№ 222
гр. Монтана, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630200722 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 8112/20.03.2023г. на Началника отдел
„Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, на И. В. И. от гр.Л., обл.Монтана
е наложено административно наказание – глоба в размер на 4 000,00 (четири
хиляди) лева на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло като издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила от страна на АНО, за което
излага подробни мотиви, на следващо място поддържа, че нарушението
представлява „маловажен случай” по см. на чл.28 ЗАНН, а алтернативно да
бъде изменено, като се намали размера на глобата до минимума, предвиден в
закона, тъй като не съответства на тежестта на нарушението и се явява
несправедливо.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юр.П.,
която поддържа, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Нарушението е установено от
1
обективна и субективна страна, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както АУАН, така и НП са издадени от компетентен
орган в кръга на правомощията му. Не са налице условията на чл.28 от ЗАНН,
касаещи „маловажност” на случая. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с
оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, постъпила в
законоустановения срок и от лице имащо правен интерес да обжалва
постановения акт. Разгледана по същество се явява частично
ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за това, че 23.02.2023г. в 17.00 часа, на
път ІІ-13, км. 5+200, в центъра на с.Стубел, посока гр.Монтана – гр.Криводол,
управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси – МПС
с две оси, марка Волво, с рег.№ ххх и полуремарке с три оси с рег.№ М ххх,
като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва
превоз на зърно, без разрешение за дейности от специалното ползване на
пътищата /разрешително/, издадено от АДМ управляваща пътя, съгласно
изискванията на чл.8, ал.2 вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №11/ 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Необходимостта от разрешението е установена при извършеното
измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на
маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118844 и ролетка №
1302/18/(5м.), при което е констатирано надвишаване на нормите на
Наредбата, както следва: измереното натоварване на задвижващата (2-ра)
единична ос на МПС е 15.420 тона, при максимално допустимо натоварване
на оста 11.5 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”А” от Наредбата, като
превишаването е с 3.920 тона.
При измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 32.265 т., при максимално
допустимо натоварване на оста 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“ от
Наредбата, като превишаването е с 8.265 тона.
2
Извършеното е нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”,
предл.2 от Закона за пътищата вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“,
чл.8, ал.2 вр. с ал.1 и с чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът на
автомобила не е представил на длъжностното лице от АПИ валидно
разрешение за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС по см. на §1, т.1
от ДР на Наредбата.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на горните разпоредби, с което е
наложено и съответното административно наказание глоба в размер на 4
000.00 лева.
Жалбоподателят оспорва констатациите по издаденото наказателно
постановление, както и по съставения АУАН, като поддържа, че НП не е
мотивирано, не съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Оспорва и самото нарушение, както и счита, че
непосочването на вида документ, който следва да представи на контролните
органи, квитанция или разрешение, е съществен порок на НП, тъй като
нарушава правото му на защита. Поддържа, че везната, с която е извършено
измерването, е била поставена на вертикален наклон, поради което не е
отчетена вярно тежестта на МПС-то.
Административното нарушение се установява по несъмнен и
категоричен начин от писмените и гласни доказателства по делото, а именно
че административнонаказания управлява ППС без разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата, издадено от АДМ управляваща пътя,
АПИ, на тежко ППС по см. на чл.3, т.2 от Наредба №11/ 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта от
разрешение е установена посредством измервания на осите на управляваното
МПС с технически средства, които са сертифицирани и преминали
метрологичен контрол, видно от приложените заявление и сертификат за
съответствие (л.34-л.58 от делото).
В подкрепа на горното са и показанията на свидетелите А. М. А. и Н. М.
А., присъствували на извършената проверка и констатиране на нарушението,
3
както и съставянето на акта, които в с.з. разпитани поддържат, че при
извършеното измерване, в което участвували лично, е установено драстично
надхвърляне на задвижващата втора ос на автомобила, като измереното е
15.420 тона, а максималното по Наредбата е 11.5 тона, и на полуремаркето на
3, 4 и 5 ос натоварване от 32.265 тона, а максимално допустимо по наредбата
е 24 тона, като общата маса на ППС била над 55 тона, което е доста рядък
случай и освен, че е опасно за другите участници в движението, то
компрометира и пътната мрежа.
Свидетелите твърдят, че актът е съставен на място, в присъствието на
нарушителя, който е запознат с неговото съдържание и не е имал възражения
спрямо измервателните уреди. Свидетелите поддържат, че везната, с която е
извършено измерването е била поставена на равна повърхност, а ако не е
поставена правилно, същата не „сработва“. В тази връзка направените
възражения в жалбата, че в населеното място, в което е спрян за проверка от
служителите на АПИ, няма равни участъци, а целият път е под наклон, не се
установиха, поради което са неоснователни.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като
предават преки и непосредствени впечатления, не са заинтересовани от
изхода на делото и обясненията им се допълват от писмените доказателства –
приложената кантарна бележка на л.22 от делото,прикрепена към адвокатско
пълномощно.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати
нарушения, като по безспорен начин е установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по
никакъв начин не са нарушени правата на последния.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно Заповед
№РД-11-247/ 31.03.2022г., приложена на л.19 и л.20 от делото, което е
преминало обучение за работа с мобилни везни за поосово измерване, арг.
Протокол на л.59 от делото, поради което не е нищожен и е породил
съответните правни последици.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57, ал.1 и ал.2 от същия закон. Издадено е от компетентен орган –
Началника отдел “Контрол по РПМ” в Дирекция „Анализ на риска и
4
оперативен контрол” към АПИ гр.София, който видно от приложената
заповед на л.18 от делото е оправомощен, в това му качество, като
длъжностно лице, да издава наказателни постановления на физически и
юридически лица.
Не е нарушено правото на защита на наказаното лице, същият е разбрал
какво нарушение му е вменено да е извършил и ефективно е организирал
защитата си чрез подаване на жалба срещу издаденото НП.
Отговорността на водача е реализирана по реда на ЗП, а не по ЗДвП, тъй
като управлява извънгабаритно и /или тежко ППС без разрешение от
съответната администрация, при което се нарушават обществените
отношения, свързани с ползването, поддържането и ремонта на пътищата.
Правната квалификация на деянието, осъществено от жалбоподателя, сочи, че
същият е наказан за това, че управлява по РПМ тежко ППС без разрешение за
това и заплатена такса, които отношения се контролират от АПИ и
съответните дирекции.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2,
пр.2 от Закона за пътищата, предвиждаща, че се наказват с глоба от 1000 до
5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2. ал. 2
и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Жалбоподателят представлява физическо лице, което е управлявало
процесното ППС с натоварване над допустимите размери в нарушение на чл.
26, ал. 2 от ЗП, поради което същият е годен субект на нарушението. В
качеството си на водач на тежкотоварно ППС, жалбоподателят е следвало да
знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11 от 3.07.2001г. и да
вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези
стойности.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Същото е формално, без да се установява наличие на значително по -
ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
5
Наложеното административно наказание, по убеждение на съда обаче,
не е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, досежно степента на
обществена опасност на деянието и дееца, имотното състояние на
нарушителя, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. На
същия е определена санкция към максималния размер на нормата, която с
оглед на факта, че нарушението е за първи път, тъй като по делото липсват
писмени данни жалбоподателя да е наказван за нарушения от този вид, който
факт е отразен и в процесното НП – л.11, не са настъпили вредни последици
от деянието, наказания по същество осъзнава извършеното и неговата тежест,
поради което следва да бъде намалена на предвидения в закона минимум от 1
000.00 (хиляда) лева.
В този си размер, по убеждение на съда, ще изпълни целите на
наказанието, както по отношение на дееца, така и относно останалите
участници в движението по пътищата.
Предвид гореизложеното, издаденото Наказателно постановление
следва да бъде изменено, като се намали размера на наложената парична
санкция от 4 000.00 лева на 1 000.00 лева.
Въззиваемата страна претендира заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото и на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП и чл.27 е Наредбата за заплащане
на правната помощ следва да бъдат присъдени такива в минимален размер от
80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.7, т.2 вр. ал.2, т.4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
8112/20.03.2023г. на Началника отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София,
с което на И. В. И. от гр.Л., обл.Монтана, ЕГН ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 4 000,00 (четири хиляди) лева
на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата, като
НАМАЛЯВА наложената глоба на 1 000.00 (хиляда) лева на основание чл. 53,
ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата.
6
ОСЪЖДА И. В. И. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София сумата от 80.00 (осемдесет) лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7