Присъда по дело №117/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от С. А. О. и Н. Х. О., и двамата от Г. М., против Б. С. О. от Г. М. Ищците твърдят, че с влязло в сила решение на Кърджалийския окръжен съд е допуснато пълно осиновяване на детето Б. Х. Х., с което е допусната промяна на имената й от Х. Х. на С. О.. След осиновяването ищците и ответницата заминали за Г., където я записали да посещава училище. Твърдят, че Б. изпадала в истерия, наричала ищеца С. О. „онзи човек”. Тя поддържала системни отношения по телефона с биологичния си баща и със сестра си Н. Х. Х. Настъпило пълно отчуждение между страните по делото, ответницата не желаела да приеме като свои родители ищците. Твърдят също, че ответницата Б. си измисляла, че осиновителят й, а също и рожденият син на осиновителите, влизали в нейната стая. Сочат, че ответницата Б. по никакъв начин не приемала осиновителите, и връзката между тях била изчерпана от съдържание и била само формална. Молят да се прекрати осиновяването поради наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновители и осиновена, с произтичащите от това последици досежно имената на осиновената и отбелязване в съответния регистър за гражданско състояние.

В съдебно заседание ищците поддържат иска си. Сочат доказателства.

Ответницата по иска, чрез назначения й особен представител, го оспорва. В съдебно заседание, във фазата на устните състезания, ответницата Б.- лично, моли съда да уважи предявения иск.

Представителят на О. П.-Кърджали счита искът за основателен и следва да се уважи.

От фактическа страна, съдът съобрази следното:

Не се спори по делото, че с влязло в сила решение №66/05.06.2009г., постановено по Г.д.№153/2009г. по описа на КОС е било допуснато пълно осиновяване на детето Б. Х. Х. от осиновителите С. А. О. и Н. Х. О., и двамата от Г. М. Решението е било изпратено на длъжностното лице по гражданското състояние при община М., за съставяне на нов акт за раждане на детето, в който осиновителите са вписани като нейни родители и е отразена промяната в имената й.

Устан¯вява се също, че след приключване на процедурата по осиновяване, ищците и ответницата по иска заминали за Г., където живеели и работели. Детето Б. било записано на училище там. Ищците й осигурили много добри условия за живот – Б. имала собствена стая, с телевизор, компютър, телефон. Въпреки това обаче, тя трудно се адаптирала към новата среда; държала се зле с осиновителите си – отказвала да изпълнява изискванията ми да подрежда стаята си или да учи, обвинявала ги в несъществуващи нередности; била недисциплинирана в училище. Поддържала връзка по телефона с рождения си баща-св.Т. Х. и с рождената си сестра- Н. Х. Х., които я настройвали да напусне осиновителите си, и да замине да живее при сестра си, която също се намирала в Г. Впрочем, ответницата по иска прави признания в тази насока. В този смисъл са и приетите по делото протоколи за срещи с осиновителите и осиновеното дете, проведени в присъствието на представител на отдел „Закрила на детето” в ДПС-М., както и следосиновителни доклади–л.37-52 от делото.

Установява се също, че през м. юни 2010г. ищците пристигнали в България заедно с отв. Б., и сезирали Д. „. П.”-К., отдел „З. на д.” за силно влошените отношения между тях, както и за желанието си да заведат дело за прекратяване на осиновяването. Със Заповед № ЗД-ЗД15/6 от 08.07.2010г., издадена от Агенция за социално П., Д. „. П.”-М., отдел „З. на д.” – л.61, Б. била настанена временно в Център за настаняване от семеен тип -Г.К. до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закон за закрила на детето. С влязло в сила Решение №46/06.08.2010г., постановено по Г.д.№ 113/2010г. по описа на РС-К., на Б. С. О. била наложена мярка за закрила „настаняване в Център за настаняване от семеен тип -Г.К.” за срок от една година.

Изслушана в присъствието на социален работник, ответницата Б. признава, че не се държала добре с осиновителите си, отговаряла им, създавала им проблеми. В първото по делото заседание, проведено на 21.09.2010г. тя твърди, че не желае да се прекрати осиновяването, че би положила усилия да слуша повече осиновителите си, и че животът й в Г. бил хубав. Във второто заседание, проведено на 19.10.2010г. , Б. заявава, че е променила мнението си, и че не желае да се връща в Г. и да живее с осиновителите си. В хода на устните състезания, независимо от становището на назначения й особен представител, заявява, че желае допуснатото осиновяване на бъде прекратено.

По делото е разпитан и свидетелят Т. Х. – биологичен баща на Б.. От показанията му се установява, че когато ищците го потърсили, за да му разкажат за възникналите с Б. проблеми, той изразил желание при идването им в Б. да се срещнат и да разговарят. Счита, че ищците ограничавали контактите на Б. и не й разрешавали да разговаря с него или със сестра си. Твърди, че не настройвал Б. да напусне осиновителите си. След осиновяването не се грижел повече за детето.

При тези данни съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.

"Другите обстоятелства", правнозначими за такъв иск, са факти, които са важни за основите на осиновяването, и които могат основно да разстроят на практика осиновителките отношения.Когато осиновяването се прекратява на това основание, не е необходимо задължително да се изследва у кого е вината за тяхното настъпване. Достатъчно е да се констатира трайното и дълбокото разстройство в отношенията между осиновителите и осиновената, за да бъде осиновяването прекратено, както е в настоящия случай. От данните по делото може да се направи извод, че са налице "други обстоятелства" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2, предложение второ от СК за прекратяване на основанието, тъй като безспорно се установява, че връзката между осиновителите и осиновената Б. е прекъсната и сочи на дълбоко и трайно разстройство на отношенията между тях. Липсата на всякакво желанието и у двете страни да продължат да живеят като семейство, е изпразнила осиновителната връзка от нейното законово съдържание.

Ето защо, следва предявеният иск да бъде уважен, като бъде прекратено допуснатото с решение №66/05.06.2009г., постановено по Г.д.№153/2009г. по описа на КОС пълно осиновяване на детето Б. Х. Х. от осиновителите С. А. О. и Н. Х. О..

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА допуснатото с решение №66/05.06.2009г., постановено по Г.д.№153/2009г. по описа на КОС пълно осиновяване на детето Б. Х. Х. от осиновителите С. А. О. и Н. Х. О., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, предл. второ от СК.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състияние в община М., за отбелязване на съответните промени в акта за раждане на Б. С. О., с ЕГН *.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АС-Пловдив.

Председател: