Определение по дело №1099/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.

Образувано е по жалба на „СТИЛ-БГ“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ЗТД 3000-319/32-560292/18.09.2023 г. на Директора на ТД Митница Пловдив.

В жалбата е обективирано и искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.

Обоснован е правният интерес да се иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, като се сочи наличието на предпоставките за това. На оспорващия и на трети лица /дружеството „Шанс РГ“ ЕООД/ би могло да настъпят значителни или трудно поправими вреди, тъй като и двете дружества стопанисвали магазина, а запечатването му щяло да доведе до невъзможност и другото дружество да осъществява дейността, без да е извършило противоправното деяние. За периода на запечатване обаче разходите за наем, счетоводни услуги и битови сметки щели да бъдат начислени. Дружеството би могло да изпадне в несъстоятелност, както и служителите му биха били временно освободени. Твърди се, че магазинът е единственият източник на доходи за управителя на дружеството и неговия син. Трайна била съдебната практика, че мярката за принуда е несъразмерна и не е в съответствие с целта на закона, когато лишава адресата си от единствения паричен доход, с който издържа себе си и семейството си. Акцентира върху обстоятелството, че търговският обект е хранителен магазин, в който се продават нетрайни и бързоразвалящи се хранителни продукти с кратък срок на годност, които след изтичане на срока на мярката ще станат негодни за употреба, съответно – за продажба. Посочва, че заповедта е издадена около половин година след преустановяване на нарушението, поради което както налагането на мярката, така и допускането на предварителното изпълнение на акта, не съответствали на целта на закона. Не без значение било, че това е втората заповед, с която на жалбоподателя се налага ПАМ за едно и също нарушение. Позовава се на решението на СЕС по дело С-97/21. Отделно, предметът на административното нарушение бил с ниска пазарна стойност, поради което и мярката се явявала прекомерна. Цитира съдебна практика. Моли да бъде спряно предварителното изпълнение на акта.

Административен съд – Хасково, въз основа на изложеното от жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 21.03.2023 г. от полицейски служители на РУ – Свиленград е извършена проверка на търговски обект – магазин, находящ се на главен път Е80, паркинг „Генералово“, общ. Свиленград, стопанисван от „СТИЛ-БГ“ ЕООД, ЕИК ***, в присъствието на управителя Б.Г.Б.. Установява се наличието на акцизна стока – 20 бр. пакета с нарязан тютюн за цигари, марка George Karelias and Sons по 25 грама всеки, с надпис, съдържащ думите For duty free sale only.

На 10.07.2023 г. е съставен на дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № BG10072023/3000/А-339 за извършено нарушение на чл. 99, ал. 2, т. 4 Закон за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

На 18.09.2023 г. въз основа на акта е издадено от началника на отдел „МРР“, ТД Митница Пловдив, Агенция „Митници“, наказателно постановление /НП/ № BG2023/3000-554/НП, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл. 123, ал. 6 ЗАДС, отнема се стоката, предмет на нарушението, в полза на държавата на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС и дружеството се лишава от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС.

Със Заповед за налагане на ПАМ № ЗТД 3000-319/32-560292/18.09.2023 г. на Директора на ТД Митница Пловдив е наредено за срок от 1 месец запечатване и забраняване достъпа до търговски обект – магазин, находящ се на главен път Е80, паркинг „Генералово“, общ. Свиленград, стопанисван от „СТИЛ-БГ“ ЕООД, ЕИК ***, в 14-дневен срок от връчване на заповедта, в който срок наличните стоки в обекта, с изключение на тези, които са предмет на установеното нарушение, да бъдат отстранени от управителя или упълномощено от него лице. Посочено е, че на основание чл. 124б, ал. 5 ЗАДС ПАМ се прекратява по искане на наказаното лице и след доказване, че наложеното с горецитираното НП административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева бъде заплатено изцяло. Посочено е, че ПАМ се прекратява и при доброволно плащане на 80 на сто от определената „имуществена санкция“ в размер на 800 лева в 14-дневен срок от връчване на НП. Конкретизирано е, че ПАМ „запечатване на обект“ подлежи на предварително изпълнение по чл. 124б, ал. 3 ЗАДС.

Административен съд – Хасково, при така установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 124б, ал. 1 ЗАДС „при налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение - за срок от 2 до 6 месеца“.

Съгласно чл. 124в, ал. 1 ЗАДС „при налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил принудителната административна мярка“.

Съгласно чл. 124б, ал. 2 ЗАДС „принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на директора на компетентната териториална дирекция или на оправомощено от него длъжностно лице по местонахождението на обекта“.

Съгласно чл. 124б, ал. 3 ЗАДС „заповедта подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго“.

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК „допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“.

В конкретния случай по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед. Не е предвидена изрична забрана за осъществяване на съдебен контрол, поради което за оспорващия съществува възможност да иска спирането му при условията на чл. 166, ал. 2 АПК.

Искането е обективирано в жалбата на дружеството, подадена срещу подлежащ на оспорване акт и по която е образувано настоящото съдебно производство, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество, е ОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

В производствата по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, която презумпция следва да бъде оборена от жалбоподателя, доказвайки, че неговият частен интерес е съществено засегнат, т.е. че биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. При това съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Необходимо е твърдените евентуални вреди да бъдат конкретно прогнозирани, посочени по вид и размер, а не общо формулирани, за да може да бъде направена преценка за тяхната значимост за дружеството. В тази връзка следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество, поради което и жалбоподателят, с оглед направените от него възражения, по същество се позовава на другата хипотеза - че ще понесе значителни вреди, които обаче има задължението да обоснове и докаже.

С разпоредбата чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят, използвайки израза „ако то би могло да причини“, въвежда като възможна, евентуална, последица от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта настъпването на значителни или трудно поправими вреди. В този смисъл се изследва причинно-следствената връзка между допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, не и настъпването на вреди от самия акт, без значение дали те са значителни или трудно поправими. Ирелевантни са всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на издадения и оспорен акт или които са се осъществили преди издаването на акта. Като основание за спиране могат да бъдат единствено нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта, каквито в конкретния случай се установяват като последица от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта.

Поначало накърняването на частните икономически интереси на търговеца, вкл. и че ще бъде нарушена търговската му дейност, не може да се противопостави на обществения или държавен интерес, който се цели да бъде защитен с издаването на оспорения административен акт. В случая обаче срокът на мярката и обстоятелството, че затварянето на обекта би довело до загуба на обороти успоредно със съществуващото задължение за заплащане на наем безспорно съставляват вреди за търговеца /така вж. Определение № 10022 от 05.10.2021 г. по адм. д. № 9650/2021 г., VІІІ отд. на ВАС; Определение № 10065 от 10.07.2012 г. по адм. д. № 8160/2012 г., І отд. на ВАС/. Предварителното изпълнение на акта би довело до прекратяване полагането на труд от собственика на дружеството /физическо лице/, което обуславя извод за лишаване на неговото семейство от доходи /така вж. Определение № 8131 от 04.07.2016 г. по адм. д. № 6180/2016 г., ІІ отд. на ВАС; Определение № 1333 от 09.02.2016 г. по адм. д. № 191/2016 г., ІІ отд. на ВАС/. Вреда ще настъпи и за наетия служител, който временно би бил освободен от работа, съответно - ще остане без трудово възнаграждение, необходимо за изплащане на ежедневните му разходи /така вж. Определение № 11304 от 25.09.2014 г. по адм. д. № 11174/2014 г., VІІІ отд. на ВАС/.

Действително, свързаната с предварителното изпълнение на оспорената заповед промяна в патримониума на адресата на акта, е типична, предвидима и дължима вреда, но следва да се държи сметка за баланса на изпълнението, произтичащ от принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. С допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед правата и законните интереси на адресата й биха се засегнали в степен, по-голяма от необходимото за целта, преследвана с издаването на акта. Евентуалните вреди, които биха настъпили за адресата на акта, не са съизмерими със степента на защитимите държавни или обществени интереси с оглед ниската стойност на дължимия акциз за иззетите стоки – 83,50 лв. /така вж. Определение № 4380 от 21.04.2015 г. по адм. д. № 3618/2015 г., VІІІ отд. на ВАС, Определение № 5157 от 14.04.2014 г. по адм. д. № 4454/2014 г., VІІІ отд. на ВАС; Определение № 12087 от 23.09.2013 г. по адм. д. № 12711/2013 г., VІІІ отд. на ВАС/. Отделно от това, за търговеца възниква задължението да отстрани от обекта наличните стоки, вкл. и хранителните такива, за които са представени доказателства, както и ангажиментът да съхранява тези стоки, ако след изтичане срока на наложената ПАМ желае да бъдат предмет на търговската му дейност. Вреда за търговеца ще представляват и евентуалното повреждане, похабяване или загуба на тези стоки, ако търговецът не ги отстрани в указания срок.

При обективиране на своите разсъждения съдът изцяло съобрази мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСК на ВАС, задължително по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, а именно - „допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт“.

Не на последно място следва да се посочи, че с цитираното по-горе НП на дружеството е наложено административно наказание на основание чл. 123, ал. 6 ЗАДС и същото е лишено от правото да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС. Тези две административни наказания се налагат кумулативно. Изрично законодателят е посочил в чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, който е и правно основание за издаване на оспорения акт, че при налагане на административно наказание по чл. 124а с. з. се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта, където е установено нарушението, за срок един месец. Към настоящия момент и съобразявайки приложимата правна уредба, съдът в производството по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК не дължи произнасяне налице ли е кумулиране на мерки – налагане на имуществена санкция и ПАМ, тъй като това е предмет на обсъждане при съдебния контрол относно законосъобразността на акта, чието предварително изпълнение е допуснато.

Независимо от това и съобразявайки решение по дело С-97/21 на СЕС /ДДС/, че „не се допуска национална правна уредба, ъгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение“, съдът намира, че с оглед характера на производството по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК и задължението му да се произнесе незабавно по чл. 166, ал. 3 АПК, не би било справедливо да се допусне предварително изпълнение на оспорения акт, за който съществува съмнение, че е издаден в условията на кумулиране с административно наказание, и което ще бъде изяснено едва при осъществяване на контрола за законосъобразността на акта. В противен случай предварителното изпълнение на заповедта съществено ще засегне правата и законните интереси на нейния адресат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която законът го допуска.

Отделно от това, допускайки предварително изпълнение на процесната заповед, ведно с издаването на НП за същото нарушение, се препятства възможността, предвидена в чл. 124б, ал. 5 ЗАДС, а именно - последната норма обективира целта на законодателя - да се обезпечи своевременното събиране на наложените имуществени санкции за нарушения по ЗАДС.

Извод: искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде уважено.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 АПК Административен съд-Хасково

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД 3000-319/32-560292/18.09.2023 г. на Директора на ТД Митница Пловдив до приключване на производството по оспорването й с влязъл в сила съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал. 3 АПК.

	Съдия: