Община М., чиято е и доказателствената тежест по смисъла на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи твърдението си имотът да е бил коопериран
в ТКЗС, без правно значение за основателността на исковите претенции се
явяват обстоятелствата дали давност е текла или не или дали имотът е бил
обект на реституция или не, т.к. разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и §1
от ДР на ЗС, чл. 19 и чл. 25 от ЗСПЗЗ не следва да намерят приложение в
конкретния казус.
С оглед гореизложеното и предвид доказателства по делото съдът
приема, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
За претендираните от ищците разноски по делото е представен списък
на разноските съгласно чл. 80 ГПК, в който е включено и искане за заплащане
на: държавна такса за вписване на исковата молба, държавна такса за
снабдяване с удостоверение за скица на процесния имот. Съдът намира, че
посочените разходи не са разноски по смисъла на закона. Под разноски
законът има предвид внесена държавна такса, възнаграждение за един
адвокат, възнаграждения за вещи лица и възнаграждения за свидетели. На
присъждане съобразно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК не подлежат разходите,
които е направила страната за редовността на исковата молба, съобразно
10
разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, тъй като нормата на закона не
предвижда задължение противната страна да репарира подобни разходи. По
изложените съображения съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците заплатената държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат в
размер на 1 200 лева.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящият случай
ищците са представили списък за разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община М., с ЕИК ***, с
адрес на управление град М., пл. *** представлявана от Кмета Д.Г., че К. П.
М., ЕГН **********, с адрес: град М., улица ***, М. Т. Г., ЕГН **********, с
адрес: град К., ***, Р. Т. М., ЕГН **********, с адрес: град М., улица „*** и
Р. Ж. А., ЕГН **********, с адрес: град М., улица ***, със съдебен адрес: град
К., улица ***, чрез адвокат М. Д. са собственици по наследство и давностно
владение на следния недвижим имот:
Поземлен имот с площ от 125 кв.м., който е част от Поземлен имот с
идентификатор 49494.658.177 /четиридесет и девет хиляди четиристотин
деветдесет и четири точка шестстотин петдесет и осем точка сто седемдесет и
седем/, находяща се в землището на град М., по силата на одобрения
кадастрален план на град М. със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с площ на целия имот от 779 /седемстотин седемдесет и девет/
кв.м., вид територия - земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна
земя, категория на земята VIII, предишен идентификатор 49494.658.174 и
номер по предходен план ***, съседи: 49494.701.204, 49494.701.206,
49494.701.207, 49494.701.208, 49494.701.212, 49494.701.2895, 49494.658.200,
49494.658.338, 49494.658.592, 49494.658.324, 49494.658.593, 49494.658.2731,
49494.658.176, 49494.658.169, 49494.658.170 и 49494.658.203, като същият
съвпада с бивш имот планоснимачен номер 269 по плана на град М. от *** г.,
представляващ зеленчукова градина, при съседи - имот планоснимачен номер
257, река С., имот планоснимачен номер 268 и от запад - улица по плана на
град М. от *** г., одобрен със Заповед № ***.*** г., който имот е
индивидуализиран и нанесен в скица копие - извадка от кадастралната карта
на град М. относно ПИ 49494.658.177 и нанесен процесен имот измерен на
място, представляващ Приложение № 1 от Съдебно техническата експертиза
по делото с нанесени координати по координатна система от 2005 г., както
следва: 1. 4719748.738 503436.168; 2. 4719750.996 503***.293; 3. 4719738.653
503449.422; 4. 4719735.288 503439.035 при съседи на имота: имот с пл. номер
49494. 658.176, 49494.658.170, 49494.658.593, 49494.658.177 по КККР на град
М..

ОСЪЖДА Община М., с ЕИК ***, с адрес на управление: град М., пл.
*** представлявана от Кмета Д.Г. да заплати на К. П. М., ЕГН **********, с
11
адрес: град М., улица ***, М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: град К., ***, Р.
Т. М., ЕГН **********, с адрес: град М., улица *** и Р. Ж. А., ЕГН
**********, с адрес: град М., улица ***, със съдебен адрес: град К., улица
***, чрез адвокат М. Д. сумата в размер на 1 200 лева, представляваща
направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12