Определение по дело №1579/2016 на Районен съд - Разград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№2983

 

20.09.2016 г., гр.Разград

 

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд на 20.09.2016  г., в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов гр.д. №  1579/2016 г.

 

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Депозирана е искова молба от  А.З.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, чрез пълномощника адвокат Стоян Стоянов от АК – Разград, ПРОТИВ Г.А.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с която е предявен иск за прекратяване на гражданския брак между страните.

Сочи се, че на 08.04.1999г. в обл. Разград, общ. Цар Калоян, с. Езерче, страните сключили гр. брак  с акт №  2. От брака си имат две деца на възраст под 18г. – Гизем Г.Б., ЕГН **********, род. на ***г. и Гюзин Г.Б., ЕГН **********, род. на  ***г.

Сочи, се че от повече от година страните са разделени, като ищецът напуснал семейното жилище собственост на родителите на ответника и заживял в дома на своите родители на адрес обл. Разград, общ. Цар Калоян, с. Езерче, ул. Тимок № 6, заедно с децата, където живее и по настоящем. Причина за раздялата била, че ответникът злоупотребявал с алкохол, в следствие на което тормозел децата и ищеца.

Излага подробни съображения.

Моли брака да бъде прекратен, по вина на ответника. Моли да му бъде предоставено упражняването на родителските права относно родените от брака деца, да бъде определено местоживеенето на децата при ищеца, а на ответника да бъде определен РЛО с децата. Претендира ответника да заплаща издръжка на голямото дете в размер на 150 лв., а за малкото – 120 лв. месечно, считано една година преди завеждането на исковата молба. Относно ползването на семейното жилище, заявява че няма претенции.

Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане на гласни доказателства.

Ответникът, при редовно връчени книжа /л. 25/, не депозира отговор на исковата молба.

ДСП- Разград депозира социален доклад, на осн. чл. 15, ал.6 ЗЗД.

 

Съдът намира исковите претенции за допустими.

Основателни са исканията за допускане на гласни доказателства. По представените писмени доказателства, съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

По гореизложените съображения, Съдът :

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 13.10.2016 г. от 13.15 часа. Да се призоват страните и ДСП – Разград, като им се връчи и препис от определението.

ЗАДЪЛЖАВА  страните да водя в съдебно заседание децата си, за изслушването им, на осн. чл. 15, ал.1 ЗЗДет.

УКАЗВА на ДСП – Разград, че следва да изпрати социален работник, който да присъства при изслушването на децата, на осн. чл. 15, ал. 4ЗЗДет.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ двама свидетели, при режим на довеждане от страна на ищеца. УКАЗВА на страните, че следва да водят свидетелите, които искат да бъдат разпитани, като в противен случай същите ще бъдат заличени.

НАСОЧВА страните към медиация или към доброволно уреждане на спора. ПРИКАНВА страните към спогодба. Разяснява на същите, че при постигането на спогодба дължимата държавна такса върху размера на издръжката е 2%, а не 4%, както е при определяне на размера със съдебно решение.

УКАЗВА на ищеца, че следва да се яви лично в първото по делото заседание, като при неявяване без уважителни причини съдът ще прекрати производството по делото на основание чл.321, ал.1 от ГПК.

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Чл.146, ал.1, т.1 ГПК

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права: сключен граждански брак, дълбоко и непоправимо разстройство на брака,  вина, деца от брака под 18 г. възраст, неплащане издръжка една година преди завеждането на исковата молба, фамилно име от преди този брак.

Чл.146, ал.1, т.2 ГПК.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 49, чл. 53, чл. 59 чл. 143 и чл. 149 СК.

Чл.146, ал.1, т.3 ГПК

Кои права и кои обстоятелства се признават -   НЯМА.

Чл.146, ал.1, т.4  ГПК

Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – НЯМА.

Чл.146, ал.1, т.5 ГПК

Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

Ищецът следва да докаже, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника както и за възможностите си да се грижи за децата и емоционалната връзка с тях. Ищецът следва да докаже размера на собствените си доходи, както и размера на доходите на ответника, както и нуждите на децата.

Ответника следва да докаже, възможностите си да се грижи за децата и емоционалната връзка с тях. Следва да докаже размера на собствените си доходи, както и размера на доходите на ищеца, както и нуждите на детето, чиято издръжка се претендира. Следва да докаже, че е заплащал на децата издръжка за периода 09.08.2015г. - 09.08.2016г., както и размера на сумите.

УКАЗВА на страните, че не представят доказателства за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и за причините за това, както и за доходите и възможностите си да се грижат за детето и емоционалната връзка с него.

ЗАДЪЛЖАВА ответника и ищеца да представят доказателства за доходите за една година назад.

Всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата от които черпи изгодни последици.

Указва на страните, че за тези обстоятелства не са представени доказателства.

 

ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС /извлечение/

 

Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

                 

 

 

 

Задължение за уведомяване

 

 

 

 

Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Определението е окончателно.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: