Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 03.05.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №13872/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба от К.ЗА З.на П., с която е предявен срещу Б.П.Б.
АД колективен иск по реда на чл.186, ал.3 ЗЗП, с правно основание чл.148, вр. чл.146, вр. чл.143, ал. 1,
т.6 и т.10а ЗЗП както следва:
1). За прогласяване на
нищожност на чл.13, ал.1, б. „г“ (чл.13, ал.2, б. „б“) от Типов договор за предоставяне
по потребителски кредит, предвиждащ такса за реструктуриране на кредита в
размер на 50 лв., платима при всяко реструктуриране на кредита (такса за
реструктуриране съгласно действащата Тарифа за таксите и комисионите на
банката, която се дължи в случаите, когато реструктурирането се налага поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията на договора за кредит
и е в резултат на постигнато съгласие между страните за реструктуриране на
кредита)
2). Осъждане на ответника да
отстрани неравноправната клауза от съдържанието на типовия договор,
3). Постановяване на забрана
за бъдещо ползване на клаузата и
4). Задължаване на ответника
да разгласи съдебното решение.
Ищецът твърди, че уговорката
за такса за реструктуриране на кредита е неравноправна по смисъла на ЗЗП и
противоречи на въведената с чл.10а ЗПК забрана за банката да събира такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата –
в размер на 50 лв., се съдържа в Типов договор за предоставяне на потребителски
кредит – т.13, ал.1, б. „г“, а в изменения вариант – новата разпоредба на чл.13,
ал.2, б. „б“ предвижда такса за реструктуриране съгласно действащата Тарифа за
таксите и комисионите на банката, която се дължи в случаите, когато
реструктурирането се налага поради неизпълнение от страна на кредитополучателя
на условията на договора за кредит и е в резултат на постигнато съгласие между
страните за реструктуриране на кредита. Ищецът счита, че клаузата нарушава
забраната на чл.10а ЗПК, тъй като представлява такса, свързана с управлението
на кредита, която не следва да бъде събирана от кредитополучателите.
Ответникът оспорва иска,
твърди, че таксата е установена за предоставяне на допълнителна услуга -
реструктуриране на кредита, която може да се ползва от клиентите на банката при
изпадането им в просрочие и размерът й е отразява
себестойността на разходите, извършвани от банката по проверка на имущественото
състояние на кредитополучателя, от което е обусловено реструктурирането.
Оспорва реструктурирането да представлява управление на кредита и счита, че
таксата не противоречи на изискванията за добросъвестност. Поддържа, че
реструктурирането представлява допълнителна услуга, тъй като започва по искане
на клиента и представлява прилагане на мерки, които водят до отлагане на
негативните последици за кредитополучателя от принудителното изпълнение спрямо
него. Сочи, че за разлика от фирмените кредити, които предполагат и включват
ангажимент за периодичен преглед на кредитоспособността на клиента, при
потребителските кредити такава дейност не е предвидена, ето защо тя
представлява допълнителна услуга.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Ответникът e банка, лицензирана в Република България (съгласно
списъка на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в Република
България, публикуван на официалната страница на БНБ), която извършва публично
привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или
друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
Установява се от представените писмени доказателства,
а и е обявено за безспорно между страните, че ответникът е сключвал и
продължава да сключва договори за предоставяне на потребителски кредит, съдържащ
клауза – в чл.13, ал.1, б. „в“ в първоначалния
вариант, а в новия - чл.13, ал.2, б. „б“, предвиждаща заплащане от
кредитополучателя на такса в размер на 50 лв. за реструктуриране на кредита (а
в изменения вариант – „такса за реструктуриране съгласно действащата Тарифа за
таксите и комисионите на банката, която се дължи в случаите, когато
реструктурирането се налага поради неизпълнение от страна на кредитополучателя
на условията на договора за кредит и е в резултат на постигнато съгласие между
страните за реструктуриране на кредита“). По делото е представен т.нар. „типов
договор“, който се предоставя на кредитополучателите и за клаузите на който
няма спор, че са с отнапред установено от банката съдържание и не подлежат на
индивидуално уговаряне.
Съгласно
143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя. На сдруженията за защита на П., какъвто е ищецът, е предоставена
възможност по реда на чл.186 ЗЗП да водят искове за преустановяване и забрана
на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните
интереси на П. – противоречи на разпоредбите на закона, включително глава шеста
„Неравноправни клаузи в потребителски договори“ и разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (чл.186, ал.2, т.1 и т.6 ЗЗП).
С
разпоредбата на чл.10а ЗПК е въведена възможност кредиторът да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит (ал.1), като е предвидена забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита (ал.2). Разпоредбата е израз на засилената защита на правата на П.
при регулиране на обществените отношения, свързани с предоставянето на
потребителски кредит.
Спорът
по делото е правен и се състои в разрешаване на въпроса дали дейността по
реструктуриране на кредита представлява допълнителна услуга, свързана с
договора или представлява действие, свързано с усвояване и управление на
кредита. За да отговори на този въпрос съдът следва да преценява какво
представлява реструктурирането – като правна фигура и като целен резултат и
съответно – да съобрази дали това е дейност, свързана/съпътстваща и присъща на
отношенията между страните по договора за банков кредит (т.е. може да се
причисли към управлението му) или е дейност, извън обичайното развитие по
договора за кредит (т.е. представлява допълнителна услуга, свързана с договора,
по см. на ал.1 на чл.10а ЗПК).
Установява
се от представените от ответника писмени доказателства – Процедура за
рефинансиране и реструктуриране на продукти за физически лица, чл.2.1 от
документа, че реструктурирането представлява промяна на условията на договора
или рефинансирането му при по-благоприятни условия, предоставени на
кредитополучател, който е изправен или ще бъде изправен пред финансови затруднения.
Сред посочените в документа „инструменти и методи“, използвани в процеса на
реструктурирането са: установяване на гратисен
период, намалено плащане (само над или само под лихвата или плащане само на
лихви), намаляване на лихвения процент, удължаване срока на кредита и др. (виж
чл.2.2, б. b). От анализа на посоченото следва, че като правна
фигура реструктурирането представлява изменение на договора по общо съгласие на
страните (чл.20а, ал.2 ЗЗД). Предпоставка за пристъпване към тази процедура са
вече възникнали или очаквани финансови затруднения за кредитополучателя. Целта
на процедурата по реструктуриране, така както е дефинирана от самия ответник в
т. I „Предназначение“ е: „да се намали нивото на риска на тези специфични експозиции на банката,
като се вземат всички необходими мерки за да се гарантира нормалното им
погасяване и да се осигури гъвкавост и да се подобри позицията на банката за
събиране/оздравяване на експозицията“. Правилата имат за цел определяне на
принципите и стандартите за управление на определения портфейл към Звеното за
оздравяване н кредитни експозиции – Отдел за оздравяване на кредити на
физически лица. От посоченото съдът прави извод, че целта на реструктурирането
е предприемане на мерки за „нормално“ погасяване на кредитите, включени в тази
експозиция, т.е. предотвратяване на неизпълнение на договорните задължения на
кредитополучателя чрез предоговаряне на част от елементите на договора, за да
се съобразят финансовите възможности на кредитополучателя.
За
да се отговори на спорния въпрос следва да се посочи и кои са т.нар. допълнителни
услуги, свързани с договора, за които е разрешено от закона събиране на такса и
кои са действията, свързани с усвояване и управление на кредита, за които
законът забранява вменяване на такси за П.. При липсата на легална дефиниция,
следва да се изхожда от общото разбиране, че „допълнителни“ са тези услуги,
които нямат пряко отношение към съществените престации,
които при договора за кредит са предоставяне на парична сума (от банката) и
връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на определения
падеж (от кредитополучателя). Като „допълнителни услуги“ могат да се
квалифицират издаването на различни удостоверения от банката, включително
заверени копия от договора/погасителен план, известяване със смс или по телефон за получено плащане, дължимо плащане,
срок за плащане, и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не
попадат в съществените задължения на страните, нито са задължително присъщи на
договора за кредит, поради което е обосновано за предоставянето им банката да
въведе такса, тъй като не са предвидени или предвидими при калкулиране на
обичайните административни разходи по отпускането или управлението на един
кредит. Видно от Мотивите към Закон за изменение и допълнение на закона за
потребителския кредит (№454-01-8 от 30.01.2014 г., 42 НС, налични на официалния
сайт на парламента - https://www.parliament.bg/bills/42/454-01-8.pdf), целта на новата
разпоредба на чл.10а ЗПК е регулиране на
таксите: „ … Друг идентифициран проблем
са редица такси, свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита
(такса за кандидатстване, такса за одобрение, такса за усвояване на кредита, такса
за оценка на имота, годишна такса за управление на кредита, такса за
разплащателна сметка, такса за предсрочно погасяване и др.) Целта на таксите е
да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на
определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои
видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на
банката по предоставяне на кредита, а именно – такси и комисионни за действия,
одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление.“ (из
Мотивите към Законопроекта). Т.е. разбирането на законодателя, отразено във
въведената с чл.10а, ал.2 ЗПК забрана, е, че одобрението за кредит и последващото му
усвояване и управление са част от присъщата дейност на банката по предоставяне
на кредита и за тях не следва да се събират такси. Реструктурирането, така
както е очертано в самите вътрешни правила на ответника (предоставени като
писмено доказателство по делото от него), също представлява „управление на
кредитен портфейл“, предназначено да „гарантира нормалното погасяване“
на онази част от отпуснатите от банката кредити, чиито кредитополучатели
изпитват или се очаква да започнат да изпитват финансови затруднения. Т.е.
дейността на банката е такава по управление на кредита. От гледна точка на
действията, извършвани от банката в процедурата по реструктурирането – събиране
на информация и оценка на кредитоспособността на клиента, включително чрез
справки в различни институции, изискващи плащане на такси, то това са присъщите
действия по одобрение за отпускане на кредит, а както бе посочено по горе, волята
на законодателя, изяснена в мотивите към законопроекта, е да не се събират
такси за одобрение и усвояване на потребителски кредити.
Неоснователни са доводите на
ответника, че реструктурирането представлява допълнителна услуга, тъй като започва
по инициатива на кредитополучателя. Както е предвидено и в самите правила на
банката, то се извършва чрез сключване на допълнително споразумение към
договора, по общо съгласие на страните, с което се изменят някои от елементите
на договора – т.е. реструктурирането се извършва по взаимно съгласие, изразено
писмено. По чий почин се е достигнало до изменението на договора е ирелевантно, след като е налице взаимно съгласие за това.
Отпускането на банков кредит също винаги става по инициатива на
кредитополучателя, но събиране на такса за одобрение или за усвояване на
кредита е забранено, както бе изяснено по-горе. Ето защо обстоятелството от
кого изхожда инициативата за извършване на реструктурирането няма значение за
преценката на естеството на действието - като такова по управление на кредита
или като допълнителна услуга към него.
По така изложените съображения съдът
приема, че таксата за реструктуриране, предвидена в типовите договори за предоставяне
на потребителски кредит, представлява по съществото си такса за управление на
кредита (с елементи на такса за одобрение) и като такава е нищожна -
представлява неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя – чл.143, т.19 ЗЗП, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК.
Предявеният от КЗП иск за обявяване на нищожността на процесните
клаузи от типовия договор за плащане на такса за реструктуриране на кредита е
основателен. Доколкото наличието на неравноправната клауза представлява нарушение
на колективните интереси на П. по смисъла на чл.186, ал.2, т.6 ЗЗП, основателни
са и исковете по чл.186, ал.3, вр. чл.187, т.1, 2 и 3
ЗЗП за осъждане на ответника да отстрани неравноправната клауза от съдържанието
на типовия договор (в едномесечен срок, който е съобразен с естеството на
дължимото действие – за промяна на типовия договор, на Тарифата на банката и
вътрешноведомствените правила, отнасящи се до процедурата по реструктуриране), да
преустанови бъдещото ползване на неравноправната клауза, както и да огласи за
своя сметка съдебното решение – неговия диспозитив, с
изключение частта за разноските, чрез публикация в национален ежедневник и
публикация на сайта на дружеството.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят
разноските за заплатената държавна такса и публикацията във вестник „Сега“,
както и разноски за юрисконсулт в размер на 300 лв. – общо 658,02 лв.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НИЩОЖНИ на основание чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. чл.10а,
ал.2 ЗПК уговорките в:
- чл.13, ал.1, б. „г“ от
Типов договор за предоставяне по потребителски кредит, предвиждащ такса за
реструктуриране на кредита в размер на 50 лв., платима при всяко
реструктуриране на кредита и
- чл.13, ал.2, б. „б“ от изменения вариант на Типов
договор за предоставяне по потребителски кредит, предвиждащ такса за реструктуриране съгласно
действащата Тарифа за таксите и комисионите на банката, която се дължи в
случаите, когато реструктурирането се налага поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията на договора за кредит и е в резултат на
постигнато съгласие между страните за реструктуриране на кредита,
по иска, предявен по реда на чл.186, ал.3 ЗЗП от К.ЗА З.на П., ЕИК:********, адрес: гр.
София, пл. **********, срещу Б.П.Б. АД,
***.
ОСЪЖДА Б.П.Б.
АД, ***, ДА ОТСТРАНИ на основание чл.186, ал.3, вр.
чл.187, т.2 ЗЗП неравноправна клауза в чл.13, ал.1, б. „г“ (чл.13, ал.2, б. „б“) от Типовия договор за
предоставяне по потребителски кредит в срок от един месец от влизане на
решението в сила, както и ДА ПРЕУСТАНОВИ
на основание чл.186, ал.3, вр. чл.187, т.3 ЗЗП бъдещото
прилагане и/или позоваване на неравноправната клауза на чл.13, ал.1, б. „г“ (чл.13, ал.2, б. „б“) от Типовия
договор.
ЗАДЪЛЖАВА Б.П.Б. АД,
***, на основание чл.187, т.1 ЗЗП, ДА
ОГЛАСИ за своя сметка пълния текст на диспозитива на съдебното решение, с
изключение на частта за разноските, в едномесечен срок от влизане на решението
в сила, чрез съобщение, публикувано в един национален ежедневник, и чрез
съобщение на интернет страницата на дружеството.
ОСЪЖДА Б.П.Б.
АД, ***, да заплати на К.ЗА З.на П., ЕИК:********, адрес: гр.
София, пл. **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 658,02 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: