Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 21.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на двадесет и шести март през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5969 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно чл.79,
ал.1, вр.чл.233, ал.1, изречение първо ЗЗД.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от
ЕТ „***“, ***, със седалище и адрес на
управление *** представляван от Т.Г.Б.против ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***№ 4, представляван от Г.Д.М., в която се твърди, че между ищеца като наемодател
и ответника като наемател е подписан договор за наем на преместваем обект (***),
по силата на чл.1 от който наемодателя е предоставил на наемателя преместваем
обект (***), с площ от 9.55 (девет цяло и петдесет и пет стотни) квадратни метра,
с размери 3.35/2.85 (три цяло и тридесет и пет метра на две цяло и осемдесет и
пет метра), който е разположен върху терен, находящ се в град ***, улица ***(***),
урегулиран поземлен имот I (първи) в квартал ***(***) по плана на град ***,
като в чл.2 на същия договор е посочено, че преместваемият обект (***) се
предоставя под наем за времето от 05.05.2***година (пети май две хиляди и
шестнадесета) година до 05.01.2020 (пети януари две хиляди и двадесета) година.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 236, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи
със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита
продължен за неопределен срок и прекратяването на неговото действие може да
стане с едномесечно предизвестие по агрумент от нормата на чл.238, ал.1 от
същия нормативен акт. Твърди, че с нотариална покана регистрационен № 3527, том
1, акт 193/02.09.2020 година на Д.О.- ***регистрационен № ***по списъка на
Нотариалната камара на Република България с район на действие - ***, връчена на
ответния ***на 14.09.2020 година срещу разписка № 18, ***„***“, ЕИК *** е
уведомен, че се прекратява действието на договор за наем на преместваем обект (***),
считано от 01.10.2020 година и следва, считано от същата дата наетия търговски
обект, а именно ***, находящ се в град ***, улица ***(***), урегулиран поземлен
имот I (първи) в квартал ***(***) по плана на град ***следва да бъде освободен.
Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1, изречение първо
от Закона за задълженията и договорите, наемателят е длъжен да върне вещта.
Твърди, че дори да бъде прието, че към 01.10.2020 година не са изтекли 30 дни,
то едномесечното предизвестие е изтекло на 15.10.2020 година и ***„***“, ЕИК ***
е следвало да предаде наетата вещ. Твъди, че с отговор на нотариална покана,
покана регистрационен № ***, том 11-п, № 77/21.09.2020 година на С.И.- ***регистрационен
№ ***по списъка на Нотариалната камара на Република България с район на
действие - ***, ответния ***„***“, ЕИК *** не оспорва факта, че не е предал ***а
на НАЕМОДАТЕЛЯ, напротив - извънсъдебно признава продължаването на ползването
на наетата вещ - ***, находящ се в град ***, улица ***(***), урегулиран
поземлен имот I (първи) в квартал ***(***) по плана на град ***, но смесва
договорните отношения - тези между ***„***“, ЕИК ***и ***„***“, ЕИК *** относно
ползването на предоставената под наем движима вещ - преместваем обект (***), с
площ от 9.55 (девет цяло и петдесет и пет стотни) квадратни метра, с размери
3.35/2.85 (три цяло и тридесет и пет метра на две цяло и осемдесет и пет
метра), който е разположен върху терен, находящ се в град ***, улица ***(***),
урегулиран поземлен имот I (първи) в квартал ***(***) по плана на град ***и
договорните отношения във връзка с правото на разполагане на наетата вещ върху
общински терен. Счита, че дори да се приеме, че договора е нищожен, каквито
твърдения излага ответника в своя отговор на нотариална покана с регистрационен
№ ***, том 11-п, № 77/21.09.2020 година на С.И.- ***регистрационен № ***по
списъка на Нотариалната камара на Република България с район на действие - ***,
то съгласно разпоредбата на чл.34 от Закона за задълженията и договорите,
когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните
трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея и в този
смисъл, ***„***“, ЕИК *** дължи връщане на преместваем обект (***), с площ от
9.55 (девет цяло и петдесет и пет стотни) квадратни метра, с размери 3.35/2.85
(три цяло и тридесет и пет метра на две цяло и осемдесет и пет метра), който е
разположен върху терен, находящ се в град ***, улица ***(***), урегулиран
поземлен имот I (първи) в квартал ***(***) по плана на град ***. Твърди, че в
случая ищеца ***„***“, ЕИК ***се легитимира като НАЕМОДАТЕЛ на преместваем
обект (***), с площ от 9.55 (девет цяло и петдесет и пет стотни) квадратни
метра, с размери 3.35/2.85 (три цяло и тридесет и пет метра на две цяло и
осемдесет и пет метра), който е разположен върху терен, находящ се в град ***,
улица ***(***), урегулиран поземлен имот I (първи) в квартал ***(***) по плана
на град ***и като такъв има претенции наетата вещ да му бъде предадена от
НАЕМАТЕЛЯ ***„***“, ЕИК ***. Моли на основание чл.233, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите да бъде осъден ***„***“, представляван от Г.Д.М., ЕГН
*********, със седалище и адрес на управление ***№ 4, вписан в търговския
регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК *** ДА ПРЕДАДЕ/ВЪРНЕ на ***„***“,
представляван от Т.Г.Б., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление ***,
вписан в търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ***ПРЕМЕСТВАЕМ
ОБЕКТ (***), с площ от 9.55 (девет цяло и петдесет и пет стотни) квадратни
метра, с размери 3.35/2.85 (три цяло и тридесет и пет метра на две цяло и
осемдесет и пет метра), който е разположен върху терен, находящ се в град ***,
улица ***(***), урегулиран поземлен имот I (първи) в квартал ***(***) по плана
на град ***. Претендира направените разноски по делото.
В срокът по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че
исковата молба е недопустима, а по същество неоснователна, необоснована и
недоказана, почиваща на неверни твърдения. Оспорва изцяло твърдението на ищеца,
че на 03.05.2016г. в гр. ***между страните ЕТ „***“, ЕИК ***в качестовото му на
наемодател и ***“, ЕИК *** в качеството на наемател е бил сключен договор за
наем, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя преместваем
обект (***), с площ от 9,55 (девет цяло и петдесет и пет стотни) квадратни
метра, с размери 3.35/2.85 метра, който бил разположен върху терен, находящ се
в град ***, улица „***, урегулиран поземлен имот - първи, в квартал ***по плана
на гр. ***, считано за времето от 05.05.2016г. до 05.01.2020г. Твърди, че видно
от така представения по делото контракт, същият е сключен между ***“, ЕИК ***и
лицето В.П.М., ЕГН **********, което лице в договора е посочено като
пълномощник на ***“, без обаче реално такова пълномощно да е представено по
делото. Категорично отрича правото на лицето В.П.М. да представлява ***“ или някога да е представлявал посочената
фирма, както и да е имал пълномощно за каквито и да било действия, свързани с
извършването на сделки за наем на имоти/вещи от името на моята фирма. В тази връзка
счита, че след като В.М.е нямал правото да сключва сделки от името и за сметка
на горепосочения едноличен търговец, то реално такава сделка не е налице, от
което пък следва, че няма какво да бъде върнато на ЕТ „***“ от името на ***“,
след като последният нищо не е получил. Счита, че от гореизложеното следва и
извода, че исковата молба е недопустима, поради липса на процесуална
легитимация, тъй като реално договор за наем между страните по настоящото дело
никога не е бил сключван. Твърди, че от
материалите по делото не се установява реално въпросния *** да е бил някога
предаден на така посочения наемател по договора. Не е налице
приемо-предавателен протокол относно това в какво състояние е бил предаден ***а,
относно това дали въобще е съществувал такъв *** на това място, относно това на
коя дата същия е предаден и дали изобщо е предаден и т.н. Твърди, че от
приложенията на исковата молба не е видно да са налице разписки, фактури,
банкови извлечения или въобще някакви доказателства относно заплащането на
наемната цена, които да наведадат на извода, че макар и договора да е сключен
от лице, което по никакъв начин не е имало право да сключва такъв тип сделка от
името на В.М.“, след като последната е заплащала редовно наемната цена, да може
да се направи безспорен и недвусмислен извод за това, че търговеца „наемател“
реално е признал съществуването на този договор, потвърдил го е, плащал е
цената и е ползвал отдадената вещ. Твърди, че са абсурдни твърденията в
исковата молба, че ***“ е направил извънсъдебно признание за това, че
продължава да ползва въпросния ***. Счита, че ищецът не е успял да разтълкува
или умишлено тълкува отговора на поканата като извънсъдебно признание. Твърди,
че липсва извънсъдебно признание за ползването на ***а, а тъкмо обратното-
твърди се, че такъв договор между страните по настоящото дело въобще не е бил
сключван, а така описания *** в исковата молба никога не е бил получаван и
използван от ***“. Твърди, че на посоченото място в договора, а именно терен,
находящ се в гр. ***, улица „ ***, УПИ I, кв. ***по плана на гр. ******“ вече е
застроил свой собствен ***, за което има съответните разрешителни и фактури,
както и сключен договор с общината относно ползването на терена. Счита, че без
ищеца да докаже тези изключително важни за процеса факти, а именно предаване на
владение, плащане на наемна цена, потвържадаване на сделка, сключена без
представителна власт, документ от който да е видно, че ЕТ „***“ е собственик на
***а или поне го е позлвал на годно правно основание, няма как да иска да му се
върне нещо, което не е било получавано от ***“. Излага съображения, че ако
следваме тази логика на ищеца, то би следвало да се приеме, че всяко едно лице
може да се представи за пълномощник на фирма „А“ и да сключи един формален
договор за наем с фирма „Б“, без да й представи каквото и да било пълномощно
или документ, от който да е видно, че въпросното лице има право да сключва
такива сделки от името на фирма „А“, а след това фирма „Б“ да иска от фирма „А“
нещо, което реално не е отдала, без да се налага да доказва каквото и да било
друго освен сключения с „пълномощника“ договор за наем. Моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Договор
за наем на преместваем обект/***/ от 03.05.2016г., сключен от ЕТ ***, *** в
качеството му на наемодател и В.М., ЕИК***, представлявана от Г.М.чрез пълномощника
си В.П.М. в качеството си на наемател е уговорено, че наемодателя предоставя на
наемателя преместваем обект/***/ с площ 9,55 кв.м./размери 3,35/2,85 м., върху
терен, находящ се в гр.***, ***, УПИ I, кв.***по плана на гр.***.
Описаната вещ е представена под наем за времето от 05.05.2016г. до 05.01.2020г.
Уговорен е месечен наем в размер на 60 лв., а с ДДС 72 лв., която се дължи до
10-то число на текущия месец.
Установява се от Договор за гражданско дружество
от 11.05.2006г., сключен между ЕТ ***, ***
в качеството му на наемодател и В.М., ЕИК***, че страните са се съгласили да
съсдадат гражданско дружество по смисъла на чл.357 и сл. от ЗЗД като обединяват
усилията си за организиране и извършване на съвместна търговска дейност. Всеки
от съдружниците ще извършва дейността от свое име. В чл.13 е уговорено, че за
постигане на целите на дружеството съдружниците правят следните вноски: В.М., ЕИК*** участва с парични средства за
закупуване на стоки и с личен труд, а ЕТ ***, *** предоставя за съвместно
ползване недвижим имот- ***. Подписите на страните по договора са заверени
нотариално на 12.05.2006г.
С нотарилна регистрационен № 3527, том 1, акт
193/02.09.2020 година на Д.О.- ***регистрационен № ***по списъка на
Нотариалната камара на Република България с район на действие - ***, връчена на
ответния ***на 14.09.2020 година срещу разписка № 18, ***„***“, ЕИК *** е
уведомен, че се прекратява действието на договор за наем на преместваем обект (***),
считано от 01.10.2020 година и следва, считано от същата дата наетия търговски
обект, а именно ***, находящ се в град ***, улица ***(***), урегулиран поземлен
имот I (първи) в квартал ***(***) по плана на град ***следва да бъде освободен.
Посочено е, че адресата *** Г.М.следва да заплати 4320 лв. неплатен наем, както
и 500 лв. мораторни лихви за неплащане на наема в договорения срок.
Видно от отговор на нотариална покана, регистрационен №
***, том 11-п, № 77/21.09.2020 година на С.И.- ***регистрационен № ***по
списъка на Нотариалната камара на Република България с район на действие - ***,
ответния ***„***“, ЕИК *** посочено, че счита претенцията за неоснователна и
категоричнто отказва да заплати посочените поради това, че договора за наем е
нищожен съгласно чл.26 ЗЗД, поради това, че противоречи на закона. Твърди, че
това е така, тъй като ЕТ *** в качеството си на наемател от ОП Жилфонд, в който
договор има клауза, съгласно която наемателя няма право да преотдава обекта, но
дори да я няма тази клауза, тя противоречи на чл.11, ал.2, изр.2 ЗОС-
Предоставените имоти и вещи не могат да се преотстъпват за ползване, да се
ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се
пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон. Подчертава факта, че въпросния
договор е сключен без представителна власт и отново не може да произведе правни
последици, тъй като е подписан от лице, което не представлява, не е
представлявало В.М., нито има пълномощно да извършва такива действия. Посочва: “
Уведомявам Ви, че претенцията В относно това да освободя наетия имот не следва
да бъде удовлетворена и поради факта, че към настоящия момент между В.М. и ОП ***е
налице валидно сключен договор за наем.“. Посочено е и че не става ясно по
какъв начин точно са изчислени претендираните суми. Счита претенцията за
неоснователна, несъстоятелна и целяща единствено неправомерно изплащане на
посочените суми и лихва, с което изразява категорично несъгласие да изпълни
претенциите.
Видно от Договор за наем на общински терен от
03.08.2020г. ОП ***в качеството му наемодател е предоставило на В.М. в
качеството на наемател за временно и възмездно ползване за срок от 5 години
имот-частна общинска собственост, представляващ терен с размери 3,35/2,85 м. с
площ 9,55 кв.м., за поставяне на преместваемо съоръжение- *** за хранителни
стоки, находящ се в гр.***, ***, УПИ I, кв.***по плана на гр.***,
при наемна цена от 360 лв. с ДДС. Имотът ще се ползва съгласно обявеното
предназначение *** за хранитлени стоки, което не може да бъде променяно. Срокът
за който се предоставя терена е 5 години, считано от 01.08.2020г.
Съдът дава вяра на показанията на св.Н.З.Т.като
незаинтересовани, логични, непротиворечиви и в съответствие с останалите,
събрани по делото доказателства. От тях се установява, че *** е придобил ***,
който са боядисвали заедно със свидетеля Т.в жълт цвят, който е бил поставен
срещу ВиК. През зимата на 2020/2021г., минавайки покрай ***а, е видял, че
съществуващия на място жълт *** се облича с някакви панели. Размера не е
променен.
Съдът кредитира частично показанията на св.И.Б.В.
доколкото те не се явяват в противоречие с другите, събрани по делото
доказателства. В тази си част от тях се установява, че В.М.е ***на Г.М.и заедно
развиват дейност в ***, който е поставен на ***в гр.***до ВиК. На търг през
2020 г. са спечелили и са сключили договор с
Община-***за поставяне на ***а. В него продават алакохолни и
безалкохолни продукти. В.М.се е занимавал с поръчка на ***а. Съдът не дава вяра
на показанията на св.В.в частта, в която той твърди, че на посоченото място
преди 2020г. не е съществувал ***. В тази си част показанията му са в пряко
противоречие с всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и
гласни.
Представени са и други
неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Основателността на
осъдителен иск с квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1, ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало наемно
правоотношение между страните, прекратяване на правоотношението и релевирано
неизпълнение от наемателя на задължението да върне наетата вещ. С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива,
се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността -
а именно неосъществяване на дължимо поведение - връщане на вещта, ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт - точно
изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и
доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи
неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти.
Последователна и
непротиворечива е и съдебната практика по приложението на чл.233, ал.1 ЗЗД, че
при прекратен договор за наем наемателят е длъжен да върне наетата вещ. Той не
може да противопостави на наемодателя възражение за собственост върху наетия
недвижим имот, тъй като отношенията между тях са облигационни и въпросът за
собствеността е ирелевантен и не подлежи на изследване, тъй като не е условие
за основателност на иска по чл.233, ал.1 ЗЗД. В тази връзка при прекратен на
основание чл.238 ЗЗД наемен договор, активно легитимиран да води иска за
опразване и предаване на наетия имот е наемодателят-страна по наемния договор,
който не е длъжен да доказва качеството си на собственик в това производство. В
този смисъл са р. № 1247/16.07.2002 год. по гр.дело № 1358/2001 год. на ВКС-ІV
г.о., р. № 164/13.04.1976 год. по гр.дело № 29/1976 год. на ВКС-ІІІ г.о., р. №
2003/10.01.2004 год. по гр.дело № 2014/2002 год. на ВКС-ІV г.о., р. №
234/23.02.2001 год. по гр.дело № 1225/2000 год. на ВКС-V г.о. и др.
Спорни между страните са
фактите за валидно правоотношение между тях по договор за наем, както и за
предаване от ищеца и приемане от ответника на вещта-***. Представен е договор
за наем на преместваем обект/***/ от 03.05.2016г., който за ответника е
подписан от В.П.М., за който не се установи да има представителна власт по
отношение на ответника ******. По същество е сключен договор от лице без
представителна власт по отношение на ответника. Съдът намира, обаче, че на
основание чл.301 ТЗ между страните по делото е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за наем от 03.05.2016г. Съгласно чл.301 ТЗ, когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. В настоящия случай като бъдат съобразени трайните търговски взаимоотношения
между страните по делото, датиращи от 11.05.2006г., видно от представения
договор за гражданско дружество, сключен между страните именно за осъществяване
на дейност, при която ответния ***участва със средства за закупуване на стока и
личен труд, а ищеца с преместваем търговски обект/***/, факта, че лицето
действало без представителна власт В.М.е ***на ***овец Г.М., както и факта, че
оспорванията в отговора на натариалната покана са само в частта за заплащане на
претендираните суми за наем и лихва, както и за връщане на вещта, но само
поради това, че ответния ***има сключен договора за наем с ОП Жилфонд, съдът
намира, че ответника не се е противопоставил веднага след узнаването на
договора за наем. На първо място, страните по делото са осъществявали
дългогодишна търговска дейност чрез учреденото гражданско дружество, а отделно
от това тази дейност отвтеника извършва съвместно и с участието на съпруга на Г.М.В.М..
Този факт се установява именно от показанията на посочения от отвтеника
свидетел И.В., който посочва, че знанието си за дейността на ответния ***има
именно то В.М., който се е занимавал и с поставянето на *** до ВиК. В.М.е
поръчал ***. Свидителя посочва, че ***а е Г.и В.. Неоснователни са възраженията
на ответника за нищожност на договора за наем, като противоречащ на закона-
чл.11, ал.2, изречение 2 ЗОС, тъй като е сключен договор за наем на преместваем
обект, а не е преотдаден под наем наетия от ОП ***терен, върху който е поставен преместваемия обект.
Договора за наем с ОП ***на ЕТ *** не е представен по делото, но дори в него да
има клауза, забраняваща предоставянето под наем на поставения на терена ***, то
това не води до нищожност на договора, а съставлява виновно неиизпълнение на
същия и може да ангажира отговорността на наемателя по договора с ОП Жилфонд,
но не и да доведе до нищожност на договор за наем на преместваемия обект. Съдът
приема, че в отговора на нотариалната покана се съдържа извънсъдебно признание
на неизгоден за страната факта, а именно, че е получила и държи вещта по
договора за наем- *** с описаните в договора параметри. Изявлението е следното:
“Уведомявам Ви, че претенцията В относно това да освободя наетия имот не следва
да бъде удовлетворена и поради факта, че към настоящия момент между В.М. и ОП ***е
налице валидно сключен договор за наем.“. По същество съдържанието на
изявлението е, че ответния ***държи процесния *** по договора за наем, но
отказва на го върне, като счита за свое право да продължи да го държи, тъй като
има надлежно сключен договор за наем на терена. Същото се явява неоснователно.
Дали има договор за наем на терена, дали върху него все още е поставен
предоставения под наем преместваем обект/***/ или той е преместен на друго
място и на негово място е изграден друг ***, или същия *** е подобрен чрез
неговата облицовка е без значение. След като има сключен между страните договор
за наем и предмета на договора е предаден по договора за наем на ответника,
след прекратяване на договора той трябва да го върне.
Прекратяването на
договора не е спорно между страните и се установява от събраните по делото
доказателства. Срокът на договора за наем е до
05.01.2020г. Съгласно чл. 236 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок
използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя,
договорът се счита продължен за неопределен срок. Поради това, договорът е
станал безсрочен, но с отправената нотарилна покана, получена от ответния ***на
14.09.2020г., договора е бил прекратен, считано от 15.10.2020г. Съгласно разпоредбата на
чл.238 ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може
да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Независимо
от това, дори условно да се приеме, че не е настъпило прекратяване на наемния
договор с отправената нотариална покана, наемните отношения между страните са
били прекратени с факта на подаването на исковата молба по чл.233, ал.1 ЗЗД,
която също има характер на предизвестие по смисъла на чл.238, ал.1 ЗЗД. След
прекратяване на наемните правоотношения, същите не могат да бъдат продължени
или подновени едностранно от бившия наемател, при което положение съгласно
разпоредбата на чл.233, ал.1 ЗЗД той е длъжен да върне наетата вещ, която
задържа без правно основание
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответника
по делото следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв./50+350
лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 предложение първо,
вр.чл.233, ал.1, изречение първо ЗЗД, ЕТ
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***№ 4, представляван от
Г.Д.М. да върне на ЕТ „***“, ***, със седалище и адрес на управление ***
представляван от Т.Г.Б.държането върху
нает преместваем обект/***/ с площ 9,55 кв.м./размери 3,35/2,85 м. по прекратен
Договор за наем на преместваем обект/***/ от 03.05.2016г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***№ 4,
представляван от Г.Д.М. да плати на ЕТ „***“, ***, със седалище и адрес на управление ***
представляван от Т.Г.Б., направените деловодни разноски в размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: