М О Т И В И:  НОХД № 1857/2018 по описа на ПлРС

Обвинението е против подсъдимите С.Д.М. и С.С.С. за престъпление по чл. 209, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК за това, че:

на 24.01.2018 г. в гр. Плевен, в съучастие като съизвършители с неустановено лице, с цел да набавят за себе си и за неустановеното лице имотна облага, възбудили и поддържали у ***от гр. Плевен заблуждение, че във връзка с операция на майка й, която била блъсната от автомобил, следва да предостави определена парична сума и с това причинили на Д.Б.В. *** имотна вреда в общ  размер на 4 677,47 лв., от които 3 680 лв. и 510 евро с левова равностойност 997,47 лв., и направили опит да причинят на Д.Б.В. *** имотна вреда в общ размер на 1 560,46 лв., от които 20 лв., 70 евро с левова равностойност 136,91 лв. и златни накити на обща стойност 1 403,55 лв., както следва: 1 бр. златна мъжка гривна – 10,15 гр. на стойност 639,45 лв.; 1 бр. златен дамски пръстен – 4,30 гр. на стойност 276,30 лв.; 1 бр. златен дамски пръстен – 2,63 гр. на стойност 168,30 лв. и 1 бр. златен мъжки пръстен – 5 гр. на стойност 319,50 лв., като опита е останал недовършен по независещи от тях причини.

Представителят на Районна прокуратура – гр. Плевен поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като пледира присъдата на подсъдимите С.Д.М. и С.С.С. да бъде постановена при условията на чл. 54 от НК и да бъде намалена с 1/3.

         Подсъдимите  С.Д.М. и С.С.С. се явяват лично и със защитник адв. А.Д. от  – Адвокатска колегия  – Варна. Същите  категорично заявяват, че са запознати със  съкратеното съдебно следствие  и дават съгласието си делото  да бъде проведено при условията на чл. 370 и следващите от НПК. Подсъдимите признават вината си, запознати са с чл. 371т1 от НПК, че  самопризнанията,както и разпитите и експертизите направени на предварителното производство ще се ползват при постановяване на присъдата им, както и останалия доказателствен материал по досъдебно производство Д-185/2018 г. по описа на РП-гр.Плевен.

         Пострадалият Д.Б.В. се явява лично и в разпоредителното съдебно заседание  е запознат с правата си по чл.76-79 от НПК и по чл. 84-87 от НПК.

        Съдът, като прецени събраните по  делото писмени доказателства, събрани  на до съдебното производство  и направените самопризнания на подсъдимите С.Д.М. и С.С.С. в хода на съдебното  производство, приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт, които са следните:

В началото на 2018 г. подсъдимият С.М. имал публикувана обява в интернет, че извършва транспортни услуги в страната и чужбина с таксиметров автомобил. В този период с подсъдимия С.М. се свързало по телефона непознато за него лице (неустановено по делото лице, представило се като „***“),  което му предложило работа. Непознатото лице обяснило първоначално на подсъдимия С.М., че работата се състои в това да взема пакети със земеделски документи и да ги транспортира в страната, като срещу това ще получава заплащане в размер на 300-400 лв. на курс. Подсъдимият С.М. се съгласил, тъй като имал финансови затруднения. На следващия ден неустановеното лице накарало подсъдимия С.М. да си закупи телефон и предплатена карта, чрез които да се свързват и разговарят, както и да намери свой приятел с когото заедно да работят. В изпълнение на горното подсъдимият С.М. предложил на своя приятел – подсъдимия С.С. да работят заедно, като му обяснил в какво ще се изразява работата. Подсъдимият С.С. се съгласил, тъй като също имал финансови затруднения. Двамата си закупили мобилни телефони марка „Нокия“ модел 3310 и се снабдили със Сим-карти, нерегистрирани на тяхно име, на мобилния оператор „Теленор“ с неустановен номер за подсъдимия С.М. и с № *** за подсъдимия С.С.. На тези телефонни номера неустановеното лице се свързвало с двамата подсъдими и им обяснявало къде, кога и какви пратки следва да вземат, превозят и предадат. Освен горепосочените Сим-карти подсъдимите използвали и лични мобилни телефони марка „Самсунг“ със Сим-карти с № ***, използвана от подсъдимия С.С. и № *** използвана от подсъдимия С.М.. Подсъдимите извършвали дейността си, като се придвижвали с лек автомобил ****, управляван и регистриран на името на подсъдимия С.М.. Първоначално подсъдимите не знаели, че участват в телефонни измами съвместно с неустановеното по делото лице, но в последствие разбрали и се съгласили с това обстоятелство. На 23.01.2018 г. неустановеното лице  се свързало с двамата подсъдими по мобилните им телефони и им казал да се придвижат до гр. Ловеч, където да пренощуват в хотел. Подсъдимите изпълнили указаното им, придвижили се до гр. Ловеч, където преспали в хотел. На следващия ден 24.01.2018 г. сутринта неустановеното лице се обадило на подсъдимия С.С. и дал указание двамата подсъдими да се придвижат до гр. Плевен, където ще се осъществи поредната телефонна измама. Указал им да спрат и да чакат последващи инструкции на паркинга на хипермаркет „Кауфланд“ в гр. Плевен, в близост до входа на гр. Плевен от гр. Ловеч. Подсъдимите изпълнили и това указание, като изчакали на паркинга на хипермаркет „Кауфланд“, находящ се в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“, следващо такова. През това време около 14.00 ч. неустановеното лице се свързало по домашния стационарен телефон с номер  *** с малолетната ***, която се намирала сама в дома си, находящ се в гр. Плевен, ***Неустановеното по делото лице от мъжки пол се представило на ***, че е лекар и обяснило, че майка й е блъсната от кола, а баща й пътува към болницата, за да дари кръв. Неустановеното лице попитало още *** за номера на мобилния й телефон и адреса, на който живее, като тя му ги предоставила съответно мобилен телефон № *** и адрес ***, повярвала и притеснена от предоставената й невярна информация. Неустановеното лице  накарало *** да остави стационарния телефон с отворена връзка и й се обадил по мобилния телефон, по който продължили разговора. По време на разговора неустановеното лице попитало *** дали знае къде родителите й държат пари и злато, тъй като същите ще са нужни за операция на майка й. Момичето отговорило утвърдително и обяснило, че парите и златото са в заключен шкаф. Неустановеното лице я накарало да счупи ключалката с чук, което тя сторила. В шкафа *** намерила и преброила 11 банкноти по 50 евро, 1 банкнота от 20 евро, 1 банкнота от 10 евро, 700 лв. в банкноти по 20 лв. и 3 000 лв. в банкноти от по 100 лв. На рафта в хола *** намерила и златните накити, както следва: 1 бр. златна мъжка гривна – 10,15 гр.; 1 бр. златен дамски пръстен – 4,30 гр.; 1 бр. златен дамски пръстен – 2,63 гр. и 1 бр. златен мъжки пръстен – 5 гр. Парите били спестявания на бащата на *** – Д.В., а златото придобито от него. Неустановеното лице накарало *** да сложи парите и златото в найлонова торбичка, както и три картофа, които да пусне през прозореца на апартамента. Обяснило и, че ще дойде лице, което ще ги вземе. *** пуснала парите през прозореца на апартамента, но при падането им на земята пред блока парите и златото изпаднали от торбичката и се разпръснали. През това време неустановеното лице се обадило на двамата подсъдими, които чакали на паркинга на хипермаркет „Кауфланд“ и им казало незабавно да се придвижат до адреса, на който се извършва телефонната измама, а именно ***. „***“. Подсъдимите се придвижили до адреса, като неустановеното лице им указало подсъдимия С.С. да се придвижи  непосредствено до блока, а подсъдимия С.М. да се оттегли с автомобила на 100 – 200 м от него, където да чака другия подсъдим и в последствие бързо да се оттеглят.  Подсъдимият С.С. отишъл до блока и видял как *** пуснала през прозореца на апартамента торбичката с намиращите се вътре пари и злато, които по време на падането към земята се закачили на един от клоните на намиращото се в близост дърво и се разпилели на земята. Незабавно уведомил за това неустановеното лице, което от своя страна се обадило по мобилния телефон на *** и й казало да слезе пред блока, да събере разпръсналите се пари и злато, отново да ги постави в торбичка и да ги сложи в указан от него кош за боклук до училище „Отец Паисий“ в гр. Плевен. *** слязла пред блока, намерила и събрала част от разпръснатите пари, с изключение на банкнота от 20 евро, банкнота от 20 лв., банкнота от 50 евро и всичките златни накити, сложила ги отново в найлонова торбичка и ги поставила в кош за боклук на детска площадка до училище „Отец Паисий“. Подсъдимия С.С., който наблюдавал всички тези действия, след отдалечаването на *** от коша за боклук, където били оставени парите, ги взел и отишъл при подсъдимия С.М., който го чакал в непосредствена близост в автомобила. В този момент *** се върнала пред блока, където живее и по указания на неустановеното лице дадено по телефона, потърсила и намерила златните накити, както и банкнота от 50 евро, 20 евро и 20 лв. и се прибрала в дома си. В този момент говорейки все още с неустановеното лице, видяла, че майка й звъни по телефона. *** казала на неустановеното лице, че иска да разговаря с майка си, но то я уверило, че ще каже на майка й да й звънне по-късно. Въпреки това *** приключила разговора с неустановеното лице и затворила домашния си телефон. Незабавно се обадила на баща си Д.В. и го уведомила за случилото се. Баща й й казал, че майка и е добре и тогава се установило, че *** е станала жертва на телефонна измама. Разбирайки това *** не извършила повторно разпореждане с банкнотата от 20 евро, банкнотата от 20 лв., банкнотата от 50 евро и златните накити, които намерила и събрала пред блока. Незабавно бил подаден сигнал за случилото се в полицията. Междувременно двамата подсъдими напуснали гр. Плевен, като се отправили към гр. Ловеч и тръгнали в посока гр. Стара Загора. По пътя пренощували в гр. Нова Загора, а на следващия ден се установили по указания на неустановеното лице в гр. Стара Загора, където участвали в други телефонни измами. Набавените пари от телефонната измама извършена в гр. Плевен, предмет на настоящото производство, в общ размер на 4 677,47 лв. (3 680 лв. и 510 евро) и от телефонните измами извършени в гр. Стара Загора, двамата подсъдими оставили на 400 метра от табелата на входа на с. Арбанаси, обл. Велико Търново по указания на неустановеното лице, като за себе си задържали като дял от „печалбата“ сумата от по 400 лв. за всеки един от тях.

Било образувано и проведено настоящото досъдебно производство. Видно от заключението по назначената и изготвена оценителна експертиза стойността на златните накити е както следва: 1 бр. златна мъжка гривна – 10,15 гр. на стойност 639,45 лв.; 1 бр. златен дамски пръстен – 4,30 гр. на стойност 276,30 лв.; 1 бр. златен дамски пръстен – 2,63 гр. на стойност 168,30 лв. и 1 бр. златен мъжки пръстен – 5 гр. на стойност 319,50 лв.; стойността на 1 бр. евро по курса на деня към момента на деянието е 1 955.83 лв.

В хода на разследването от изисканите и представени справки от мобилните оператори е установено, че към момента на инкриминираното деяние – 24.01.2018 г. подсъдимите С.М. и С.С. са се намирали в обхвата на клетка на мобилен оператор ***, която покрива адреса, на който живее *** и семейството й, и където е извършено деянието, а именно ж*** тъй като между ползваните от тях Сим-карти с *** (собственост и използвана от С.М.) и *** (собственост и използвана от С.С.) в 15.25 ч. е проведен разговор с продължителност 72 секунди.

Ползваната за нуждите на телефонните измами Сим-карта с №*** (използвана от С.С.) също е регистрирана в обхвата на клетка на мобилния оператор ***, покриваща адреса, където е извършена телефонната измама и маршрута, по който са се движили подсъдимите преди извършване на телефонната измама и след нейното извършване (клетки гр. Ловеч, гр. Плевен, гр. Севлиево, гр. Габрово, гр. Нова Загора.)  За времето от 09.08 ч. на 24.01.2018 г. до 21.51 ч. на 24.01.2018 г. към използвания от подсъдимия С.С. мобилен телефон със Сим-карта №*** са регистрирани множество входящи обаждания от Сим-карти на румънски мобилен оператор, които обхващат и часовия период на извършената телефонна измама, предмет на настоящото дело. От Сим-карти също на румънски мобилен оператор са извършени и входящите обаждания към *** на стационарния телефон №*/** и към мобилния й телефон №*** за времевия период от 14.12 ч. до 15.40 ч. на 24.01.2018 г.

От проведените оперативно-издирвателни мероприятия полицейските служители установили извършителите на деянието – подсъдимите С.Д.М. и С.С.С..

Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.Б.В., ***и ***  дадени на предварителното производство и приети и от подсъдимите като доказателствен материал по делото.  В подкрепа на така изложената фактическа обстановка в обвинителния акт са прочетени и присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по дознание № Д 185/2018 г.  по описа на РП-гр.Плевен. 

Съдът възприема и кредитира и заключението на вещото лице изготвило назначената по делото съдебно-оценителна експертиза. Съобразно заключението на вещото лице стойността на откраднатите вещи е 6 237.93 лв.

На досъдебното производство подсъдимите  С.Д.М. и С.С.С. дават подробни обяснения и се признават за виновни.

От така приетата от страните за установена фактическа обстановка се установява, че с деянието си подсъдимите  С.Д.М. и С.С.С. са  осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. чл. 209, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.

От обективна страна са налице всички признаци на посочения престъпен състав. Подсъдимите С.Д.М. и С.С.С. на 24.01.2018 г. в гр. Плевен, в съучастие като съизвършители с неустановено по делото лице, възбудили и поддържали у ***от гр. Плевен заблуждение, че във връзка с операция на майка й, която била блъсната от автомобил, следва да предостави определена парична сума и с това причинили на Д.Б.В. *** имотна вреда в общ  размер на 4 677.47 лв., от които 3 680 лв. и 510 евро с левова равностойност 997.47 лв., и направили опит да причинят на Д.Б.В. *** имотна вреда в общ размер на 1 560.46 лв., от които 20 лв., 70 евро с левова равностойност 136.91 лв. и златни накити на обща стойност 1 403.55 лв.,  като опита е останал недовършен по независещи от тях причини.

От субективна страна деянието е извършено  при форма на вина  пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали елементите  от обективна страна на основния и квалифициран състав и неизбежното настъпване на обществено опасните последици на извършеното противоправно деяние, което именно са целели.

Смекчаващо вината обстоятелство по отношение на подсъдимите   С.Д.М. и С.С.С.  е чистото им съдебно минало към момента на извършване на деянието.

Отегчаващи отговорността обстоятелства за двамата подсъдими са неприключилите към момента наказателни производства за същите по вид деяния.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК съдът при постановяване на присъдата следва да се произнесе наказанието да е при условията на чл. 54 от НК дори и същите да не са налице. В конкретният случай те са налице,  дотолкова доколкото подсъдимите в  хода на съдебното следствие се признават за виновни и съжаляват за случилото се.

         Причина за извършване на деянието е незачитане на правовия ред в страната и ниското правно съзнание на подсъдимите.

При определяне на  наказанието на подсъдимият С.Д.М.  в настоящия случай съдът счита, че наказанието, следва да се определи,  при условията на чл. 54 и го осъжда на ТРИ години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. При спазване на императивното правило на чл.58а, ал.1 НК, съдът редуцира  лишаването от свобода с 1/3, намалявайки го с ЕДНА година спрямо цялото /три години/ поради което и като краен резултат наложи на подсъдимия М.  наказание от ДВЕ години „лишаване от свобода“.

Като целите на наказанието визирани в чл 36 от НК, могат да бъдат постигнати и с прилагане института на условното осъждане и  на основание чл.66 от НК, така определеното наказание да бъде отложено с ЧЕТИРИ години изпитателен срок.

При определяне на  наказанието на подсъдимият С.С.С.  в настоящия случай съдът счита, че наказанието, следва да се определи,  при условията на чл. 54 и го осъжда на ТРИ години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. При спазване на императивното правило на чл.58а,ал.1 НК, съдът редуцира  лишаването от свобода с 1/3, намалявайки го с ЕДНА година спрямо цялото /три години/ поради което и като краен резултат наложи на подсъдимия С.  наказание от ДВЕ години „лишаване от свобода“.

Като целите на наказанието визирани в чл 36 от НК,могата да бъде постигнати и с прилагане института на условното осъждане и  на осн.чл66 от НК,така определеното наказание да бъде отложено с четири години изпитателен срок

С оглед изхода на процеса и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимите  С.Д.М.  и С.С.С. следва да заплатят в полза на ПлРС направените разноски в размер на 129.03 лева за вещо лице

         Съдът счита, че по този начин биха се постигнали целите на закона визирани в чл.36 от НК.

С оглед  гореизложеното съдът постанови присъдата си.

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: