МОТИВИ към решение по НЧД 2264/2019г. на Софийски
градски съд – Наказателно отделение, 2 състав
Производството е по реда на чл. 16,
ал. 1 от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции
/ЗПИИСРРПОУНПМАС/
То е образувано
пред настоящия състав след като съдебното производство е прекратено от Варненски
окръжен съд и е изпратено по компетентност съобразно правилата на чл. 8, ал.2 ЗПИИСРРПОУНПМАС. Образувано е по повод изпратено
от румънските власти удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на
Съвета от 27.11.2008г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване към
съдебни решения и решения за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки
и алтернативните санкции заедно с наказателно решение. Това решение е
постановено на 29.10.2018г. по дело № 15738/55/2017г. от съдия при Районен съд
- Арад, Република Румъния и е влязло в сила на 14.11.2018г. Както бе описано, към удостоверението е
приложено и самото решение за осъждане на българския гражданин И.М.И. - роден
на ***г***, с последен известен адрес: Република България, с. Пчелник, обл.
Варна, ул.“*********български гражданин, неженен, осъждан, ЕГН: **********. Обичайното
му местопребиваване в Република България не е установено – на известни адреси в
село Пчелник, община Долни Чифлик се установява, чрез кмета на населеното място
и чрез служители на ОД „Охрана“ – Варна, че осъденият И. живее и работи в
Република Франция. И. не се намира в затворите и следствените арести на
страната, няма данни да се осигурява на територията на Република България по
трудови договори, по които е страна или да се самоосигурява. В справка от МВР-
СДВР, отдел „Български документи за самоличност“ се съдържа информация, че на
25.02.2019г. е влязъл на територията на Република България през ГКПП Дунав мост
без данни за изчерпателност на информацията поради наличната свобода на
придвижване на гражданите на държави – членки на Европейския съюз към други
държави – членки на Съюза и незадължителността за извършване на проверката на
тези граждани. При тази ретроспекция съдът прецени, че са налице предпоставки
за разглеждане на делото по същество поради изричната норма на чл. 16, ал.3 ЗПИИСРРПОУНПМАС и участващо в съдебното
заседание лице с юридически ценз, което е запознато с материалите по делото и е
изразило готовност да поеме процесуалното представителство на И. в настоящото
производство.
В съдебно
заседание прокурорът изразява позицията, че поради наличие на данни за
пребиваване на осъдения в чужбина и неяснота относно времето на неговото
завръщане на територията на Република България, съдът следва да откаже
признаване и изпълнение на решението на румънските власти на основание чл.15,
ал.1, т.2 ЗПИИСРРПОУНПМАС.
Осъденото лице И.И. е нередовно
призован, поради което и в това производство се представлява от служебно
назначен защитник, който застъпва позиция, тъждествена с тази на представителя
на прокуратурата, че искането на румънските власти не следва да бъде уважено на
основание чл.15, ал.1, т.2 вр. чл.14, ал.3 ЗПИИСРРПОУНПМАС.
Съдът, преценявайки писмените
доказателства по делото, становището на страните и разпоредбите на закона, установи
следното от фактическа и правна страна:
И.М.И. е роден на ***г***, с
последен известен адрес: Република България, с. Пчелник, общ. Долни Чифлик, обл.
Варна, ул.“*********български гражданин, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
С наказателно решение съдебен
орган на Република Румъния – Районен съд в Арад - решение № 1944 от 29.10.2018г.
по наказателно дело № 15738/55/2017г., влязло в сила на 14.11.2018г. е осъдил И.И.
на общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и един месец,
чието изпълнение е отложил за изпитателен срок от две години. В този двугодишен
изпитателен срок съдът постановява пробационни /надзорни/ мерки, изразяващи се
в: явяване пред пробационна
служба на Окръжен съд - Арад на датите, посочени от нея, приемане на
посещенията на пробационния служител, определен за надзора му, уведомяване
предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване, което превишава 5 дни,
както и за връщането си, уведомяване за промяна на работното място и
предоставяне на информация и документи, позволяващи контрол върху средствата му
за препитание. Наказанието е наложено за това, че на 15.07.2016г.
при явяване на осъдения за проверка на ГКПП Турну, управлявайки лек автомобил
„Рено“ с френска регистрация с номер ****** е
представил на полицейски служители от сектор „Гранична полиция“ – Турну полска
шофьорска книжка със серия 01563/15/1552. Поради възникнали у служителите
съмнения за автентичността й те са извършили проверка, установявайки, че подобен
документ не е издаван на територията на Република Полша, а на територията на
Република България на И. не е издавано свидетелство за управление на моторно
превозно средство. При последващо изследване на свидетелството за управление се
установило, че компетентните полски власти не са издавали това свидетелство за
управление и документът е неистински. Тези действия на И. са субсумирани под
състав на две престъпления – по чл. 323, ал.1 и чл. 335, ал.1 от Наказателния
кодекс на Република Румъния – използване на фалшиви документи и управление по
публични пътища на моторно превозно средство от лице, което не притежава
свидетелство за управление. По отношение на деянието, квалифицирано от
румънските власти по чл. 323, ал.1 от Наказателен кодекс на Република Румъния
настоящият състав не изследва двойна наказуемост поради попадането му в списъка
с престъпления по чл. 14, ал.2, т. 23 ЗПИИСРРПОУНПМАС. По отношение на управлението на моторно превозно средство без налично
свидетелство за управление на същото, деянието съставлява престъпление и по
българското законодателство – чл. 343в
от българския наказателен закон.
Въз основа на това съдебно
решение на районен съд в Арад, Република Румъния е издадено и удостоверение по
чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване към съдебни решения и решения за
пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции.
Видно от удостоверението, решението
е издадено от съдебен орган на решаващата държава въз основа на наказуеми деяния
по националния й закон, като осъденият е бил уведомен за делото, не се е явил,
но е бил запознат, в съответствие с румънското законодателство, относно датата
и мястото на разглеждане на делото, довело и до осъждането му в негово
отсъствие. От текста на удостоверението и наказателното решение се установяват данните
на осъденото лице – посочено собствено, бащино и фамилно име, рождената му дата,
единен граждански номер и адреса му в България. От удостоверението по чл. 6 от
Рамковото решение и от решението се установява, че актът на съдебния орган е постановен
на 29.10.2018г. за извършени престъпления по чл. 323, ал.1 и чл. 335, ал.1 от Наказателния
кодекс на Република Румъния като предмет на разглеждане в настоящото
производство е изпълнение на наложени пробационни мерки по отношение на И. от
румънския съд на територията на Република България. Във формуляра на
удостоверението е отбелязано, че решението е влязло в сила на 14.11.2018г.
Въз основа на тази фактология,
съдебният състав обоснова и своите правни аргументи, поради които и не прие за
изпълнение описаното решение. Приложимият от изпълняващата държава закон - Закон
за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация
с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните
санкции в своя чл.
15, ал.1, т.2 постановява, че съдът може да откаже да признае решението, когато
осъденото лице няма местоживеене на територията на страната и не желае да се
върне в нея. В конкретния случай по отношение на И.И. са налице последователни
обективни данни, съдържащи се в приложени по делото документи, че той пребивава
трайно на територията на Република Франция, където живее и работи без данни за известен
негов адрес. Това се явява пречка определените от румънския съд пробационни
/надзорни/ мерки реално да бъдат изпълнявани на територията на нашата страна от
пробационна служба по местоживеене на лицето, тъй като такова местоживеене на
територията на Република България И. той на практика няма. Не е налице и
изключителност на случая, при която съдът може да признае решението на
румънския съд - чл. 14, ал.4 ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като И.И. не се намира, а
няма данни да се премести постоянно на територията на нашата страна, за да
работи или учи, още повече липсват каквито и да било обективни данни в какъв темпорален период и дали осъденият ще
се завърне, за да живее перманентно на територията на нашата страна, за да бъдат
изпълнени спрямо него пробационни мерки за срок от две години.
Преценявайки, че не са налице
всички изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение на решението, с което
е сезиран в отразената част, настоящият съдебен състав, съобразявайки и
разпоредбата на чл. 15, ал.1, т.2 ЗПИИСРРПОУНПМАС, се произнесе в негативен смисъл относно признаването на решението за налагане на пробационни мерки за срок от две години на българския гражданин И.М.И. с ЕГН: **********,
изразяващи се в явяване пред пробационна служба на Окръжен съд - Арад на
датите, посочени от нея, приемане на посещенията на пробационния служител,
определен за надзора му, уведомяване предварително за смяна на жилището и за
всяко пътуване, което превишава 5 дни, както и за връщането си, уведомяване за промяна
на работното място и предоставяне на информация и документи, позволяващи
контрол върху средствата му за препитание.
Така
мотивиран съдът постанови своя акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.