№ 5130
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110154688 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Б.И.“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: ************* срещу С.О., с адрес:
************, представлявана от кмета, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 3204,04 лв.,
представляваща престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“, обективирана в застрахователна полица № Е
************ от 20.12.2019 г., за вредите, причинени на лек автомобил „А. С8“, рег. №
*********** от настъпило на 26.06.2020 г. ПТП поради попадането му в дупка на
общински път, находяща с в ************, с включени 25 лева ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба –
05.10.2023 г., до окончателното й погасяване.
Предявени са също така от С.О. срещу „Н.С.“ ЕООД и „К.“ ЕООД, като
съдружници в „С.З. 3“ ДЗЗД, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 82 ЗЗД при условията на евентуалност, ако бъде уважен главния иск, да заплатят на
С.О. сумите, както следва: „К.“ ЕООД сумата от 160,22 лв. – част от застрахователно
обезщетение и сумата от 6,41 лв. – част от заплатена държавна такса в производството
по гр. д. № 54688/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, а „Н.С.“ ЕООД сумата от
3043,84 лв. - част от застрахователно обезщетение, и сумата от 121,75 лв. – част от
заплатена държавна такса в производството по гр. д. № 54688/2023 г. по описа на СРС,
157 състав – всички суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди,
вследствие неизпълнение на договорно задължение за поддръжка и ремонт на бул. „Д-р
1
П. Д.“ съгласно Договор № **********/23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на първоначалната искова молба – 05.10.2023 г., до
окончателното им погасяване.
Ищецът „Б.И.“ АД извежда съдебно предявените права при твърдения, че на
26.06.2020 г. в гр. София, на бул. „Д-р П. Д.“, до блок № 647 при движение от ул.
„И.Г.“, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил „А.
С8“, рег. № ***********, с водач П. К. К., попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което били увредени предна
дясна гума и джанта. Сочи, че по отношение на този автомобил била сключена
имуществена застраховка „Автокаско“, обективирана в застрахователна полица № Е
************ от 20.19.2019 г. Поддържа, че по силата на сключената имуществена
застраховка е заплатил на собственика на увреденото МПС „И.к.“ ЕООД
застрахователно обезщетение в размер на 3179,04 лв., определено по експертна оценка
на вредите, и сторил ликвидационни разходи в размер на 25,00 лв. Твърди се, че вина
за настъпилото ПТП има ответникът С.О. в качеството му на стопанин на пътя, поради
неизпълнение на задължение за поддръжка и обслужване на пътя и наличието на
необозначената и необезопасена дупка на пътното платното, през която водачът на лек
автомобил „А. С8“ е преминал, вследствие на което на лекия автомобил са нанесени
материални щети. Твърди, че със заплащането на застрахователното обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахованото лице срещу виновното лице и след
изпращането на регресна покана до ответника последният не е заплатил изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение, поради което го претендира. Моли искът да бъде
уважен и претендира разноски.
Ответникът С.О. е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба,
с който оспорва иска при възражения, че липсва застрахователно правоотношение по
отношение на процесния автомобил, тъй като представената застрахователна полица
не е подписана, а по отношение на ответника не бил приложим чл. 293, ал. 3 ТЗ.
Оспорва вида и размера на настъпилите вреди. Прави възражение за съпричиняване с
твърдения, че автомобилът е бил управляван с гуми и джанти, чийто размер не
отговарял на предписания от производителя, поради което дължимото застрахователно
обезщетение следвало да е в по-малък размер. Навежда доводи, че е изпълнявал
задълженията си за поддръжка и ремонт на процесния пътен участък, като е сключил
договор № **********/23.07.2019 г. със „С.З. 3“ ДЗЗД и преди датата на процесното
ПТП не е имало дупки. Моли искът да бъде отхвърлен или да бъде намалено
претендираното застрахователно обезщетение. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.О. е предявил обратни искове срещу
конституираните като трети лица-помагачи на негова страна „Н.С.“ ЕООД и „К.“
ЕООД, като съдружници в „С.З. 3“ ДЗЗД за осъждането им, в случай че С.О. бъде
осъдена и заплати суми по главния иск, да заплатят суми, както следва: „К.“ ЕООД
сумата от 160,22 лв. – част от застрахователно обезщетение и сумата от 6,41 лв. – част
от заплатена държавна такса в производството по гр. д. № 54688/2023 г. по описа на
СРС, 157 състав, а „Н.С.“ ЕООД сумата от 3043,84 лв. - част от застрахователно
обезщетение, и сумата от 121,75 лв. – част от заплатена държавна такса в
производството по гр. д. № 54688/2023 г. по описа на СРС, 157 състав – всички суми,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, вследствие неизпълнение на
договорно задължение за поддръжка и ремонт на бул. „Д-р П. Д.“ съгласно Договор №
**********/23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
първоначалната искова молба – 05.10.2023 г., до окончателното им погасяване. В тази
връзка посочва, че „Н.С.“ ЕООД е съдружник с дялово участие в размер на 95%, а „К.“
ЕООД – с 5%. Счита, че в случай че по делото се установи наличие на дупка,
вследствие на която да е увреден л. а. „А. С8“, рег. № ***********, следва да бъде
2
ангажирана договорната отговорност на ответниците по обратния иск съобразно
дяловото им участие в „С.З. 3“ ДЗЗД, за всички вреди, които С.О. ще претърпи в
настоящото производство от неизпълнението на договора. Ето защо се моли обратните
искове да бъдат уважени и се претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на обратния иск единствено от „Н.С.“
ЕООД, но не и от „К.“ ЕООД. Оспорва първоначалния иск с твърдения, че не е налице
застрахователно правоотношение, тъй като представената застрахователна полица не е
подписана. Навежда съображения, че не е изяснен механизмът на процесното ПТП, тъй
като липсвали доказателства за размерите и местоположението на дупката,
настъпилите вреди, поведението на водача и причинната връзка. По предявения
обратен иск признава, че със С.О. има сключен договор за поддръжка и текущ ремонт
на уличната мрежа от 23.07.2019 г., като твърди, че е изпълнявал задълженията си по
същия. Посочва, че съгласно договора без изрично възлагане не е имал задължение да
поддържа процесния пътен участък, като ремонтни дейности са му били възложени на
28.05.2020 г., същите са приключили на 08.06.2020 г. и са били приети от С.О. на
19.06.2020 г. Предвид изложеното, счита че е изпълнявал точно договорните си
задължения и не следва да дължи обезщетение за вреди от договорно неизпълнение.
Моли да бъде отхвърлен първоначалният иск, а в случай че същият бъде уважен – да се
отхвърли обратният иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представена в оригинал застрахователна полица № Е ************
от 20.12.2019 г., от която се установява, че на същата дата ищецът и „БМ Л.“ ЕАД са
сключили договор за имуществена застраховка „Автокаско ” за лек автомобил марка
„А.“, модел „S 8“, с рег. № ***********, с период на покритие на застраховката от
00:00 часа на 20.12.2019 г. до 24:00 часа на 19.12.2020 г., с покрит риск – „Клауза П-
201“ и изключен риск „Кражба и грабеж на цяло МПС“ до поставяне на сигнално
охранителна система. С добавък № Е************ от 30.01.2020 г. към
застрахователния договор е променен лизингополучателят с „И.К.“ ЕООД.
По делото е представена молба в оригинал от лизингодателя „БМ Л.“ ЕАД до
застрахователя – ищец, с която е направено искане за изменение в застрахователната
полица по отношение правата по полицата в случаите на тотална щета и кражба, да се
прехвърлят в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, а като лизингополучател да бъде
вписан „И.К.“ ЕООД.
Въз основа на декларация на лизингополучателя за монтиране на
радиоборудване е изменен застрахователния договор с Добавък № 1 от 20.12.2019 г.,
като са разширени покритите рискове по отношение на застрахования лек автомобил с
покрит риск „Пълно Каско“.
Представени са и общи условия за автомобилна застраховка „Автокаско“ на
ищеца.
Застрахованото лице е подало към ищеца уведомление за настъпили щети по
отношение на процесния лек автомобил от ПТП, реализирано на 26.06.2020 г. в гр.
София, бул. „П. Д.“ в посока на движението към ул. „И.Г.“, поради попадане в дупка на
3
пътното платно.
За процесното ПТП е съставен Протокол за ПТП № *********/26.06.2020 г., в
която е изготвена схема на ПТП, на която е отразено местоположението но процесното
МПС и дупката.
Според приложените опис на щета № 3 № ***********/30.06.2020 г., доклад по
щета № ***********01/11.08.2020 г., калкулация, съставени от ищеца на щета, щетите
на застрахованото МПС се изразяват в увредена предна дясна джанта и предна дясна
гума, които подлежат на подмяна и е определено застрахователно обезщетение в
размер на 3179,04 лв.
Видно от приложените удостоверение за банкова сметка на лизингополучателя и
платежно нареждане от дата 11.08.2020 г. на ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение за настъпилите увреждания в размер на 3179,04 лв.
По делото е представена регресна покана, получена от ответника на 06.10.2020
г. за заплащане на платеното от ищеца застрахователно обезщетение, в отговор на
която ответникът е отказал плащане по регресната претенция, оспорвайки механизма
на настъпване на ПТП.
По делото е представен договор от 23.07.2019 г., сключен между С.О., като
възложител и „С.З. 3“ ДЗЗД, като изпълнител, състоящо се от „Н.С.“ ЕООД и „К.“
ООД, въз основа на който на изпълнителя е възложено да извършва на територията на
С.О. – III зона, включваща райони „Л.“, „В.“, „В.“ и „И.“, дейности по поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, в съответствие с Техническа
спецификация на възложителя, като на улиците, включени в Приложение № 6 да
извършва абонаментно обслужване, а останалата улична мрежа по конкретно
възлагане. Срокът на договора е 48 месеца, считано от 23.07.2019 г.
Представена е фактура № **********/19.06.2020 г. за сумата от 52380,66 лв. с
посочено основание за плащане „извършени СМР по Договор № ********** от
23.07.2019 г., с издател С.О. и получател „С.З. три“ ДЗЗД, подписана от страните.
Видно от представените по делото Протокол от 01.06.2020 г., двустранна сметка
№ 86/19.06.2020 г., Протокол № 337 за установяване на завършването и заплащането
на натурални видове строително-монтажни работи от 19.06.2020 г. , сравнителна
таблица, количествена сметка № 337 и схема към нея, акт относно фактическо
приключване на СМР от 08.06.2020 г., възлагателно писмо от 27.05.2020 г., С.О. е
възложила на „С.З. 3“ ДЗЗД допълнителни ремонтни дейности по договора по
отношение на ул. „П. Д.“, изпълнението на което е прието от възложителя и е
установена дължимата цена.
По делото е представена стойностна сметка за улиците за текущо и превантивно
поддържане и разпечатка от уеб сайт *************.
4
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. К.
К. – участник в процесното ПТП. От показанията на свидетеля се установява, че през
2020 г. е участвал в ПТП с управлявания от него лек автомобил „А. S 8“. Движил се в
кв. „Л.“ по мръкнало време със скорост 40-50 км/ч. и преминал през дупка,
разположена от дясната страна на платното за движение, в резултат на което се срязала
гума и спукала джанта на автомобила. Сигнализирал на КАТ по съвет на
застрахователя, които посетили ПТП-то и съставили протокол. С цел безопасност
колата била преместена, а поради невъзможност да се движи на самостоятелен ход,
МПС било откарано до сервиз с Пътна помощ.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа
експертиза, вещото лице по което е установило, че уврежданията по предна дясна гума
и предна дясна джанта могат да настъпят при посочения в исковата молба и
документите по делото механизъм на настъпване на процесното ПТП. Според
заключението размерът на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза
на 3196,19 лв., а с включени 25 лв. ликвидационни разноски – 3221,19 лв. Определил е
среден размер на ликвидационните разноски между 10 и 25 лв. Вещото лице е
установило, че съгласно направената справка в завода производител лек автомобил „А.
S 8“ с посочената рама, произведен 2014 г. е с препоръчителен размер на гумите 365/40
R20 и размер на джантите 9.0J х 20, като стойността на джанта и гума с
препоръчителните размери е 2248,94 лв. При огледа на увреденото МПС
застрахователят е описал джанта предна дясна размер 21 и предна дясна гума марка и
модел Continental Conti Sport Contact с размери 285/30 ZR/21, dot 1518. Вещото лице е
приело, че от техническа гледна точка скоростта на движение на процесния автомобил,
описан в протокола за ПТП и съобразно получените увреждания може да се приеме, че
е била в рамките на 40-50 км/ч. В съдебно заседание вещото лице посочва, че по-
големия цолаж на гумите няма да изиграе роля при увреждането при попадане в дупка
на гумата, има значение единствено за ускоряването на автомобила.
Препоръчителната височина е 40 см., като разликата е
незначителна.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 410 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1) наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3)
увреждането да е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на
5
ответника, който не е изпълнил задължението си за поддържане на пътя като негов
стопанин.
Не е спорно между страните, а и доколкото се касае за улица в пределите на гр.
София, въпросният пътен участник е собственост на С.О. съгласно § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да я
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините, а чл. 167 ал. 1 ЗДвП вменява задължение за
поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно
препятствията по него.
От събраните гласни доказателства, така и от писмените такива, беше
установено наличието на неравност на стопанисвания от ответника пътен участък,
който освен това не е установено да е бил сигнализиран с пътен знак или обезопасен.
Следователно ответникът не е изпълнил задължението да поддържа общинската пътна
мрежа, поради което и в случай на настъпили вреди, вследствие на това бездействие,
същият отговаря за репарирането им. За да достигне до този извод съдът изходи, както
от представения по делото протокол за ПТП, изготвен от служители на МВР, посетили
произшествието, така и от показанията на разпитания свидетел, който лично е
възприел наличието на дупка от дясната страна на платното. Следва да се има предвид,
че в случая служителите на МВР, посетили мястото на настъпване на процесното ПТП,
макар да не са възприели механизма на настъпването му, са възприели лично пътната
обстановка, в това число състоянието на пътната настилка, които факти от обективната
действителност са отразени на схемата в изготвения протокол за ПТП, в това число
наличието на неравност на пътя по пътното платно.
Съдът намира, че възражението на ответника, че процесният пътен участ е
отремонтиран по възлагане на С.О. и твърдението, че на посоченото място не е имало
дупка, остана недоказано. В този смисъл от представените по делото писмени
доказателства не могат да обосноват обратен извод, доколкото същите не носят
конкретни данни за извършен ремонт на посочения пътен участък.
С оглед доказаното наличие на неравност на пътя, където е настъпило
процесното ПТП, и предвид неоспореното заключение на САТЕ по делото беше
несъмнено доказан и сочения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП-то и
уврежданията на предна дясна гума и джанта на застрахованото МПС. Така с
показанията на свидетеля, които съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви, бе доказано по безспорен начин, че на процесното място е имало
неравност (дупка) от дясната страна на пътното платно, както и, че в резултат на
попадането на автомобила в съществуващата дупка, по отношение на последния са
нанесени материални щети – увредени предна дясна гума и предна дясна джанта. В
6
този смисъл е и заключението по приетата САТЕ, вещото лице по която е заключило,
че така описаните увреждания по автомобила могат за настъпят при попадането му в
дупка. Следователно причинната връзка между механизма, възприет от съда въз основа
на събраните писмени доказателства, възпроизведен и от свидетеля и настъпилите
щети се потвърждава от експертното заключение. Ето защо е налице пълно
припокриване на фактите, установени от писмените доказателства и от събраните
гласни доказателствени средства.
По наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
действията на водача на МПС, изразяващи се в управление на автомобила с гуми и
джанти с размер по-голям от препоръчания от завода-производител за това МПС,
съдът намира за неоснователно. Вещото лице по изслушаната САТЕ в съдебно
заседание посочи, че размерът на гумите и джантите, с които е управлявано увреденото
МПС не може да допринесе за увреждането, а същият има отношение единствено по
отношение на ускоряването.
По размера на вредите и предвид установеното по делото, че увредените гума и
джанта на процесния автомобил са били с по-голям размер от препоръчителните от
завода – производител, съдът намира следното:
Размерът на вредите следва да се определи съобразно действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. Следователно от съществено значение е
размерът на действително причинените вреди, като обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал.
1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Следователно
ответникът в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие -
без овехтяване (Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО).
При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се
определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде
7
купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната
стойност на вредата по смисъла на чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г.
по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), като при определяне на обезщетението съдът,
ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
При анализа на посочените разпоредби може да се направи извод, че за
определяне на размера на обезщетението е без значение, че са увредени гума и джанта
в размер по-голям от препоръчания от производителя, доколкото целта на заплащането
на застрахователното обезщетение е да се осигури пълно репариране на
действителните вреди, т.е. в случая на гума и джанта, с които се е придвижвало
процесното МПС и които са били увредени в резултат на настъпилото ПТП. От
заключението на САТЕ и представените по делото писмени доказателства, се установи,
че по отношение на застрахованото при ищеца МПС са увредени джанта предна дясна
с размер 21 и предна дясна гума марка и модел Continental Conti Sport Contact с
размери 285/30 ZR/21, dot 1518. Ето защо относима е средната пазарна цена за джанта
и гума в посочените размери на действително увредените към момента на ПТП.
Според вещото лице средната пазарна стойност на причинените имуществени вреди, в
резултат на настъпилото ПТП за гума и джанта с размер на увредените възлизат на
3196,19 лв. Към така дължимото обезщетение следва да се прибавят и ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лв., или общо дължимото регресно задължение на
ответника възлиза на 3221,19 лв., която сума надвишава сумата, претендирана от
ищцовото дружество, поради което главният иск се явява основателен за пълния
размер.
Поради уважаването на главния иск съдът следва да разгледа предявените от
ответника С.О. евентуални обратни искове срещу третите лица – помагачи „Н.С.“
ЕООД и „К.“ ЕООД, като съдружници в „С.З. 3“ ДЗЗД.
Между страните по обратните искове не е спорно, а това се доказа и със
събраните по делото писмени доказателства, че между тях е бил сключен договор от
23.07.2019 г., въз основа на който на ответниците е възложено да извършва на
територията на С.О. – III зона, включваща райони „Л.“, „В.“, „В.“ и „И.“, дейности по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, в съответствие
с Техническа спецификация на възложителя, като на улиците, включени в Приложение
8
№ 6 да извършва абонаментно обслужване, а останалата улична мрежа по конкретно
възлагане. Видно от представеното по делото на л. 160 Приложение № 6 на
ответниците по обратните искове е възложено текущо и превантивно поддържане на
ул. „П. Д.“ (улицата, на която е настъпило процесното ПТП) в участъка от бул. „С.“ до
бул. „Ц.Й.“. По делото беше доказано също така, че след констатирана необходимост
от допълнителни ремонтни дейности на асфалтовата настилка на ул. „П. Д.“, С.О. е
възложила на ответниците, съгласно приложена схема, направата на асфалтови кръпки
при машинно изрязване и машинно полагане на плътен асфалтобетон с дебелина 6 см.
Така възложените допълнителни строително-монтажни работи следва да се
приемат за извършени, като изпълнението е прието от възложителя, видно от
приложения по делото Акт относно фактическото приключване на СМР. В изготвения
акт за фактическо приключване на СМР, подписано от представител на страните по
договора, е констатирано, че са спазени сроковете за приключване на СМР, че са
изпълнени в количествено и качествено отношение, съгласно възлагателно писмо №
СОА20-ТД26-4860-/1 от 28.05.2020 г. (л.134 от делото), всички СМР са извършени с
необходимото добро качество, като е направено заключение, че СМР са извършени
съгласно сключения между страните договор и възлагателно писмо. Въз основа на този
акт между страните е съставен и подписан Протокол № 337/19.06.2020 г. за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР. Следователно
може да се обоснове несъмнен извод, че възложените ремонтни дейности по ул. „П. Д.“
са извършени, съобразно възложеното количество и качество и работата е приета от
ищеца по обратния иск и възложител по договора.
При тези данни следва да се приеме, че процесният участък на ул. „П. Д.“,
където е настъпило процесното ПТП не е бил предмет на възлагане за извършване на
ремонтни дейности от страна на С.О.. В този смисъл съдът съобрази, че процесното
ПТП, съгласно изготвената схема в протокола за ПТП, е настъпило в участъка на ул.
„П. Д.“ в близост до бл. 674, който се намира в участъка преди ул. „И.Г.“. Видно от
Приложение № 6 към договора за СМР абонаментно поддържане на пътната настилка
на ответниците е възложено само в участъка на ул. „П. Д.“ между от бул. „С.“ до бул.
„Ц.Й.“, който участък не покрива мястото на настъпване на процесното ПТП. Същият
извод може да се обоснове и по отношение на допълнително възложените СМР, които
бяха коментирани по-горе, които видно от приложените схеми на л. 130 – 131 и
представляващи част от възлагателно писмо № СОА20-ТД26-4860-/1 от 28.05.2020 г.,
обхващат ул. „П. Д.“ в малък участък от ул. П. Владигеров, обхващащ първите две
пресечки на улицата. От друга страна и предвид приетата без възражение
допълнително възложените СМР от страна на възложителя, следва да се приеме, че
ремонт на ул. „П. Д.“ в участъка, където е настъпило процесното ПТП не е възлаган.
Ето защо съдът намира, че по делото не беше доказано пълно и главно, че
ищецът по обратния иск С.О. е възложил на ответниците по обратния иск, в качеството
9
им на съдружници в „С.З. 3“ ДЗЗД извършването на СМР по отношение ул. „П. Д.“ в
участъка, където е настъпило процесното ПТП, както и неизпълнението или неточното
изпълнение от страна на ответниците, което да обоснове наличието на отговорност за
вреди по чл. 82 ЗЗД. Тъкмо обратното, по делото са събрани доказателства за възлагане
на ремонтни дейности в друг участък от ул. „П. Д.“ и освен това тези ремонтни
дейности се установи, че са извършени в качествено и количествено отношение,
съобразно възложеното.
Въз основа на изложеното предявените обратни искове се явяват неоснователни,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът, който е
направил своевременно искане в тази насока, съобразно представения списък по чл. 80
ГПК, както следва: 128,16 лева – държавна такса, 250 лева – депозит за вещо лице по
САТЕ, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото в размер на 100 лева, каквато
е и претенцията на ищеца.
Ответниците по обратния иск също имат право на разноски, но същите не са
направили искане, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес: ************, представлявана от кмета да заплати на
„Б.И.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *************, на
основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 3204,04 лв., представляваща
престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“, обективирана в застрахователна полица № Е ************
от 20.12.2019 г., за вредите, причинени на лек автомобил „А. С8“, рег. № ***********
от настъпило на 26.06.2020 г. ПТП поради попадането му в дупка на общински път,
находяща с в ************, с включени 25 лева ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 05.10.2023 г., до
окончателното й погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О., с адрес: ************, представлявана от
кмета срещу „Н.С.“ ЕООД, като съдружници в „С.З. 3“ ДЗЗД, осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 3043,84 лв. - част от
застрахователно обезщетение, и сумата от 121,75 лв. – част от заплатена държавна
10
такса в производството по гр. д. № 54688/2023 г. по описа на СРС, 157 състав – всички
суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди, вследствие неизпълнение
на договорно задължение за поддръжка и ремонт на бул. „Д-р П. Д.“ съгласно Договор
№ **********/23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване
на първоначалната искова молба – 05.10.2023 г., до окончателното им погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О., с адрес: ************, представлявана от
кмета срещу „К.“ ЕООД, като съдружник в „С.З. 3“ ДЗЗД, осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 160,22 лв. – част от
застрахователно обезщетение и сумата от 6,41 лв. – част от заплатена държавна такса в
производството по гр. д. № 54688/2023 г. по описа на СРС, 157 състав – всички суми,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, вследствие неизпълнение на
договорно задължение за поддръжка и ремонт на бул. „Д-р П. Д.“ съгласно Договор №
**********/23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
първоначалната искова молба – 05.10.2023 г., до окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: ************, представлявана от кмета да заплати на
„Б.И.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 478,16 лева – разноски по делото
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица-помагачи на
страната на ответника С.О. – Н.С.“ ЕООД и „К.“ ЕООД, като съдружници в „С.З. 3“
ДЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11