гр. Сливен, 13.06.2023
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при секретаря Радостина
Желева и в присъствието на прокурора..... като разгледа докладваното от съдия Бозукова-Ганева
адм. дело № 143 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се движи
по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба на
М.Г.П. *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000146/17.03.2023
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с която на основание
чл.171 т.2а б. “а“ от ЗДвП на П. е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца“.
В жалбата се твърди, че
обжалваната Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
постановена в противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита, че не може да бъде
прекратена регистрация на нерегистриран автомобил, а халето на Сектор „Пътна полиция“ не е път
„отворен за обществено ползване“ по смисъла на ЗДвП. Претендира, въз основа на
изложените в жалбата съображения, отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален
представител - адв. Х. Х. ***, който заявява че
поддържа подадената жалба и изложените в нея доводи.
Ответникът по жалбата - Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, редовно призован за съдебно заседание
не се явява. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение.
Въз
основа на сбраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят П.
е с. на лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № *****, рама № *******, който е с прекратена регистрация, съгласно ЗППАМ № 22-0804-000558,
считано от 07.09.2022г. /л.18/. Съгласно справка за нарушител/водач оспорващият
е с отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, считано от
07.09.2022г./л.22/.
На
17.03.2023г. М.П. се явил в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен и със
заявление №230804004476/17.03.2023г. поискал възстановяване на прекратена
регистрация и промяна на номер на МПС *******.
С Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 22031/17.03.2023 г.,
контролните органи от Сектор ПП при ОД на МВР - Сливен констатирали, че в гр. Сливен,
ул.“Банско шосе“ в двора и халето на Сектор
„Пътна полиция“ П. управлява лек автомобил "Фолксваген Голф" с
рама № *******, с цел възстановяване на регистрация, съгласно ЗППАМ
№ 22-0804-000558. Лицето е подало заявление за регистрация № 230804004476, като
при направена справка в ОДЧ е установено, че П. е с отнето СУМПС по
административен ред./л.17/.
Със Заповед № 23-0904-000146/17.03.2023
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Сливен на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е постановил
налагане на ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС – Фолксваген Голф с рег.
№ ***** за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на М.П. на 28.03.2023г., а
жалбата срещу нея е подадена пред Административен съд Сливен на 10.04.2023г.
От административния
орган е представена заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на директор на ОД МВР Сливен
за оправомощаване на длъжностните лица от структурата
на ОД на МВР за извършване на контрол по ЗДвП с прилагане на мотивирана заповед
за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, точки 1, 2, 2а, 4 и 5, буква "а" и т. 6 и 7 от ЗДвП.
По делото е разпитана
като с. с.на оспорващия М.П., от показанията на която
се установява, че на 17.03.2023г. със с. си посетили сектор „Пътна полиция“ за
възстановяване на регистрацията на с. автомобил. П. о. за минути до т., като
през това време М.П. бил накаран да премести автомобила в халето за преглед.
Тъй като с. й бил с отнето СУМПС, служители на сектор „Пътна полиция“ му
съставили АУАН за управление на МПС, след като е лишен от правоуправление.
При така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена от адресат на заповедта за прилагане на ПАМ, в
14-дневен срок, считано от връчването на заповедта.
Административният съд
като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт, прецени
събраните доказателства, с. показания, които кредитира и изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за основателна.
Жалбоподателят оспорва
обстоятелството, че е управлявал МПС по път отворен за обществено ползване,
както и твърди, че не може да бъде прекратена регистрация на МПС, което е с вече
прекратена регистрация.
Съгласно разпоредбата на
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:
- прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на с., който управлява моторно
превозно средство:
а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на с., чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година;
Принципно разпоредбата
на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП допуска налагане на ПАМ "прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство" на с., чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице сочените в правната норма
обстоятелства – когато моторно превозно средство се управлява от лице, което не
притежава свидетелство за управление. По делото няма спор, че притежаваното от
водача М.П. свидетелство за управление № ****, валидно до 15.12.2031г. е било
отнето по административен ред. Горното се потвърждава и от показанията на с. П.
и налага извод, че лицето към 17.03.2023г. не притежава валидно свидетелство за
управление на територията на Р България. Няма спор по делото, че на
17.03.2023г. оспорващият П. е управлявал собственото си МПС Фолксваген Голф с
рег. № ***** в двора на Сектор „Пътна полиция“, извършвайки маневра и
придвижвайки МПС в халето за преглед във връзка с възстановяване на прекратена
регистрация. Съдът обаче намира за основателен
доводът на оспорващия, че дворът и халето на Сектор „Пътна полиция“ не са пътища, отворени за обществено ползване
и управлението на МПС без СУМПС по смисъла на чл. 150 ал.1 от ЗДвП по тях, не представлява нарушение на
ЗДвП. Действително по време на придвижване на автомобила в халето, П. на практика е имал качеството
на водач, по смисъла на разпоредбата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, според която
"водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. В случая обаче П. не се е движил по път, отворен за обществено ползване, по смисъла на § 6, т.1 от ДР на ЗДвП, според който "път"
е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Съдът намира, че халето
на Сектор „Пътна полиция“ не е предназначено за движение на пътни превозни
средства и пешеходци, поради което няма специалното предназначение за движение
на пътни превозни средства по смисъла на § 1 т.1 от ДР на Закона за пътищата. То
представлява контролно-технически пункт и е пригодено за преглед на МПС, поради
което не попада в
категорията на отворени за обществено ползване пътища и управляваното от
жалбоподателя МПС се е движело по път, който не е отворен за обществено
ползване. Предвид
горното се налага извод, че в конкретната хипотеза придвижването от оспорващия на
автомобила в халето на сектор „Пътна полиция“ не осъществява хипотезата на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП и чл. 171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП - управление
на МПС от неправоспособен водач.
Следователно, съдът намира,
че към момента на издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ не са били
налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП за прекратяване на регистрацията
на собствения на М.П. автомобил.
По изложените
съображения, жалбата на М.П. следва да се уважи, а постановеният
административен акт, предмет на настоящото съдебно оспорване, да се отмени като
незаконосъобразен, въпреки че притежава всички изискуеми реквизити и е издаден
от компетентен административен орган в кръга на правомощията му.
Разноски от оспорващия
не са претендират, поради което не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на М.Г.П.
*** Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 23-0804-000146/17.03.2023 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Сливен, с която на основание чл.171 т.2а б. “а“ от ЗДвП на П.
е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, като
незаконосъобразна.
Решението не подлежи на
обжалване на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: