Определение по дело №1138/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 23 от 20.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1124/2011 г., К.йският районен съд е признал за установено по отношение на С. А. Н. и Ш. Ю. Н., и двамата от С. П., общ. К., правото на собственост на И. Р. Н., Х. Н. Р., Ю. Н. С. и Г. Н. Н., всичките със съдебен адрес в Г., върху 1/3 идеална част от поземлен имот с пл.№* в кв.22 от действащия ПУП на С. П., О., с площ от 810 кв.м., ведно с построената през 1959 г. в северната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда със площ 48 кв.м., състояща се на първи етаж от две стаи, салон и баня и на втори етаж с подход с външни стълби от две стаи и коридор, при посочени граници. С решението си съдът е отменил нотариален акт № 93, том VІІІ, рег.№ 14250, дело 1465/2008 г. на нотариус Калин Димитров с рег.№ 020, с който С. А. Н. е бил признат за собственик по давност на гореописания недвижим имот до размера на 1/3 идеална част от същия. Осъдил е С. А. Н. и Ш. Ю. Н. да заплатят солидарÝо на И. Р. Н., Х. Н. Р., Ю. Н. С. и Г. Н. Н., деловодни разноски в размер на 50 лева, на И. Р. Н. – да заплатят деловодни разноски в размер на 400 лева, а на Г. Н. Н. – да заплатят деловодни разноски в размер на 500 лева.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците С. А. Н. и Ш. Ю. Н., които го обжалват чрез своя процесуален представител. Считат, че атакуваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът допуснал съществено процесуално нарушение като при формиране на правните изводи по спора не бил обсъдил приложените по делото доказателства, ангажирани от тях в качеството им на ответници. Съдът пропуснал да обсъди въпроса за доказателствената сила на нотариален акт и разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на такъв, както и въпроса за необходимите предпоставки за придобиване на право на собственост върху недвижим имот по давност. Неправилно съдът приел, че ищците са придобили по давност правото на собственост върху процесиня имот, независимо от съставения констативен акт за собственост на октветника и по този начин неправилно отрекъл доказателствената сила на този нотариален акт. Неправилно била разпределена доказателствената тежест за установяване придобиването по давност, както и неправилно било преценено и доказателственото значение на устното споразумение на наследодателите на страните по делото. Вторият въпрос, който следвало да бъде обсъден от първоинстанционния съд бил свързан с преценка на необходимите предпоставки за придобиване по давност на право на собственост върху недвижим имот и по – специално достатъчно ли е да се установи изтичане на установения в закона 10-годишен давностен срок и упражняване на фактическа власт върху имота при условията на чл.68, ал.1 от ЗС или е необходимо и позоваване на изтеклата в полза на ответниците и владелци на имота придобивна давност, както и необходимо ли е наследодателят да се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност. Молят съда да отмени обжалванвото решение и да отхвърли предявения установителен иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите И. Р. Н., Х. Н. Р., Ю. Н. С. и Г. Н. Н., чрез техния представител по пълномощие, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Претендират разноски за втората инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е предявен от И. Р. Н., Х. Н. Р., Ю. Н. С. и Г. Н. Н. против С. А. Н. и Ш. Ю. Н. установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване право на собственост върху 1/3 идеална част от поземлен имот с пл.№* в кв.22 от действащия ПУП на С. П., общ. К., с площ от 810 кв.м., ведно с построената през 1959 г. в северната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м., състояща се на първи етаж от две стаи, салон и баня и на втори етаж с подход с външни стълби от две стаи и коридор, при посочени граници.

Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 93, том VІІІ, рег.№ 14250, дело № 1465/2008 г. по описа на нотариус № 020, на 30.09.2008 г. ответникът С. А. Н. /въззивник в настоящото производство/ е бил признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с пл.№* в кв.22 от действащия ПУП на С. П., общ. К., с площ 810 кв.м., ведно с построената през 1959 г. в северната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 48 кв.м., състояща се на първи етаж от две стаи, салон и баня и на втори етаж с подход с външни стълби от две стаи и коридор и навес – едноетажна паянтова стопанска постройка със застроена площ 48 кв.м., построена северно от жилищната сграда свързана с нея, при сътоветни граници на имота. В тази връзка, не е спорно между страните по делото, че към датата на съставяне на цитирания нотариален акт и понастоящем ответниците С. А. Н. и Ш. Ю. Н. са съпрузи, като имат сключен граждански брак през 1991 г.

Установено е по делото, че ищците И. Р. Н., Х. Н. Р., Ю. Н. С. и Г. Н. Н. са наследници на Н. С. Н., починал на **.**.**** г., като първата от тях е негова съпруга, а останалите са сътоветно дъщеря и синове, както и че ответникът С. А. Н. е наследник на А. С.Н.. Установено е също така, че наследодателите на ищците и първия ответник – Н. С. Н. и А. С.Н., заедно с И. С. Н. са братя.

По делото е приета като доказателство нотариално заверена декларация с рег.№ 3220 от 07.10.2010 г. на нотариус № 279, с която И. Салибрам Н. декларира, че къщата (двуетажна масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м., състояща се на първи етаж от две стаи, салон и баня и на втори етаж от две стаи и коридор), построена през 1959 г. в С. П., О., в поземлен имот с пл.№* в кв.22 от действащия ПУП на С. П., с площ от 810 кв.м., е била построена от него и братята му Н. С. Н. и А. С.Н. с общи средства и усилия, както и че деклараторът и братята му се били споразумели всеки да притежава 1/3 част от къщата и от двора. Декларира също, че дал своя дял на А. С.Н.. Приета е като доказателство и нотариално заверена декларация с рег.№ 2895 от м.август 2008 г. на нотариус № 204, с която третият брат И. С. Н. /И. С. Ч./ декларира, че няма претенции за собственост към имот с пл.№* в кв.22 по ПУП на С. П., защото преди 25 години с брат му А. С. Н. си уредили финансовите въпроси за имота и той останал изцяло в собственост на неговите наследници.

От приетата по делото като доказателство скица № НР-СС-92 от 24.02.2012 г. на имот с пл.№* в кв.22 по плана на С. П. е видно, че имотът е бил записан по разписен лист към плана от 1980 г. на И. С.Ч. и А. Й. Ч..

По делото са приети също така като доказателства приходни квитанции – съответно от 24.06.2002 г., 02.08.2004 г., 16.08.2005 г. и 05.04.2001 г., от които се установява, че наследодателят на ищците Н. С. Н. е заплащал данък недвижим имот и такса за смет за земя и сграда в С. П., дом № 42, за 2001 г., 2002 г., 2004 г. и 2005 г. От удостоверение с изх.№ 31/20.02.2012 г. на кметство С. П., О. е видно, че в регистрите за населението ищцата И. Р. Н. и наследодателят на ищците Н. С. Н. имат постоянен адрес в С. П., О., дом № 42 от 10.08.2006 г.

Съгласно удостоверение за декларирани данни изх.№ 3250/12.09.2011 г. на Община К., ответникът С. А. Н. е декларирал с декларация от 01.07.2002 г. земя и сграда в С. П., О., № 42. От приетите по делото като доказателства дубликати на документи за платени данъци за 2007 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. се установява, че ответникът С. А. Н. (въззивник в това производство) е платил за декларирания от него имот – земя и сграда в С. П., № 42, такса битови отпадъци за 2007 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и данък недвижим имот за 2011 г. Представени са по делото и приходни квитанции от 07.03.2005 г. и 21.03.2006 г., от които е видно, че С. А. Н. е заплатил данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2005 г. и такса битови отпадъци за 2006 г., за земя и сграда в С. П., № 42.

По делото е разпитан като свидетел Ю.Ф., който установява, че къщата, в която понастоящем живеят първата ищца И. Н. и ответникът С. Н., е построена през 1959 г. от тримата братя – Н. (наследодателя на ищците), И. (И. С. Н.) и бащата на С. (А. С.Н.), както и че от построяването й наследодателят Н. С. и ищцата И. Н. живяли в нея, като в същата къща се родили децата им.

Разпитаният по делото свидетел Ф.М. сочи в своите показания, че процесната къща е била построена от тримата братя – Н., И. и бащата на първия ответник С., и че след построяването й Н. и И. живеели в нея откакто са били женени, където понастоящем продължава да живее първата ищца, както и че децата им (втори, трети и четвърти ищец) са се родили в нея. Установява, че ищцата И. Н. е изградила стълбище и е правила ремонт на покрива, като същата живее на втория етаж. Свидетелят установява, че първият ответник С. живее в къщата откакто се е родил, като в нея, след като се е оженила за последния, живее и втората ответница Ш.. Сочи в своите показания, че дворът е разделен на три части.

Разпитаният по делото свидетел А.А. установява, че процесната къща била построена от тримата братя – Н., И. и А., през 1958 – 1959 г., като след построяването й в нея живеели първата ищца И. Н. и наследодателят на ищците Н. Н., както и че в тази съща се родили и децата им. Установява, че и в момента първата ищца И. живее в къщата, на втория й етаж. Твърди, че тримата братя имали по една стаичка, както и че имало стара стълба, но заради неразбирателство първият ответник С. Н. накарал ищцата И. Н. да направи стълбище от другата страна. Установява, че И. Н. ползвала постоянно двора, още от построяването на къщата, както и че двора е разделен и И. ползва приблизително 1/3 от него. Докато бил жив Н. Н. нямало караници, като същите започнали след неговата смърт. Сочи също, че наследодателят Н. Н. работел в ОЦК в Г. и когато работел там живеели с жена си в общежитие в Г., а след като Н. се пенсионирал се върнали да живеят на село, където последният починал. Твърди, че след като отишли да живеят в Г. стаята в къщата на село си останала тяхна.

Свидетелят М.Х. (зет на ответниците) установява, че ответниците живеят в процесната къща в С. П. заедно с децата си, в която къща сама живее и ищцата И. Н. от 1990 г. Преди това последната живеела в Г. заедно с децата си и със своя съпруг, който работел там. Твърди, че от 2000 г. И. Н. заедно със съпруга си живеели в къщата в С. П.. Сочи, че ответникът С. се грижел за къщата и през 2011 г. направил външна мазилка, но не на цялата къща. Направил също покрив отпред, на място, което било ползвано от него. Установява, че ищцата И. Н. ползва една част от втория етаж, за който етаж имало отделно, външно стълбище, половината от което било направено от ответника С., а другата половина – от ищцата И. Н.. Твърди, че двамата си разделили разходите за външното стълбище. Двора бил разделен на две част – по – голяма, ползвана от ответника С. и по – малка, ползвана от И. Н..

Разпитаният по делото свидетел М.М. установява, че ищцата И. Н. живее в къщата в С. П., където живеят и ответниците С. и жена му Ш., като И. живее на втория етаж, а ответниците – на първия етаж. Сочи, че през 1990 г. ищцата И. Н. и съпруга й дошли от Г. да живеят в С. П..

От събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства се установява, че през 1959 г. наследодателят на ищците Н. С. Н., заедно с братята си А. С.Н. (баща на ответника С. А. Н. и И. С. Н., са построили двуетажна масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м., състояща се на първи етаж от две стаи, салон и баня и на втори етаж от две стаи и коридор, в поземлен имот с пл.№* в кв.22 от действащия ПУП на С. П., с площ 810 кв.м., като между тримата е била налице уговорка всеки един от тях да ползва по 1/3 част от жилището и дворното място. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява също, че след построяването на къщата и оттогава наследодателят на ищците Н. Н. и съпругата му И. Н. (първата ищца) заживели в нея със семейството си на втория етаж, като съобразно договорката ползвали част от него и част от дворното място. Установява се също така, че за известен период, докато работил в ОЦК, наследодателят Н. Н. заедно със семейството си – ищците по делото, са живели в Г., като от 1990 г. отново се върнал да живее заедно със съпругата си И. Н. в къщата в С. П., където живял до смъртта си, настъпила на 23.10.2007 г. В тази насока са показанията на разпитаните и обсъдени по – горе свидетели, приходните квитанции за платени данъци и такси за имота, включващ земя и сграда в С. П., за 2001 г., 2002 г., 2004 г. и 2005 г., както и удостоверение с изх.№ 31/20.02.2012 г. на кметство С. П., общ. К., от което е видно, че в регистрите за населението ищцата И. Р. Н. и наследодателят на ищците Н. С. Н. имат постоянен адрес в С. П., О., дом № 42 от 10.08.2006 г.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели Ю.Ф., Ф.М., А.А., М.Х. и М.М., се установява също така, че след смъртта на наследодателя Н. Н. и до настоящия момент ищцата И. Н. продължава да живее в къщата в С. П., където ползва част от втория етаж и от дворното място.

От гореизложеното е видно, че наследодателят на ищците Н. Н. и съпругата му И. Н. са започнали да владеят процесният имот – 1/3 от къщата, и в частност – част от втория етаж, и съответната част от дворното място, съобразно постигнатата уговорка, още от 1959 г., като владението е било непрекъсното, спокойно, явно и несмущавано. Установи се също, че владението е продължило до смъртта на наследодателя Н. Н., като след това първата ищца И. Н. е продължила да владее тази част от имота и същия се ползва от нея и понастоящем.

При това положение, следва да се приеме за установено, че наследодателят на ищците Н. Н. и съпругата му И. Н. са придобили собствеността върху 1/3 идеаÙна част от процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.№* в кв.22 от действащия ПУП на С. П., с площ 810 кв.м, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м, по давност, тъй като в продължение на повече от 10 години – от 1959 г. до смъртта на наследодателя Н. Н., са упражнявали фактическа власт върху 1/3 част от имота – дворно място и къща, непрекъснато, явно, спокойно и необезпокоявано, с намерение да го своят. Този извод не се опровергава и от установеното по делото обстоятелство, че за известен период от време наследодателят Н. Н. заедно със семейството му – ищците по делото, са живели в Г.. Това е така, тъй като от обсъдените по – горе свидетелски показания не само, че не се установява някой да е оспорвал владението им върху тяхната част от имота, респективно – прекъсване на владението им, а напротив – същите установяват, че от 1990 г. наследодателят Н. Н. се върнал да живее заедно със съпругата си И. Н. в къщата в С. П., където живял до смъртта си. В подкрепа на това са и цитираните по – горе приходни квитанции, установяващи плащане на данъци и такси за имота, включващ земя и сграда в С. П., през 2001 г., 2002 г., 2004 г. и 2005 г.

Така събраните по делото доказателства опровергават по един несъмнен начин констатираното с нотариален акт № 93/30.09.2008 г. придобиване на целия процесен имот – дворно място и построената в него двуетажна къща, от ответника С. А. Н., респективно – и от съпругата му Ш. Ю. Н., по давност. От същите не се установява по никакъв начин, че последните двама в продължение на повече от 10 години са упражнявали фактическа власт върху целия имот непрекъснато, явно, спокойно и необезпокоявано, с намерение да го своят. Напротив, всички разпитани по делото свидетели, в това число и посочените от ответната страна такива, сочат, че от построяването на къщата през 1959 г. в нея живеели наследодателят на ищците Н. Н. и съпругата му И. Н., която и понастоящем продължава да ползва съответна част от втория етаж на къщата и да живее в нея. Разпитаните по делото свидетели Ф.М., А.А. и М.Х. установяват, че за да се осъществи ползването на съответната част от втория етаж от страна на И. Н. е било изградено стълбище. В тази насока, свидетелите Ф.М. и А.А. установяват, че стълбището било изградено от И. Н., като св.А.А. сочи, че поради неразбирателство самият ответник С. Н. е накарал И. Н. да направи стълбище от другата страна за да може да си ползва частта. Свидетелят М.Х., който е зет на ответниците, също установява, че е било изградено външно стълбище, като сочи, че половината било направено от ответника С. Н., а другата половина – от ищцата И. Н.. Същият свидетел заявява, че ответникът С. е направил покрив отпред на мястото, което се ползва от него. Свидетелите Ф.М., А.А. и М.Х. установяват също така, че дворът е разделен, като ищцата И. Н. ползва определена част от него. Посочените гласни доказателства опровергават по един несъмнен начин придобиването на целия процесен имот по давност от ответника С. Н., така както е констатирано в нотариален акт № 93/2008 г.

При това положение следва да се приеме, че е опровергана от доказателствата по делото доказателствената сила на нотариалния акт, в частност- опровергано е констатираното от нотариуса придобиване по давност от страна на първия ответник на собствеността върху целия процесен имот – дворно място и построената в него двуетажна къща. Поради изложеното, неоснователни са доводите във въззивната жалба за доказателствената сила на цитирания нотариален акт.

От гореизложеното се установява, че наследодателят Н. Н. и съпругата му И. Н. (ищца) са придобили по давност собствеността върху 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.№* в кв.22 от действащия ПУП на С. П., с площ 810 кв.м, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м, като след смъртта на Н. Н. ищците Х. Н. Р., Ю. Н. С. и Г. Н. Н., по силата на наследственото правоприемство, заедно със своята майка И. Р. Н., са придобили собствеността върху 1/3 идеална част от посочения недвижим имот.

Предвид приетото дотук, неоснователни се явяват и доводите относно необходимите предпоставки за придобиване по давност на право на собственост върху недвижим имот. Както се посочи вече, наследодателят Н. Н. и съпругата му И. Н., в продължение на повече от 10 години – от 1959 г. до смъртта на наследодателя Н. Н., са упражнявали фактическа власт върху 1/3 част от имота – дворно място и къща, непрекъснато, явно, спокойно и необезпокоявано, с намерение да го своят, с което са го придобили по давност.

Ето защо, като е приел, че предявения установителен иск за собственост на 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.№* в кв.22 от действащия ПУП на С. П., с площ 810 кв.м, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м, е основателен и го е уважил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено в тази му част. Предвид основателността на иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за 1/3 идеална част от недвижимия имот, основателно се явява и искането за отмяна на издадения нотариален акт № 93/2008 г., с който ответникът С. А. Н. е признат за собственик на целия недвижим имот, за 1/3 идеална част от същия. В тази връзка, въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е отменил цитирания нотариален акт до размера на 1/3 идеална част от същия, а не за 1/3 идеална част от него. Ето защо следва да се отмени решението в частта, с което нотариалния акт е отменен до размера на 1/3 идеална част, като се постанови отмяна на нотариалния акт за 1/3 идеална част от недвижимия имот.

При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да заплатят на въззиваемия Г. Н. Н. направените разноски за въззивното производство в размер на 1 200 лева, представвяващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 23 от 20.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1124/2011 г. по описа на К.йския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отменен нотариален акт № 93, том VІІІ, рег.№ 14250, дело 1465/2008 г. на нотариус Калин Димитров с рег.№ 020, с който С. А. Н. е бил признат за собственик по давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.№ в кв.22 от действащия ПУП на С. П., О., с площ от 810 кв.м., ведно с построената през 1959 г. в северната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда със площ 48 кв.м., състояща се на първи етаж от две стаи, салон и баня и на втори етаж с подход с външни стълби от две стаи и коридор, до размера на 1/3 идеална част от него, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ нотариален акт № 93, том VІІІ, рег.№ 14250, дело 1465/2008 г. на нотариус Калин Димитров с рег.№ 020, с който С. А. Н. е бил признат за собственик по давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.№* в кв.22 от действащия ПУП на С. П., О., с площ от 810 кв.м., ведно с построената през 1959 г. в северната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда със площ 48 кв.м., състояща се на първи етаж от две стаи, салон и баня и на втори етаж с подход, ЗА 1/3 ИДЕАЛНА ЧАСТ от недвижимия имот.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА С. А. Н., с ЕГН * и Ш. Ю. Н., с ЕГН *, и двамата с постоянен адрес в С. П., общ. К., да заплатят на Г. Н. Н., с ЕГН *, със съдебен адрес в Г., К.В. бл.*, вх.*, ап.*, направените във въззивното производство разноски в размер на 1 200 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.