О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
27.03.2023год. Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІІІ
състав, в закрито заседание на двадесет
и седми март две хиляди и двадесет и трета година, в
състав
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
Като
разгледа докладваното частно адм.дело
№ 173 по описа за 2023
г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 60 ал.5 и сл. от АПК,
образувано по жалбата на „Кумакс инвест“
ЕООД гр. Казанлък срещу разпореждането за предварителното изпълнение на решение №927
/21.03.2023 година на Общински съвет Казанлък,
с което на основание чл.
21,ал.1,т.8 от ЗМСМА и чл. 45,ал.9 и ал.10 от ЗМСМА , чл. 8,ал. 1,ал.3 и ал.4
от Наредба № 2/15.03.2002 т. за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществен превоз на пътници с автобуси и чл.
22,ал.1 т.3 и т.4 във връзка с чл.17,ал. 4,т.2 и ал. 5 от Закона за автомобилните превози се
утвърждава промяна в маршрутните
разписания на междуселищните автобусни линии от общинската транспортна схема на
община Казанлък.
На основание чл.60 ал.1 от АПК Общински
съвет Казанлък допуска предварително изпълнение на решението, мотивите, според
които промяната на маршрутните разписания се налагало, тъй като същата не
отговаряла на текущата нужда на крайния потребител на услугата – гражданите на
общината. Графикът на разписанията не съответствал на графика на учениците и на
графика на работещите в предприятията и
не осигурявали възможност за прибиране до съответното населено място на пенсионери
и инвалиди.
Оспореното решение на общински съвет съставлява общ
административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, доколкото същото е с еднократно правно действие и създава права
или задължения или непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на
неопределен брой лица, в т. ч на собственика на
автогарата, транспортните дружества, осъществяващи обществения превоз на
пътници и не на последно място на гражданите, които ползват обществения транспорт.
Определяйки оспореното решение като общ административен акт, следва да се има
предвид разпоредбата на чл.
180, ал. 1 от АПК, съгласно която оспорването не спира изпълнението
на общия административен акт. В този смисъл, предварителното изпълнение на
процесния общ административен акт е допуснато по силата на цитираната
законодателна регламентация.
Действително,
видно от текста на оспореното решение, в т.1 от същото е включено разпореждане
за допускане на предварително изпълнение, на основание чл.
60, ал. 1 от АПК. Така вписаното разпореждане се явява като такова
без нормативна основа, доколкото, както се посочи по-горе, нормата на чл.
180, ал. 1 от АПК разпорежда предварителното изпълнение на общите
административни актове. С оглед на което разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на решението се
явява нищожно.
Молителят е
направил искане да се отмени предварителното
изпълнение на решението с мотив, че реално същият като собственик на автогара ще
претърпи вреди, тоест това искане следва
да се разгледа по реда на чл.166,ал.4
във връзка с ал.2 и ал.3 от АПК във връзка с чл.17,ал. 5 от Закона за
автомобилните превози във връзка с чл. 8 от
Наредба № 2/15.03.2002 т. за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществен превоз на пътници с автобуси.
Обжалването на общия административен акт не
спира изпълнението му , но съгласно
разпоредбата на чл.180,ал.2 от АПК съд може да спре изпълнението на основанията
и по реда на чл. 166,ал.2 и ал.3 от АПК
В тежест на
оспорващия, който иска спиране, е да установи предпоставките, визирани в чл.
166 от АПК, като докаже, че незабавното изпълнение на решението би
могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Следва да бъде
посочено, че по силата на чл.
166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на ал. 2, пред каквото хипотеза сме изправени. От анализа на
правните разпоредби е видно, че съдът може да го спре във всяко положение на
делото до влизане на решението в сила съгласно чл.
166, ал. 4 вр. ал.
2, изр. 1 АПК. Подадено едновременно с жалбата, искането за спиране
не е недопустимо и поради просрочие. Но в
конкретната хипотеза искането за спиране на решението е депозирано, без да е
подадена жалба до съда срещу каквато и да е решение. Субект на правото да иска
спиране на предварителното изпълнение е оспорващият и правото на искане за
спиране на изпълнението принадлежи на оспорилия акта и съществува до момента,
до който той има това процесуално качество. Абсолютни процесуални предпоставки
за допустимост на искането по чл.
166, ал. 2 от АПК са- висящ съдебен процес за проверка
законосъобразността на акт, допуснато по силата на закона или с влязъл в сила
акт на административен орган предварително изпълнение и правен интерес от
искането.
В конкретната
хипотеза липсват доказателства подателят на искането за спиране да притежава
качеството на оспорващ и наличие на висящ съдебен процес по оспорване на
какъвто и да е административен акт, при
което подателят на искането е инициирал само производство по реда на чл.
166 от АПК, без да е налице висящ съдебен процес срещу какъвто и да
е акт, което е недопустимо, защото производството по
искане за спиране е подчинено на главното производство и съществува дотолкова,
доколкото съществува и главното производство. Това е съществената разлика/
освен предмета/ с производството по чл.
60, ал. 4 от АПК/ разпореждане за допуснато предварително изпълнение
от административен орган/, което е самостоятелно и не е обвързано с оспорването
на основния акт. За наличие на връзка с производството по оспорването на
решението в конкретния казус е и разпоредбата на чл.
166, ал. 2 от АПК, която изрично сочи, че това право оспорващият
може да упражни до влизане на решението в сила, респективно до влизане в сила
на прекратителното определение поради недопустимост
на съдебното производство и именно по това производството по чл.
166, ал. 2 от АПК се различава от производството по чл.
60, ал. 4 от АПК, което може да бъде образувано само в краткия срок
по чл. 60,
ал. 4 от АПК. Производството по чл.
60, ал. 4 и чл.
166, ал. 2 от АПК са в отношение на алтернативност - или е налице
влязъл в сила акт, с който е разпоредено предварително изпълнение и тогава
производството е по реда на чл.
60, ал. 4 от АПК, или предварителното изпълнение следва по силата на
закона, съответно на това разпореждането за него е влязло в сила и тогава е
налице хипотезата на чл.
166, ал. 2 от АПК. В практиката си ВАС приема, че дори когато съдът
е сезиран с оспорване на основание чл.
60, ал. 4 от АПК, но от доказателствата по делото е безспорно видно,
че актът, с който е допуснато предварително изпълнение, е влязъл в сила,
оспорването следва да бъде разгледано от съда като искане за спиране на
предварителното изпълнение/ и именно затова съдът го разглежда и в тази
хипотеза, а и в самата жалба има такова самостоятелно отправено искане.
Всичко това прави
искането за спиране на решението недопустимо и предпоставя
оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството по делото в тази му част.
Водим от изложеното и на основание чл. 166,ал.4 от АПК ал.6 от АПК, Административен съд Стара Загора и чл.60 от АПК
О
П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО разпореждането за предварителното изпълнение на Решение №927
/21.03.2023 година на Общински съвет Казанлък,
с което на основание чл.
21,ал.1,т.8 от ЗМСМА и чл. 45,ал.9 и ал.10 от ЗМСМА , чл. 8,ал. 1,ал.3 и ал.4
от Наредба № 2/15.03.2002 т. за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществен превоз на пътници с автобуси и чл.
22,ал.1 т.3 и т.4 във връзка с чл.17,ал. 4,т.2 и ал. 5 от Закона за автомобилните превози се
утвърждава промяна в маршрутните
разписания на междуселищните автобусни линии от общинската транспортна схема на
община Казанлък.
ОСТАВЯ
без разглеждане искането на
„Кумакс инвест“ ЕООД гр. Казанлък за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на
решение №927 /21.03.2023 година на Общински съвет Казанлък като недопустимо
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО
АДМ. ДЕЛО № 173/2022 ГОДИНА ПО ОПИСА НА Стаорзагорския административне съд в
тази му част.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: