РЕШЕНИЕ
№ 708
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330207091 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4390675 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на Х. Л. С., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. за нарушение по
чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата и допълнително становище от
повереник.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище от юрисконсулт намира жалбата за неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 18.01.2021г. около 12.46ч лек автомобил с рег. № *******, марка
„БМВ”, модел „740 Д Х Драйв”, управляван от жалбоподателя, се движел по
път ІІ-64 в посока север между с.Граф Игнатиево и с.Черноземен. В близост
до км.35+500метра скоростта му била 94 км/ч, при ограничение за движение
с нарочен знак „В-26“ до 60 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана
система за видеоконтрол TFR1-M № 511. В последствие бил издаден и фиша
предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя като
управител на юридическото лице собственик на автомобила „БМВ“.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. На
следващо място приложени са надлежни доказателства за годността на
техническото средство, както и протокол за използването му по чл.10 от
Наредбата, включително снимка на разположението на уреда, макар в
полицейския автомобил. Ето защо за настоящата инстанция няма съмнение
досежно съставомерността на нарушението за скорост. Посочения протокол
изрично сочи, че участъка на контрол е извън населено място, а техническото
средство е било на 200 метра от знака В-26. Последното недвусмислено сочи,
че е имало въведено ограничение с нарочен пътен знак В-26, тъй като
протоколът е доказателствено средство за отразеното в него.
По фактите жалбоподателя практически не спори като твърди, че в
случая е налице нарушение по приложението на закона. Това становище не се
споделя от настоящата инстанция. На първо място нормата на чл.21, ал.1
ЗДвП въвежда изискуеми скорости за различните категории МПС според вида
на пътя, докато отклонението от тези стойности се извършва с пътен знак. В
процесния казус с нарочен знак В-26 е било въведено ограничение от 60 км/ч,
което не е спазено от жалбоподателя и резонно е да понесе отговорността за
това. В този смисъл нарушението е правилно подведено под нормата на ал.2,
във вр. с ал.1 на чл.21 ЗДвП. На следващо място ясно са посочени дата и
място на нарушението, както и структурата на МВР издала фиша. Освен това
закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на
вътрешните работи, а в случая това е сторено. В електронния фиш са ясно
посочени три имена, адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е
инидивидуализиран. На следващо място по делото са приложени
2
удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото
средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от
жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с
годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП и е определена глоба от 300 лева за превишение от 34 км/ч. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-
висока – 97 км/ч и превишение 37 км/ч, но това с нищо не нарушава правата
на жалбоподателя. Нарушението на чл.21, ал.2, вр с ал.1 ЗДвП се изразило в
неспазване на отклонението от общите правила на последната норма, която
регламентира скорости на движение според типа МПС и пътя на, който се
намира. Именно различието в специално поставен знак „В-26“ субсумира
нарушението като такова на ал.2 на чл.21, вр с ал.1 от нея. Най-накрая следва
да се посочи и, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на
посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата
предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е
извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично
е управлявал посоченото МПС
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН като е направено своевременно
искане. Минималния размер на същото настоящата инстанция намира за
съответно на извършеното по делото.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4390675 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на Х. Л. С., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. за нарушение по
чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Х. Л. С., с ЕГН ********** от гр.П., ул.А. №** да
3
заплати сумата от 80 лева на ОДМВР Пловдив представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4